Днес, дето вече стана вчера, се дипломирах официално :) Ма как звучи, все едно съм взела докторска степен по ядрена химия...абе за всичко има време :) Иначе церемонийката не беше нищо особено, ама то пък кво да е ?! Докато почне, вървяха някви странни за случая песни - "Ако има Рай" на Графа (дето клипът е с някакви катастрофи), "Край реката редят се тополите" и разни ей такива погребални...Добре, че се намеси химнът и почна това, което чакахме, че почнах да се замислям по тия песни, особено по тази последната...
Дипломите ги раздаваха много хаотично - може да съм А клас, ама минахме 5ти или 6ти...ама кво пък ся, аз не бързах много :) И тук малко минутки за реклама: класът ми е с най-много пълни отличници (не дебели, ми другото "пълни" :) - 12, успех 5.84 (само Leistungsklasse са ни изпреварили - кога успяха, бе?!), пък аз си имам 6.00 (ква изненада), тъй че на мен ми е 'арно, пък вън нека вАли, дето се вика :) Имам си и грамота даже, ама то всички с 6 имат. Ама нямат мойта :Р Изобщо на амбалаж се води, че сам от умните...Сотирова пак ни навя и нася, ама трябва да сме свикнали вече. И, въпреки че сме нямали много общувки с нея, като ми даваше дипломата, 2-3 пъти ми каза честито и ме гледаше, все едно ще се разплаче. Ейй, не могат без мен още отсега, бе...питат ли ме мен кво ми е, докато спя и не се виждам толкова дълго време:( Така си липсвам...Не е живот тва...подсмрък...
Айде стига сте чели, че само глупости почнах да драскам вече...май ще мръдна след малко при Сънчо, да му кажа аз как се яде чужда лютеница!!! Пък и хубавки неща сънувах снощи май...знае ли се дали няма да се повторят :)
Thursday, June 22, 2006
Monday, June 19, 2006
RELAAAX...Finally...
Защо го пиша това, не знам (както вика оня, дето все търси батко си). Ама получих няколко рекламации, че тука напоследък е някво никво, и реших да променя малко хода на бъдещата история...Музата малко се е изпарила заедно с мозъка ми в тая жега, пък и днес супер уморителен ден...Станах раничко, за да водя дядо на изследвания. След като доволно си почакахме 3 часа (!!!), нищо не стана, щото не бил оттук и трябвало да си ходи в неговия регион! Ама аз на тях мога ли да им ***...Май не мога...в тоя живот. А сестрата беше от най-наглите същества, които съм виждала. Не стига, че не си смъкна намръщената физиономия от лицето, ами и каза в прав тескт: Той да си ходи в неговия регион! Аман начи! Не спряха да ни ги пращат отвсякъде! Е тука вече тотално изтрещях и хубавичко и обясних, че не се изказва много "лекарски" и че някои неща, дори и да си ги мисли, е по-добре да си ги запази в главата, най-малкото защото съществува лекарска етика...Тя май не схвана, щото реши, че се нервя, че съм чакала 3 часа...Еми аз с идиоти не се занимавам - който разбрал, разбрал! Не ми е до чакането, щото не чакам за кого да е - ако трябва, и цял ден щях да чакам - тва е дядо ми все пак...
После ходих до даскало, да си удрям подпис на дипломата. В сряда си я вземам и ще гледам веднага да я пращам към Посолството, щото и в тая част ме ядосват...После нямаше никво време за кафе - направо на урок, че трябва да поумнявам за отрицателно време...След него времето ми стигна точно, за да пусна 1 писмо и да платя 1 сметка (и да си счупя краката от ходене и да се сдобия с няколко мазола - нищо ново:)), преди срещата с тати на другия край на града...5 мин. по-рано бях там :) А споменах ли, че днес беше към 35 градуса? Важна подробност...Излишно е да казвам какъв кеф ми беше, като се прибрах най-накрая, удавих се в банята и се тупнах да зяпам мача...аууу, родих се...Пък и биваше мачът...4 гола...много зарибяват напоследък тия ритащите. От 16 до 23.30 само мачове гледам или си търся кафе с телевизор :) Хммм, абе то има Бирен Фест...заслужава си да се обмисли като идея...:)
И понеже напоследък малко си загърбих функцията на календар, пък обещах, да направям равносметка на РД-тата:
20 май - брадчеда - стана на 12 диването :)
21 май - Борянка - и ко кат си в Италия, пак та убичам :)
23 май - Викито - внуче, бях ти обещала да ти отредя място - ето ти малко безплатно уеб-пространство :)
25 май - Янев - ми кот такоа :)
26 май - Христо
(бе много сте нагъсто бе!!!)
31 май - Олга
2 юни - БАБА! Обичам си я и всичко най-най- хубаво!!!
13 юни - Бобчо - много яко купонче стана ей :) Разбих се, ама то с тия хора няма как иначе. Малко като дежа-ву, щото там бяхме и на НГ. Абе и вас ва убичам!!!
Май тва са. Ако съм изпуснала някой, ще знам, че ако ме замерят с тухла в някоя забутана уличка - той е бил :)
После ходих до даскало, да си удрям подпис на дипломата. В сряда си я вземам и ще гледам веднага да я пращам към Посолството, щото и в тая част ме ядосват...После нямаше никво време за кафе - направо на урок, че трябва да поумнявам за отрицателно време...След него времето ми стигна точно, за да пусна 1 писмо и да платя 1 сметка (и да си счупя краката от ходене и да се сдобия с няколко мазола - нищо ново:)), преди срещата с тати на другия край на града...5 мин. по-рано бях там :) А споменах ли, че днес беше към 35 градуса? Важна подробност...Излишно е да казвам какъв кеф ми беше, като се прибрах най-накрая, удавих се в банята и се тупнах да зяпам мача...аууу, родих се...Пък и биваше мачът...4 гола...много зарибяват напоследък тия ритащите. От 16 до 23.30 само мачове гледам или си търся кафе с телевизор :) Хммм, абе то има Бирен Фест...заслужава си да се обмисли като идея...:)
И понеже напоследък малко си загърбих функцията на календар, пък обещах, да направям равносметка на РД-тата:
20 май - брадчеда - стана на 12 диването :)
21 май - Борянка - и ко кат си в Италия, пак та убичам :)
23 май - Викито - внуче, бях ти обещала да ти отредя място - ето ти малко безплатно уеб-пространство :)
25 май - Янев - ми кот такоа :)
26 май - Христо
(бе много сте нагъсто бе!!!)
31 май - Олга
2 юни - БАБА! Обичам си я и всичко най-най- хубаво!!!
13 юни - Бобчо - много яко купонче стана ей :) Разбих се, ама то с тия хора няма как иначе. Малко като дежа-ву, щото там бяхме и на НГ. Абе и вас ва убичам!!!
Май тва са. Ако съм изпуснала някой, ще знам, че ако ме замерят с тухла в някоя забутана уличка - той е бил :)
Tuesday, June 06, 2006
1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12!!!!( Part Two )
Мина известно време от бала вече. Не много, но ми се струва някак си безсмислено да описвам всичките неща, които станаха. Не знам, глупаво ми е - вече не е толкова на дневен ред, пък и емоциите са леко притъпени вече, ама все пак ще драсна нещо да отбия номера (пък и нали уж бях обещала или нещо такова).
Та след самия бал мръднахме към Слънчев Бряг за 2-3 дена. Леко се отцепихме от колектива, въпреки известните рискове, които крие това ( :Р ), и вместо с автобус си пътувахме с кола, което предполагаше повече свободийка. Още съвсем близо до Стара Загора отнесохме глоба за превишена скорост и то с +30, ама рисковете на професията, кво да праиш :) Хотелчето си беше яко - 4 звезди няма как да не е кеф - въпреки че кой ти стои в хотела, когато е за 2 дена на море! Е, отначало тръгна малко смотано, признавам си. Просто на всички им се мързелуваше, на мен ми се мотаеше навън, а с тези от другия хотел нямаше как да се намерим на този етап (откъде да знам кво ще рече "На главната сме, точно до плажа?!"...другия път с GPRS...) После обаче потръгнаха нещата. Вечерта мина в диското - от 10 до 5.30 сабахлян не се чудихме хич кво да правим, ами си знаехме - никакво сядане - и така си беше, само дето после аз се чудих как да ходя и се наложи да се събувам пак ( долавям сходни моменти с бала, не знам що :)) Имаше леки трудности, но не и невъзможности, с влизането в стаята, щото всички вече бяха заспали. А точно пък Динко се беше размазал по диагонал, но успях да си отвоювам територийка и за мен. На другия ден им показах моя най-голям талант да спя до следобяд - мисля, че бях убедителна. Окончателно се събудих, като чух Мигъла да казва: "Ами тя Владито спи още"...И после, докато се оправя, да се помоткаме и да катурнем няква манджа, пак стана време за диско. Леко бяхме окапали и не се застояхме много, затова пък висяхме в лобито на хотела до 6.30 сутринта с Емка, Радито и Нели (мда, а първоначалната цел на тая "експедиция" беше да се съберем класа...както и да е). После пак му ударих едно спане, ама доста по-кратко, щото трябваше да се омитаме от хотела вече. На връщане си разходихме обувките из Несебър, подпомогнахме ресторантьорския бизнес малко и после към Стара Загора. Пътят ми се губи обаче, защото го проспах повечето. След тия няколко дни и нощи безсъние ми трябваха още няколко за реанимация и за да разкарам неадекватната си физиономия. С първото постигнах някакви успехи, второто май е безнадеждно...С константите и Господ не може да се бори :)
Пак се разприказвах нещо...даже един номер не мога да отбия като хората :)
Та след самия бал мръднахме към Слънчев Бряг за 2-3 дена. Леко се отцепихме от колектива, въпреки известните рискове, които крие това ( :Р ), и вместо с автобус си пътувахме с кола, което предполагаше повече свободийка. Още съвсем близо до Стара Загора отнесохме глоба за превишена скорост и то с +30, ама рисковете на професията, кво да праиш :) Хотелчето си беше яко - 4 звезди няма как да не е кеф - въпреки че кой ти стои в хотела, когато е за 2 дена на море! Е, отначало тръгна малко смотано, признавам си. Просто на всички им се мързелуваше, на мен ми се мотаеше навън, а с тези от другия хотел нямаше как да се намерим на този етап (откъде да знам кво ще рече "На главната сме, точно до плажа?!"...другия път с GPRS...) После обаче потръгнаха нещата. Вечерта мина в диското - от 10 до 5.30 сабахлян не се чудихме хич кво да правим, ами си знаехме - никакво сядане - и така си беше, само дето после аз се чудих как да ходя и се наложи да се събувам пак ( долавям сходни моменти с бала, не знам що :)) Имаше леки трудности, но не и невъзможности, с влизането в стаята, щото всички вече бяха заспали. А точно пък Динко се беше размазал по диагонал, но успях да си отвоювам територийка и за мен. На другия ден им показах моя най-голям талант да спя до следобяд - мисля, че бях убедителна. Окончателно се събудих, като чух Мигъла да казва: "Ами тя Владито спи още"...И после, докато се оправя, да се помоткаме и да катурнем няква манджа, пак стана време за диско. Леко бяхме окапали и не се застояхме много, затова пък висяхме в лобито на хотела до 6.30 сутринта с Емка, Радито и Нели (мда, а първоначалната цел на тая "експедиция" беше да се съберем класа...както и да е). После пак му ударих едно спане, ама доста по-кратко, щото трябваше да се омитаме от хотела вече. На връщане си разходихме обувките из Несебър, подпомогнахме ресторантьорския бизнес малко и после към Стара Загора. Пътят ми се губи обаче, защото го проспах повечето. След тия няколко дни и нощи безсъние ми трябваха още няколко за реанимация и за да разкарам неадекватната си физиономия. С първото постигнах някакви успехи, второто май е безнадеждно...С константите и Господ не може да се бори :)
Пак се разприказвах нещо...даже един номер не мога да отбия като хората :)
Subscribe to:
Posts (Atom)
