Айде още честитки

ЧРД на Мария, че и на Марина! Тук стана като ТВ Планета вече с тия поздрави. Стига сте имали рождени дни и вие, засрамете се!!!:)
Аз пък днес съм умна - мога да си решавам задачите:) Дано само не се случва през ден, щото иначе утре се очертава да е смотано:) Само дето тия дни нещо не ми върви на карти...затова пък славата ми от миналата седмица винаги ще се помни:) Тва да ти се падат 5 коза от 6 карти и то от асо надолу всичко не се забравя лесно:) Ще видят те утре "Завръщането". Ама си личи, че даскалото е към края си вече. Напоследък само свободни, пък в тия, които не са, играем карти или си лафим. И колкото и лесно да са пишели 6-ци досега, като тая година няма друга просто. "На тебе 6, щото ще ставаш журналистка, а на теб щеше да е 6, ама като играеш карти - 5":)) Или пък даскалката дава контролна и си излиза за целия час и тогава учебниците за пръв и последен път влизат в употреба. Абе яко е, нищо че все едно те мислят за кретен, като ти пишат 6 само защото си направил план на 2 страници. Ама кво пък..."И ко кат съм смотан" :Р Не искам пролетна ваканцияяяяяя (е, лъжа малко)...Не ми отнемайте от всекидневните предиобеди или следобеди (според зависи) смях, картите, кафетата, бисерите, атмосферата, ХОРАТА...Ама 10 дена почивка (от какво ли?!) няма да е много зле:) Айде почвам да млъквам вече...

***

Please let me know...PLEASE!

Само да добавя (нищо общо с предния post - радвайте се:))

Абе честит рожден ден на Гошко, бе:) Жив и здрав, все така умен и точен. А като си помисля какви врагове бяхме в бившия ми клас...е не врагове чак..детинщини разни, ама доста се поступвахме:) На майтап, де, колкото и да не личеше понякога...Еех, този див, див 5., 6. и 7. клас:) Ама се очовечихме, доколкото е възможно в "Ромен Ролан" пък точно. Поне войни няма вече и сме много кротки:) Та честито му пълнолетие ('88 е детето) и скоро чакаме книжката:)

Тъпа съм!!!

Как може да съм толкова смотана!!! То сигурно и още може даже...хич няма да се учудя! Ако някой случайно чете и не се е сетил - досега решавах задачи...мдаа. Б** тия умрели теми д***а! Вярно, че са от списание "Математика" и е нормално да са гадни, ама също е вярно, че наистина са давани на изпит...Освен това е вече края на март...еми къде съм тръгнала? Баси, така ли пък аз точно се извъдих най-смотаната! И за да не се ядосвам с по-трудните задачи, реших първо за загрявка да почна с по-лесните...уж - тема за матура за...ТЕХНИКУМИ и СОУ! Решавах квото решавах и на едната задача забих!!! Пък е елементарна! Не вярвам да е сбъркан отговорът, въпреки че просто няма отде да излезе това, но...много знам пък аз точно. Еми ей така като стане и все така става значи пък! Точно се надъхам, че мога да решавам задачи, и се почва един дълъг период на творчески застой. Толкова мога явно:( Само амбиции, амбиции, амбиции...така ли пък всички са адските гении по тия изпити? Защо те могат, а аз не? Сигурно на трето класиране даже и в Тракийския няма да вляза. Пък дори и да вляза някъде, най-много да изляза преждевременно.
А едно време бях умна...май...сега само на хартия:( Абе чак до рев се ядосвам! Както винаги впрочем! Дам, освен че съм тъпа, съм и лигла - при мен всичко, което не ми трябва, е по много. Ако сега се майтапех, щях да кажа нашумялото: "И ко кат съм смотан?!"...е да, ама не се майтапя. И кво ли? Ми едно голямо НИЩО! Ей тва...
Сега отивам да тичам с тати на Аязмото - точно да си избия яда. С толкова излишна енергия с по-малко от 10 обиколки да не съм посмяла да се върна! Поне да си приложа ината, където трябва.
ТЪПА СЪМ! СМОТАНА СЪМ! ТЪПА СЪМ! СМОТАНА СЪМ!
И не ми казвайте, че не е така - така е:((( хлип:((( Защоо???:(((

Party Time

Ама какъв кукуряк съм след тия безсъници снощи! Ама то от безсънна нощ до безсънна нощ има разлика като от to the moon and back. Да му мисля утре как ще ставам в 6.30. Иначе снощи, след като цял ден не се прибрах вкъщи, щяхме да ходим на EAGLES. Еми да, ама размислихме и първо отидохме на кафе, а после щяхме да ходим на някакво купонче на другия край на града (не, че е много голям:)). Само че преди това трябваше да изчакаме момичето с апартамента и си повисяхме кротко и послушно в една градинка около 2 часа. Нищо против да се хиля под открито небе посреднощ с тия диваци, ама въпреки пролетното време, след този нищожен в сравнение с дългата човешка история период никой вече не беше същият...демек умряхме от студ и срещнахме известни проблеми с мобилността си, за щастие временни - само до момента на пряката среща с излъчващ топлина предмет, а именно радиатор. Хвала на технологичния прогрес, че в противен случай, докато кремъкът беше дал резултат, щяхме да сме в 1 по-добър свят...еее няя:) Иначе беше яко - музичка, лиготийки...сутринта само минах през нас да си взема нещата за курса...пък тааам...никога не съм била толкова заспала, докато пиша...чак да сънувам даже...пък кви глупости "преписвах"...лудница. После малко на кафенце с Тони. Откога не сме излизали с нея, не можахме да се наприказваме. Явно трябва скоро пак:)
Айде да ходя да поумнявам...няма шанс, нямаааа...

:)

Всичко е ОК вече:) Още от снощи. И както винаги след подобно "залязване", идва голямото лигавене :) Днес се скъсах да цепя глупости и да слушам такива. Просто по някаква случайност (която при нас е по-скоро закономерност) днес девизът на всички беше: "Нормален?! Кой, аз?!" И всичко ми беше в пъти по-смешно от обикновено...Освен това трябваше да правя класна по математика, обаче ме освободиха заедно с още народ:) А ние бяхме станали от кафе, за да отидем да я правим, щото се оказа, че ще я правим по време на свободния...Отиваме и кво - още отваряме вратата и чуваме (а и виждаме де:Р): Ааа вие сте освободени. Демек изгониха ни :Р То не че щеше да има къде да седнем...Човек (аз де:)) веднъж да иска да прави класна и да го лишат от тоя неземен кеф! Ми щом е решила :Р Уби ми последната класна по математика! Уби всичко детско в мен:) Напук след малко отивам да решавам задачи и да се правя на лапе:) То пък щото ще ми е много трудно...второто де:)

Пролетно...

Вчера дойде Първа Пролет...в 20:26. Отворихме и, настанихме я, черпихме я една студена...нееее, не вода....бира, на нея и хареса, пи втора, трета, n-та...и, таковата, наложи се да поостане. Така като гледам, скоро няма да си тръгне. Има-няма няколко месеца:) Иначе не дойде с празни ръце - донесе едно топло време, едно слънце, пак пролетните блузки...Щом сутрин към 8 се търпи навън известно време с голи рамена и блуза от материята тип "кой-кого", значи ...Донесе и нова порция свободни в училище: вчера 4 ( профил), днес 2-3, което се отразява добре на икономическото състояние на дребния бизнес, демек кафетата наоколо. И ние не роптаем много. Днес, странно как, се събрахме към 10-на човека от класа ( ударението е на втората сричка, въпреки че не е грешка, ако е и на първата:)) на кафето - събитие, което се запомня с редкостта си. Но пък майтапите там си бяха нещо обичайно :)
Напоследък съм много горда, че станах малко по-организирана, а и не ми е голяма трудност - зарибих се пак с алгебрата, правя си гимнастичка на всеки час, чета си "Тютюн". Сега не знам какво правя на компютъра пак (Ша праа кот си искам!:Р), но и с това се справям горе-долу - просто като помисля как ме е яд после, че съм си пропиляла пак няколко часа, изобщо не сядам. Веднъж инатът ми да действа в положителна посока. Обаче от няколко дена, най-късно от събота сутринта, ми е едно смотано на моменти. Става ми супер виновно. Имам чувството, че понякога наистина съм такава, каквато не искам, а дори не се усещам! Дано не си го мислил наистина! Още по-гадно ще ми е, ако действително се чувстваш така. Но нека ми е гадно, искам само да си щастлив!!! Старая се, старая се, старая се, но явно не достатъчно. Знам ли, имам чувството, че не ти давам достатъчно, че не оправдавам очакванията ти, че заслужаваш много повече от това, да имаш мен:( ( И пак се разревах мамка му! И точно сега да пуснат по радиото Red Carpet - Alright! А стига бе!!!) Толкова съжалявам! Явно това, което искам да правя, независимо от добрите намерения, излиза по съвсем друг начин:( Наистина не искам да е така и наистина адски много те обичам! Не можеш да си представиш колко...тате...

Пак ваканцийка

От вчера пак съм във ваканция, тоя път грипна. Хаха, в класа, пък и не само в моя, едни болен няма, ама както и да е - щом я дават, няма да се дърпаме пък сега. 2 дена повече почивка добре ще ми дойдат. Днес се очакваше да спя мнооооого, ама много много, като за рекорд...знаех, че мога, ама...ама...в 10.30 бях на крак и то съвсем от само себе си. Стават грешки понякога....другия път ще се старая повече. Поне имах време за всичките глупости, дето исках да правя. Четох книжки доволно много, въпреки че и на повече не бих отказала - "Тютюн" и "Мечо Пух" - не се смейте - на немски е:Р Въпреки че може и "неизживяно детство" да се нарече. То тва мойто детство кога ли ще го изживея. Имам чувството, че цял живот ще си повтарям първите 7 години:) Още си чета "Мики Маус"-ите, които съм препрочитала средно пооколо 1748960395769350987 пъти всеки, а те са горе-долу също толкова:) Иди после обяснявай, че си на 19 години...Поне анимацийки напоследък не гледам ( ама щото само ги повтарят и ги знам наизуст, не за друго :Р)
Отделно пък и малко задачи реших ей сега...ама малко...ама пък можеше и толкова да не са :Р ама добре че бяха...пък ако бяха и повече...ама ай ся :)
Ама май най се кефя, че се сцепих от коремни преси днес. Скъсах се, счупих се даже, разбих се и после се размазах и сега ще си ходя размазана и счупена и т.н. Бях решила на всеки кръгъл час да ги правя. Не че стана точно така, ама пак добре беше - в 13.50, 14.50, 16.00 и 18.40 по 30 цели, 50 половинки и между тях малко въженце за почивка. Предните 2-3 дена пък по 40 мин въже и малко коремни преси. Ша стаам чувек!...или нещо такова...
Пък днес и покарах малко колата. Леле, кой идиот ми е дал книжка!:) Преди карах доста по-добре. Пък вечер, когато почти нищо не виждам и карам малко на фантазия, е просто лудница - не пропускам дупка. Аз...таковата..то и през деня така...амм...ама по-малко :) Скоро май ще се наложи да си лепна на стъклото "Чудиш се кой ми даде книжка? Ми то и аз тва се чудя..."

КОНЕЦ :))

***

Искааааам (blushing)...ама няма...има, ама...защото...пък може и...

An Tagen wie diesen

Еми кво да кажа...събота късен следобед. Мързелът пак почна да взема връх, но смятам да му тегля ножа ей сега и да пореша малко лесни задачи за вдигане на самочувствието:) Иначе прочетох веднъж темата по география - "Води". Абе нещо не вървят май. Не са много гадни, ама много време стоя на една тема, а остават тоооооолкова ( :Р) много. Даже отвреме навреме се чудя дали да не ги зарежа, щото пък ми ядат от времето за задачи, ама няма - щом съм почнала...нищо, че е малко безсмислено. То пък и с математиката щото е перфектно...Луд умора няма.
Абе вместо да пиша глупости, си признавам, че нямах намерение да post-вам каквото и да било, щото нищо интересно няма. Затова да карам по същество, а горното да се възприема като своеобразен предговор, целящ да заблуди врага. Аз, обаче, съм кротко чеве, нямам врагове. Ааа, имам, имам, ама нека ме мрази - аз нея не я, нито пък ще я видя някога, пък и I'm not guilty. Ъъъ, Земя вика Ади - айде влез си в орбитата, бе, хаймана!
Та такова...предвид на обстоятелствата и историческото време викам да пратя една честитка на Тошко за имения ден по въздушна поща с моя самолет, който си взех на лизинг за по 50 стинки на месец и ще изплащам 3 живота подред, ама си заслужава - не знам що, но така усещам. Та, Тоше, за да няма copy-paste от ICQ, просто ти казвам Have Fun, Enjoy и да почерпиш:) Туй то удивителен знак двуеточие обратна скоба
(Липсата на запетаи е съвсем нарочна и декларирам, че е допусната в един от редките моменти, в които съм в пълно съзнание и в присъствие на всичките ми духове) многоточие

One step closer to the end

Получили са ми хартийките в Германия!!! Още вчера. И аз им давах към седмица път...ми че идеално:) Сега остава само да чакам...не че досега не правех същото: чаках да свърши срокът в даскало, чаках да ги легализират, чаках да пристигнат...Целият ми живот минава в чакане, ей:) Сега, например, чакам да се attach-не една mp3-ка на mail-a:) После още няколко. Тааа...щом са рекли, ще чакаме. Как няма! Месец - месец и нещо и би трябвало да почнат да пристигат гълъбите. Само да внимават какво ще донесат, да не вадя отсега още казана. Ама не, просто като си помисля, че може да ми кажат, че не ме искат да им се мотая там, и...АААААА! Искайте ме, бе, хора, искайте ме! Вижте аз как ви искам - правете като мен:) Освен да им направя една магийка за замъгляване на съзнанието, че поне да си увелича шансовете. Пък имам и опит с VOODOO ( Емка ще потвърди :Р) Абе с 2 думи ( повторени няколко пъти):
МОЛЯ ВИ! МОЛЯ ВИ! МОЛЯ ВИ! МОЛЯ ВИ! (айде стига толкова съм досаждала:)
***
I've been waiting
And I'm still waiting...
***
P.S. Извинявам се на аудиторията, че пак им намилам на главите това, което вече сигурно ги докарва до лудница. Сигурно ви е писнало, ама...ама...10х ви все пак, щото и още ще се налага:)) Май трябваше да предупредя предварително, че темата не е за отегчени, лесно отегчаващи се или налитащи на бой хора...е, пропуснала съм :Р Пък от утре с охрана...

8. март

Денят на мама :Р И на баба...и на другата баба...и на меннн:) Много е яко да знаеш, че днес си е твой ден и че, макар и малко изпросено, си на почит. А още по-яко е, че празникът се налага все повече и повече и, макар и още по-изпросено, мъжете стават изключително милички и внимателни:) Е, някои сме се уредили с такова отношение целогодишно (кой е като мен :Р), ама кой както се уредил сега:) На печелившите - честито. С всяка изминала година все повече се кефя на този ден, а и почнах много да обичам да получавам цветенца. Тази година даже и в даскало ни уважиха с по едно цвете ( хвала на Тони), а когато тати ми подарява букетче (обикновено в розово, защото знае, че обичам розовото и ми отива, а и той мисли така), направо се разтапям. Просто едно-едничко съвсем мъничко цвете е такъв голям жест и носи толкова смисъл. Разбираш, че някой се е сетил за теб, че се е сетил, че имаш празник, че уважава това, че си момиче/жена и че те уважава като такава. Абе трогват си ме такива жестове:) Харесва ми цялото това отношение. И аз преди малко връчих на мама китка, която едва опазих в тоя вятър на обяд, но си заслужаваше, защото си обичам мама пък:) Обичам си и тати, който никога не пропуска да уважи празниците.
Честит празник и на двете ми баби, на прабаба и на леля, които също много обичам! Милиони цветя и рози за всички :Р
Айде, че пак стана много трогателно:)

The Greatest лигла

Напоследък наблюдавам следната тенденция: колкото по-малко спя, толкова по-шантав ми се вижда целият свят сутрин, като стана за първа смяна. Хилим се като кретени се хилим и то абсолютно на всичко. Затова ни гледали така усобяну знаааачи:) Ама то нашто е малко хронично - нема оправия, бате:) Не знам дали ще се наспя някога. Спя до 17.30 и още мога. Сега пък след 3 дена off мама едва ли не с катапулт ме вдигна тая сутрин, а е още понеделник. Хмм, тва за катапулта ще гледам да не стига до нейните уши, че утре най-много да стигна до даскало по въздушна поща. То за депортирането идеи бол, ама ефектът на широко затворените очи трайно се е насадил при мен и не подлежи на обработка. Освен да взема да му измисля противодействие и на него...докато спя, да речем:) Просто усещам, че като си мисля за това и все за това ще си мисля, ама няма начин - то като стане така и все така става. Което е факт, не може да не е факт (абе може и да може, ама трудно:)) Ух, на път съм да се загубя в собствените си мисли, затова най-добре да отбия вдясно и да сляза без резки движения.
"I need to get some sleep.
I can't get no sleep"
Признавам, че нямам разрешение да цитирам, ама аз като звънях по телефона да питам, някой вдигна ли ми? - Нееее. Еми сори тогава, да им е гадно. И да не ми излизат с номера за 7-те часа часова разлика - никой не ги е карал да спят по нощите. Те губят...

Vanity

Днес ходих да си запазвам час за фризьор за бала. Били почнали да ги заемат вече и не ми се рискуваше да се наложи сама да си правя косата...не че няма да е ефектно - напротив - вярвам, че бих допринесла много за доброто настроение на тълпата:)) Но все пак реших поне веднъж да не изтъквам неземните си умения и да дам шанс на аматьорите ентусиасти:) Отнесох и няколко пробни фризури. По-точно 3. И трите бяха доста добри - едни такива завъртулки, преплитания...лудница. И за всяка прическа отиваха по около 30-на фиби!!! Освен едно WOW не знам какво друго да кажа:) Не знаех, че имам толкова много коса :Р А то бяха и от онези тънки черни фиби, които при смъкване смъкват със себе си и половината коса, но в случая мацката ме остави с толкова коса, с колкото бях отишла! Нито косъм по-малко! Просто не знам как го направи тоя номер. Тук, за да не се повтарям, вместо WOW ще кажа ХВАЛА!:)) Иначе май най се харесах с Демо №1 - някакъв завъртян кок...абе готин си беше. Ако не получа факс за нещо друго, може и тази да остане. Мдаа, май все пак ще съм с вързана коса - напоследък така по ми харесва.
Като цяло, добре си оползотворих час и половина:) А и по принцип обичам да ми бъзикат косата, стига да е с ясна и точно обоснована цел, а не хаотично:) Аа да, и да не е вече вързана. По принцип малко му трябва да всеки косъм да поеме по своя житейски път и някой реши ли да му помага - гррр, изтребвам го до крак с камъни или с лопата - по желание на клиента. Май камъните се харчат повече :Р Освен да врътнем един бизнес, внос-износ, ала-бала...
Значи...на 24. май в 12.30 на обяд (уух, дори тогава ще се става рано) отивам да ме правят на интересна...на ПО-интересна (blushing):P :))

3. МАРТ!!!

Днес е 3. март - може би най-големият национален празник на България! На МОЯТА държава! От снощи ме е избило нещо почти на патриотизъм. Докато пътувах с автобуса към срещата за EAGLES, ме налегна някаква хипотетична носталгия. Пак стигнах до извода, че всъщност си обичам държавицата, но не обичам това, в което се превръща и тези, които я превръщат в това (надявам се, че не съм от тях). Но България далеч не се измерва само с отрицателните неща - напротив: има толкова много неща и хора, които наистина си заслужават. И когато за пореден път се ядосам на някоя от многото простотии, с които ме правят на идиот, и, пак за пореден път, кажа, че не ми пука за нищо и че ако веднъж се махна оттук, повече няма да се сетя да се връщам, знам, че изобщо не е така. Човек, като се ядоса, кви ли не ги плещи:) В крайна сметка никой не може да избяга от корените си...
Таа...хитовете днес:
"Една българска роза"
"Моя страна, моя България"
"Пътнико странен" (май не се казваше така:()
...
Ей тия песнички много ме трогват, особено ако почна да вниквам в смисъла.
PROUD TO BE BULGARIAN! (абе чак "proud"...)

Баба Марта

Суууупер як ден беше днес! Почна още в 6.20 - първа смяна. Таа...закъснявам си аз с 15-на минути за първия час, влизам в стаята и какво да видя - 25 щъкащи човеци обикалят из цялата квадратура и се дебнат да си връзват мартеници:) И докато се усетя, нападнаха и мен - едва съм си съблякла якето:) Сега, като се налага да ги махна, ще си намеря занимавка за цяла вечер :Р Та целият предиобед мина така - в дебнене и гонене за връзване на мартеници:) Доволно! Честно казано, до вчера вечерта ми беше все тая, че идва празник. Снощи, обаче, като минах по главната с десетките сергии с мартеници от единия до другия и край и като се запасих за днес, изведнъж ми стана много празнично:) Хубав празник, САМО български! И днес наистина бях засмяна - цял ден не спрях да цепя глупости, изтрепах се да се хиля:) Кееееф...
Освен това, днес най-накрая си пратих чаршафите за Германия!!! Евала! Ама едно странно чувство ме обзе, когато гледах как жената в пощата се занимава с моя плик. Не знам защо, ама като го гледах от другата страна на гишето, имах чувството, че в момента ми отнемат нещо ценно. Просто очаквах всеки момент да изтърся нещо като: "Ама много да го пазите и задължително да стигне, щото иначе ще ви счупя главите!" Хаха...абе все едно с човек се разделях, не знам...явно щото беше голям зор, докато събера тия неща. Както и да е, важното е, че вече пътува...ами лек път и да се върне с добри вести:)
Ама пак беше голямо обикаляне днес, докато се оправя с тия неща. Прибрах се чак в 5 следобяд на 4 крака едва ли не. Е, вече се реставрирах :Р Мдаа...като стане така и все така става :Р