Изпращания...отлитаме един по един, по двама, по трима, какво да се прави...

Напоследък много изпращания и разделяния ми се събраха, което естествено доведе до известно количество сълзи ( за щастие доста по - малко, отколкото може би бих си мислела, ако го бях мислела преди това, хъх). В петък имахме среща на класа! Не съм си и мислела, че ще се съберем толкова хора!!! Общо взето, тези, които са в Стара Загора, дойдоха! Дойдоха дори хора, които не съм очаквала, че ще покажат интерес, което беше супер приятна изненада :) Ходихме в "Комфорт" и честно казано се получи доста добра вечер. Нямаше никакви заяждания ( не че сме имали кой знае какви в даскало, ама се случва, когато си всеки ден по толкова много време с едни и същи хора). Беше си съвсем зрял разговор. Основната тема, естествено, беше кандидатстването и приемането. Половината от хората, които бяхме, се оказа, че сме за чужбина, така че основно за това говорихме - кога ще пътуваме, с какво, какво ще се носи, къде ще бъдем... Интересно беше. И хубавото беше, че ставаше яко лафче дори с хора, с които в даскало не сме говорили кой знае колко. Визирам Христиана, примерно, с която в 8. клас се бяхме сдушили за малко, ама дотам...Просто обменихме инфо и кой с каквото можа, беше полезен. Оказа се, че от класа заминаваме двама за Германия, двама за Щатите и по един за Холандия, Испания и Франция. Някои вече заминаха...Хора, с които до преди 2 дни съм била на една маса, сега са зад океана...Не знам как става това...Разделихме се по най - якия начин - всички си ме гушнаха, което също беше леко странно, но всички сме хора :) Дай Боже скоро ... някога пак такава среща...СКОРО!
В събота пък се разделихме с Ивка и Мигъла ( Мигъла може и да я видя утре, но май е малко вероятно :(). Макар че бях в добро настроение, нищо, че ми беше малко странно, накрая едно - единствено изречение развали цялата ми нагласа, че няма да плача!!! Бях сигурна, че ще успея, но не можах... Тц, тц, тц, май аз се извъдих най - голямата лигла :) Много ми беше странно, че както всеки ден сме заедно, изведнъж няма да се видим до незнайно кога...Говорихме и точно за това, че ще поддържаме връзка, че няма да се забравим и че няма да си загубих отнощенията!!! Надявам се искрено! С времето обаче избледняват нещата - с толкова близки преди хора сега не поддържаме почти никаква връзка и даже не ни прави впечатление... Нови хора, среда...Нека поне този път е различно... Обаче си уговорихме среща на 29. декември в 20.00 на Часовника, хаха :) А да видим...Малко съмнително ми се струва, не знам що :) Най - много да ми разкажат по ICQ, ако изпусна нещо :)
В неделя пък бях на село. Исках да остана за няколко дни там, но не остана време :(( И баба и дядо не знам кога ще ги видя пак, ама какво да се прави... Не че не им стана гадно, не че и на мен не ми стана гадно, ама поне всички ме подкрепят, което доста улеснява нещата. Не че ако бях в София, щяха да ме виждат често... Все пак знам какво искам в момента и това е начинът. {}{}
Изпратихме и Стефка за Щатите. Тя всъщност в неделя пътува, ама купончето мина вече. Леле, кооолко народ само изпращаме...
Днес с Калина ходихме на кафе. Супер яко лафче стана... Винаги ще имаме какво да си кажем - 12 години не са шега работа :) Припомнихме си и горските училища до 4. клас, хаха :) Чак като си хващах автобуса и като се гушнахме за "чао", осъзнах, че все пак наистина утре ще е по - различно... Този път изпращането е окончателно и е МОЕТО!!! Не може да бъде, не знам кога мина това време, обаче... И пак не стигна за всичко! Вчера поне успяхме с тати да играем тенис! Супер си беше - ходихме на "Ягодите"! Яка игричка, макар и без точки... То ясно кой щеше да падне :) Дано успея утре да се видя с Тишо и Росен пак, че днес не ми беше достатъчно. Но ще е поредният дълъг ден... последно пазаруване... "your final chance so take it" :))

***

Извинявам се за адски дългия пост, ама нямаше как. Важни неща са... И след като цяла седмица се каня да го напиша, а тази вечер цялата прескачах от компа на лаптопа, за да си инсталирам програмите, дойде редът най - накрая.

P.S. Вчера си говорих с леля!!! Сега си е в БГ - все същият шемет :)) Доста се посмяхме по телефона... по водолейски :) {}

Eгаси кефа! :))))

Тия дни направо ме побъркват, ги побърквам и се побърквам от кафета. Средно по 3 на ден. Искали да ме видят хората, щяла съм да заминавам...Има нещо такова май :) Ама едва ги вмествам, защото като прибавя и банки, магазини и т.н...ИСКАМ 58 ЧАСА ДЕН!!!
Вчера бях на 3 кафета и половина - с мацунките, после с Тони, после пак се намерих с мацунките за малко и после с Нова година и Росен :) Ей, откога не бях виждала Бо и Коко! Ходихме в ABSOLUT на караоке. Тоя път реших да спася хората и не пях. Другия път обратно хаха. Обаче си беше кеф (въпреки че/защото не пях :Р), ама то в тая среда други очаквания не съм и имала. Много яко си изкарах, още ми е кеф, като се сетя...хъх... :Р
Днес 2 кафенца с мацките. Нещо като изпращане си дръпнахме, защото с Деси е много вероятно да не успеем да се видим, преди да заминем :( С другите може и да се видим още...ух...2 - 3 пъти :( Абе спрете я тая Земя, да сляза, бе!!! Как няма да ги видя тия хора! Надявам се въпросът да не е все пак "Как няма...", а "Кой знае кога..." - има малка разлика. Това, естествено, в най - лошия случай, защото има и къде - къде по - хубави въпроси :) Малко ревливо си беше настроението, ама може да се каже, че мина без рев. Страшни сме (точно аз пък къде се слагам?!). По едно време решихме, че може да си вземем нещо дребно, което всяка да го има, и да го свързваме с нас. Пръстени не намерхме, обаче си взехме по 1 ластичка за коса (минават за пръстени) с цветенца - много сладки :) А какви шашави имена им измислихме, просто не е истина, ама точно ще са добра асоциация :) Върнах се в първи клас хихи.
А утре какъв ден ме чака, не е истина. Идея си нямам как ще огрея навсякъде - кафе, второ кафе, техномаркети, банка евентуално, зъболекар.....ух, среща на класа...на 10 - на човека от класа по-скоро :), за после вече не знам. Машина на времето е оправията, ама да видим...

***

Filo & Peri feat Fisher - Ordinary Moment (Midnight Mix) - май вече изпуснах момента за midnight нещата, ама нищо...

***

Really?... Really? No...?!?

Music Power

След като снощи до 2 и нещо мерихме улиците и се хилихме с Роско и Тишо ( посрещнахме го пак на родна почва детето - беше ни залипсвало :)), тази вечер съм си по-рано вкъщи, затова пък цял ден скитах. В ранния следобед гледахме "Ефектът на пеперудата" у Мигъла, после ходихме с Вики на кафе. Обаче в нета няма хора тази вечер. Повече няма да правя грешката да се прибирам по това време и смятам още от утре да я поправя тая грешка :) Естествено, когато реша да чета "Шестото клеймо" на компа, има поне 10 човека, с които да лафя, обаче сега, когато не ми се чете...Поне мухи да имаше вкъщи, да има какво да броя, ама то и това няма... Може пък и да размисля за книжката, а може и да си лягам скоро, че днес мноого трудно станах в 12. Опа, лека поява на хора...такаа, квото беше, беше...Тука си слушкам едни песнички за лека нощ - мммм, кеф...
1. Haddaway - What Is Love
2. Haddaway - I Miss You
3. Schiller - Miles And Miles
4. Bingoboys - No Communication - Може и да звучи лятно, ама на мен ми напомня за Retro Party, Paralax, Winter 2005/6 - винаги, когато я чуя, за там и тогава се сещам...
5. Cappuccino - Du Fehlst Mir - Абе нещо май много станаха ревливите песни - изключително добра съм в това, сама да си правя гадно. Добре, че тая вечер не действа много това умение :)
6. Asle Bjorn Pres. Leya ft. Anne K - Lucky You - Много въртяна по заралийските кафета напоследък...интересен текст...малко сакрастичен - точно в мой стил на писане. Мдаа, сарказмът никога не е излишен...You, lucky you...10х на Ивка, че ме зариби с нея, обаче поздрав специално за Росен, щото знам, че го дразни, хиххихи :)
7. Danzel vs DJ F.r.a.n.k. - My Arms Keep Missing You - Другата често въртяна. Абе как винаги става така, че като си харесам нещо и след известно, при това кратко, време става хит? Имам усет май :) Моя си ееее...
8. Chocolate Puma - Always & Forever (Till West & DJ Delicious rmx)
9. Till West & DJ Delicious - Same Man (Extended Vocal Mix) - хаха, все едно гледам трилър с елементи на ужас и семейство Адамс :)
10. Above & Beyond - Can't Sleep - Аз пък мога, ама не искам...
11. Schiller - Sleepy Storm
12. ATB - Let U Go
13. Elize - Into Your System
14. Schiller ft. Heppner - Dream Of You - Стана ми малко кофти :( Не трябва, ама... I want just...everything the moment offers...The moment doesn't...
15. BassHunter - Botten Anna - Малко ме дразни тая песен! Баси турския шведски! Що я слушам ли? Ми щото отчасти ме кефи, хаха :)
16. DJ Tiesto - Ice Rain
17. James Blunt - Goodbye, My Lover - Е, не, тук вече...Добре де, защо си го пускам това сега?! Иде ми да си я пусна пак...Ку-ку, ку-ку...
18. James Blunt - You're Beautiful - Още първата нотка ме връща през септември - октомври миналата година. И не само ме връща, а носи и атмосферата. Не знам защо някои песни го могат това, а други откъм атмосфера хич ги няма и се ограничават само със спомена...
Уф, ама направо си легнах по-рано тая вечер! Ако побързам, мога все пак да легна по-рано от снощи. Пък какво сънувах снощиии - егаси кефа! :) Малко ми трябваше...

Събрахме се

Много събирания станаха днес. Ако следвам хронологията, май ще е най-добре. Знаааачи...
Първо излизахме с мама! Това отдавна не беше ставало - ей така, просто от вкъщи да си излезем да се мотаем, все няма време :( Обаче днес имаше. Ходихме малко по магазини и повече по улиците. Реших, че е крайно време след 2 години отлагане да си взема слънчеви очила най-накрая. Жертвите са набелязани, да видим кога ще се наканя...Оказа се, че вече се харесвам с някои модели, въпреки че пак се чувствам като идиот с тях. Но все пак ще е добре да свикна да си крия хубавите очички, че ще остарея рано - рано :)
Видяхме се и с Росен. Докато вървях към гъбата, се чудех за някои неща, но накрая реших, че няма смисъл и повод да се правя на идиот и излишни реакции, или по-скоро липсата им, ще е кофти, затова всичко си беше както исках да стане. Радвам се за което наистина много, защото ми беше кофти да действам против волята си.
Вечерта се събрахме у Деси... само ние четирите - аз, Мигъла, Ивка и Деси естествено. Едно такова женско събиране изобщо не беше зле. Освен това Ивка и Мигъла не съм ги виждала от около седмица, а Деска вече не помня откога. Разговорите...ами обичайното - мъже, университети...Проблемът за мъжете няма да го коментирам, защото е доста комплексен, но за университетите мога да кажа, че нещата се развиха отлично - всяка ще учи това, което най-много искаше: Мигъла и Ива ги пращаме в София да стават съответно адвокат и компютърджийка, Деси заминава за Благоевград да учи бизнес администрация, а аз...мойта ясна. Стискам палци и за четирите!!! Та си полафихме, разбрахме какво сме пропуснали за живота на останалите...Обаче ми беше странно. Не знам, но сякаш, въпреки че имаше и смях, а не само проблеми, вирееше една тягостна атмосфера. Поне аз така го усещах на моменти, а и мисля, че доказателства не липсваха. Просто нещата се развиват прекалено бързо, за да успеем да се нагодим към тях и да осъзнаем и свикнем с идеята, че съвсем скоро всичко ще е коренно различно и че това, за което сме говорили хипотетично цяла година, ако не и две, ще стане реалност, преди да си поемем въздух. Аз и Деси заминаваме около 27. август (след 2 седмици!!!), а Ива и Мигъла - на 1. - 2. октомври. Е, не е възможно в края на месеца да съм вече в Германия, просто не е възможно!!!
Не липсваха и трогателни моменти - едни такива продължителни гушкания в стил "Вече ми липсваш!". А като добавим и че напоследък ми е доста ревливо, просто нямаше как да не открия рев - тайма. Въпреки че, честно казано, не очаквах, но ей така от нищото, както си седяхме по едно време, просто не можах да се сдържа...А онзи гуш с Деси, когато чух, че и тя плаче...е не, тогава вече...супер миличко ми стана! А една мълчалива пауза и гледане в една точка си ме хвърли в размисъл, ама то пък какво се очаква от мълчаливите паузи?! Така че, като се позамисля, имаше доста хилене, доста разговори...мааалко водка...като цяло беше една адски странна вечер. Беше яко - просто трябваше да има такова нещо скоро!
После...ще ми се да пропусна периода на прибирането вкъщи и самото вкъщи отчасти. Само ще кажа, че някои неща се повтарят, без да ги искаме, че казваме неща, без да ги мислим, и колкото по-бързо ги забравим, толкова по-добре. Почувствах се адски виновна, егоистична и неблагодарна и се надявам само аз да съм го чувствала.
Това, с което мога да се похваля, е, че вече си имам лаптоп :) Еми кой както се уредил сега...Много благодаря!!! Целият диван е в кашони, които май не смятам да събирам сега (3.28 am е). Едно спане би било по - подходящо май... Изобщо, както се вика: Бърза помощ е далече и дано да закъснее ( пък ако може и въобще да не дойде, най - арно :))...

Ква Title, кви 5 лева ?!

Последните няколко дена минаха без мое присъствие в интернет. Може и да се е забелязало, може и да не се е, дреме ми! На мен не ми направи голямо впечатление, имам си GSM, така че...Пък и като нямам комп е къде - къде по-лесно, отколкото да имам комп с нет и да не влизам. Шанс! Така че няколко дни си лягах раничко (към 12 и нещо) и ставах пак в толкова. Еми понаспах се, няма какво да се лъжем :) С няколко думи (щото никога не се събират само в две) - бяхме с мама в околностите на Видин и по-точно в Дунавци. Споменаването на това име още от край време ми звучи като екзотична дестинация, защото ходя там само веднъж в годината за по няколко дни :( И ми е гадно заради това, но няма начин :( Иначе си беше добре, видяхме се с бабите, дядо и Нарди. Пораснало детето :) Подишахме малко хладен дунавски въздух...кеф :) Жалко само, че само за около 5 дни бяхме там, но... Както вече казах, мразя да си тръгвам отнякъде, още повече от места, където ходя рядко. Кофти ми става! А още по-кофти ми става, като почна да възприемам нещата като последни, като се сетя, че кой знае кога ще отида пак...спирам! Сега се надявам да отида за няколко дни и при другите баба и дядо, а не само за по 1 ден, но не знам дали ще има време :( Иначе баба Ади на 10 август имаше рожден ден!!! Да ни е жива и здрава и много, много щастие! Много си я обичаме!
Вече май е време да направя една равносметка на кандидатстването ми. Германията ясна, за нея спор няма. Въпросът беше, че щом като така и така кандидатствам и в БГ, трябва да вляза нещо хубаво - все пак не искам да отида в Германия само защото тук нищо не са ме приели. Е, приеха ме :) В УНСС не ме искат, но тях и аз още от самото начало не ги исках. После малко....добре де, малко повече, се поолях на изпита и това е резултатът. В ТУ влязох... хахаа, дръжте се, който е прав, да седне - Топло - ядрена енергетика! 13-то желание.... добре, че съм искала много :) Искат ТЕЦ - аджийка да ме правят... То не че е лошо, нека ми е зле с такава заплата после, ама... нещо не си се представям да уча това. Ноооо, моментът на истината.... в СУ ме приеха Икономика :) Тук вече наистина останах доволна, въпреки че пак не ми е първо желание и че не стана номерът за компютърните специалности. Обаче е хубава специалност, балът е от високите... абе иронията пак пълна - в най-добрия университет (според имиджа) изкарах най-високи оценки и влязох най-хубавото нещо, в сравнение с нещата в останалите унита! То при мен ако не е така, при кого :) Така че всеее пак явно не съм чак толкова тъпичко :) УНСС нека не ме щат... Кефя сеееее :) Пък някой друг ще се кефи още повече на второ класиране, когато му освободя мястото :) Айде бийте се сега за мен, аз си хващам куфарите и ... Сега пак малко се задейства спортната злоба, че освобождавам хубавото място, ама всеки с интересите си. Мина ми вече меракът за икономика и на този етап поне не ми се учи много такова. Обаче моралното удовлетворение е почти пълно :) Успях в крайна сметка! Късно ми дойде акълът, ама дано занапред идва на време....

Кралицата на фалша

Понякога направо се възхищавам от себе си! Всъщност не се възхищавам - вече съм свикнала. Отдавна разбрах, че имам артистични заложби, които доста помагат в някои ситуации. Изкуство си е да задържаш в определени моменти една фалшива усмивка от ухо до ухо, която казва на околния свят колко ти е весело, а ти всъщност се чудиш ще успееш ли някога да си събереш отново устата след цялото това напрежение на мускулите, за да си изкривиш лицето така. Или пък онзи така наречен "тактичен смях", който окуражава останалите, че са забавни, а теб кара да се чувсташ като идиот. И в момента, в който се обърнеш с гръб, всичко това изчезва и се мръщиш така, че чак веждите ти се сливат. Ами няма как, това са рисковете на социалния живот. Заслужават си в повечето случаи. Ама невинаги...Не и когато най - невинно ти се натрапват неща, които не искаш да чуваш, за виждаш и да знаеш и когато не искаш да чуваш и да знаеш. Понякога просто ми писва да слушам едно и също, въпреки че и аз намилам така, когато имам нужда. Просто...спирачките са хубаво нещо особено когато се усещаш кога да ги използваш. А в някои случаи просто е задължително да се усетиш, защото колкото и да е несъзнателно, ако е такова, е малко...как да кажа...да кажа ли изобщо нещо? По-добре не. Знам, че пак ще ми е гузно за това, което мисля и говоря сега, знам, че сигурно преувеличавам, но ми писна само аз да се съобразявам. Дреме ми не знам къде си какво ще стане после...Важното е, че сега ще изпиша n броя редове, които наистина мисля в момента! Оооо, не и Deja vu - I can't stop... въпреки че защо не??? И ми писна, когато ми е смотано и знам защо, няколко милички думи да ме размекват. Знам, че е глупаво пък сума ти време да си държа на ината, ама понякога има нужда май. Трябва да сме гадни...явно не е невъзможно... В случая това моето май си е чист егоизъм, но въпросът е принципен. Сега може и да ми е леко все тая, като изключим принципите, но ме е страх, че и когато не трябва, пак ще е така... преди не беше, но тогава беше рано, не че е пречка. А тогава вече наистина ще е ... И знам, че следващият разговор отново ще е с усмивки, вече не фалшиви. Знам, че пак ще ми мине моментално, както вече става...а може би наистина е по-добре...не знам...
Don't speak
I know just what you're saying
So please stop explaining
Don't tell me cause it hurts
Don't speak
I know what you're thinking
I don't need your reasons
Don't tell me cause it hurts
P.S. Напълно е възможно цялата тази драматизация да се дължи на едно - единствено число...реално, естествено...айде да не почвам Теория на числата, щото ще се самозакопая...

Разхвърляни мисли...

Онзи ден, по-скоро вечер, а може и сутрин, си припомних лято 2005 - легнах си почти по светло в 5.40. Тъпото беше, че спах до 13.30 после и ми идеше да се гръмна, ама го оставих за друг път :) Напоследък късното ставане не ме кефи нещо. Искам да стана по-рано, за да мързелувам из вкъщи достатъчно много, да повися на комп, да гледам FOX Life и чак тогава да се измъкна по кафета. Вчера малко не стана така...Днес обаче от 10 съм на крак и всичко си е ОК. След малко трябва най-накрая да отида до МЕТРО, че се каня от няколко дена и няма кога вече - днес е денят. Най-накрая ще взема и учебниците по немски от Катя...изобщо все неща, които отлагам от няколко дена. Освен това, трябва да взема и билети за Видин. Утре заминавам с мама за около седмица да се видим с бабите, дядо и Нарди. А леля кога ли ще я видя :( Не съм я виждала, откакто замина...преди, хмм, поне 6 години. Така че утре пак ще се пътува и то колко! Но си заслужава - обичам да ходя там :) Но мразя да си тръгвам, и то не само оттам, а отвсякъде, където ми е хубаво :(
След "бизнес" делата идва и...мммм - кафенце с Емка....И Роско ще се добави по някое време:) А пък онзи ден след едно кафе с Ивка последва такова дълго гуш за чао, че точно си мислех: "Леле, мацко, как ще ми липсваш!" и тя ми вика: "Мацкоо, как ще те пуснем у Немцията..."... Еей, няма да ми излезе от главата тва девойче. Как може толкова често да мислим толкова еднакво, не знам?! Особено веднъж, когато, не знам с кого бяхме, но му отговаряхме едновременно с точно едни и същи думи?!? Понякога направо имам чувството, че ми е влязла в главата и чете оттам. Да не говорим колко общи неща...
Вчера пак гледахме с тати за лаптоп. Евентуално другата седмица ще го вземе. Обаче пък си взех куфар :) Общо взето е точно какъвто исках (мдам, и за куфарите има изисквания) - тъмен, голяяяям...мисля, че ще се събера без проблем...може само малко да ми стърчат краката ...Обаче докато го завлача до колата, ми откачи ръката...празен...Мисля, че няма да липсват интересни моменти :)
Май е време да се омитам...някой ден пак :)

Край! Home, sweet home...

Вчера беше последното ходене в София. Най-накрая! Взе да ми писва вече! Последните 5 седмици абсолютно всяка от тях съм била там за по 2-3 дни. Багажи натам, багажи насам, 3 часа път натам, 3 часа насам и като прибавиш 5 часа сутринта на изпит, тоест пак седене на 1 място, и...Не е за мен тва. Едно време много се кефех да пътувам по 24 часа, ама сега повече от час не ме свърта. А и доста уморително ми действа всичко Иначи, учудващо, ми беше добре там, въпреки че бях предимно сама, а и се оправях без проблем. Очаквах да ми е кофти, както често е ставало, но явно са минали тия времена. Никак няма да е зле, да.
Поне вече минаха изпитите - горе-долу добре, въпреки че можеше и повече (то винаги може). Обаче бяха по-добре от предварителните. Сега ми е любопитно какво ще ме приемат тук. Нещо първият вариант не ми харесва, нищо че не е толкова лош. Да видим нататък.
Вчера си имах компания и мина по-бързо времето в София. Ходихме с Иво да подаваме документите за виза. Той се кани да заминава да учи в Магдебург. От класа други "немци" няма, ама нормално за английска паралелка. То всъщност и "американците" са ни толкова. Обаче по мои сметки и наблюдения, аз май тръгвам първа. Еми така е - последните стават първи :) Само тези за AUBG ще тръгнат 1-2 дни преди мен, ама те са си в БГ. Сега имам 2-3 седмици почивка, която май пак няма да е съвсем пълна, защото мисля да видя някои неща по немски, че с тоя моя най-много да си изям боя някъде :) Но все пак relax преди всичко - то не остана лято. На моменти все още ми е странно, като не правя нищо и само вися на компа, ама май свиквам :) Скоро обаче пак ще тръгвам на пътешествия, така че откъм стоене на едно място не мога да се оплача...колкото и да ми се иска понякога, но нищо - заслужава си в случая - точно ще видя баба и дядо и баба и дядо :) А докато тръгна, ще наваксвам с кафетата, че доста съм изпуснала май. Ей така по 2, по 3 на ден и мисля, че ще изпълня нормата. Пък и някои хора много са почнали да ми липсват нещо, на други не мога да им се нагледам :( Ама така е... лято 2006...не искам да свършва! :( Искам да се запомни с нещо повече от изпити и тук за няколко дена ще трябва да го направя такова, хъх...Просто не искам да си пропилявам това лято, защото не е ясно следващите как ще са...едва ли ще са такива, още по-малко като предните :( Ух, ще се отплесна и ще стане лошо...