I'm freeeee :)

Днес това, което толкова чаках 10 дни, най-накрая стана - Messe-то свършиии!!! :) Направо не мога да повярвам, че вече ще се наспя, ще се кротна в Дармщат, няма да пътувам всеки Божи ден до Франкфурт по 1 час с гадната S-ка, няма да виждам вече гадния "Молив" и да чувам "Nächster Halt: Frankfurt, Messe" - ей това, като го чуя, ми иде да взривя планетата, сериозно! А този "Молив", който междудругото е едно от първите неща, което лъсва още съвсем-съвсем на влизане във Франкфурт, само като го видя и подсъзнателно почвам да си мрънкам разни работи под носа :) А иначе толкова го харесвах този град, но сега не искам да припаря до него, да не говорим пък до самото Messe...поне не до следващото такова.
Днес отидох на бач леееко хленчейки пак и с надежда следващия път, като си погледна часовника, вече да е поне 16 часа. Времето наистина се извъртя бързо, както и последните няколко дни, но имаше малко повече работа и на 1-2 пъти направо с кеф ми идеше да се свлека на земята. А колкото по-наближаваше да си ходим, толкова по не ме свърташе и когато най-накрая приключихме, всякаква умора изведнъж изчезна и се ометох по най-бързия начин. Във влака - редовната случайна среща с други БГ-та и за разлика от буквално празния сутринта, този беше фраш и ходихме от последния до първия вагон, докато си намерим 3 места едно до друго - направо до Дармщат стигнахме:) И като се раздъвкали вътре всички, да не говорим, че и леко задушно си беше в първия момент, малии :)
Иначе още няколко дни ще си спомням за Messe-то по бясната мускулна треска на дясното ми рамо, а за когато мине си имам компактно изгаряне на пръста, което всъщност повече се усеща, отколкото се вижда, но не е болка за умиране :) Ама така е, като хем симулираш дейност, хем си некадърен - все ще си лепнеш ръката, където не трябва :) Но нищо - ако не клетките на епидермиса, поне споменът ще живее още малко :) А най-съществения резултат от Messe-то го чакам в най-скоро време на сметката ми :Р Като го имам предвид, не би трябвало да мрънкам толкова, но напоследък съм се специализирала в тая част - ако се слушам отстрани, направо бих си дала "ignore". Сега поне да не продължавам с мрънкането, че и без това ми се спи стабилно. От утре съм вече местна, але-але, а и май наближава подходящото време да се купуват ботушки :) Ще видим какво ще гледаме и ще гледаме какво ще видим :)

Песничка... щото така!!!

Karen Overton - Your Loving Arms

Sometimes the way that you act makes me wonder

What I am to you

Sometimes I can't stand the way that I'm acting

To be part of the things you do

Often I've asked you for too much of your time

Like I'm stealing

And when I dream of the fear that you're leaving

I reach out

Oh baby then you

So many times have I asked you to tell me

That I'm your girl

Time after time I have needed a reason

Just to get inside your world

So many times have I asked you to ask me

How it feels to love

And when this love seems the only conclusion

That I'm guilty of

Oh baby then you

Put your loving arms around me

And you whisper to me when you

Put your loving arms around me

And inside your arms I'm burning

Put your loving arms around me

And you whisper to me when you

And inside your arms I'm burning

I'm burning, inside your arms I'm burning...

***

Мдаа, сама се закопах... (fubar)

Back to reality :)

Ето ме пак - пряко включване от земята на бирата и Würstchen-ите :) В края на лятото някои фтички заминават на юг, аз обаче сам от заблудените. които се евакуират на запад. Миналата сряда, след що-годе прилично пътуване с любимите ми "Ивкони" и то на видната дата 11. септември, успешно цъфнах жива и здрава на Франкфуртската гара със завидините и почти невероятни за тази фирма само 2 часа и 45 минути закъснение, които отчасти компенсираха студа, дето брах в автобуса. След като наминах през депо: Разтоварване, демек вкъщи, минахме с Цвети и за по кафенце в малко позабравения вече Мc Donald's, а после и през любимото юни да гледаме БГ мач. Предаването спря още първото полувреме, ама това е друг въпрос ;) Още на следващия ден вече бях на работа на още по-любимото ми Messe (взривете го, бе, хора, моля вииии!!!). Работа е силно казано, защото ми плащат, за да седя цял ден на стол и да пия кафе. Много гадно :Д Ама така е - времето "прецака" нещата: след цяло лято облаци и дъжд, сега пече невероятно слънце и през деня стига докъм 23-24 градуса - никoй не е луд да яде Würstchen-и на закрито, особено пък с толкова щандове навън. Ама все тая, не вярвам да фалира Messe-то само защото ми плаща, без да му трябвам ;) Иначе малко инфо: IAA, демек накратко Automesse, с аааадски много посетители, та използвах възможността да се огледам за бъдещото си возило, ама на щандовете на Ferrari и Maseratti имаше толкова много народ! Tiq pa vse edno kola ne sa vijdali :D Da se bqha strupali pri LADA, a ne da mi zakrivat gledkata, ama doredih se pak, de ;) Pokrai tova Messe player-at mi stana edna ot lubimite "igra4ki", 4e 40 min v S-kata ne sa si rabota.Днес реших да си свърша някои неща из Darmstadt, но утре пак ще гледам да поработя - като не ми прати договор Herr Wenig (!!! хахахах), така ще е. Най-накрая успях и да се докопам до net от унито, че вкъщи леко няма ;) Поне така уж успявам да спя малко повече, че откакто сам се върнала, все се налага да ставам към 7.Но животът не е само работа, де ;) Преди 2-3 вечери излизахме да пийнем и уж щяхме да сме 3-4 човека, а по щастлива, жестока, невероятна случайност се събрахме 4-5 маси :Д Аз бях откарала 9 часа на Messe и почти дума не бях обелила, та такава приказка и смях ми се бяха отворили, не можах да млъкна :D Всъщност още като чух музиката за моите уши в края на всеки работен ден - "Feierabend", всичко негативно изчезна и като живнах :) От работа директно на пийването... Адски много се смях, и на люлки се люлях, изобщооо :D Хмм, хубаво се въртя аз на тоя стол, ама май ще взема да ставам вече. Доста неща са се събрали за по-малко от седмица, като гледам, ама ваш проблем - аз няма да го чета това и без друго :D Доскоро и поздрави от трупащата втори милион :D

P.S. Има бъгове с азбуките из поста, ама с тая маймуница тук пак късмет, че успях да изкарам изобщо някаква нашеница. Добре че са форумите :D

Голямото обикаляне на БГ :)

Тази сряда окончателно се прибрах в Стара Загора след седмица и половина нон-стоп джиткане из Родината :) Сега вече няма мърдане оттук (то не че има къде да ходя вече, още по-малко пък КОГА, хъх). На всичките места беше яко, но все пак предпочитах да си идвам по-бързичко и се прибирах с кеф. Навръщане даже и от Дунавци не ми беше толкова криво, колкото друг път - просто искам вече да си прекарам вкъщи колкото се може повече, а и там изкарах 5 дни все пак.
"Турнето" ми почна първо оттам. Казвала съм го хиляди пъти, ще го кажа и пак - обичам да ходя там - въпреки 7-те часа път в едната посока, които този път пропътувах даже и сама (на отиване изслушах почти всички от 77-те песни на плеъра и проспах 80% от пътя, а навръщане изчетох над 60 страници от книгата ми :Р)
Прибрах се в Стара Загора за една вечер, колкото да мръдна на 2 кафета и да си стегна багажа за моренце с тати :) До последно беше "Destination unknown", но накрая късмет извади Китен, почти на принципа "Затварям си очите и където посоча - там" :) Като пристигнахме, веднага се опнахме на плажа и така няколко часа. Хванах си леко тенче и, държа да отбележа, така че подчертавам: намазах се ПРЕДИ да се пльосна да се пържа, а не както досега след като изгоря, когато вече и фактор 60 не може да ми помогне, стоях във водата само по около 10-на минутки, а не както досега от момента на пристигане до момента на тръгване, като моментът на измръзване и добиване на лилав цвят и схванати крайници се пада по средата :) Явно този така иновативен начин на шляпане е бил единият ключ от палатката, щото лицето ми не изгоря изобщо и така и не изпитах студ до края на морето. Жгу имам предвид за друг път :) Втория ден валя, така че го прекарахме в разходки из Китен, а на третия ставаше за плаж, ама не ми се прибираше към Стара Загора солена и с пясък, затова пак само на разходки се отдадохме - този път в Созопол :) Отдавна не бях отскачала до морето основно защото изгарям ужасно, но след тазгодишните ми "открития" почвам май пак да се зарибявам :) Готина екскурзийка се получи, въпреки времето!
После пак се прибрах за 1 вечер и на другия ден заминах за село за 2 дни - това и ще ми остане за лято 2007...
Сега вече съм си в Стара Загора и не искам да мърдам наникъде!!! Искам да се изкефя максимално на следващите няколко дни, защото във вторник сабахлян отново поемам дългия път към Европата :( Пффф, че и с автобус пак. Ще го преживея, ама зимата вече самолет 100000%! Пак да не се заричам, щото и сега щеше да е 10000% самолет, ама... ама пък тогава е и зима все пак, така че толкова ще са процентите :)
Сега пак редовното измъкване, ама отивам да спя :) ПЪрво си е време вече (даже за ставане ще е време след малко), а и някакъв главоцеп имам май, хм. Преди малко се върнах от сватба и хем не беше много уискито, пък и ме заболя още докато го пих, така че не е такова, а и друг път съм я забелязвала тая тенденция (то след третия път е вече идиотизъм, ама айде:)) Пак ще да е от него, де, ама причините са други. Johny Walker ми се разхожда из челото в момента, да го... :) Айде, отлитам, че утре кафета ме чакат :)

П.С. Олилйее, то било 9. септември! Въх, 2 години ли стана'а, бе! Що ги помня тия работи, не знам, ама благодарско на тая дата :Р