Monday, October 30, 2006

Weekend

Какво правих тези два дни (и нощи) ли? Я да видим сега...
Събота, 11.00 сабахлян. Звъни ми алармата (мали, как ми е писнала тая мелодия!!!). Няма начин, ще се става. След като изръшках целия интернет за каквото се сетя и за каквото никога не се бях сещала, вече нямаше какво друго да правя, освен да пробвам да уча. Избрах си CS - доказателствата на "задачи" от рода х.0=0 ги оставих за по-добри времена. Повече учих или повече пробвах да уча е спорно, но пак не беше като без хич. Обаче като видях колко много се е натрупало, сърцето ми се обърна, смъкна се надолу и пак се върна в изходна позиция. Тия дни май пак няма да се спи много...
Все още събота, точно време (с немска точност): 7 и нещо (подчертавам "и нещо" с 3 линии, едната от които червена, другите не ме интересуват). Бърза обиколка на Минимал с цел набавяне на животоспасяващи средства, а именно: количка (е тва уиски нали трябва да се пие с нещо?!?) и фъстъчки. Още една обиколка, вече на другите части от Luisencenter, докато дойде трамваят, и после вече към Arheilgen. Та събрахме се обичайните и оттам нататък мога да кажа, че адски много се хилих, ама наистина много :) Иначе излитания, приземявания, всичко 6. Поне аварии нямаше. По едно време приземяванията станаха доста принудителни, но успяхме да задържим височината, де :) Тепърва разбрах, че тази вечер се връщал часовникът с 1 час назад. Ехааа, супер, 1 час повече ще се хилим :)
Вече неделя. Към 5.30 а.м. Вървим към спирката за първия трамвай и слушам някаква аларма с петел, дето доста прилича на следващия супер хит на Пайнер. Заливам се от смях. На второто слушане същата работа. След 20-на минути слизам на Карлсхоф. Някакъв се спира пред мен и ми вика "Здрасти, познаваш ли ме?". Смотах му нещо не особено убедително и си викам " Абе явно трябва да те познавам отнякъде, ама идея си нямам кой си" (оказа се комшията.... е па мога ли да ви запомня всичките?!?). Както и да е, дръпнахме един лаф, докато вървяхме към блока. Предлагаше ми някакви хлебчета с шоколад. Луд ли си, на мен ми се спи като на пън, ходя по инерция и само чакам да кацна, само ядене ми е в главата. Към 7 без нещо се тупнах на леглото и не мръднах повече. Алармата ще звъни към 13.00.
11 и нещо. Почвам да примигвам. Поглеждам часовника - има още доста време - и умирам.
13.00. Тоя път вече няма повече време, ама не получавам разрешение за излитане и тва си е. Едва-едва успявам да се отлепя. По-късно, вече на що-годе бодра глава, се сетих, че връщането на часовника всъщност значи, че ще се стъмва по-рано. Кофти откритие.
Следобяд пак към Франкфурт да се гласува. Тоя път си викам: Тъй и тъй пак съм дошла, бъдещият президент е пределно ясен още отпреди първи тур, а и този път са гласували доста по-малко народ, демек моят глас не е от никакво значение, дай поне да си го дам ей тъй, да видя какво е, че това и ще си остане. Еми дадох го, взеха ми го, ура, хаха - първото ми гласуване (ако бях по-"съвестна" гражданка, щеше да е трето, ама аз нали съм темерут). Тааа... честит ни нов стар президент, със здраве да си го ползваме!
После ходих да инспектирам как се живее в Griesheim... Пам-пам, пам-пам, хахах... Еми добре се живее, одобрявам :) И след 1/3 ден навън пак се върнах в изходна позиция.
А утре пак е понеделник. Всъщност мани, че утре е понеделник, тъпото е, че вдругиден е вторник - гаднооооо. Ама то винаги така става...

Tuesday, October 24, 2006

Уфф...ZzZzZz

Кога най-накрая ще се науча да си проявявам ината в по-подходящи ситуации, а не да го използвам срещу мен?!
Трябва да се отуча от тоя гаден навик да оставям всичко за последния момент!
Трябва да се занимавам малко по-малко с глупости...много по-малко!
Трябва да спра да се разсейвам в малкото случаи, в които правя нещо важно!
Трябва да не се мотая толкова и накрая да правя всичко на пожар!
Трябва да се науча да правя и каквото не искам!
Трябва да си организирам по-добре времето!
Трябва да...
Абе има ли смисъл?! И без това знам, че няма да го направя всичкото това, пък нека си трябва. Само че точно заради тези "предимства" на характера за моя милост тая вечер така и не остана време да пробва дали ще може да заспи (а не е като да не може) и цяла вечер се изживява като нощен караул (да бях сега на Messe поне парички щяха да паднат, хаха). ZzZzZz... спи ми сеее... след малко даже имам среща пред стола за сутрешно кафе, дано само е отворено, хъх... Прозяяяяяв... а такаа, кажете едно число сега... уфф, то за кихане беше това. Не ща да кихам. Малии утре... уфф, пази Боже и утре да е, само днес... таа, днес съм и цял ден в унито - 8 часа. Ще разчитам на Цвети да ме сръгва в ребрата за добро утро по време на лекциите. То не е ясно кой кого де, че изобщо не е и тя в Скайп в момента. Само да се върна вечерта, лелеее!!! Брррр... "Начертайте триъгълник АВС." Това беше всичко, което разбрах от тая задача. Е, можеше и по-зле да е. Или пък не можеше?!?
ZzZzZzZzzzZzZ, спи ми сееееее...Не като на удавник - като на труп ми се спи! КАФЕ, КАФЕ, КАФЕ, КАФЕ, КАФЕ, КАФЕ, КАФЕ, КАФЕ, КАФЕ.... А ние двамата с Боби... ляляяя... Ти мене разпознаваш ли ме или не ме разпознаваш?!?

Sunday, October 22, 2006

Shopping :)

Скоро не бях скитала толкова, колкото днес :) (висенето в унито не се брои) Буквално цял ден навън - почти веднага, след като станах, се изнесох и чак вечерта се върнах. Обичам такива дни! Ей така, просто да не се заседявам вътре, а веднага да изляза и никаква да ме няма. Обикаляхме една камара магазини. Още не мога да си избера конкретен телефон - все се намира нещо, което не ме кефи... Иначе дрешки си набелязах доста и вече втори път ги оглеждам и на третия няма да оцелеят май :) После откарахме няколко часа в McDonald's...
Точно като се прибрах пък се появиха да ме агитират за купонче в Dieburg, ама нещо ме домързя. Впрочем по-скоро ме хванаха още от вратата и не ми се излизаше съвсем веднага, ама то пак не беше толкова веднага, щото ударихме 1 час лафче. Май трябваше да отида. Акъл! Карай, другия път (няма да е много далече в бъдещето, сигурна съм :)).
Тази вечер нещо съм на вълна Слави Трифонов. Не знам защо, ама точно неговите песнички ми се слушат. Яки текстове имат някои, пък и не са лоши - действат ми понякога, особено някои.
1. Слави Трифонов - Един Приятел
2. Слави Трифонов - Ела, Ела
3. Слави Трифонов - Френската Гимназия - айде, ние сме, хаха :)) Нашта маса поздравява себе си :)
4. Слави Трифонов - И Обичам
5. Слави Трифонов - Жива Рана - лято 2001... онова лято...онази смотана част от онова супер яко лято... обожавах я тази песен тогава, защото доста отговаряше на обстоятелствата...и защото е тъжна - песен, която ме кара да се замисля и може да ме разплаче, не може да не ми харесва.... а тази е доказала, че може...мдаа, доказа го...
6. Слави Трифонов - Това Е
7. Слави Трифонов - Няма Любов - ммммм...
8. Слави Трифонов - Реквием За Една Мръсница - много готина песничка
9. Слави Трифонов - В Джаза - хахахха, баси майтапа...тази, заедно с още няколко, я дръпнах преди малко,че реших, че моите не са достатъчно :)
10. Слави Трифонов - Сафари
11. Слави Трифонов и Нели Петкова - Само Мен
12. Слави Трифонов - Стоп! Забрави За Правилата
13. Слави Трифонов - Вечеряй, Радо
Малии, аз съм имала доста песнички на Славчо... Иво е виновен :) (благодарности, хаха)
***
Утре ще се избира президент на България...

Friday, October 20, 2006

:)))

Днес явно ми е щастливият ден (като изключим ставането в 7.30)!!! Първо... мдаа, някой вече може да се похвали с двугодишна виза :) Супер бързичко стана. Докато се усетя, вече бях извън офиса с новата виза. Да не говорим, че половината документи изобщо не ми ги искаха - никакви банкови удостоверения, декларации от родители и т.н. Няма мърдане вече, не могат да ме поместят оттук, само унито да не им помогне, че...
После се записвах на курсове по немски. От известно време се чудя как ще събера всичките 5 курса, без да се побъркам и все пак да ходя и на останалите неща, а днес жената каза, че ми трябвали само два, защото съм била много умна :Р ... тъй де, съм имала много точки на теста. Еми 85 от 100 не са малко, да :Р Ей това като го каза, направо ме направи неадекватна. После 3 пъти я питах дали са достатъчни само тия двата, че нещо не ми се вярваше. Достатъчни били :) Ако съм искала, можело да запиша и други. Ма как пък няма да искам, мерси. Якото е, че още през февруари ще мога да отида на UNIcert III.
А упражненията ми по Counter Strike (CS) ще са в понеделник, след като се писах, че в петък имам немски, който всъщност вече нямам :) Демек Freitag ist mein freier Tag, хаха :) Никакви занимавки тогава, поне не задължителни... то незадължителни сигурно ще се намерят, ъхъх. Ама добре, че отървах петъчните курсове по немски, че бяха пълни глупости. Аз като завърших езиковата, си бях казала, че вече никакви есета по теми "отвън" няма да пиша - мали как го мразя товааа!!! Оставаше пък да дойда в ТЕХНИЧЕСКИ университет и пак да ме карат да пиша, неее! Никой път! Тъй че супер яко се развиха нещата, направо прекалено добре, за да е истина. Ама то като тръгне веднъж така... а дано продължава, де :)
Единственото кофти е, че телефончето, което си харесах, се оказа 180 евро и май ще го прежаля... хлип :(
(Абе кой го пържи тоя боб вън, бе?!?!?)

Thursday, October 19, 2006

Отчет

Тия дни нещо се позагубих май. Не че имам график за писане тук - принципа "когато - тогава" най го уважавам.
Напоследък, освен че ставам по-рано, отколкото ми се иска, станах и баш студентка, мани - бегай. От 3 дни ходя на даскало и засега бързо се изнизват лекциите и упражненията, но си мисля, че скоро ще почне да не ме свърта толкова време на едно място. Даже днес като че ли маааалко по-бавно минаваше времето, ще видим утре. Всъщност утре имам 2 лекции и 1 упражнение, което си е супер - почти нищо няма да се прави, кеф :) Петък засега ми е свободният ден, ще гледаме после, ама тоя петък ме прецакаха да ставам в 7.30 за визата. Малиии!!! Ще и го върна аз на Лаура!!! Обаче като я взема тая виза...аууу :) Току-виж тогава вече спра да надувам главите на хората за пазара на мобилни телефони.
(Ууупс, Winamp-ът ме поздравява специално с Lost...амхм, мерси много, дано съм се понамерила малко все пак....)
Струва ми се, че затъпявам. Не знам защо, не знам дали, ама... абе нищо не знам. Хах, явно наистина затъпявам. Лоша работа. Отделно, че тия дни отвреме навреме ми се въртят едни мисли (нищо общо със затъпяването, ама не ми се занимава с връзка между подтезите в текста в момента)... Все по-рядко като че ли, но ги има и като ги има....странно е, гадно е, направо да си кажа, че ме е страх чак! Страх всъщност е силно казано, но нещо такова. Абе не може да бъде, не щааа...
Я да разведря обстановката малко. Напоследък си загърбих функцията на календар - ще взема да наваксам. Айде на рождените днииии!
12.10. - Мигъла!!! Мойто си Мигълче! Мацунка!
14.10. - Калина и Ради
17.10. - Надя US - power-a
Живи и здрави, народе! И да разказвате после... за всичко! Баси, 3 реда рожденици и от 3 различни държави - БГ, USA и Кипър...
РД-то на Мигъла може да се каже, че го отбелязах, защото тогава бях на диско :) Мноого яко си изкарах, още ми държи споменът (мускулната треска мина оня ден :Р тя лекичка де, ама я имаше, уау!!! Не го очаквах от себе си - или съм загубила тренинг, или съм се разглобила. Вярно, че към 6 нещо ме понаболяваха краката, ама чак пък толкова?!? Трябва още практика явно :Р) Искам практикаааа! :)
Искам да спяяяя...

Tuesday, October 10, 2006

Нааай-накрая!

Днес най-накрая си получих Semester Ticket-a. Всъщност не го получих, ами отидох на крака и си го взех. Объркали ми били адреса...милите :Р Иначе е бил пуснат още на 28. септември. Малии, убих ги, нямат ме за човек нещо :) Така че от днес общо взето официално или почти официално се водя студентка към ей тия ей там, дето ги приказвам от една година - с номерчето като затворник, с всичко. Това номерче има да виси по стените... малко стил "WANTED", ама...
Вече мога да си джиткам свободно из транспорта и най-накрая (много почнах да я повтарям тая дума май?!?) си взех юрганчето, дето си го заплюх още преди 3 седмици поне. Едно светло зеленичко с жълто, като за луд точно :) Че и една възглавница забърсах междувременно. То голямо избиране беше! Направо проучих пазара и издълбах дупка в пода от толкова минаване по едно и също място. Ама вече са си мои :) Само дето още не съм ги привела в употреба, а вече е почти 3 а.м... Ей сега ще се разщъкам пак по нощите.
Ау, в коридора и в кухнята как мирише на панаир, хахаха :) Тази вечер се събирахме да изпращаме Никола - утре заминава за малко към България. Абе намираме си поводи само - по случай случая е най-честият. Та нещо се разшетаха, някакви кюфтета въртяха, хаха, за които после отнесоха адските бъзици, ама... така е, неблагодарно племе сме ние, гледащите отстрани :) Като се замисля, трябва да са свикнали, защото предния път примерно майтапите бяха заради картофите... не че останаха :) Бая се посмяхме пак, да не кажа, че направо се скъсахме да се хилим! Пиенето беше тоя път по-малко, въпреки че като гледам празните бутилки бира, почвам да се замислям... Ама не, по-малко си беше категорично, а и шотовете липсваха :) Вече има идеи за шипченска (от шипките до джама) - карлсхофска ракия и за Survivor в Карлсхоф - няма как, трябва да се живее от нещо :) И понеже вече има представа как се отделя алкохол от боя за обувки, трябва само да се открие тайната на ферментирането на боза и затваряме цикъла на производство. Има бъдеще мисля, особено за евентуално живеене срещу вкъщи, ако сега живеем срещу лудницата... а тук всеки един от трите блока си е потенциална лудница, така че...

Sunday, October 08, 2006

Купонче :)

Днес си правихме българо-бразилско грил-парти, което в последствие май се оказа по-скоро бира-парти, но нищо :) Времето учудващо беше на наша страна. След няколко мрачни и дъждовни дни, днес беше топло и печеше слънце. Амм, топло през деня, защото вечерта бях вече с най-дебелия си пуловер и яке и ми беше доста студено. Иначе партито почна още следобяд и имаше доста повече хора, отколкото очаквах да има. По едно време цялата поляна (точно под джама ми :)) беше пълна с хора - половината бразилци, другата половина ние. Адски весели хора!!! Естествено, не мина и без уроци по езика :) А ние какво ги учихмеее, хахаха. Единият бразилец сумати време повтаря после "Пиян съм кат' магаре", "Кво стаа, селянин" и "Ти си тъп селянин" :)) Тук вече се заливахме от смях! А за роднините по майчина линия те си ги знаеха отпреди, даже по няколко полезни изразчета. Само се наложи да им обясня един какво точно значи, ама просто им дадох италианския вариант и готово, хаха :) На португалски нищо не запомних, но както и да е. И за пореден път, като си кажех името, човекът отсреща почваше да се хили и казваше: "Wie? Sag das bitte langsam...". Обичам да ги хвърлям в тъча :)) Ама кефят тия бразилци! Супер луди! Оня ден след немския се позабавих малко, а те останали да ме чакат, и им викам "Малко се наложи да ме изчакате" и единият Карлос се ухили и като изцепи "Спокойно", направо щях да падна, хаха. Ама страшни думи научил: спокойно, чакай, как си.... другата няма да я казвам, да не загубим детската аудитория :) Само ще подскажа, че тая вечер я използва като "мило" обръщение и направо изпадахме от смях :) Утре, ако се появят, пак ще се хилим :)

Thursday, October 05, 2006

5.-ти октомври - празниииик! :)



Днес Стара Загора си има празник :) Честит да и е, както и на всички заралии, живущи и не толкова живущи там! Леко "предпразнично" онзи ден последната вълна студенти-зайци се изнесе оттам, но какво да се прави...Който си е старозагорец, си е старозагорец навсякъде :)Нищо. Не вярвам панаирът да загуби много от това :) Представям си каква лудница е там пак. Последните няколко години не съм ходила - писнаха ми тия гондоли вече, ама преди определено си беше емоцийка, че и традиция, и колкото по-рано отидеш, толкова повече поводи за фукане имаш :) А точно на 5-ти октомври задължително!!! С часове сме го обикаляли тоя панаир и то всеки ден. Голяма цигания, хаха :)
Яко си ми е градчето. Може да не е много голямо и, като излезеш на главната, да видиш половината си познати за 10 минути, ама какво му е лошото пък на това?! Иначе...красив, зелен, пълен с народ...абе моят си град!!!

Tuesday, October 03, 2006

Дъжд

От вчера следобяд не е спряло да вали - едно 30-на часа вече. Бавен, спокоен дъжд, без гръмотевици и светкавици. Не знам защо, обаче... КЕФИ МЕЕЕЕЕ! Мрачно, хладно - 19 градуса били максималните днес, доколкото разбрах, което,в сравнение със старозагорските 30, си е просто... просто няма място за сравнение. Типична есен си е в момента и не мога да си обясня защо, но създава една приятна домашна атмосфера. Сещам се за летните дъждове на село... Нещо май съм се побъркала?!? Обаче си ме кефи, пък и вътре е топличко. Адската изолация имат тия кутийки!!! Само дето утре ще трябва да мъкна чадър...
Днес, понеже защото впрочем междудругото немците си имат празник (Der Tag der deutschen Einheit - не нося отговорност за евентуални грешки - честит да им е :)), няма нито немски, нито математика, нито нещо отворено, само спане, което изобщо не беше зле всъщност :) Само не мога да си обясня защо един вид ще се отучва утре - все едно да отучваме 3-ти март, ама айде. Цитирайки една "звезда на футбола": "Мани, баце, всички са пустиняци" :) Та днес можехме да мръднем до Франкфурт...да, ама не! Някой явно все още не си е получил Semester Ticket-a. Кой ли ще е тоя?! Поне вече пътува насам... то пък баси пътя 5 дена от унито дотук!?! Да бяха ми го оставили сама да си го взема! Поне с наема всичко е ОК. Леееко май бях пропуснала срока, ама нямаше никакви проблеми. Сега поне вече ще се обслужват сами. (пък немският ми е страшен, хаха...върши работа, де:))
То това арно, ама аз друго се чудя. Що има толкова малко хора в нета тая вечер? Хаха...обикновено по това време почвам да пиша и с крака, за да печеля време, но днес явно ще съм в заслужена почивка. Явно сега и момента да извадя останалите думи, докато не се е върнал народът. Просто усещам как сега, като почна с думите, ще се появят няколко човека :) А дано! Обаче тия 2 седмици май ще трябва немския да го уча повечко, ако искам да се метна в Oberstufe... пък аз искам. И мързелът не е за пренебрегване, но ще гледам да го пренебрегна 1-2-3 пъти...дано не се сърди после. (Опаа, тати се появява в ICQ, хаха, аз като приказвам, не говоря :)) Пък дано остане време и за някой филм, че ги събирам с кофи вече и все си намирам други занимавки на тоя комп. Снощи най-накрая да реша да гледам нещо и си легнах пак след 4 заради него. Тая вечер обаче не е желателно да става така...
***
1. JoJo - Too Little, Too Late
2. JoJo - Leave (Get Out)
3. Gadjo ft. Alexandra Prince - So Many Times - леле, как ме дразнеше зимата тая песен...сега не :)
4. KMC ft. Sandy - Get Better
5. Supermode - Tell Me Why
6. Stevie B. - Funky Melody - Retro Party някъде сииии...май Phobia, ама може и Paralax
7. Danzel vs. DJ F.R.A.N.K. - My Arms Keep Missing You
и още, и още...