Днешния ден не бих го пропуснала за нищо на света! Донесе ми толкова много щастие и мигове, които ще ми липсват след няколко дни...
Станахме към 10 и тръгнахме за университета. Днес беше Денят! Докато аз обикалях Главната сграда и пих кафе в Мензата на приказки, Бебо беше на изпит. Когато 15 минути след края на изпита още не го бях чула, вече почнах да се чувствам като майка на седмокласник по време на изпит. Почнах да се озъртам постоянно през прозореца на Мензата, но той не идваше и не идваше. Когато обаче го видях, изхвърчах навън и... ВЗЕЛ ГО БЕШЕ! :))) Толкова се зарадвах! Просто знаех какво значеше това за него, колко искаше най-накрая да се отърве от този изпит и че ги знае нещата - лично го бях изпитвала :) Радвам се, че той го видя това, радвам се, че бях с него на път за изпита, когато ми каза, че почва леко да се притеснява, радвам се, че бях до него и след това, за да го нагушкам и нацелувам, както се радвам и че бях до него предния път, когато не успя. Знам колко разочарован беше тогава.
След Мензата ходихме малко по магазините - техника, играчки, дрехи. Трябва подаръци да се купуват все пак... Хапнахме и в едно ресторантче, после пазарувахме и за вкъщи. Довечера ще се отбележи събитието подобаващо - на гости ще ни е Beam. Jim Beam :Р Само за едно нещо ме е яд - ще се изям, баси! Знаех си, знаех си, знаех си!!! Никой не може да те прецака така, както ти сам себе си, ама нищо не може да се направи по въпроса...
Браво, бебенце! Сигурна бях, че ще се справиш!!!
No comments:
Post a Comment