24.03.2007 - Един ден в Амстердам :)

Страхотен ден беше - весела компанийка, нови места...! Но да почна, както си му е редът, а именно - с началото:) И, да - ще бъде дъъълго:)
малко преди 06.15 ам - сънувам как се заливам от смях на нещо, което би трябвало да е сериозно:) Постепенно минавам в полубудно състояние и се усещам, че наистина се подхилквам:) После вече се събуждам окончателно.
06.15 - звъни ми алармата. Късно е, чадо, ама ти, какичката, дето пееш - айде недей да викаш толкова другия път, а?! Освен това...О, не! Навън вали!:(
към 07.20 ам - лафчета по телефона - Ицо и Тишко ще са долу след минутки. Изчезвам и заключвам вратата от външната страна:)
към 08.00 - вече и Тонито е в колата и започва същинският път. Аз се хиля като идиот -може би още ме държи от съня, но по-скоро отличителен белег:) Пък и средата предразполага:)
10 часа - Бам! Задръстване на магистралата край Кьолн заради ремонт (само в нашата посока естествено:)) Как се задръстват 5 ленти само в едната посока, не мога да обясня, ама явно бая щъка народът. Прекарваме доволен 1 час в стоене на едно място с периодични придвижвания за по няколко метра, но затова пък постоянни майтапи и заглеждане по околните МПС-та:) А, и междудругото, по тези райони вече не валеше и явно не беше и валяло:) Yes, yes, yes!!!
11 часа - time to go. Йевала:)
След известно време стигнахме Холандия. Нещо се сторихме подозрителни и чичко полицай ни поразгледа документите...че и лафче дръпнахме:) След няколко минутки спряхме за почивка, за манджа и за първи снимки:) Пекна даже и слънце и не беше толкова студ, колкото в Дармщат:) 1:0 за нас! Първи впечатления - холандският си е бая мешана скара, но има повече общо с немския, отколкото мислех. И, да - радиата им са The Best!!! Всичките!
някъде към 14.00 - минали сме Утрехт и най-накрая стигаме Амстердам:) Доста по-късно от очакваното, но:) Разглеждаме първо "Амстердам Арена" на местното отборче "Аякс", което без Гацо Бацов вярвам нищо не струва:) Сградата прилича на летяща чиния, но извънземни не видяхме. А районът малко ми напомня на Франкфурт...
Потегляме към центъра. Следващо впечатление - карат на принципа "Сам съм на пътя - дреме ми!". Уличките са тесни, от едната страна са ти коли, от другата - колоездачи-камикадзета, отпред - пешеходци. С една дума - лудница!
към 15.00 - след известно напрегнато обикаляне паркираме на някакъв подземен паркинг за поне 200 коли и почваме да мааме крачоли из града, който е уау! - пак тези старинни сгради и замъци заедно с готини магазини, адски много народ, тесни улички, а като прибавиш и многото канали...абе супер як град! Не знаех, че къщите на Ане Франк и Рембрандт са в Амстердам, но...вече знам:)
към 18.30 - след дъълго обикаляне цял следобед и мнооого снимки е време за почивка (и манджа) - Burger King. Папкаме, хилим се, а за фон - едно от радиата им! Уникално! Кога друг път ще чуя "Electro" в заведение за бързо хранене:)
20 часа - ша си одим:) Тръгваме и... се връщаме на същото място - грешка в навигационната система:) Вторият опит вече е успешен и след ходене, ходене, ходене стигаме до колата и тръгваме наобратно. Скоро се поумълчаваме и почваме да играем на думи, за да не заспим. Ефектът беше огромен:) А радиото - лелеее! Не знам кога сме стигнали в Германия, обаче табелите от "Uit" станаха "Ausfahrt", а малко след това радиото мина на "Big City Beats".
час: някъде тогава - наближаваме Кьолн. Нашата магистрала е затворена и се налага да заобикаляме града. Не ни върви нещо с тоя град, ама поне му хвърлих едно око, доколкото беше възможно:) После вече всичко нормално. Успях с известно усилие да не заспя повреме на целия път - бих се гръмнала в противен случай!
02.00 ам - вече сме в Дармщат. Спи ми се до липса на ориентация, така че маршрутът до вкъщи ми се струва напълно непознат и се усещам къде сме чак като стигнахме:) На будно се ориентирам малко по-добре, държа да отбележа :Р Освен това времето се мести към лятно с 1 час напред и изведнъж става 3:( Интересно, че при предната смяна бях с почти същите хора:) Както и да е. Стигам си вкъщи и след малко излишно мотане падам и умирам.
Един незабравим ден! Благодаря на хората, които го направиха такъв! Love you all!:)

Пролет?!?!?! o_O

Вчера, което, за да съм точна, от 2 часа и 4 минути вече е "онзи ден", дойде астономическата пролет. По принцип. Дотук добре. Нищо необичайно, ако съдехме по времето от миналата седмица - 20 градуса, слънце, синьо небе... Тогава ми беше адски странно как във Филаделфия при Стеф буквално за 3 дни времето премина от 25 градуса и слънце през 10 градуса, за да стане на третия ден -2 и да вали сняг! Е, тук чак такива ненормалщини няма - явно те са по-смахнати от Немция :Р Но наистина последните няколко дни захладня, а днес, като излизах следобяд, направо си умрях от студ! Към 4 градуса е било. Язък за новите ми пролетни обуща:)
Днес още в момента, в който излязох, се замислих дали все пак не трябваше да си облека нещо по-стабилно, и докато си размишлявах, попаднах на...парче сняг! Не знам каква ми е била физиономията, обаче предполагам, след като докато се усетя, вече бях казала на глас "Сняг?!?" Еми така е-който е свикнал от малък да си говори сам, не се усеща в такива моменти:) По време на цялото ми мотане ръмеше, ама едно такова никакво-хем не е за чадър, ама хем пък мокри - няма угаждане:) Точно като се прибрах, дъждецът усили. Аз-лепната за парното, то-на 5, крачката ми отгоре-голям кеф, че е точно зад бюрото:) Голям кеф да го слушаш тоя дъжд, като пада по...абе където пада там:) Но това не е всичко! Ако се обадите до 5 минути, получавате още...опа, това от друг филм беше. И все пак това не беше всичко! По едно време реших да мръдна до кухнята. Катеря си аз стъпалата, нищо не подозираща, стигам горе и нали имаме клюкарски прозорци, пред мен се облещва целият "чар" на времето - не само се изсипва дъжд, ами вали и сняг като бонус!!! Последва второ "Сняг!?!". В момента не знам дали още вали 2 в 1, обаче дъждът се чува много ясно даже и май няма намерение да спира. Вали вече от около 9 часа нон-стоп! Не смея да предполагам каква ще ми е реакцията утре (днес), като погледна навън... В краен случай ще си купя лодка:) И без това с автобус е твърде изтъркано вече:) А казват, че на дъжд се спяло по-хубаво. Еми аз със спането проблеми нямам, само със събуждането, така че дано успея да отлепя утре навреме:)
Ух, и дано в събота не вали, че...

Бясна съм!!!

Мразя я тая JAVA вече! До гуша ми дойде от нея! Нищо не схващам, нищо не мога да направя...!!! Не знам колко време вече се мъча да напиша програма от 10 реда и не мога да ги разкарам тия скапани грешки и тва си е! Баси - 10-на реда програма и най-малко 2 грешки! Аа, да, случи се няколко пъти да има само по една...ама няколко пъти! И то ебати и грешките: "Махни тая скоба" - махам я, "Тук трябва да има скоба - сложи я"!!! Еми майната ти! Какво искаш последно?! На идиот ме прави значи... Не знам аз ли съм дефектна нещо, ама ей такива неща не ми влияят стимулиращо - напротив! Бяс ме хваща, та чак ми се реве даже!!! Откъде да дойде тоя стимул?! Четеш, четеш, четеш и накрая пак гледаш като идиот! Еми аз така мога да гледам и без да чета, баси! Никакъв напредък - нищо! Понякога наистина сериозно се замислям дали това е за мен. А ще се местя "Информатика", Господи!!! От една страна, няма такова нещо като "Не е за мен" - това е по-скоро мързел. Нали уж успехът бил 1% талант и 99% труд?! Е, що не става тогава?! Явно трудът не е достатъчен. Съгласна съм, ама как да е достатъчен, като все стигам до ей такива задънени улици?! Как да продължа? Грррр...побърквам се! Да бях учила икономика... с тая история, философия, право щях да цъфна и да вържа отвсякъде! Баси, за нищо не ставам... Аа, да, може би за английска филология. Хах! И да стана даскал после... А и мразя да пиша есета! Ама нали "Ромен Ролан" е елитна гимназия. Ами значи мога и само с нея да си остана, хъх!
Защо все така става? Аз ли съм най-големият идиот, че само аз не ги разбирам нещата?! Нито са събрани само гении в тоя университет, нито нищо. Много учене му е майката (бащата не знам кой е). Еми ето - пробвам да уча и кво става - не мога да продължа...Уфф, как се оправяте вие,бе?! И тоя нещастен TUD!!! Няма да е зле поне веднъж някой наистина да ми обясни нещо и то това, което го питам, а не това, което той си знае, и после да се чудя що не съм разбрала пак. Ако можеше и най-първата ни програма на JAVA, ама най-най-първата, да не е с 2 страници само условието! А тюторите...и тях ги мразя! Вместо да ми повтаряте 100 пъти колко съм тъпа, можехте да ми ги обясните тия неща, като сте толкова остри - нали затова сте там! А не, като ви питат нещо, да кажете: "Ами не съм сигурен, трябва да проверя..." То да проверя аз и сама мога! Ама после аз съм тази, която не разбира! Добре, че сте вие!
Мразя JAVA (поне в момента)! А ми е интересно (не знам как става тоя номер) и искам да мога!!! Искам - кефи ме!!! Грррр... никога няма да стане....
System.out.println("Да бях учила икономика, мамка му!!!");

Wiesbaden:)))

Ейй, видяяяхме го тоя град най-накрая:) Откога му се каним! Днес сутринта в по-поносимо за нас време - 10.40 (стига вече с това ставане в 8:)) хванахме влака за натам и в 11.25 се появихме на гарата във Wiesbaden. Времето беше страхотно като вчера - пролетно с мераци за лятно:) Понеже досега не бяхме стъпвали там и не знаехме кое къде се намира, а и изобщо какво има за гледане (само бяхме чували да 1-2 неща), няколко минутки се чудехме накъде да тръгнем и накрая избрахме една посока на принципа "Онче-бонче" и това беше:) Градът отначало нещо не ни трогна, не знам защо. Обаче това, което моментално ни направи впечатление беше, че всики (ВСИЧКИ!!!) сгради са старинни. Сега не знам точно кой век, ама няма да е нашият, че и за предния не съм сигурна...абе, отдавна ще да е било, не си спомням вече толкова назад:) Но хората си живуркат вътре съвсем спокойно, а в някои има доста лъскави магазини, което е яка комбинация според мен:) И точно се бъзикахме, че в тия сгради само призраци ще срещаме и че вечер ще ни е страх да се прибираме в тях, и в същия момент стигаме не къде да е, а Kaspar Platz :D :D :D Умряхме да се хилим, хаха! Бива ги да измислят имена:) След още малко ходене намерихме и центъра - добре беше да се покажем малко сред хора:) С центъра намерихме и магизините за парцалки, които в Дармщат инспектираме всеки ден. Този път, за щастие, не си купихме нищо:) Е, виж, Mc Donald's малко трудно го намерихме, че доста добре го бяха скрили, и когато го стигнахме, вече бяхме провлачили крак от глад, ама оцеляхме и тоя път, де:) След хапването продължихме разходката, почнахме да намираме все по-яки неща и градът изведнъж ни се стори много красив! И като се почнаха едни снимкии! Отначало си мислех, че ще са съвсем малко или най-много колкото тези от Франкфурт, но вечерта, като ги качвах на компа...емии...таковата....100 бяха:) Направо сме се изснимали, ама не е като да нямаше какво - всичките тези сгради, различните институции (все пак нали Wiesbaden е столица на провинцията, не знам и аз що точно той, ама...), парка... А и цялата пролет наоколо - зеленина, цветя, цъфнали дървета...Много ме трогват тия неща напоследък! Красотааа...Всичко е документирано за поколенията вече:) Накратко: Wiesbaden rullzz, rox, кърти миФки, събаря мазилка, троши чаши... Малко не съм сигурна дали става за живеене, че леко заспал ни се стори в началото. По-скоро целият град си е туристически обект, ама те си знаят, де, да се оправят там:)

Ейй, тая Германия! Да обикаляш, да скиташ, да зяпаш, да разглеждаш! Толкова неща има да се видят! Много ми се обикаля! И Wiesbaden вече го видяхме...а сега накъде?!:)))

П.С. Ама ей така, като пиша 1 час, и накрая ми се изтрие постът, много мразя!!! Не, че ми се беше случвало, ама по принцип си го мразя пък:)

Пролет и в Германия:)))

Тази снимчица ми е от днес! Пролетен Дармщат! Просто не се сдържах:) Красота! Днес времето беше невероятно! Типична пролет - към 18 градуса, топличко, срещаха се и къси ръкави дори, едно сладко слънчице пекнало и това лятно-синьо небе без нито едно облаче...и тези цъфнали дръвчета, аауу:) Всяка втора дума ни беше: "Ама много хубаво време днес!" Еми което си е така, така си е:) Изобщо не ми се прибираше вкъщи, затова и дадох всичко от себе си максимално дълго да ме няма:Р Излязох още към 9, че трябваше да свърша някои неща. После точно щях да ходя към влака за Франкфурт, за да си върна дрешките от Messe-то, но се оказа, че Самосвалчо вече станал легален Опелчо (Тише, безаварийно каране и кеф на мах с колата, за което не се и съмнявам:)), та поразходихме количката дотам:) Магистралката, оле-оле:) На Messe-то, естествено, пак се замотахме, ама така е, като са шибнали баш пък шефа на майната си. Иначе на гардероба връщам аз дрехите, пита ме жената за име, казвам го, повтарям го:) (тук ми се налага постоянно :Р) и на тръгване ми казва: "Чао, приятен ден" на чист български:))) Пак вкарах ей тая o_O физиономия:) Още в началото я усетих, че не е германка с това "р", но акълът ми беше някъде другаде и изобщо не се замислих, че може да е българка. И накрая това "Чао" прозвуча по-особено, ама докато успея да се замисля, и тя се издаде:) Хаха, ама какво ли се учудвам - ние сме на всеки милиметър, пък точно на Messe-то няма да сме. Да не видиш българин там, все едно...ми няма как да стане просто:)

Навръщане пак нещо се поомотахме по пътя, ама точно нагледахме летището дали си е на мястото:) Малии, тия самолети спиране нямат, хаха:) По обяд си бяхме вече в Дармщат и направихме набързо едно столче. Набързо, щото "Tablett, bitte" :Р След това, както вече казах, изобщо не ми се прибираше, та минах през Цвети да я видя какво прави. Е, дългичко я гледах, ама то като се заприказва човек...особено ние каквито сме хора:) Вкъщи се довлачих към 18.30. Готин ден беше - от тези, в които се замисляш не може ли всичко да остане просто ей така, да спре времето... А в 18.30 беше още светличко, кееееееф:) Пролет, пролет, пролет! Ще видим докога, но утре никакви пуловерчета:)

А утреее...утре ще се обикаляяя:) Wiesbaden, фнимафааааай!:)))

Мързел в неделя:)

Така си е - неделя се очертава като един от най-мързеливите дни. Всяка неделя. А и като знам, че вторият семестър е още далече, а следващото Messe - малко по-близо, но все пак достатъчно далече, за да не ме трогва - еми доста по-различно изглеждат нещата:) Пак ще трябва да се учи, да, защото светлинни години разстояние не се наваксват от само себе си, но не е задължително да е точно сега (тая логика ми излиза през носа в повечето случаи, ама:))
Днес се събудих с първата аларма в 12 и разликата с други дни беше, че този път не заспах пак. Усещам, че заслугата е на лаптопа, който си бях придърпала до леглото, защото снощи свалях един филм, а скоростта падна супер много и се наложи да остане за през нощта. Как обичам да заспивам на музика! Снощи за пореден път заспах на един сет на Robbie Rivera, който вече май за трети път ползвам за фон. Супер яко сетче, но след третата песен нямам идея как продължава, хаха. То по-странното щеше да е, ако знаех, щото все пак за лека нощ го ползвам, а това, да не заспя на цял сет... ми не е много добре:) Въпреки че точно този не е от приспиващите - началото (само за него мога да кажа :)) е доста разсейващо - Elektro, пам-пам, пам-пам, The Rub...и оттам нататък май не знам, хаха. И като почна да си денся из леглото, хаха. Като се събудих днес пък, от Winamp-а се чу: "Moin, moin...", хахах, Fettes Brot:) Колко на място! Абе бъзика ме нещо тая програмка, усещам го. После се излежааавах, гледах малко neterra, ама не ми се гледаше особено и минах на въпросния филм, който снощи се тегли цели 13 часа, а именно - "Closer". Каня се да го гледам, откакто излезе на кино в БГ, даже си бяхме уговорили среща тогава да го гледаме, ама аз не знам що не отидох...Ми толкоз ми бил акълът! Филмчето ми хареса доста, въпреки че откъм време на действие е малко объркан и не загрях в първия момент кога се развиват нещата. Даже май още не съм сигурна, че съм разбрала напълно всичко, ама все пак...Отдавна не ми се беше случвало да гледам с интерес филм докрай, без да се разсейвам с нещо, да си лафя по skype и icq или да проверявам през 5 минути колко време остава. Як филм, музиката и тя, нищо, че се повтаряше по 1 изречение в песните - напоследък все такива си харесвам май (party all the time, party all the tiiiiiime:D :D :D). Сега пък слушам класацията по Фреш! "Elektro" пак е вътре:)) А сега почва Rachael Staaaaaaaarr!!! Ама като се сетя, че "I Wanna Love You" още не е минала, и се изприщвам! Преди малко влязох в банята и пак нея уцелих. Аман начи! По 20 пъти на ден ме тормозят с нея! Хит, хит, ама чак пък толкова! Не, че е лоша, ама това си е тормоз вече! Иначе има готини песнички в класацията, ама снощи Euro Dance Fresh! 30 беше къде-къде по, особено ако първо и второ място си разменят местата, хаха:) Това само като козметична промяна, иначе аз лично бих я пренаписала леко класацията, ама карай ся - важното е, че са яки песнички все вътре!
Брр, изпапках си царевичката, хаха. Да взема да цапна и едно капучино лии? Ебати комбинациите... o_O

***

Edit (40-на минутки по-късно): Ето я! Ето я! Помощ! I wanna fu...loooove you! Че и на пето място! Неееееееееее! Няма Господ, нямааааа! I wanna kiiiiiiill you...

Край!!! :)

Днешният петъчен следобед сложи началото на края на 2 седмици принудително недоспиване (то като е по желание, добре:Р), целодневни изстискващи мозъчни занимавки миналата седмица и скапващ физически труд последните 3 дни. Мир на праха им:Р За миналата седмица няма какво да обяснявам, то ясно - практиката. Тази седмица тя остана малко... ок, де, може би малко повечко... на заден план, защото осъществих първите си 3 работни дни, хаха. За всичко си има първи път - време си беше. Какво правих ли? Ами разкарвах една табла насам-натам и се грижех за успешното придвижване на чаши и чинии от едно място на друго, защото, както знаем, телата в природата непрекъснато сменят състоянието си и от състояние на покой преминават в движение и обратно. Мчи тъй беши, ко:) Е, имаше бутилки, които повече няма да могат да се движат, ама държа да отбележа, че, колкото и да е странно, заслугата за това не е моя :Р Айде и на тях мир на етикетите им! Тъй де, с две думи: сервитьорствах в едно ресторантче на Messe-то. Хаха, пак ли се вързахте за двете думи:Р Исфиняфам са! Ама то какво ресторантче - хангар за към 100 човека беше! Добро начало, хаха:) Аз предимно празни чинийки разнасях, тъй че мойта лесна. Е, на моменти ми имаха и малко повечко доверие, хаха, ама основно работата ми беше да гледам в чиниите на хората и да им броя хапките и като решат да си ходят наааааай-накрая, да им омета всичко от масите:) Денят представляваше нещо такова: в 11 трябваше да съм там, сиреч в 9 на крак. Първите дни даже в 8, че тва Messe като са го строили, са забравили да спрат и нямат намиране тия неща. Колко псувни бяха и там, не си е работа, хаха. Още втория ден бях вече оборудвана със слушалките за телефона, че 38 минути с S-а - шанса да не заспя, а и още първата вечер останах до 22 часа да се трудя. Не, че беше задължително, ама милиони с мързел не се изкарват:) Сутрин в 11 още има 5-6 клиенти на кръст и маам крачоли, пия кафе и се чудя какво да правя. Обаче после като огладнее изведнъж целият тоя народ, с който на отиване не можех да се размина по ескалаторите и коридорите и ме изнервяше допълнително, малиии! Няма смогване, хвърчиш като луд и по някое време почваш вече да си мрънкаш под носа: "Пуу, не се наядохте значи! Айде мафкайте се вече, че и аз си искам почивката!" И после като видиш в кухнята още яденета, чакащи да бъдат занесени... те цензурират от СЕМ, хаха:) Ама иначе едно мазнене, едно чудо - "Guten Tag", "Bitte", една усмивка до уши - бива си ме, хах:) Ем си ми е кеф да се хиля, па и остават доволни хайванчетата, щото и те ми се ухилват:) Ма кво няма-не е като да нямат пари-то поне 50 евро за обяд на глава само, за кво си говорим:) Имали ги, дали ги. Стават и такива неща...ама не с нас:)) Колегите и те готини хорица... И като стане 17-18 часа си хващаме багажите и кой откъдето дошъл. Е, тогава вече съм най-щастливата на тоя свят, хаха:) Прибирам се скапана, ама поне бързо реанимирам. С 2... абе с няколко думи - резултатът от това Messe (евала на Ники, че ми оправи прещракването на азбуките - не знам що не ставаше преди): лека мускулна треска на ръцете, постегнати мускули на същите, окапали крака-фитнес демек:)... и страхооотна нужда за сън, че няма какво да се крием, наши хора сме си-пак супер късно си лягах. А най-важния резултат го чакам след около 2 седмици в сметката ми :Р
Иначе снощи мислех да не спя, а да чета JAVA за представянето на програмата днес, ама в 4 реших да дремна малко, осъзнавайки, че няма да е малко...Алармите в 5.00, 5.10, 5.20 и т.н. бяха безсилни и станах в 8.45. Естествено, не можах да прочета повечето неща, ама пък изпитването не беше чак толкова гадно, въпреки че едва ли ще имам кой знае колко точки, ама нищо.
Уф, нещо хич не ми се стои вкъщи, още повече сама:( Тъпо. Че няма да има и диско тая седмица:(А пък за утре просто не смея да си представя до колко ще спя, хах, ама към обяд ще гледам да стана...Айде стига толкова, че пак се олях! И точно на място по ФРЕШ! - Rachael Starr - Crash!!! Ама и аз я имам вечее:Р След поне месец търсене...

Днес

Днес, днес, днес... Ами нормален готин ден:) Май още ме държи от петък вечерта, хаха. Настроението, де, то другото си замина вече... Хаха, ама не... само като се сетя какви бяхме нахилени всичките и как се разбихме още от самото начало, пък за после да не говоря, хаха! Че събитията "напомняха", така да се каже, за себе си и в събота, или поне основните, щото някои второстепенни, клонящи към третостепенни, детайлчета малко по-късно изникнаха в съзнанието ми (wow... ?!!?! О_O) Айде да не задълбавам :) Ама яко си беше, якооооооо, искам пак, хаха:)
Що се отнася до днес... мдам, "тежка" програма:) Сутринта трябваше да ходя до Messe-то да видя в крайна сметка ще се работи ли тия дни или не. Еми ще се работи май:) Не, че успях да намеря офиса на чичко шеф, щото миналия път минахме по някакви нелегални маршрути от рода на противопожарни стаи, аварийни изходи и т.н., хаха, ама в такива случаи телефоните вършат идеална работа:) Накрая ми писна да обикалям и просто му звъннах на The Big Boss. Дано се съгласи с претенциите ми утре, че... Навръщане, естествено, след кратко чудене кой влак да хвана до гарата във Франкфурт, аха да се кача на правилния и се обърнах и се качих на другия, хаха. Ама карай, поразкарах се малко, видях някви мизерни кварталчета:) После си хванах влакчето за Дармщат (пред мен седеше българин - не може да бъде просто :))) и стигнах точно навреме за срещата в стола с Тишко и Ицо. Обичам ги тия срещи - заместител на кафетата в БГ:) Като се съберем една маса от 10 българи и яденето, респективно кафето, изстива:) Иначе днес се понахилихме пак, хаха, сефте - и това не може да бъде просто, днес все такива невероятности :РрР, позаговорничихме за някои нещица... Маааалко по магазини после, кеф, кеф:) И дотам с кефа-после пак в унито за тая практика. А това студентче, дето уж е сложено да ни помага, почва да ми лази по нервите. Не стига, че си нямаше идея първия път за какво ни е проектът, после ни обърка с една задача, ами от всички, дето не ходят, дето не разбират и дето цъкат игри през повечето време аз му излязох най-крива! То малко и сама се закопах, като ми е толкоз акълът, ама все си мислех, че би трябвало по-скоро да помогне, а не... абе, мани! С цел да "помогне", в която цел силно се съмнявам, ми даде задача, свързана с предните 2, с които НЕ бяхме готови!!! Еми хубаво! А да греба супа с вилица не щеш ли!? Днес му казах, че не може да стане, без да имаме предните две, щото са свързани, а тоя ми вика: "Аха. Айде утре да си кажеш идеите!" Простоооо !$&*#&*!$# !!!!! Нещастник! Щи кажа аз... едни други работи! Имаше късмет, че ми беше нахилено и не му се вързах особено, защото предния път ми стана бая криво. Сега се чувствам малко като момъците от не знам си коя приказка беше, дето им поставяха невъзможни задачи, и който успее, щеше да се жени за принцесата. Е, аз поне няма да се женя, хаха:)
После пийнахме кафенце с Цвети и лафче малко, че имаше за какво:) Направихме съвсем кратка (като никога) разходка по магазините и все пак достатъчна да си харесам едно потниче, ама... няма да е, поне не сега:)
Та такива работи днес. Сега отивам да работя над себе си, хихик:)
Искам времето да спрееееееееееее...

3. март - Национален празник на България! (и малко предистория:))

129 години от Освобождението на България от Турско робство. Честит празник на всички българи! Нека се гордеем, че сме българи, и не забравяме корените си! Защото сме си най-най-най :Р
Въпреки честитките през деня, по-особената празнична атмосфера я нямаше. Ден като ден. Мислех поне новините да видя, ама само с мисленето си останах. Адски мързелив ден, по-голямата част от който прекарах в опъване по леглото с лаптопа на коремчето ми:) Събудих се в 13, което си беше голяма изненада. Все пак след снощното диско си легнах в 6.30, а и след цяла седмица ставане в 8 и и висене до 5 в унито заради тая практика очаквах, че няма да ми стигне денят да се наспя. Обаче в 13 като се ококорих и това беше. Отчаяните едночасови опити да се приспя пак бяха наистина отчаяни:) Станах, щъках насам-натам, ама нещо ми се моташе леко тиквата и реших, че легнала ще е по-забавно. Мда, не знам дали снощи пийването беше повечко, или хапването вчера е било мъничко, ама за второто съм сигурна - малко "The requested file cannot be found" или айде "Done with errors". То затова ми се позавъртя леко главицата, ама спряхме я вече:) Ама пък се разбих снощи:) Денят беше малко скапан - пак ме "уведомиха", че гледам "умно" и че съм най-големият идиот на света! Мерси! Мислите, че не осъзнавам, че не разбирам нищо от нищо, така ли?! Напротив, ама трябва ли пък постоянно да ми се натяква! Вечерта пък се прибрах с има-няма 10 кила товар, неиздържащи ръце (имам лека мускулна треска днес) и псуваща като хамалин! Като се събрахме вкъщи, вече ми се беше пооправило настроението, ама и гостито добре ми дойде:) После на бегом за Н, което бях сигурна, че няма да хванем и затова не си давахме зор да тичаме, като го видяхме да спира на спирката, ама после размислих и... хванахме го, бе, имало Господ:) В А5 адските опашки! Е, толкова народ на гардероба не беше имало - опашка от втория до първия етаж! Ма аз пък кво хленча - все едно аз висях да чакам:)Туй ще да е било само заради пиенето за февруарските бебета (и аз, и аз!). Като влязох в залата, вървеше "Love Don't Let Me Go" и оттам нататък вече кеееееф:) Размазах се! Бе кефи ме тая дискотечка! Нищо, че въртят 10-на песни винаги. 10, ама яки 10:) Та накратко: разбиване снощи, релакс днес, утре ще гледаме. А в момента въртя едни песнички - кефят на мах просто!
1. Alex Gaudino - Destination Calabria(Original Extended Mix) - малиии, убива ме това!!!
2. Mason - Exceeder - и това, и това!
3. Bodyrox - Yeah, Yeah (D Ramirez Rmx) - че и това:)
4.Erick E - The Beat Is Rocking (radio edit)
5. Fedde Le Grand - Take No Shh (Original)
6. Josh Wink - Higher State Of Consciousness - хаха, както ми се приспа, това ми действа много особено на мозъка:)
7. Twisted Society - Killer
8. Soul Seekerz - Party For The Weekend (Vocal Mix)
9. Tyken feat. Awa - Every Word (radio edit)
9. Dario G - Dream To Me
Абе всичките трепят! Put your hands up!!!
П.С. Аман от тия километрични писания начи!
П.П.С. Умиииирам за съъън!!! Айде...нали знаете: много ви обичам ВСИЧКИ, благодаря на мама, на тати, на Господ...Как зверски ми се приспаа....

Мартенициии:)))

Не се бях замисляла особено за Баба Марта тази година. Даже изобщо не бях усетила, че остава толкова малко време - нямаше и да се сетя сигурно, ако не ми бяха казали. Какво да се прави - моят месец се изнизва по-бързо от останалите и... мда:) Но всичко ОК. До снощи. Точно снощи се замислих по-сериозно (даже май прекалих с мисленето :)) и осъзнах, че тази година вероятността да мина без мартенички е почти реална... Бях се отказала да карам наште да ми пращат, защото беше вече късно. А и те късно се сетили и... Нямах и много време (и желание) да обикалям за нещо, което вероятно няма да намеря, а именно - бели и червени прежди... И все едни такива мисли снощи... Сетих се, че всяка година на Първи март в България още като вляза в даскало и ме нападаха по няколко човека с мартеници (щото не смогвах да ги нападна първо аз :Р) За отрицателно време се сдобивах с втори "ръкав" на всяка ръка :) Първия час не се учеше особено, защото всички си връзваха мартеници и това беше занимавката и темата за целия ден!!! Буквално!!! Иначе центърът пълен със сергии, народ, народ, народ... И после за около месец всички ходехме с всичките придобити мартеници (а една година аз ги носих до юни, ама какво съм виновна, че няма щъркели на "Верея" :)). Е, миналата година си оставих само една, че зор с това непрекъснато махане и слагане... Еех, спомени... ама се отплесвам! Та снощи мога да си кажа с ръка на сърцето, че ми стана малко гадно... За пръв път ми става кофти за нещо ТАМ (а "България" звучи доста по-различно и даже малко странно, когато си извън нея... а аз развивам непреодолима склонност към скоби напоследък). Пуснах си всичките български песни-класики, които имам, че даже дръпнах и още, и в комбинация с малко лаф ми се оправи настроението, но вечерта мина под мотото: "Искам си мартениците пък!!!" Поне си пльоснах ей тая тук за фонче на телефона, ако не друго...

А днес доста се загледах в тази на Цвети... а до обяд ми беше нещо криво - основно заради това, че нищо не схващам от тъпия проект по информатика. Май трябваше да уча икономика! Ама като се сетя пък там с тая история, философия, право... май ще си остана си "елитната" гимназия, хаха:)) Обаче на обяд...:))) Засякохме Ники. Съвсем бях изключила и чак след 20-на минути му честитих Бабата и той като измъкна една мартеница:))))))))) Аууууу!!! Ей такива -> O_O очи отворих! Умрях от кеф:) Такава радост, такова чудо! Като цигане с баница:))) Не съм и предполагала, че 2 конеца могат да ме зарадват толкова много! И сега, като си я гледам...мм:)) Оттам нататък денят стана доста по-различен:) Че и още една получих, хихи. Е, не е като в БГ - накичена до лактите, ама и така е добре. Иначе и картички по мейла не липсваха:) Абее... имам си мартеницииии!!!:) Коледата може да била невъзможна, ама Баба Марта е напълно възможна, даже и в Германия:) Та Честита Баба Марта! Да сме бели и червени, винаги засмени и здраве, щастие, ала-бала, нали тъй :Р Пък догодина да мислим по-отрано:)

П.С. Edit малко, сега се сетих... хах, миналата година точно на Първи март към 17 и нещо следобяд - баш в края на работния ден - си метнах документите за насам по пощата:) Еми няма как да не го отбележа просто :Р Големи емоции бяха. Краят на едно чакане... и началото на друго - вече за същинската част:) Край на тая епоха...