Sunday, February 26, 2006

No Chance!

Абе нещо се опитвам да се разболявам от вчера. Едно ми е такова странно на гърлото, носът ме сърби и кихам като кретен. Преди малко пък ме заболя и тиквата. Върхът просто! Ама няма да се дам пък! Въпреки че и последния път така си казах и отнесох супер гадна "присъда" за около месец - нищо фатално, но доста по-кофти от обикновено. Не съм свикнала така. Дано тоя път се отърва.

...

ATB - ECSTASY

Have you ever noticed,
That I’m not acting as I used to do before?
Have you ever wondered,
Why I always keep on coming back for more?
WHAT HAVE YOU DONE TO ME,
I'LL NEVER BE THE SAME I'LL TELL YOU FOR SURE
I'LL NEVER BE THE SAME I'LL TELL YOU FOR SURE
I'LL NEVER BE THE SAME I'LL TELL YOU FOR SURE
You really are my ecstasy,
My real life fantasy, oh yeah
You really are my ecstasy,
My real life fantasy, oh yeah
Not that I’m complaining,
A more beautiful vision - I have never seen
If you don’t mind me saying,
A life of ambition to fulfill my dream
WHAT HAVE YOU DONE TO ME,
I'LL NEVER BE THE SAME I'LL TELL YOU FOR SURE
I'LL NEVER BE THE SAME I'LL TELL YOU FOR SURE
I'LL NEVER BE THE SAME I'LL TELL YOU FOR SURE
You really are my ecstasy,
My real life fantasy, oh yeah
You really are my ecstasy,
My real life fantasy, oh yeah
You really are my ecstasy,
(There can be no other
While we still have each other)
My real life fantasy, oh yeah
You really are my ecstasy,
(There can be no other
While we still have each other)
My real life fantasy, oh yeah
You really are my ecstasy,
(There can be no other
While we still have each other)
My real life fantasy, oh yeah
***
Невероятна песен! Напоследък много и се кефя и я слушам по n-пъти на ден...Мелодийка, текст - няма от какво да се оплача:) Само някой може да се оплаче, че направо и да се разплаче, ако случайно ме чуе да си я пея (щото много обичам:)) - дано няма чак такива каръци:)

Saturday, February 25, 2006

Нет-пауза

Отидох, видях и се олях. Май това беше мотото на олимпиадата по география, но все пак се надявам да не е било то:) Не липсваха и тото-мотиви, но бяха малко и "логически оправдани":) Естествено, не пропуснах да направя редовния си номер - когато съм почти сигурна в някой отговор, да почна да се чудя и за останалите и накрая да избера грешния. Аз като казвам, че не трябва да мисля, когато не трябва...иначе пък имам воля да се опитвам:) И все пак няма да е зле, ако стигна до 2-ри кръг, но според мен е малко вероятно. Еми котту, дето се вика:Р
Добре, че поне няма да ходя на олимпиадата по математика, че тогава съвсем щях да им покажа какво е вакуум в черепната кухина:) Радвам се, че спасих човечеството от това:) То пък едни човеци:Р
Айде да се връщам вече към въздушни маси, валежи, слънчева радиация..., че пак ще искам да излизам довечера.

Friday, February 24, 2006

Midnight time

Мама вчера явно предизвика съдбата - днес цял ден духа вятър и вали, пък и застудя. А сега какъв вятър духа навън! Не знам какво има на терасата, обаче от тоя вятър се движи и звучи все едно някой ходи отвън и влачи нещо! Бррр! Ужас! Добре, че не спя в тази стая! Пък наскоро тати как можа да си простре една тъмна риза, като я защипа за ръкавите - така се очертаваше на фона на мъгливата нощ, че изглеждаше все едно някой са го обесили на простора:) То сега ми е весело, ама тогава колкото пъти вляза в хола, толкова пъти тая риза ме удряше челно. Пък после иди обяснявай, че не гледам филми:)
Снощи пак си направих веселото. Ходихме към 15-на човека на караоке в ABSOLUT. Ама бяхме почти само ние и си беше супер:) Впрочем познавах само към 4-5 човека, ама ми бяха напълно достатъчни. По едно време мръднах малко, да се видя с Ники, че трябваше да говорим...Малко кофти разговор беше...дамм, от другата страна е доста по-гадно. Сещам се за Paul van Dyk - The Other Side...За малко да ме избие на рев. Явно си е личало, защото като се върнах, Бобо, Коко и Росен почнаха да питат кво е станало. Понякога имам чувството, че съм прозрачна:) Затова пък песничката, която изпяха, наистина ме развесели:) 10х и на тримата:) По-късно минахме и през Little Rock, но беше тъпичко и не се заседяхме много.
Утре пък съм на олимпиада по география:) Не искам да се оливам и съм се надъхала да не става така, въпреки че не четох много. Пак си гледах кефа цяла седмица, ама...ще гледаме.
***
Какъв е тоя сапунен сериал, в който живея бе! Направо се хващам за главата понякога!Хммм...никой не ми е платил участието в него - може би трябва да си потърся парите:)

Thursday, February 23, 2006

The first day of the rest of my life:)

Tom Novy feat. Lima - Take It
Cascada - Everytime We Touch
Ей тия двечките минаха за по-малко от 15-на минути - почти първите ми минути в будно състояние за днес. Добро начало на деня, устройва ме:) Пък и едно слънце навън - светличко, топличко:) Мама реши да използва това срещу мен, демек използва нова тактика при буденето. Ама някой да не си помисли, че ми е правила зайчета с огледало в очите или някакви светлинни шоута - неее:) Просто ми повтори n-пъти колко е хубаво времето днес, само че успехът беше моментен и минимален - след като тръгна за работа, пак си взех редовната "само още 30 минути" доза сън. Ама можеше да е 6 часа, нали :Р
А сега отивам да чета по география, защото трябва да се чете по география:) После пък ще ходя на даскало сигурно защото трябва да се ходи на даскало...пък и на някое и друго кафе между другото:Р А и колекцията от бисери чака новите попълнения.

кво да е?!

Тая вечер уж ще се ляга по-рано. Нещо няма кво да се прави из нета и поне една вечер да поспя повечко, че напоследък нещо не става. В понеделник вечерта ходихме в PARALAX и си беше яко, само че още към 1 почнаха да ни гонят учтиво. След него ходихме на кафе и общо взето на сутринта леко се поуспах...лееекичко...добре де - адски много се успах! За пръв път ми се случва толкова много да се успя, ама нали уж винаги имало първи път :Р Няколко месеца само и щях да си изпусна шанса :Р За малко!
Тази вечер пък бях в БУНАРА. Видяхме се с Ники (и част от фирмата му), че не се бяхме виждали от 1 година, ама няма как.
Сега смятам да ходя да си тегля ножа...ъъъъ...да спя де :Р Така като гледам, преди 1.30 трудно ще легна.
P.S. Да си убия тъпата гласова поща най-накрая!!! ***** oops...и, ако може, да си меря малко повечко приказките...

Monday, February 20, 2006

No Title

Просто ей така...драска ми се...Пък защо не си лягам вече (3.25 аm), за мен е загадка. Не че в момента правя нещо - напротив - и не че няма да ставам пак в 8. Вярно, бях решила да чета и при такова развитие на нещата нямаше да ми идва да се убия с камъни, че пак осъмвам. Е да, ама четенето свърши отдавна - от около час и нещо с книгата спазваме дистанция една от друга. Точно хвърлих едно око на повторението на фигурното пързаляне за танцови двойки (не че не го гледах LIVE) и пак се замислих колко са силни тия хора. Нямам предвид физически - това ясно. Психически ми е идеята. Това, да те запратят и разбият на леда по време на лудо въртене с адска скорост на метър и нещо от земята, не си е работа. И, въпреки това, мацката стана и изигра 2-те движения до края на танца. Няма значение, че после сума ти време стоя сгъната на 90 градуса през кръста от болка и едва си стоеше на краката, че се наложи да я носят (хвала на тия мъже, дето са им партньори). Същото се отнася и за китайката, дето я запратиха по огражденията пак с полет отвисоко (явно даже и на тях им действа гравитацията :)) Тогава даже се наложи да спрат музиката, да я изнесат от леда, за да я мажат с обезболяващи и да я чакат да свикне да си стои на краката. После, обаче, си изигра изпълнението и двойката им завърши втора - сребро. Айде, да речем, че китайците са малко по-друг вид хора, то тва хора ли са с тая издръжливост:) И все пак заради спорта, заради отговорността към публика, партньор, държава, че и към самия себе си, да преодолееш тая разглобяваща болка без хленчене, без нищо...е тва са хора! Или по-скоро не са хора...Каквито и да са, възхищавам им се! Ама чувството на отговорност пред другите много помага в трудни моменти - някакси не върви да кажеш, че си се олял, след като една камара хора са ти стискали палци:) Ей заради тия хора си изкарах 6-ците по история и философия и книжката:) Пък и те ме зарибяват да уча понякога:) THANK YOU, PEOPLE! Е, все пак и аз имам известна заслуга в тая област :Р

Thursday, February 16, 2006

Short Track

Евгения Раданова взе сребро!!! И беше на милиметри от златото - точно в последния момент се изравниха с китайката! Адски много се кефя - гледах финала на нокти! Едно ГОЛЯМО БРАВО (просто нямам техническата възможност за по-голямо, иначе заслужава!!!) на БЪЛГАРКАТА, че разбиваше в сериите си и че на финала остави зад себе си силната конкуренция от Канада и Китай! Жалко, че китайките бяха две...
Сега ще чакаме и другите БГ успехи:)
П.П. Верно много зарибяват тия игри. Добре, че не пускам ТВ през деня, че съвсем никаква няма да я свърша. Пък може и до даскало да не стигна:)

Tuesday, February 14, 2006

Празник?! - part 2

Кръчмата беше кафе, белият вермут беше червен...и гаден! Никога вече - само бял! Що ли не пих кафе! Компанията, обаче, си я биваше. Като цяло: нищо особено - спокойно бих го забравила. То не че съм очаквала нещо по-различно, ама всички около мен като постоянно ми намилат, че било празник, ала-бала...Какъв празник, бе, хора! Ден като всеки друг. Поне в момента така си мисля, въпреки че съм 100% сигурна, че след няколко дена ще си обърна мнението на 180 градуса. Все тая ("кот такоа "дето се вика :Р) Поне ми се оправи настроението и е в много пъти по-добро от вчера.
Things get damaged,
things get broken...
Ей това си го скривам в килера и скоро няма да го видя. Гаранция:)

Празник?!

Абе кой е тоя Свети Валентин, бе?! Само ми го метнете насам. Усещам как няма да си допаднем особено. Бастун! Трифончо и той да не се подхилква от храстите, щото...Отде накъде ще ме кара да пия червено вино! Няма пък! Бойкот! Стачка! Ще си пия белия вермут и туй то :Р Пък вие двамцата се гръмнете най-добре, поне да не лежи на моята съвест:) Едва ли ще липсвате на някого - на когото бихте липсвали, спокойно може и без вас. Айде стига толкова за тия двамата, че не заслужават :Р
Обаче и радиостанцийките поемат щафетата за бойкота отвреме навреме:) Прилагам доказателства:
1. Morandi - Love Me
2. Craig David - Don't Love You No More (да продължим със специалните поздрави? :Р Мисля, че точно днес е най-подходящото време:) Някой против? Едва ли.)
3. Red Carpet - Alright (тук вече убиха всякакво празнично настроение и в най-голямия дънер на света:))
4. Akon - Lonely (и пак се сетих за теб...)
Съдейки по звездите, разположението на Луната и посоката на вятъра -североюг с промени към югосевер на кръгъл четен час (тук наклонът на въздуха учудващо няма голямо значение и може да се пренебрегне :Р), смея да твърдя, че можем да очакваме още празничните:
1. Shakira - Don't Bother
2. Eminem - Kim
3. Eminem - Kill You
4. Забравих-кой-беше - Fuck You
5. James Blunt - You're Beautiful
Мисля, че всички ще останат доволни :Р И все пак избягвам да отправям поздрави, дори и присъединени към онзи с бат' Craig-чо. Ами и аз съм човек все пак! Но ако някой реши да се чувства поздравен, не мога да му преча.
Днес ще видим кви ще ги вършим. Най-много да ходим да пием нещо една голяма тайфа от 2-3 човека:)) И сам воинът е воин, особено ако конят му е спънат. Ух, както и да е, взе да ми става весело най-накрая:) Това е добър знак. Значи довечера ще се ходи на кръчма евентуално, пък мислено ще отлитам нанякъде другаде отвреме навреме и ще се сещам за...теб...

Олимпийски игри + prostotii.bg

Само преди това честит имен ден на мама (13.02.)!{} Жива, здрава и все така готина! Много си те обичкам!:)
Досега пък гледах фигурно пързаляне. Нещо ме зарибиха тия игри. Общо взето все едно и също, ама е интересно. Ама много китайци, много нещо, ей:) Тук взеха и второ, и трето място. Навсякъде са! По много!:) Че и ги бива! Снощи в short track-а същата работа - на всеки друг участник по 1 китаец. Ама много ме кефи спускането с шейни:) Адската скорост се развива, сигурно е невероятно да се пуснеш с такова. Искам и ааааааз:) Пък и кво - качваш се, лягаш си и си летииииш:) Мързеливо. Пък и с моето спане мисля, че съм доста тренирана. Сега пък малко биатлон ще се гледа май.
А деня много-много няма какво да го описвам, щото не беше от най-добрите. Цяла сутрин ме мотаха с документите. След като се опитаха 100 пъти да ме убедят как сама съм си мислила формата на документа (да не съм луда да се закопая сама с толкова сложна таблица?!) и как си нямам понятие от това, което правя, връзкарщината си каза думата и бяха принудени да ми заверят нещата :Р Да им е гаднооо! :Р Иначе пък после много обичат да се хвалят кой къде бил приет.
4-те часа профил пък бяха на ръба на бяса, ама оня кроткия бяс:) Стана ми кофти още в началото заради нещо, което отначало ме зарадва (пък и винаги много ме радва!), но нещо много взех да разсъждавам пак и...трябва да спра да мисля, когато не се налага:) За отрицателно време изписах 1 страница гневни слова, които не помогнаха много, но все пак...Обаче кафето след даскало свърши страхотна работа:)
Уф, аз май нямаше да говоря много...докато не се кача на главите на хората, не може:)

Friday, February 10, 2006

Абе чудя се...

Седя и си мисля тука по едни екзистенциални въпроси, които ме тормозят още от снощи, и все пак не мога да стигна до категорични отговори. Явно още не съм дорасла до нужното интелектуално ниво. И все пак се чудя:
1. Кой изстъргва смазаните котки от улиците?
2. Бермудският триъгълник дали е равностранен?
3. Дали алтернативен начин на отопление е неотоплението?
4. Като удушим смърф, какъв цвят става?
5. Наклонът на въздуха с нивелир ли се мери и определя ли той градуса на степента? (DJ-airT може да помага :Р)
6. След като има кръговрат на водата в природата, това значи ли, че сега пия вода, с която преди това някой се е къпал или си е мил тоалетната? (Дано не:))
Както пее кака Бритни: "Some day you will understand":)

Wednesday, February 08, 2006

Следващият рожденик

Честит рожден ден на леля ми, която от няколко години е в Италия и не съм я виждала и страшно много ми липсва! Много я обичам и и пожелавам много късмет и усмивки и следващия път, като си дойде, дано се видим! Голяма комбина сме с нея:) Като се съберем и като почнат едни майтапи, едно лудо хилене - трудно успява някой да се надигне от пода:) В такива ситуации коментарите обикновено са: "Водолеи! Като се съберат и съвсем се побъркват..." :)
Та, леличко, днес е твоят ден - дано си изкараш яко с хората около теб! {}

Tuesday, February 07, 2006

7 февруари - МОЯТ ДЕН!!!

На 7 февруари 1987 в Стара Загора в 02:15 сутринта се е родило едно човече, което днес става на цели 19 години. Това човече бях (и още съм) АЗ! Демек, днес имам рожден ден:)) Най-напред искам да благодаря на мама и тати за всичко, което са направили, правят и ще правят за мен, да им се извиня, че понякога, макар и без да искам, ги поизнервям деликатно и да им кажа колко много, много, ама много ги обичам! Мамо, тате, вие сте невероятни родители, THE BEST!!!{}{}{}{}{}{}{}
В ден като този си давам сметка колко много приятели имам и колко много хора ме обичат. Благодаря за всичките sms-и и обаждания, които не спряха да валят през целия ден още от самото му начало до самия му край - бяха наистина много и адски много ме зарадваха! Всеки един от тях!
Иначе си прекарах супер яко. Купончето започна още от предната вечер с ретрото в PARALAX, като още от първите песни беше TO THE MOON AND BACK! Точно в 12.00 музиката спря и зазвуча Happy Birthday специално за мен! Аз, естествено, бях мръднала до WC ( все пак съм Водолей :Р) и ,като чух мелодийката оттам, в първия момент не загрях какво става, но във втория успях и почти веднага Ивка влетя и ме замъкна при другите, където ме очакваше супер лудо посрещане:) В момента, в който свърши мелодийката, заваляха sms-и:) По-нататък си получих поздравче с Everything But the Girl - Missing. Обожавам я!!! След PARALAX ходихме на кафе и се прибрах към 4 и нещо, но не легнах преди 7. Към 12.30 на обяд пък се събудих по най-хубавия начин - с още sms-и. А като си пуснах радио, там ме очакваше адската поредица: No Doubt- Don't Speak, Craig David- Don't Love You No More, CASCADA- EVERYTIME WE TOUCH, TOM NOVY feat. LIMA - TAKE IT!!! Разбих се - какво по-хубаво начало на деня! Иначе през деня не се спрях вкъщи- ходих на 2 кафета и ми беше супер нахилено, както всяка година. Просто мисълта, че това е МОЯТ СИ ДЕН, ме кара да се будя с нагласата, че светът е розов и нищо кофти не може да ми свлече усмивката от лицето. Колкото и да не искам да порасвам по принцип, на 7 февруари винаги съм на 15-тото небе. А и много си обичам датата - звучи ми мноооого добре, много лудо и много специално, не знам защо. Може би защото си е моя:) Пък и 7 е хубаво число. А това, че съм Водолей, е просто...това не е зодия - това е призвание:)
Още веднъж искам да благодаря за всички честитки, които дойдоха както от различни краища на България, така и от чужбина - Италия, Германия, както и на всички, които споделиха с мен РД-то ми и го направиха такова, каквото беше за мен - незабравимо! Благодаря ви, приятели!{}{}{} Много ви обичам!
едно пораснало Водолейче:)

Monday, February 06, 2006

Снежец...

Цял ден вали едни такъв ситничък, беличък. Ситен, ситен, обаче май е натрупал повече от предния път - сигурно се събират към 5см на земята. И всичко е едно такова чисто бяло и особено на фона на тъмната нощ изглежда невероятно. Дори небето, въздухът изглеждат бели. Красота, красота просто. И сигурно е доста студеничко навън - днес поне не беше от най-топлите дни. Тия северняци пак ни пратиха студ. Сигурно са настинали при техните минуси и киханията им са насочили студените въздушни маси към нас. Мдам, така ще да е било :р Но колкото и да е студено навън, вкъщи е топличко. Обичам в студ, дъжд, вятър просто да стоя вкъщи на топло (абе май да излизам обичам повече:)) и да гледам през прозореца. Доста приятна атмосфера се създава - сигурносттта на дома. Пък ей сега ще си отида в топлото легълце, ще си спинкам спокойно (надявам се) и ще сънувам само хубави неща - надявам се тези, които скоро не съм:) Една истинска зимна нощ...Понякога наистина обичам зимата и не бих се лишила от нея, но всичко с мярка все пак:)
***
not tomorrow but the day after...
Спрете Земята, искам да сляза!:)

Sunday, February 05, 2006

Учим

Днес се отдадох на образователни дейности. Всъщност, "отдадох се" не е точната дума- малко не стана баш така, както го бях планирала, но поне се опитах и отчасти успях. Мислех като стана, веднага да почна с географията или алгебрата и, ако не броим около 5-те часа на комп, може да се каже, че успях:) Нищо- простено ми е, щото и там свърших малко полезна работа. Иначе за география, така като гледам, май време няма да остане, въпреки че желание не липсва- просто не ми се седи по нощите да чета (утре ще ставам рано за курс). Обаче се кефя, че решавах задачи (в момента също:)) Е, не всички реших, обаче останалите бяха доста леснички и още от първия път излизаха. Ей, шапка и свалям на тая алгебра, върна ми малко надеждите.
Само че нещо ми се спи и се чудя дали да не се гътвам...пък и не е толкова рано. Ама едва ли ще е веднага.
***
3 days until...

Friday, February 03, 2006

The End- Part 1

Дойде краят на седмицата, с него и краят на срока. Успях да си извоювам 6 по всичко, което радва, естествено, но повече се кефя, че най-накрая вече мога да почна да си пращам документите за Германия. Откога го чакам тоя момент! Въпреки че май до март месец няма да са готови за пращане, щото ще висят сумати време по посолства, ама кво да се прави. Иначе днес смятах да си правя наново документа с оценките, за да добавя срочните, ама тая таблица малко ме озори, чак ме вбеси по едно време и никаква не я свърших. Само си загубих около 2 часа, съответно и целия предиобед, и накрая нито таблица, нито тема по география. Щях да се гръмна просто- веднъж да имам мерак да чета и...Нищо, после "наваксах", ако мога така да се изразя, след като имам около 3-4 дена за 1 тема, а още нищо не знам от тази, но...
Поне седмицата беше доста успешна. Абе напоследък много ми върви във всичко, взе да ми харесва, че май взех и да свиквам:) Дано не се налага да отвиквам...Иначе доста неща свърших тая седмица: платих една камара сметки, изкарах си 6 за срока по история, взех си медицинско, вчера си пуснах документите за шофьорска книжка и на 2. март трябва да е готова (обичам го тоя кратък февруари, моя месец- спестява ми 2-3 дена чакане за книжката :)) Така написани, тия "завоевания" не изглеждат кой знае каква философия, но ми костваха доста разкарване, но затова пък много по-малко време от очакваното и НИКАКВИ нерви!!! Да не повярва човек, чак се хвърлям в размисъл.
Днес може да се каже, че нямахме даскало. Повече от половината часове не карахме изобщо, а в другите 2, и то по 30 мин., само ни говориха организационни работи. Абе за около 2 часа претупахме нещата и си хванахме пътя. Ако можеше по-честичко така...:) Айде не всеки ден, ама отвреме навреме профилактично за разтоварване на мощностите. Впрочем не...anyway, размечтах се нещо...
***
Just 4 more days...the last 4 days...

Thursday, February 02, 2006

The guilty one...

Не съм виновна, че Земята се върти.
Не съм виновна, че Слънцето изгрява от изток и залязва на запад.
Не съм виновна, че през зимата е студено, а през лятото- топло.
Не съм виновна, че някой е тъп, а друг е умен.
Не съм виновна, че има войни, глад и мизерия.
Не съм виновна, че преди дни ИНТЕРНЕТ ГРУП са си сменили работното време за периода до 19.02., но с това си действие те са виновни, че снощи нямах нет :)))