Samstag Abend :)

Уважаеми (с интонацията на проф. Вучков :)) зрители, респективно читатели!
ЗдравейтИ :) Понеже имам известно, засега все още малко, но все пак съществуващо, количество за учене, а и ще излизам вечерта, демек нямам кой знае колко време, реших да драсна нещо тук. Логиката е бетон - не я търсете :)Навън пече едно слънчице, противно на дъжда сутринта, а в наше село имаше даже и следи от сняг! Това обаче е вече vorbei- даже се чуват разни Фтички в момента :) В този хуубав ден най-миличкото тати на света - моето - има рожден ден! Чухме се веднага щом се събудих окончателно днес, картичката по нормална поща е пратена отдавна, а вчера беше допълнена от 4 виртуални - като ще е спам, да е спам :) Само че вчера, като отворих първата, ми стана нещо кофти, че не мога да съм с него на неговия ден и да отидем пак в "Сан Суси", както правехме винаги преди, и като ударих един рев... На моменти, по един или друг повод, не ми издържат нервите явно, особено пък понякога, но гледам да не прекалявам.Ха-ха, преди малко слушах "Du Hast den Schönsten Arsch der Welt" :) Много весела песничка! Напомня ми за зимата - трите дни в Кърджали, попадането през 10 минути на тази песен - за моя радост и за "радост" (кавичките са много важни :)) на милото :) Всеки път, като я пуснеха, ме избиваше на смях :)Уф, аз май за снощи щях да казвам нещо. Ами... много весело беше :) Учиха ме да играя билярд. Късметът на начинаещия май пак беше на моя страна, още повече заради "наклона на масата" и "уравновесяването на масата" от страна на Наско :D После от около 23.30 докъм 3.30 цукахме "Monopoly" - баси зарибяващата игричка е :) А и в повечето случаи все аз бия, но снохсти бях първата, която фалира. Но в крайна сметка парите пак дойдоха в "семейството" :)Довечера пък (нали споменах, че ще излизам) се очертава интересно ходене на ресторант - не самото ходене дотам, въпреки че като знам хората, ще се счупим от смях. Аз не смятам да участвам в надпреварата "На бас, че ще си изям безкрайната порция", но все пак :) В тази връзка забелязвам интересно явление напоследък. По принцип човек като хапне нещо, става примерно с половин кило по-тежък, обаче от няколко дни дори да изям половин кило храна на едно ядене, не мърдам изобщо (yahooоо) :) Даже кантарат пак почва да прави опити да слиза надолу, въпреки че напоследък ям доооста повече от преди. Това, естествено, ме стимулира да ям още повече :D :D Е, гледам да го правя само в неотложни случаи :)Амм, аз май за учене имах, а време нямах. Забравих да спомена, че почна семестерат - на 1. април :D Ама почна,де, честно :) Отново сам се надъхала - наистина не мога да проумея как предното лято в БГ ми подейства толкова стимулиращо, но от тогава почнах да уча, а евентуалните неуспехи вече не ме обезкуражават, а просто продължавам напред с опитите. Вече свиквам да уча повече, ставам и по-организирана. Този семестер планирам да уча много повече в залата, да ходя на всички упражнения (лекциите може и да пропускам) и да досаждам на туторите много повече - това явно е начинът! Ще го завърша този университет, каквото и да ми коства - щом почти всички покрай мен могат, мога и аз! Ще стана програмист един ден, въпреки че все още почти нищо не мога, но все някога се почва - желание поне не ми липсва, така че принципът "тъп и упорит" ще ме спаси :D Хайде, this.user.study() (може би!?)...