I just wanna stay in this moment forever...

Днешния ден не бих го пропуснала за нищо на света! Донесе ми толкова много щастие и мигове, които ще ми липсват след няколко дни...

Станахме към 10 и тръгнахме за университета. Днес беше Денят! Докато аз обикалях Главната сграда и пих кафе в Мензата на приказки, Бебо беше на изпит. Когато 15 минути след края на изпита още не го бях чула, вече почнах да се чувствам като майка на седмокласник по време на изпит. Почнах да се озъртам постоянно през прозореца на Мензата, но той не идваше и не идваше. Когато обаче го видях, изхвърчах навън и... ВЗЕЛ ГО БЕШЕ! :))) Толкова се зарадвах! Просто знаех какво значеше това за него, колко искаше най-накрая да се отърве от този изпит и че ги знае нещата - лично го бях изпитвала :) Радвам се, че той го видя това, радвам се, че бях с него на път за изпита, когато ми каза, че почва леко да се притеснява, радвам се, че бях до него и след това, за да го нагушкам и нацелувам, както се радвам и че бях до него предния път, когато не успя. Знам колко разочарован беше тогава.

След Мензата ходихме малко по магазините - техника, играчки, дрехи. Трябва подаръци да се купуват все пак... Хапнахме и в едно ресторантче, после пазарувахме и за вкъщи. Довечера ще се отбележи събитието подобаващо - на гости ще ни е Beam. Jim Beam :Р Само за едно нещо ме е яд - ще се изям, баси! Знаех си, знаех си, знаех си!!! Никой не може да те прецака така, както ти сам себе си, ама нищо не може да се направи по въпроса...

Браво, бебенце! Сигурна бях, че ще се справиш!!!

Аахен, Маастрихт, Петровден...

Като стане дума за екскурзии, обикновено си избираме събота - почивен ден за нас и работен за магазините. Тази събота също не беше изключение - направихме си поредната разходка с тати, като идеята беше Аахен. Хванах си mitfahr в 7.30 сабахлян от роден Дармщат и към 9 и нещо вече бях в Кьолн. Тати беше пристигнал 10-на минутки по-рано и след кратко кафенце отпрашихме към Аахен.
Първото впечатление - паркирането. Еми няма свободни места, 98% от местата са платени, абе, ужас някакъв. В много случаи оценям предимството на колата, ама в ей такива кракомобилът е незаменим :) Ама Дармщат-Аахен пеш малко....мдаа :) Мюнхенгладбах верно е едно 120км сигурно по-близо, но мисля, че и там вариантът "Бос по асфалта вървя си..." не го обсъждаме изобщо. Хеле, кротнахме колата и тръгнахме да покоряваме града, но по-важните забележителности като редовната катедрала (е, няма как немски град такова нящу), Rathaus и Elisenbrunnen, които според мен доста бледнеят пред шадраваните в Градската в Стара Загора, ама както и да е... та всички тези неща са струпани едно до друго и за около 3 часа ги разгледахме. Изведнъж обаче орловият ми поглед (може да съм доста късогледа, ама такива неща не ми избягват) видя табелка за Vaals - селце или може би квартал на Аахен, който е в Холандия и е само на 5км от центъра! Веднага решихме да скокнем и дотам и, както си карахме по сравнително оживена улица в Аахен, така от нищото изникна табела "Niederlandien" и вече бяхме извън Германия! Все едно половината "Цар Симеон Велики" да е в Сърбия примерно, ако географията позволяваше. Точно се чудехме да спираме ли да разглеждаме, когато видяхме друга табела - Маастрихт на 26км :) Веднага ни се промени маршрутът.
Самият Маастрихт си е типичен холандски град - много прилича на Амстердам и е красивоооо :) Реката, къщите край нея, центъра... имахме само час да го разглеждаме, но пак видяхме някои неща, пийнахме бира, съответно кола лайт :) и потеглихме обратно за Кьолн.
Вечерта от гарата директно заминах на имен ден. Много-много отначало не ми се ходеше, но шотът за "добре дошла" ме завъртя на 180 градуса :) После и коктейлът в стил "all inclusive", на който му беше дошъл в повече банановият сок, та разреждах с уиски... мдааа... Яко беше партито до едно време, когато пак се нацупих - мразя ги тия моменти - цупя се за глупости, на които по принцип няма и да обърна внимание, ама има моменти, когато 1 дума само ми трябва и... А тази дума може и въобще да не е използвана с цел и умисъл, ама ...интерпретации... Затова тогава избягвам да правя сцени да не си скофтвам насторението излишно, но все пак си ми личи... Обаче после, дори още повреме на цупенето, ми е супер виновно, защото не е заслужено по никакъв начин, даже напротив!!! Чувствам се толкова неблагодарна и егоистична...брр... поне всичко се изяснява...
Днес също нямаше много време за скука - спахме до обяд, а вечерта беше финалът на Европейското - Германия-Испания - и ходихме в Biergarten-а пак. Адски много народ - отидохме 2 часа преди мача (аз 1, че имах да се контя вкъщи :)) и половината места вече бяха заети, за после да не говоря - хората седяха по касетки от бира, по земята, прави, а опашките за пиене бяхаа.... А немците толкова тъпо паднаха, че не ми се говори - елементарен гол, адски лесно губеха топката, ужас направо!!! Май ще ме изгубят като фен... освен Подолски, де :Р Приличат си и това е :) Така исках да победят, поне да вкарат - щеше да е лудница!!! Ама...
От утре всичко е постарому - без мачове и а дано с повече четене :) Не остана... което от една стара е супер, но от друга... хъх, реве ми се направо :(((( От тази гледна точка ще е тееежко лято...

Ранното ставане

Винаги съм обичала да спя до късно. От малка си лягам доста след нормалното дори за възрастни време и ставам по никое такова, проспивайки половината ден. Много се дразнех, че пускат всичките детски сутрин от 8 и докъм 10 вече бяха свършили :) Аз се излюпвах по "бозаджийско" време от латиноамерикански тип, когато другите деца вече бяха забравили, че сутринта са гледали "Том и Джери деца" :)
От доста време обаче имам периоди, в които доброволно си ставам рано, особено ако трябва да се чете. Даже напоследък забелязвам, че съм доста по-организирана, ако стана към 8-9, отколкото ако спя до обяд - тогава цял ден ми е мързеливо и вероятността да свърша нещо клони към минук безкрайност. А и чувството да станеш раничко и да си пийваш кафенце я пред компютър, а пред ТВ, е много яко :) Още по-яко е, когато всички станем по едно и също време (почти винаги се случва) и имаме достатъчно време за всичко по-горе. В началото на семестъра имаше кратък период, в който ходехме на една и съща лекция по едно и също време (от 8) - събуждахме се, всеки сънен - не знае къде се намира, пускахме музика или детско, кафенца ала-бала и изчезвахме към унито... Обаче съм забелязала, че ако не стана веднага при първата чута аларма, най-вероятно ще стана след поне 2 часа :) Ей така от 2 седмици се мъча да стана в 8, но преди 9.30 не се е случвало :) Днес обаче не стига, че си чух още първата аларма, ами и станах (30 мин излежаване не ги споменавам :)). Всички спинкаха още, аз си пийнах кафенце, гледах "Sponge Bob" - това било много яко :)) Това кафе сутрин ми става навик обаче - вчера ходих да тичам и после реших да не пия и следобяд така ме цепи тиквата! Сигурно от липсата на кафе е било, въпреки че още след тичането леко ме наболя, затова днес си го изпих като добро дете... макар че масажът на Бебо не е за изпускане :)
Не знам дали бях споменала, че в момента върви Европейско по футбол... вече остана само финалът, де. Турция най-накрая отпадна (доживях!!!) и то от Германия! Какви шествия бяха по улицитее - знамена, народ, пеене! Но доста по-кротко, отколкото би било в БГ според мен... Снощи гледахме втория полуфинал Испания - Русия в Biergarten-а наблизо - всички бяхме за Русия, обаче... нещата се развиха по малко по-друг начин... Да речем, че на финал са Германия и Испания :) Абе важното е, че Турция отпадна - толкова бях против тях, а имаха такъв късмет - идеше ми да се изям след всеки техен мач. Както ги бъзикаха в едно предаване, вече не се казва "last minute", а "Ich buch' türkisch" :D :D :D Вечерта завърши с 8 епизода на "Том и Джери", хаххаха - еми класика си е, яко е - счупих се да се хиля по едно време :D :D :D
И като финал малко офф-топик. Имаше една песничка, в която се пееше май: "We're going to Ibiza". Е, в моя случай утре сутрин ще пея: "I'm going to Aachen" :D С тати :)

Life... :)

Пак се позагубих от хоризонта напоследък. Не, че нищо интересно не се случва, даже напротив, но явно ме домързява да пиша все за партита, разходки, партита и разходки :) А доста такива се насъбраха.
Освен събиланията вкъщи отвреме-навреме, имаше и няколко по-големи БГ партита - имени дни, рождени дни, 24. май... Специално на последните 3 се забелязва невероятна тенденция - чалгата намалява :) Особено на последното онзи ден почти нямаше, а и като цяло беше доста по-различно откъм музика (да не се разбира, че е било тъпо, щото изобщо не беше - разнообразията не са лошо нещо, а и пак бяхме обичайните n човека, чухме и "Една Българска Роза"...). Май трябваше да дойда в Германия, за да се науча малко от малко да играя хоро :) За чалгата няма да влизам в детайли, обаче по тия купони не е истина математици, информатици и инженери какви гюбеци въртят :D :D :D Същите хора, които всеки ден по цял ден са в залата над задачите, в петък и събота вечер окупираме масите :D Ей това е да се напасваш във всякакви ситуации :))
Оо, май пропускам периода на ранната пролет, когато беше пикът на гриловете - всеки уикенд, покякога и по 2... Минаха и тия времена :)
Иначе... почнах да ходя по мачовете на Бебо - сууууупер яко е да си гледаш слънчицето как играе и да си го гушнеш след мача :) Приятелките на другите също идват да гледат, така че и компания и клюки не липсват :Р Време беше да се появя и аз - от зимата пристигаха запитвания :))
Сега пък се зарибих и по Европейското... този път Германия като че ли вече не ми е чак толкова при сърце, но в крайна сметка май пак ще съм за тях... или за Холандия. Коренно различно е, когато си за някой от отборите - доста по-интересни са мачовете така. Снощи гледахме Холандия - Италия в Biergarten-а наблизо. Имаше малка група италианци, дето в началото на мача овикаха махалата - всичко друго мълчи, гледа ги и се хили. И при първия гол за Холандия като скочи цялата кръчма :D Италианчетата почти не се обадиха повече :) Много як мач се получи!!! Днешните ще се събираме да ги гледаме вкъщи.
В по-личен план има 2 съществени неща. Първо, тати е в Германия - засега до август, след това ще гледаме :) Доста шашната бях, като разбрах, че идва след 10 дни - преди това нямах и идея какво става. Бях се поизнервила покрай това, защото в моя случай нещата не са само розови, но мисля, че е за добро :) Виждаме се през около 2 седмици, обикаляме насам-натам, бяхме и на последния мач за сезона на Бебо - изобщо всичко е супер :) След подледното ни виждане ми се изпари и изнервеността, че май бях станала доста... хмм :) Сигурно и не само това е оказвало влияние, но С това резултатът беше... Чак виновно ми ставаше на моменти :)
Другото, което е - вече стана половин година, откакто сме с Бебо :) Изцяло изневиделица почна всичко и адски много се радвам, че стана точно с него и че зарязах историите от есента/зимата - досега щях да съм си потрошила и нервите на всичко отгоре :) Сега всичко друго е спомени, чувствам се страхотно, отвсякъде слушам колко сме сладки, дори от хора, от които не съм очаквала - в събота на партито, примерно, от един приятел, който даже ни снима, хаха :)
С две думи - стават чудеса! (но доста се чака понякога за тях :D :D :D)

Гaрмиш-Партенкирxен, Алпите, 18-20. април

Последните 3 дни бяха невероятни! Още не мога да повярвам, че наистина изминахме всичките тези километри, бяхме толкова далече, видяхме нереално-красивите пейзажи на Алпите и преживяхме всичко това! Жестоко, нереално! Няма какво повече да кажа! И все пак ще го направя :P
В петък сутринта отидохме да вземем кола под наем. С малко късмет се уредихме с удобен 5-местен VW Touran, което беше много добре за 5 часа пътуване. Направих си първото каране в ДЕ :P След като се събрахме и понапазарувахме, тръгнахме към Алпите. След малко по-дълго пътуване от очакваното, 2-3 спирания и 1-2 задръствания към 19 вечерта пристигнахме в Гaрмиш. Къщичката, която бяхме резервирали, беше супер - 3 етажа, 6 спални, голям хол, дворче за барбекю, телевизори, системи, всихцко, което можеш да се сетиш, че ти трябва, плюс страхотна гледка към върховете на Алпите. Ааа,да - и компютър с net в нашата стая,с които, естествено, не сме се занимавали особено :) По-късно вечерта пристигнаха и другите 2 коли хора, хапнахме грилче и се почна с пиене, пеене, много смях и снимки и така до 4. Учудващо, на сутринта почти всички бяхме на крак още в 9. Разходихме се из града, малко из горите, поиграхме боулинг и се почна пак готвенето за вечерта. Времето докъм 3-4 убихме с игра на филми и после по леглата. На другия ден при ясно време щяхме да се катерим (с влакчета и лифт) на Zugspitze (2964m, ако не се лъжа). На другия ден едно от първите неща, които чух, беше: "Само ако знаеш какво невероятно време е навън!" И настина: силно пролетно слънце, кристално синьо небе без нито едно облаче, което се случва там веднъж нааа...много време :) Уникален късмет! Всичките 13 човека постегнахме набързо къщата и се изстреляхме със скоростта на светлината - чакаха ни мноого неща за гледане, включително път към Darmstadt. Ха-ха, като казах "13 човека" - на моменти се чувствах като в къщата на Big Brother :) Освен това бяхме 4 "семейства" и може би най-употребяваната дума беше "мило" - до такава степен, че на едно "мило" понякога се обръщаха няколко човека :D Даже 1-2 пъти се стигна до: "Не ти, другото "мило"" :D Та въпросните 13 човека се покатерихме на една от най-високите части на Алпите. А оттам гледката беше невероятна - като картичка! Никога не съм мислила, че подобни гледки наистина са реални! Човек не може да спре да снима. На върха беше -2 градуса - с тениска и яке си беше идеалка! На ниското пък беше към 20 градуса - снимките по тениска са достатъчно доказателство :) Darmstadt го оставихме доста по-студен, въпреки че вече и тук е към 17 градуса.
След като слязохме отново в ниското, се пуснахме an някакви влакчеа на принципа на боб-слей и наскачахме пак в колите. Следвашата спирка беше Neuswanstein (като изключим една за хапване :P) А замъкут наистина е много красив - жалко, че вътре не даваха да се снима. Доста са го пообновили вътре обаче и малко се губи атмосферата на места, а и по принцип си е трудно да си представиш, че на същото време преди 2 века е живял крал, заедно с всичко останало, което включва това. Всичко беше 6, докато не влязох в тоалетната :) Отворих вратата, видях, че е съвсем съвременна (демек едва ли ще ми скочи някои призрак :P) и влязох. Обаче в момента, в които затворих вратата отвътре. не знам какво ми стана, обачеее... бррр..достраша ме нещо :) Едва събрах смелост да надникна в една отворена кабинка, но тогава ме достраша още повече и се ометох моментално. Не знам защо ме наплаши толкова, но наистина усещах, че не мога да остана вътре и секунда повече... Да не говорим, че за изхода от замъка се минаваше по някакъв тунел, в които нямаше нищо друго... Добре, че не бях сама! Вечер също мисля да го избягвам тоя замък :)
След това вече окончателно потеглихме към Darmstadt. След малко гонки с другата кола и общи дискотечки по светофарите, завършихме веекенда набързо в една турска закусвалня и към 12 се прибрахме.
Резултатът от 3-те дни: невероятно изкарване, весели хора, много видяни неща, които наистина си заслужават и...само на моя фотоапарат над 360 снимки и клипчета :) Не може да се опише - трябва да се види!

Samstag Abend :)

Уважаеми (с интонацията на проф. Вучков :)) зрители, респективно читатели!
ЗдравейтИ :) Понеже имам известно, засега все още малко, но все пак съществуващо, количество за учене, а и ще излизам вечерта, демек нямам кой знае колко време, реших да драсна нещо тук. Логиката е бетон - не я търсете :)Навън пече едно слънчице, противно на дъжда сутринта, а в наше село имаше даже и следи от сняг! Това обаче е вече vorbei- даже се чуват разни Фтички в момента :) В този хуубав ден най-миличкото тати на света - моето - има рожден ден! Чухме се веднага щом се събудих окончателно днес, картичката по нормална поща е пратена отдавна, а вчера беше допълнена от 4 виртуални - като ще е спам, да е спам :) Само че вчера, като отворих първата, ми стана нещо кофти, че не мога да съм с него на неговия ден и да отидем пак в "Сан Суси", както правехме винаги преди, и като ударих един рев... На моменти, по един или друг повод, не ми издържат нервите явно, особено пък понякога, но гледам да не прекалявам.Ха-ха, преди малко слушах "Du Hast den Schönsten Arsch der Welt" :) Много весела песничка! Напомня ми за зимата - трите дни в Кърджали, попадането през 10 минути на тази песен - за моя радост и за "радост" (кавичките са много важни :)) на милото :) Всеки път, като я пуснеха, ме избиваше на смях :)Уф, аз май за снощи щях да казвам нещо. Ами... много весело беше :) Учиха ме да играя билярд. Късметът на начинаещия май пак беше на моя страна, още повече заради "наклона на масата" и "уравновесяването на масата" от страна на Наско :D После от около 23.30 докъм 3.30 цукахме "Monopoly" - баси зарибяващата игричка е :) А и в повечето случаи все аз бия, но снохсти бях първата, която фалира. Но в крайна сметка парите пак дойдоха в "семейството" :)Довечера пък (нали споменах, че ще излизам) се очертава интересно ходене на ресторант - не самото ходене дотам, въпреки че като знам хората, ще се счупим от смях. Аз не смятам да участвам в надпреварата "На бас, че ще си изям безкрайната порция", но все пак :) В тази връзка забелязвам интересно явление напоследък. По принцип човек като хапне нещо, става примерно с половин кило по-тежък, обаче от няколко дни дори да изям половин кило храна на едно ядене, не мърдам изобщо (yahooоо) :) Даже кантарат пак почва да прави опити да слиза надолу, въпреки че напоследък ям доооста повече от преди. Това, естествено, ме стимулира да ям още повече :D :D Е, гледам да го правя само в неотложни случаи :)Амм, аз май за учене имах, а време нямах. Забравих да спомена, че почна семестерат - на 1. април :D Ама почна,де, честно :) Отново сам се надъхала - наистина не мога да проумея как предното лято в БГ ми подейства толкова стимулиращо, но от тогава почнах да уча, а евентуалните неуспехи вече не ме обезкуражават, а просто продължавам напред с опитите. Вече свиквам да уча повече, ставам и по-организирана. Този семестер планирам да уча много повече в залата, да ходя на всички упражнения (лекциите може и да пропускам) и да досаждам на туторите много повече - това явно е начинът! Ще го завърша този университет, каквото и да ми коства - щом почти всички покрай мен могат, мога и аз! Ще стана програмист един ден, въпреки че все още почти нищо не мога, но все някога се почва - желание поне не ми липсва, така че принципът "тъп и упорит" ще ме спаси :D Хайде, this.user.study() (може би!?)...

Nqma nevazmojni ne6ta :)))))))))

Ale op :D Predvaritelno se izvinqvam za maimunicata, no na tozi komputar drugo nqma, a problemite s interneta vka6ti vse o6te gi ima, taka 4e...
Tova mai be6e nai-dalgata mi pauza dosega, no se slu4vat i takiva ne6ta. A prez tova vreme kooolko ne6ta se slu4iha, i to vse hubavi :) Kato izklu4im, 4e otkakto sam se varnala ot BG, rejimat mi be6e: po4ti vseki den stavane kam 8 a.m., u4ene za parvite mi studentski izpiti v zalata do ve4erta, posle ili v ednoto vka6ti (po adresna registracia), ili v drugoto vka6ti (tam mai po-4esto :P) i lqgane kam 12-1. Mdaa, i rejima si promenih malko, no otvreme-navreme se vra6tam i kam stariq :) Stanah po-organizirana, za koeto mislq, 4e osven edin 4ovek, doprinasq mnogo i lipsata na normalen internet pokrai men :P Vsa6tnost cqloto tova celodnevno i vsekidnevno u4ene ne mi teje6e izob6to do parviq izpit, no posle ve4e napravo otka4ah - taka iskah svobodno vreme samo za moi si ne6ta! E, ve4e go imam :) Vapreki 4e i po vreme na 4eteneto si namirah vreme za exkurziiki - Heidelberg po semeino sas semeistvo Vateva-Gurov :P (prosto neveroqten den!!!), kakto i ski-razhodka do Rhön; izkarah edno teeeejko Messe; stanah na 21 - yupeeeyyy - i, makar 4e ne go otbelqzah koi znae kak, si izkarah suuuper veselo na kokteili v lubimia "Extra Blatt" i posle na whisky v ka6tata pri ezeroto :P Otbelqzahme i Sveti Valentin - nai-hubaviq mi dosega! Mersi mnogo, mili4ko, za vsi4ko, koeto pravi6!!! {}{}{}. Ot4etohme se s mili4koto i na nqkolko kupon4eta, osobeno poslednoto ot koito be6e prostoooo - jik-tak po stolovete :D Sigurno propuskam dosta ne6ta, no to ne moje vsi4ko :) Gadnoto be6e, 4e po edno vreme zaradi izpitite ne mojeh da si vijdam mom4enceto tolkova, kolkoto mi se iska6e, no pak ne propuskahme den i vazmojnost, dori i za mani4ko. Taka sam sviknala da sme zaedno po4ti prez cqloto vazmojno vreme, 4e ako se nalaga da propusnem i 1 den, napravooo...brr...
Taaa, az malko se otplesnah, no po tazi tema mi e mnoogo lesno i priqtno da se otplesvam :P I vse pak mislq, 4e e redno da spomena i rezultatite ot cqloto tova "obrazovane" - vzeh si izpitite :))))))))) Ne kazvam, 4e be6e lesno, no misleh, 4e 6te e po-trudno. Ne sam i mislela, 4e 6te uspeq ot parvia pat v tozi universitet! I za dvata bqh sigurna, 4e sam skasana, osobeno za vtoriq, rezultata ot koito nau4ih predi malko :) Sled vtoriq izpit mi be6e tooolkova krivo, edva se sdarjah da ne revna - celiqt mi den be6e vse edno me e blasnal TIR! No e neopisuem kef da 4aka6 po telefona s edna apatiq da ti kajat ocenkata i da si napalno ubeden i da o4akva6 da 4ue6 "5", a da 4ue6 ne6to drugo :))) Sigurno samo koito go e izjivql, znae kakvo e - napravo mi otesnq ka6tata, 4ak mi se doreva ot kef :) Dano samo ne e stanala nqkakva gre6ka, 4e naistina ne znam kak sam gi sabrala tezi to4ki, noooo....dobre sa do6li :) 6tom tova stana, naistina nqma nevazmojni ne6ta :)
Sega eventualno mislq da pogledna malko JAVA i 100% da se otpravqm za vtori tur "Monopoly" kam drugia krai na Darmstadt :) Super vesela igri4ka se polu4i sno6ti - pobedih, no po-vajnoto be6e, 4e se s4upih ot smqh :D :D :D
Ot mqstoto na sabitieto za vas predade: Vladi - samoto 6tastie :))))

"Снежко затрупа всичко навън..."

Мда, колкото и да е странно, това е родна Стара Загора снощи :) Толкова сняг май не е имало последните няколко години - да живее глобалното затопляне! Като изключим гадния на моменти вятър, най-силен на моята улица, гррр, и клинчарника навсякъде, беше мноооого красиво и бяло. ОБАЧЕ! По тези географски ширини винаги нещо не е наред и този път пак беше така. Никой не си е мръднал пръста да почисти - айде, не става въпрос за снегорини, въпреки че на 20 см сняг мисля, че са съвсем оправдани, но поне сол или пясък да бяха ръснали. Да, да, не и тук, не и сега! Това не е Германия, където за 1 см сняг снегорините ще гърмят цяла нощ и центърът ще е пълен с метачи. Тук най-много да излязат с номера как зимата ни е изненадала, щото, разбираш ли, е адски странно да вали сняг през януари, още повече като преди 2 седмици пак беше валяло много. Както и да е, просто снощи, като видях улицата, и се вбесих направо, но нищо - свиква се :)
Иначе точно си пробвах супер гладките ботуши на сняг и честно казано, очаквах да се пързалят повече :) Ще видим целият тоя сняг като стане на лед какво ще говоря, хъх... Дано тази вечер стигна жива и здрава на кафето :) Всъщност здрава няма да е, щото... еми настинах снощи, уфф! Още като се прибрах снощи ми беше едно странно на гърлото, пих еидн чай, но като си лягах, почна да ме наболява повече. Да не говорим докато спях колко болеше, а днес се събудих няколко пъти вир-вода, ама наистина вир-вода!!! Сега не боли чак толкова, главата и тя уж, обаче вратът и кръстът просто ме довършват! Че и температурка имах малко... Уфф, точно до вчера се чудих как успяха всички да се разболеят - еми ето как! Но да не съм такова мрънкало - нищо сериозно не е, знам си се, ама като не боледува човек и като се случи, все едно краят на света. Повече чайчета и ментови бАМбонки тия дни и ще съм като нова, нищо че съм на 20, почти и на повече :)

1 :) So, so in love... :)))

Aerosmith - I Don't Wanna Miss A Thing

I could stay awake just to hear you breathing

Watch you smile while you are sleeping

Far away and dreaming

I could spend my life in this sweet surrender

I could stay lost in this moment forever

Well, every moment spent with you

Is a moment I treasure

I don't wanna close my eyes

I don't wanna fall asleep

'Cause I'd miss you, babe

And I don't wanna miss a thing

'Cause even when I dream of you

The sweetest dream will never do

I'd still miss you, babe

And I don't wanna miss a thing

Lying close to you

Feeling your heart beating

And I'm wondering what you're dreaming

Wondering if it's me you're seeing

Then I kiss your eyes and thank God we're together

And I just wanna stay with you

In this moment forever, forever and ever

I don't wanna close my eyes

I don't wanna fall asleep

'Cause I'd miss you, babe

And I don't wanna miss a thing

'Cause even when I dream of you

The sweetest dream will never do

I'd still miss you, babe

And I don't wanna miss a thing

I don't wanna miss one smile

I don't wanna miss one kiss

Well, I just wanna be with you

Right here with you, just like this

I just wanna hold you close

Feel your heart so close to mine

And stay here in this moment

For all the rest of time

Don't wanna close my eyes

Don't wanna fall asleep

'Cause I'd miss you, babe

And I don't wanna miss a thing

'Cause even when I dream of you

The sweetest dream will never do

'Cause I'd still miss you, babe

And I don't wanna miss a thing

Ч.Н.Г., Ч.Н.Г.!!! :)

Поредната Нова година, за все още пиянстващите - 2008, е вече факт. Мисля първо да си кажа пожеланийцата, че имам доста да се отплесвам и не е ясно какво ще стане накрая, та значи: пожелавам на всички, даже и на мен, много здраве, щастие, любов (много, много, много - заслужава си!!!), усмивки (тук ще продължавам да се престаравам :D), късмет, сбъднати мечти, хубави моменти, близки хора и изобщо от всичко най-най-хубаво по много!

А сега да почвам да се отплесвам... Основните празници вече минаха, но май не можах да ги усетя много тази година. Не знам защо така се получи, но коледното настроение от миналата година леко липсваше - дали защото бях доста заета и нямах време за моткане из украси и подаръци, или защото много набързо се развиха нещата, не знам, но фактите са си факти. И все пак не бяха лоши празниците, макар че не бяха и кой знае какво (почвам да звуча като някое вечно недоволно мрънкало май - моля да не бъда разбирана погрешно - аз обичам всички и всичко :D). Коледа си е семеен празник...хм... така, де, по традиция си бях при баба и дядо 2-3 дни, а и не ги бях виждала сега зимата. Спокойна Коледа си изкарах, за което много се радвам, не искам да уточнявам защо.

На 26-ти се върнах и вечерта се събрахме част от класа да се видим в "Бунара". Еми видяхме се, 'апнахме, пийнахме и... ощИ си чакам снимкитИ :) Забавно беше (това беше излишно да го споменавам). Решихме и предпоследния план за Нова година, който впоследствие беше сменен, за добро или за лошо, но в крайна сметка доста по-добре от очакванията ми се получи, но затова - после :) След кръчмата се продължи в "Absolut", което обаче аз си спестих, защото имах доста неща за вършене - другия ден ме чакаше пак път :) Точно този път, който чаках от 7. декември, и нямах търпение да стане 27-ми. Е, 27-ми най-накрая дойде и просто не можех да повярвам, че само след няколко часа щях да си гушкам слънчо :) А часовете впоследствие станаха и по-малко, щото мноУ диво се успах и за малко да си изпусна транспортеца, ама гУ фанах :) Така, де, това са подробности. Важното е, че 3 дни си бяхме постоянно заедно с милото, не сме се разделяли и за един момент и беше просто страхотно! А след това и още 1 ден в Стара Загора... Тези 4 дни бяха като приказка - беше ми тооолкова щастливо, не исках да свършват! Най-късно след 2 седмици обаче ще си го гледкам всеки ден, а пък преди това... хмм, да видим :) Ух, отплеснах се (blush), но аз си казах...

А за самата Нова година какво да кажа - както винаги мина доста бързо и не можах да я усетя като нещо по-особено. Докъм 10 си бях вкъщи - снимки (беше ми доста нахилено), уиски, хапване... Тия дни направо се счупФам да плюскам - после ще се кача на кантара само с психиатър. После заминах към "Орфей" с част от класа. По-добре беше, отколкото очаквах :) Музиката беше всякаква - и гюбеци въртях, и на хаус се кефих, хорца, ала-бала, ала то остава на Нова година без хоро. Впрочем като се замисля, на миналата... айде нищо :) Но и тук имаше издънки - вярно, една, но каква - посрещнахме 2008 9 минути по-рано, ни нам що! Просто ет така изведнъж в 23.51 почна химнът, после и Дунавското хоро и туй то - иди разправяй после, че нямаш сестра :) Оттам нататък шампанско, заря, гърмежи, още хоро, телефония... Това последното е силно казано, щото докъм 1.30 не можах да звънна на никого, ама тогава вече си казах, че докато не се свържа, няма да го пусна тоя телефон, и след машиналното n-то натискане на зелената слушалка най-накрая даде "свободно", а като чух и гласове в ухото си, вече съвсем бяха наред нещата :) После вече щастлива и доволна се върнах към гюбеците и не само и така докъм 6.30 "фитнес", разправяне с досадници и най-важното - купонче със старите дружки :)

Първия ден от новата година го отдадох на пълен мързел, висене в интернет, което за щастие не бях правила от мнооооого време и спане до 15.30 (ако не беше този смс, не ми се мисли). Оттук нататък се връщаме към земния живот и, ще се наложи, към по-земни дейности. Ама като за начало ша спра да ям (ако може, и да дишам), ша мина на въздух и вода и... уфф, разкарайте я тая руска салатаааа!!! Даже направо с хладилника я вземете да я носите по-лесно! Аз пък се занасям да сънувам, че не е като да няма какво (разбирайте "кого") :)

Sound Of Freedom :)

Свърши се! Почти две седмици работа през деня, учене за 2 Klausur-и по нощите до 5 сутринта, недоспиване... Накрая вече едва издържах да минат понеделник и вторник с тия изпити, да се наспя най-накрая и да мога вече да запразнявам. В понеделник беше GDI, което можеше да мине много по-добре, но това е GDI все пак :Р Поне да не бях умряла от студ на тоя изпит... TGDI във вторник беше по-добре, което изобщо не означава, че съм минала, нито че това, което съм писала, е вярно, но като се има предвид, че конкретно за изпита бях учила 1 нощ и деня след това, може да се каже, че доста неща понаписах. Дано, дано, дано! 50% искам само - толкова ли е много :)
И като мина TGDI, камък ми падна - направо се родих :) Направихме с "колегите" (хихи) едно кафе в Extra Blatt за завършек и след пожеланията за весели празници всеки си хвана пътя. Мда, малко рано за пожелания, но нямаше да се видим повече - мен още същата вечер ме чакаше събиране на куфар :))) Снощи, след разходката Дармщат - Майнц - Кьолн - Дортмунд с DB, вечерта с час и нещо закъснение най-накрая кацнах в София :) Настроението беше на много повече от 6 :) Запазили са ми и снега - как ще се пребивам с тия гладки ботушии :) Из Стара Загора още не съм обикаляла, но разбрах, че има доста нови неща, включително кафета :) Още утре ги тествам! Иначе нови неща има и в семейно отношение, хихи - под формата на нова кола - VW Polo, сив металик (inlove)! Адски много ми харесва! Направих и час и нещо test-drive по магистралата със 120-130 - как ускорява тва чудо, малииии!!! :) Изповлюбих се в тази кола!
Иначе към 3 и нещо пристигнахме на най-родна почва вече, че по разписание в 21.25 кацах, а и с това закъснение... Днес се поизлежавах повече, чух се с този-онзи и от утре вече почвам по план, а планът, както винаги, е "Живее ми се като за последно!" :) А имам и доста хубави идеи за тази ваканция... _(inlove)
И така, исках само набързо да кажа, че съм сменила пак временно местоположението. Нека party time '07/08 започне СЕГА!

Липсваш миии!!! :(

Mariah Carrey - All I Want For Christmas Is You

I don't want a lot for Christmas

There is just one thing I need

I don't care about presents

Underneath the Christmas tree

I just want you for my own

More than you could ever know

Make my wish come true..

All I want for Christmas is you...

I don't want a lot for Christmas

There is just one thing I need

I don't care about presents

Underneath the Christmas tree

I don't need to hang my stocking

There upon the fireplace

Santa Claus won't make me happy

With a toy on Christmas day

I just want you you for my own

More than you could ever know

Make my wish come true

All I want for Christmas is you...

BabyI won't ask for much this Christmas

I won't even wish for snow

I'm just gonna keep on waiting

Underneath the mistletoe

I won't make a list and send it

on the North Pole for Saint Nick

I won't even stay awake to

Hear those magic reindeer click

'Cause I just want you here tonight

Holding on to me so tight

What mire can I do

Baby all I want for Christmas is You

All the lights are shining

So brightly evrywhere

And the sound of children's

Laughter fills the air

And everyone is singing

I hear those sleigh bells ringing

Santa won't you bring me the one I really need-

Won't you please bring my baby to me...

Oh I don't want a lot for Christmas

This is all I'm asking for

I just want to see my baby

Standing right outside my door

Oh I just want him for my own

More than you could ever know

Make my wish come true

Baby all I want for Christmas is You...

***

...Без теб минутите пак броя

и се питам кога ще те видя...

...Колко ми липсваш

и начинът, по който нежно ме обичаш

...ми липсва сега...

Набързо :)

Ето ме пак - реших да се реванширам набързо (без да отбивам номера) за предния Verzögerung, хахаха - много популярен стана тоя термин напоследък :D Еех, информатикоо! :D
За разлика от вчера, когато леко наобратно вървяха нещата, днес всичко си се нареди. Тати ме събуди с много звънене но телефона и по скайп :) Успях и най-накрая да си върна дрехите от Messe-то, дори всички влакове без един идваха на секундата с мен :) А "проявилият" се влак беше този навръщане - изпуснах RB за 8 минути и докато се чудех как, аджеба, според разписанието няма друг за Дармщат в следващия половин час, се оказа, че имало - в 11.17. Обаче това го видях в 11.19 - ебаси луната, както вика един познайник :D :D :D Помотах се 20-на минутки из гарата, хванах си влака после и директно на работа - даже стигнах на минутата (днес много странен ден, верно :D)
А работата...мдаа, от 3 дни попълвам адреси и линкове на разни фирми в една таблица - нищо работа, само дето фирмите са 3150 :D Поработих 4 часа и точно беше почнало пак изобщо да не ме свърта и аха да карам шефа да ми прави кафе и той реши, че е време да си ходим - 2 часа и половина по-рано от нормалното - обичам го! :) После реши, че е по-добре да проверявам само фирмите от региона - по принцип и тук щях да го обичам, ако вече не бях минала 180 бройки! И понеже от 180 до 3150 има още мнооооооого, днес ми беше последен работен ден, а договорът ми е до този месец, вече си представях как си прекарвам първите ваканционни дни в Google, НО! шефът каза, че няма нужда да вземам нищо за вкъщи, че явно просто ще трябва да ми удължат договора и че 5-те часа за декември, които не съм изработила, ми ги дава коледен подарък - последно: ОБИЧАМ ГО!!! :)))
Ометох се щастлива и доволна и заминах на кафенце с Цвети - обичам ги тези разговори с нея, обичам "Extra Blatt" (вече още повече :Р Цунки!) Поприказвахме, похилихме се (какво хилене пада напоследък с нея, не е истина :D :D :D) и всяка по къщята.
Сега е време отново да се понеса във вълшебния свят на TGDI и, ако остане време, на GDI, но да речем, че прекалено много вълшебства ще ми станат за една вечер :)

***

"When a girl says " I miss you " no one in this world can miss you more than that."

I miss you!!!

Life is sooooo wonderful! I'm lovin' it!!! (inlove) (happy) :)

Опала :) Обещаното скорошно досаждане по тези честоти доста се провлачи, но по една или друга причина все не можех да се наканя да се отчета или пък просто забравях (прУстетИ мойта нИсИриозност :) ) Но си имам основателна причина - студентствам, с всичките купони и учене, което предполага това :) Тази вечер обаче реших да разкажа на 2 - на 3 (4, 5, 6...) колко страхотно си живея последня месец и половина :) Не че съм останала свободна, да не ти помислите нещо :) Знааачи...
Адски много и различни неща се случиха този един месец! Неща, които не съм си и мислела, че ще се случат, които не мога и да повярвам още, че са се случили, още по-малко пък и с хората, с които са се случили! Толкова много и различни събития за толкова кратко време - имам чувството, че животът ме е грабнал и ме носи с бясна скорост. Или по-скоро в момента при мен е като при онези грамадни вълни в морето, които те събарят и те заливат една след друга, без да ти позволят да се изправиш - същото, само че положително :) Ученето настрана - то ясно. Доста безсънни нощи се насъбраха, че и една след друга понякога, но няма как - жив никой не се е измъкнал :) Обаче имаше и дооооста купончета, а на мен напоследък така ми се живее! Като отида на купон и просто се разбивам - все едно досега на въже съм държана и все едно това ще ми е последният купон! Вземам от всичко на макс - трябва да се живее за мига и да се взема всичко, което животът дава :) Не знам защо така съм издивяла напоследък - разумът ми май е излязъл в почивка, а емоциите и моментните желания го заместват на 100% - това по принцип май няколко годинки по-рано става, хихи, но ми харесва ей така да си правя, каквото ми кефне на момента, без да мисля за после. Тааа, дивотията.... като се почне от партито за Димитровден, мине се през БГ партито в Манхайм с тоновете мазна чалгия (никога не бях слушала толкова много и толкова големи простотии, а и колко и какви гюбеци мятах - язък ми за бъдещата диплома на информатик :D), както и партито в "Exil" и не знам си къде още - разбиване отвсякъде! Освен това погледнах на Дармщат и от друга светлина, а именно: градът, където всеки знае всичко за всеки и където новините се носят по-бързо от всичко :D Но няма лошо - щом сме интересни :Р Иначе все повече и повече се чувствам в свои води - много нови хора, нови компании... кефи :)
А от 10-на дни малко съм се кротнала, хихи :) Тук вече "нещото", което пък най-малко съм предполагала и очаквала да стане!!! На моменти още не мога да повярвам, че става въпрос за същия човек :) Само мога да кажа, че миналата седмица беше страхотна и, въпреки Messe-то и недоспиването, усмивката ми не е слизала от лицето и бях по-бодра отвсякога :) Изкарах и един страхотен Никулден! (hug) :* След това другия ден... летището... Само едно ще кажа: липсваш ми много, Слънчо! Хубава Коледна ваканцийка се очертава, нямам търпение :)
Междувременно мина и вторият ми 8-ми декември :) Докъм 1 а.м. празнувахме на Тошко РД-то и после, след известно чудене и няколко телефонни разговора, отпрашихме с кола към Манхайм на традиционното БГ парти :) "Съгражданите" бяха вече там, изкарах си супер - добре, че се навих :)
А тази седмица е много дива - трябва да си направя всичките часове на работата, трябва да уча супер много за изпитите по GDI и TGDI в понеделник и вторник и изобщо трябва да съм на 100 места едновременно. Сега се оттеглям за поредната си нощ над лекциите, че съм адски назад и честно казано малко ме е страх да не стане така, че да ми отпаднат редовните изпити по тия предмети... ух, нищо не съм казала!!! Доскоро и дано е по-скоро от предното :)

WS 07/08 - началото :)

Първата седмица от третия семестър студентски живот вече мина - по-бързо, отколкото очаквах, но пък колко да се влачат 5 дни :) Всъщност... мда, доста биха могли да се влачат, връщам си думите, но тези специално минаха бързо :) Вече уча "Информатика" и съм много щастлива :) Страшно много съм се надъхала този семестър да пада голямо четене или поне достатъчно четене и накрая да пиша всичките изпити, пък и ако ги взема... ОК, де, поне половината да взема - да бъдем реалисти :) Онзи ден видях датите и слязох на земята - давах си сметка, че съм писала 5 предмета, ама да го видиш черно на бяло си е доста отрезвяващо :)
Предметите иначе са по-разнообразни, доколкото могат да бъдат разнообразни, като все за информатика се отнасят :) Този семестър ще псуваме и ще се мъчим над Formale Grundlagen der Informatik 1 (FGDI 1), Mathematik 1, Grundlagen der Informatik 1 (прословутото GDI, което е накарало всеки, който се е занимавал с него, да си говори сам), Technische Grundlagen der Informatik 1 (TGDI 1) и една каноника от догодина, която ще е добре да махна отсега, защото иначе догодина ще е още по-голяма лудница - Einführung in Software Engineering. Кефят предметите, особено тези по-техническите - много ми се учат такива :) И както казах, надъхала съм се, чета, ходя на лекции и упражнения (то само 1 сме имали досега) с мерак, даже на тези от 8 :Р Явно добре съм си починала лятото в България. Изобщо: "Ich muss "Zubar" werden" :D Само програмата ми не се нареди точно така, както исках - няма да имам свободен ден, появяват се и "дупки", ама какво да се прави.
Иначе първият учебен ден (хихи) ми беше сууупер весел! Лекция по FGDI, след която най-любимата част - Мензаааа :) По пътя засякохме няколко българи и впоследствие се оформи стабилна БГ маса от случайно събрани 15 човека :) По-нататък през седмицата пак имаше същите маси :) Вечерта пък пихме коктейли...
Лекциите пък са голямо шоу - типичните немски лекции от по 500 човека в зали колкото футболно игрище. Влизаш - фраш, всичко пълно, насядали по земята, лудница! Онзи ден се майтапехме, че затова даваме по 700 евро на семестър - да седим, ако изобщо седим, на 3 км от дъската :) И понеже сме "Информатика", докъдето ти стигне погледът, само мъже :D Тук-таме, ако се вгледаш, мяркаш някое момичАнцИ, но ме съмнява да надхвърлят 10-на...от 500 :) Нека ни е зле! :D Има и трима зайковци от БГ :) С две думи: отсега нататък наистина почва вече истинското учене!
Новият семестър донесе и зима... или нещо от този род. От няколко дни застудя - в момента навън е 5 градуса според Yahoo!, а до преди малко валя дъжд май (айде, той нормално :)) За сряда в Щутгарт май дават сняг, а вчера вече валял в София. Аз пък съм се плеснала на фотьойлчето точно до парното, то на 5, пия си кафенце - голям кеф :)
Толкова от мен - мисля да напускам фронта и да продължавам с неделните занимания. Скоро ще спамя пак :) Tschüssieee :D :D

The World Is Mine :D

Точно така се чувствам в момента :) Впрочем така се чувствам на 50% - останалите 50% са "In Love With Myself" :D А може пък и по 100% от всяко. Мдаа, май това ще е :) Аз като разправям, че много съм се надула в тая Германия, не плюя фъстъци.
Едно време, като попълвахме лексикони, винаги имаше въпрос "Какъв е твоят девиз?"... дечица във втори клас :) Е, сега май съм на принципа "Знам, че мога лесно да получа всичко, а ако нещо случайно не мога, явно просто не му е дошло времето - затова пък именно то ми е най-интересно и обеззначава (пак няма такава дума, нали?!) останалите". Какво да се прави - човек винаги иска това, което или няма как да има, или ще си скъса нервите, за да има - много е кратък интересът към лесното. Напоследък това, което искам, става - да видим занапред, хихи :Р Както и да е...
Днес беше последният работен ден от Buchmesse-то. Като цяло, този път беше много по-добре отпреди - по-малко мизерии и без постоянно даващи акъл хора. Аа, да - и работен ден от 12 на обяд :) Ама какъв студ е на обяд, не е истина - особено днес си беше чиста зима! Следобяд обаче якето в ръчичка :) Напоследък много пък се дразня на постъпки на хора - като съм си наумила, че ме дразнят и не мога да се обстрахирам. Поредно доказателство за силата на самовнушението при мен :Р Та на работа така ме вбеси един, дето се скатаваше и се занимаваше с глупости в най-пиковото време, че и мрънкаше на всичко отгоре, и като ми кипна, викам: "Ей ся щи покажа аз на тебе кон боб яде ли - само гледай на какво те правя!" и почнах да му давам акъл какво да прави и да се изявявам като шеф. Че накрая и му теглих една на български, той се ослуша такъв, хаха :) Хм, разбесняла съм се нещо май, щото само тази седмица вече няколко пъти ми се случи да ги нареждам ей такива - много прост народ значи :D Ама не, сериозно, не знам с какво търпение трябва да си, за да не реагираш в тия ситуации. Иначе съм си супер усмихната и учтива (минутки за реклама!), помагам, ала-бала, а не дай си, Боже, и отсрещният човек да ми се усмихва - тогава вече се разтапям, хаха :) Ама на всеки няколко готини се пада по един тИмИрутин, дето....ооох, мамоуу, родна реч омайна, сладка :D :D :D
Амм, за Messe-то бях почнала да говоря :) Това може и да беше (ебаси глаголното време!) последното ми за тази година, че повече големи няма, ама ще гледаме. Сега ще си търся вече постоянна работа и то желателно извън "ресторантьорския" бизнес :) От утре пък отново ставам горда студентка - първият учебен ден, хихи. Ходи ми се вече към унито, на лекцийки, на кафенца в стола :), ама тия мераци като знам колко бързо минават, особено като ми тупнат 80 страници лекция, ама... този семестър ще ставам сериозна, че вече и изпити се задават. Хмм, ще си говорим пак след известно време, де, дано още съм с тоя ентусиазъм :)
Още един дерт имам само - АЙДЕ НАЙ-НАКРАЯ НА ДИСКОТЕКА, БЕЕЕЕ! Не се трае тва! Поне откъм кафета добре се е заформило - по "български", че има и с кого, което адски много ме радва! "Feels like home" - мне, не говоря за БГ, а за това, че се кефя на хората тук и си се чувствам супер с тях... хахаха, и във връзка с един разговор от оня ден - и мисля за тях :D :D Брр, интересен разговор беше....
Много ми е приятно да си изливам душата в момента (а и да говоря за себе си като цяло :D :D :D), но мисля да правя напук на учудващо разсънващите кафета от тази вечер и да пробвам да спя, а от утре, както се пееше в една детска песничка: "...колко съм послушна, колко съм добричка, колко грижи имам - аз съм ученичка" :D :D :D Мааале, дечица мили, един ден ще си удряте главата у стената, че сте ги пели тия неща, ама айде, радвайте се, че и аз покрай вас, поне първата седмица, евентуаааално - и втората :)

Good Luck!!!

Айде на купонЯЯЯЯ :D

Снощи беше просто уау! :) Яко БГ купонче с доста хора и мноооооого чалга - точно на каквото ми се ходеше от много време насам :D Ама цяло лято в България не можах да въртя гюбеци, та трябваше да се върна в Германия за тая цел :) А и както съм се чалгализирала напоследък (а и откъм коса го докарвам :D), вкъщи постоянно "загрявам" с тия балканщини, така че снощи много добре ми дойде (пък и уиски с количка откога не бях пила :Р). Като се почна жик-так и няма сядане вече - цяла вечер до 6 сутринта кака ви Владка беше на принципа "Ай ся ша ви покажа аз откъде сме" :D И какво сядане - убедила съм се, че на подобна музика не може да се стои на едно място, даже масата почнаха да ми предлагат :) Та супер яко парти стана - още!, още!, още! :)) Да си бия тиквата в стената миналата седмица що не отидох на сръбско! Че и народ се беше посъбрал.... Тимирутин! Ноо...нищо, което да не мога да поправя в бъдеще, де :) Даже, въпреки тъпото Messe, се замислям още за тази събота, ама едва ли ще стане. Да поживеем, пък ще видим :)
Обаче пък днес ми е едно такова леееко странно на гърлото - май ще се мъча да настивам, ама няма да се дам пък! Ама така е, като се прибирам сутринта на 7 градуса по потник и възможно най-лятната си жилетка! Че и предната вечер пак не се облякох като хората. Това немско слънце, дето се появи тия дни, доста лъжовно, пък и е октомври вече... Пих 2 ментови БГ чая - дано не падна в боя :)
А утре сутринта - грррр, ще се ходи до Messe-то, че имаме сметки за уреждане :) Добре, че Цвети ще идва с мен, че иначе едва ли щях да се замъкна дотам - има и телефони все пак :)
Освен това се навих да си вземам преса за коса, хихи. И си харесах ботуши за 100 евро, които няма да си купя :Р Искам и "кратки" гащи, демек - дънки до колянце... А май съм пропуснала да спомена двете полички "Fishbone", които забърсах от адско намаление в "New Yorker" (обичам го тоя магазин!!!) Едната за сръбско е просто пИрфИектна :D Искам, бее! Много работи искам, за някои даже пари не ми трябват, хъх :) Ша спЪ!

I'm freeeee :)

Днес това, което толкова чаках 10 дни, най-накрая стана - Messe-то свършиии!!! :) Направо не мога да повярвам, че вече ще се наспя, ще се кротна в Дармщат, няма да пътувам всеки Божи ден до Франкфурт по 1 час с гадната S-ка, няма да виждам вече гадния "Молив" и да чувам "Nächster Halt: Frankfurt, Messe" - ей това, като го чуя, ми иде да взривя планетата, сериозно! А този "Молив", който междудругото е едно от първите неща, което лъсва още съвсем-съвсем на влизане във Франкфурт, само като го видя и подсъзнателно почвам да си мрънкам разни работи под носа :) А иначе толкова го харесвах този град, но сега не искам да припаря до него, да не говорим пък до самото Messe...поне не до следващото такова.
Днес отидох на бач леееко хленчейки пак и с надежда следващия път, като си погледна часовника, вече да е поне 16 часа. Времето наистина се извъртя бързо, както и последните няколко дни, но имаше малко повече работа и на 1-2 пъти направо с кеф ми идеше да се свлека на земята. А колкото по-наближаваше да си ходим, толкова по не ме свърташе и когато най-накрая приключихме, всякаква умора изведнъж изчезна и се ометох по най-бързия начин. Във влака - редовната случайна среща с други БГ-та и за разлика от буквално празния сутринта, този беше фраш и ходихме от последния до първия вагон, докато си намерим 3 места едно до друго - направо до Дармщат стигнахме:) И като се раздъвкали вътре всички, да не говорим, че и леко задушно си беше в първия момент, малии :)
Иначе още няколко дни ще си спомням за Messe-то по бясната мускулна треска на дясното ми рамо, а за когато мине си имам компактно изгаряне на пръста, което всъщност повече се усеща, отколкото се вижда, но не е болка за умиране :) Ама така е, като хем симулираш дейност, хем си некадърен - все ще си лепнеш ръката, където не трябва :) Но нищо - ако не клетките на епидермиса, поне споменът ще живее още малко :) А най-съществения резултат от Messe-то го чакам в най-скоро време на сметката ми :Р Като го имам предвид, не би трябвало да мрънкам толкова, но напоследък съм се специализирала в тая част - ако се слушам отстрани, направо бих си дала "ignore". Сега поне да не продължавам с мрънкането, че и без това ми се спи стабилно. От утре съм вече местна, але-але, а и май наближава подходящото време да се купуват ботушки :) Ще видим какво ще гледаме и ще гледаме какво ще видим :)

Песничка... щото така!!!

Karen Overton - Your Loving Arms

Sometimes the way that you act makes me wonder

What I am to you

Sometimes I can't stand the way that I'm acting

To be part of the things you do

Often I've asked you for too much of your time

Like I'm stealing

And when I dream of the fear that you're leaving

I reach out

Oh baby then you

So many times have I asked you to tell me

That I'm your girl

Time after time I have needed a reason

Just to get inside your world

So many times have I asked you to ask me

How it feels to love

And when this love seems the only conclusion

That I'm guilty of

Oh baby then you

Put your loving arms around me

And you whisper to me when you

Put your loving arms around me

And inside your arms I'm burning

Put your loving arms around me

And you whisper to me when you

And inside your arms I'm burning

I'm burning, inside your arms I'm burning...

***

Мдаа, сама се закопах... (fubar)

Back to reality :)

Ето ме пак - пряко включване от земята на бирата и Würstchen-ите :) В края на лятото някои фтички заминават на юг, аз обаче сам от заблудените. които се евакуират на запад. Миналата сряда, след що-годе прилично пътуване с любимите ми "Ивкони" и то на видната дата 11. септември, успешно цъфнах жива и здрава на Франкфуртската гара със завидините и почти невероятни за тази фирма само 2 часа и 45 минути закъснение, които отчасти компенсираха студа, дето брах в автобуса. След като наминах през депо: Разтоварване, демек вкъщи, минахме с Цвети и за по кафенце в малко позабравения вече Мc Donald's, а после и през любимото юни да гледаме БГ мач. Предаването спря още първото полувреме, ама това е друг въпрос ;) Още на следващия ден вече бях на работа на още по-любимото ми Messe (взривете го, бе, хора, моля вииии!!!). Работа е силно казано, защото ми плащат, за да седя цял ден на стол и да пия кафе. Много гадно :Д Ама така е - времето "прецака" нещата: след цяло лято облаци и дъжд, сега пече невероятно слънце и през деня стига докъм 23-24 градуса - никoй не е луд да яде Würstchen-и на закрито, особено пък с толкова щандове навън. Ама все тая, не вярвам да фалира Messe-то само защото ми плаща, без да му трябвам ;) Иначе малко инфо: IAA, демек накратко Automesse, с аааадски много посетители, та използвах възможността да се огледам за бъдещото си возило, ама на щандовете на Ferrari и Maseratti имаше толкова много народ! Tiq pa vse edno kola ne sa vijdali :D Da se bqha strupali pri LADA, a ne da mi zakrivat gledkata, ama doredih se pak, de ;) Pokrai tova Messe player-at mi stana edna ot lubimite "igra4ki", 4e 40 min v S-kata ne sa si rabota.Днес реших да си свърша някои неща из Darmstadt, но утре пак ще гледам да поработя - като не ми прати договор Herr Wenig (!!! хахахах), така ще е. Най-накрая успях и да се докопам до net от унито, че вкъщи леко няма ;) Поне така уж успявам да спя малко повече, че откакто сам се върнала, все се налага да ставам към 7.Но животът не е само работа, де ;) Преди 2-3 вечери излизахме да пийнем и уж щяхме да сме 3-4 човека, а по щастлива, жестока, невероятна случайност се събрахме 4-5 маси :Д Аз бях откарала 9 часа на Messe и почти дума не бях обелила, та такава приказка и смях ми се бяха отворили, не можах да млъкна :D Всъщност още като чух музиката за моите уши в края на всеки работен ден - "Feierabend", всичко негативно изчезна и като живнах :) От работа директно на пийването... Адски много се смях, и на люлки се люлях, изобщооо :D Хмм, хубаво се въртя аз на тоя стол, ама май ще взема да ставам вече. Доста неща са се събрали за по-малко от седмица, като гледам, ама ваш проблем - аз няма да го чета това и без друго :D Доскоро и поздрави от трупащата втори милион :D

P.S. Има бъгове с азбуките из поста, ама с тая маймуница тук пак късмет, че успях да изкарам изобщо някаква нашеница. Добре че са форумите :D