Едно време, като попълвахме лексикони, винаги имаше въпрос "Какъв е твоят девиз?"... дечица във втори клас :) Е, сега май съм на принципа "Знам, че мога лесно да получа всичко, а ако нещо случайно не мога, явно просто не му е дошло времето - затова пък именно то ми е най-интересно и обеззначава (пак няма такава дума, нали?!) останалите". Какво да се прави - човек винаги иска това, което или няма как да има, или ще си скъса нервите, за да има - много е кратък интересът към лесното. Напоследък това, което искам, става - да видим занапред, хихи :Р Както и да е...
Днес беше последният работен ден от Buchmesse-то. Като цяло, този път беше много по-добре отпреди - по-малко мизерии и без постоянно даващи акъл хора. Аа, да - и работен ден от 12 на обяд :) Ама какъв студ е на обяд, не е истина - особено днес си беше чиста зима! Следобяд обаче якето в ръчичка :) Напоследък много пък се дразня на постъпки на хора - като съм си наумила, че ме дразнят и не мога да се обстрахирам. Поредно доказателство за силата на самовнушението при мен :Р Та на работа така ме вбеси един, дето се скатаваше и се занимаваше с глупости в най-пиковото време, че и мрънкаше на всичко отгоре, и като ми кипна, викам: "Ей ся щи покажа аз на тебе кон боб яде ли - само гледай на какво те правя!" и почнах да му давам акъл какво да прави и да се изявявам като шеф. Че накрая и му теглих една на български, той се ослуша такъв, хаха :) Хм, разбесняла съм се нещо май, щото само тази седмица вече няколко пъти ми се случи да ги нареждам ей такива - много прост народ значи :D Ама не, сериозно, не знам с какво търпение трябва да си, за да не реагираш в тия ситуации. Иначе съм си супер усмихната и учтива (минутки за реклама!), помагам, ала-бала, а не дай си, Боже, и отсрещният човек да ми се усмихва - тогава вече се разтапям, хаха :) Ама на всеки няколко готини се пада по един тИмИрутин, дето....ооох, мамоуу, родна реч омайна, сладка :D :D :D
Амм, за Messe-то бях почнала да говоря :) Това може и да беше (ебаси глаголното време!) последното ми за тази година, че повече големи няма, ама ще гледаме. Сега ще си търся вече постоянна работа и то желателно извън "ресторантьорския" бизнес :) От утре пък отново ставам горда студентка - първият учебен ден, хихи. Ходи ми се вече към унито, на лекцийки, на кафенца в стола :), ама тия мераци като знам колко бързо минават, особено като ми тупнат 80 страници лекция, ама... този семестър ще ставам сериозна, че вече и изпити се задават. Хмм, ще си говорим пак след известно време, де, дано още съм с тоя ентусиазъм :)
Още един дерт имам само - АЙДЕ НАЙ-НАКРАЯ НА ДИСКОТЕКА, БЕЕЕЕ! Не се трае тва! Поне откъм кафета добре се е заформило - по "български", че има и с кого, което адски много ме радва! "Feels like home" - мне, не говоря за БГ, а за това, че се кефя на хората тук и си се чувствам супер с тях... хахаха, и във връзка с един разговор от оня ден - и мисля за тях :D :D Брр, интересен разговор беше....
Много ми е приятно да си изливам душата в момента (а и да говоря за себе си като цяло :D :D :D), но мисля да правя напук на учудващо разсънващите кафета от тази вечер и да пробвам да спя, а от утре, както се пееше в една детска песничка: "...колко съм послушна, колко съм добричка, колко грижи имам - аз съм ученичка" :D :D :D Мааале, дечица мили, един ден ще си удряте главата у стената, че сте ги пели тия неща, ама айде, радвайте се, че и аз покрай вас, поне първата седмица, евентуаааално - и втората :)
Good Luck!!!
No comments:
Post a Comment