Гaрмиш-Партенкирxен, Алпите, 18-20. април

Последните 3 дни бяха невероятни! Още не мога да повярвам, че наистина изминахме всичките тези километри, бяхме толкова далече, видяхме нереално-красивите пейзажи на Алпите и преживяхме всичко това! Жестоко, нереално! Няма какво повече да кажа! И все пак ще го направя :P
В петък сутринта отидохме да вземем кола под наем. С малко късмет се уредихме с удобен 5-местен VW Touran, което беше много добре за 5 часа пътуване. Направих си първото каране в ДЕ :P След като се събрахме и понапазарувахме, тръгнахме към Алпите. След малко по-дълго пътуване от очакваното, 2-3 спирания и 1-2 задръствания към 19 вечерта пристигнахме в Гaрмиш. Къщичката, която бяхме резервирали, беше супер - 3 етажа, 6 спални, голям хол, дворче за барбекю, телевизори, системи, всихцко, което можеш да се сетиш, че ти трябва, плюс страхотна гледка към върховете на Алпите. Ааа,да - и компютър с net в нашата стая,с които, естествено, не сме се занимавали особено :) По-късно вечерта пристигнаха и другите 2 коли хора, хапнахме грилче и се почна с пиене, пеене, много смях и снимки и така до 4. Учудващо, на сутринта почти всички бяхме на крак още в 9. Разходихме се из града, малко из горите, поиграхме боулинг и се почна пак готвенето за вечерта. Времето докъм 3-4 убихме с игра на филми и после по леглата. На другия ден при ясно време щяхме да се катерим (с влакчета и лифт) на Zugspitze (2964m, ако не се лъжа). На другия ден едно от първите неща, които чух, беше: "Само ако знаеш какво невероятно време е навън!" И настина: силно пролетно слънце, кристално синьо небе без нито едно облаче, което се случва там веднъж нааа...много време :) Уникален късмет! Всичките 13 човека постегнахме набързо къщата и се изстреляхме със скоростта на светлината - чакаха ни мноого неща за гледане, включително път към Darmstadt. Ха-ха, като казах "13 човека" - на моменти се чувствах като в къщата на Big Brother :) Освен това бяхме 4 "семейства" и може би най-употребяваната дума беше "мило" - до такава степен, че на едно "мило" понякога се обръщаха няколко човека :D Даже 1-2 пъти се стигна до: "Не ти, другото "мило"" :D Та въпросните 13 човека се покатерихме на една от най-високите части на Алпите. А оттам гледката беше невероятна - като картичка! Никога не съм мислила, че подобни гледки наистина са реални! Човек не може да спре да снима. На върха беше -2 градуса - с тениска и яке си беше идеалка! На ниското пък беше към 20 градуса - снимките по тениска са достатъчно доказателство :) Darmstadt го оставихме доста по-студен, въпреки че вече и тук е към 17 градуса.
След като слязохме отново в ниското, се пуснахме an някакви влакчеа на принципа на боб-слей и наскачахме пак в колите. Следвашата спирка беше Neuswanstein (като изключим една за хапване :P) А замъкут наистина е много красив - жалко, че вътре не даваха да се снима. Доста са го пообновили вътре обаче и малко се губи атмосферата на места, а и по принцип си е трудно да си представиш, че на същото време преди 2 века е живял крал, заедно с всичко останало, което включва това. Всичко беше 6, докато не влязох в тоалетната :) Отворих вратата, видях, че е съвсем съвременна (демек едва ли ще ми скочи някои призрак :P) и влязох. Обаче в момента, в които затворих вратата отвътре. не знам какво ми стана, обачеее... бррр..достраша ме нещо :) Едва събрах смелост да надникна в една отворена кабинка, но тогава ме достраша още повече и се ометох моментално. Не знам защо ме наплаши толкова, но наистина усещах, че не мога да остана вътре и секунда повече... Да не говорим, че за изхода от замъка се минаваше по някакъв тунел, в които нямаше нищо друго... Добре, че не бях сама! Вечер също мисля да го избягвам тоя замък :)
След това вече окончателно потеглихме към Darmstadt. След малко гонки с другата кола и общи дискотечки по светофарите, завършихме веекенда набързо в една турска закусвалня и към 12 се прибрахме.
Резултатът от 3-те дни: невероятно изкарване, весели хора, много видяни неща, които наистина си заслужават и...само на моя фотоапарат над 360 снимки и клипчета :) Не може да се опише - трябва да се види!

Samstag Abend :)

Уважаеми (с интонацията на проф. Вучков :)) зрители, респективно читатели!
ЗдравейтИ :) Понеже имам известно, засега все още малко, но все пак съществуващо, количество за учене, а и ще излизам вечерта, демек нямам кой знае колко време, реших да драсна нещо тук. Логиката е бетон - не я търсете :)Навън пече едно слънчице, противно на дъжда сутринта, а в наше село имаше даже и следи от сняг! Това обаче е вече vorbei- даже се чуват разни Фтички в момента :) В този хуубав ден най-миличкото тати на света - моето - има рожден ден! Чухме се веднага щом се събудих окончателно днес, картичката по нормална поща е пратена отдавна, а вчера беше допълнена от 4 виртуални - като ще е спам, да е спам :) Само че вчера, като отворих първата, ми стана нещо кофти, че не мога да съм с него на неговия ден и да отидем пак в "Сан Суси", както правехме винаги преди, и като ударих един рев... На моменти, по един или друг повод, не ми издържат нервите явно, особено пък понякога, но гледам да не прекалявам.Ха-ха, преди малко слушах "Du Hast den Schönsten Arsch der Welt" :) Много весела песничка! Напомня ми за зимата - трите дни в Кърджали, попадането през 10 минути на тази песен - за моя радост и за "радост" (кавичките са много важни :)) на милото :) Всеки път, като я пуснеха, ме избиваше на смях :)Уф, аз май за снощи щях да казвам нещо. Ами... много весело беше :) Учиха ме да играя билярд. Късметът на начинаещия май пак беше на моя страна, още повече заради "наклона на масата" и "уравновесяването на масата" от страна на Наско :D После от около 23.30 докъм 3.30 цукахме "Monopoly" - баси зарибяващата игричка е :) А и в повечето случаи все аз бия, но снохсти бях първата, която фалира. Но в крайна сметка парите пак дойдоха в "семейството" :)Довечера пък (нали споменах, че ще излизам) се очертава интересно ходене на ресторант - не самото ходене дотам, въпреки че като знам хората, ще се счупим от смях. Аз не смятам да участвам в надпреварата "На бас, че ще си изям безкрайната порция", но все пак :) В тази връзка забелязвам интересно явление напоследък. По принцип човек като хапне нещо, става примерно с половин кило по-тежък, обаче от няколко дни дори да изям половин кило храна на едно ядене, не мърдам изобщо (yahooоо) :) Даже кантарат пак почва да прави опити да слиза надолу, въпреки че напоследък ям доооста повече от преди. Това, естествено, ме стимулира да ям още повече :D :D Е, гледам да го правя само в неотложни случаи :)Амм, аз май за учене имах, а време нямах. Забравих да спомена, че почна семестерат - на 1. април :D Ама почна,де, честно :) Отново сам се надъхала - наистина не мога да проумея как предното лято в БГ ми подейства толкова стимулиращо, но от тогава почнах да уча, а евентуалните неуспехи вече не ме обезкуражават, а просто продължавам напред с опитите. Вече свиквам да уча повече, ставам и по-организирана. Този семестер планирам да уча много повече в залата, да ходя на всички упражнения (лекциите може и да пропускам) и да досаждам на туторите много повече - това явно е начинът! Ще го завърша този университет, каквото и да ми коства - щом почти всички покрай мен могат, мога и аз! Ще стана програмист един ден, въпреки че все още почти нищо не мога, но все някога се почва - желание поне не ми липсва, така че принципът "тъп и упорит" ще ме спаси :D Хайде, this.user.study() (може би!?)...