1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12!!!!!! (Part One)

Айде минаха балните истории вече. Ей, голяма лудница! И кво - цяла година подготовки (рокли, обувки, дрехи, бижута) и докато се усетя, балът беше свършил! Ама така е - хубавите неща бързо свършват. Само се чудя защо ни беше цялото това време за подготовката. То не стига, че цяла година само за рокли и прически ми се приказваше, ами точно преди бала вече не само се приказваше за това, ами и като се мълчеше беше ясно, че за тях се мисли пак :) Та да започна хронологично...
Няколко дни преди бала ми беше семейното изпращане. Още никъде не са ме изпратили впрочем, пък и където и да ме пратят, няма да се отърват така лесно от мен - пак ще се върна :) Бяхме доста народ на ресторант и ми беше супер веселко :) Видях брадчеда, който не съм го виждала сигурно от неговия бал преди 5 години - още хо-хубав е станал ( blushing), събрахме се родата...
После вече дойде и самият бал. Предварително си бях агитирала народ да дойде да ме види - Росен, Тошко, Бобчо и Коко - и нямах търпение да ги видя и да им се покажа. Естествено, във фотото се забавихме повече от час и по едно време вече пристъпвах от крак на крак да ходя вече към Градската да си видя хората , миличките ми {}{}{}{} И като ги видях после, ми стана супер весело и ме държа цяла вечер. Сигурно затова си изкарах толкова яко. Не стига, че ми бяха дошли на крака, ами и само ми повтаряха колко съм била хубава и ква ми била яка роклята :) И сега, 1 седмица след бала, още ми се повтарят тия неща, как да не ги обичаш :) Няма да забравя физиономията на Станчо, като се обърна и ме видя в Градската и първото, което каза, беше : Уау! Страхотна рокля! Много си хубава! Общо взето тогава всички само си казвахме колко сме хубави :) На самия бал (бях с Миро) беше малко странно да гледам всички с рокли, прически, костюми, като се има предвид, че досега само с дънки съм ги виждала. Имаше супер атмосфера на толерантност и приятелство между всичките към 240 ученици на випуска! Бяхме доста възпитани и интелигентни, нямаше никакви мизерии, даже охраната ни поздрави, че сме били много кротки :) А купонът беше на 6! Още в началото веднага на дансинга и до сутринта не мръднах оттам! Всички ни боляха краката от обувките и на сутринта ходехме като мумии, ама си заслужаваше. Иначе по едно време половината шляпахме боси - то се търпи до едно положение :) Към 6 без нещо отпрашихме за кафенце, на което бяхме адски заспали, и към 9 си бях вкъщи, защото таксиджията не успя нито веднъж от 2-та опита да ме забие някъде челно :) Първото, което направих, беше да се събуя, да се измъкна от роклята, да си махна всичките 14 фиби от тиквата и да си измия химиите пак от тиквата. Много неща все като първо свършени :) После, без да искам, дремнах 2 часа и отидох да гледам бала на МГ-то и да видя Тошко, преди да си изхвърчи за Германия...
to be continued... ( Винаги, във всеки час трябва да има матриал :Р)

The Best Of All...The CLASS!

Днес гадното ми настроение нещо липсва. Може би защото минаха част от събитията. В четвъртък с класната беше яко. Ходихме в Инкогнито и бяхме целият клас като никога! Отначало бяхме кротички, класната каза няколко думи и ни даде едни писания за спомен, при което доста зор ми беше, да не се разрева, ама се сдържах де. После като почнаха едни снимки, едно чудо, през цялото време само това правихме май...когато нямаше наздравици де :) Весело ни беше, само отвреме навреме се замислях и се хващах, че гледам народа покрай мен и си викам: Това ли са хората, с които скоро ще се разделим и може да не се видим повече? Не може да бъде! Толкова хора, всеки с интересите си и всеки със съвсем различно бъдеще от другите.Не мога да повярвам, че това е едно от последните ни събирания.....После в EAGLES пак бяхме доста, почти всички. Абе чудя се какво ни пречеше през тези 5 години да си излизаме пак така заедно! То като е задължително само май успяваме да се съберем всички. Може да сме различни, обаче заедно винаги си изкарваме яко. Държахме се така, все едно винаги сме излизали накуп...абе обичам ги тези хора! Всичките! По едно време се появиха и А клас от МГ-то, дето ги познавам повечето! С Ирена, дето сме били в един клас 3 години, го ударихме на гушкане и разправяхме как не ни се завършва и като и видях очите едни насълзени, червени и като му напуши и мен един рев! Милото ми внуче, порасна и то :) Иначе се прибрах след 4, ама преди 5.30 не заспах...пак нещо на рев ме беше избило и се чудех другия ден на моето изпращане как ще се сдържа да не рева на КЛЕТВА. През целите има-няма 3 часа, през които спах, си сънувах класа, не знам що...ама предполагам де :) Будих се милион пъти и в 8 сабахлян бях кукуряк, а си бях навила алармата за 12! Цял ден се оправях за изпращането ми от 6 вечерта - все пак нали трябваше да съм мноооого хубавка :Р И бях де :) Тъй ми казаха поне :Р Само да са посмели да лъжат, малиии! Програмата на изпращането беше тъпа и кратка, ама така е, като бързат да ни гонят вече :) Писнало им е сигурно :) Бях решила да се мисля за деветокласничка, която е далече от балове и т.н., за да не ми се дореве, и помагаше до момента, в който Калина изнесе реч за живота в даскало. Леко се насълзих и точно вече ми беше минало и мислех, че се е разминало, и я видях (вече не на сцената) да плаче при Тешо. Е, тогава вече ми гръмна бушона и...И се успокоявахме двете после :) На КЛЕТВА толкова се стараех да не се разплача (ама много съм чувствителна бе значи!), че забравих да си мисля, че съм 9. клас :) Мина безаварийно, добре че никой не ревеше или поне не видях...Само се гушкахме и се чудех на мен ли се случва. После снимки, купонче у Антоний с 10-на човека и покер с алкохолни залози, ретро и малко чалгийка...яко беше, само да не ми се беше спяло така и лещите ми да не бяха се замъглили така гадно :)
Такива неща...Тия дни тематична песен става Bob Sinclar - World Hold On...Спри се, бе, спри се бе еееееей! А като поздрав към себе си ще приемам само Константин - Ти си само 8. клас :)))

Ред сълзи, ред сополи...

Май месец. От около 2 седмици ми е едно такова странно, граничещо на моменти с гадно, ама само граничещо...засега. Съвсем скоро нищо, ама нищо няма да е същото :( То вече почна да се променя, но още не съм го усетила чак толкова и сигурно няма и да го усетя веднага, но постепенно нещата ще се променят. Мразя такива промени! Ето - другата сряда, демек след само няколко недостатъчни дни, е 24. май - Денят на буквичките, любим на всички първолаци, които тогава получават първите си дипломи и се чувстват някакси по-големи. Е, аз не съм се чувствала по-голяма тогава, но определено беше голям празник. А сега...сега е друго. Минали са цели 12 години (по-голямата част от живота ми), откакто бях момиченцето с панделка на главата, черна поличка на бели точки и бяла ризка, "заспало" на снимката с дипломата си за завършен първи клас. Мама и тати се пръскаха от гордост всеки път, когато учителката от занималнята им казваше: "Имате златно дете!", така че на каратовото детенце просто нямаше как да му се размине сладкарницата за края на учебната година. Все едно беше вчера. Тогава беше просто едно добро начало, а сега е един добър край. Само че аз мразя краищата. 12 години от живота ми, в които се промених толкова много, са пред своя край. Намерих адски много приятели, хора, с които се променяхме заедно, растяхме заедно и минахме през какво ли не - периода с куклите и миришещите картинки, различните изпити, многото първи неща, купоните...И като си помисля, че много от тези хора сигурно никога вече няма да ги видя (crying)! Просто с най-близките ми хора от бившия клас почти не се виждаме вече и даже не ми прави впечатление - нещо, което ми беше невероятно в 7. клас...Не искам да става така и сега, но ме е страх, че може да стане...И ако първи клас сякаш е било вчера, то 8. клас пък сякаш беше тази сутрин. Събрахме се един страхотен клас, в който няма нито един човек, който не ми е приятен - всичките са невероятно весели и забавни, но и изключително интелигентни; хора, с които можеш да си на кафе или на купон и да си говориш както за купони и дрехи, така и за литература, история, наука...Да, случвало се е - купона, на който в 1-2 през нощта спорехме дали скоростта на падане на камък и лист хартия е различна(голям смях беше!), кафето, на което обсъждахме причините за провала на Априлското въстание или пък напоследък многото кафета, на които решаваме задачи...Тези хора са свидетели как се променях с времето, те са хората, които знаят всичко, което ме е вълнувало и ме вълнува, с които сме споделяли интереси и опит от всичко първо...Изобщо не мога да кажа, че няма да ми липсват, защото това ще е една от най-големите лъжи, които съм казвала! Майтапите в класа, които едва смогвах да запиша, рождените дни и купоните, супер лудите хижи, макар и малко...Така че напоследък гледам да грабя с пълни шепи, че после няма. Ходя си на даскало, на почти всички мероприятия - 40-годишнина на даскалото (да не казвам кво ми беше при включването от Дармщат:), заря, освещаване на новото знаме на даскалото...Бая емоцийки се събраха. Отделно, че тая година си взех всички печатни носители - списания, вестници на "Ромен Ролан":)
А днес беше последният ми учебен ден. "Учебен" е силно казано, защото от повече от месец ходим избиратело (най-често си избираме скейтърското :)), а в час само си лафим или цъкаме карти (аа да, тези хора ми научиха и 3-5-8 да играя, за което съм им тоооолкова много благодарна :)) Така че днес се изтрепахме от снимки, станахме разногледи направо - тва 3 фотоапарата да те снимат едновременно не е шега работа. Пък и нещо доста фотогенична съм станала пак :Р Скоро ще може да се насладите и вие :) Довечера пък сме на кръчма с класната и после на дискотЯчка (не знам дали с класната :), утре е изпращането...Днес си взех последните парцалки. След цяла седмица обикаляне по около 6 часа дневно в следващите месеци не искам да видя магазин под никаква форма! Ама поне ще съм хубава пък :Р
Тия дни ще се размажем!!! Почвам от днес...

Нова любов!!!

Мдам, попрехвърлих се леко...Мнооого ме кефи! Размазвам се направо...Те са 2 всъщност. Отначало не бяха много равностойни, но сега им се кефя почти по равно. И за да няма скрито - покрито, ето ги и тях:
1. Schiller - Leben (I Feel You )- тази е първоначалната :) Отначало ме кефеше много повече от другата, но сега май се изравниха. Не съм сигурна...
I feel you.
I feel you
in every stone,
in every leaf of every tree,
that you ever might have grown.

I feel you,
in every thing,
in every river that might flow,
in every seed you might have sown.

I feel you (5x)

I feel you,
in every vein,
in every beatin' of my heart,
each breath I take.

I feel you, anyway,
in every tear that I might shed,
in every word I've never said.

I feel you (4x)

I feel you,
in every vein,
in every beatin' of my heart,
in every breath I'll ever take.

I feel you, anyway,
in every tear that I might shed,
in every word I've never said.

I feel you (5x)

2. Пак той - Schiller - Der Tag (Du Bist Erwacht) - 2-3 пъти слушане и успя да догони първата. Ама верно е странна. Като я слушам, очаквам всеки момент да зацепят едни китари, ама неее :) Обаче и тя ми вкарва малко параноя, чак страх ме хваща понякога :) Не знам що като я слушам, си представям някаква супер мрачна и празна стая, самота и смърт, противно на заглавието...хмм, има ми нещо...Обичам такива песни, кефи меее :)
Та тва са ми двете последни мании от музикална гледна точка. Вие кво си помислихте в началото? :) Старата любов ръжда не хващала викат :Р