Наистина беше много готин ден - стават и такива грешки понякога :) По ред на хронологията:
Намерих онази невъзможна за намиране и вече писана "отписана" книга - учебник па висша математика...на библиотеката, хъх. Вчера беше последният срок да го връщам, след като веднъж го бяха удължили, защото не можех да го намеря. Сигурна бях, че е някъде вкъщи, но прерових навсякъде и нищо - вече се чудех какво да си мисля. Вчера на майтап почнах пак да търся и бях сигурна, че е губене на време, обаче хоп! - книжлето се облещи от единия джоб на куфара и то от външния! Точно тоя явно ми е убегнал. Теглих му една на учебника, отесня ми стаята от кеф и моментално се изстрелях към библиотеката да го връщам, преди да съм го загубила пак :) Камък ми падна просто - бях се примирила вече, че ще я купувам тая тухла - 35 евро, хъх...Пфуу! Повече нищо няма да вземам от тая библиотека :)
Вечерта у Ивчо и Тонито пък просто се счупихме да се хилим :) То и целия ден ми беше супер веселко и вечерта още от вкъщи почнаха лиготиите с Ицо, та и по пътя, а като стигнахме там, просто нямаше как да е по-различно, предвид средата :) Даже като се замисля - заралийско парти с интегриран варненец :D :D :D Точно се качихме у тях и се изсипа порой - демек точни хора сме :Р После се въртяха мръвки на скара, винце, бира... Оказа се, че ще бъдем в Стара Загора по едно и също време - охх, малии :)
Абе все хубави работи вчера - почвам да се чудя да не съм сънувала нещо, че много нереално изглежда :) Ще се чуе - ако получа мейл да връщам книгата, значи...хаххахх, пепел ми на устата :D
А днес си беше нормален ден. Напоследък не ме свърта на едно място, а днес слушам и някакви адски сетове, дето трябва да си глух, за да стоиш кротко - кракът ми щеше пробие дупка в пода, че даже и лека мускулна треска хванах май, хаха :) Ходих до магазина да се поразщъкам малко, пък и ябълки нямах :) Вечерта обаче пак ме хванаха дивите и, след като краката ми се редуваха 2 часа да допробиват въпросната дупка, накрая цапнах едни танци в 1 през нощта :D Пак рано - миналата седмица се разигра същата случка, обаче в 3 ам :) Не се трае това бездискотечие :)
1 месец - оуу, йеаа :) The final countdown again :)
Sunday, June 24, 2007
Friday, June 22, 2007
Добрюутру! :)
Днес съм от ранобудните :) За протокола - в 10.21 станах. Много се кефя, като стана по-раничко, че има повече време за моткане. Заради тази логика често ми минава целият ден в нищо, ама да не ставаме дребнави :) Навън е 18 градуса, което на фона на очакваните 42 в БГ нищо не е :) Има някакво слънце, дето като го гледам, е с доста необосновани мотиви :) До онзи ден беше 27 и си беше жегичка, но след няколкото пороя вчера температурите паднаха с 10 градуса. Добре сме, ама ще се оправим един ден :) Впрочем, имайки предвид глобалното затопляне, което се проявява по доста интесерен начин понякога, май няма да се оправим. "Оптимизъм", свикнали сте ми :)
Пийнах си и кафенцето вече :) Много ми е яко днес - станах навреме, навън е готино, довечера наааай-накрая ще се събираме у Ивчо и Тонито, че ще се забравим вече (да, бе, да, то така се забравят тия хора :Р) Онзи ден в унито случайно се натъкнах (хаха) на Тонито и пак вкарах физиономия в стил "Е, па не мое да бъде" - ухилена, естествено :) Преди реагирах доста по-неутрално в такива моменти, ама в последно време физиономиите рулллз :) Така че най-накрая нещо по-различно за петък вечер...
И като прибавя факта, че днес кантарът ме изкара с още 2 килца по-малко - нека ми е зле :D Голяма зарибявка тия електронни кантари - тегля се по 100 пъти на ден да отчитам разликите в грамовете, като ям и пия вода :D Ако се сетя, де...Не, че съм се вманиачила, хаха, ама ей така, като нямам какво да правя, що па да не видя :)
Иначе снощи беше ползотворна вечер и нощ. От 8-9 почнах упражненията по "Увод в лесничейството"* и така докъм 2 с кратки лаф-паузи (* - така наричам вече информатиката заради тия дървета. Ще ставам горска и ще спасявам тролове и гноми, но затова - после :)). И явно ми беше ден (нощ), защото предния път от тия лекции нищо не разбрах, а снощи още на първо четене - абсолютно всичко и то до степен, че да мога да го обяснявам даже! Че като се зарибих, хаха - 10 листа изписах, ни моа си легна :D Учудващо, не сънувах, че чертая дървета, щото скоро и това стана :) Като разбирам нещата, много се надъхвам! Дай, Боже, по-често, а по-нататък - и постоянно :) Снощи идеята "Дали не трябваше да уча икономика" ми изглеждаше доста налудничава :D
Сега си слушам "Fresh!" - поздравче с "Is It Love" на Iio за българите в чужбина. Е, па, мерси, Iio не ги отказвам :) Мисля вече да зачезвам да търся една книга, която няма да намеря, но трябва да кипи безсмислен труд :S :( Аман от такива изненади!!! Но иначе се очертава адски готин ден :)))
П.С. Днес нещо съм от Клуба на неграмотните - постоянно разменям буквите или добавям излишни, така че ако има нещо, няма нищо :D :D :D
П.П.С. Ей, тая реклама по радиото ще ме убие, хахахахаха:
- С новата пролетна "Прима"...
- "Лятна", бе, слънчице, "лятна"...
- С новата лятна "Прима" получавате телескоп "Praktiker"...
- "Бинокъл"! "Бинокъл "Praktiker""
Хахахахаххахахха!!! Падам :) Както и другия вид на тая реклама със Средиземния океан и ШейСелските острови :D :D :D
Пийнах си и кафенцето вече :) Много ми е яко днес - станах навреме, навън е готино, довечера наааай-накрая ще се събираме у Ивчо и Тонито, че ще се забравим вече (да, бе, да, то така се забравят тия хора :Р) Онзи ден в унито случайно се натъкнах (хаха) на Тонито и пак вкарах физиономия в стил "Е, па не мое да бъде" - ухилена, естествено :) Преди реагирах доста по-неутрално в такива моменти, ама в последно време физиономиите рулллз :) Така че най-накрая нещо по-различно за петък вечер...
И като прибавя факта, че днес кантарът ме изкара с още 2 килца по-малко - нека ми е зле :D Голяма зарибявка тия електронни кантари - тегля се по 100 пъти на ден да отчитам разликите в грамовете, като ям и пия вода :D Ако се сетя, де...Не, че съм се вманиачила, хаха, ама ей така, като нямам какво да правя, що па да не видя :)
Иначе снощи беше ползотворна вечер и нощ. От 8-9 почнах упражненията по "Увод в лесничейството"* и така докъм 2 с кратки лаф-паузи (* - така наричам вече информатиката заради тия дървета. Ще ставам горска и ще спасявам тролове и гноми, но затова - после :)). И явно ми беше ден (нощ), защото предния път от тия лекции нищо не разбрах, а снощи още на първо четене - абсолютно всичко и то до степен, че да мога да го обяснявам даже! Че като се зарибих, хаха - 10 листа изписах, ни моа си легна :D Учудващо, не сънувах, че чертая дървета, щото скоро и това стана :) Като разбирам нещата, много се надъхвам! Дай, Боже, по-често, а по-нататък - и постоянно :) Снощи идеята "Дали не трябваше да уча икономика" ми изглеждаше доста налудничава :D
Сега си слушам "Fresh!" - поздравче с "Is It Love" на Iio за българите в чужбина. Е, па, мерси, Iio не ги отказвам :) Мисля вече да зачезвам да търся една книга, която няма да намеря, но трябва да кипи безсмислен труд :S :( Аман от такива изненади!!! Но иначе се очертава адски готин ден :)))
П.С. Днес нещо съм от Клуба на неграмотните - постоянно разменям буквите или добавям излишни, така че ако има нещо, няма нищо :D :D :D
П.П.С. Ей, тая реклама по радиото ще ме убие, хахахахаха:
- С новата пролетна "Прима"...
- "Лятна", бе, слънчице, "лятна"...
- С новата лятна "Прима" получавате телескоп "Praktiker"...
- "Бинокъл"! "Бинокъл "Praktiker""
Хахахахаххахахха!!! Падам :) Както и другия вид на тая реклама със Средиземния океан и ШейСелските острови :D :D :D
Monday, June 18, 2007
Разни работки :)
Уфф, 1 час търся емотикони в нета и ни моа да намеря :( Аман начи. Явно ще мина и без тях, поне докато не ми се появят като pop-up пак...
Иначе времето лека-полека си минава, даже май не толкова полека, дните си вървят и краят на семестъра наближава. Впрочем, остава още почти месец (без 2 дни), ама не е като да са 2. Голяма съм оптимистка :) По принцип не искам да минава толкова бързо това време - докато се обърна и се изтърколи още една година - ама пък, от друга страна, после ме чака БГ, вече постоянна работа и... новият семестър :((( Последните няколко дни направо откачих от търсене на билети - не предполагах, че е възможно и повече :) Изръшках всички сайтове по 100 пъти - голямо псуване беше, ама май най-накрая измислих стратегията, хаха :) Да не се заричам още, че всичко е предпоследно, особено както последние дни всеки ден излизам с нова "окончателна" идея - с тия ще летя, няма да летя с тях, в края на август ще е, не - в края на юли ще е... А сега почнах и автобус да намесвам в едната посока. Ще гледаме. Ако не размисля пак (дано не), се очертава в края на юли да съм си в България :) И то за месец и половина - да не се изпокриете, ей :) Ша ва намеря - бай Брадър вижда сичкУ! :) Та така, де, все още е на ниво "много сериозна идея", но скоро май ще я осъществя :) А дотогава ще гледам да заработя възможно най-много пари, че тия шарени хартиШки хвърчат като гламави :(
И като говорим за пари (то само аз говоря, де) - работата...ми... ядосват ме! Хаха, не, още работя там, ама не е ясно докога. Предния път стоях само 2 часа, което за моята заплата си е малко. То в заплатата е проблемът, де, не в часовете! Иначе малко работа за много пари си е печелившата комбинация :) А днес, колкото не ми се ходеше, отивам и поне се надявах да взема някакви мизерни пари, а то кво станА - викнали ме само да си направя графика! То поне да беше график - сложиха ме 3 дена! И туй то! Никви пари! Kein Geld! No money! Добре, че поне тия дни не съвпадат с Heinerfest. А и както съм си харесала една обява, като нищо ще ги зае...зарежа тия :) Бе, луда работа! Ще видят те един ден, като стана шеф на "Мерцедес Бенц" (дано сегашният им шеф има син на сгодна възраст, че инак не виждам кЪк ша стани :Р)
Уф, от тая Германия само пенсионерски теми ни вълнуват - работа, пари, здравни осигуровки, наеми, пазаруване - голяма мъка! Като седнем на кафенце с Цвети и вземем да мъдрим врътките...ууужасТ! :) Живот в чужбинско - кво да го праиш :) Ааа, да - днес бяхме на кафенце :) Голям кеф! Обсъдихме каквото и когото трябва :) Времето, естествено, пак не стигна, ама сефте. Засякохме се с още българчета (не от Своге :Р) - все весели работи.
Та такива темички ме вълнуват последните дни - работа, БГ лято...и кога, аджеба, ще отида на диско или на купонче, че не се трае вече :) Напоследък май само в "Алди" и в унито ходя...аа, да - и на работа и в Сити-бюрото, хаха :) Тук-таме някое кафе. Ееех, пенсийооо :) Последното по-запомнящо се събитие май беше, като празнувахме Първи юни, хахаха :) Тайфичка дИчица на кафенце и сладкишче, после в Mc Donald's, после дъжд, демек в библиотеката на унито на лафче, манджи - половин руски магазин, музичка :) Кеф си беше - I love първи юни и евала за идеята :)
Искам на купончИ!!! :) Жик-так :)
Иначе времето лека-полека си минава, даже май не толкова полека, дните си вървят и краят на семестъра наближава. Впрочем, остава още почти месец (без 2 дни), ама не е като да са 2. Голяма съм оптимистка :) По принцип не искам да минава толкова бързо това време - докато се обърна и се изтърколи още една година - ама пък, от друга страна, после ме чака БГ, вече постоянна работа и... новият семестър :((( Последните няколко дни направо откачих от търсене на билети - не предполагах, че е възможно и повече :) Изръшках всички сайтове по 100 пъти - голямо псуване беше, ама май най-накрая измислих стратегията, хаха :) Да не се заричам още, че всичко е предпоследно, особено както последние дни всеки ден излизам с нова "окончателна" идея - с тия ще летя, няма да летя с тях, в края на август ще е, не - в края на юли ще е... А сега почнах и автобус да намесвам в едната посока. Ще гледаме. Ако не размисля пак (дано не), се очертава в края на юли да съм си в България :) И то за месец и половина - да не се изпокриете, ей :) Ша ва намеря - бай Брадър вижда сичкУ! :) Та така, де, все още е на ниво "много сериозна идея", но скоро май ще я осъществя :) А дотогава ще гледам да заработя възможно най-много пари, че тия шарени хартиШки хвърчат като гламави :(
И като говорим за пари (то само аз говоря, де) - работата...ми... ядосват ме! Хаха, не, още работя там, ама не е ясно докога. Предния път стоях само 2 часа, което за моята заплата си е малко. То в заплатата е проблемът, де, не в часовете! Иначе малко работа за много пари си е печелившата комбинация :) А днес, колкото не ми се ходеше, отивам и поне се надявах да взема някакви мизерни пари, а то кво станА - викнали ме само да си направя графика! То поне да беше график - сложиха ме 3 дена! И туй то! Никви пари! Kein Geld! No money! Добре, че поне тия дни не съвпадат с Heinerfest. А и както съм си харесала една обява, като нищо ще ги зае...зарежа тия :) Бе, луда работа! Ще видят те един ден, като стана шеф на "Мерцедес Бенц" (дано сегашният им шеф има син на сгодна възраст, че инак не виждам кЪк ша стани :Р)
Уф, от тая Германия само пенсионерски теми ни вълнуват - работа, пари, здравни осигуровки, наеми, пазаруване - голяма мъка! Като седнем на кафенце с Цвети и вземем да мъдрим врътките...ууужасТ! :) Живот в чужбинско - кво да го праиш :) Ааа, да - днес бяхме на кафенце :) Голям кеф! Обсъдихме каквото и когото трябва :) Времето, естествено, пак не стигна, ама сефте. Засякохме се с още българчета (не от Своге :Р) - все весели работи.
Та такива темички ме вълнуват последните дни - работа, БГ лято...и кога, аджеба, ще отида на диско или на купонче, че не се трае вече :) Напоследък май само в "Алди" и в унито ходя...аа, да - и на работа и в Сити-бюрото, хаха :) Тук-таме някое кафе. Ееех, пенсийооо :) Последното по-запомнящо се събитие май беше, като празнувахме Първи юни, хахаха :) Тайфичка дИчица на кафенце и сладкишче, после в Mc Donald's, после дъжд, демек в библиотеката на унито на лафче, манджи - половин руски магазин, музичка :) Кеф си беше - I love първи юни и евала за идеята :)
Искам на купончИ!!! :) Жик-так :)
Wednesday, June 06, 2007
Пак на работа - немска му работа :)
Мдам, от тази вечер отново минавам в гилдията на трудещите се, поне засега - докато не ме разкарат пак или докато сама не си бия шута за БГ :) Жертвите - нещо като кафе-ресторант-пицария (е па такоа жУвотно нема!) в Eberstadt - малко на "Майн", ама... можеше и повече :Р Заплащането също не е от най-добрите, ама в момента - толкова - имам си нещо наум, пък и се надявам на още 1-2 места. Якото поне е, че се плаща в края на работния ден, което мен най-много ме устройва. Та така - който иска парцалки (и билети за БГ :Р), ще бачка, щото в крайна сметка наличните парцаля никога не са достатъчни, а пък билетите никога не са излишни, особено лятото :)
Днес бях 3 часа на работа. Мъчиха се да ме обучават в кухнята :D Е, те па намериха къде да ме сложат :D Особено след последния ми опит за готвене вкъщи - онзи ден ядох ориз - сама си го сварих :D Заедно с някакъв сос (почти готов беше - заслугата не е моя). Та по същото време реших, че ми се пие и кафе. И 3 неща на 2 котлона... и като кипнаха всичките едновременно, направо ми се... тъй де :) Скоро не бях псувала така - не и след като си залях пръста с врялата вода от кипящите картофи :D Мда, при мен рано или късно всичко тръгва по котлона :)
Та за работата говорех. Почти нямаше такава, та маах крачоли, пих кафе, лафих малко с ония двамцата. Доста хора са ми казвали, че като си в среда, в която се говори само немски, се научава по-бързо. И аз така мисля... по принцип. Винаги има изключения обаче (насаааам). Тия правила не действат при мен. В повечето случаи, особено като нямам кой знае какво за казване, като я затворя тая уста, направо ми иде сама да си тегля ножа. Няма да се хабя, я :) Пък и какво толкова да си говоря с някакъв на 50 години?! Стана лаф пак, ама... Е, вярно, че понякога не мога да млъкна (особено на български :Р).
Обаче колкото повече работя на подобни места, толкова повече ми се отщява да ям и да си пия кафето извън вкъщи. Като се сетя в кръчмата как за 7 часа смяна чаши се миеха в една и съща вода, даже по-скоро само минаваха през водата, а за чиниите шефката ми беше казала: "Аа, не ги трий толкова, ами само ей тъй набързо - не като вкъщи!" o_O И днес как всичкият треволяк от салатите и каквото още има вътре минаваше през ръцете (буквално!) на тоя, който ги прави... Айде да не издавам други тайни от кухнята, че няма да ям в близките 1-2 седмици. Обаче някои неща ме изумяват:
1. Порциите. Шницел върви с една копаня пържени картофи и сос и отделно огрооомна паница салата и пак сос! Явно не само Алф е с 9 стомаха.
2. Салатите. Маруля ли, кво е - не знам, ама като нарежете листото само на 2, как мислите жгу ям аз туй?!
3. Пиците. Е, тук вече ме отрепаха, честно! Половината видове ги пречупваха в отношение 1:3 o_O Отделно в средата им слагаха от тия цели листа 2 шепи и разни други боклуци с шепи. И всичко това вече след като са ги опекли?!?!? Най-малко па на пица приличаше, а как се яде, не смея да гадая. И, естествено, СОС - веднъж, след като сложат листата, и още веднъж - след като са сложили всичко друго?!?!?!? Е, не...
4. Сосовете! Бе, вие сте ненормални, честно! На всичко и то по няколко пъти! И една камара сосове, кой от кой по-гнусен! Единият, като го видях, ми иде да карам само на вода 1 седмица.
5. Още нещо се сетих. За втори път ми се случва - поръчвам си вода и кво ми носят - газирана вода! o_O o_O Абе, вие нещо?! При което днес се получи следният разговор:
Аз: Ама това не е минерална вода.
Той: Как, бе, минерална е.
Аз: O_o Ай ся! Как ще е минерална, бе, виж я ква е!
Той: Е, па минерална си е!
Аз: Ама виж, че е газирана.
Той: ...
Аз: Мислех си, че ще е нормална...
Той: ...
Айй, ми са махаш от главата!
След 3 часа си взех паричките и изФърчах. Що ли! Чаках 20 минути трамвай! Направиха ме сама да си говоря. По едно време вече кракът ми яко потропваше по земята. Беше почти 21.30, а беше светло като в 18 (в момента се стъмва към 22.30, а денят още си растеееее). И все пак на спирката нямаше НИКОЙ - само аз и един, дето се появи 2 мин преди трамвая. No comment. Случих на един от новите трамваи - с мониторче, показващо няколко спирки напред + сегашната, и сиви вместо розови дръжки :) Умрях си от кеф, когато най-накрая на монитора се появи Rhein-/Neckarstrasse, и от несвъртане на едно място, докато минат 4-5 спирки до нея. После яхнах мойто си трамвай и къде - на дискоооо! Хахаха, да, бе, ще ми се - директно вкъщи :) Там пък с Ицо като дръпнахме един лаф, че и снимки и клипчета гледахме - счупих се да се хиля :)
И сега нещо съм на път да осъмна - 03.28 е... лелеее, 03.28 ли?!?! Ау! Тепърва ще шляпам в банята. Замина още 1 час, пък утре сабахлян - лекция. Точно по-малко време да сънувам глупости, че снощи, наред с другото, сънувах как чертая Binary Search Trees/ Binäre Suchbäume или чисто и просто дървета, че не го знам на БГ как ша и туй :D На пън ме направиха :D
Хади, изчезвам, че и без това прекалих пак. И ако се чудите къде са емотиконите - и аз тфа са чудя! Просто изчезнаха от менюто, а оня ден антивирусната май точно тях затри. Ама ша видим кой е по-по-най, сиреч: няма начин да няма начин! ТочкЪ
Днес бях 3 часа на работа. Мъчиха се да ме обучават в кухнята :D Е, те па намериха къде да ме сложат :D Особено след последния ми опит за готвене вкъщи - онзи ден ядох ориз - сама си го сварих :D Заедно с някакъв сос (почти готов беше - заслугата не е моя). Та по същото време реших, че ми се пие и кафе. И 3 неща на 2 котлона... и като кипнаха всичките едновременно, направо ми се... тъй де :) Скоро не бях псувала така - не и след като си залях пръста с врялата вода от кипящите картофи :D Мда, при мен рано или късно всичко тръгва по котлона :)
Та за работата говорех. Почти нямаше такава, та маах крачоли, пих кафе, лафих малко с ония двамцата. Доста хора са ми казвали, че като си в среда, в която се говори само немски, се научава по-бързо. И аз така мисля... по принцип. Винаги има изключения обаче (насаааам). Тия правила не действат при мен. В повечето случаи, особено като нямам кой знае какво за казване, като я затворя тая уста, направо ми иде сама да си тегля ножа. Няма да се хабя, я :) Пък и какво толкова да си говоря с някакъв на 50 години?! Стана лаф пак, ама... Е, вярно, че понякога не мога да млъкна (особено на български :Р).
Обаче колкото повече работя на подобни места, толкова повече ми се отщява да ям и да си пия кафето извън вкъщи. Като се сетя в кръчмата как за 7 часа смяна чаши се миеха в една и съща вода, даже по-скоро само минаваха през водата, а за чиниите шефката ми беше казала: "Аа, не ги трий толкова, ами само ей тъй набързо - не като вкъщи!" o_O И днес как всичкият треволяк от салатите и каквото още има вътре минаваше през ръцете (буквално!) на тоя, който ги прави... Айде да не издавам други тайни от кухнята, че няма да ям в близките 1-2 седмици. Обаче някои неща ме изумяват:
1. Порциите. Шницел върви с една копаня пържени картофи и сос и отделно огрооомна паница салата и пак сос! Явно не само Алф е с 9 стомаха.
2. Салатите. Маруля ли, кво е - не знам, ама като нарежете листото само на 2, как мислите жгу ям аз туй?!
3. Пиците. Е, тук вече ме отрепаха, честно! Половината видове ги пречупваха в отношение 1:3 o_O Отделно в средата им слагаха от тия цели листа 2 шепи и разни други боклуци с шепи. И всичко това вече след като са ги опекли?!?!? Най-малко па на пица приличаше, а как се яде, не смея да гадая. И, естествено, СОС - веднъж, след като сложат листата, и още веднъж - след като са сложили всичко друго?!?!?!? Е, не...
4. Сосовете! Бе, вие сте ненормални, честно! На всичко и то по няколко пъти! И една камара сосове, кой от кой по-гнусен! Единият, като го видях, ми иде да карам само на вода 1 седмица.
5. Още нещо се сетих. За втори път ми се случва - поръчвам си вода и кво ми носят - газирана вода! o_O o_O Абе, вие нещо?! При което днес се получи следният разговор:
Аз: Ама това не е минерална вода.
Той: Как, бе, минерална е.
Аз: O_o Ай ся! Как ще е минерална, бе, виж я ква е!
Той: Е, па минерална си е!
Аз: Ама виж, че е газирана.
Той: ...
Аз: Мислех си, че ще е нормална...
Той: ...
Айй, ми са махаш от главата!
След 3 часа си взех паричките и изФърчах. Що ли! Чаках 20 минути трамвай! Направиха ме сама да си говоря. По едно време вече кракът ми яко потропваше по земята. Беше почти 21.30, а беше светло като в 18 (в момента се стъмва към 22.30, а денят още си растеееее). И все пак на спирката нямаше НИКОЙ - само аз и един, дето се появи 2 мин преди трамвая. No comment. Случих на един от новите трамваи - с мониторче, показващо няколко спирки напред + сегашната, и сиви вместо розови дръжки :) Умрях си от кеф, когато най-накрая на монитора се появи Rhein-/Neckarstrasse, и от несвъртане на едно място, докато минат 4-5 спирки до нея. После яхнах мойто си трамвай и къде - на дискоооо! Хахаха, да, бе, ще ми се - директно вкъщи :) Там пък с Ицо като дръпнахме един лаф, че и снимки и клипчета гледахме - счупих се да се хиля :)
И сега нещо съм на път да осъмна - 03.28 е... лелеее, 03.28 ли?!?! Ау! Тепърва ще шляпам в банята. Замина още 1 час, пък утре сабахлян - лекция. Точно по-малко време да сънувам глупости, че снощи, наред с другото, сънувах как чертая Binary Search Trees/ Binäre Suchbäume или чисто и просто дървета, че не го знам на БГ как ша и туй :D На пън ме направиха :D
Хади, изчезвам, че и без това прекалих пак. И ако се чудите къде са емотиконите - и аз тфа са чудя! Просто изчезнаха от менюто, а оня ден антивирусната май точно тях затри. Ама ша видим кой е по-по-най, сиреч: няма начин да няма начин! ТочкЪ
Subscribe to:
Posts (Atom)
