It's hard...

Последните 3 дни изкарах най-приятното си и леко Messe. Всъщност довечера е последната ми смяна. Якото е, че сме към холандците... а още по-якото е, че си работим приятели само, пътуваме си заедно - кеф. Но най-якото е, че по цял ден бяхме с миличкото.
На втори вечерта обаче 1 седмица потискани емоции изгърмяха... Така ми се дорева и така исках да се сдържа...Бебо беше излязъл за малко, а аз се мушнах под душа и... и естествено вече не ми се ревеше - все така става... Ама нали съм инат - костваше ми определени усилия, но накрая успях, макар и не колкото ми се искаше... Когато излязох, вече ми беше минало, беше ми весело - изобщо никаква следа. И все пак бях разконспирирана! След баня винаги са ми червени очите, но този номер не мина - а дори аз бях убедена, че е от това! Това е и едно от многото неща, които обожавам у Бебо - винаги може да познае, че нещо не е наред! Дори когато отричам, което си е типичен женски номер за привличане на внимание и съответно за причиняване на нерви, защото пък доста мъже приемат, че наистина няма нищо - ама нормално де: като те питат какво ти е, а ти кажеш нищо, не е задължително отсреща да загреят, че всъщност е голямо НЕЩО. И, държа да отбележа, аз не го правя за привличане на внимание, а когато не искам да повдигам нещо на въпрос, защото знам, че е моментно и тъпо. Както и да е. Мисълта ми беше, че и тогава не успявам да се "скрия" :) Та онази вечер в момента, в който чух, че очите ми не са червени заради водата, като се отприщи един рев! И двамата знаехме мнооого добре защо е всичко!А от картината аз и той силно гушнати, аз ревяща, а той (дори той!) с насълзени очи ми се дорева още повече! Не знам какво ми става тия дни... А това, което последва, е достойно за дипломна работа на психиатър - рев до задушаване, смях до посиняване, отвреме-навреме и едновременно... Ама и вие да видите такова куклено шоу, и вие ще се счупите :)
Вчера пък всичко беше наред, докато не наближи часът. Рев пак имаше, макар и по-малко, но 100% е било така, защото бяхме на работа. В крайна сметка полетът беше отложен за днес, заради разни взривове на оръжия край София. Получих една бонус-сутрин гушкане и спинкане не-сама, но пък за сметка на 1 ден от ваканцията на милото :( Дано днес литнат, че пак е съмнително....
Така, като замине някъде, първия ден ми е доста гадно - стаята му е празна, няма да се прибере вечерта, а в това голямо легълце ми е бая самотно. Ух, парфюмът му още се усеща по тениската, с която спинкам. Неговата тениска. Колкото и да не ми се виси пак 15 часа нощна, май ще е по-добре.
Дано всичко е вече наред днес, дано успеем да се видим след околко седмица и нещо, пък после - cruel summer, както се пее ...
Липсваш ми вече!