I just wanna stay in this moment forever...

Днешния ден не бих го пропуснала за нищо на света! Донесе ми толкова много щастие и мигове, които ще ми липсват след няколко дни...

Станахме към 10 и тръгнахме за университета. Днес беше Денят! Докато аз обикалях Главната сграда и пих кафе в Мензата на приказки, Бебо беше на изпит. Когато 15 минути след края на изпита още не го бях чула, вече почнах да се чувствам като майка на седмокласник по време на изпит. Почнах да се озъртам постоянно през прозореца на Мензата, но той не идваше и не идваше. Когато обаче го видях, изхвърчах навън и... ВЗЕЛ ГО БЕШЕ! :))) Толкова се зарадвах! Просто знаех какво значеше това за него, колко искаше най-накрая да се отърве от този изпит и че ги знае нещата - лично го бях изпитвала :) Радвам се, че той го видя това, радвам се, че бях с него на път за изпита, когато ми каза, че почва леко да се притеснява, радвам се, че бях до него и след това, за да го нагушкам и нацелувам, както се радвам и че бях до него предния път, когато не успя. Знам колко разочарован беше тогава.

След Мензата ходихме малко по магазините - техника, играчки, дрехи. Трябва подаръци да се купуват все пак... Хапнахме и в едно ресторантче, после пазарувахме и за вкъщи. Довечера ще се отбележи събитието подобаващо - на гости ще ни е Beam. Jim Beam :Р Само за едно нещо ме е яд - ще се изям, баси! Знаех си, знаех си, знаех си!!! Никой не може да те прецака така, както ти сам себе си, ама нищо не може да се направи по въпроса...

Браво, бебенце! Сигурна бях, че ще се справиш!!!

Аахен, Маастрихт, Петровден...

Като стане дума за екскурзии, обикновено си избираме събота - почивен ден за нас и работен за магазините. Тази събота също не беше изключение - направихме си поредната разходка с тати, като идеята беше Аахен. Хванах си mitfahr в 7.30 сабахлян от роден Дармщат и към 9 и нещо вече бях в Кьолн. Тати беше пристигнал 10-на минутки по-рано и след кратко кафенце отпрашихме към Аахен.
Първото впечатление - паркирането. Еми няма свободни места, 98% от местата са платени, абе, ужас някакъв. В много случаи оценям предимството на колата, ама в ей такива кракомобилът е незаменим :) Ама Дармщат-Аахен пеш малко....мдаа :) Мюнхенгладбах верно е едно 120км сигурно по-близо, но мисля, че и там вариантът "Бос по асфалта вървя си..." не го обсъждаме изобщо. Хеле, кротнахме колата и тръгнахме да покоряваме града, но по-важните забележителности като редовната катедрала (е, няма как немски град такова нящу), Rathaus и Elisenbrunnen, които според мен доста бледнеят пред шадраваните в Градската в Стара Загора, ама както и да е... та всички тези неща са струпани едно до друго и за около 3 часа ги разгледахме. Изведнъж обаче орловият ми поглед (може да съм доста късогледа, ама такива неща не ми избягват) видя табелка за Vaals - селце или може би квартал на Аахен, който е в Холандия и е само на 5км от центъра! Веднага решихме да скокнем и дотам и, както си карахме по сравнително оживена улица в Аахен, така от нищото изникна табела "Niederlandien" и вече бяхме извън Германия! Все едно половината "Цар Симеон Велики" да е в Сърбия примерно, ако географията позволяваше. Точно се чудехме да спираме ли да разглеждаме, когато видяхме друга табела - Маастрихт на 26км :) Веднага ни се промени маршрутът.
Самият Маастрихт си е типичен холандски град - много прилича на Амстердам и е красивоооо :) Реката, къщите край нея, центъра... имахме само час да го разглеждаме, но пак видяхме някои неща, пийнахме бира, съответно кола лайт :) и потеглихме обратно за Кьолн.
Вечерта от гарата директно заминах на имен ден. Много-много отначало не ми се ходеше, но шотът за "добре дошла" ме завъртя на 180 градуса :) После и коктейлът в стил "all inclusive", на който му беше дошъл в повече банановият сок, та разреждах с уиски... мдааа... Яко беше партито до едно време, когато пак се нацупих - мразя ги тия моменти - цупя се за глупости, на които по принцип няма и да обърна внимание, ама има моменти, когато 1 дума само ми трябва и... А тази дума може и въобще да не е използвана с цел и умисъл, ама ...интерпретации... Затова тогава избягвам да правя сцени да не си скофтвам насторението излишно, но все пак си ми личи... Обаче после, дори още повреме на цупенето, ми е супер виновно, защото не е заслужено по никакъв начин, даже напротив!!! Чувствам се толкова неблагодарна и егоистична...брр... поне всичко се изяснява...
Днес също нямаше много време за скука - спахме до обяд, а вечерта беше финалът на Европейското - Германия-Испания - и ходихме в Biergarten-а пак. Адски много народ - отидохме 2 часа преди мача (аз 1, че имах да се контя вкъщи :)) и половината места вече бяха заети, за после да не говоря - хората седяха по касетки от бира, по земята, прави, а опашките за пиене бяхаа.... А немците толкова тъпо паднаха, че не ми се говори - елементарен гол, адски лесно губеха топката, ужас направо!!! Май ще ме изгубят като фен... освен Подолски, де :Р Приличат си и това е :) Така исках да победят, поне да вкарат - щеше да е лудница!!! Ама...
От утре всичко е постарому - без мачове и а дано с повече четене :) Не остана... което от една стара е супер, но от друга... хъх, реве ми се направо :(((( От тази гледна точка ще е тееежко лято...

Ранното ставане

Винаги съм обичала да спя до късно. От малка си лягам доста след нормалното дори за възрастни време и ставам по никое такова, проспивайки половината ден. Много се дразнех, че пускат всичките детски сутрин от 8 и докъм 10 вече бяха свършили :) Аз се излюпвах по "бозаджийско" време от латиноамерикански тип, когато другите деца вече бяха забравили, че сутринта са гледали "Том и Джери деца" :)
От доста време обаче имам периоди, в които доброволно си ставам рано, особено ако трябва да се чете. Даже напоследък забелязвам, че съм доста по-организирана, ако стана към 8-9, отколкото ако спя до обяд - тогава цял ден ми е мързеливо и вероятността да свърша нещо клони към минук безкрайност. А и чувството да станеш раничко и да си пийваш кафенце я пред компютър, а пред ТВ, е много яко :) Още по-яко е, когато всички станем по едно и също време (почти винаги се случва) и имаме достатъчно време за всичко по-горе. В началото на семестъра имаше кратък период, в който ходехме на една и съща лекция по едно и също време (от 8) - събуждахме се, всеки сънен - не знае къде се намира, пускахме музика или детско, кафенца ала-бала и изчезвахме към унито... Обаче съм забелязала, че ако не стана веднага при първата чута аларма, най-вероятно ще стана след поне 2 часа :) Ей така от 2 седмици се мъча да стана в 8, но преди 9.30 не се е случвало :) Днес обаче не стига, че си чух още първата аларма, ами и станах (30 мин излежаване не ги споменавам :)). Всички спинкаха още, аз си пийнах кафенце, гледах "Sponge Bob" - това било много яко :)) Това кафе сутрин ми става навик обаче - вчера ходих да тичам и после реших да не пия и следобяд така ме цепи тиквата! Сигурно от липсата на кафе е било, въпреки че още след тичането леко ме наболя, затова днес си го изпих като добро дете... макар че масажът на Бебо не е за изпускане :)
Не знам дали бях споменала, че в момента върви Европейско по футбол... вече остана само финалът, де. Турция най-накрая отпадна (доживях!!!) и то от Германия! Какви шествия бяха по улицитее - знамена, народ, пеене! Но доста по-кротко, отколкото би било в БГ според мен... Снощи гледахме втория полуфинал Испания - Русия в Biergarten-а наблизо - всички бяхме за Русия, обаче... нещата се развиха по малко по-друг начин... Да речем, че на финал са Германия и Испания :) Абе важното е, че Турция отпадна - толкова бях против тях, а имаха такъв късмет - идеше ми да се изям след всеки техен мач. Както ги бъзикаха в едно предаване, вече не се казва "last minute", а "Ich buch' türkisch" :D :D :D Вечерта завърши с 8 епизода на "Том и Джери", хаххаха - еми класика си е, яко е - счупих се да се хиля по едно време :D :D :D
И като финал малко офф-топик. Имаше една песничка, в която се пееше май: "We're going to Ibiza". Е, в моя случай утре сутрин ще пея: "I'm going to Aachen" :D С тати :)

Life... :)

Пак се позагубих от хоризонта напоследък. Не, че нищо интересно не се случва, даже напротив, но явно ме домързява да пиша все за партита, разходки, партита и разходки :) А доста такива се насъбраха.
Освен събиланията вкъщи отвреме-навреме, имаше и няколко по-големи БГ партита - имени дни, рождени дни, 24. май... Специално на последните 3 се забелязва невероятна тенденция - чалгата намалява :) Особено на последното онзи ден почти нямаше, а и като цяло беше доста по-различно откъм музика (да не се разбира, че е било тъпо, щото изобщо не беше - разнообразията не са лошо нещо, а и пак бяхме обичайните n човека, чухме и "Една Българска Роза"...). Май трябваше да дойда в Германия, за да се науча малко от малко да играя хоро :) За чалгата няма да влизам в детайли, обаче по тия купони не е истина математици, информатици и инженери какви гюбеци въртят :D :D :D Същите хора, които всеки ден по цял ден са в залата над задачите, в петък и събота вечер окупираме масите :D Ей това е да се напасваш във всякакви ситуации :))
Оо, май пропускам периода на ранната пролет, когато беше пикът на гриловете - всеки уикенд, покякога и по 2... Минаха и тия времена :)
Иначе... почнах да ходя по мачовете на Бебо - сууууупер яко е да си гледаш слънчицето как играе и да си го гушнеш след мача :) Приятелките на другите също идват да гледат, така че и компания и клюки не липсват :Р Време беше да се появя и аз - от зимата пристигаха запитвания :))
Сега пък се зарибих и по Европейското... този път Германия като че ли вече не ми е чак толкова при сърце, но в крайна сметка май пак ще съм за тях... или за Холандия. Коренно различно е, когато си за някой от отборите - доста по-интересни са мачовете така. Снощи гледахме Холандия - Италия в Biergarten-а наблизо. Имаше малка група италианци, дето в началото на мача овикаха махалата - всичко друго мълчи, гледа ги и се хили. И при първия гол за Холандия като скочи цялата кръчма :D Италианчетата почти не се обадиха повече :) Много як мач се получи!!! Днешните ще се събираме да ги гледаме вкъщи.
В по-личен план има 2 съществени неща. Първо, тати е в Германия - засега до август, след това ще гледаме :) Доста шашната бях, като разбрах, че идва след 10 дни - преди това нямах и идея какво става. Бях се поизнервила покрай това, защото в моя случай нещата не са само розови, но мисля, че е за добро :) Виждаме се през около 2 седмици, обикаляме насам-натам, бяхме и на последния мач за сезона на Бебо - изобщо всичко е супер :) След подледното ни виждане ми се изпари и изнервеността, че май бях станала доста... хмм :) Сигурно и не само това е оказвало влияние, но С това резултатът беше... Чак виновно ми ставаше на моменти :)
Другото, което е - вече стана половин година, откакто сме с Бебо :) Изцяло изневиделица почна всичко и адски много се радвам, че стана точно с него и че зарязах историите от есента/зимата - досега щях да съм си потрошила и нервите на всичко отгоре :) Сега всичко друго е спомени, чувствам се страхотно, отвсякъде слушам колко сме сладки, дори от хора, от които не съм очаквала - в събота на партито, примерно, от един приятел, който даже ни снима, хаха :)
С две думи - стават чудеса! (но доста се чака понякога за тях :D :D :D)