Моето лято '08

Ето, че пак стана месец, откакто писах последно. Отдавна се каня да пиша, но все не намирам време, обаче сега реших, че е крайно такова :)

Подобни заглавия като това, свързани с лято/зима еди-коя си, би трябвало да подсещат, че става въпрос за някаква промяна. И понеже ежедневието ми по-скоро се свързва с Германия, промяната явно ще да е България :) Ами да, време беше за поредното "Здрасти" от родната земя. Всъщност съм тук вече 1 месец и, ако се бях забавила още малко (1 седмица е достатъчна), нямаше и да има "Здрасти". Затова реших да не се бавя повече, така че: "Здрасти!" :) Впечатленията от България това лято... няма да коментирам цени, стандарт и т.н., а по-скоро в личен план - доста по-спокойно от предните ми прибирания. Всички са по бригади, по работа из София, още не са се прибрали или вече са си заминали. Е, да, една част от основните си бяха тук, кафета и излизания всеки ден не са липсвали, но не е като преди с по няколко кафета на ден, дискотеки и изобщо чудене как да се вместят всички в графика. Не, че се оплаквам, де, напротив - това беше най-подходящото развитие на нещата, защото така и така имам да чета за 2 изпита - просто абсурд щеше да е :) А и по дискотеки много-много не ми се ходи - самата среда не ми изнася особено, а и по-добре лаф и клюки по кафетата :) Еми да, това мъжете (и не само) са доста неизчерпаеми теми (whew) Ученето върви горе-долу, но май трябва да почва да тича, че не знам как ще смогвам... май няма как, ама това все едно не съм си го помисляла :) Още повече, че утре заминаваме за Видин и оттам директно ще летя за Германия (е, не от Видин, де, но... разбрахме се :)) А там както "мога" да четааа :) Цял ден клюки с мама и баба, а сега и леля е там, изобщо пълна идилия, в която математиката и формалните хич не се вписват, ама ще трябва стабилно с мнооого четене да ги впиша, иначе... лЬОшо. Уф, не ми се мисли по въпроса, че още повече усещам колко съм назад. Ignore на темата :)

Та тази вечер ми е последна в Стара Загора. Обаче ми е доста по-леко, като знам, че не летя веднага - някак си не го възприемам като окончателно тръгване още. А и, честно казано, мъъъничко ми се прибира по немско май, хм. Тук си ми е много добре, но... дали защото знам, че е временно и че ще свърши и така и така ще се връщам там ... абе не знам, а и все тая. Знам само, че повече се радвам на тръгванията от ДЕ и на пристиганията в БГ, отколкото обратно. Към БГ тръгвам с мисълта "Най-накрая почивка" и с много повече вълнение, докато в ДЕ се връщам с "Каквото беше - беше! Айде пак всичко наново" (в последно време и с "Ще си видя Бебо!!!", ама това е друг въпрос :Р) :) Поне ми изнася навсякъде, така че :)

Ами... с няколко думи: вкъщи си е вкъщи, без значение за колко време е :) Аз връщане в БГ не пропускам дори и да не съм толкова на зор - все пак 2 пъти в годината е... Изкарах си готин един месец, готина ще е и последната седмица. След 4-5 месеца - пак :)

It's hard...

Последните 3 дни изкарах най-приятното си и леко Messe. Всъщност довечера е последната ми смяна. Якото е, че сме към холандците... а още по-якото е, че си работим приятели само, пътуваме си заедно - кеф. Но най-якото е, че по цял ден бяхме с миличкото.
На втори вечерта обаче 1 седмица потискани емоции изгърмяха... Така ми се дорева и така исках да се сдържа...Бебо беше излязъл за малко, а аз се мушнах под душа и... и естествено вече не ми се ревеше - все така става... Ама нали съм инат - костваше ми определени усилия, но накрая успях, макар и не колкото ми се искаше... Когато излязох, вече ми беше минало, беше ми весело - изобщо никаква следа. И все пак бях разконспирирана! След баня винаги са ми червени очите, но този номер не мина - а дори аз бях убедена, че е от това! Това е и едно от многото неща, които обожавам у Бебо - винаги може да познае, че нещо не е наред! Дори когато отричам, което си е типичен женски номер за привличане на внимание и съответно за причиняване на нерви, защото пък доста мъже приемат, че наистина няма нищо - ама нормално де: като те питат какво ти е, а ти кажеш нищо, не е задължително отсреща да загреят, че всъщност е голямо НЕЩО. И, държа да отбележа, аз не го правя за привличане на внимание, а когато не искам да повдигам нещо на въпрос, защото знам, че е моментно и тъпо. Както и да е. Мисълта ми беше, че и тогава не успявам да се "скрия" :) Та онази вечер в момента, в който чух, че очите ми не са червени заради водата, като се отприщи един рев! И двамата знаехме мнооого добре защо е всичко!А от картината аз и той силно гушнати, аз ревяща, а той (дори той!) с насълзени очи ми се дорева още повече! Не знам какво ми става тия дни... А това, което последва, е достойно за дипломна работа на психиатър - рев до задушаване, смях до посиняване, отвреме-навреме и едновременно... Ама и вие да видите такова куклено шоу, и вие ще се счупите :)
Вчера пък всичко беше наред, докато не наближи часът. Рев пак имаше, макар и по-малко, но 100% е било така, защото бяхме на работа. В крайна сметка полетът беше отложен за днес, заради разни взривове на оръжия край София. Получих една бонус-сутрин гушкане и спинкане не-сама, но пък за сметка на 1 ден от ваканцията на милото :( Дано днес литнат, че пак е съмнително....
Така, като замине някъде, първия ден ми е доста гадно - стаята му е празна, няма да се прибере вечерта, а в това голямо легълце ми е бая самотно. Ух, парфюмът му още се усеща по тениската, с която спинкам. Неговата тениска. Колкото и да не ми се виси пак 15 часа нощна, май ще е по-добре.
Дано всичко е вече наред днес, дано успеем да се видим след околко седмица и нещо, пък после - cruel summer, както се пее ...
Липсваш ми вече!

I just wanna stay in this moment forever...

Днешния ден не бих го пропуснала за нищо на света! Донесе ми толкова много щастие и мигове, които ще ми липсват след няколко дни...

Станахме към 10 и тръгнахме за университета. Днес беше Денят! Докато аз обикалях Главната сграда и пих кафе в Мензата на приказки, Бебо беше на изпит. Когато 15 минути след края на изпита още не го бях чула, вече почнах да се чувствам като майка на седмокласник по време на изпит. Почнах да се озъртам постоянно през прозореца на Мензата, но той не идваше и не идваше. Когато обаче го видях, изхвърчах навън и... ВЗЕЛ ГО БЕШЕ! :))) Толкова се зарадвах! Просто знаех какво значеше това за него, колко искаше най-накрая да се отърве от този изпит и че ги знае нещата - лично го бях изпитвала :) Радвам се, че той го видя това, радвам се, че бях с него на път за изпита, когато ми каза, че почва леко да се притеснява, радвам се, че бях до него и след това, за да го нагушкам и нацелувам, както се радвам и че бях до него предния път, когато не успя. Знам колко разочарован беше тогава.

След Мензата ходихме малко по магазините - техника, играчки, дрехи. Трябва подаръци да се купуват все пак... Хапнахме и в едно ресторантче, после пазарувахме и за вкъщи. Довечера ще се отбележи събитието подобаващо - на гости ще ни е Beam. Jim Beam :Р Само за едно нещо ме е яд - ще се изям, баси! Знаех си, знаех си, знаех си!!! Никой не може да те прецака така, както ти сам себе си, ама нищо не може да се направи по въпроса...

Браво, бебенце! Сигурна бях, че ще се справиш!!!

Аахен, Маастрихт, Петровден...

Като стане дума за екскурзии, обикновено си избираме събота - почивен ден за нас и работен за магазините. Тази събота също не беше изключение - направихме си поредната разходка с тати, като идеята беше Аахен. Хванах си mitfahr в 7.30 сабахлян от роден Дармщат и към 9 и нещо вече бях в Кьолн. Тати беше пристигнал 10-на минутки по-рано и след кратко кафенце отпрашихме към Аахен.
Първото впечатление - паркирането. Еми няма свободни места, 98% от местата са платени, абе, ужас някакъв. В много случаи оценям предимството на колата, ама в ей такива кракомобилът е незаменим :) Ама Дармщат-Аахен пеш малко....мдаа :) Мюнхенгладбах верно е едно 120км сигурно по-близо, но мисля, че и там вариантът "Бос по асфалта вървя си..." не го обсъждаме изобщо. Хеле, кротнахме колата и тръгнахме да покоряваме града, но по-важните забележителности като редовната катедрала (е, няма как немски град такова нящу), Rathaus и Elisenbrunnen, които според мен доста бледнеят пред шадраваните в Градската в Стара Загора, ама както и да е... та всички тези неща са струпани едно до друго и за около 3 часа ги разгледахме. Изведнъж обаче орловият ми поглед (може да съм доста късогледа, ама такива неща не ми избягват) видя табелка за Vaals - селце или може би квартал на Аахен, който е в Холандия и е само на 5км от центъра! Веднага решихме да скокнем и дотам и, както си карахме по сравнително оживена улица в Аахен, така от нищото изникна табела "Niederlandien" и вече бяхме извън Германия! Все едно половината "Цар Симеон Велики" да е в Сърбия примерно, ако географията позволяваше. Точно се чудехме да спираме ли да разглеждаме, когато видяхме друга табела - Маастрихт на 26км :) Веднага ни се промени маршрутът.
Самият Маастрихт си е типичен холандски град - много прилича на Амстердам и е красивоооо :) Реката, къщите край нея, центъра... имахме само час да го разглеждаме, но пак видяхме някои неща, пийнахме бира, съответно кола лайт :) и потеглихме обратно за Кьолн.
Вечерта от гарата директно заминах на имен ден. Много-много отначало не ми се ходеше, но шотът за "добре дошла" ме завъртя на 180 градуса :) После и коктейлът в стил "all inclusive", на който му беше дошъл в повече банановият сок, та разреждах с уиски... мдааа... Яко беше партито до едно време, когато пак се нацупих - мразя ги тия моменти - цупя се за глупости, на които по принцип няма и да обърна внимание, ама има моменти, когато 1 дума само ми трябва и... А тази дума може и въобще да не е използвана с цел и умисъл, ама ...интерпретации... Затова тогава избягвам да правя сцени да не си скофтвам насторението излишно, но все пак си ми личи... Обаче после, дори още повреме на цупенето, ми е супер виновно, защото не е заслужено по никакъв начин, даже напротив!!! Чувствам се толкова неблагодарна и егоистична...брр... поне всичко се изяснява...
Днес също нямаше много време за скука - спахме до обяд, а вечерта беше финалът на Европейското - Германия-Испания - и ходихме в Biergarten-а пак. Адски много народ - отидохме 2 часа преди мача (аз 1, че имах да се контя вкъщи :)) и половината места вече бяха заети, за после да не говоря - хората седяха по касетки от бира, по земята, прави, а опашките за пиене бяхаа.... А немците толкова тъпо паднаха, че не ми се говори - елементарен гол, адски лесно губеха топката, ужас направо!!! Май ще ме изгубят като фен... освен Подолски, де :Р Приличат си и това е :) Така исках да победят, поне да вкарат - щеше да е лудница!!! Ама...
От утре всичко е постарому - без мачове и а дано с повече четене :) Не остана... което от една стара е супер, но от друга... хъх, реве ми се направо :(((( От тази гледна точка ще е тееежко лято...

Ранното ставане

Винаги съм обичала да спя до късно. От малка си лягам доста след нормалното дори за възрастни време и ставам по никое такова, проспивайки половината ден. Много се дразнех, че пускат всичките детски сутрин от 8 и докъм 10 вече бяха свършили :) Аз се излюпвах по "бозаджийско" време от латиноамерикански тип, когато другите деца вече бяха забравили, че сутринта са гледали "Том и Джери деца" :)
От доста време обаче имам периоди, в които доброволно си ставам рано, особено ако трябва да се чете. Даже напоследък забелязвам, че съм доста по-организирана, ако стана към 8-9, отколкото ако спя до обяд - тогава цял ден ми е мързеливо и вероятността да свърша нещо клони към минук безкрайност. А и чувството да станеш раничко и да си пийваш кафенце я пред компютър, а пред ТВ, е много яко :) Още по-яко е, когато всички станем по едно и също време (почти винаги се случва) и имаме достатъчно време за всичко по-горе. В началото на семестъра имаше кратък период, в който ходехме на една и съща лекция по едно и също време (от 8) - събуждахме се, всеки сънен - не знае къде се намира, пускахме музика или детско, кафенца ала-бала и изчезвахме към унито... Обаче съм забелязала, че ако не стана веднага при първата чута аларма, най-вероятно ще стана след поне 2 часа :) Ей така от 2 седмици се мъча да стана в 8, но преди 9.30 не се е случвало :) Днес обаче не стига, че си чух още първата аларма, ами и станах (30 мин излежаване не ги споменавам :)). Всички спинкаха още, аз си пийнах кафенце, гледах "Sponge Bob" - това било много яко :)) Това кафе сутрин ми става навик обаче - вчера ходих да тичам и после реших да не пия и следобяд така ме цепи тиквата! Сигурно от липсата на кафе е било, въпреки че още след тичането леко ме наболя, затова днес си го изпих като добро дете... макар че масажът на Бебо не е за изпускане :)
Не знам дали бях споменала, че в момента върви Европейско по футбол... вече остана само финалът, де. Турция най-накрая отпадна (доживях!!!) и то от Германия! Какви шествия бяха по улицитее - знамена, народ, пеене! Но доста по-кротко, отколкото би било в БГ според мен... Снощи гледахме втория полуфинал Испания - Русия в Biergarten-а наблизо - всички бяхме за Русия, обаче... нещата се развиха по малко по-друг начин... Да речем, че на финал са Германия и Испания :) Абе важното е, че Турция отпадна - толкова бях против тях, а имаха такъв късмет - идеше ми да се изям след всеки техен мач. Както ги бъзикаха в едно предаване, вече не се казва "last minute", а "Ich buch' türkisch" :D :D :D Вечерта завърши с 8 епизода на "Том и Джери", хаххаха - еми класика си е, яко е - счупих се да се хиля по едно време :D :D :D
И като финал малко офф-топик. Имаше една песничка, в която се пееше май: "We're going to Ibiza". Е, в моя случай утре сутрин ще пея: "I'm going to Aachen" :D С тати :)

Life... :)

Пак се позагубих от хоризонта напоследък. Не, че нищо интересно не се случва, даже напротив, но явно ме домързява да пиша все за партита, разходки, партита и разходки :) А доста такива се насъбраха.
Освен събиланията вкъщи отвреме-навреме, имаше и няколко по-големи БГ партита - имени дни, рождени дни, 24. май... Специално на последните 3 се забелязва невероятна тенденция - чалгата намалява :) Особено на последното онзи ден почти нямаше, а и като цяло беше доста по-различно откъм музика (да не се разбира, че е било тъпо, щото изобщо не беше - разнообразията не са лошо нещо, а и пак бяхме обичайните n човека, чухме и "Една Българска Роза"...). Май трябваше да дойда в Германия, за да се науча малко от малко да играя хоро :) За чалгата няма да влизам в детайли, обаче по тия купони не е истина математици, информатици и инженери какви гюбеци въртят :D :D :D Същите хора, които всеки ден по цял ден са в залата над задачите, в петък и събота вечер окупираме масите :D Ей това е да се напасваш във всякакви ситуации :))
Оо, май пропускам периода на ранната пролет, когато беше пикът на гриловете - всеки уикенд, покякога и по 2... Минаха и тия времена :)
Иначе... почнах да ходя по мачовете на Бебо - сууууупер яко е да си гледаш слънчицето как играе и да си го гушнеш след мача :) Приятелките на другите също идват да гледат, така че и компания и клюки не липсват :Р Време беше да се появя и аз - от зимата пристигаха запитвания :))
Сега пък се зарибих и по Европейското... този път Германия като че ли вече не ми е чак толкова при сърце, но в крайна сметка май пак ще съм за тях... или за Холандия. Коренно различно е, когато си за някой от отборите - доста по-интересни са мачовете така. Снощи гледахме Холандия - Италия в Biergarten-а наблизо. Имаше малка група италианци, дето в началото на мача овикаха махалата - всичко друго мълчи, гледа ги и се хили. И при първия гол за Холандия като скочи цялата кръчма :D Италианчетата почти не се обадиха повече :) Много як мач се получи!!! Днешните ще се събираме да ги гледаме вкъщи.
В по-личен план има 2 съществени неща. Първо, тати е в Германия - засега до август, след това ще гледаме :) Доста шашната бях, като разбрах, че идва след 10 дни - преди това нямах и идея какво става. Бях се поизнервила покрай това, защото в моя случай нещата не са само розови, но мисля, че е за добро :) Виждаме се през около 2 седмици, обикаляме насам-натам, бяхме и на последния мач за сезона на Бебо - изобщо всичко е супер :) След подледното ни виждане ми се изпари и изнервеността, че май бях станала доста... хмм :) Сигурно и не само това е оказвало влияние, но С това резултатът беше... Чак виновно ми ставаше на моменти :)
Другото, което е - вече стана половин година, откакто сме с Бебо :) Изцяло изневиделица почна всичко и адски много се радвам, че стана точно с него и че зарязах историите от есента/зимата - досега щях да съм си потрошила и нервите на всичко отгоре :) Сега всичко друго е спомени, чувствам се страхотно, отвсякъде слушам колко сме сладки, дори от хора, от които не съм очаквала - в събота на партито, примерно, от един приятел, който даже ни снима, хаха :)
С две думи - стават чудеса! (но доста се чака понякога за тях :D :D :D)

Гaрмиш-Партенкирxен, Алпите, 18-20. април

Последните 3 дни бяха невероятни! Още не мога да повярвам, че наистина изминахме всичките тези километри, бяхме толкова далече, видяхме нереално-красивите пейзажи на Алпите и преживяхме всичко това! Жестоко, нереално! Няма какво повече да кажа! И все пак ще го направя :P
В петък сутринта отидохме да вземем кола под наем. С малко късмет се уредихме с удобен 5-местен VW Touran, което беше много добре за 5 часа пътуване. Направих си първото каране в ДЕ :P След като се събрахме и понапазарувахме, тръгнахме към Алпите. След малко по-дълго пътуване от очакваното, 2-3 спирания и 1-2 задръствания към 19 вечерта пристигнахме в Гaрмиш. Къщичката, която бяхме резервирали, беше супер - 3 етажа, 6 спални, голям хол, дворче за барбекю, телевизори, системи, всихцко, което можеш да се сетиш, че ти трябва, плюс страхотна гледка към върховете на Алпите. Ааа,да - и компютър с net в нашата стая,с които, естествено, не сме се занимавали особено :) По-късно вечерта пристигнаха и другите 2 коли хора, хапнахме грилче и се почна с пиене, пеене, много смях и снимки и така до 4. Учудващо, на сутринта почти всички бяхме на крак още в 9. Разходихме се из града, малко из горите, поиграхме боулинг и се почна пак готвенето за вечерта. Времето докъм 3-4 убихме с игра на филми и после по леглата. На другия ден при ясно време щяхме да се катерим (с влакчета и лифт) на Zugspitze (2964m, ако не се лъжа). На другия ден едно от първите неща, които чух, беше: "Само ако знаеш какво невероятно време е навън!" И настина: силно пролетно слънце, кристално синьо небе без нито едно облаче, което се случва там веднъж нааа...много време :) Уникален късмет! Всичките 13 човека постегнахме набързо къщата и се изстреляхме със скоростта на светлината - чакаха ни мноого неща за гледане, включително път към Darmstadt. Ха-ха, като казах "13 човека" - на моменти се чувствах като в къщата на Big Brother :) Освен това бяхме 4 "семейства" и може би най-употребяваната дума беше "мило" - до такава степен, че на едно "мило" понякога се обръщаха няколко човека :D Даже 1-2 пъти се стигна до: "Не ти, другото "мило"" :D Та въпросните 13 човека се покатерихме на една от най-високите части на Алпите. А оттам гледката беше невероятна - като картичка! Никога не съм мислила, че подобни гледки наистина са реални! Човек не може да спре да снима. На върха беше -2 градуса - с тениска и яке си беше идеалка! На ниското пък беше към 20 градуса - снимките по тениска са достатъчно доказателство :) Darmstadt го оставихме доста по-студен, въпреки че вече и тук е към 17 градуса.
След като слязохме отново в ниското, се пуснахме an някакви влакчеа на принципа на боб-слей и наскачахме пак в колите. Следвашата спирка беше Neuswanstein (като изключим една за хапване :P) А замъкут наистина е много красив - жалко, че вътре не даваха да се снима. Доста са го пообновили вътре обаче и малко се губи атмосферата на места, а и по принцип си е трудно да си представиш, че на същото време преди 2 века е живял крал, заедно с всичко останало, което включва това. Всичко беше 6, докато не влязох в тоалетната :) Отворих вратата, видях, че е съвсем съвременна (демек едва ли ще ми скочи някои призрак :P) и влязох. Обаче в момента, в които затворих вратата отвътре. не знам какво ми стана, обачеее... бррр..достраша ме нещо :) Едва събрах смелост да надникна в една отворена кабинка, но тогава ме достраша още повече и се ометох моментално. Не знам защо ме наплаши толкова, но наистина усещах, че не мога да остана вътре и секунда повече... Да не говорим, че за изхода от замъка се минаваше по някакъв тунел, в които нямаше нищо друго... Добре, че не бях сама! Вечер също мисля да го избягвам тоя замък :)
След това вече окончателно потеглихме към Darmstadt. След малко гонки с другата кола и общи дискотечки по светофарите, завършихме веекенда набързо в една турска закусвалня и към 12 се прибрахме.
Резултатът от 3-те дни: невероятно изкарване, весели хора, много видяни неща, които наистина си заслужават и...само на моя фотоапарат над 360 снимки и клипчета :) Не може да се опише - трябва да се види!

Samstag Abend :)

Уважаеми (с интонацията на проф. Вучков :)) зрители, респективно читатели!
ЗдравейтИ :) Понеже имам известно, засега все още малко, но все пак съществуващо, количество за учене, а и ще излизам вечерта, демек нямам кой знае колко време, реших да драсна нещо тук. Логиката е бетон - не я търсете :)Навън пече едно слънчице, противно на дъжда сутринта, а в наше село имаше даже и следи от сняг! Това обаче е вече vorbei- даже се чуват разни Фтички в момента :) В този хуубав ден най-миличкото тати на света - моето - има рожден ден! Чухме се веднага щом се събудих окончателно днес, картичката по нормална поща е пратена отдавна, а вчера беше допълнена от 4 виртуални - като ще е спам, да е спам :) Само че вчера, като отворих първата, ми стана нещо кофти, че не мога да съм с него на неговия ден и да отидем пак в "Сан Суси", както правехме винаги преди, и като ударих един рев... На моменти, по един или друг повод, не ми издържат нервите явно, особено пък понякога, но гледам да не прекалявам.Ха-ха, преди малко слушах "Du Hast den Schönsten Arsch der Welt" :) Много весела песничка! Напомня ми за зимата - трите дни в Кърджали, попадането през 10 минути на тази песен - за моя радост и за "радост" (кавичките са много важни :)) на милото :) Всеки път, като я пуснеха, ме избиваше на смях :)Уф, аз май за снощи щях да казвам нещо. Ами... много весело беше :) Учиха ме да играя билярд. Късметът на начинаещия май пак беше на моя страна, още повече заради "наклона на масата" и "уравновесяването на масата" от страна на Наско :D После от около 23.30 докъм 3.30 цукахме "Monopoly" - баси зарибяващата игричка е :) А и в повечето случаи все аз бия, но снохсти бях първата, която фалира. Но в крайна сметка парите пак дойдоха в "семейството" :)Довечера пък (нали споменах, че ще излизам) се очертава интересно ходене на ресторант - не самото ходене дотам, въпреки че като знам хората, ще се счупим от смях. Аз не смятам да участвам в надпреварата "На бас, че ще си изям безкрайната порция", но все пак :) В тази връзка забелязвам интересно явление напоследък. По принцип човек като хапне нещо, става примерно с половин кило по-тежък, обаче от няколко дни дори да изям половин кило храна на едно ядене, не мърдам изобщо (yahooоо) :) Даже кантарат пак почва да прави опити да слиза надолу, въпреки че напоследък ям доооста повече от преди. Това, естествено, ме стимулира да ям още повече :D :D Е, гледам да го правя само в неотложни случаи :)Амм, аз май за учене имах, а време нямах. Забравих да спомена, че почна семестерат - на 1. април :D Ама почна,де, честно :) Отново сам се надъхала - наистина не мога да проумея как предното лято в БГ ми подейства толкова стимулиращо, но от тогава почнах да уча, а евентуалните неуспехи вече не ме обезкуражават, а просто продължавам напред с опитите. Вече свиквам да уча повече, ставам и по-организирана. Този семестер планирам да уча много повече в залата, да ходя на всички упражнения (лекциите може и да пропускам) и да досаждам на туторите много повече - това явно е начинът! Ще го завърша този университет, каквото и да ми коства - щом почти всички покрай мен могат, мога и аз! Ще стана програмист един ден, въпреки че все още почти нищо не мога, но все някога се почва - желание поне не ми липсва, така че принципът "тъп и упорит" ще ме спаси :D Хайде, this.user.study() (може би!?)...