Roger Sanchez - Lost - песен на седмицата :)

Тази седмица ми почна предварителната математика. Видях вече и малко немци най-накрая. Готини ми се струват, особено тези, с които решаваме задачите. Ама ние сме по-умни :) А задачите... хмм...2 часа доказваш очевидни неща - забавно е, хаха. И в повечето случаи даже не можеш. Както си седях единия път и гледах вече прекалено "умно", точно за Lost се сетих - ами така се чувствах, какво да направя :) Въпреки че последните дни по вървят задачите, тази песен си остава песен на седмицата!
Взех си и първия Schein по немски с 1.7 - на мааама тъпунгерчето :) Вече почнах и да приказвам по-добре. Вчера и днес на моменти такива гладки изречения тупнах, чак аз се изкефих. А с германката говорихме за логаритми на немски :) Милата, като разбра как се казвам, каза само "Oh my God" :) Затова пък бразилците са ми запомнили цялото име и доста точно го казват, заедно със съкратените форми. Е, аз пък затова си имам минимум 11-буквена (зависи от азбуката) фамилия, с която допълнително да шашкам, и днес ги учих на нея :)
Общо взето тая седмица това беше - немски сабахлян и математика следобяд. Като изключим едно ходене в Австралийския бар и едно мааалко събиране в така нареченото "вкъщи", друго май нямаше. Затова пък миналата седмица програмата беше пълна. Първо поливахме минал изпит - изпитът от останалия народ, аз само поливам засега. За малко да си легна по светло... После бях на рожден ден през няколко WG - та. Запознах се с рожденика, хаха, и с още една камара хора. BG Power! А в събота, в съботаааааа... Orange, house, аз, Тошко, Тишко, Иво...и на черешата, че едва слязохме после! Малко мъничко стояхме, ама... абе искам ПАААК! Айде да не казвам голяма дума, ама... :Р В неделя пък свежи - свежи ходихме да изпращаме Тошко до БГ. Всъщност ние само до летището отидохме, чак до БГ не стигнахме, ама пак е нещо :) Видях го най-накрая това прословуто летище Франкфурт... и изобщо и летище видях, ама така е, като идвами ут сйелу. Ми не е малко :) По-различно си го представях, но и така си е добре, хехе. Поразгледах го отгоре, отвътре, отсам -оттам и после с влакчето за Франкфурт и... ми към Франкфурт :) Останаха ми очите в тоя град! Адски много ми хареса - хора, липи, кафета, стара архитектура заедно с небостъргачи... На Майн беше много яко, както и на терасата, откъдето погледнах отвисоко половината град, хехе. Имаше доста хора, но и случихме на време - едно слънце, чак да ти писне :) Хубав град, зяпнах направо! И скоро се надявам пак да зяпна, тоя път от по-височко даже. 10х на Тишо за разходката - имам да те черпя дъвка, нали знаеш! Нека са 2 :)
Освен това се образовах малко и за Дармщат - вече знам къде е Wixhausen и не само :) Демек ходих нагости на Тошко - хубава къщичка, ама си нямат зайци :( И аз си имах гости - точно да си покажа новите пердета с импровизирания корниз, който все още не е падал нито веднъж (не може да бъде). И айде да не казвам откъде чак ги нося тия пердета! Напоследък доста километраж навъртях, ама това е нищо. Дайте ми semester ticket -a, бее!

15. септември - school time :)

Ето го и първият учебен ден, по - различен от последните 12 години. Нямаше двор, нямаше цветя, звънец и 15 минути приказки на Сотирова, обаче имаше курс по немски с новите хора, малко време по обяд в стола, да се похилим с друга извадка от БГ мафията тук и една разходка по улиците на нощен Дармщат (тоя път беше доста по - оживено, сигурно защото е петък...). Айде да почва семестърът, че ми се учи, хаха. Да бе, като гледам как едва успявам от мързел да видя нещо по немски, представям си как ми се учи, ама то на фантазия лесно... Вече около половината ми клас почнаха да учат и напоследък основно си разказваме впечатленията от новото място, ученето, хората наоколо. Хубавото е, че всички са много доволни и им харесва там, където са. Пък и е интересно да си говоря с тях за това. Скоро се чух с Мартин, днес с Иван. Много приятни разговори станаха, съвсем човешки :) Винаги са били човешки, но все пак е различно... А когато днес от skype - а на Мартин чух "Аааааааа, Влади, кво правиш, бе, душко?!" и гласа на Деси, ми стана супер мило - изобщо не бях очаквала! Шапка и свалям на тая програмка - няма значение, че сме в Германия, Франция, Щатите, България - все едно сме на една ръка разстояние, сякаш усещам присъствието на хората тук, до мен. Яко е!

Предучилищно :)

Ейй, утре е 15. септември - светла дата :) Днес влизам в чата и гледам topic -ът тематичен, коментарчета разни... Ееех... Даже някакъв ме пита от колко НИ викали утре, хахаха! Тая дата винаги си е свързана с емоции. На мен поне винаги ми е било приятно, когато идва 15. - ти - целият град пълен, цветенца. А първокласниците какви са сладки - едни накипрени, надъхани, шашнати...Точно гледам и по новините за някакво лапе, дето щяло да е в първи клас :) Сещам се и аз като бях в първи клас... Бях си на село, когато мама и тати ми се обадиха, да ми кажат коя ще ми е класна и в коя паралелка ще съм :Р Не че знаех какво е "паралелка", ама както и да е... Като се върнах в Стара Загора, вече ми бяха накупили дребоийките, голям кеф беше :) Пък сега няма вече... Странно ми е, защото само до миналата година всичко това ме интересуваше пряко - кога се събираме и т.н., а сега съм само страничен наблюдател и всичко ми изглежда толкова далечно, сякаш изобщо не ме засяга (не че ме засяга всъщност). Имам чувството, че беше толкова отдавна, а са минали едва.... 4 месеца!!! Отчасти искам и мен да ме засяга пак. Яки емоцийки бяха, различно беше, някво никво :) Вятър те вее на бял кон. Нищо не зависи от теб. А сега... ако не отида АЗ до магазина, ще ям друг път, ако не пера АЗ, няма кой да е, а като почна и да работя... Въпреки че и сега има сходни емоции - все пак нови неща и пак за учене става въпрос... така че не се оплаквам, още ми харесва, пък и попаднах на хора - всички изглеждат, а и са, много милички :) Но определено, като се замисля малко по темата, даскалото липсва. И още си ме вълнува, затова ми е странно, че утре няма да стана рано (ще стана, ама за да ходя на немски :), да се оправя, да плиснем 1 чаша вода пред вратата, да отида в двора, естествено със закъснение, ама то пък кой ходи навреме на 15. септември, да се съберем пак ненормалниците и да отидем на кафе някъде, както винаги. Скейтърското руллз, ама не още от 15.-ти :) Всъщност последните 2 години не ми се почваше много-много даскало. В 11. клас не знам защо, а миналата година, защото знаех, че е последна, а не исках. Сега всичко е минало вече и е много по-лесно за възприемане. И въпреки че познавам все по-малко и по-малко хора от всеки следващ випуск, ще е интересно да мина някой път на 15.-ти поне учителите да видя. Така и не видях Райков, преди да тръгна...Тая година няма да е, но се надявам специалните пратеници да разкажат :) За догодина ще гледаме...
Та това са емоциите покрай тази дата, почти каквито са били и друг път с тази разлика, че реализирането им няма да стане. Иначе 5 години по-късно ( WwOoWw!!!!), даже вече май 6 (WOOOOOOOOOW!!!!!) аз пак съм зайче, вярно - от друго естество, ама важен е принципът :) Ще си чакам тука моя първи учебен ден и ще се сещам отвреме навреме за тестовете по история и за физическото (и не само) в Скейтърското :)

***

П.С. Честит имен ден на баба! Жива и здрава и все така добричка {}

9.-ти септември :Р

Хаха, видна дата ,въпреки че аз друго се сещам. Доста бързо лети времето май. Все едно вчера беше миналият 9.-ти септември...примерно :) (blushing) И в същото време толкова много неща се случиха, толкова много неща се промениха и то коренно... Някои точно от септември миналата година. Странна атмосфера усещам, като се сетя за тогава - хладно време, дълги ръкави, TOEFL, хора, училище, първа смяна, телефонни разговори, Lavazza, Campari... Campari. Не мога да я опиша с думи, просто като ги чета, не е същото. Обаче някои песнички винаги моментално ме пращат нататък, не знам точно защо:
James Blunt - You're Beautiful
Fettes Brot - An Tagen wie Diesen ( как искам да я намеря тая песен)
Die Firma - Die Eine (и тази също :))
Отчасти и тази ме връща миналата година по това време - Pussycat Dolls - Don Cha.
Странно е. Не знам догодина каква атмосфера ще ми носят спомените от тази година, но може би няма да е такава, защото тази от миналата година още тогава я усещах, не знам защо и как. Всъщност може би и сега усещам нещо, но не прави впечатление, защото е настояще.
Исках да напиша доста неща, но нещо си загубих музата май. Така е, като за няколко минути пак попаднах в Пайнер - настроение. Цял ден слушам какво ли не - на моменти имам нужда да чуя нещо такова. Няма логично обяснение, но не съм си и мислела, че може да има. Въпреки че и това настроение поражда доста размисли понякога. Сега не можа. Айде стига съм се мъчила...

Edit: Абе много съм смотана! Как можах да забравя Morandi - Love Me - може би най - характерната песен от тогава! Няколко месеца ме държа тая мания и още като и чуех първите секунди се втрещявах! И сега я забравих... Затъпявам!

No Connection...

Спи ми се. В 1.00 а.м. Странно. Обаче ме мързи да си легна. Това вече не е странно. Явно затова тая вечер музиката е малко... де да знам...приспивна...защото така! Спи ми се...
1. Емилия - Не Се Обръщай ( ?!?!?!?)
2. Анелия - Не Мога Да Спра Да Те Обичам (!?!?!?!?)
3. Roger Sanchez - Lost (хахахаах, връзката!)
4. Гергана - Боли
5. Преслава - Когато Съмне
6. Rui Da Silva ft. Cassandra - Touch Me
Баси селекцията, дето стана! Що ми трябваше да ги свалям тия неща?! Ще се гръмна!.....Ммм, не, това ще е утре - сега ще спя, за да се гърмя на бодро :)
7. Schiller mit Jette von Roth - Der Tag (Du Bist Erwacht) - erwacht, ама друг път...Вече си продължавам съня от оня ден даже, което напълно ме удовлетворява :)
Пас!

П.С. И това ако не беше един от най - кратките ми постове...той ще да е бил

Среднощна

Тази вечер, като гледам, май пак съм на път да осъмна. И тук няма да го оставя тоя навик май :) А съкилийниците ми явно са доста ранно - лягащи и всяка вечер само аз таласъмствам из тъмниците във WG - то. Нещо май на простотия ме избива - вече имам няколко чалги на компа... преди нямах... Не че ги слушам... не че напоследък изобщо слушам музика на тоя комп... ама да има там. А понеже от БГ се изнесох на бегом, почти всичките ми музики останаха там...мдаааа, и почти всичко на Шилер...И като гледам с каква скорост тегля оттам, искрено се надявам до няколко месеца да съм ги събрала :) Снощи точно заради музика стоях до 6 сабахлян. В резултат сега Гергана ми пее, че боляло... Абе и мен ме боли коремът, ама не съм пропяла...явно трябва да обмисля тоя вариант.
Днес все пак джиткахме тенис с Лиша. Не се получиха особени разигравания, ама много важно. После излизахме с Цвети и Венци на пазар, че трябваше да се довлачи малко манджа. Тия немци не щат да работят в неделя и тва си е. Ама не им дреме, че ако ги бях изпуснала днес, щях да ям чак в понеделник следобяд, нали :) Тяхната лесна... Както и да е, де, ядене ще има, само дано не свърши преждевременно, ама мисля, че ще успея да го опазя. Тая вечер пак не липсваха нощните разходки. Традициите са хубаво нещо, добре ми се отразяват :)
Тука взех да се зарибявам с тая уеб камерка... Ще се прави скоро фотосесия май, ама като гледам колко време ми трябва, за да докарам сносна снимка, ще трябва да си взема 4-5 дена отпуска от социалния живот :) Трябва да има и друго решение...
Хмм, интересна гледка се разкрива зад гърба ми... Цялото ми легло е в дрехи, чанти, торби и сешоари. Друга вечер минаваше номерът с прехвърлянето им на стола, ама тоя път не знам дали ще намеря толкова мебели, на които да ги прехвърля. Не помня да съм се преобличала толкова пъти днес, което ще рече, че стоят от няколко дни, хъх...Явно ще трябва да ги слагам в гардероба, каквато всъщност би трябвало да е основната идея. Уфф, абе кой подрежда в 3 през нощта! То ако се забавя още малко, ще стане 4...ама и тогава никой не подрежда май. Значи няма да се подрежда - егаси кефа :)) Логиката е бетон, ама въпросът е къде ще спя...Хмм, тая чиния и снощи беше тук май... Да, ама тогава чашата я нямаше пък :)
Преслава - Ще Полудея...
Горката...Join the club, дето се вика :)
Нещо ми е разхвърляна мисълта тая вечер май...А сега май напълно изчезна...Идеално...Май е време и аз да напускам ординатата и да заемам абсцисата, че ми се спииии...Исках да чуя още 2 песнички, ама явно ще е само на демо версии.
Lucky You и после My Arms Keep Missing You ... Умирам за сън...Хмммм, стана ми топло - не се беше случвало скоро...явно не трябва да си закопчавам пуловера догоре...
П.С. Всякакви подозрения за неправилно функциониране на каквото и да било са напълно основателни...
П.П.С. Вече съм по тениска...работи!

Live от Немция :)

От неделя ( вече почти 1 седмица) съм в Германия и честно казано си живея много добре :) Не очаквах такава бърза адаптация. Даже може да се каже, че период на адаптация като кофти настроения и т.н. нямаше! Изобщо нямам чувството, че съм 2000 км от България, особено с тоя нет :) Не е съвсем като вкъщи естествено, но да речем, че все едно просто съм сменила града, което до известна степен е така де :)
Насам пътувах с тати, което в крайна сметка се оказа добро решение. Жалко само, че той си тръгна почти веднага и нямаше време да разгледа насам - натам. Някой ден може би... Иначе на третия ден вече си бях в собствена стая, която вече е прилично разхвърляна за по - голяма достоверност, а на четвъртия ден имах интернет, което доста допринася за кефа, защото няма време да се чудя какво да правя :) И хората, с които живея, ме кефят - Никола, Каролин от Франция и Лиша от Китай, макар че тия дни не се засичаме често, но става лаф с тях и са доста веселки :) Никола и Тошко пък адски много ми помогнаха първите дни за абсолютно всичко!!! Много време си загубиха с мен, а на мен спестиха много излишно обикаляне и нерви най-вероятно, за което мноооооого им благодаря!!!
Още първата вечер имаше купонче за РД - то на Никола, така че се запознах с още 10 - на българи :) Абе яко си е да се живее с българи - добре, че стана номерът. А купонът си беше супер - доста добре си изкарах! Всеки ден се запознавам с нови и нови хора, предимно българи, които наистина са много!!! Ама и досега най - много ме кефят :) Просто най - добре вървят майтапите на български. Видях си и част от групата в унито. На първата среща бяхме само към 10-на човека, от които 4 българи, и веднага се надушихме с двама от тях и с едно момче от Кипър и общо взето заедно обикаляме улиците. Днес на теста по немски дойде много повече народ, естествено имаше още българи...Немците тепърва ще пристигат. После пак обикаляхме с Цвети, Венци и Николас ( тук явно всеки втори се казва Никола или Николай :)) и направих първото пазаруване :) А вечерта пък беше просто лудница отвсякъде :) С Тошко, Никола и Николай ( едни от многото :)) гледахме някакво улично шоу, където бяха големи майтапи, и после ходихме на Weinfest, та се отплеснахме по улиците докъм 2 и нещо :) За утре пък плановете са да играя тенис с китайката, да излизам с Цвети, Венци и Николас евентуално и после с Тошко. Изобщо доста добре започват нещата, просто няма от какво да се оплача :) Айде да не предизвиквам съдбата, ама дано все така, а и по - добре да върви всичко :) Единственият проблем е може би немският. Не мога да го приказвам, думите ми липсват. Иначе пък разбирам почти всичко, което ми говорят, а и днес тестът ми се стори доста лесен, обаче когато опре аз да говоря, не се получава особено :) Общо взето няма и къде много, защото или говоря на български, или на английски, ама ще гледам да почна малко повече да дрънкам на немски, че няма да се разберем така :)
А за впечатления...аммм...движението по пътищата! Всички коли спират на червено още в момента, в който почва да се сменя светофарът, и то далече от пешеходната пътека. Рядко се пресича на червено, колите карат бавно...Засега не съм забелязала немците да са толкова студени, колкото ги изкарват, даже напротив! Всъщност никога не съм вярвала на подобни обобщения...Не са и дебели :Р Въпреки че в Стара Загора определено са повече слабите хора и то по - слаби от тук, но и тук са си ОК. Хахаха, обаче чушките, които продават, за баси и чушките :))) Приличат на пластмасови!!! Не знам на вкус как са, ама на вид са точно като оня декоративните. Ама то пък какъв може да е вкусът на чушка и без това!? :) Доматите и те бая лъскави изглеждат, ама на вкус са си съвсем нормални, освен ако аз не съм ненормална, което е спорно :) Иначе Дармщат си ме кефи. Тук явно Гъбата и Часовника са Luisenplatz :) Магазините са ми леко странни, че са свързани и си минаваш от единия в другия, без изобщо да излизаш....а вътре има каквото се сетиш и още една камара неща, за които няма да се сетиш :) Ааа да, и парно май имат вече, че беше хладно навън тия дни, ама днес си беше 25 градуса, което си е егаси кефа, хахаха :)
Та такива неща стават тук. Нямам никакви оплаквания засега, дано продължава все така :) Скъсах се да разказвам едно и също на всички, ама като питат хората, трябва да им се каже, пък и аз не се дърпам много :) И като гледам, май една вечер няма да си легна преди 4.30...как да не се чувствам ато вкъщи :)) Българийке, сега ти е паднало да си починеш малко от мен! Take your chance!!! :)
ZzZzzZZzZz...май ми е време да се срещна с немския Сънчо ( един рус такъв) :)