Кафенца, кафенца, кафенца :)

Кафенцата под старозагорските липи, на които толкова ми се беше приходило по време на абитуриентските балове тази година, вече са факт :) Всеки ден ходя на по 1-2-3... Видях се с основните заподозрени, даже по няколко пъти :) Видях се и с хора, с които сме израснали заедно и сме играли като малки пред блока, с които през годините изгубихме всякаква връзка от темерутщина на одъртяването предполагам, хихи, после учудващо минахме на "Здрасти" из училище, а още по-после - на скайп ниво. Визирам Ваньо, с когото си пих кафето преди няколко дни, че и за диско се каним :) Преди няколко години съвсем се бяхме отписали и не съм си и помисляла, че някой ден ще ходя на кафе с него, обаче... променят се нещата, станал е човек най-накрая :Р Много ми е миличко, като се видя с някого, когото не съм виждала от мноооого отдавна :) А и колко гушлива съм станала, не е истина :) Ивка си каза, че много се гушкаме в тая Германия, което никак не е лъжа, въпреки че гушкането ми е навик отпреди. Впрочем чак навик не беше като че ли - в началото малко неестествено ми беше, а и само с определени хора се практикуваше, а сегаааа - ох, мали - всички наред, пропуснати няма просто :) Без значение колко близки сме били преди и от колко време се познаваме - то и без това май след като завършихме станахме по-близки :) Та готино "изкривяване" си имам, доволна съм :) И друго изкривяване имам :) По принцип винаги съм била от немлъкващите, обаче не го показвах във всяка среда, да не кажа почти никъде освен компанийката, което си беше чворска проява :) Май бях в 6. или 7. клас, когато се заех да я променям тая чворщина, и разликата вече е огромна: сприятелявам се доста по-бързо, мога да говоря с почти всеки за почти всичко :) Е, има моменти, когато с някои хора просто не знам какво да си кажа, докато с други лафът винаги върви, ама работя и по тоя въпрос :) Да бях станала психолог :D :D :D Ама поне явно човек ще стана няяяякой ден :D Пък и нещо откъм липса на самочувствие хич ни моа са уплача, особено напоследък, така че ако някой път по улиците не ви кажа "Здрасти", просто явно вече съм се самозабравила и не се познаваме, хаха :))) Ни бойти са, ни съм такъф чувек аз - от моето "Здрасти" отърване няма! Ако пропусна някого, ще е само защото съм недоскив, въпреки че доста ми шарят очите, хъх, и шансът радарите да пропуснат нещо е минимален, но все па хора съм :)
Иначе ходих вчера и онзи ден до едните баба и дядо, скоро и до Видин ще се мърда - изобщо всичко 6, само дето още не мога да реша кога да хващам горътъ за Германия :( Иска ми се да е средата на септември, но ще е мааалко по-добре уж за банковата ми сметка да е към края на август. Уфф, мразя да вземам такива решения, пък все се налага :( И то трябва по-скоро да става, че още малко и няма да има смисъл... Ни наааммм, ама май клони към втория вариант, хъх. Ще гледаме какво ще видим...
Упс, корабът-майка (демек леглото ми) ме призовава скоро да заемам хоризонталата... приятно ми беше да се изповядам, па ша дода :)

BG лято 2007:)))

Прибрах сеееее :) В събота към 1 и нещо сутринта пристигнахме на гарата в Стара Загора. Пътуването беше ОК - за пръв път минавам митници толкова бързо :) Тук наистина е аааадска жега, особено като идваш от 22 градуса и почти ежедневен дъжд :) Германия я оставих леко хладна, но на почивката в Сърбияяяяя... слизам аз от автобуса с мерак да се поразтъпча след 7 часа седене и спане, излизам и тряс! - 50 градуса асфалт! Кой ти е очаквал :) Та направо наобратно в хладния автобус и после на климатик, сладолед и вода в бензиностанцията :) И както ми беше умряло вече от път, като стигнахме българската граница, толкова веселко ми стана, че стоях ухилена като тиква до София :) Правихме си снимки с Ники и с пакет обикновени бисквити "Житен Дар", хахахха :)

В Стара Загора пак има новички неща. Трябва доста снимчици да се правят :) Още вчера открих сезона на кафетата - видяхме се с мацунките, с Тишко и Росенчу :) Днес продължавам щафетата :) Този път обаче не ми прави впечатление, че навсякъде пише и се говори на български - само на моменти, като чуя някой да говори, и си викам в първия момент: "Ейй, тия са българи!" :) Хаха, както и всички останали, де :) Имам чувството, че изобщо не съм си тръгвала от Стара Загора. Пак е леееко странно, но като цяло все едно само тук съм била :) Само отворените магазини в неделя и по нощите ми правят впечатление, хахаха :) А скоро чакам и останалите попълнения :Р Обаче тия две нощи все в 6 сутринта си лягам - зимата беше същото: лягам си един час по-късно, отколкото в Германия. Сега - даже и повечко. Не ми се спи, мързи ме да легна, жега е...а и бързо се наспивам - 6 часа и край! Даже без аларма се будя, което вече е феномен :Р Пак съм се бъгнала от часовата разлика значи, а уж е само 1 час. Представям си, ако идвах от Щатите :)

Днес пак ще се наваксва с кафетата - ще ходим в Скейтърското, кееееф :) Искам и на диско да се разбия, и колата да покарам, че не съм още :) Толкова народ искам да видя, ама преди 19 просто абсурд да се измъкна при тия 42 градуса, обаче ще се наложи някой ден, че има и работа за вършене. По улиците иначе всички с къси панталонки, полички (е, не всички, де :Р) - дългите дънки са закопани някъде! За 2 часа съм изпила към 2 литра вода вече, храната е почти изключена - то и без това е губене на време, хаха :) А към 19.30 вчера по улиците имаше доста по-малко народ... Абе, яко БГ лято се очертава :)

Сега обаче отивам да шляпам под душа, че ще починааааааа! В хола е най-жега, а кабелът на нета май няма да стигне до моята стая :) Е, може и да стигне, ама ще трябва да подпирам вратата - не си е работа :) Какви жертви правя, ейй, трябва да ме обявят за светица :) А как не ми се виси на комп - снощи към 2 седнах, че нямаше какво друго да правя, а сега лафя с народа по света и у нас, но като цяло ми е писнало от тия техники, нямам желание да се заседявам и мисля да не го правя много :) Да видим :)

Айде, стига празни приказки :) Life Tiiiiiiiiiiiiiiiiiiime :)

Meck feat. Dino - Feels Like Home ---> It IS Home :)

Отново е време за път :) Дъъъъълъг път :Р

Не, че много сме се спрели тия дни, но този път няма да е Griesheim, нито Дармщат. Франкфурт също няма да е... както и Майнц :) Абе:

Петък, 20.07.2007, 14:00 - Frankfurt, Hauptbahnhof

Richtung: Bulgarien ;)

Демек утре се понасям към Родината, хихи - то не останало, бе :D Обаче наблюдавам интересно явление - както ми се прибираше доскоро, сега последните дни имам чувството, че си тръгвам от вкъщи (на снимката) o_O Даже като гледахме с Катя снимки на уличката ми, ми стана едно миличко таквоз o_O А сега, де! Пак ми се прибира към БГ, но досега това тук не съм го чувствала така и не ми е било съвсем "вкъщи". Явно не съм се замисляла чак толкова, а и не се е налагало скоро да пътувам трайно нанякъде. А зимата пък си беше още твърде рано (не, че сега не е), а и има разлики между тук и общежитието :) Е, после сигурно пак няма да ми се връща насам, ама.... :)

Та тази вечер се очертава сериозна занимавка - куфарът. Но не му е дошло времето още - от 1 а.м. нататък е идеалният момент :D В момента има по-належащи неща, например: киснене 100 часа под душа :) Още ми е мързеливо, но поне си починах вече и не съм толкова отрепана, така че ще трябва да се запътвам нататък. Днес ходих до Messe-то да си сменя адреса, па те ме хванаха да бачкам, че и за утре питаха :) Малко кофти беше, даже ми идеше да си тръгна, ама се жертвах за банковата си сметка :) Тая работа, съчетана с цяла седмица ставане в 8.30, направо ми ...разказа играта ;) Ама се реставрирах вече. Хмм...абе цял ден на бюро не си е работа, ама пък и цял ден на крак пак не става. Като бачках преди 3 седмици на Heinerfest, това ми беше дертът - 7 часа стоене на крак (или седене на ръба на щайга, което не е по-малко гадно :D) Иначе нямаше много работа, сдушихме се с тайфата поляци, с 1 румънец и с 1 от германките...пък и какви пари паднаха, ох, малиии :) Уф, отплеснах се :)

И преди да замълча трайно или в случая - да дам почивка на пръстите си - ще се похваля (без никаква връзка със заглавието, ама странно щеше да е обратното): от снощи си имам мебелииии :) Докато щъкахме с Катя из квартала, точно на съседната улица почнаха да си правят оборка на къщата. Май трябва по-често да се разхождам тук :Р Та им отнесох нощно шкафче, по-голям шкаф, разтегателна холова маса и фотьойл (ебати думата!). Как ги пренесохме, да не коментирам :D Голямо шоу беше, особено с масата - наложи се да влизаме в двора през вратата за колата, а по стълбите имаше помощ от публиката - бабата :) Вратите малко теснички се оказаха, ама се вмъкна, де :) Като се върна от БГ, ще се провеждат реформи из стаята, че сега няма място. Ще си взема и от плетените покривки на баба, хихи :) Ама масата каква е грамаднаааа - кефи :) Ще мога да се шииря, като уча примерно :) Пък и за кафенце е идеална :)

Айде, ще приключвам, че доста се отнесох от основната идея. Ако бях в даскало, щях да имам 2 :D После ще ми говорят за свобода на словото, хммм. Така, де, спирам, преди да е станало късно :) Утре в автобуса се надявам да си намерим 3 места едно до друго (и Ники ще пътува с нас :)) и все пак да не спя чак толкова, колкото си мисля, че ще спя - поне не в по-интересната част :) Доскоро, вече от БГ, и си пишете по още едно кафе в графиците :)

Българияяяяяяяяяяяяяяяяяяя!!! :)))

Тур дьо Майнц :)

Най-накрая доживях да видя Майнц по светло и по-подробно :) Скоро не съм писала, но само за интро да вмъкна, че Катя ми е нагости и обикаляме насам-натам из Дармщат, Франкфурт и т.н. - ще ви трябва като инфо за по-нататък :Р
Та днес се наканихме на разгледаме Майнц. Тръгнахме сутринта, взехме си кафенце и водичка от гарата и се метнахме на влака. 32 минутки до Майнц - нищо работа. Точно оставаха към 15-на, когато машинистът или който там съобщава гарите каза всички да се изсулваме от влака, защото по-нататък по пътя за Майнц имало някакви проблеми - ремонти сигурно, не разбрах точно. И това се случи в Nauheim - на 3 гари от Майнц и все пак на майната си. След 10-на минути мина автобус до близкото...хмм...селище (град?!) Rüsselsheim и след още 20-на минути ПОНЕ бяхме на гарата там. Влакът за Майнц имаше закъснение 10 минути, та като цяло 32-те минути станаха 2 часа.
Май не споменах за адската жега, която стана тия дни. От 23 градуса на другия ден беше вече 33 и пуловерите набързо бяха заменени от потниченца :) А днес беше още по-горещо и на места, особено по площадите - доста опечено. В града иначе има доста неща за гледане - пак по-скоро на туристическо градче ми прилича, но бива :) В някои части доста ми заприлича на Стара Загора по дърветата :) Целият град е на нива и се разкрива страшна гледка :) След ходене, ходене, ходене дойде обичайната спирка - Mc Donald's, където беше мнооого жега, но Катя ме разхлади с една кола на дънките - ша го бия тва дете някой ден :Р Неизвестно време прекарах във WC в опити да се изсуша и, учудващо, лесно и бързо стана - евала на тия 37 градуса :) После пак ходкахме насам-натам, случайно стигнахме брега на Рейн, която всъщност е Райн, и постепенно почнахме да провлачваме крак. Пък и как ни се лочеше водаааа! Мушнахме се в първия хранителен магазин (не беше лесно да попаднем на такъв), успяхме да намерим негазирана вода - вярно - не от хладилник, ама в такива случаи и ракът е риба - и си тръгнахме с 1.5л, 1л от която катурнах почти на екс :)
Когато стигнахме гарата се оказа, че има 4 минути до влака, другият е след около 40 минути, а Катя няма билет. Автоматът обаче не и хареса банкнотата и се наложи да търчим по магазинчетата да ни я развалят, което беше невъзможно, щото касите се отварят само при покупка (туй го знам вече и от личен опит, ама кой ти се сеща). Най-накрая развалихме парите, взехме билет и отидохме точно на минутата за влака...който обаче го нямаше. След 15-на минути казаха, че бил отменен заради ремонтите и, понеже силно се съмнявах, че следващият директен за Дармщат ще мине, реших да хващаме друг. Най-скорошният беше пак през Rüsselsheim и оттам за Летище - Франкфурт и Hauptbahnhof, Франкфурт, НО - изненадка - и там ремонти и точно сега нямало да спира там. Маали, колко псувни бяха :) В Rüsselsheim обаче имахме късмет - веднага се метнахме на такъв, който спира там (и когото нямаше да видя, ако една жена не го беше посочила, но както и да е :)) и след 20-на минутки джангъркане стигнахме във Франкфурт, където всичко се наред - на бегом се метнахме на RB (даже не S!!!!) за Дармщат - обичам го тоя Франкфурт - и в 18.55 благополучно се стоварихме тук :) "Nächster Halt: Darmstadt, Hauptbahnhof" беше просто като музика за моите уши :)
Оттам в целия си блясък след цял ден скиторене по жегите зе изтърсих на Луизен и с Тошко и Тонито пихме коктейлчета в "Австралийския бар":) Аз: "Sex on the beach" пак - кефи :) После още малко обиколки и вече към 23 се довлачих до вкъщи.
Сега нещо са ми поумалели крачката, имам лек тен (поне лицето ми не е толкова червено), една камара нови снимки - поне 400 общо от тия дни - иии...е 3 а.м., а утре искам да стана в 8.30 за предпоследната ми лекция. Вярно, само преговор, ама... ходи ми се (тия жеги нещо... хаха). Който не усеща накъде бия, ще го кажа буквално - утюам да спА :) Хади, лекичка, сладки, цунки и всякакви такива :)