Свърши се! Почти две седмици работа през деня, учене за 2 Klausur-и по нощите до 5 сутринта, недоспиване... Накрая вече едва издържах да минат понеделник и вторник с тия изпити, да се наспя най-накрая и да мога вече да запразнявам. В понеделник беше GDI, което можеше да мине много по-добре, но това е GDI все пак :Р Поне да не бях умряла от студ на тоя изпит... TGDI във вторник беше по-добре, което изобщо не означава, че съм минала, нито че това, което съм писала, е вярно, но като се има предвид, че конкретно за изпита бях учила 1 нощ и деня след това, може да се каже, че доста неща понаписах. Дано, дано, дано! 50% искам само - толкова ли е много :)
И като мина TGDI, камък ми падна - направо се родих :) Направихме с "колегите" (хихи) едно кафе в Extra Blatt за завършек и след пожеланията за весели празници всеки си хвана пътя. Мда, малко рано за пожелания, но нямаше да се видим повече - мен още същата вечер ме чакаше събиране на куфар :))) Снощи, след разходката Дармщат - Майнц - Кьолн - Дортмунд с DB, вечерта с час и нещо закъснение най-накрая кацнах в София :) Настроението беше на много повече от 6 :) Запазили са ми и снега - как ще се пребивам с тия гладки ботушии :) Из Стара Загора още не съм обикаляла, но разбрах, че има доста нови неща, включително кафета :) Още утре ги тествам! Иначе нови неща има и в семейно отношение, хихи - под формата на нова кола - VW Polo, сив металик (inlove)! Адски много ми харесва! Направих и час и нещо test-drive по магистралата със 120-130 - как ускорява тва чудо, малииии!!! :) Изповлюбих се в тази кола!
Иначе към 3 и нещо пристигнахме на най-родна почва вече, че по разписание в 21.25 кацах, а и с това закъснение... Днес се поизлежавах повече, чух се с този-онзи и от утре вече почвам по план, а планът, както винаги, е "Живее ми се като за последно!" :) А имам и доста хубави идеи за тази ваканция... _(inlove)
И така, исках само набързо да кажа, че съм сменила пак временно местоположението. Нека party time '07/08 започне СЕГА!
Thursday, December 20, 2007
Saturday, December 15, 2007
Липсваш миии!!! :(
Mariah Carrey - All I Want For Christmas Is You
I don't want a lot for Christmas
There is just one thing I need
I don't care about presents
Underneath the Christmas tree
I just want you for my own
More than you could ever know
Make my wish come true..
All I want for Christmas is you...
I don't want a lot for Christmas
There is just one thing I need
I don't care about presents
Underneath the Christmas tree
I don't need to hang my stocking
There upon the fireplace
Santa Claus won't make me happy
With a toy on Christmas day
I just want you you for my own
More than you could ever know
Make my wish come true
All I want for Christmas is you...
BabyI won't ask for much this Christmas
I won't even wish for snow
I'm just gonna keep on waiting
Underneath the mistletoe
I won't make a list and send it
on the North Pole for Saint Nick
I won't even stay awake to
Hear those magic reindeer click
'Cause I just want you here tonight
Holding on to me so tight
What mire can I do
Baby all I want for Christmas is You
All the lights are shining
So brightly evrywhere
And the sound of children's
Laughter fills the air
And everyone is singing
I hear those sleigh bells ringing
Santa won't you bring me the one I really need-
Won't you please bring my baby to me...
Oh I don't want a lot for Christmas
This is all I'm asking for
I just want to see my baby
Standing right outside my door
Oh I just want him for my own
More than you could ever know
Make my wish come true
Baby all I want for Christmas is You...
***
...Без теб минутите пак броя
и се питам кога ще те видя...
...Колко ми липсваш
и начинът, по който нежно ме обичаш
...ми липсва сега...
Friday, December 14, 2007
Набързо :)
Ето ме пак - реших да се реванширам набързо (без да отбивам номера) за предния Verzögerung, хахаха - много популярен стана тоя термин напоследък :D Еех, информатикоо! :D
За разлика от вчера, когато леко наобратно вървяха нещата, днес всичко си се нареди. Тати ме събуди с много звънене но телефона и по скайп :) Успях и най-накрая да си върна дрехите от Messe-то, дори всички влакове без един идваха на секундата с мен :) А "проявилият" се влак беше този навръщане - изпуснах RB за 8 минути и докато се чудех как, аджеба, според разписанието няма друг за Дармщат в следващия половин час, се оказа, че имало - в 11.17. Обаче това го видях в 11.19 - ебаси луната, както вика един познайник :D :D :D Помотах се 20-на минутки из гарата, хванах си влака после и директно на работа - даже стигнах на минутата (днес много странен ден, верно :D)
А работата...мдаа, от 3 дни попълвам адреси и линкове на разни фирми в една таблица - нищо работа, само дето фирмите са 3150 :D Поработих 4 часа и точно беше почнало пак изобщо да не ме свърта и аха да карам шефа да ми прави кафе и той реши, че е време да си ходим - 2 часа и половина по-рано от нормалното - обичам го! :) После реши, че е по-добре да проверявам само фирмите от региона - по принцип и тук щях да го обичам, ако вече не бях минала 180 бройки! И понеже от 180 до 3150 има още мнооооооого, днес ми беше последен работен ден, а договорът ми е до този месец, вече си представях как си прекарвам първите ваканционни дни в Google, НО! шефът каза, че няма нужда да вземам нищо за вкъщи, че явно просто ще трябва да ми удължат договора и че 5-те часа за декември, които не съм изработила, ми ги дава коледен подарък - последно: ОБИЧАМ ГО!!! :)))
Ометох се щастлива и доволна и заминах на кафенце с Цвети - обичам ги тези разговори с нея, обичам "Extra Blatt" (вече още повече :Р Цунки!) Поприказвахме, похилихме се (какво хилене пада напоследък с нея, не е истина :D :D :D) и всяка по къщята.
Сега е време отново да се понеса във вълшебния свят на TGDI и, ако остане време, на GDI, но да речем, че прекалено много вълшебства ще ми станат за една вечер :)
За разлика от вчера, когато леко наобратно вървяха нещата, днес всичко си се нареди. Тати ме събуди с много звънене но телефона и по скайп :) Успях и най-накрая да си върна дрехите от Messe-то, дори всички влакове без един идваха на секундата с мен :) А "проявилият" се влак беше този навръщане - изпуснах RB за 8 минути и докато се чудех как, аджеба, според разписанието няма друг за Дармщат в следващия половин час, се оказа, че имало - в 11.17. Обаче това го видях в 11.19 - ебаси луната, както вика един познайник :D :D :D Помотах се 20-на минутки из гарата, хванах си влака после и директно на работа - даже стигнах на минутата (днес много странен ден, верно :D)
А работата...мдаа, от 3 дни попълвам адреси и линкове на разни фирми в една таблица - нищо работа, само дето фирмите са 3150 :D Поработих 4 часа и точно беше почнало пак изобщо да не ме свърта и аха да карам шефа да ми прави кафе и той реши, че е време да си ходим - 2 часа и половина по-рано от нормалното - обичам го! :) После реши, че е по-добре да проверявам само фирмите от региона - по принцип и тук щях да го обичам, ако вече не бях минала 180 бройки! И понеже от 180 до 3150 има още мнооооооого, днес ми беше последен работен ден, а договорът ми е до този месец, вече си представях как си прекарвам първите ваканционни дни в Google, НО! шефът каза, че няма нужда да вземам нищо за вкъщи, че явно просто ще трябва да ми удължат договора и че 5-те часа за декември, които не съм изработила, ми ги дава коледен подарък - последно: ОБИЧАМ ГО!!! :)))
Ометох се щастлива и доволна и заминах на кафенце с Цвети - обичам ги тези разговори с нея, обичам "Extra Blatt" (вече още повече :Р Цунки!) Поприказвахме, похилихме се (какво хилене пада напоследък с нея, не е истина :D :D :D) и всяка по къщята.
Сега е време отново да се понеса във вълшебния свят на TGDI и, ако остане време, на GDI, но да речем, че прекалено много вълшебства ще ми станат за една вечер :)
***
"When a girl says " I miss you " no one in this world can miss you more than that."
I miss you!!!
Thursday, December 13, 2007
Life is sooooo wonderful! I'm lovin' it!!! (inlove) (happy) :)
Опала :) Обещаното скорошно досаждане по тези честоти доста се провлачи, но по една или друга причина все не можех да се наканя да се отчета или пък просто забравях (прУстетИ мойта нИсИриозност :) ) Но си имам основателна причина - студентствам, с всичките купони и учене, което предполага това :) Тази вечер обаче реших да разкажа на 2 - на 3 (4, 5, 6...) колко страхотно си живея последня месец и половина :) Не че съм останала свободна, да не ти помислите нещо :) Знааачи...
Адски много и различни неща се случиха този един месец! Неща, които не съм си и мислела, че ще се случат, които не мога и да повярвам още, че са се случили, още по-малко пък и с хората, с които са се случили! Толкова много и различни събития за толкова кратко време - имам чувството, че животът ме е грабнал и ме носи с бясна скорост. Или по-скоро в момента при мен е като при онези грамадни вълни в морето, които те събарят и те заливат една след друга, без да ти позволят да се изправиш - същото, само че положително :) Ученето настрана - то ясно. Доста безсънни нощи се насъбраха, че и една след друга понякога, но няма как - жив никой не се е измъкнал :) Обаче имаше и дооооста купончета, а на мен напоследък така ми се живее! Като отида на купон и просто се разбивам - все едно досега на въже съм държана и все едно това ще ми е последният купон! Вземам от всичко на макс - трябва да се живее за мига и да се взема всичко, което животът дава :) Не знам защо така съм издивяла напоследък - разумът ми май е излязъл в почивка, а емоциите и моментните желания го заместват на 100% - това по принцип май няколко годинки по-рано става, хихи, но ми харесва ей така да си правя, каквото ми кефне на момента, без да мисля за после. Тааа, дивотията.... като се почне от партито за Димитровден, мине се през БГ партито в Манхайм с тоновете мазна чалгия (никога не бях слушала толкова много и толкова големи простотии, а и колко и какви гюбеци мятах - язък ми за бъдещата диплома на информатик :D), както и партито в "Exil" и не знам си къде още - разбиване отвсякъде! Освен това погледнах на Дармщат и от друга светлина, а именно: градът, където всеки знае всичко за всеки и където новините се носят по-бързо от всичко :D Но няма лошо - щом сме интересни :Р Иначе все повече и повече се чувствам в свои води - много нови хора, нови компании... кефи :)
А от 10-на дни малко съм се кротнала, хихи :) Тук вече "нещото", което пък най-малко съм предполагала и очаквала да стане!!! На моменти още не мога да повярвам, че става въпрос за същия човек :) Само мога да кажа, че миналата седмица беше страхотна и, въпреки Messe-то и недоспиването, усмивката ми не е слизала от лицето и бях по-бодра отвсякога :) Изкарах и един страхотен Никулден! (hug) :* След това другия ден... летището... Само едно ще кажа: липсваш ми много, Слънчо! Хубава Коледна ваканцийка се очертава, нямам търпение :)
Междувременно мина и вторият ми 8-ми декември :) Докъм 1 а.м. празнувахме на Тошко РД-то и после, след известно чудене и няколко телефонни разговора, отпрашихме с кола към Манхайм на традиционното БГ парти :) "Съгражданите" бяха вече там, изкарах си супер - добре, че се навих :)
А тази седмица е много дива - трябва да си направя всичките часове на работата, трябва да уча супер много за изпитите по GDI и TGDI в понеделник и вторник и изобщо трябва да съм на 100 места едновременно. Сега се оттеглям за поредната си нощ над лекциите, че съм адски назад и честно казано малко ме е страх да не стане така, че да ми отпаднат редовните изпити по тия предмети... ух, нищо не съм казала!!! Доскоро и дано е по-скоро от предното :)
Адски много и различни неща се случиха този един месец! Неща, които не съм си и мислела, че ще се случат, които не мога и да повярвам още, че са се случили, още по-малко пък и с хората, с които са се случили! Толкова много и различни събития за толкова кратко време - имам чувството, че животът ме е грабнал и ме носи с бясна скорост. Или по-скоро в момента при мен е като при онези грамадни вълни в морето, които те събарят и те заливат една след друга, без да ти позволят да се изправиш - същото, само че положително :) Ученето настрана - то ясно. Доста безсънни нощи се насъбраха, че и една след друга понякога, но няма как - жив никой не се е измъкнал :) Обаче имаше и дооооста купончета, а на мен напоследък така ми се живее! Като отида на купон и просто се разбивам - все едно досега на въже съм държана и все едно това ще ми е последният купон! Вземам от всичко на макс - трябва да се живее за мига и да се взема всичко, което животът дава :) Не знам защо така съм издивяла напоследък - разумът ми май е излязъл в почивка, а емоциите и моментните желания го заместват на 100% - това по принцип май няколко годинки по-рано става, хихи, но ми харесва ей така да си правя, каквото ми кефне на момента, без да мисля за после. Тааа, дивотията.... като се почне от партито за Димитровден, мине се през БГ партито в Манхайм с тоновете мазна чалгия (никога не бях слушала толкова много и толкова големи простотии, а и колко и какви гюбеци мятах - язък ми за бъдещата диплома на информатик :D), както и партито в "Exil" и не знам си къде още - разбиване отвсякъде! Освен това погледнах на Дармщат и от друга светлина, а именно: градът, където всеки знае всичко за всеки и където новините се носят по-бързо от всичко :D Но няма лошо - щом сме интересни :Р Иначе все повече и повече се чувствам в свои води - много нови хора, нови компании... кефи :)
А от 10-на дни малко съм се кротнала, хихи :) Тук вече "нещото", което пък най-малко съм предполагала и очаквала да стане!!! На моменти още не мога да повярвам, че става въпрос за същия човек :) Само мога да кажа, че миналата седмица беше страхотна и, въпреки Messe-то и недоспиването, усмивката ми не е слизала от лицето и бях по-бодра отвсякога :) Изкарах и един страхотен Никулден! (hug) :* След това другия ден... летището... Само едно ще кажа: липсваш ми много, Слънчо! Хубава Коледна ваканцийка се очертава, нямам търпение :)
Междувременно мина и вторият ми 8-ми декември :) Докъм 1 а.м. празнувахме на Тошко РД-то и после, след известно чудене и няколко телефонни разговора, отпрашихме с кола към Манхайм на традиционното БГ парти :) "Съгражданите" бяха вече там, изкарах си супер - добре, че се навих :)
А тази седмица е много дива - трябва да си направя всичките часове на работата, трябва да уча супер много за изпитите по GDI и TGDI в понеделник и вторник и изобщо трябва да съм на 100 места едновременно. Сега се оттеглям за поредната си нощ над лекциите, че съм адски назад и честно казано малко ме е страх да не стане така, че да ми отпаднат редовните изпити по тия предмети... ух, нищо не съм казала!!! Доскоро и дано е по-скоро от предното :)
Sunday, October 21, 2007
WS 07/08 - началото :)
Първата седмица от третия семестър студентски живот вече мина - по-бързо, отколкото очаквах, но пък колко да се влачат 5 дни :) Всъщност... мда, доста биха могли да се влачат, връщам си думите, но тези специално минаха бързо :) Вече уча "Информатика" и съм много щастлива :) Страшно много съм се надъхала този семестър да пада голямо четене или поне достатъчно четене и накрая да пиша всичките изпити, пък и ако ги взема... ОК, де, поне половината да взема - да бъдем реалисти :) Онзи ден видях датите и слязох на земята - давах си сметка, че съм писала 5 предмета, ама да го видиш черно на бяло си е доста отрезвяващо :)
Предметите иначе са по-разнообразни, доколкото могат да бъдат разнообразни, като все за информатика се отнасят :) Този семестър ще псуваме и ще се мъчим над Formale Grundlagen der Informatik 1 (FGDI 1), Mathematik 1, Grundlagen der Informatik 1 (прословутото GDI, което е накарало всеки, който се е занимавал с него, да си говори сам), Technische Grundlagen der Informatik 1 (TGDI 1) и една каноника от догодина, която ще е добре да махна отсега, защото иначе догодина ще е още по-голяма лудница - Einführung in Software Engineering. Кефят предметите, особено тези по-техническите - много ми се учат такива :) И както казах, надъхала съм се, чета, ходя на лекции и упражнения (то само 1 сме имали досега) с мерак, даже на тези от 8 :Р Явно добре съм си починала лятото в България. Изобщо: "Ich muss "Zubar" werden" :D Само програмата ми не се нареди точно така, както исках - няма да имам свободен ден, появяват се и "дупки", ама какво да се прави.
Иначе първият учебен ден (хихи) ми беше сууупер весел! Лекция по FGDI, след която най-любимата част - Мензаааа :) По пътя засякохме няколко българи и впоследствие се оформи стабилна БГ маса от случайно събрани 15 човека :) По-нататък през седмицата пак имаше същите маси :) Вечерта пък пихме коктейли...
Лекциите пък са голямо шоу - типичните немски лекции от по 500 човека в зали колкото футболно игрище. Влизаш - фраш, всичко пълно, насядали по земята, лудница! Онзи ден се майтапехме, че затова даваме по 700 евро на семестър - да седим, ако изобщо седим, на 3 км от дъската :) И понеже сме "Информатика", докъдето ти стигне погледът, само мъже :D Тук-таме, ако се вгледаш, мяркаш някое момичАнцИ, но ме съмнява да надхвърлят 10-на...от 500 :) Нека ни е зле! :D Има и трима зайковци от БГ :) С две думи: отсега нататък наистина почва вече истинското учене!
Новият семестър донесе и зима... или нещо от този род. От няколко дни застудя - в момента навън е 5 градуса според Yahoo!, а до преди малко валя дъжд май (айде, той нормално :)) За сряда в Щутгарт май дават сняг, а вчера вече валял в София. Аз пък съм се плеснала на фотьойлчето точно до парното, то на 5, пия си кафенце - голям кеф :)
Толкова от мен - мисля да напускам фронта и да продължавам с неделните занимания. Скоро ще спамя пак :) Tschüssieee :D :D
Предметите иначе са по-разнообразни, доколкото могат да бъдат разнообразни, като все за информатика се отнасят :) Този семестър ще псуваме и ще се мъчим над Formale Grundlagen der Informatik 1 (FGDI 1), Mathematik 1, Grundlagen der Informatik 1 (прословутото GDI, което е накарало всеки, който се е занимавал с него, да си говори сам), Technische Grundlagen der Informatik 1 (TGDI 1) и една каноника от догодина, която ще е добре да махна отсега, защото иначе догодина ще е още по-голяма лудница - Einführung in Software Engineering. Кефят предметите, особено тези по-техническите - много ми се учат такива :) И както казах, надъхала съм се, чета, ходя на лекции и упражнения (то само 1 сме имали досега) с мерак, даже на тези от 8 :Р Явно добре съм си починала лятото в България. Изобщо: "Ich muss "Zubar" werden" :D Само програмата ми не се нареди точно така, както исках - няма да имам свободен ден, появяват се и "дупки", ама какво да се прави.
Иначе първият учебен ден (хихи) ми беше сууупер весел! Лекция по FGDI, след която най-любимата част - Мензаааа :) По пътя засякохме няколко българи и впоследствие се оформи стабилна БГ маса от случайно събрани 15 човека :) По-нататък през седмицата пак имаше същите маси :) Вечерта пък пихме коктейли...
Лекциите пък са голямо шоу - типичните немски лекции от по 500 човека в зали колкото футболно игрище. Влизаш - фраш, всичко пълно, насядали по земята, лудница! Онзи ден се майтапехме, че затова даваме по 700 евро на семестър - да седим, ако изобщо седим, на 3 км от дъската :) И понеже сме "Информатика", докъдето ти стигне погледът, само мъже :D Тук-таме, ако се вгледаш, мяркаш някое момичАнцИ, но ме съмнява да надхвърлят 10-на...от 500 :) Нека ни е зле! :D Има и трима зайковци от БГ :) С две думи: отсега нататък наистина почва вече истинското учене!
Новият семестър донесе и зима... или нещо от този род. От няколко дни застудя - в момента навън е 5 градуса според Yahoo!, а до преди малко валя дъжд май (айде, той нормално :)) За сряда в Щутгарт май дават сняг, а вчера вече валял в София. Аз пък съм се плеснала на фотьойлчето точно до парното, то на 5, пия си кафенце - голям кеф :)
Толкова от мен - мисля да напускам фронта и да продължавам с неделните занимания. Скоро ще спамя пак :) Tschüssieee :D :D
Monday, October 15, 2007
The World Is Mine :D
Точно така се чувствам в момента :) Впрочем така се чувствам на 50% - останалите 50% са "In Love With Myself" :D А може пък и по 100% от всяко. Мдаа, май това ще е :) Аз като разправям, че много съм се надула в тая Германия, не плюя фъстъци.
Едно време, като попълвахме лексикони, винаги имаше въпрос "Какъв е твоят девиз?"... дечица във втори клас :) Е, сега май съм на принципа "Знам, че мога лесно да получа всичко, а ако нещо случайно не мога, явно просто не му е дошло времето - затова пък именно то ми е най-интересно и обеззначава (пак няма такава дума, нали?!) останалите". Какво да се прави - човек винаги иска това, което или няма как да има, или ще си скъса нервите, за да има - много е кратък интересът към лесното. Напоследък това, което искам, става - да видим занапред, хихи :Р Както и да е...
Днес беше последният работен ден от Buchmesse-то. Като цяло, този път беше много по-добре отпреди - по-малко мизерии и без постоянно даващи акъл хора. Аа, да - и работен ден от 12 на обяд :) Ама какъв студ е на обяд, не е истина - особено днес си беше чиста зима! Следобяд обаче якето в ръчичка :) Напоследък много пък се дразня на постъпки на хора - като съм си наумила, че ме дразнят и не мога да се обстрахирам. Поредно доказателство за силата на самовнушението при мен :Р Та на работа така ме вбеси един, дето се скатаваше и се занимаваше с глупости в най-пиковото време, че и мрънкаше на всичко отгоре, и като ми кипна, викам: "Ей ся щи покажа аз на тебе кон боб яде ли - само гледай на какво те правя!" и почнах да му давам акъл какво да прави и да се изявявам като шеф. Че накрая и му теглих една на български, той се ослуша такъв, хаха :) Хм, разбесняла съм се нещо май, щото само тази седмица вече няколко пъти ми се случи да ги нареждам ей такива - много прост народ значи :D Ама не, сериозно, не знам с какво търпение трябва да си, за да не реагираш в тия ситуации. Иначе съм си супер усмихната и учтива (минутки за реклама!), помагам, ала-бала, а не дай си, Боже, и отсрещният човек да ми се усмихва - тогава вече се разтапям, хаха :) Ама на всеки няколко готини се пада по един тИмИрутин, дето....ооох, мамоуу, родна реч омайна, сладка :D :D :D
Амм, за Messe-то бях почнала да говоря :) Това може и да беше (ебаси глаголното време!) последното ми за тази година, че повече големи няма, ама ще гледаме. Сега ще си търся вече постоянна работа и то желателно извън "ресторантьорския" бизнес :) От утре пък отново ставам горда студентка - първият учебен ден, хихи. Ходи ми се вече към унито, на лекцийки, на кафенца в стола :), ама тия мераци като знам колко бързо минават, особено като ми тупнат 80 страници лекция, ама... този семестър ще ставам сериозна, че вече и изпити се задават. Хмм, ще си говорим пак след известно време, де, дано още съм с тоя ентусиазъм :)
Още един дерт имам само - АЙДЕ НАЙ-НАКРАЯ НА ДИСКОТЕКА, БЕЕЕЕ! Не се трае тва! Поне откъм кафета добре се е заформило - по "български", че има и с кого, което адски много ме радва! "Feels like home" - мне, не говоря за БГ, а за това, че се кефя на хората тук и си се чувствам супер с тях... хахаха, и във връзка с един разговор от оня ден - и мисля за тях :D :D Брр, интересен разговор беше....
Много ми е приятно да си изливам душата в момента (а и да говоря за себе си като цяло :D :D :D), но мисля да правя напук на учудващо разсънващите кафета от тази вечер и да пробвам да спя, а от утре, както се пееше в една детска песничка: "...колко съм послушна, колко съм добричка, колко грижи имам - аз съм ученичка" :D :D :D Мааале, дечица мили, един ден ще си удряте главата у стената, че сте ги пели тия неща, ама айде, радвайте се, че и аз покрай вас, поне първата седмица, евентуаааално - и втората :)
Едно време, като попълвахме лексикони, винаги имаше въпрос "Какъв е твоят девиз?"... дечица във втори клас :) Е, сега май съм на принципа "Знам, че мога лесно да получа всичко, а ако нещо случайно не мога, явно просто не му е дошло времето - затова пък именно то ми е най-интересно и обеззначава (пак няма такава дума, нали?!) останалите". Какво да се прави - човек винаги иска това, което или няма как да има, или ще си скъса нервите, за да има - много е кратък интересът към лесното. Напоследък това, което искам, става - да видим занапред, хихи :Р Както и да е...
Днес беше последният работен ден от Buchmesse-то. Като цяло, този път беше много по-добре отпреди - по-малко мизерии и без постоянно даващи акъл хора. Аа, да - и работен ден от 12 на обяд :) Ама какъв студ е на обяд, не е истина - особено днес си беше чиста зима! Следобяд обаче якето в ръчичка :) Напоследък много пък се дразня на постъпки на хора - като съм си наумила, че ме дразнят и не мога да се обстрахирам. Поредно доказателство за силата на самовнушението при мен :Р Та на работа така ме вбеси един, дето се скатаваше и се занимаваше с глупости в най-пиковото време, че и мрънкаше на всичко отгоре, и като ми кипна, викам: "Ей ся щи покажа аз на тебе кон боб яде ли - само гледай на какво те правя!" и почнах да му давам акъл какво да прави и да се изявявам като шеф. Че накрая и му теглих една на български, той се ослуша такъв, хаха :) Хм, разбесняла съм се нещо май, щото само тази седмица вече няколко пъти ми се случи да ги нареждам ей такива - много прост народ значи :D Ама не, сериозно, не знам с какво търпение трябва да си, за да не реагираш в тия ситуации. Иначе съм си супер усмихната и учтива (минутки за реклама!), помагам, ала-бала, а не дай си, Боже, и отсрещният човек да ми се усмихва - тогава вече се разтапям, хаха :) Ама на всеки няколко готини се пада по един тИмИрутин, дето....ооох, мамоуу, родна реч омайна, сладка :D :D :D
Амм, за Messe-то бях почнала да говоря :) Това може и да беше (ебаси глаголното време!) последното ми за тази година, че повече големи няма, ама ще гледаме. Сега ще си търся вече постоянна работа и то желателно извън "ресторантьорския" бизнес :) От утре пък отново ставам горда студентка - първият учебен ден, хихи. Ходи ми се вече към унито, на лекцийки, на кафенца в стола :), ама тия мераци като знам колко бързо минават, особено като ми тупнат 80 страници лекция, ама... този семестър ще ставам сериозна, че вече и изпити се задават. Хмм, ще си говорим пак след известно време, де, дано още съм с тоя ентусиазъм :)
Още един дерт имам само - АЙДЕ НАЙ-НАКРАЯ НА ДИСКОТЕКА, БЕЕЕЕ! Не се трае тва! Поне откъм кафета добре се е заформило - по "български", че има и с кого, което адски много ме радва! "Feels like home" - мне, не говоря за БГ, а за това, че се кефя на хората тук и си се чувствам супер с тях... хахаха, и във връзка с един разговор от оня ден - и мисля за тях :D :D Брр, интересен разговор беше....
Много ми е приятно да си изливам душата в момента (а и да говоря за себе си като цяло :D :D :D), но мисля да правя напук на учудващо разсънващите кафета от тази вечер и да пробвам да спя, а от утре, както се пееше в една детска песничка: "...колко съм послушна, колко съм добричка, колко грижи имам - аз съм ученичка" :D :D :D Мааале, дечица мили, един ден ще си удряте главата у стената, че сте ги пели тия неща, ама айде, радвайте се, че и аз покрай вас, поне първата седмица, евентуаааално - и втората :)
Good Luck!!!
Monday, October 08, 2007
Айде на купонЯЯЯЯ :D
Снощи беше просто уау! :) Яко БГ купонче с доста хора и мноооооого чалга - точно на каквото ми се ходеше от много време насам :D Ама цяло лято в България не можах да въртя гюбеци, та трябваше да се върна в Германия за тая цел :) А и както съм се чалгализирала напоследък (а и откъм коса го докарвам :D), вкъщи постоянно "загрявам" с тия балканщини, така че снощи много добре ми дойде (пък и уиски с количка откога не бях пила :Р). Като се почна жик-так и няма сядане вече - цяла вечер до 6 сутринта кака ви Владка беше на принципа "Ай ся ша ви покажа аз откъде сме" :D И какво сядане - убедила съм се, че на подобна музика не може да се стои на едно място, даже масата почнаха да ми предлагат :) Та супер яко парти стана - още!, още!, още! :)) Да си бия тиквата в стената миналата седмица що не отидох на сръбско! Че и народ се беше посъбрал.... Тимирутин! Ноо...нищо, което да не мога да поправя в бъдеще, де :) Даже, въпреки тъпото Messe, се замислям още за тази събота, ама едва ли ще стане. Да поживеем, пък ще видим :)
Обаче пък днес ми е едно такова леееко странно на гърлото - май ще се мъча да настивам, ама няма да се дам пък! Ама така е, като се прибирам сутринта на 7 градуса по потник и възможно най-лятната си жилетка! Че и предната вечер пак не се облякох като хората. Това немско слънце, дето се появи тия дни, доста лъжовно, пък и е октомври вече... Пих 2 ментови БГ чая - дано не падна в боя :)
А утре сутринта - грррр, ще се ходи до Messe-то, че имаме сметки за уреждане :) Добре, че Цвети ще идва с мен, че иначе едва ли щях да се замъкна дотам - има и телефони все пак :)
Освен това се навих да си вземам преса за коса, хихи. И си харесах ботуши за 100 евро, които няма да си купя :Р Искам и "кратки" гащи, демек - дънки до колянце... А май съм пропуснала да спомена двете полички "Fishbone", които забърсах от адско намаление в "New Yorker" (обичам го тоя магазин!!!) Едната за сръбско е просто пИрфИектна :D Искам, бее! Много работи искам, за някои даже пари не ми трябват, хъх :) Ша спЪ!
Обаче пък днес ми е едно такова леееко странно на гърлото - май ще се мъча да настивам, ама няма да се дам пък! Ама така е, като се прибирам сутринта на 7 градуса по потник и възможно най-лятната си жилетка! Че и предната вечер пак не се облякох като хората. Това немско слънце, дето се появи тия дни, доста лъжовно, пък и е октомври вече... Пих 2 ментови БГ чая - дано не падна в боя :)
А утре сутринта - грррр, ще се ходи до Messe-то, че имаме сметки за уреждане :) Добре, че Цвети ще идва с мен, че иначе едва ли щях да се замъкна дотам - има и телефони все пак :)
Освен това се навих да си вземам преса за коса, хихи. И си харесах ботуши за 100 евро, които няма да си купя :Р Искам и "кратки" гащи, демек - дънки до колянце... А май съм пропуснала да спомена двете полички "Fishbone", които забърсах от адско намаление в "New Yorker" (обичам го тоя магазин!!!) Едната за сръбско е просто пИрфИектна :D Искам, бее! Много работи искам, за някои даже пари не ми трябват, хъх :) Ша спЪ!
Monday, September 24, 2007
I'm freeeee :)
Днес това, което толкова чаках 10 дни, най-накрая стана - Messe-то свършиии!!! :) Направо не мога да повярвам, че вече ще се наспя, ще се кротна в Дармщат, няма да пътувам всеки Божи ден до Франкфурт по 1 час с гадната S-ка, няма да виждам вече гадния "Молив" и да чувам "Nächster Halt: Frankfurt, Messe" - ей това, като го чуя, ми иде да взривя планетата, сериозно! А този "Молив", който междудругото е едно от първите неща, което лъсва още съвсем-съвсем на влизане във Франкфурт, само като го видя и подсъзнателно почвам да си мрънкам разни работи под носа :) А иначе толкова го харесвах този град, но сега не искам да припаря до него, да не говорим пък до самото Messe...поне не до следващото такова.
Днес отидох на бач леееко хленчейки пак и с надежда следващия път, като си погледна часовника, вече да е поне 16 часа. Времето наистина се извъртя бързо, както и последните няколко дни, но имаше малко повече работа и на 1-2 пъти направо с кеф ми идеше да се свлека на земята. А колкото по-наближаваше да си ходим, толкова по не ме свърташе и когато най-накрая приключихме, всякаква умора изведнъж изчезна и се ометох по най-бързия начин. Във влака - редовната случайна среща с други БГ-та и за разлика от буквално празния сутринта, този беше фраш и ходихме от последния до първия вагон, докато си намерим 3 места едно до друго - направо до Дармщат стигнахме:) И като се раздъвкали вътре всички, да не говорим, че и леко задушно си беше в първия момент, малии :)
Иначе още няколко дни ще си спомням за Messe-то по бясната мускулна треска на дясното ми рамо, а за когато мине си имам компактно изгаряне на пръста, което всъщност повече се усеща, отколкото се вижда, но не е болка за умиране :) Ама така е, като хем симулираш дейност, хем си некадърен - все ще си лепнеш ръката, където не трябва :) Но нищо - ако не клетките на епидермиса, поне споменът ще живее още малко :) А най-съществения резултат от Messe-то го чакам в най-скоро време на сметката ми :Р Като го имам предвид, не би трябвало да мрънкам толкова, но напоследък съм се специализирала в тая част - ако се слушам отстрани, направо бих си дала "ignore". Сега поне да не продължавам с мрънкането, че и без това ми се спи стабилно. От утре съм вече местна, але-але, а и май наближава подходящото време да се купуват ботушки :) Ще видим какво ще гледаме и ще гледаме какво ще видим :)
Днес отидох на бач леееко хленчейки пак и с надежда следващия път, като си погледна часовника, вече да е поне 16 часа. Времето наистина се извъртя бързо, както и последните няколко дни, но имаше малко повече работа и на 1-2 пъти направо с кеф ми идеше да се свлека на земята. А колкото по-наближаваше да си ходим, толкова по не ме свърташе и когато най-накрая приключихме, всякаква умора изведнъж изчезна и се ометох по най-бързия начин. Във влака - редовната случайна среща с други БГ-та и за разлика от буквално празния сутринта, този беше фраш и ходихме от последния до първия вагон, докато си намерим 3 места едно до друго - направо до Дармщат стигнахме:) И като се раздъвкали вътре всички, да не говорим, че и леко задушно си беше в първия момент, малии :)
Иначе още няколко дни ще си спомням за Messe-то по бясната мускулна треска на дясното ми рамо, а за когато мине си имам компактно изгаряне на пръста, което всъщност повече се усеща, отколкото се вижда, но не е болка за умиране :) Ама така е, като хем симулираш дейност, хем си некадърен - все ще си лепнеш ръката, където не трябва :) Но нищо - ако не клетките на епидермиса, поне споменът ще живее още малко :) А най-съществения резултат от Messe-то го чакам в най-скоро време на сметката ми :Р Като го имам предвид, не би трябвало да мрънкам толкова, но напоследък съм се специализирала в тая част - ако се слушам отстрани, направо бих си дала "ignore". Сега поне да не продължавам с мрънкането, че и без това ми се спи стабилно. От утре съм вече местна, але-але, а и май наближава подходящото време да се купуват ботушки :) Ще видим какво ще гледаме и ще гледаме какво ще видим :)
Saturday, September 22, 2007
Песничка... щото така!!!
Karen Overton - Your Loving Arms
Sometimes the way that you act makes me wonder
What I am to you
Sometimes I can't stand the way that I'm acting
To be part of the things you do
Often I've asked you for too much of your time
Like I'm stealing
And when I dream of the fear that you're leaving
I reach out
Oh baby then you
So many times have I asked you to tell me
That I'm your girl
Time after time I have needed a reason
Just to get inside your world
So many times have I asked you to ask me
How it feels to love
And when this love seems the only conclusion
That I'm guilty of
Oh baby then you
Put your loving arms around me
And you whisper to me when you
Put your loving arms around me
And inside your arms I'm burning
Put your loving arms around me
And you whisper to me when you
And inside your arms I'm burning
I'm burning, inside your arms I'm burning...
***
Мдаа, сама се закопах... (fubar)
Monday, September 17, 2007
Back to reality :)
Ето ме пак - пряко включване от земята на бирата и Würstchen-ите :) В края на лятото някои фтички заминават на юг, аз обаче сам от заблудените. които се евакуират на запад. Миналата сряда, след що-годе прилично пътуване с любимите ми "Ивкони" и то на видната дата 11. септември, успешно цъфнах жива и здрава на Франкфуртската гара със завидините и почти невероятни за тази фирма само 2 часа и 45 минути закъснение, които отчасти компенсираха студа, дето брах в автобуса. След като наминах през депо: Разтоварване, демек вкъщи, минахме с Цвети и за по кафенце в малко позабравения вече Мc Donald's, а после и през любимото юни да гледаме БГ мач. Предаването спря още първото полувреме, ама това е друг въпрос ;) Още на следващия ден вече бях на работа на още по-любимото ми Messe (взривете го, бе, хора, моля вииии!!!). Работа е силно казано, защото ми плащат, за да седя цял ден на стол и да пия кафе. Много гадно :Д Ама така е - времето "прецака" нещата: след цяло лято облаци и дъжд, сега пече невероятно слънце и през деня стига докъм 23-24 градуса - никoй не е луд да яде Würstchen-и на закрито, особено пък с толкова щандове навън. Ама все тая, не вярвам да фалира Messe-то само защото ми плаща, без да му трябвам ;) Иначе малко инфо: IAA, демек накратко Automesse, с аааадски много посетители, та използвах възможността да се огледам за бъдещото си возило, ама на щандовете на Ferrari и Maseratti имаше толкова много народ! Tiq pa vse edno kola ne sa vijdali :D Da se bqha strupali pri LADA, a ne da mi zakrivat gledkata, ama doredih se pak, de ;) Pokrai tova Messe player-at mi stana edna ot lubimite "igra4ki", 4e 40 min v S-kata ne sa si rabota.Днес реших да си свърша някои неща из Darmstadt, но утре пак ще гледам да поработя - като не ми прати договор Herr Wenig (!!! хахахах), така ще е. Най-накрая успях и да се докопам до net от унито, че вкъщи леко няма ;) Поне така уж успявам да спя малко повече, че откакто сам се върнала, все се налага да ставам към 7.Но животът не е само работа, де ;) Преди 2-3 вечери излизахме да пийнем и уж щяхме да сме 3-4 човека, а по щастлива, жестока, невероятна случайност се събрахме 4-5 маси :Д Аз бях откарала 9 часа на Messe и почти дума не бях обелила, та такава приказка и смях ми се бяха отворили, не можах да млъкна :D Всъщност още като чух музиката за моите уши в края на всеки работен ден - "Feierabend", всичко негативно изчезна и като живнах :) От работа директно на пийването... Адски много се смях, и на люлки се люлях, изобщооо :D Хмм, хубаво се въртя аз на тоя стол, ама май ще взема да ставам вече. Доста неща са се събрали за по-малко от седмица, като гледам, ама ваш проблем - аз няма да го чета това и без друго :D Доскоро и поздрави от трупащата втори милион :D
P.S. Има бъгове с азбуките из поста, ама с тая маймуница тук пак късмет, че успях да изкарам изобщо някаква нашеница. Добре че са форумите :D
P.S. Има бъгове с азбуките из поста, ама с тая маймуница тук пак късмет, че успях да изкарам изобщо някаква нашеница. Добре че са форумите :D
Sunday, September 09, 2007
Голямото обикаляне на БГ :)
Тази сряда окончателно се прибрах в Стара Загора след седмица и половина нон-стоп джиткане из Родината :) Сега вече няма мърдане оттук (то не че има къде да ходя вече, още по-малко пък КОГА, хъх). На всичките места беше яко, но все пак предпочитах да си идвам по-бързичко и се прибирах с кеф. Навръщане даже и от Дунавци не ми беше толкова криво, колкото друг път - просто искам вече да си прекарам вкъщи колкото се може повече, а и там изкарах 5 дни все пак.
"Турнето" ми почна първо оттам. Казвала съм го хиляди пъти, ще го кажа и пак - обичам да ходя там - въпреки 7-те часа път в едната посока, които този път пропътувах даже и сама (на отиване изслушах почти всички от 77-те песни на плеъра и проспах 80% от пътя, а навръщане изчетох над 60 страници от книгата ми :Р)
Прибрах се в Стара Загора за една вечер, колкото да мръдна на 2 кафета и да си стегна багажа за моренце с тати :) До последно беше "Destination unknown", но накрая късмет извади Китен, почти на принципа "Затварям си очите и където посоча - там" :) Като пристигнахме, веднага се опнахме на плажа и така няколко часа. Хванах си леко тенче и, държа да отбележа, така че подчертавам: намазах се ПРЕДИ да се пльосна да се пържа, а не както досега след като изгоря, когато вече и фактор 60 не може да ми помогне, стоях във водата само по около 10-на минутки, а не както досега от момента на пристигане до момента на тръгване, като моментът на измръзване и добиване на лилав цвят и схванати крайници се пада по средата :) Явно този така иновативен начин на шляпане е бил единият ключ от палатката, щото лицето ми не изгоря изобщо и така и не изпитах студ до края на морето. Жгу имам предвид за друг път :) Втория ден валя, така че го прекарахме в разходки из Китен, а на третия ставаше за плаж, ама не ми се прибираше към Стара Загора солена и с пясък, затова пак само на разходки се отдадохме - този път в Созопол :) Отдавна не бях отскачала до морето основно защото изгарям ужасно, но след тазгодишните ми "открития" почвам май пак да се зарибявам :) Готина екскурзийка се получи, въпреки времето!
После пак се прибрах за 1 вечер и на другия ден заминах за село за 2 дни - това и ще ми остане за лято 2007...
Сега вече съм си в Стара Загора и не искам да мърдам наникъде!!! Искам да се изкефя максимално на следващите няколко дни, защото във вторник сабахлян отново поемам дългия път към Европата :( Пффф, че и с автобус пак. Ще го преживея, ама зимата вече самолет 100000%! Пак да не се заричам, щото и сега щеше да е 10000% самолет, ама... ама пък тогава е и зима все пак, така че толкова ще са процентите :)
Сега пак редовното измъкване, ама отивам да спя :) ПЪрво си е време вече (даже за ставане ще е време след малко), а и някакъв главоцеп имам май, хм. Преди малко се върнах от сватба и хем не беше много уискито, пък и ме заболя още докато го пих, така че не е такова, а и друг път съм я забелязвала тая тенденция (то след третия път е вече идиотизъм, ама айде:)) Пак ще да е от него, де, ама причините са други. Johny Walker ми се разхожда из челото в момента, да го... :) Айде, отлитам, че утре кафета ме чакат :)
П.С. Олилйее, то било 9. септември! Въх, 2 години ли стана'а, бе! Що ги помня тия работи, не знам, ама благодарско на тая дата :Р
"Турнето" ми почна първо оттам. Казвала съм го хиляди пъти, ще го кажа и пак - обичам да ходя там - въпреки 7-те часа път в едната посока, които този път пропътувах даже и сама (на отиване изслушах почти всички от 77-те песни на плеъра и проспах 80% от пътя, а навръщане изчетох над 60 страници от книгата ми :Р)
Прибрах се в Стара Загора за една вечер, колкото да мръдна на 2 кафета и да си стегна багажа за моренце с тати :) До последно беше "Destination unknown", но накрая късмет извади Китен, почти на принципа "Затварям си очите и където посоча - там" :) Като пристигнахме, веднага се опнахме на плажа и така няколко часа. Хванах си леко тенче и, държа да отбележа, така че подчертавам: намазах се ПРЕДИ да се пльосна да се пържа, а не както досега след като изгоря, когато вече и фактор 60 не може да ми помогне, стоях във водата само по около 10-на минутки, а не както досега от момента на пристигане до момента на тръгване, като моментът на измръзване и добиване на лилав цвят и схванати крайници се пада по средата :) Явно този така иновативен начин на шляпане е бил единият ключ от палатката, щото лицето ми не изгоря изобщо и така и не изпитах студ до края на морето. Жгу имам предвид за друг път :) Втория ден валя, така че го прекарахме в разходки из Китен, а на третия ставаше за плаж, ама не ми се прибираше към Стара Загора солена и с пясък, затова пак само на разходки се отдадохме - този път в Созопол :) Отдавна не бях отскачала до морето основно защото изгарям ужасно, но след тазгодишните ми "открития" почвам май пак да се зарибявам :) Готина екскурзийка се получи, въпреки времето!
После пак се прибрах за 1 вечер и на другия ден заминах за село за 2 дни - това и ще ми остане за лято 2007...
Сега вече съм си в Стара Загора и не искам да мърдам наникъде!!! Искам да се изкефя максимално на следващите няколко дни, защото във вторник сабахлян отново поемам дългия път към Европата :( Пффф, че и с автобус пак. Ще го преживея, ама зимата вече самолет 100000%! Пак да не се заричам, щото и сега щеше да е 10000% самолет, ама... ама пък тогава е и зима все пак, така че толкова ще са процентите :)
Сега пак редовното измъкване, ама отивам да спя :) ПЪрво си е време вече (даже за ставане ще е време след малко), а и някакъв главоцеп имам май, хм. Преди малко се върнах от сватба и хем не беше много уискито, пък и ме заболя още докато го пих, така че не е такова, а и друг път съм я забелязвала тая тенденция (то след третия път е вече идиотизъм, ама айде:)) Пак ще да е от него, де, ама причините са други. Johny Walker ми се разхожда из челото в момента, да го... :) Айде, отлитам, че утре кафета ме чакат :)
П.С. Олилйее, то било 9. септември! Въх, 2 години ли стана'а, бе! Що ги помня тия работи, не знам, ама благодарско на тая дата :Р
Sunday, August 26, 2007
Омотах се вече...
Оказа се, че ми остават точно 2 уикенда в България... Така погледнато, вече май всякакви подсъзнателни, ако изобщо и такива е имало, липси на Немско се изпариха :D Стига, бееее, 2 седмици... :(((
Освен това, тази вечер ми е едно странно. То си и личи от заглавието, де, ама аз нали затова съм го плеснала такова :) А защо ми е странно ли? Ами то и миналата година точно по това време ми беше такова, само че в няколко степени по-силно. Да си го кажа - точно преди една година, точно тази вечер, точно след около час и нещо (много точно казано :D) излязох от вкъщи и се качих на автобуса с еднопосочния билет за Германия. Само като се сетя колко странно ми беше! Тогава май не го осъзнавах, но сега заявявам, че ми е било странно :) Абе не, странно си ми беше и тогава - все пак 19 години и половина в Стара Загора и изведнъж на 2000 км "наляво" (по картата) и цялата тая промяна за една-единствена вечер! Да, де, аз нали казах "изведнъж" :) Тааа...трудно си е да се приеме, ама станалото - станало, хаха :)) Сега смяната на географската ширина не ми прави такова впечатление, ама пък си остава въпросът кое точно да наричам "вкъщи" с целия смисъл на думата. Едва ли ще го измисля, така че и двете ще си ги наричам така, пък било то и с половината смисъл само :)
И, както миналата година цяла вечер обикалях кафетата и стягах багаж на бегом, така и сега (даже имаше и "повтарящ се" човек :)), само че сега заминавам малко по-близо - до Дунавци :) Плеърът е зареден с музика по случая, багажът още не е почнат, но нощта е пред мен. Тоест, половината нощ вече :) Ай, жси изшия един - що дрямах пак досега?! Все така правя... нещата се повтарят 1 към 1 :) Айде, заминавам, че и ми се спи... И не се радвайте, няма да ми усетите липсата - баба и дядо са си прекарали нет, да ви е гадно :D
Освен това, тази вечер ми е едно странно. То си и личи от заглавието, де, ама аз нали затова съм го плеснала такова :) А защо ми е странно ли? Ами то и миналата година точно по това време ми беше такова, само че в няколко степени по-силно. Да си го кажа - точно преди една година, точно тази вечер, точно след около час и нещо (много точно казано :D) излязох от вкъщи и се качих на автобуса с еднопосочния билет за Германия. Само като се сетя колко странно ми беше! Тогава май не го осъзнавах, но сега заявявам, че ми е било странно :) Абе не, странно си ми беше и тогава - все пак 19 години и половина в Стара Загора и изведнъж на 2000 км "наляво" (по картата) и цялата тая промяна за една-единствена вечер! Да, де, аз нали казах "изведнъж" :) Тааа...трудно си е да се приеме, ама станалото - станало, хаха :)) Сега смяната на географската ширина не ми прави такова впечатление, ама пък си остава въпросът кое точно да наричам "вкъщи" с целия смисъл на думата. Едва ли ще го измисля, така че и двете ще си ги наричам така, пък било то и с половината смисъл само :)
И, както миналата година цяла вечер обикалях кафетата и стягах багаж на бегом, така и сега (даже имаше и "повтарящ се" човек :)), само че сега заминавам малко по-близо - до Дунавци :) Плеърът е зареден с музика по случая, багажът още не е почнат, но нощта е пред мен. Тоест, половината нощ вече :) Ай, жси изшия един - що дрямах пак досега?! Все така правя... нещата се повтарят 1 към 1 :) Айде, заминавам, че и ми се спи... И не се радвайте, няма да ми усетите липсата - баба и дядо са си прекарали нет, да ви е гадно :D
Friday, August 24, 2007
Българо - германско лято :)
Напоследък обръщам огромно внимание на текстовете на разни песнички (и има защо!!!). Странно е как има такива, които са едно към едно с емоциите и събитията около мен - просто все едно за мен са писани!!! Примерно "Everything But The Girl - Missing" отдавна съм си я заплюла - толкова точна, че направо ме хвърля в потрес. Тази вечер бях в "Eagles" на уиски с количка преди "Cosmopolitan" и по едно време пуснаха ремикс на "Iio - Kiss You". Нея също от мноооого отдавна си я обичам и по едно време, като си спомних текста, отново си я почувствах "МОЯ". "Dream Of You" също пасва, но тя е за по-депресантски моменти :) Има и още други, предполагам, но в момента не се сещам, а и ме мързи да мисля. Тези са най-пресните :) Уф, направооооо.... :)
Хаха, в момента върви "Планета" :D Не спирам да се изумявам как може тия, дето мислят клиповете, да смятат за изключително оригинално, когато едно и също нещо или декор мине през Хапсулютно всички клипове от един и същ период :) То не бяха стълбища, то не бяха бели дълги поли, то не бяха плажове... Ей сега в няколко поредни клипа се мотае една и съща бяла фуста... Изобщо като измислят и харесат нещо, всички му се изреждат. Ноооо, както се казва: "Тииии клиповете остави на нас!" :D
Аз все още не съм отишла на чалга - голям пропуск :) Ама ходи ми се поне веднъж. Тази вечер във "Phobia" разбрах, че е чалга, но ние за Космите бяхме тръгнали. Някои и стигнаха сигурно, но аз реших да си ходя, че ми е смотано там - за музиката разправях вече, отделно, че е жега, че е фраш...абее, искам във "Phobia" - на каквото и да е, особено пък на хаус :) Или на чалга :D Затова пък уискито с количка не го пропуснах, че една вечер да не съм шЕфьорка...
Миналия четвъртък ретрото не го пропуснах обаче. Бяхме дармщатска компанийка, бяхме и за малко, че ни дотъпя :) Затова пък цяла нощ джиткахме от кафе на кафе, та до 7 а.м. :) Иначе тези дни и няколко кафета по дармщатски направихме - голям кеф :) Много ми е миличко да си гледам хората и тук :) Даже някои и случайно по улиците ги засякох, а съществували и още доста, за които не знаех :) Както каза Цвети, превзели сме света, хихи :) Обаче почват пък сега един по един да си тръгват и... странно е. В Германия не всички ги виждам често, някои даже доста рядко, обаче друго си е да знаеш, че са ти на 2 крачки. Демек явно се мъчат да ми липсват :) Ама пък постоянно си лафя с тях, даже като се замисля, напоследък основно с "немците" си приказвам, хммм... Абе, угодия няма, ама време за всичко има :) Вече направих 1 месец в България, имам и още към 3 седмици, ама бързо ще минат :( Ама пък докато минат, лайф, че после ме чака доста бачкане още първите дни (нали точно заради това се прибирам тогава), а и какъвто семестър се задаваа, охх, чадо :( Снощи даже се надъхах да чета едни лекции, а днес даже и прочетох една страница по Формални - нЕма нужда да ми ръкопляскатИ :) Остават ми още "само" 75 от първия семестър :D
Айде, наприказвах се май :) А и да не съм, ще почвам да млъквам, че пак се разскачах по нямащи нищо общо една с друга теми... Ааа, забравих за срещата на класа преди няколко дни, пуу ма съм :) Тези, които бяхме в Стара Загора, се събрахме - 10-на човека някъде, първо в "Бунара", после в лобито. Лафчета за унита, за живот зад граница (че почти всички бяхме чужбински... то целият ми клас е такъв, де :)), снимчици :) Браво на нас! Йевала за желанието и ентусиазма!
Така, вече наистина млъквам - така и така почнах, поне да продължа :)
Хаха, в момента върви "Планета" :D Не спирам да се изумявам как може тия, дето мислят клиповете, да смятат за изключително оригинално, когато едно и също нещо или декор мине през Хапсулютно всички клипове от един и същ период :) То не бяха стълбища, то не бяха бели дълги поли, то не бяха плажове... Ей сега в няколко поредни клипа се мотае една и съща бяла фуста... Изобщо като измислят и харесат нещо, всички му се изреждат. Ноооо, както се казва: "Тииии клиповете остави на нас!" :D
Аз все още не съм отишла на чалга - голям пропуск :) Ама ходи ми се поне веднъж. Тази вечер във "Phobia" разбрах, че е чалга, но ние за Космите бяхме тръгнали. Някои и стигнаха сигурно, но аз реших да си ходя, че ми е смотано там - за музиката разправях вече, отделно, че е жега, че е фраш...абее, искам във "Phobia" - на каквото и да е, особено пък на хаус :) Или на чалга :D Затова пък уискито с количка не го пропуснах, че една вечер да не съм шЕфьорка...
Миналия четвъртък ретрото не го пропуснах обаче. Бяхме дармщатска компанийка, бяхме и за малко, че ни дотъпя :) Затова пък цяла нощ джиткахме от кафе на кафе, та до 7 а.м. :) Иначе тези дни и няколко кафета по дармщатски направихме - голям кеф :) Много ми е миличко да си гледам хората и тук :) Даже някои и случайно по улиците ги засякох, а съществували и още доста, за които не знаех :) Както каза Цвети, превзели сме света, хихи :) Обаче почват пък сега един по един да си тръгват и... странно е. В Германия не всички ги виждам често, някои даже доста рядко, обаче друго си е да знаеш, че са ти на 2 крачки. Демек явно се мъчат да ми липсват :) Ама пък постоянно си лафя с тях, даже като се замисля, напоследък основно с "немците" си приказвам, хммм... Абе, угодия няма, ама време за всичко има :) Вече направих 1 месец в България, имам и още към 3 седмици, ама бързо ще минат :( Ама пък докато минат, лайф, че после ме чака доста бачкане още първите дни (нали точно заради това се прибирам тогава), а и какъвто семестър се задаваа, охх, чадо :( Снощи даже се надъхах да чета едни лекции, а днес даже и прочетох една страница по Формални - нЕма нужда да ми ръкопляскатИ :) Остават ми още "само" 75 от първия семестър :D
Айде, наприказвах се май :) А и да не съм, ще почвам да млъквам, че пак се разскачах по нямащи нищо общо една с друга теми... Ааа, забравих за срещата на класа преди няколко дни, пуу ма съм :) Тези, които бяхме в Стара Загора, се събрахме - 10-на човека някъде, първо в "Бунара", после в лобито. Лафчета за унита, за живот зад граница (че почти всички бяхме чужбински... то целият ми клас е такъв, де :)), снимчици :) Браво на нас! Йевала за желанието и ентусиазма!
Така, вече наистина млъквам - така и така почнах, поне да продължа :)
***
"Would I be wrong, after so long, to kiss you,
Would you pretend we're only friends if I kissed you.
At least I can dream of you in a scene when I'd kiss you"...
Saturday, August 11, 2007
Ретро, "COSMOPOLITAN"
Вече всички знаят, че тая дискотека много не ми е по вкуса, но снощи решихме там да ходим и, честно казано, като среда беше по-добре от зимата май...но не по-добре от "Phobia", хихи :Р Обаче установих, че вече не се разбивам на ретро. Още преди да отидем имах подобни съмнения, и нещата се развиха точно по плана на съмненията :) Готина музика, готина компанийка, лиготийки, всичко 6, ама... не е същото - на хаусче си е друго нещо :) И като изключим, че през почти цялото време бяхме на средата на двупосочна магистрала, другото беше ОК. Аа, да, имаше и някакво нашествие на бивши... "Нашествие" е силно казано, щото бяха двама само, ама все пак по едно и също място, на едно и също време... Абе, все тая :) Иначе единия ми беше приятно да го видя, а що се отнася до другия - за справка: края на предния ми пост :) Точка.
Уф, нещо ме избива на кривогледство с изявена еднопосочност o_O А сега, де! Мда, еднопосочният тИмИрутин да смени посоката незабавно :) И все пак май наистина е по-скоро еднопосочност: по мои изчисления - околко 90%. Това е добре (каза тя, самозабивайки се на 2 метра под земята). И все пак е по-добре...май...хм...egal :) Важното е да се гледа, пък то как да не гледаш :)
Ай, ша зема да си ходя - стига толкова прайм-тайм :)... Хм, обаче не се сещам за изчезващата магия на Хариту Потър - май не е за мен тва. Явно ще си ходя по стълбите като другите хора. Айде, уиски с фъстъци...и в повечето случаи - с количка :)
П.С. Хахахаахахахахахахахаахах, егати лиготиите в скайп тая вечер :D
Уф, нещо ме избива на кривогледство с изявена еднопосочност o_O А сега, де! Мда, еднопосочният тИмИрутин да смени посоката незабавно :) И все пак май наистина е по-скоро еднопосочност: по мои изчисления - околко 90%. Това е добре (каза тя, самозабивайки се на 2 метра под земята). И все пак е по-добре...май...хм...egal :) Важното е да се гледа, пък то как да не гледаш :)
Ай, ша зема да си ходя - стига толкова прайм-тайм :)... Хм, обаче не се сещам за изчезващата магия на Хариту Потър - май не е за мен тва. Явно ще си ходя по стълбите като другите хора. Айде, уиски с фъстъци...и в повечето случаи - с количка :)
П.С. Хахахаахахахахахахахаахах, егати лиготиите в скайп тая вечер :D
Wednesday, August 08, 2007
Размисли и страсти...
4 часа сутринта е. Мда, всеки, който малко от малко ме познава, би казал: "Няма ли да спиш вече?", а не "Много рано си станала" - не съм такъв човек аз :) Та няма да е зле скоро да се спи, но като спиш до 13.30 и не се скапваш през деня, малко трудно става. Не ми се върти 40 минути в леглото, уж приспивайки се с музика, а всъщност танцувайки легнала :) А и се прибрах преди час и половина от караоке и имам какво да кажа за тази вечер.
Първо, снимките са пълен боклук! Почти всичките, а тези, които не са, са ПОЧТИ пълен боклук. Очакваше се и, въпреки че щеше да е по-добре, ако бяха станали, ще го преживея - осигурила съм си други дертове, с които да се тормозя. Дам, много ме бива в това - ей така - за спорта, да си внуша, че искам нещо, което всъщност не искам или поне не съм осъзнала, че искам, и то нещо, което по пътя на здравия разум едва ли е най-добрият вариант, ама де да знаеш пък. А и какъв ти разум на 20 години!!! Да си бях стояла на 13! И то за толкова силно внушение става въпрос, че колкото се тормозя, докато си получа нещото, 3 пъти повече нерви ще са, когато/ако го получа...и все пак си го искам ПЪК! Май... Много ми е кеф явно, когато хубавичко си изтормозвам психиката за нещо - то лесно не е интересно. Вярно, клин клин избива и наистина е така - старите идеи са почти напълно заменени от новите...май. С какъв акъл обаче?!
Струва ми се, че е крайно време аз да спечеля тоя път, ама... НЕ ЗНАМ КАКВО ИСКААААМ! Не знам и ДАЛИ го искам, или пак карам на самовнушения, но го искам веднага обаче! А другото, което ме убива, е, че човек ДЕЙСТВА, за да си постигне целите, а аз на моменти действам точно по обратния начин. Поне тия моменти са по-малко от "правилните", ако не си внушавам, естествено. Уф, абе така е, като се съберат няколко тИмИрутина на едно място! (fubar)
Иначе вечерта беше добра. Само като помисля, че имах странична оферта за кафе от, цитирам, "Blast from the past", преминала в оферта за концерта на ПайнЬеркитИ - еми помощ :))) Как можах да откажа, нИ ма йе срам! Все така да не ме е срам да се скатавам и да си намирам оправдания и следващите дни :)) Някои хора обаче ми се струва, че не схващат концепцията на тия измъквания , но специално за тях напоследък съм се усъвършенствала да режа брутално (devil) Ша ставам ногу зла скоро май :D
Така. Излях си мъката частично, убих 1 час (няма да мръдне повече :D) и май все пак е време да продължа философстването в леглото. Ако не друго, поне вчера си заредих плеъра, хаха :)
Уф, не ме свърта на едно място, ходи ми се на домашно купонче, въртят ми се гюбеци, на оня здравия хаус ми се ходи, също и (wink, wink, wink, wink...) (моят си начин на мигане :D) Ей затова отивам да спя :D Ебати поста стана...
Първо, снимките са пълен боклук! Почти всичките, а тези, които не са, са ПОЧТИ пълен боклук. Очакваше се и, въпреки че щеше да е по-добре, ако бяха станали, ще го преживея - осигурила съм си други дертове, с които да се тормозя. Дам, много ме бива в това - ей така - за спорта, да си внуша, че искам нещо, което всъщност не искам или поне не съм осъзнала, че искам, и то нещо, което по пътя на здравия разум едва ли е най-добрият вариант, ама де да знаеш пък. А и какъв ти разум на 20 години!!! Да си бях стояла на 13! И то за толкова силно внушение става въпрос, че колкото се тормозя, докато си получа нещото, 3 пъти повече нерви ще са, когато/ако го получа...и все пак си го искам ПЪК! Май... Много ми е кеф явно, когато хубавичко си изтормозвам психиката за нещо - то лесно не е интересно. Вярно, клин клин избива и наистина е така - старите идеи са почти напълно заменени от новите...май. С какъв акъл обаче?!
Струва ми се, че е крайно време аз да спечеля тоя път, ама... НЕ ЗНАМ КАКВО ИСКААААМ! Не знам и ДАЛИ го искам, или пак карам на самовнушения, но го искам веднага обаче! А другото, което ме убива, е, че човек ДЕЙСТВА, за да си постигне целите, а аз на моменти действам точно по обратния начин. Поне тия моменти са по-малко от "правилните", ако не си внушавам, естествено. Уф, абе така е, като се съберат няколко тИмИрутина на едно място! (fubar)
Иначе вечерта беше добра. Само като помисля, че имах странична оферта за кафе от, цитирам, "Blast from the past", преминала в оферта за концерта на ПайнЬеркитИ - еми помощ :))) Как можах да откажа, нИ ма йе срам! Все така да не ме е срам да се скатавам и да си намирам оправдания и следващите дни :)) Някои хора обаче ми се струва, че не схващат концепцията на тия измъквания , но специално за тях напоследък съм се усъвършенствала да режа брутално (devil) Ша ставам ногу зла скоро май :D
Така. Излях си мъката частично, убих 1 час (няма да мръдне повече :D) и май все пак е време да продължа философстването в леглото. Ако не друго, поне вчера си заредих плеъра, хаха :)
Уф, не ме свърта на едно място, ходи ми се на домашно купонче, въртят ми се гюбеци, на оня здравия хаус ми се ходи, също и (wink, wink, wink, wink...) (моят си начин на мигане :D) Ей затова отивам да спя :D Ебати поста стана...
You knock me off my feet
My heart just can not beat
But that's the way i like it...
Monday, August 06, 2007
Дискоооооо :)
Вчера беше съботаааа. А какво се прави в събота? Ходи се на баняяя. Хаха, не, на баня се ходи само в неделя и то само ако идва Коледа :Р Та вместо на баня, решихме да ходим на диско - "Phobia" оле-оле - от миналото лято и се каня и най-накрая ми се отдаде честта (добре, че в "Космите" беше чалга, а в "ABSOLUT" беше парти 40+, че иначе щеше да е голям разкол :)) Та да започна отначало :)
Преди диското обиколихме кръчмите, както си му е редът. Отначало бяхме само с Ники на кафе, който по стечение на обстоятелствата остана с нас цялата вечер :) После лека-полека се появи и останалият народ и компанийката придоби вида "Стара Загора + Борянка vs. Дармщат" в лицето на мен, Тишко, Ицо и Ники :) Вече ми беше сууупер нахилено, което няма смисъл да се отбелязва, щоту си е ясну :) "Campari" вече ни отесня и на 3 партиди се пренесохме към "ABSOLUT", където не, че успяхме да се съберем на едно място, ама ай ся - да не ставам педантична :) Даже бяхме на различни етажи, ама както казах - ай ся :Р Основните човечЕта поне, които всъщност бяхме за "Phobia", бяхме накуп. Преди това имаше малка сбирка в "Принс" на дармщатски бивши и настоящи съкилийници и съседи,демек пак ние :) После вече, след като пийнахме и се нахилихме, пристъпихме до основния момент, именно - дискоооо :) Суууупер яко беше, доста по-различна е станала "Фобийката" след ремонта, не само като вид, а и откъм музика - евала (още са ми заглъхнали ушите обаче - повече тренинг трябва, най-много докато оглушея съвсем :)) :) Сетих се и за А5...Абе трябва си такова местенце в Стара Загора, само дано не му теглят ножа. Както не бях ходила на диско от векове и както ми се ходеше, особено там, просто умрях от кеф :) Поразбихме се и към 3.30 взехме да се изнасяме. После пак имаше кратък престой за зареждане, този път в другия "Принс", и след това кой към вкъщи, кой...не баш :Р Посрещнахме с Ники съмването на ЖП гарата, където мина 1 час от живота ни, и вече към 7.30 окончателно се тупнах да спя :)
Абе изобщо снощи се разбих и мисля при първа възможност да се разбия пак - нося на разбиване явно :Р Днес се събудих (сама!!!) в 3 следобяд, което не беше желателно, ама се абстрахирах. В 6 вече бях на кафе с Бобчо, Коко, Тишко и Росен (дали щях да изброявам поименно, ако бяха 10?! Сигурно :)), после с мама, после с мацките... Малко мързеливичко ми беше, ама не умряло, а мързеливо само - умрялото е тъпо, а на мен ми беше веселко, но в рамките на нормалното - демек успявах да си държа устата събрана (бе, колко реда стана това изречение?!). Абе да - неделя :) А от утре - нова седмица, нов...амм, нов... ден?! Така, де, същите нови работи, които обожавам :) Освен това чакаме и последния заподозрян от Германия :)
Лято 2007 - be part of the party :D
Преди диското обиколихме кръчмите, както си му е редът. Отначало бяхме само с Ники на кафе, който по стечение на обстоятелствата остана с нас цялата вечер :) После лека-полека се появи и останалият народ и компанийката придоби вида "Стара Загора + Борянка vs. Дармщат" в лицето на мен, Тишко, Ицо и Ники :) Вече ми беше сууупер нахилено, което няма смисъл да се отбелязва, щоту си е ясну :) "Campari" вече ни отесня и на 3 партиди се пренесохме към "ABSOLUT", където не, че успяхме да се съберем на едно място, ама ай ся - да не ставам педантична :) Даже бяхме на различни етажи, ама както казах - ай ся :Р Основните човечЕта поне, които всъщност бяхме за "Phobia", бяхме накуп. Преди това имаше малка сбирка в "Принс" на дармщатски бивши и настоящи съкилийници и съседи,демек пак ние :) После вече, след като пийнахме и се нахилихме, пристъпихме до основния момент, именно - дискоооо :) Суууупер яко беше, доста по-различна е станала "Фобийката" след ремонта, не само като вид, а и откъм музика - евала (още са ми заглъхнали ушите обаче - повече тренинг трябва, най-много докато оглушея съвсем :)) :) Сетих се и за А5...Абе трябва си такова местенце в Стара Загора, само дано не му теглят ножа. Както не бях ходила на диско от векове и както ми се ходеше, особено там, просто умрях от кеф :) Поразбихме се и към 3.30 взехме да се изнасяме. После пак имаше кратък престой за зареждане, този път в другия "Принс", и след това кой към вкъщи, кой...не баш :Р Посрещнахме с Ники съмването на ЖП гарата, където мина 1 час от живота ни, и вече към 7.30 окончателно се тупнах да спя :)
Абе изобщо снощи се разбих и мисля при първа възможност да се разбия пак - нося на разбиване явно :Р Днес се събудих (сама!!!) в 3 следобяд, което не беше желателно, ама се абстрахирах. В 6 вече бях на кафе с Бобчо, Коко, Тишко и Росен (дали щях да изброявам поименно, ако бяха 10?! Сигурно :)), после с мама, после с мацките... Малко мързеливичко ми беше, ама не умряло, а мързеливо само - умрялото е тъпо, а на мен ми беше веселко, но в рамките на нормалното - демек успявах да си държа устата събрана (бе, колко реда стана това изречение?!). Абе да - неделя :) А от утре - нова седмица, нов...амм, нов... ден?! Така, де, същите нови работи, които обожавам :) Освен това чакаме и последния заподозрян от Германия :)
Лято 2007 - be part of the party :D
Tuesday, July 31, 2007
Кафенца, кафенца, кафенца :)
Кафенцата под старозагорските липи, на които толкова ми се беше приходило по време на абитуриентските балове тази година, вече са факт :) Всеки ден ходя на по 1-2-3... Видях се с основните заподозрени, даже по няколко пъти :) Видях се и с хора, с които сме израснали заедно и сме играли като малки пред блока, с които през годините изгубихме всякаква връзка от темерутщина на одъртяването предполагам, хихи, после учудващо минахме на "Здрасти" из училище, а още по-после - на скайп ниво. Визирам Ваньо, с когото си пих кафето преди няколко дни, че и за диско се каним :) Преди няколко години съвсем се бяхме отписали и не съм си и помисляла, че някой ден ще ходя на кафе с него, обаче... променят се нещата, станал е човек най-накрая :Р Много ми е миличко, като се видя с някого, когото не съм виждала от мноооого отдавна :) А и колко гушлива съм станала, не е истина :) Ивка си каза, че много се гушкаме в тая Германия, което никак не е лъжа, въпреки че гушкането ми е навик отпреди. Впрочем чак навик не беше като че ли - в началото малко неестествено ми беше, а и само с определени хора се практикуваше, а сегаааа - ох, мали - всички наред, пропуснати няма просто :) Без значение колко близки сме били преди и от колко време се познаваме - то и без това май след като завършихме станахме по-близки :) Та готино "изкривяване" си имам, доволна съм :) И друго изкривяване имам :) По принцип винаги съм била от немлъкващите, обаче не го показвах във всяка среда, да не кажа почти никъде освен компанийката, което си беше чворска проява :) Май бях в 6. или 7. клас, когато се заех да я променям тая чворщина, и разликата вече е огромна: сприятелявам се доста по-бързо, мога да говоря с почти всеки за почти всичко :) Е, има моменти, когато с някои хора просто не знам какво да си кажа, докато с други лафът винаги върви, ама работя и по тоя въпрос :) Да бях станала психолог :D :D :D Ама поне явно човек ще стана няяяякой ден :D Пък и нещо откъм липса на самочувствие хич ни моа са уплача, особено напоследък, така че ако някой път по улиците не ви кажа "Здрасти", просто явно вече съм се самозабравила и не се познаваме, хаха :))) Ни бойти са, ни съм такъф чувек аз - от моето "Здрасти" отърване няма! Ако пропусна някого, ще е само защото съм недоскив, въпреки че доста ми шарят очите, хъх, и шансът радарите да пропуснат нещо е минимален, но все па хора съм :)
Иначе ходих вчера и онзи ден до едните баба и дядо, скоро и до Видин ще се мърда - изобщо всичко 6, само дето още не мога да реша кога да хващам горътъ за Германия :( Иска ми се да е средата на септември, но ще е мааалко по-добре уж за банковата ми сметка да е към края на август. Уфф, мразя да вземам такива решения, пък все се налага :( И то трябва по-скоро да става, че още малко и няма да има смисъл... Ни наааммм, ама май клони към втория вариант, хъх. Ще гледаме какво ще видим...
Упс, корабът-майка (демек леглото ми) ме призовава скоро да заемам хоризонталата... приятно ми беше да се изповядам, па ша дода :)
Иначе ходих вчера и онзи ден до едните баба и дядо, скоро и до Видин ще се мърда - изобщо всичко 6, само дето още не мога да реша кога да хващам горътъ за Германия :( Иска ми се да е средата на септември, но ще е мааалко по-добре уж за банковата ми сметка да е към края на август. Уфф, мразя да вземам такива решения, пък все се налага :( И то трябва по-скоро да става, че още малко и няма да има смисъл... Ни наааммм, ама май клони към втория вариант, хъх. Ще гледаме какво ще видим...
Упс, корабът-майка (демек леглото ми) ме призовава скоро да заемам хоризонталата... приятно ми беше да се изповядам, па ша дода :)
Monday, July 23, 2007
BG лято 2007:)))
Прибрах сеееее :) В събота към 1 и нещо сутринта пристигнахме на гарата в Стара Загора. Пътуването беше ОК - за пръв път минавам митници толкова бързо :) Тук наистина е аааадска жега, особено като идваш от 22 градуса и почти ежедневен дъжд :) Германия я оставих леко хладна, но на почивката в Сърбияяяяя... слизам аз от автобуса с мерак да се поразтъпча след 7 часа седене и спане, излизам и тряс! - 50 градуса асфалт! Кой ти е очаквал :) Та направо наобратно в хладния автобус и после на климатик, сладолед и вода в бензиностанцията :) И както ми беше умряло вече от път, като стигнахме българската граница, толкова веселко ми стана, че стоях ухилена като тиква до София :) Правихме си снимки с Ники и с пакет обикновени бисквити "Житен Дар", хахахха :)
В Стара Загора пак има новички неща. Трябва доста снимчици да се правят :) Още вчера открих сезона на кафетата - видяхме се с мацунките, с Тишко и Росенчу :) Днес продължавам щафетата :) Този път обаче не ми прави впечатление, че навсякъде пише и се говори на български - само на моменти, като чуя някой да говори, и си викам в първия момент: "Ейй, тия са българи!" :) Хаха, както и всички останали, де :) Имам чувството, че изобщо не съм си тръгвала от Стара Загора. Пак е леееко странно, но като цяло все едно само тук съм била :) Само отворените магазини в неделя и по нощите ми правят впечатление, хахаха :) А скоро чакам и останалите попълнения :Р Обаче тия две нощи все в 6 сутринта си лягам - зимата беше същото: лягам си един час по-късно, отколкото в Германия. Сега - даже и повечко. Не ми се спи, мързи ме да легна, жега е...а и бързо се наспивам - 6 часа и край! Даже без аларма се будя, което вече е феномен :Р Пак съм се бъгнала от часовата разлика значи, а уж е само 1 час. Представям си, ако идвах от Щатите :)
Днес пак ще се наваксва с кафетата - ще ходим в Скейтърското, кееееф :) Искам и на диско да се разбия, и колата да покарам, че не съм още :) Толкова народ искам да видя, ама преди 19 просто абсурд да се измъкна при тия 42 градуса, обаче ще се наложи някой ден, че има и работа за вършене. По улиците иначе всички с къси панталонки, полички (е, не всички, де :Р) - дългите дънки са закопани някъде! За 2 часа съм изпила към 2 литра вода вече, храната е почти изключена - то и без това е губене на време, хаха :) А към 19.30 вчера по улиците имаше доста по-малко народ... Абе, яко БГ лято се очертава :)
Сега обаче отивам да шляпам под душа, че ще починааааааа! В хола е най-жега, а кабелът на нета май няма да стигне до моята стая :) Е, може и да стигне, ама ще трябва да подпирам вратата - не си е работа :) Какви жертви правя, ейй, трябва да ме обявят за светица :) А как не ми се виси на комп - снощи към 2 седнах, че нямаше какво друго да правя, а сега лафя с народа по света и у нас, но като цяло ми е писнало от тия техники, нямам желание да се заседявам и мисля да не го правя много :) Да видим :)
Айде, стига празни приказки :) Life Tiiiiiiiiiiiiiiiiiiime :)
Meck feat. Dino - Feels Like Home ---> It IS Home :)
Thursday, July 19, 2007
Отново е време за път :) Дъъъъълъг път :Р
Не, че много сме се спрели тия дни, но този път няма да е Griesheim, нито Дармщат. Франкфурт също няма да е... както и Майнц :) Абе:
Петък, 20.07.2007, 14:00 - Frankfurt, Hauptbahnhof
Richtung: Bulgarien ;)
Демек утре се понасям към Родината, хихи - то не останало, бе :D Обаче наблюдавам интересно явление - както ми се прибираше доскоро, сега последните дни имам чувството, че си тръгвам от вкъщи (на снимката) o_O Даже като гледахме с Катя снимки на уличката ми, ми стана едно миличко таквоз o_O А сега, де! Пак ми се прибира към БГ, но досега това тук не съм го чувствала така и не ми е било съвсем "вкъщи". Явно не съм се замисляла чак толкова, а и не се е налагало скоро да пътувам трайно нанякъде. А зимата пък си беше още твърде рано (не, че сега не е), а и има разлики между тук и общежитието :) Е, после сигурно пак няма да ми се връща насам, ама.... :)
Та тази вечер се очертава сериозна занимавка - куфарът. Но не му е дошло времето още - от 1 а.м. нататък е идеалният момент :D В момента има по-належащи неща, например: киснене 100 часа под душа :) Още ми е мързеливо, но поне си починах вече и не съм толкова отрепана, така че ще трябва да се запътвам нататък. Днес ходих до Messe-то да си сменя адреса, па те ме хванаха да бачкам, че и за утре питаха :) Малко кофти беше, даже ми идеше да си тръгна, ама се жертвах за банковата си сметка :) Тая работа, съчетана с цяла седмица ставане в 8.30, направо ми ...разказа играта ;) Ама се реставрирах вече. Хмм...абе цял ден на бюро не си е работа, ама пък и цял ден на крак пак не става. Като бачках преди 3 седмици на Heinerfest, това ми беше дертът - 7 часа стоене на крак (или седене на ръба на щайга, което не е по-малко гадно :D) Иначе нямаше много работа, сдушихме се с тайфата поляци, с 1 румънец и с 1 от германките...пък и какви пари паднаха, ох, малиии :) Уф, отплеснах се :)
И преди да замълча трайно или в случая - да дам почивка на пръстите си - ще се похваля (без никаква връзка със заглавието, ама странно щеше да е обратното): от снощи си имам мебелииии :) Докато щъкахме с Катя из квартала, точно на съседната улица почнаха да си правят оборка на къщата. Май трябва по-често да се разхождам тук :Р Та им отнесох нощно шкафче, по-голям шкаф, разтегателна холова маса и фотьойл (ебати думата!). Как ги пренесохме, да не коментирам :D Голямо шоу беше, особено с масата - наложи се да влизаме в двора през вратата за колата, а по стълбите имаше помощ от публиката - бабата :) Вратите малко теснички се оказаха, ама се вмъкна, де :) Като се върна от БГ, ще се провеждат реформи из стаята, че сега няма място. Ще си взема и от плетените покривки на баба, хихи :) Ама масата каква е грамаднаааа - кефи :) Ще мога да се шииря, като уча примерно :) Пък и за кафенце е идеална :)
Айде, ще приключвам, че доста се отнесох от основната идея. Ако бях в даскало, щях да имам 2 :D После ще ми говорят за свобода на словото, хммм. Така, де, спирам, преди да е станало късно :) Утре в автобуса се надявам да си намерим 3 места едно до друго (и Ники ще пътува с нас :)) и все пак да не спя чак толкова, колкото си мисля, че ще спя - поне не в по-интересната част :) Доскоро, вече от БГ, и си пишете по още едно кафе в графиците :)
Българияяяяяяяяяяяяяяяяяяя!!! :)))
Tuesday, July 17, 2007
Тур дьо Майнц :)
Най-накрая доживях да видя Майнц по светло и по-подробно :) Скоро не съм писала, но само за интро да вмъкна, че Катя ми е нагости и обикаляме насам-натам из Дармщат, Франкфурт и т.н. - ще ви трябва като инфо за по-нататък :Р
Та днес се наканихме на разгледаме Майнц. Тръгнахме сутринта, взехме си кафенце и водичка от гарата и се метнахме на влака. 32 минутки до Майнц - нищо работа. Точно оставаха към 15-на, когато машинистът или който там съобщава гарите каза всички да се изсулваме от влака, защото по-нататък по пътя за Майнц имало някакви проблеми - ремонти сигурно, не разбрах точно. И това се случи в Nauheim - на 3 гари от Майнц и все пак на майната си. След 10-на минути мина автобус до близкото...хмм...селище (град?!) Rüsselsheim и след още 20-на минути ПОНЕ бяхме на гарата там. Влакът за Майнц имаше закъснение 10 минути, та като цяло 32-те минути станаха 2 часа.
Май не споменах за адската жега, която стана тия дни. От 23 градуса на другия ден беше вече 33 и пуловерите набързо бяха заменени от потниченца :) А днес беше още по-горещо и на места, особено по площадите - доста опечено. В града иначе има доста неща за гледане - пак по-скоро на туристическо градче ми прилича, но бива :) В някои части доста ми заприлича на Стара Загора по дърветата :) Целият град е на нива и се разкрива страшна гледка :) След ходене, ходене, ходене дойде обичайната спирка - Mc Donald's, където беше мнооого жега, но Катя ме разхлади с една кола на дънките - ша го бия тва дете някой ден :Р Неизвестно време прекарах във WC в опити да се изсуша и, учудващо, лесно и бързо стана - евала на тия 37 градуса :) После пак ходкахме насам-натам, случайно стигнахме брега на Рейн, която всъщност е Райн, и постепенно почнахме да провлачваме крак. Пък и как ни се лочеше водаааа! Мушнахме се в първия хранителен магазин (не беше лесно да попаднем на такъв), успяхме да намерим негазирана вода - вярно - не от хладилник, ама в такива случаи и ракът е риба - и си тръгнахме с 1.5л, 1л от която катурнах почти на екс :)
Когато стигнахме гарата се оказа, че има 4 минути до влака, другият е след около 40 минути, а Катя няма билет. Автоматът обаче не и хареса банкнотата и се наложи да търчим по магазинчетата да ни я развалят, което беше невъзможно, щото касите се отварят само при покупка (туй го знам вече и от личен опит, ама кой ти се сеща). Най-накрая развалихме парите, взехме билет и отидохме точно на минутата за влака...който обаче го нямаше. След 15-на минути казаха, че бил отменен заради ремонтите и, понеже силно се съмнявах, че следващият директен за Дармщат ще мине, реших да хващаме друг. Най-скорошният беше пак през Rüsselsheim и оттам за Летище - Франкфурт и Hauptbahnhof, Франкфурт, НО - изненадка - и там ремонти и точно сега нямало да спира там. Маали, колко псувни бяха :) В Rüsselsheim обаче имахме късмет - веднага се метнахме на такъв, който спира там (и когото нямаше да видя, ако една жена не го беше посочила, но както и да е :)) и след 20-на минутки джангъркане стигнахме във Франкфурт, където всичко се наред - на бегом се метнахме на RB (даже не S!!!!) за Дармщат - обичам го тоя Франкфурт - и в 18.55 благополучно се стоварихме тук :) "Nächster Halt: Darmstadt, Hauptbahnhof" беше просто като музика за моите уши :)
Оттам в целия си блясък след цял ден скиторене по жегите зе изтърсих на Луизен и с Тошко и Тонито пихме коктейлчета в "Австралийския бар":) Аз: "Sex on the beach" пак - кефи :) После още малко обиколки и вече към 23 се довлачих до вкъщи.
Сега нещо са ми поумалели крачката, имам лек тен (поне лицето ми не е толкова червено), една камара нови снимки - поне 400 общо от тия дни - иии...е 3 а.м., а утре искам да стана в 8.30 за предпоследната ми лекция. Вярно, само преговор, ама... ходи ми се (тия жеги нещо... хаха). Който не усеща накъде бия, ще го кажа буквално - утюам да спА :) Хади, лекичка, сладки, цунки и всякакви такива :)
Та днес се наканихме на разгледаме Майнц. Тръгнахме сутринта, взехме си кафенце и водичка от гарата и се метнахме на влака. 32 минутки до Майнц - нищо работа. Точно оставаха към 15-на, когато машинистът или който там съобщава гарите каза всички да се изсулваме от влака, защото по-нататък по пътя за Майнц имало някакви проблеми - ремонти сигурно, не разбрах точно. И това се случи в Nauheim - на 3 гари от Майнц и все пак на майната си. След 10-на минути мина автобус до близкото...хмм...селище (град?!) Rüsselsheim и след още 20-на минути ПОНЕ бяхме на гарата там. Влакът за Майнц имаше закъснение 10 минути, та като цяло 32-те минути станаха 2 часа.
Май не споменах за адската жега, която стана тия дни. От 23 градуса на другия ден беше вече 33 и пуловерите набързо бяха заменени от потниченца :) А днес беше още по-горещо и на места, особено по площадите - доста опечено. В града иначе има доста неща за гледане - пак по-скоро на туристическо градче ми прилича, но бива :) В някои части доста ми заприлича на Стара Загора по дърветата :) Целият град е на нива и се разкрива страшна гледка :) След ходене, ходене, ходене дойде обичайната спирка - Mc Donald's, където беше мнооого жега, но Катя ме разхлади с една кола на дънките - ша го бия тва дете някой ден :Р Неизвестно време прекарах във WC в опити да се изсуша и, учудващо, лесно и бързо стана - евала на тия 37 градуса :) После пак ходкахме насам-натам, случайно стигнахме брега на Рейн, която всъщност е Райн, и постепенно почнахме да провлачваме крак. Пък и как ни се лочеше водаааа! Мушнахме се в първия хранителен магазин (не беше лесно да попаднем на такъв), успяхме да намерим негазирана вода - вярно - не от хладилник, ама в такива случаи и ракът е риба - и си тръгнахме с 1.5л, 1л от която катурнах почти на екс :)
Когато стигнахме гарата се оказа, че има 4 минути до влака, другият е след около 40 минути, а Катя няма билет. Автоматът обаче не и хареса банкнотата и се наложи да търчим по магазинчетата да ни я развалят, което беше невъзможно, щото касите се отварят само при покупка (туй го знам вече и от личен опит, ама кой ти се сеща). Най-накрая развалихме парите, взехме билет и отидохме точно на минутата за влака...който обаче го нямаше. След 15-на минути казаха, че бил отменен заради ремонтите и, понеже силно се съмнявах, че следващият директен за Дармщат ще мине, реших да хващаме друг. Най-скорошният беше пак през Rüsselsheim и оттам за Летище - Франкфурт и Hauptbahnhof, Франкфурт, НО - изненадка - и там ремонти и точно сега нямало да спира там. Маали, колко псувни бяха :) В Rüsselsheim обаче имахме късмет - веднага се метнахме на такъв, който спира там (и когото нямаше да видя, ако една жена не го беше посочила, но както и да е :)) и след 20-на минутки джангъркане стигнахме във Франкфурт, където всичко се наред - на бегом се метнахме на RB (даже не S!!!!) за Дармщат - обичам го тоя Франкфурт - и в 18.55 благополучно се стоварихме тук :) "Nächster Halt: Darmstadt, Hauptbahnhof" беше просто като музика за моите уши :)
Оттам в целия си блясък след цял ден скиторене по жегите зе изтърсих на Луизен и с Тошко и Тонито пихме коктейлчета в "Австралийския бар":) Аз: "Sex on the beach" пак - кефи :) После още малко обиколки и вече към 23 се довлачих до вкъщи.
Сега нещо са ми поумалели крачката, имам лек тен (поне лицето ми не е толкова червено), една камара нови снимки - поне 400 общо от тия дни - иии...е 3 а.м., а утре искам да стана в 8.30 за предпоследната ми лекция. Вярно, само преговор, ама... ходи ми се (тия жеги нещо... хаха). Който не усеща накъде бия, ще го кажа буквално - утюам да спА :) Хади, лекичка, сладки, цунки и всякакви такива :)
Sunday, June 24, 2007
Happy, happy, happy- продължение на "Добрютру"-то :)))
Наистина беше много готин ден - стават и такива грешки понякога :) По ред на хронологията:
Намерих онази невъзможна за намиране и вече писана "отписана" книга - учебник па висша математика...на библиотеката, хъх. Вчера беше последният срок да го връщам, след като веднъж го бяха удължили, защото не можех да го намеря. Сигурна бях, че е някъде вкъщи, но прерових навсякъде и нищо - вече се чудех какво да си мисля. Вчера на майтап почнах пак да търся и бях сигурна, че е губене на време, обаче хоп! - книжлето се облещи от единия джоб на куфара и то от външния! Точно тоя явно ми е убегнал. Теглих му една на учебника, отесня ми стаята от кеф и моментално се изстрелях към библиотеката да го връщам, преди да съм го загубила пак :) Камък ми падна просто - бях се примирила вече, че ще я купувам тая тухла - 35 евро, хъх...Пфуу! Повече нищо няма да вземам от тая библиотека :)
Вечерта у Ивчо и Тонито пък просто се счупихме да се хилим :) То и целия ден ми беше супер веселко и вечерта още от вкъщи почнаха лиготиите с Ицо, та и по пътя, а като стигнахме там, просто нямаше как да е по-различно, предвид средата :) Даже като се замисля - заралийско парти с интегриран варненец :D :D :D Точно се качихме у тях и се изсипа порой - демек точни хора сме :Р После се въртяха мръвки на скара, винце, бира... Оказа се, че ще бъдем в Стара Загора по едно и също време - охх, малии :)
Абе все хубави работи вчера - почвам да се чудя да не съм сънувала нещо, че много нереално изглежда :) Ще се чуе - ако получа мейл да връщам книгата, значи...хаххахх, пепел ми на устата :D
А днес си беше нормален ден. Напоследък не ме свърта на едно място, а днес слушам и някакви адски сетове, дето трябва да си глух, за да стоиш кротко - кракът ми щеше пробие дупка в пода, че даже и лека мускулна треска хванах май, хаха :) Ходих до магазина да се поразщъкам малко, пък и ябълки нямах :) Вечерта обаче пак ме хванаха дивите и, след като краката ми се редуваха 2 часа да допробиват въпросната дупка, накрая цапнах едни танци в 1 през нощта :D Пак рано - миналата седмица се разигра същата случка, обаче в 3 ам :) Не се трае това бездискотечие :)
1 месец - оуу, йеаа :) The final countdown again :)
Намерих онази невъзможна за намиране и вече писана "отписана" книга - учебник па висша математика...на библиотеката, хъх. Вчера беше последният срок да го връщам, след като веднъж го бяха удължили, защото не можех да го намеря. Сигурна бях, че е някъде вкъщи, но прерових навсякъде и нищо - вече се чудех какво да си мисля. Вчера на майтап почнах пак да търся и бях сигурна, че е губене на време, обаче хоп! - книжлето се облещи от единия джоб на куфара и то от външния! Точно тоя явно ми е убегнал. Теглих му една на учебника, отесня ми стаята от кеф и моментално се изстрелях към библиотеката да го връщам, преди да съм го загубила пак :) Камък ми падна просто - бях се примирила вече, че ще я купувам тая тухла - 35 евро, хъх...Пфуу! Повече нищо няма да вземам от тая библиотека :)
Вечерта у Ивчо и Тонито пък просто се счупихме да се хилим :) То и целия ден ми беше супер веселко и вечерта още от вкъщи почнаха лиготиите с Ицо, та и по пътя, а като стигнахме там, просто нямаше как да е по-различно, предвид средата :) Даже като се замисля - заралийско парти с интегриран варненец :D :D :D Точно се качихме у тях и се изсипа порой - демек точни хора сме :Р После се въртяха мръвки на скара, винце, бира... Оказа се, че ще бъдем в Стара Загора по едно и също време - охх, малии :)
Абе все хубави работи вчера - почвам да се чудя да не съм сънувала нещо, че много нереално изглежда :) Ще се чуе - ако получа мейл да връщам книгата, значи...хаххахх, пепел ми на устата :D
А днес си беше нормален ден. Напоследък не ме свърта на едно място, а днес слушам и някакви адски сетове, дето трябва да си глух, за да стоиш кротко - кракът ми щеше пробие дупка в пода, че даже и лека мускулна треска хванах май, хаха :) Ходих до магазина да се поразщъкам малко, пък и ябълки нямах :) Вечерта обаче пак ме хванаха дивите и, след като краката ми се редуваха 2 часа да допробиват въпросната дупка, накрая цапнах едни танци в 1 през нощта :D Пак рано - миналата седмица се разигра същата случка, обаче в 3 ам :) Не се трае това бездискотечие :)
1 месец - оуу, йеаа :) The final countdown again :)
Friday, June 22, 2007
Добрюутру! :)
Днес съм от ранобудните :) За протокола - в 10.21 станах. Много се кефя, като стана по-раничко, че има повече време за моткане. Заради тази логика често ми минава целият ден в нищо, ама да не ставаме дребнави :) Навън е 18 градуса, което на фона на очакваните 42 в БГ нищо не е :) Има някакво слънце, дето като го гледам, е с доста необосновани мотиви :) До онзи ден беше 27 и си беше жегичка, но след няколкото пороя вчера температурите паднаха с 10 градуса. Добре сме, ама ще се оправим един ден :) Впрочем, имайки предвид глобалното затопляне, което се проявява по доста интесерен начин понякога, май няма да се оправим. "Оптимизъм", свикнали сте ми :)
Пийнах си и кафенцето вече :) Много ми е яко днес - станах навреме, навън е готино, довечера наааай-накрая ще се събираме у Ивчо и Тонито, че ще се забравим вече (да, бе, да, то така се забравят тия хора :Р) Онзи ден в унито случайно се натъкнах (хаха) на Тонито и пак вкарах физиономия в стил "Е, па не мое да бъде" - ухилена, естествено :) Преди реагирах доста по-неутрално в такива моменти, ама в последно време физиономиите рулллз :) Така че най-накрая нещо по-различно за петък вечер...
И като прибавя факта, че днес кантарът ме изкара с още 2 килца по-малко - нека ми е зле :D Голяма зарибявка тия електронни кантари - тегля се по 100 пъти на ден да отчитам разликите в грамовете, като ям и пия вода :D Ако се сетя, де...Не, че съм се вманиачила, хаха, ама ей така, като нямам какво да правя, що па да не видя :)
Иначе снощи беше ползотворна вечер и нощ. От 8-9 почнах упражненията по "Увод в лесничейството"* и така докъм 2 с кратки лаф-паузи (* - така наричам вече информатиката заради тия дървета. Ще ставам горска и ще спасявам тролове и гноми, но затова - после :)). И явно ми беше ден (нощ), защото предния път от тия лекции нищо не разбрах, а снощи още на първо четене - абсолютно всичко и то до степен, че да мога да го обяснявам даже! Че като се зарибих, хаха - 10 листа изписах, ни моа си легна :D Учудващо, не сънувах, че чертая дървета, щото скоро и това стана :) Като разбирам нещата, много се надъхвам! Дай, Боже, по-често, а по-нататък - и постоянно :) Снощи идеята "Дали не трябваше да уча икономика" ми изглеждаше доста налудничава :D
Сега си слушам "Fresh!" - поздравче с "Is It Love" на Iio за българите в чужбина. Е, па, мерси, Iio не ги отказвам :) Мисля вече да зачезвам да търся една книга, която няма да намеря, но трябва да кипи безсмислен труд :S :( Аман от такива изненади!!! Но иначе се очертава адски готин ден :)))
П.С. Днес нещо съм от Клуба на неграмотните - постоянно разменям буквите или добавям излишни, така че ако има нещо, няма нищо :D :D :D
П.П.С. Ей, тая реклама по радиото ще ме убие, хахахахаха:
- С новата пролетна "Прима"...
- "Лятна", бе, слънчице, "лятна"...
- С новата лятна "Прима" получавате телескоп "Praktiker"...
- "Бинокъл"! "Бинокъл "Praktiker""
Хахахахаххахахха!!! Падам :) Както и другия вид на тая реклама със Средиземния океан и ШейСелските острови :D :D :D
Пийнах си и кафенцето вече :) Много ми е яко днес - станах навреме, навън е готино, довечера наааай-накрая ще се събираме у Ивчо и Тонито, че ще се забравим вече (да, бе, да, то така се забравят тия хора :Р) Онзи ден в унито случайно се натъкнах (хаха) на Тонито и пак вкарах физиономия в стил "Е, па не мое да бъде" - ухилена, естествено :) Преди реагирах доста по-неутрално в такива моменти, ама в последно време физиономиите рулллз :) Така че най-накрая нещо по-различно за петък вечер...
И като прибавя факта, че днес кантарът ме изкара с още 2 килца по-малко - нека ми е зле :D Голяма зарибявка тия електронни кантари - тегля се по 100 пъти на ден да отчитам разликите в грамовете, като ям и пия вода :D Ако се сетя, де...Не, че съм се вманиачила, хаха, ама ей така, като нямам какво да правя, що па да не видя :)
Иначе снощи беше ползотворна вечер и нощ. От 8-9 почнах упражненията по "Увод в лесничейството"* и така докъм 2 с кратки лаф-паузи (* - така наричам вече информатиката заради тия дървета. Ще ставам горска и ще спасявам тролове и гноми, но затова - после :)). И явно ми беше ден (нощ), защото предния път от тия лекции нищо не разбрах, а снощи още на първо четене - абсолютно всичко и то до степен, че да мога да го обяснявам даже! Че като се зарибих, хаха - 10 листа изписах, ни моа си легна :D Учудващо, не сънувах, че чертая дървета, щото скоро и това стана :) Като разбирам нещата, много се надъхвам! Дай, Боже, по-често, а по-нататък - и постоянно :) Снощи идеята "Дали не трябваше да уча икономика" ми изглеждаше доста налудничава :D
Сега си слушам "Fresh!" - поздравче с "Is It Love" на Iio за българите в чужбина. Е, па, мерси, Iio не ги отказвам :) Мисля вече да зачезвам да търся една книга, която няма да намеря, но трябва да кипи безсмислен труд :S :( Аман от такива изненади!!! Но иначе се очертава адски готин ден :)))
П.С. Днес нещо съм от Клуба на неграмотните - постоянно разменям буквите или добавям излишни, така че ако има нещо, няма нищо :D :D :D
П.П.С. Ей, тая реклама по радиото ще ме убие, хахахахаха:
- С новата пролетна "Прима"...
- "Лятна", бе, слънчице, "лятна"...
- С новата лятна "Прима" получавате телескоп "Praktiker"...
- "Бинокъл"! "Бинокъл "Praktiker""
Хахахахаххахахха!!! Падам :) Както и другия вид на тая реклама със Средиземния океан и ШейСелските острови :D :D :D
Monday, June 18, 2007
Разни работки :)
Уфф, 1 час търся емотикони в нета и ни моа да намеря :( Аман начи. Явно ще мина и без тях, поне докато не ми се появят като pop-up пак...
Иначе времето лека-полека си минава, даже май не толкова полека, дните си вървят и краят на семестъра наближава. Впрочем, остава още почти месец (без 2 дни), ама не е като да са 2. Голяма съм оптимистка :) По принцип не искам да минава толкова бързо това време - докато се обърна и се изтърколи още една година - ама пък, от друга страна, после ме чака БГ, вече постоянна работа и... новият семестър :((( Последните няколко дни направо откачих от търсене на билети - не предполагах, че е възможно и повече :) Изръшках всички сайтове по 100 пъти - голямо псуване беше, ама май най-накрая измислих стратегията, хаха :) Да не се заричам още, че всичко е предпоследно, особено както последние дни всеки ден излизам с нова "окончателна" идея - с тия ще летя, няма да летя с тях, в края на август ще е, не - в края на юли ще е... А сега почнах и автобус да намесвам в едната посока. Ще гледаме. Ако не размисля пак (дано не), се очертава в края на юли да съм си в България :) И то за месец и половина - да не се изпокриете, ей :) Ша ва намеря - бай Брадър вижда сичкУ! :) Та така, де, все още е на ниво "много сериозна идея", но скоро май ще я осъществя :) А дотогава ще гледам да заработя възможно най-много пари, че тия шарени хартиШки хвърчат като гламави :(
И като говорим за пари (то само аз говоря, де) - работата...ми... ядосват ме! Хаха, не, още работя там, ама не е ясно докога. Предния път стоях само 2 часа, което за моята заплата си е малко. То в заплатата е проблемът, де, не в часовете! Иначе малко работа за много пари си е печелившата комбинация :) А днес, колкото не ми се ходеше, отивам и поне се надявах да взема някакви мизерни пари, а то кво станА - викнали ме само да си направя графика! То поне да беше график - сложиха ме 3 дена! И туй то! Никви пари! Kein Geld! No money! Добре, че поне тия дни не съвпадат с Heinerfest. А и както съм си харесала една обява, като нищо ще ги зае...зарежа тия :) Бе, луда работа! Ще видят те един ден, като стана шеф на "Мерцедес Бенц" (дано сегашният им шеф има син на сгодна възраст, че инак не виждам кЪк ша стани :Р)
Уф, от тая Германия само пенсионерски теми ни вълнуват - работа, пари, здравни осигуровки, наеми, пазаруване - голяма мъка! Като седнем на кафенце с Цвети и вземем да мъдрим врътките...ууужасТ! :) Живот в чужбинско - кво да го праиш :) Ааа, да - днес бяхме на кафенце :) Голям кеф! Обсъдихме каквото и когото трябва :) Времето, естествено, пак не стигна, ама сефте. Засякохме се с още българчета (не от Своге :Р) - все весели работи.
Та такива темички ме вълнуват последните дни - работа, БГ лято...и кога, аджеба, ще отида на диско или на купонче, че не се трае вече :) Напоследък май само в "Алди" и в унито ходя...аа, да - и на работа и в Сити-бюрото, хаха :) Тук-таме някое кафе. Ееех, пенсийооо :) Последното по-запомнящо се събитие май беше, като празнувахме Първи юни, хахаха :) Тайфичка дИчица на кафенце и сладкишче, после в Mc Donald's, после дъжд, демек в библиотеката на унито на лафче, манджи - половин руски магазин, музичка :) Кеф си беше - I love първи юни и евала за идеята :)
Искам на купончИ!!! :) Жик-так :)
Иначе времето лека-полека си минава, даже май не толкова полека, дните си вървят и краят на семестъра наближава. Впрочем, остава още почти месец (без 2 дни), ама не е като да са 2. Голяма съм оптимистка :) По принцип не искам да минава толкова бързо това време - докато се обърна и се изтърколи още една година - ама пък, от друга страна, после ме чака БГ, вече постоянна работа и... новият семестър :((( Последните няколко дни направо откачих от търсене на билети - не предполагах, че е възможно и повече :) Изръшках всички сайтове по 100 пъти - голямо псуване беше, ама май най-накрая измислих стратегията, хаха :) Да не се заричам още, че всичко е предпоследно, особено както последние дни всеки ден излизам с нова "окончателна" идея - с тия ще летя, няма да летя с тях, в края на август ще е, не - в края на юли ще е... А сега почнах и автобус да намесвам в едната посока. Ще гледаме. Ако не размисля пак (дано не), се очертава в края на юли да съм си в България :) И то за месец и половина - да не се изпокриете, ей :) Ша ва намеря - бай Брадър вижда сичкУ! :) Та така, де, все още е на ниво "много сериозна идея", но скоро май ще я осъществя :) А дотогава ще гледам да заработя възможно най-много пари, че тия шарени хартиШки хвърчат като гламави :(
И като говорим за пари (то само аз говоря, де) - работата...ми... ядосват ме! Хаха, не, още работя там, ама не е ясно докога. Предния път стоях само 2 часа, което за моята заплата си е малко. То в заплатата е проблемът, де, не в часовете! Иначе малко работа за много пари си е печелившата комбинация :) А днес, колкото не ми се ходеше, отивам и поне се надявах да взема някакви мизерни пари, а то кво станА - викнали ме само да си направя графика! То поне да беше график - сложиха ме 3 дена! И туй то! Никви пари! Kein Geld! No money! Добре, че поне тия дни не съвпадат с Heinerfest. А и както съм си харесала една обява, като нищо ще ги зае...зарежа тия :) Бе, луда работа! Ще видят те един ден, като стана шеф на "Мерцедес Бенц" (дано сегашният им шеф има син на сгодна възраст, че инак не виждам кЪк ша стани :Р)
Уф, от тая Германия само пенсионерски теми ни вълнуват - работа, пари, здравни осигуровки, наеми, пазаруване - голяма мъка! Като седнем на кафенце с Цвети и вземем да мъдрим врътките...ууужасТ! :) Живот в чужбинско - кво да го праиш :) Ааа, да - днес бяхме на кафенце :) Голям кеф! Обсъдихме каквото и когото трябва :) Времето, естествено, пак не стигна, ама сефте. Засякохме се с още българчета (не от Своге :Р) - все весели работи.
Та такива темички ме вълнуват последните дни - работа, БГ лято...и кога, аджеба, ще отида на диско или на купонче, че не се трае вече :) Напоследък май само в "Алди" и в унито ходя...аа, да - и на работа и в Сити-бюрото, хаха :) Тук-таме някое кафе. Ееех, пенсийооо :) Последното по-запомнящо се събитие май беше, като празнувахме Първи юни, хахаха :) Тайфичка дИчица на кафенце и сладкишче, после в Mc Donald's, после дъжд, демек в библиотеката на унито на лафче, манджи - половин руски магазин, музичка :) Кеф си беше - I love първи юни и евала за идеята :)
Искам на купончИ!!! :) Жик-так :)
Wednesday, June 06, 2007
Пак на работа - немска му работа :)
Мдам, от тази вечер отново минавам в гилдията на трудещите се, поне засега - докато не ме разкарат пак или докато сама не си бия шута за БГ :) Жертвите - нещо като кафе-ресторант-пицария (е па такоа жУвотно нема!) в Eberstadt - малко на "Майн", ама... можеше и повече :Р Заплащането също не е от най-добрите, ама в момента - толкова - имам си нещо наум, пък и се надявам на още 1-2 места. Якото поне е, че се плаща в края на работния ден, което мен най-много ме устройва. Та така - който иска парцалки (и билети за БГ :Р), ще бачка, щото в крайна сметка наличните парцаля никога не са достатъчни, а пък билетите никога не са излишни, особено лятото :)
Днес бях 3 часа на работа. Мъчиха се да ме обучават в кухнята :D Е, те па намериха къде да ме сложат :D Особено след последния ми опит за готвене вкъщи - онзи ден ядох ориз - сама си го сварих :D Заедно с някакъв сос (почти готов беше - заслугата не е моя). Та по същото време реших, че ми се пие и кафе. И 3 неща на 2 котлона... и като кипнаха всичките едновременно, направо ми се... тъй де :) Скоро не бях псувала така - не и след като си залях пръста с врялата вода от кипящите картофи :D Мда, при мен рано или късно всичко тръгва по котлона :)
Та за работата говорех. Почти нямаше такава, та маах крачоли, пих кафе, лафих малко с ония двамцата. Доста хора са ми казвали, че като си в среда, в която се говори само немски, се научава по-бързо. И аз така мисля... по принцип. Винаги има изключения обаче (насаааам). Тия правила не действат при мен. В повечето случаи, особено като нямам кой знае какво за казване, като я затворя тая уста, направо ми иде сама да си тегля ножа. Няма да се хабя, я :) Пък и какво толкова да си говоря с някакъв на 50 години?! Стана лаф пак, ама... Е, вярно, че понякога не мога да млъкна (особено на български :Р).
Обаче колкото повече работя на подобни места, толкова повече ми се отщява да ям и да си пия кафето извън вкъщи. Като се сетя в кръчмата как за 7 часа смяна чаши се миеха в една и съща вода, даже по-скоро само минаваха през водата, а за чиниите шефката ми беше казала: "Аа, не ги трий толкова, ами само ей тъй набързо - не като вкъщи!" o_O И днес как всичкият треволяк от салатите и каквото още има вътре минаваше през ръцете (буквално!) на тоя, който ги прави... Айде да не издавам други тайни от кухнята, че няма да ям в близките 1-2 седмици. Обаче някои неща ме изумяват:
1. Порциите. Шницел върви с една копаня пържени картофи и сос и отделно огрооомна паница салата и пак сос! Явно не само Алф е с 9 стомаха.
2. Салатите. Маруля ли, кво е - не знам, ама като нарежете листото само на 2, как мислите жгу ям аз туй?!
3. Пиците. Е, тук вече ме отрепаха, честно! Половината видове ги пречупваха в отношение 1:3 o_O Отделно в средата им слагаха от тия цели листа 2 шепи и разни други боклуци с шепи. И всичко това вече след като са ги опекли?!?!? Най-малко па на пица приличаше, а как се яде, не смея да гадая. И, естествено, СОС - веднъж, след като сложат листата, и още веднъж - след като са сложили всичко друго?!?!?!? Е, не...
4. Сосовете! Бе, вие сте ненормални, честно! На всичко и то по няколко пъти! И една камара сосове, кой от кой по-гнусен! Единият, като го видях, ми иде да карам само на вода 1 седмица.
5. Още нещо се сетих. За втори път ми се случва - поръчвам си вода и кво ми носят - газирана вода! o_O o_O Абе, вие нещо?! При което днес се получи следният разговор:
Аз: Ама това не е минерална вода.
Той: Как, бе, минерална е.
Аз: O_o Ай ся! Как ще е минерална, бе, виж я ква е!
Той: Е, па минерална си е!
Аз: Ама виж, че е газирана.
Той: ...
Аз: Мислех си, че ще е нормална...
Той: ...
Айй, ми са махаш от главата!
След 3 часа си взех паричките и изФърчах. Що ли! Чаках 20 минути трамвай! Направиха ме сама да си говоря. По едно време вече кракът ми яко потропваше по земята. Беше почти 21.30, а беше светло като в 18 (в момента се стъмва към 22.30, а денят още си растеееее). И все пак на спирката нямаше НИКОЙ - само аз и един, дето се появи 2 мин преди трамвая. No comment. Случих на един от новите трамваи - с мониторче, показващо няколко спирки напред + сегашната, и сиви вместо розови дръжки :) Умрях си от кеф, когато най-накрая на монитора се появи Rhein-/Neckarstrasse, и от несвъртане на едно място, докато минат 4-5 спирки до нея. После яхнах мойто си трамвай и къде - на дискоооо! Хахаха, да, бе, ще ми се - директно вкъщи :) Там пък с Ицо като дръпнахме един лаф, че и снимки и клипчета гледахме - счупих се да се хиля :)
И сега нещо съм на път да осъмна - 03.28 е... лелеее, 03.28 ли?!?! Ау! Тепърва ще шляпам в банята. Замина още 1 час, пък утре сабахлян - лекция. Точно по-малко време да сънувам глупости, че снощи, наред с другото, сънувах как чертая Binary Search Trees/ Binäre Suchbäume или чисто и просто дървета, че не го знам на БГ как ша и туй :D На пън ме направиха :D
Хади, изчезвам, че и без това прекалих пак. И ако се чудите къде са емотиконите - и аз тфа са чудя! Просто изчезнаха от менюто, а оня ден антивирусната май точно тях затри. Ама ша видим кой е по-по-най, сиреч: няма начин да няма начин! ТочкЪ
Днес бях 3 часа на работа. Мъчиха се да ме обучават в кухнята :D Е, те па намериха къде да ме сложат :D Особено след последния ми опит за готвене вкъщи - онзи ден ядох ориз - сама си го сварих :D Заедно с някакъв сос (почти готов беше - заслугата не е моя). Та по същото време реших, че ми се пие и кафе. И 3 неща на 2 котлона... и като кипнаха всичките едновременно, направо ми се... тъй де :) Скоро не бях псувала така - не и след като си залях пръста с врялата вода от кипящите картофи :D Мда, при мен рано или късно всичко тръгва по котлона :)
Та за работата говорех. Почти нямаше такава, та маах крачоли, пих кафе, лафих малко с ония двамцата. Доста хора са ми казвали, че като си в среда, в която се говори само немски, се научава по-бързо. И аз така мисля... по принцип. Винаги има изключения обаче (насаааам). Тия правила не действат при мен. В повечето случаи, особено като нямам кой знае какво за казване, като я затворя тая уста, направо ми иде сама да си тегля ножа. Няма да се хабя, я :) Пък и какво толкова да си говоря с някакъв на 50 години?! Стана лаф пак, ама... Е, вярно, че понякога не мога да млъкна (особено на български :Р).
Обаче колкото повече работя на подобни места, толкова повече ми се отщява да ям и да си пия кафето извън вкъщи. Като се сетя в кръчмата как за 7 часа смяна чаши се миеха в една и съща вода, даже по-скоро само минаваха през водата, а за чиниите шефката ми беше казала: "Аа, не ги трий толкова, ами само ей тъй набързо - не като вкъщи!" o_O И днес как всичкият треволяк от салатите и каквото още има вътре минаваше през ръцете (буквално!) на тоя, който ги прави... Айде да не издавам други тайни от кухнята, че няма да ям в близките 1-2 седмици. Обаче някои неща ме изумяват:
1. Порциите. Шницел върви с една копаня пържени картофи и сос и отделно огрооомна паница салата и пак сос! Явно не само Алф е с 9 стомаха.
2. Салатите. Маруля ли, кво е - не знам, ама като нарежете листото само на 2, как мислите жгу ям аз туй?!
3. Пиците. Е, тук вече ме отрепаха, честно! Половината видове ги пречупваха в отношение 1:3 o_O Отделно в средата им слагаха от тия цели листа 2 шепи и разни други боклуци с шепи. И всичко това вече след като са ги опекли?!?!? Най-малко па на пица приличаше, а как се яде, не смея да гадая. И, естествено, СОС - веднъж, след като сложат листата, и още веднъж - след като са сложили всичко друго?!?!?!? Е, не...
4. Сосовете! Бе, вие сте ненормални, честно! На всичко и то по няколко пъти! И една камара сосове, кой от кой по-гнусен! Единият, като го видях, ми иде да карам само на вода 1 седмица.
5. Още нещо се сетих. За втори път ми се случва - поръчвам си вода и кво ми носят - газирана вода! o_O o_O Абе, вие нещо?! При което днес се получи следният разговор:
Аз: Ама това не е минерална вода.
Той: Как, бе, минерална е.
Аз: O_o Ай ся! Как ще е минерална, бе, виж я ква е!
Той: Е, па минерална си е!
Аз: Ама виж, че е газирана.
Той: ...
Аз: Мислех си, че ще е нормална...
Той: ...
Айй, ми са махаш от главата!
След 3 часа си взех паричките и изФърчах. Що ли! Чаках 20 минути трамвай! Направиха ме сама да си говоря. По едно време вече кракът ми яко потропваше по земята. Беше почти 21.30, а беше светло като в 18 (в момента се стъмва към 22.30, а денят още си растеееее). И все пак на спирката нямаше НИКОЙ - само аз и един, дето се появи 2 мин преди трамвая. No comment. Случих на един от новите трамваи - с мониторче, показващо няколко спирки напред + сегашната, и сиви вместо розови дръжки :) Умрях си от кеф, когато най-накрая на монитора се появи Rhein-/Neckarstrasse, и от несвъртане на едно място, докато минат 4-5 спирки до нея. После яхнах мойто си трамвай и къде - на дискоооо! Хахаха, да, бе, ще ми се - директно вкъщи :) Там пък с Ицо като дръпнахме един лаф, че и снимки и клипчета гледахме - счупих се да се хиля :)
И сега нещо съм на път да осъмна - 03.28 е... лелеее, 03.28 ли?!?! Ау! Тепърва ще шляпам в банята. Замина още 1 час, пък утре сабахлян - лекция. Точно по-малко време да сънувам глупости, че снощи, наред с другото, сънувах как чертая Binary Search Trees/ Binäre Suchbäume или чисто и просто дървета, че не го знам на БГ как ша и туй :D На пън ме направиха :D
Хади, изчезвам, че и без това прекалих пак. И ако се чудите къде са емотиконите - и аз тфа са чудя! Просто изчезнаха от менюто, а оня ден антивирусната май точно тях затри. Ама ша видим кой е по-по-най, сиреч: няма начин да няма начин! ТочкЪ
Sunday, May 27, 2007
Емотиконкиииииииии! :)
Обожавам ги!!! Просто адски много ме кефят, особено някои от Skype и от някои форуми! И като почна да пиша, ги ползвам постоянно - супер много им се хиля на някои! Още преди година се чудех как да набутам емотиконки и тук, че много семпло ми идва така, пък и все пак съм си аз, и нааай-накрая се уреди тоя номер! Отсега нататък почва лудницата, ох, малииии!
Хахахахаха, спирам, че ще се побъркам! Yupeeeeeey, най-накрая :)
Хахахахаха, спирам, че ще се побъркам! Yupeeeeeey, най-накрая :)
Празници и делници... и безделници :)
Неделя съм я възприела за най-мързеливия ден - почти нищо не работи и почти никъде не се ходи. А днес и спането малко в повечко дойде... В смисъл не, че не мога и още, а че спах до 14.15. Всеее пааак... множко си е. Снощи стоях докъм 4 и се занимавах с разни филми, та така. Гледахме с Ицо "Wild Hogs" - забавен е, имаше няколко весели момента :) После пък гледах прословутия "Next". Еми не харесвам екшъни и това си е. А и вече бях полуумряла и не успях да се концентрирам особено. С 2 думи - нИ мИ ареса! Ама поне си го разкарах от компа :Р А като си легнах към 4, навън беше вече наполовина светло! o_O Брях! Не стига, че се стъмва окончателно чак в 22, ами... кааакто и да е :)
Ето ме пак с кафенцето :) От около година почнах да пия кафе и вкъщи. Ама пък тук, като почти не ходя да го пия другаде, нормално :) Не, че ще провлача крак без него, ама като го има, що да не цапна 1-2-3... :) Бях се сетила скоро за старозагорските кафета. На открито, с липите, лятната лудница... Много ми се беше приходило точно на тях! Тук се събираме на кафенце в стола и, въпреки че приказките са същите, като цяло не е същото. Дори и на някое от кафетата по улицата пак няма да е същото. Атмосферата ли е друга, де да знам, ама е различно :) Бях се сетила за кафетата, докато говорех с приятелчета-абитуриентчета и емоциийките покрай баловете. Ох, как ми се ходеше и на мен на бал! Ама на моя! Искааам! Онзи ден беше балът на "Ромен Ролан"... и една година от моя бал! Уау! Още 4 и ще си правим среща на класа, хахаха, ма да, бе :) И годинка от изпращането отбелязах... тц-тц-тц... Айде стига толкова отбелязвания, че ще зазвуча като пенсионерка: "А пък през лятото на '62, гат бяхми на полету и кОпахме..." :) Поне се уредих със снимки от баловете тази година, а и още чакам :) Яко, яко... кеф си е!
И докато хората се размазват по баловете, аз (това разграничение "хората - аз" малко... създава погрешни впечатления :D) пък ходих на балканско парти в Майнц :) Събрахме се 30-40 човека от Дармщат и с влакчето... Пак майтапите във влака, хаха :) На самото парти нямаше много хора - към 100 да сме били. Не знам какви други националности имаше освен българи, но сигурно е имало и други балканци :) Музиката - малко чалгийка, малко народна, песничките от "Евровизия" - основно това. Горе-долу добре беше, въпреки че очаквах да е по-яко. То сигурно затова не беше :) Но все пак можеше и да е по-зле, а можеше и да го няма съвсем, така че :Р Повъртяхме малко гюбеци, изнервиха ме по едно време, грр - все весели работи :) Навръщане хванахме втория влак от Майнц към Франкфурт, оттам с S-ка към Дармщат, с която нормалните 23 минутки път стават 50, щото, както каза някой, спира на всяка керемидка. А за 50 минути + предните от Майнц до Франкфурт, колкото бяха, колко глупости могат да се изприказват, не е истина, хаха :) Аз леееко бях почнала да примигвам на парцали вече, ама бързичко се разсъних :) Тук пък в Дармщат вече трамваят ми тръгна точно под носа (той губи :Р), та се наложи да чакам, ама времето мина супер бързо - даже ме съмнява, че са били 15 минути. Към 7 и нещо се довлачих до вкъщи и каквото беше - беше, хаха :)
А дано скоро пак някое купонче се завърти, че ми се ходииии... А сега май ще взема да апна нещо, че :S Утре пък някакъв празник - 10 дни от качването на Господ на небето или нещо такова. А що се е качил преди 10 дни, не знам! Това не ставаше ли по Великден?! И що всичките празници все в понеделник, бе, баси - НА МЕН ТОВА ПО ПРИНЦИП СИ МИ Е СВОБОДЕН ДЕН! Освен това пак нищо няма да работи, а вчера ме домързя да ходя за манджа - както винаги, хаха :) Сега заради разни качвания насам-натам ще ям кот има и докат има :) Не като да няма, ама самата идея ма притисняя леко понякога :) Тва мързелът опасно нещо начи :)
Ето ме пак с кафенцето :) От около година почнах да пия кафе и вкъщи. Ама пък тук, като почти не ходя да го пия другаде, нормално :) Не, че ще провлача крак без него, ама като го има, що да не цапна 1-2-3... :) Бях се сетила скоро за старозагорските кафета. На открито, с липите, лятната лудница... Много ми се беше приходило точно на тях! Тук се събираме на кафенце в стола и, въпреки че приказките са същите, като цяло не е същото. Дори и на някое от кафетата по улицата пак няма да е същото. Атмосферата ли е друга, де да знам, ама е различно :) Бях се сетила за кафетата, докато говорех с приятелчета-абитуриентчета и емоциийките покрай баловете. Ох, как ми се ходеше и на мен на бал! Ама на моя! Искааам! Онзи ден беше балът на "Ромен Ролан"... и една година от моя бал! Уау! Още 4 и ще си правим среща на класа, хахаха, ма да, бе :) И годинка от изпращането отбелязах... тц-тц-тц... Айде стига толкова отбелязвания, че ще зазвуча като пенсионерка: "А пък през лятото на '62, гат бяхми на полету и кОпахме..." :) Поне се уредих със снимки от баловете тази година, а и още чакам :) Яко, яко... кеф си е!
И докато хората се размазват по баловете, аз (това разграничение "хората - аз" малко... създава погрешни впечатления :D) пък ходих на балканско парти в Майнц :) Събрахме се 30-40 човека от Дармщат и с влакчето... Пак майтапите във влака, хаха :) На самото парти нямаше много хора - към 100 да сме били. Не знам какви други националности имаше освен българи, но сигурно е имало и други балканци :) Музиката - малко чалгийка, малко народна, песничките от "Евровизия" - основно това. Горе-долу добре беше, въпреки че очаквах да е по-яко. То сигурно затова не беше :) Но все пак можеше и да е по-зле, а можеше и да го няма съвсем, така че :Р Повъртяхме малко гюбеци, изнервиха ме по едно време, грр - все весели работи :) Навръщане хванахме втория влак от Майнц към Франкфурт, оттам с S-ка към Дармщат, с която нормалните 23 минутки път стават 50, щото, както каза някой, спира на всяка керемидка. А за 50 минути + предните от Майнц до Франкфурт, колкото бяха, колко глупости могат да се изприказват, не е истина, хаха :) Аз леееко бях почнала да примигвам на парцали вече, ама бързичко се разсъних :) Тук пък в Дармщат вече трамваят ми тръгна точно под носа (той губи :Р), та се наложи да чакам, ама времето мина супер бързо - даже ме съмнява, че са били 15 минути. Към 7 и нещо се довлачих до вкъщи и каквото беше - беше, хаха :)
А дано скоро пак някое купонче се завърти, че ми се ходииии... А сега май ще взема да апна нещо, че :S Утре пък някакъв празник - 10 дни от качването на Господ на небето или нещо такова. А що се е качил преди 10 дни, не знам! Това не ставаше ли по Великден?! И що всичките празници все в понеделник, бе, баси - НА МЕН ТОВА ПО ПРИНЦИП СИ МИ Е СВОБОДЕН ДЕН! Освен това пак нищо няма да работи, а вчера ме домързя да ходя за манджа - както винаги, хаха :) Сега заради разни качвания насам-натам ще ям кот има и докат има :) Не като да няма, ама самата идея ма притисняя леко понякога :) Тва мързелът опасно нещо начи :)
Wednesday, May 16, 2007
15.05.2007 :)
Уфф, пак ми става студено! А трябва и да спя вече, че утре имам лекция от 09.50, сиреч в 08.30 е желателно да стана (но не е задължително, хихи). Обаче реших набързо да драсна за няколко нещица от днес, вече вчера, които ми оставиха различни впечатления:)
Самият ден не беше нищо особено - лекции до обяд, упражнение следобяд. Готината част като че ли почна след това. Нищо кой знае какво не се е случило - просто няколко дребнотийки, който ме поухилиха самодоволно и ме накараха да чувствам нещата под свой контрол. Можело значи :Р След унито се помотахме с Цвети и след разни тематични разговори ми хрумна една идейка, която осъществих веднага щом се разделихме. Ей така, още докато е в период на зараждане, защото позабавя ли се малко, почват колебания и отлагания. В такива моменти гледам да действам, преди да съм почнала да мисля, щото мисленето е вредно, а пък така, докато се усетя, е вече късно да се връщам назад :) Абе, с две думи - сама се закопавам (три, айде - 1 бонус :)) Закопаване нямаше обаче, даже резултатът беше доста по-положителен от очакваното:) Първо чудо за днес :) Сякаш да ми покаже, че понякога наистина се налага АЗ да действам и че нещата са си там - просто трябва сам да направиш крачката да си ги вземеш. Доста силно казано от гледна точка на настоящи резултати, ама важна е идеята ся :Р Като за начало на кампанийката стимулиращо действа :Р
Като се прибрах, си варих спагети. Еми нищо особено, да, ама аз го мога от 1 седмица и трябва да се оплача, че го мога - не ме вълнуват тия неща :) Едва ги удържах в тенджерата, ама потопът се размина :) Тук е моментът да отбележа, че се научих да правя супа от пакетче, хаха. Ще измествам Иван Звездев от екран, ми се струва :Р Като добро дете си следвах упътването, а там пишеше да се бърка през цялото време. Бърках, бърках - дотук сичко 6 :) ОБАЧЕ... спрях накрая котлона и мръднах за 1 минутка до компютъра, супата обаче реши и тя да дойде и тръгна по печката... демек КИПНА :D :D :D Еми ко да напрая ся (blush) Успях да я спася, де :) Ама... тия немски супи голям чорболяк, бе?! Нищо няма вътре. Не е като българските. То всъщност..."Разтворете в 1л вода"... тая тенджера 1л ли е? Или може би е 3? (blush) Както и да е, де, сега имам бульон за 2 седмици напред :D :D :D
Пак се отплеснах, ама това е важен момент в моя живот, хаха.
По-късно вечерта ме цапна лиготийката и се хилих доста в icq, пък ехеее по-рано и малко в skype :Р Освен това продължавам да се убеждавам в нещо, което... нееее е лошо, ама може и по-добре пък, стига аз да имам право на глас :) Не, че нямам, ама... ще се омотая :) Хубаво е да получаваш това, което искаш (ни в клин, ни в ръкав...почти :Р).
Не мога да не отбележа и една новина, която е в известна степен логична, но все пак ме шокира доста - кЪк стаа тФа, ни нам. Няма да се разпростирам, само ще кажа: WTF? (хъх, blush) То бива-бива, ама въпреки всичко, чак това не бях очаквала! Ебати! Е, па не мое да бъде!!! Просто не мога да проумея, че наистина се случва!...
Преди малко се сетих и още нещо. Тоест даже не се сетих, ами четях нещо близко по смисъл, което ме подсети. Онзи ден е било 13-ти. Забравих датата, която отбелязвам всеки месец от години насам, може би с няколко изключения. Но като това изключение чак май не е имало. И все пак мисля, че е нормално, че отбелязването на тази дата вече става само с моментна идея (ако и това стане), а не с празно гледане в една точка за неизвестен период от време, клонящ обаче към дълъг. Все пак...така трябва! Което обаче не изтрива нищо...
Така. Ша ходъ дъ спъ аз. След като написах ебати поста, от който никой нищо няма да разбере сигурно, а може би и "надявам се" :Р, е време да се трупясвам, щото след малко телефончето ще запее: "You've got me dancin' and cryin', rollin' and flyin' - love don't let me go" и ще трябва да ставам :D Лека нощ... и поздрав с тая песен между другото - ноУ яка :D
Самият ден не беше нищо особено - лекции до обяд, упражнение следобяд. Готината част като че ли почна след това. Нищо кой знае какво не се е случило - просто няколко дребнотийки, който ме поухилиха самодоволно и ме накараха да чувствам нещата под свой контрол. Можело значи :Р След унито се помотахме с Цвети и след разни тематични разговори ми хрумна една идейка, която осъществих веднага щом се разделихме. Ей така, още докато е в период на зараждане, защото позабавя ли се малко, почват колебания и отлагания. В такива моменти гледам да действам, преди да съм почнала да мисля, щото мисленето е вредно, а пък така, докато се усетя, е вече късно да се връщам назад :) Абе, с две думи - сама се закопавам (три, айде - 1 бонус :)) Закопаване нямаше обаче, даже резултатът беше доста по-положителен от очакваното:) Първо чудо за днес :) Сякаш да ми покаже, че понякога наистина се налага АЗ да действам и че нещата са си там - просто трябва сам да направиш крачката да си ги вземеш. Доста силно казано от гледна точка на настоящи резултати, ама важна е идеята ся :Р Като за начало на кампанийката стимулиращо действа :Р
Като се прибрах, си варих спагети. Еми нищо особено, да, ама аз го мога от 1 седмица и трябва да се оплача, че го мога - не ме вълнуват тия неща :) Едва ги удържах в тенджерата, ама потопът се размина :) Тук е моментът да отбележа, че се научих да правя супа от пакетче, хаха. Ще измествам Иван Звездев от екран, ми се струва :Р Като добро дете си следвах упътването, а там пишеше да се бърка през цялото време. Бърках, бърках - дотук сичко 6 :) ОБАЧЕ... спрях накрая котлона и мръднах за 1 минутка до компютъра, супата обаче реши и тя да дойде и тръгна по печката... демек КИПНА :D :D :D Еми ко да напрая ся (blush) Успях да я спася, де :) Ама... тия немски супи голям чорболяк, бе?! Нищо няма вътре. Не е като българските. То всъщност..."Разтворете в 1л вода"... тая тенджера 1л ли е? Или може би е 3? (blush) Както и да е, де, сега имам бульон за 2 седмици напред :D :D :D
Пак се отплеснах, ама това е важен момент в моя живот, хаха.
По-късно вечерта ме цапна лиготийката и се хилих доста в icq, пък ехеее по-рано и малко в skype :Р Освен това продължавам да се убеждавам в нещо, което... нееее е лошо, ама може и по-добре пък, стига аз да имам право на глас :) Не, че нямам, ама... ще се омотая :) Хубаво е да получаваш това, което искаш (ни в клин, ни в ръкав...почти :Р).
Не мога да не отбележа и една новина, която е в известна степен логична, но все пак ме шокира доста - кЪк стаа тФа, ни нам. Няма да се разпростирам, само ще кажа: WTF? (хъх, blush) То бива-бива, ама въпреки всичко, чак това не бях очаквала! Ебати! Е, па не мое да бъде!!! Просто не мога да проумея, че наистина се случва!...
Преди малко се сетих и още нещо. Тоест даже не се сетих, ами четях нещо близко по смисъл, което ме подсети. Онзи ден е било 13-ти. Забравих датата, която отбелязвам всеки месец от години насам, може би с няколко изключения. Но като това изключение чак май не е имало. И все пак мисля, че е нормално, че отбелязването на тази дата вече става само с моментна идея (ако и това стане), а не с празно гледане в една точка за неизвестен период от време, клонящ обаче към дълъг. Все пак...така трябва! Което обаче не изтрива нищо...
Така. Ша ходъ дъ спъ аз. След като написах ебати поста, от който никой нищо няма да разбере сигурно, а може би и "надявам се" :Р, е време да се трупясвам, щото след малко телефончето ще запее: "You've got me dancin' and cryin', rollin' and flyin' - love don't let me go" и ще трябва да ставам :D Лека нощ... и поздрав с тая песен между другото - ноУ яка :D
Saturday, May 12, 2007
Зубър :)
Тая пролет много странно влияе на хората. Типичните влияния няма да ги коментирам (blush), ама се наблюдава и, цитирам, "Нещо нетипично" :D :D :D Става въпрос за това, че напоследък съм се надъхала адски много да уча... и го правя даже:) Направо не мога да се позная - това, да уча всеки ден, не е било от 7. клас:) Извод: вдетинила съм се :D А и каквато съм младолика, съвсем ще се върна в детската градина:) Обаче има ефект от ученето - вече на упражнения не гледам "русо", правя си сама упражненията и то почти всички - е, па ни мои да бъди!:) Само практикумите ми лазят по нервите и ме разревават, ама ще им... видя сметката аз на тях:) Някой ден...
А въпросната пролет е доста странно явление, но предвид фактори като моментно местоположение и глобално затопляне, нищо изненадващо няма:) От 30 градуса стана 17, облачно, всеки ден вали и духа бая мощен вятър. Онзи ден с пуловер щях да умра от студ сабахлян. А и като прибавим това, че съм недоскив, а като ми се спи - двойно, а тогава ми се спеше тройно, ми трябваше малко повечко време за изпълнение на задачата "Фиксирай, че някой ти маха отсреща, и познай кой е". Тъй, де, за малко да го подмина адаша, ама в последния момент радарите заработиха:)
Днес вятърът пак не липсва, мрачно е, с наченки на слънце отвреме навреме, ама шанс:) Ицо преди малко мърда до центъра, ама аз увиснах вкъщи, щото днес, като се събудих, и -изненада - физиономията ми на червени точици цялата! Някакъв обрив ще да е, грр, че май знам и защо! Ама дано до утре, максимум до понеделник, го няма, че ще орева орталъка иначе! Дотогава - вкъщи да не плашим хората, ама те трябва да са свикнали с тия германки, хаха:) То и без това утре няма много-много къде да се ходи...неделя.
Като казах пролет, май месец (което не съм го казала, ама по пътя на самозаключенията)... Сещам се миналата година по това време - то не бяха предварителни изпити, съответно як спек, щото се оказах обратното на "умна", в последствие мнооого задачи... Освен това и по-яката част - абитуриентстването:) Лелее, като се сетя - рокли, обувки, бижута, прически! Само за това говорехме, голяма емоция беше! А и самият бал - малииии! Май искам пак:) Не бих отказала да ги видя тазгодишните абитуриенти, че поне малко да се топна в атмосферата - толкова празнично беше, всички ти честитят, честитят и на мама и тати абитуриентката, всички се стремим да сме най-най-най-хубавите... Като бях малка имах чувството, че завършващите са толкова големи и че това ми е толкова далечно...а сега имам чувството, че е било отдавна...Искам пак, беее!:) Ей така, пак разговорите да са: "Каква ти е роклята?", "Избра ли си прическа?", "Къде ще ти я правят", "Какви да са ми бижутата?", "Леле, как ще се разбием, че и после в Слънчев Бряг"... и отвреме навреме "Колко изкара на изпита?" и "Къде си приет", ама това последното само за щастливците, който разбраха навреме. Аз не бях от тях, хаха, както всички си спомнят и ще помнят дълго - голям тормоз върху личността им беше:) Таа, размечтах се нещо... Тая година абитуриенти на снимка само - вече получих няколко демо-версии, ама ще чакам и баш-снимките:)
А сега да се връщам към компютърджийските истории, ама сериозните такива, че няма време...Поздрав от нашия сървър за вашия сървър:)
А въпросната пролет е доста странно явление, но предвид фактори като моментно местоположение и глобално затопляне, нищо изненадващо няма:) От 30 градуса стана 17, облачно, всеки ден вали и духа бая мощен вятър. Онзи ден с пуловер щях да умра от студ сабахлян. А и като прибавим това, че съм недоскив, а като ми се спи - двойно, а тогава ми се спеше тройно, ми трябваше малко повечко време за изпълнение на задачата "Фиксирай, че някой ти маха отсреща, и познай кой е". Тъй, де, за малко да го подмина адаша, ама в последния момент радарите заработиха:)
Днес вятърът пак не липсва, мрачно е, с наченки на слънце отвреме навреме, ама шанс:) Ицо преди малко мърда до центъра, ама аз увиснах вкъщи, щото днес, като се събудих, и -изненада - физиономията ми на червени точици цялата! Някакъв обрив ще да е, грр, че май знам и защо! Ама дано до утре, максимум до понеделник, го няма, че ще орева орталъка иначе! Дотогава - вкъщи да не плашим хората, ама те трябва да са свикнали с тия германки, хаха:) То и без това утре няма много-много къде да се ходи...неделя.
Като казах пролет, май месец (което не съм го казала, ама по пътя на самозаключенията)... Сещам се миналата година по това време - то не бяха предварителни изпити, съответно як спек, щото се оказах обратното на "умна", в последствие мнооого задачи... Освен това и по-яката част - абитуриентстването:) Лелее, като се сетя - рокли, обувки, бижута, прически! Само за това говорехме, голяма емоция беше! А и самият бал - малииии! Май искам пак:) Не бих отказала да ги видя тазгодишните абитуриенти, че поне малко да се топна в атмосферата - толкова празнично беше, всички ти честитят, честитят и на мама и тати абитуриентката, всички се стремим да сме най-най-най-хубавите... Като бях малка имах чувството, че завършващите са толкова големи и че това ми е толкова далечно...а сега имам чувството, че е било отдавна...Искам пак, беее!:) Ей така, пак разговорите да са: "Каква ти е роклята?", "Избра ли си прическа?", "Къде ще ти я правят", "Какви да са ми бижутата?", "Леле, как ще се разбием, че и после в Слънчев Бряг"... и отвреме навреме "Колко изкара на изпита?" и "Къде си приет", ама това последното само за щастливците, който разбраха навреме. Аз не бях от тях, хаха, както всички си спомнят и ще помнят дълго - голям тормоз върху личността им беше:) Таа, размечтах се нещо... Тая година абитуриенти на снимка само - вече получих няколко демо-версии, ама ще чакам и баш-снимките:)
А сега да се връщам към компютърджийските истории, ама сериозните такива, че няма време...Поздрав от нашия сървър за вашия сървър:)
Friday, May 04, 2007
Новости :)
Малко се позагубих напоследък и мисля, че е крайно време да зарадвам феновете си с нещо ново :Р Пък и ще стане месец, откакто не съм писала, а едно време като се сетя, че драсках всеки ден... Отдавна, да не кажа почти всяка вечер, се каня да се отчета тук, но като се сетя, че ще замине поне 1 час, и решавам да го оползотворя по по-добър начин - примерно в учене. Само че най-често го прекарвам по форуми, ама това е друг въпрос, да не се издаваме сега :Р Всъщност бях пуснала един пост, ама почти веднага го изтрих, защото беше с разни моментни настроения, които не си заслужават мястото :)
Иначе какво е ставало този месец?! Хмм, ми доста неща. Например извадихме късите ръкави и потничета (без ръкави съответно :Р), времето се стопли докъм 30 градуса, изобщо - лято! Е, последните няколко дни пък захладня и върнахме дългите ръкави, ама това е кръговратът в природата :) Дърветата са вече зелени и е мноооого хубаво! Особено като видя улиците с липи и нещо много подобно на липи от двете страни - все едно гледам старозагорските!!! Ама наистина са баш тайфа същите! А днес на излизане от информатиката така лъхна на липи, аууу :) Поледните години много я обичам тази пролет! Малко носталгичен сезон си пада, защото доста хубави неща все по това време са ставали, ама си е яка :) Представям си сега в Стара Загора какво е зеленичко и тунелесто :) Ама лятото ще е същото (почти), така че :Р
Друго, друго... почна новият семестър. Надъхала съм се да уча и наистина го правя - може би не много, но повече от преди и все пак недостатъчно. Няма такова понятие като "достатъчно" учене, обаче има леееееек напредък... май :) Поне на упражненията по информатика си правя част от задачите, разбирам ги, тормозя тютора с въпроси :) Мда, сега съм при друг тютор, което е повече от перфектно, и съм решила да създавам впечатление на умна и надъхана, хаха :) Дано не ми е трудно :) Не искам и този да си мисли колко съм... не дотам умна :), че ако пак стане така, ще почна да ги избивам един по двама! А точно пък ICS2, респективно GDI2, я прави толкова много народ (българи) - събрахме се :) В момента, без да се замислям, мога да изброя ПОНЕ 15 човека. А днес следобяд в залата беше просто БГ парти, хаха :)
Тръгнах и на немската математика за информатика - там горе-долу същата работа :) Та с единия крак може да се каже, че съм се преместила при хората или пък съм хванала гората - не знам кое е по-точно :D Къде отиваш ти, може би :D Аа, да - и вече не ходя на немски!!! Голям кеф, хаха :)
Обаче сънят пак почна да не ми стига напоследък. Не, че ми е стигал скоро - всеки ден, даже и през т.нар. ваканция, която нормално си е сесия, се будех с аларма, щото инак ще се събудя на другия ден или в най-добрия случай следобяд. А тази седмица имах и една хептен безсънна нощ заради един практикум, който в крайна сметка се прецака и аз се вбесих до рев, ама минало :) Хаха, в момента по FRESH! върви Mika - Relax, Take It Easy :D Не спряха да ме бъзикат тия :) Ша сляза, ей! :Р За алармата се канех за почна да говоря, така че да почвам да млъквам за радиото :) Разбрах доста неща за нея, опознах и навиците и се научих да я прецаквам (то кой кого, ама айде :Р). Понеже звъни със супер песничка, а аз всяка сутрин умирам от кеф да пробвам гравитацията от легнало положение възможно най-дълго, си я слушам цялата, докато спре. После съответно отново тествам гравитацията и в заспало състояние, за да отчета измененията (blush). Тааа, разбрах, че алармата звъни през 10 минути, ама само в рамките на 1 час - после се изключва окончателно (тежкО ми). Пак (blush) :) Та след тоя един час е желателно вече да стана или поне да си навия нова аларма, щото веднъж не станах и... тъй де :) Да не говорим, че още първия ден от този семестър се успах за първата лекция, хаха! Влизам с 10-на минутки закъснение, а те още си разправят организационни неща, хвърлям едно око какво пише на слайда на стената и чета: "Don't be late" :D Че като ми стана весело и се поухилих малко, даже още повече, когато осъзнах, че в момента професорът точно това обяснява - и той поухилен, а и от стаята май се подочуха подхилквания, които може да не са били за това - то поводи бол :), ама вътрешно съм почти сигурна :Р Egal, по принцип гледам да не се успивам...и да не спазвам принципи :D
Освен туй си намерих и работа в една кръчма (не квартална :Р). Добри пари, ама като вземат да се влачат уеко-дауеко пияни и да ми мънкат, нищо не разбирам... Таа, сега се налага да си търся друга работа, щото оная вечер ми заявиха, че за 3 пъти ходене съм нямала напредък и съм говорела тихо, хаха :) То, че си е така, така си е, ама па и какъв напредък от 3 пъти работа, като си поръчват основно бира, бе, да... не продължавам :) В първия момент си викам "Ей, супер, няма да се занимавам с тия пияндета и да вися на тва задименото", ама в първия и половина момент се сетих, че пак няма парааа. Клонят си нещата към Mc Donald's и това си е :)
От събота си имам и нова къща. Не, че съм имала стара в истинския смисъл на думата, и не, че и тази я имам по този начин, ама разбрахте ме :) Отсега нататък, на когото му трябвам, да ме търси на едно добре познато място в Griesheim ;) Бива къщето, нямам оплаквания, само че май още не съм осъзнала, че съм се нанесла за постоянно. Странно ми е просто, че след 8 (?!?!) месеца в Карлсхоф съм се преместила и то точно тук. Ама ще свикна :) И там си беше яко, особено разните събирания във WG-то преди диско, пък и ми беше първото място тук, но сега пък има с кого да си дрънкам, че и на български, хихик. То и преди имаше, ама в повечето случаи беше "Hallo, wie geht's" и туй то. Па си имам и въртящ се стол, хаха, обожавам ги тия - не мога да се спра на едно място. В залата в унито - по същия начин, хаахха :) Бтв, навреме съм се изнесла - като отидох в понеделник да си връщам ключа, дограмите на джамовете от стаите бяха на терасата, стаите - зяпнали, а мебелите - както не си ги оставял :) И щъкащи работници вътре! Евала ми на нюха, хаха :)
Айде, викам стига толкова засега :) Да приключвам, че да не се преуморя нещо, както съм загубила тренинг почти месец :Р Ще гледам да се появявам по-често, ама не обещавам, хихи :)
Иначе какво е ставало този месец?! Хмм, ми доста неща. Например извадихме късите ръкави и потничета (без ръкави съответно :Р), времето се стопли докъм 30 градуса, изобщо - лято! Е, последните няколко дни пък захладня и върнахме дългите ръкави, ама това е кръговратът в природата :) Дърветата са вече зелени и е мноооого хубаво! Особено като видя улиците с липи и нещо много подобно на липи от двете страни - все едно гледам старозагорските!!! Ама наистина са баш тайфа същите! А днес на излизане от информатиката така лъхна на липи, аууу :) Поледните години много я обичам тази пролет! Малко носталгичен сезон си пада, защото доста хубави неща все по това време са ставали, ама си е яка :) Представям си сега в Стара Загора какво е зеленичко и тунелесто :) Ама лятото ще е същото (почти), така че :Р
Друго, друго... почна новият семестър. Надъхала съм се да уча и наистина го правя - може би не много, но повече от преди и все пак недостатъчно. Няма такова понятие като "достатъчно" учене, обаче има леееееек напредък... май :) Поне на упражненията по информатика си правя част от задачите, разбирам ги, тормозя тютора с въпроси :) Мда, сега съм при друг тютор, което е повече от перфектно, и съм решила да създавам впечатление на умна и надъхана, хаха :) Дано не ми е трудно :) Не искам и този да си мисли колко съм... не дотам умна :), че ако пак стане така, ще почна да ги избивам един по двама! А точно пък ICS2, респективно GDI2, я прави толкова много народ (българи) - събрахме се :) В момента, без да се замислям, мога да изброя ПОНЕ 15 човека. А днес следобяд в залата беше просто БГ парти, хаха :)
Тръгнах и на немската математика за информатика - там горе-долу същата работа :) Та с единия крак може да се каже, че съм се преместила при хората или пък съм хванала гората - не знам кое е по-точно :D Къде отиваш ти, може би :D Аа, да - и вече не ходя на немски!!! Голям кеф, хаха :)
Обаче сънят пак почна да не ми стига напоследък. Не, че ми е стигал скоро - всеки ден, даже и през т.нар. ваканция, която нормално си е сесия, се будех с аларма, щото инак ще се събудя на другия ден или в най-добрия случай следобяд. А тази седмица имах и една хептен безсънна нощ заради един практикум, който в крайна сметка се прецака и аз се вбесих до рев, ама минало :) Хаха, в момента по FRESH! върви Mika - Relax, Take It Easy :D Не спряха да ме бъзикат тия :) Ша сляза, ей! :Р За алармата се канех за почна да говоря, така че да почвам да млъквам за радиото :) Разбрах доста неща за нея, опознах и навиците и се научих да я прецаквам (то кой кого, ама айде :Р). Понеже звъни със супер песничка, а аз всяка сутрин умирам от кеф да пробвам гравитацията от легнало положение възможно най-дълго, си я слушам цялата, докато спре. После съответно отново тествам гравитацията и в заспало състояние, за да отчета измененията (blush). Тааа, разбрах, че алармата звъни през 10 минути, ама само в рамките на 1 час - после се изключва окончателно (тежкО ми). Пак (blush) :) Та след тоя един час е желателно вече да стана или поне да си навия нова аларма, щото веднъж не станах и... тъй де :) Да не говорим, че още първия ден от този семестър се успах за първата лекция, хаха! Влизам с 10-на минутки закъснение, а те още си разправят организационни неща, хвърлям едно око какво пише на слайда на стената и чета: "Don't be late" :D Че като ми стана весело и се поухилих малко, даже още повече, когато осъзнах, че в момента професорът точно това обяснява - и той поухилен, а и от стаята май се подочуха подхилквания, които може да не са били за това - то поводи бол :), ама вътрешно съм почти сигурна :Р Egal, по принцип гледам да не се успивам...и да не спазвам принципи :D
Освен туй си намерих и работа в една кръчма (не квартална :Р). Добри пари, ама като вземат да се влачат уеко-дауеко пияни и да ми мънкат, нищо не разбирам... Таа, сега се налага да си търся друга работа, щото оная вечер ми заявиха, че за 3 пъти ходене съм нямала напредък и съм говорела тихо, хаха :) То, че си е така, така си е, ама па и какъв напредък от 3 пъти работа, като си поръчват основно бира, бе, да... не продължавам :) В първия момент си викам "Ей, супер, няма да се занимавам с тия пияндета и да вися на тва задименото", ама в първия и половина момент се сетих, че пак няма парааа. Клонят си нещата към Mc Donald's и това си е :)
От събота си имам и нова къща. Не, че съм имала стара в истинския смисъл на думата, и не, че и тази я имам по този начин, ама разбрахте ме :) Отсега нататък, на когото му трябвам, да ме търси на едно добре познато място в Griesheim ;) Бива къщето, нямам оплаквания, само че май още не съм осъзнала, че съм се нанесла за постоянно. Странно ми е просто, че след 8 (?!?!) месеца в Карлсхоф съм се преместила и то точно тук. Ама ще свикна :) И там си беше яко, особено разните събирания във WG-то преди диско, пък и ми беше първото място тук, но сега пък има с кого да си дрънкам, че и на български, хихик. То и преди имаше, ама в повечето случаи беше "Hallo, wie geht's" и туй то. Па си имам и въртящ се стол, хаха, обожавам ги тия - не мога да се спра на едно място. В залата в унито - по същия начин, хаахха :) Бтв, навреме съм се изнесла - като отидох в понеделник да си връщам ключа, дограмите на джамовете от стаите бяха на терасата, стаите - зяпнали, а мебелите - както не си ги оставял :) И щъкащи работници вътре! Евала ми на нюха, хаха :)
Айде, викам стига толкова засега :) Да приключвам, че да не се преуморя нещо, както съм загубила тренинг почти месец :Р Ще гледам да се появявам по-често, ама не обещавам, хихи :)
Friday, April 13, 2007
Директно от електронните медии :D :D :D
В момента доста ми се спи, но реших ей така, напук на себе си, да хвърля едно око на новините в нета. Еми, хвърлих го...ама и двете ми очи останаха там просто, хаххах! Няма такива новини като днешните! За малко да ме разсънят :Р Грехота е да не ги уважа с почетно място тук, така че сънят се отлага за по-късно:))) Та...(в реда, в който са на сайта):
Новина Номер 1: Паркирането с SMS тръгва до месец в София
"Паркирането в т.нар "синя зона" в София вече ще може да се плаща чрез SMS или гласова поща, гласуваха общинските съветници.(...) Цената за час престой е един лев с ДДС. Максималното време за паркиране обаче е ограничено до два часа. "Подобна система е въведена в 90% от страните в Европа. Това ще намали служителите, които пишат талони и правят и грешки."
Коментарче: Амм... ХАХАХАА! Нямат си работа тия! Това, че са ви некадърни служителите, си е друг въпрос. Правели грешки... че много ясно! То е много трудно да напишеш "n часа престой - p лева", че и да се подпишеш отдолу! Ехеее, какво ги карат да правят горките! Евала за тоя закон, хахахах! Таман да се посмея малко по нощите:)))
Новина Номер 2: Двама ранени при сбиване в кипърски манастир
"Двама души са намушкани и двама са задържани при сбиване в кипърски манастир днес между съпернически фракции, съобщиха от полицията. Според свидетели в среднощния сблъсък са участвали свещеници и монахини."
Коментарче: В името на Отца, и Сина, и Светия Дух! :D Ето до какво води въздържанието от светски удоволствия:) Бъди атеист! Спаси живота си! :D :D :D
Новина Номер 3: Канада ще достави танкове с климатик за военните си в Афганистан
Коментарче: И с мини-бар, телефон и масажистка!:)
Новина Номер 4: Самолет се приземи в стокхолмския зоопарк
Коментарче: Абе то си е кофти, ама смешно ми стана как са го съобщили:) Малко в стил: "Бритни Спиърс беше засечена да си купува паста за зъби":)
Новина Номер 5: Тиранозавър Рекс е роднина на домашните пилета
"Малки късчета протеинов екстракт от костта на динозавър на 68 млн. години станаха първото генетично доказателство, че страшния Тиранозавър Рекс е далечен роднина на днешните пилета.(...) В новото изследване се посочва, че екстракт от костта на хищния динозавър се свързва с антитела на пилешкия колаген, което доказва наличие на птичи протеин в костите на динозаврите.
Коментарче: А ся си признайте кой яде еволюирали динозаври, а:) Хванах ли ви!
Новина Номер 1: Паркирането с SMS тръгва до месец в София
"Паркирането в т.нар "синя зона" в София вече ще може да се плаща чрез SMS или гласова поща, гласуваха общинските съветници.(...) Цената за час престой е един лев с ДДС. Максималното време за паркиране обаче е ограничено до два часа. "Подобна система е въведена в 90% от страните в Европа. Това ще намали служителите, които пишат талони и правят и грешки."
Коментарче: Амм... ХАХАХАА! Нямат си работа тия! Това, че са ви некадърни служителите, си е друг въпрос. Правели грешки... че много ясно! То е много трудно да напишеш "n часа престой - p лева", че и да се подпишеш отдолу! Ехеее, какво ги карат да правят горките! Евала за тоя закон, хахахах! Таман да се посмея малко по нощите:)))
Новина Номер 2: Двама ранени при сбиване в кипърски манастир
"Двама души са намушкани и двама са задържани при сбиване в кипърски манастир днес между съпернически фракции, съобщиха от полицията. Според свидетели в среднощния сблъсък са участвали свещеници и монахини."
Коментарче: В името на Отца, и Сина, и Светия Дух! :D Ето до какво води въздържанието от светски удоволствия:) Бъди атеист! Спаси живота си! :D :D :D
Новина Номер 3: Канада ще достави танкове с климатик за военните си в Афганистан
Коментарче: И с мини-бар, телефон и масажистка!:)
Новина Номер 4: Самолет се приземи в стокхолмския зоопарк
Коментарче: Абе то си е кофти, ама смешно ми стана как са го съобщили:) Малко в стил: "Бритни Спиърс беше засечена да си купува паста за зъби":)
Новина Номер 5: Тиранозавър Рекс е роднина на домашните пилета
"Малки късчета протеинов екстракт от костта на динозавър на 68 млн. години станаха първото генетично доказателство, че страшния Тиранозавър Рекс е далечен роднина на днешните пилета.(...) В новото изследване се посочва, че екстракт от костта на хищния динозавър се свързва с антитела на пилешкия колаген, което доказва наличие на птичи протеин в костите на динозаврите.
Коментарче: А ся си признайте кой яде еволюирали динозаври, а:) Хванах ли ви!
***
Този мат'риал достигна до вас с любезното съдействие на netinfo.bg. Те не знаят, ама аз няма да пропусна възможността да им напомня...и да си прибера паричките от рекламата:)
Дано не са ми отвити краката сутринта :D
Wednesday, April 11, 2007
Пак хмм...
Трябва да стана врачка. Имам данни. Или пък може би съм съобразителна, разсъждаваща и с реална преценка за нещата дори когато не ми харесват?! Еми може, да... Ама не, врачка ще стана все пак:) Изумявам се от себе си понякога. Примерно знам толкова много неща за хора, които дори почти не познавам, и все пак на основата на тези неща мога да си направя реална и, най-важното, точна преценка за тях и това, към което се стремят. Брр, как прозвуча само:) А защо тогава, аджеба, не мога да си направя същата преценка и за себе си?! Ей така, просто веднъж да съм наясно още в началото дали нещо ще се получи или не. Впрочем като се замисля, същата реална преценка имам и за моите си неща... само че не и обръщам внимание. Ами да, друго си е да си калявам Водолейския инат, пък дори и действайки против самата себе си:) Чи ко ша му и:) Аа, да...и мисли чета:) Изобщо, страшна съм! И ако поръчате в периода 11-20 април, ще хванете и пролетната промоция, хаха:) Цената е малко кофти (за вас, мен ме устройва идеално :Р), ама па и вижте колко неща мога:) Уу, в моя чест Winamp-ът пусна Химна! От около година Химнът на България ми действа доста патриотично..писала съм го някъде тук даже....както и да е. Armin van Buuren - Shivers... Та май за нещо като 6-то чувство говорех. Абе, 6-то, 7-мо...до 10-то всичките ги имам. Следващите също, но все още не знам как да ги ползвам. Недостатъци?! Има, има - способна съм да се шокирам и да не мога да повярвам, че неща, които съм била убедена, че ще се случат без съмнение, се сбъдват. Случва се:) А инатът ми... дам, като се хвана за нещо, което реша, че трябва да стане, няма пускане дори когато няма смисъл да се държа вече. То по принцип май и така си трябва, де. Само че между упоритост от амбициозност и упоритост от твърдоглавство има разлика, ама няма значение - всичко трябва да се пробва, пък методите... кой каквото може повече:) Абеее...едно време ми се отдаваха повече някои неща - още на ниво "идея" и минаваха към реалност (евала ми, за което, хаха). Уж тия неща се затвърждавали с възрастта, ама при мен всичко е ирония - исках и лекар да ставам преди...уау, вече 2 години почти o_O. Ееех! И, таковата...страшна съм била на 15, ей! :Р Въртяха се далаверките тогава. И сега съм си такава, де (не забравяйте - само от 11 до 20 април е промоцията!!!), даже далаверките са пъти повече...ама...на бат Мърфи законите май са още повече. Нещо си ме е набелязал за опитно зайче и, като гледам, добре си върша работата, доволен е от мен сигурно. Гад! Най ми е лесно всичко да върви напук, че тогава поне знам, че нищо необичайно не се случва:)
Щях да обяснявам също, че напоследък се кефя на Anna Vissi - Everything. Евала на разбиващите рано сутрин стената ми работници, без които нямаше да си слушам player-а с цел изолация. Тази песен, заедно с една на Schiller и няколко записа от радиото, беше единственото на него. Яка си е... Готин текст. Дам, много готин:) Таа, това щях да го обяснявам, ама няма :Р Ще кажа, че и First Day на Timo Maas е готина. Миналата зима, Fresh!, yeah, yeah:)
Тази вечер изведнъж реших, че мога да направя нещо, което отдавна е трябвало, само че тогава не можех и не исках. И сега не мога да кажа, че искам, но поне го възприемам като Варианта с главно В:) Опити за помъдряване?! Хаха, друг път:) И друг път ми е минавала тая идея, но моментално съм я отхвърляла като невъзможна. Да видим сега. Утрото било по-мъдро от вечерта. Ами най-много да съм размислила и пак всичко, както си беше, хаха:) Много е вероятно, да не кажа, че е най-вероятното, което може да стане - познавам се. Ухх, не могааа, не искам...не исках! Пък и една друга идея ми се върти от известно време, напоследък - на по-бързи обороти :Р Много съм идейна, признавам си - луд умора няма:) Тази идея досега лесно успявах да я държа на много заден план, защото ми се струва, че е поредната закопаваща ме. И все още успявам, въпреки че май е минала 1 крачка напред. Ще видим кога ще хукне да тича:) Може и вече да е усилила крачка, а аз да си внушавам, че не е. Знам ли?! Става въпрос за мен, все пак, не за някой друг - тук съм безсилна, хаха:)
Ух, да взема аз да си лягам като добро дете пак в 3.00 а.м., че нещо съм се побъркала тая вечер, като гледам:) Това поне го предсказах снощи :Р Тва ще да е, щото почнах да гледам "Vip Brother", знам си аз:))))
П.С. И това трябваше да е сериозен пост! Ма ни беши:)))
Щях да обяснявам също, че напоследък се кефя на Anna Vissi - Everything. Евала на разбиващите рано сутрин стената ми работници, без които нямаше да си слушам player-а с цел изолация. Тази песен, заедно с една на Schiller и няколко записа от радиото, беше единственото на него. Яка си е... Готин текст. Дам, много готин:) Таа, това щях да го обяснявам, ама няма :Р Ще кажа, че и First Day на Timo Maas е готина. Миналата зима, Fresh!, yeah, yeah:)
Тази вечер изведнъж реших, че мога да направя нещо, което отдавна е трябвало, само че тогава не можех и не исках. И сега не мога да кажа, че искам, но поне го възприемам като Варианта с главно В:) Опити за помъдряване?! Хаха, друг път:) И друг път ми е минавала тая идея, но моментално съм я отхвърляла като невъзможна. Да видим сега. Утрото било по-мъдро от вечерта. Ами най-много да съм размислила и пак всичко, както си беше, хаха:) Много е вероятно, да не кажа, че е най-вероятното, което може да стане - познавам се. Ухх, не могааа, не искам...не исках! Пък и една друга идея ми се върти от известно време, напоследък - на по-бързи обороти :Р Много съм идейна, признавам си - луд умора няма:) Тази идея досега лесно успявах да я държа на много заден план, защото ми се струва, че е поредната закопаваща ме. И все още успявам, въпреки че май е минала 1 крачка напред. Ще видим кога ще хукне да тича:) Може и вече да е усилила крачка, а аз да си внушавам, че не е. Знам ли?! Става въпрос за мен, все пак, не за някой друг - тук съм безсилна, хаха:)
Ух, да взема аз да си лягам като добро дете пак в 3.00 а.м., че нещо съм се побъркала тая вечер, като гледам:) Това поне го предсказах снощи :Р Тва ще да е, щото почнах да гледам "Vip Brother", знам си аз:))))
П.С. И това трябваше да е сериозен пост! Ма ни беши:)))
Subscribe to:
Posts (Atom)
