Поредната Нова година, за все още пиянстващите - 2008, е вече факт. Мисля първо да си кажа пожеланийцата, че имам доста да се отплесвам и не е ясно какво ще стане накрая, та значи: пожелавам на всички, даже и на мен, много здраве, щастие, любов (много, много, много - заслужава си!!!), усмивки (тук ще продължавам да се престаравам :D), късмет, сбъднати мечти, хубави моменти, близки хора и изобщо от всичко най-най-хубаво по много!
А сега да почвам да се отплесвам... Основните празници вече минаха, но май не можах да ги усетя много тази година. Не знам защо така се получи, но коледното настроение от миналата година леко липсваше - дали защото бях доста заета и нямах време за моткане из украси и подаръци, или защото много набързо се развиха нещата, не знам, но фактите са си факти. И все пак не бяха лоши празниците, макар че не бяха и кой знае какво (почвам да звуча като някое вечно недоволно мрънкало май - моля да не бъда разбирана погрешно - аз обичам всички и всичко :D). Коледа си е семеен празник...хм... така, де, по традиция си бях при баба и дядо 2-3 дни, а и не ги бях виждала сега зимата. Спокойна Коледа си изкарах, за което много се радвам, не искам да уточнявам защо.
На 26-ти се върнах и вечерта се събрахме част от класа да се видим в "Бунара". Еми видяхме се, 'апнахме, пийнахме и... ощИ си чакам снимкитИ :) Забавно беше (това беше излишно да го споменавам). Решихме и предпоследния план за Нова година, който впоследствие беше сменен, за добро или за лошо, но в крайна сметка доста по-добре от очакванията ми се получи, но затова - после :) След кръчмата се продължи в "Absolut", което обаче аз си спестих, защото имах доста неща за вършене - другия ден ме чакаше пак път :) Точно този път, който чаках от 7. декември, и нямах търпение да стане 27-ми. Е, 27-ми най-накрая дойде и просто не можех да повярвам, че само след няколко часа щях да си гушкам слънчо :) А часовете впоследствие станаха и по-малко, щото мноУ диво се успах и за малко да си изпусна транспортеца, ама гУ фанах :) Така, де, това са подробности. Важното е, че 3 дни си бяхме постоянно заедно с милото, не сме се разделяли и за един момент и беше просто страхотно! А след това и още 1 ден в Стара Загора... Тези 4 дни бяха като приказка - беше ми тооолкова щастливо, не исках да свършват! Най-късно след 2 седмици обаче ще си го гледкам всеки ден, а пък преди това... хмм, да видим :) Ух, отплеснах се (blush), но аз си казах...
А за самата Нова година какво да кажа - както винаги мина доста бързо и не можах да я усетя като нещо по-особено. Докъм 10 си бях вкъщи - снимки (беше ми доста нахилено), уиски, хапване... Тия дни направо се счупФам да плюскам - после ще се кача на кантара само с психиатър. После заминах към "Орфей" с част от класа. По-добре беше, отколкото очаквах :) Музиката беше всякаква - и гюбеци въртях, и на хаус се кефих, хорца, ала-бала, ала то остава на Нова година без хоро. Впрочем като се замисля, на миналата... айде нищо :) Но и тук имаше издънки - вярно, една, но каква - посрещнахме 2008 9 минути по-рано, ни нам що! Просто ет така изведнъж в 23.51 почна химнът, после и Дунавското хоро и туй то - иди разправяй после, че нямаш сестра :) Оттам нататък шампанско, заря, гърмежи, още хоро, телефония... Това последното е силно казано, щото докъм 1.30 не можах да звънна на никого, ама тогава вече си казах, че докато не се свържа, няма да го пусна тоя телефон, и след машиналното n-то натискане на зелената слушалка най-накрая даде "свободно", а като чух и гласове в ухото си, вече съвсем бяха наред нещата :) После вече щастлива и доволна се върнах към гюбеците и не само и така докъм 6.30 "фитнес", разправяне с досадници и най-важното - купонче със старите дружки :)
Първия ден от новата година го отдадох на пълен мързел, висене в интернет, което за щастие не бях правила от мнооооого време и спане до 15.30 (ако не беше този смс, не ми се мисли). Оттук нататък се връщаме към земния живот и, ще се наложи, към по-земни дейности. Ама като за начало ша спра да ям (ако може, и да дишам), ша мина на въздух и вода и... уфф, разкарайте я тая руска салатаааа!!! Даже направо с хладилника я вземете да я носите по-лесно! Аз пък се занасям да сънувам, че не е като да няма какво (разбирайте "кого") :)
No comments:
Post a Comment