Party Time, December '06, Stara Zagora

Казах ли аз, че ще се разбия тия дни?! Казах!!! Дойдох с мисия и си я изпълнявам. След няколко дни на село за Коледа... ааа, да, честита Коледа на всички, които по една или друга причина съм пропуснала, ама на бас, че няма такива :Р Обичам Коледа, въпреки че все я чакаш сума ти време и накрая минава, без да я усетиш едва ли не, ама... Уф, друго щях да казвам обаче, Коледа - квото беше - беше, догодина пак :)
Знаааачи, втори дубъл... След няколкото дни на село... миии... се върнах от село, хаха. Не, бе.
Трети дубъл. След... абе ПОЧНА СЕ РАЗБИВАНЕТОООО (директно най-арно :))!!! Вчера излязох по обяд и се върнах на другата сутрин в 4. Откъде ли не минахме! Маркирахме си територията :) Първо у Стефчето за имения ден (честитка, мацко :Р). Още на вратата едно гушкане, едно чудо! Много им се зарадвах и още по стълбите към апартамента вече нямах търпение да ми отворят. После едно разказване, едно чудо - за Германия, за САЩ, за София... И за пореден път се убедих колко е малък светът, ама да не влизам в подробности :)
След цял следобед у Стефка, ходихме с Емка на кафе после. По пътя пък видях Янев. Тоест той ме видя - аз като ходя, не гледам, а като гледам, не виждам :) Ей, голяма радост беше - много ми се зарадва човекът, па и аз на него :) После на друго кафе с мойта тайфичка {} По пътя за Cosmopolitan пък радарите засякоха Дианчето, хаха :) Порция радост номер 3. Крайната спирка, както вече казах, беше Cosmopolitan. Досега бях влизала вътре колкото да направя една обиколка за 5 минути и да излетя и все пак нямах много добро мнение за това местенце. Прекалено префърцунено и прехвалено ми изглеждаше, още повече пък всички като ти намилат за него - Cosmopolitan в центъра на Стара Загора. Както пееха ЪПСУРТ: "Бевърли Хилс в центъра на Пирдоп" - същата работа. Снощи обаче ми се ходеше там. В последния момент се сетих колко ми се ходеше лятото на ФОБИЯ, а тя не работеше, а сега вече работи, ама планът беше за Космите и реших да не се цепя от колектива, щото нали :) Обаче очакването ми се потвърди - не ме кефи тва място и тва си е. Фраш с мутрагени с вратове като уличен стълб в диаметър, дето докато си денсиш, те зяпат с едни тъпи погледи и то не само с погледи, ами направо цялата глава си местят. Баси кефа просто. Пък за женското съсловие... Повечето 10000% гаранция, че нещо различно от "Аа въъъ, да знаиш ква готйена блузка си зех! Даже съм ублякана с нея" няма да се сетят... Абе картинка. Може вчера да не им е било ден на Космите, ама едва ли :) Другия път си искам ФОБИЯ - там същата работа, ама маааалко по-малко като че ли. Така че баровците с БМВ-тата с газови уредби бързо ги зарязахме и в Абсолют при другата част от класа, с която се дебнахме цяла вечер. Там поредната доза радост, гуш и т.н. Деси още като я видях и на бегом към нея и 5 минути на врата и :) После Тешо, Митака... Пък с Радо от френските как си се зарадвахме, не е истина :) Това е най-яката част - да видиш всичките тия хора, да се радвате, че се виждате най-искрено и да се чувствате по-задружни отвсякога! Ух, дано не се променя това!!! Въпреки че сигурно с времето ще стане навик - все пак сега първо връщане, по-скоро първо събиране на всички - нормално да е така. И все пак каквото ще става, ще е по-нататък, има време дотогава, важно е сега какво става, а то е супер :) Адски нахилено ми беше снощи заради всичките тия хора :) Затова не се и заседяхме много в Абсолют - трябваше много да се говори, така че Лобито - то къде другаде по това време. А днес видях и още хора - Мария, Вики, Росен. И пак цял ден кафета... А за вечерното реших да се прибирам и чак преди малко ми казаха, че днес беше 29-ти!!!! И това е било нещо като онова планирано още през август кафе за 29. декември от 20.00 на часовника, само че беше от 19.30, никоя от нас не се усети навреме и имаше само 50% присъствие! Мали ма съм проста значи! Акълът ми е останал някъде из облаците май...пффф! Както и да е, преживява се. Още повече, че утре ще гледам да вместя реванш :) Че и гости ще имам през деня. Чувствам се като някаква атракция или изложбен експонат, хаха.
Та това е зима 2006, поне началото, но добре почва :) Как няма да ми се връща после, хаха :) Точно това си говорихме със Стеф вчера. Хората, хората...
Въпреки че вече е 30. декември, аз докато не си легна да спя, си карам на старо летоброене, демек 29. си е. Всъщност... да бъдем реалисти - вече е 30. декември.
1 ден до Нова година. УТРЕ!!! Лелеее... Е кога свърши, бе?!
П.С. Е тоя път се престарах малко, ама пускаме бонуси за Нова година :) Весело изкарване на всички и да я посрещнете, ей :) Има време за под масата и после.

ВКЪЩИ!!!

Вкъщи съм си! От снощи спя в моето си легло и се прибирам в моя си (е ок, де, не баш мой...) апартамент! Якоо! Снощи в 19.14 кацнах на Летище София (закъсняхме малко, ама карай ся, важното е, че кацнахме там). Полетът си беше идеалка, всичко 6. Във Франкфурт при скенера за багаж малко ни поразфасоваха - дай тая чанта тук, тая и тя, лаптопа го извади, ся и якенцето дай, шала и него, айде и телефона... А по гащи да остана?! Брех, каква работа - а някои хора си плащат за това, хахах :)
В интерес на истината, когато видях първите светлини при кацането, почнаха да ми се насълзяват очите... Това не го бях очаквала (напоследък нещо голяма лигла съм станала май :)). После май се оказа, че докато съм стояла с леко насълзени очи и съм си викала: "Ааа, това долу е БГ", май сме били над Румъния, защото пътувахме още към 20-на минути поне, ама айде, аххаха :) Важна е идеята :)
Първото, което усетих, като слязох - ами студ :) В автобусчето усетих, че нещо не е като хората, и в следващия момент загрях, че дръжката е ледена и че въздухът вътре е прекалено свежичък, хаха :)
После половин час не можем да си вземем багажа, че бяхме сума ти народ в тоя самолет. Появяваха се куфари, дето никой не ги взема и всички само стоим и чакаме. 2 чанти се въртяха бая време, без никой да си ги познае, и по едно време вече на майтап ни изби и един пич вика: Е тая чанта, ако мине още веднъж, направо си я вземам вече :)
Тати ме чакаше от другата страна :) Обиколихме малко из София, ама аз гледах като идиот. Навсякъде ми пише на български, говорят ми на български, на мен ми се струва, че се говори на немски... Към 1 и нещо бяхме вече в Стара Загора. Появили са се нови неща. То човек за малко да мръдне и айде :) А като влязох вкъщи, в началото ми беше супер странно. Ей това обаче е истинското вкъщи вече - без кавички, без нищо! Ама общо взето, като знам, че съм за малко, и пак не го усещам май като преди..то има време, де, ама... Хах, и в крайна сметка и тук не е напълно вкъщи, и там пък съвсем... Е къде живея, бе :)
Дръпнахме си лафче с наште. Днес пак. От днес почна и кампанията "Хич не се прибирай вкъщи" - зима 2006/7 :) 3 кафенца - видях се с мацките, с Росен... Едно гушкане, едно разказване... С Ивка и Мигъла 15 минути не можахме да се разделим на онова прословуто кръстовище до "Корал". Случайно пък видях и други хора от класа и от даскало - Миро, Митака, Клим. Адски много им се зарадвах!!! Дано наистина успеем да се съберем класа някъде! Ама си беше хем малко странно, хем все пак всичко си беше както преди, все едно всеки ден сме били заедно - имахме толкова неща за казване, не ни спряха устите! Ей, много ви обичам, бе хора!!!
Май вече трябва да ходя да спя обаче, че минава 5. И понеже е вече 24. декември - Бъдни вечер, ВЕСЕЛА КОЛЕДА НА ВСИЧКИ И МНОГО ПРАЗНИЧНО НАСТРОЕНИЕ И ПОДАРЪЦИ :) Аз вече получих моите, хихи :)
И едно голямо БЛАГОДАРЯ на изпращачите във Франкфурт вчера! Тише, Тоше, мерси много! Много се радвам, че дойдохте! {}{}{}

ВЕСЕЛИ КОЛЕДНИ ПРАЗНИЦИ!!!

Празничнооо :) Holidays! Home!

Днес ми е много яко :) Цял ден съм в много добро настроение, което напоследък на моменти не беше баш така, особено в някои моменти, но да не развалям хубавата темичка :) Цял ден в главата ми се върти само едно... Освен това ми е едно такова развълнувано - не ме свърта на едно място :) А вчера си беше тоооолкова нормален ден. Даже се чудих на Цвети какво се кефи толкова, че днес лети... Обаче!
Звъни ми днес алармата (Gadjo feat. Alexandra Prince - So Many Times - а миналата зима как ме дразнеше тая песен... а сега даже и Ai No Corrida не ме дразни... бе на Коледа стават чудеса, ама се отплеснах нещо май :Р) Та моментът, в който със затворени очи се протягам и изключвам алармата, малко ми се губи, щото имам чувството, че все още сънувах. Обаче точно в следващия момент включих на дълги и по същото време ми мина първата мисъл за деня, която просто несъзнателно казах и на глас (кво да се праи, като съм свикнала да си говоря сама :Р): "Баси, утре си летя към България!" :) И оттогава нататък цял ден не ме търси :) Мисъл на деня просто! Ходих на лекция по информатика. Добре почна откъм концентрация, ама бая се разсеях по едно време. Свършихме към 30-на минутки по-рано - предпразнично :) Това беше и последната лекция за годината - вече ваканцийкааа! После малко на пазар по магазините за последни подаръчета... кво малко - над 2 часа и половина! Ама то, като се сетя, че към половин час висях на едно-единствено място в ТООМ Markt и само го обикалях, докато се чудех кои, аджеба, бАМбонки да взема... брях! Ама съм доволна от избора, де - едни такива Merci в ботушче, ехаа, хахаха :) Поне на касата не чаках много - пак имаше хора, ама беше едно ракиено време, тъй че отървах час-пик. И купуват като за последно! Кой знае какви очи съм отворила, като видях мацката пред мен как направи сметка за 100 евро. То и в БГ малко така пазаруваме, ама тук поне не им пука... Навръщане трамваят ми мина точно под носа, та се наложи да чакам 7 минутки, ама като си помисля в БГ какво чакане ще е, хич не се оплаквам, хаха :) Та вместо да кибича като пън, реших да щракна малко с телефончето, че си харесах и едни къщички, хъх. Бая снимчици станаха днес. На спирката пък имаше едно много сладко лапе-негърче и, като се ухили на мен и на готината бабка до мен, супер веселко ми стана! И в следващия момент милата бабка ми каза нещо за Straßenbahn-а, което обаче не разбрах, и ми стана смотано. Точно оня ден се бях спекла малко по едно време, че понякога не фащам нищо или че искам да говоря, па ни моа или ме мързи да мисля на немски. А пък с тая баба щеше да е яко лафче - една супер усмихната, и като ме видя, че вкарвам празния поглед, ми вика: "А, нищо важно, nicht so schlimm". Абе да, ама... айде няма значение.
Послеее "Nächster Halt - Luisenplatz - umsteigen alle Richtungen sowie in die Regionalbuslinien :Р Там навалицата на mах! Всички грабнали по една камара торби. В магазините за дрехи опашки по 20 човека, всеки с по 3-4 закачалки. Ейй, баси хората :) Цапнах още едно малко пазарче (ей, как ги обичам тия пазари, особено пък по Коледа!) и ааайде nach Hause и после zu Hause :Р Разбрахме се с изпращача за утре :) А сега колко неща ме чакат! Трябва дисагите да събирам - то това лесно, носенето после е зорът :) Ама както и да е!
Аааа, сега е 17.50 - утре по това време кацам в София :) Хах, не знам що се надъхах толкова, ама няма лошо :) 2 седмици никакво "Ach sooo" - вчера една германка ми го каза 15 пъти за 2 минути и направо почна да ме дразни!!! "Опа" руллз :)) От снощи не мога да си избия от главата: "Nächster Halt - Schloss - umsteigen Richtung Lichtenbergschule, Musikakademie, Böllenfalltor, Ostbahnhof und TU-Lichtwiese, sowie die Regionalbuslinien", хахаха, не знам що. Следващите 2 седмици само "Карти и билетчетаа!" :) Без "Hallo" и "Tschüss" в магазините в повечето случаи и "Danke" за щяло и нещяло, ама какво да се прави... Без КИТАЙЦИ!!! И всякакви други чужденци. И без чудене как да кажа нещо в магазина... И без всичкото това топло като тук, хаха! Тази зима даже не съм настивала още и дано се опазя в БГ. Тааа, да не ми минава котка път, ама ТИЯ ПОЧТИ 3 СЕДМИЦИ (брех, мислех, че са 2 :)) ЩЕ СЕ РАЗБИЯ!!! Както и ако бях тук, ама това друга тема :) Хаха... Тааа:
След по-малко от 24 часа си летя за Българияяяяя!!! Идвам сиии!

П.С. Дес, златце, честит рожден ден, мацунко :)

Коледно, etc. :)

Тия дни нещо ме мързи да пиша. Всъщност пише ми се, но ме мързи да си събера мислите в главата, обаче ще се поналожи, защото времето си минава. (егати изречението ?!?) А както си минава времето, така идват и най-най-най-хубавите за мен празници - Коледа и Нова година! Остават само някакви си 12 дни до Коледа и усещам, че лека-полека май почвам да запразнявам. Въпреки че все още Коледа ми изглежда мнооого далечна (винаги до деня на празника си си мисля, че има още доста време), коледното настроение почна да се появява. А до миналата седмица бях толкова нормална :Р Само една разходка из центъра сред цялата тази украса и всичките коледни сергийки беше повече от достатъчна. Какво не прави украсата с хората! Коледният десктоп на компа е вече факт, все по-често почвам да се замислям и аз за украса, за подаръчета, за... Мда. Преди няколко дена излязох от тази игричка, наречена "Разхождане по нервите на околните" :) и, след като още от първите дни на ноември започнаха да ме заливат с един и същи въпрос, най-накрая се смилих и... абе на път съм да си загубя мисълта (точно е дошла като никой път :)), така че с две думи... опаа, жик-так, Деси Слава - Думи Две, хаха, тааа, преди да са се оплакали от мен за психически тормоз на Съда в Хага, да кажа: ИДВАМ СИИИ! СЛЕД ТОЧНО 10 ДНИ КАЦАМ В БЪЛГАРИЯ!!! (ако няма мъгли, де :Р) Другия петък по това време ще съм на 2000 км оттук! Честно казано, когато взех билетите, ми беше напълно все тая дали ще се прибирам за Коледа или не - все пак беше началото на октомври и бях само от месец и половина в Германия :) По едно време даже наистина ми се щеше да не ги бях вземала - щеше да ми е еднакво добре и тук... предполагам... Въпреки че все пак Коледа, толкова народ заминава... Нямаше да съм сама тук, даже напротив, щеше да е и забавно, но не мога да кажа дали нямаше да ми се иска да си бях в България - Коледа все пак е семеен празник, ала-бала, та поне сега, докато имам възможност още, няма да е зле да се прибера. Абе какво го обяснявам толкова - след 10 дена летя и това е, което има значение. Ако ги нямаше билетите, може би нямаше да е така, но тях ги има и на моменти наистина нямам търпение да ги използвам по предназначение :) Не че съм приритала кой знае колко, но само като си представя какви емоции ще са :) Та така, хора, евакуирайте се, докато е време, щото няма отърване после - по-малко досада няма да стана :)
Заедно с коледното настроение пък няколко човека пораснаха... ей така, за един ден :) Денят беше 8-ми декември, а "дечицата" - Ивка, Тошко и Иво. Бе знаят кога да се раждат - на тая видна дата, т. нар. Студентски празник, който за първа година празнувах и аз :) (и дано не се налага да го празнувам прекалено дълго...) Вечерта "студентствахме" на БГ парти в Манхайм. Изсипахме се двуцифрено число (от по-големите чисълца:)) БГ-та на гарата, при което влакът беше наш просто. Подвиквания отсам-оттам, хилиш се на лафове от през 5 седалки, че 6-тата... Самото парти не беше кой знае какво, можеше и по-добре, ама пак не е като без хич. Навръщане същите кръстоносци пак на гарата за първия влак. Вътре колкото се хилихме, толкова и бяхме заспали. Поне на мен адски много ми се спеше и още като се прибрах към 7, умрях на място и два дена после якото спане. Някой път ще трябва да мръдна до Манхайм и по светло обаче :) Сигурно има какво да се види...
Абе с две думи: Коледа идвааааа :)

:)

3. декември. Ако допуснем, че вчера е било 2-ри, значи дядо е имал рожден ден. А той вчера наистина имаше рожден ден, което значи, че наистина е било 2. декември (анализът и линейната са ми изпили мозъка май...). Та идеята е: честит рожден ден, дядо! С малко закъснение тук (идиот съм, признавам си), но пожеланията да си жив и здрав и всичко най-най-хубаво остават! Не мога да скрия, че ми се насълзиха очичките като разбрах колко си се зарадвал вчера, когато ти се обадих! То оставаше и да не го направя... Love you!
Това исках да кажа... мисля, че няма смисъл от повече, защото ще се почнат глупостите... Другия път - повече.

***

22 дни до Коледа :) И мааалко по-малко до... аа не, нищо :Р

Мой си ее, мой си еее!!! :)

След дъълго ЧАКАНЕ, чудене, колебаене, ЧАКАНЕ, търсене, хленчене и най-вече ЧАКАНЕ (... и хленчене :)) днес ей това златце окончателно стана мое! :) За справки - Sony Ericsson W850i - последният да затвори вратата (а на немски как звучи, не е истина :)) Вече всички наоколо (в радиус от 2000 км на югоизток :)) могат да дишат спокойно, че в последните над 2 месеца им надух главите за тая машинка! Обещавам най-тържествено, че повече няма да чуете от мен: "Искам телефооооон", "Ама кога ще излезееее", "Ама що е в бяло само", "Ама не ми се чака 4 седмици", "Искам си телефона пъъъък" или "Айде до САТУРН за малко"! Заклех се ;) Може да дишате спокойно! Не знам защо толкова ми хареса този телефон, обаче не всичко на този свят има логично обяснение. Щом се примирих да си го взема бял (лоша дума да не съм чула!!! :))... А тази вечер явно пак ще е безсънна, защото преди да го разбазикам из основи, няма да си легна, а важната подробност със зареждането я забравих, но всеки момент очаквам да... впрочем... Аааааа, "Voll geladen"!!! Че много бързо, бе?! Малииии, пази се - идвам! Откога точа зъбки! Ако всичко е наред, утре (днес) би трябвало да се събудя много по-приятно, а не с тая аларма-СМЪРТ, дето всеки ден, като я чуя, такива думички казвам (първите ми за деня), че титлата "Каруцарка на века" ми е в кърпа вързана! Айде да не цитирам, че пред очите ми вече изникват наште с думите "Къде сбъркахме?!" :) Тааааа... няма мееееее :)