Първата седмица от третия семестър студентски живот вече мина - по-бързо, отколкото очаквах, но пък колко да се влачат 5 дни :) Всъщност... мда, доста биха могли да се влачат, връщам си думите, но тези специално минаха бързо :) Вече уча "Информатика" и съм много щастлива :) Страшно много съм се надъхала този семестър да пада голямо четене или поне достатъчно четене и накрая да пиша всичките изпити, пък и ако ги взема... ОК, де, поне половината да взема - да бъдем реалисти :) Онзи ден видях датите и слязох на земята - давах си сметка, че съм писала 5 предмета, ама да го видиш черно на бяло си е доста отрезвяващо :)
Предметите иначе са по-разнообразни, доколкото могат да бъдат разнообразни, като все за информатика се отнасят :) Този семестър ще псуваме и ще се мъчим над Formale Grundlagen der Informatik 1 (FGDI 1), Mathematik 1, Grundlagen der Informatik 1 (прословутото GDI, което е накарало всеки, който се е занимавал с него, да си говори сам), Technische Grundlagen der Informatik 1 (TGDI 1) и една каноника от догодина, която ще е добре да махна отсега, защото иначе догодина ще е още по-голяма лудница - Einführung in Software Engineering. Кефят предметите, особено тези по-техническите - много ми се учат такива :) И както казах, надъхала съм се, чета, ходя на лекции и упражнения (то само 1 сме имали досега) с мерак, даже на тези от 8 :Р Явно добре съм си починала лятото в България. Изобщо: "Ich muss "Zubar" werden" :D Само програмата ми не се нареди точно така, както исках - няма да имам свободен ден, появяват се и "дупки", ама какво да се прави.
Иначе първият учебен ден (хихи) ми беше сууупер весел! Лекция по FGDI, след която най-любимата част - Мензаааа :) По пътя засякохме няколко българи и впоследствие се оформи стабилна БГ маса от случайно събрани 15 човека :) По-нататък през седмицата пак имаше същите маси :) Вечерта пък пихме коктейли...
Лекциите пък са голямо шоу - типичните немски лекции от по 500 човека в зали колкото футболно игрище. Влизаш - фраш, всичко пълно, насядали по земята, лудница! Онзи ден се майтапехме, че затова даваме по 700 евро на семестър - да седим, ако изобщо седим, на 3 км от дъската :) И понеже сме "Информатика", докъдето ти стигне погледът, само мъже :D Тук-таме, ако се вгледаш, мяркаш някое момичАнцИ, но ме съмнява да надхвърлят 10-на...от 500 :) Нека ни е зле! :D Има и трима зайковци от БГ :) С две думи: отсега нататък наистина почва вече истинското учене!
Новият семестър донесе и зима... или нещо от този род. От няколко дни застудя - в момента навън е 5 градуса според Yahoo!, а до преди малко валя дъжд май (айде, той нормално :)) За сряда в Щутгарт май дават сняг, а вчера вече валял в София. Аз пък съм се плеснала на фотьойлчето точно до парното, то на 5, пия си кафенце - голям кеф :)
Толкова от мен - мисля да напускам фронта и да продължавам с неделните занимания. Скоро ще спамя пак :) Tschüssieee :D :D
Sunday, October 21, 2007
Monday, October 15, 2007
The World Is Mine :D
Точно така се чувствам в момента :) Впрочем така се чувствам на 50% - останалите 50% са "In Love With Myself" :D А може пък и по 100% от всяко. Мдаа, май това ще е :) Аз като разправям, че много съм се надула в тая Германия, не плюя фъстъци.
Едно време, като попълвахме лексикони, винаги имаше въпрос "Какъв е твоят девиз?"... дечица във втори клас :) Е, сега май съм на принципа "Знам, че мога лесно да получа всичко, а ако нещо случайно не мога, явно просто не му е дошло времето - затова пък именно то ми е най-интересно и обеззначава (пак няма такава дума, нали?!) останалите". Какво да се прави - човек винаги иска това, което или няма как да има, или ще си скъса нервите, за да има - много е кратък интересът към лесното. Напоследък това, което искам, става - да видим занапред, хихи :Р Както и да е...
Днес беше последният работен ден от Buchmesse-то. Като цяло, този път беше много по-добре отпреди - по-малко мизерии и без постоянно даващи акъл хора. Аа, да - и работен ден от 12 на обяд :) Ама какъв студ е на обяд, не е истина - особено днес си беше чиста зима! Следобяд обаче якето в ръчичка :) Напоследък много пък се дразня на постъпки на хора - като съм си наумила, че ме дразнят и не мога да се обстрахирам. Поредно доказателство за силата на самовнушението при мен :Р Та на работа така ме вбеси един, дето се скатаваше и се занимаваше с глупости в най-пиковото време, че и мрънкаше на всичко отгоре, и като ми кипна, викам: "Ей ся щи покажа аз на тебе кон боб яде ли - само гледай на какво те правя!" и почнах да му давам акъл какво да прави и да се изявявам като шеф. Че накрая и му теглих една на български, той се ослуша такъв, хаха :) Хм, разбесняла съм се нещо май, щото само тази седмица вече няколко пъти ми се случи да ги нареждам ей такива - много прост народ значи :D Ама не, сериозно, не знам с какво търпение трябва да си, за да не реагираш в тия ситуации. Иначе съм си супер усмихната и учтива (минутки за реклама!), помагам, ала-бала, а не дай си, Боже, и отсрещният човек да ми се усмихва - тогава вече се разтапям, хаха :) Ама на всеки няколко готини се пада по един тИмИрутин, дето....ооох, мамоуу, родна реч омайна, сладка :D :D :D
Амм, за Messe-то бях почнала да говоря :) Това може и да беше (ебаси глаголното време!) последното ми за тази година, че повече големи няма, ама ще гледаме. Сега ще си търся вече постоянна работа и то желателно извън "ресторантьорския" бизнес :) От утре пък отново ставам горда студентка - първият учебен ден, хихи. Ходи ми се вече към унито, на лекцийки, на кафенца в стола :), ама тия мераци като знам колко бързо минават, особено като ми тупнат 80 страници лекция, ама... този семестър ще ставам сериозна, че вече и изпити се задават. Хмм, ще си говорим пак след известно време, де, дано още съм с тоя ентусиазъм :)
Още един дерт имам само - АЙДЕ НАЙ-НАКРАЯ НА ДИСКОТЕКА, БЕЕЕЕ! Не се трае тва! Поне откъм кафета добре се е заформило - по "български", че има и с кого, което адски много ме радва! "Feels like home" - мне, не говоря за БГ, а за това, че се кефя на хората тук и си се чувствам супер с тях... хахаха, и във връзка с един разговор от оня ден - и мисля за тях :D :D Брр, интересен разговор беше....
Много ми е приятно да си изливам душата в момента (а и да говоря за себе си като цяло :D :D :D), но мисля да правя напук на учудващо разсънващите кафета от тази вечер и да пробвам да спя, а от утре, както се пееше в една детска песничка: "...колко съм послушна, колко съм добричка, колко грижи имам - аз съм ученичка" :D :D :D Мааале, дечица мили, един ден ще си удряте главата у стената, че сте ги пели тия неща, ама айде, радвайте се, че и аз покрай вас, поне първата седмица, евентуаааално - и втората :)
Едно време, като попълвахме лексикони, винаги имаше въпрос "Какъв е твоят девиз?"... дечица във втори клас :) Е, сега май съм на принципа "Знам, че мога лесно да получа всичко, а ако нещо случайно не мога, явно просто не му е дошло времето - затова пък именно то ми е най-интересно и обеззначава (пак няма такава дума, нали?!) останалите". Какво да се прави - човек винаги иска това, което или няма как да има, или ще си скъса нервите, за да има - много е кратък интересът към лесното. Напоследък това, което искам, става - да видим занапред, хихи :Р Както и да е...
Днес беше последният работен ден от Buchmesse-то. Като цяло, този път беше много по-добре отпреди - по-малко мизерии и без постоянно даващи акъл хора. Аа, да - и работен ден от 12 на обяд :) Ама какъв студ е на обяд, не е истина - особено днес си беше чиста зима! Следобяд обаче якето в ръчичка :) Напоследък много пък се дразня на постъпки на хора - като съм си наумила, че ме дразнят и не мога да се обстрахирам. Поредно доказателство за силата на самовнушението при мен :Р Та на работа така ме вбеси един, дето се скатаваше и се занимаваше с глупости в най-пиковото време, че и мрънкаше на всичко отгоре, и като ми кипна, викам: "Ей ся щи покажа аз на тебе кон боб яде ли - само гледай на какво те правя!" и почнах да му давам акъл какво да прави и да се изявявам като шеф. Че накрая и му теглих една на български, той се ослуша такъв, хаха :) Хм, разбесняла съм се нещо май, щото само тази седмица вече няколко пъти ми се случи да ги нареждам ей такива - много прост народ значи :D Ама не, сериозно, не знам с какво търпение трябва да си, за да не реагираш в тия ситуации. Иначе съм си супер усмихната и учтива (минутки за реклама!), помагам, ала-бала, а не дай си, Боже, и отсрещният човек да ми се усмихва - тогава вече се разтапям, хаха :) Ама на всеки няколко готини се пада по един тИмИрутин, дето....ооох, мамоуу, родна реч омайна, сладка :D :D :D
Амм, за Messe-то бях почнала да говоря :) Това може и да беше (ебаси глаголното време!) последното ми за тази година, че повече големи няма, ама ще гледаме. Сега ще си търся вече постоянна работа и то желателно извън "ресторантьорския" бизнес :) От утре пък отново ставам горда студентка - първият учебен ден, хихи. Ходи ми се вече към унито, на лекцийки, на кафенца в стола :), ама тия мераци като знам колко бързо минават, особено като ми тупнат 80 страници лекция, ама... този семестър ще ставам сериозна, че вече и изпити се задават. Хмм, ще си говорим пак след известно време, де, дано още съм с тоя ентусиазъм :)
Още един дерт имам само - АЙДЕ НАЙ-НАКРАЯ НА ДИСКОТЕКА, БЕЕЕЕ! Не се трае тва! Поне откъм кафета добре се е заформило - по "български", че има и с кого, което адски много ме радва! "Feels like home" - мне, не говоря за БГ, а за това, че се кефя на хората тук и си се чувствам супер с тях... хахаха, и във връзка с един разговор от оня ден - и мисля за тях :D :D Брр, интересен разговор беше....
Много ми е приятно да си изливам душата в момента (а и да говоря за себе си като цяло :D :D :D), но мисля да правя напук на учудващо разсънващите кафета от тази вечер и да пробвам да спя, а от утре, както се пееше в една детска песничка: "...колко съм послушна, колко съм добричка, колко грижи имам - аз съм ученичка" :D :D :D Мааале, дечица мили, един ден ще си удряте главата у стената, че сте ги пели тия неща, ама айде, радвайте се, че и аз покрай вас, поне първата седмица, евентуаааално - и втората :)
Good Luck!!!
Monday, October 08, 2007
Айде на купонЯЯЯЯ :D
Снощи беше просто уау! :) Яко БГ купонче с доста хора и мноооооого чалга - точно на каквото ми се ходеше от много време насам :D Ама цяло лято в България не можах да въртя гюбеци, та трябваше да се върна в Германия за тая цел :) А и както съм се чалгализирала напоследък (а и откъм коса го докарвам :D), вкъщи постоянно "загрявам" с тия балканщини, така че снощи много добре ми дойде (пък и уиски с количка откога не бях пила :Р). Като се почна жик-так и няма сядане вече - цяла вечер до 6 сутринта кака ви Владка беше на принципа "Ай ся ша ви покажа аз откъде сме" :D И какво сядане - убедила съм се, че на подобна музика не може да се стои на едно място, даже масата почнаха да ми предлагат :) Та супер яко парти стана - още!, още!, още! :)) Да си бия тиквата в стената миналата седмица що не отидох на сръбско! Че и народ се беше посъбрал.... Тимирутин! Ноо...нищо, което да не мога да поправя в бъдеще, де :) Даже, въпреки тъпото Messe, се замислям още за тази събота, ама едва ли ще стане. Да поживеем, пък ще видим :)
Обаче пък днес ми е едно такова леееко странно на гърлото - май ще се мъча да настивам, ама няма да се дам пък! Ама така е, като се прибирам сутринта на 7 градуса по потник и възможно най-лятната си жилетка! Че и предната вечер пак не се облякох като хората. Това немско слънце, дето се появи тия дни, доста лъжовно, пък и е октомври вече... Пих 2 ментови БГ чая - дано не падна в боя :)
А утре сутринта - грррр, ще се ходи до Messe-то, че имаме сметки за уреждане :) Добре, че Цвети ще идва с мен, че иначе едва ли щях да се замъкна дотам - има и телефони все пак :)
Освен това се навих да си вземам преса за коса, хихи. И си харесах ботуши за 100 евро, които няма да си купя :Р Искам и "кратки" гащи, демек - дънки до колянце... А май съм пропуснала да спомена двете полички "Fishbone", които забърсах от адско намаление в "New Yorker" (обичам го тоя магазин!!!) Едната за сръбско е просто пИрфИектна :D Искам, бее! Много работи искам, за някои даже пари не ми трябват, хъх :) Ша спЪ!
Обаче пък днес ми е едно такова леееко странно на гърлото - май ще се мъча да настивам, ама няма да се дам пък! Ама така е, като се прибирам сутринта на 7 градуса по потник и възможно най-лятната си жилетка! Че и предната вечер пак не се облякох като хората. Това немско слънце, дето се появи тия дни, доста лъжовно, пък и е октомври вече... Пих 2 ментови БГ чая - дано не падна в боя :)
А утре сутринта - грррр, ще се ходи до Messe-то, че имаме сметки за уреждане :) Добре, че Цвети ще идва с мен, че иначе едва ли щях да се замъкна дотам - има и телефони все пак :)
Освен това се навих да си вземам преса за коса, хихи. И си харесах ботуши за 100 евро, които няма да си купя :Р Искам и "кратки" гащи, демек - дънки до колянце... А май съм пропуснала да спомена двете полички "Fishbone", които забърсах от адско намаление в "New Yorker" (обичам го тоя магазин!!!) Едната за сръбско е просто пИрфИектна :D Искам, бее! Много работи искам, за някои даже пари не ми трябват, хъх :) Ша спЪ!
Subscribe to:
Posts (Atom)
