Коледно, etc. :)

Тия дни нещо ме мързи да пиша. Всъщност пише ми се, но ме мързи да си събера мислите в главата, обаче ще се поналожи, защото времето си минава. (егати изречението ?!?) А както си минава времето, така идват и най-най-най-хубавите за мен празници - Коледа и Нова година! Остават само някакви си 12 дни до Коледа и усещам, че лека-полека май почвам да запразнявам. Въпреки че все още Коледа ми изглежда мнооого далечна (винаги до деня на празника си си мисля, че има още доста време), коледното настроение почна да се появява. А до миналата седмица бях толкова нормална :Р Само една разходка из центъра сред цялата тази украса и всичките коледни сергийки беше повече от достатъчна. Какво не прави украсата с хората! Коледният десктоп на компа е вече факт, все по-често почвам да се замислям и аз за украса, за подаръчета, за... Мда. Преди няколко дена излязох от тази игричка, наречена "Разхождане по нервите на околните" :) и, след като още от първите дни на ноември започнаха да ме заливат с един и същи въпрос, най-накрая се смилих и... абе на път съм да си загубя мисълта (точно е дошла като никой път :)), така че с две думи... опаа, жик-так, Деси Слава - Думи Две, хаха, тааа, преди да са се оплакали от мен за психически тормоз на Съда в Хага, да кажа: ИДВАМ СИИИ! СЛЕД ТОЧНО 10 ДНИ КАЦАМ В БЪЛГАРИЯ!!! (ако няма мъгли, де :Р) Другия петък по това време ще съм на 2000 км оттук! Честно казано, когато взех билетите, ми беше напълно все тая дали ще се прибирам за Коледа или не - все пак беше началото на октомври и бях само от месец и половина в Германия :) По едно време даже наистина ми се щеше да не ги бях вземала - щеше да ми е еднакво добре и тук... предполагам... Въпреки че все пак Коледа, толкова народ заминава... Нямаше да съм сама тук, даже напротив, щеше да е и забавно, но не мога да кажа дали нямаше да ми се иска да си бях в България - Коледа все пак е семеен празник, ала-бала, та поне сега, докато имам възможност още, няма да е зле да се прибера. Абе какво го обяснявам толкова - след 10 дена летя и това е, което има значение. Ако ги нямаше билетите, може би нямаше да е така, но тях ги има и на моменти наистина нямам търпение да ги използвам по предназначение :) Не че съм приритала кой знае колко, но само като си представя какви емоции ще са :) Та така, хора, евакуирайте се, докато е време, щото няма отърване после - по-малко досада няма да стана :)
Заедно с коледното настроение пък няколко човека пораснаха... ей така, за един ден :) Денят беше 8-ми декември, а "дечицата" - Ивка, Тошко и Иво. Бе знаят кога да се раждат - на тая видна дата, т. нар. Студентски празник, който за първа година празнувах и аз :) (и дано не се налага да го празнувам прекалено дълго...) Вечерта "студентствахме" на БГ парти в Манхайм. Изсипахме се двуцифрено число (от по-големите чисълца:)) БГ-та на гарата, при което влакът беше наш просто. Подвиквания отсам-оттам, хилиш се на лафове от през 5 седалки, че 6-тата... Самото парти не беше кой знае какво, можеше и по-добре, ама пак не е като без хич. Навръщане същите кръстоносци пак на гарата за първия влак. Вътре колкото се хилихме, толкова и бяхме заспали. Поне на мен адски много ми се спеше и още като се прибрах към 7, умрях на място и два дена после якото спане. Някой път ще трябва да мръдна до Манхайм и по светло обаче :) Сигурно има какво да се види...
Абе с две думи: Коледа идвааааа :)

:)

3. декември. Ако допуснем, че вчера е било 2-ри, значи дядо е имал рожден ден. А той вчера наистина имаше рожден ден, което значи, че наистина е било 2. декември (анализът и линейната са ми изпили мозъка май...). Та идеята е: честит рожден ден, дядо! С малко закъснение тук (идиот съм, признавам си), но пожеланията да си жив и здрав и всичко най-най-хубаво остават! Не мога да скрия, че ми се насълзиха очичките като разбрах колко си се зарадвал вчера, когато ти се обадих! То оставаше и да не го направя... Love you!
Това исках да кажа... мисля, че няма смисъл от повече, защото ще се почнат глупостите... Другия път - повече.

***

22 дни до Коледа :) И мааалко по-малко до... аа не, нищо :Р

Мой си ее, мой си еее!!! :)

След дъълго ЧАКАНЕ, чудене, колебаене, ЧАКАНЕ, търсене, хленчене и най-вече ЧАКАНЕ (... и хленчене :)) днес ей това златце окончателно стана мое! :) За справки - Sony Ericsson W850i - последният да затвори вратата (а на немски как звучи, не е истина :)) Вече всички наоколо (в радиус от 2000 км на югоизток :)) могат да дишат спокойно, че в последните над 2 месеца им надух главите за тая машинка! Обещавам най-тържествено, че повече няма да чуете от мен: "Искам телефооооон", "Ама кога ще излезееее", "Ама що е в бяло само", "Ама не ми се чака 4 седмици", "Искам си телефона пъъъък" или "Айде до САТУРН за малко"! Заклех се ;) Може да дишате спокойно! Не знам защо толкова ми хареса този телефон, обаче не всичко на този свят има логично обяснение. Щом се примирих да си го взема бял (лоша дума да не съм чула!!! :))... А тази вечер явно пак ще е безсънна, защото преди да го разбазикам из основи, няма да си легна, а важната подробност със зареждането я забравих, но всеки момент очаквам да... впрочем... Аааааа, "Voll geladen"!!! Че много бързо, бе?! Малииии, пази се - идвам! Откога точа зъбки! Ако всичко е наред, утре (днес) би трябвало да се събудя много по-приятно, а не с тая аларма-СМЪРТ, дето всеки ден, като я чуя, такива думички казвам (първите ми за деня), че титлата "Каруцарка на века" ми е в кърпа вързана! Айде да не цитирам, че пред очите ми вече изникват наште с думите "Къде сбъркахме?!" :) Тааааа... няма мееееее :)

Е не...

Пак ли, бе?! Още ли?! Отново ли?!? А дали изобщо, защото мен леееееееко така ме съмнява?!? Или поне така ми се иска... Е не... Не сте наред! Сега в момента 100% пак си втълпявам някои неща, ама знам ли... А ти... знаеш ли какво? Ми ДРАЗНИШ МЕ!!! Особено на моменти МНОГО, АМА МНОГО ЯКО МЕ ДРАЗНИШ!!!! Цялото това парадиране - защо го правиш? Защо правиш неща, които бих правила и аз? Защо ме дразнят неща, които бих правила и аз? Защото сега ги правиш ТИ, а не АЗ! Затова! Ти не си аз!
Както и да е, явно си измислям пак... Имам изключителната дарба да си сменям настроението на 180 градуса за минути. След една прахосмукачка пауза всичко това по-горе ми се струва поредната ми измислица, която става реална само с една камара нагласяния на всички факти. А и такива песнички ми пускат по радиото, че просто...
1. Deja Vu - I Can't Stop
2. Asle Bjorn ft. Anne - Lucky You
3. Danzel ft. DJ F.R.A.N.K. - My Arms Keep Missing You (в момента)

Не претендирам за последователност на песните, защото знам, че няма смисъл - така и така имаше и други между тях :) А май е най-добре да се връщам към подреждането на бърлогата ми, че точно съм се наканила, а такива моменти са рядкост - ще вземе да ми мине меракът и ще стане лошо... то всъщност по-лошо от това не може, ама айде да не издавам вътрешни тайни, а по-добре да измия някоя чиния :) Desperate Housewifes хахахаха :)

П.С. И за да не станат грешки като миналия път, държа да отбележа, че първата част на поста не се отнася за никой от четящите тук... поне не за тези, които знам, че четат :)

Празници...

Край: Германия ни ратифицира за ЕС, вътре сме от 1 януари

Германският Бундесрат - горната камара на парламента, одобри единодушно законопроекта за ратификация на договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС. Федералната република бе последната страна членка на съюза, която трябваше да одобри присъединяването ни. Ако дори само една държава членка не бе сторила това до края на декември, членството ни в ЕС от 1 януари не би могло да стане факт.След като вече са налице всички нужни ратификации - от 25-те страни от ЕС, както и от нашия и румънския парламент, присъединяването ни към съюза от догодина става напълно гарантирано.
***

И това точно един месец преди Бъдни Вечер (това не знам в каква връзка е, но все пак да отбележа датата)! Ами нека ни е честито тогава и дано плюсовете са много повече от минусите...
А като казах Бъдни Вечер... Като се разхождам из центъра имам чувството, че Коледа е след 10-на дни. То не са лампички, ама с лопата да ги ринеш, огромни и не толкова огромни украсени елхи (онзи ден сложиха една голяяяяма на plo6taDT-а :)), Weihnachtsmarkt-ът и той се появи, че сигурно и още ще има - всичко е в едни празнични сергийки, пълни с коледни фигурки и изобщо всякакъв вид украса, разни манджета, особено шоколадови нещица, меденки и естествено Wurst. Абе само мен, дето не предлагат там. Вчера го обиколихме и наистина ми стана коледно. Представям си към средата на декември какво ще е. Сигурно ще ми се привижда навсякъде червеният камион от рекламата на Кока-кола, дето катери снежните хълмове... а може и една друга реклама, хъх: "Пещерска гроздова - мека топлина", хаха :) А какво ли да си поръчам тази година от онзи червения дядка (angel) :) Имам някои идейки, мдам (ех, защо я няма сега онази картинка от скайп с онова мигащото на парцали човече - особено подходяща е за случая)... То викат, че нямало Дядо Коледа, ама нищо не разбират - аз все си намирам и тази година пак ще си намеря, надявам се. Айде за финал едно коледно поздравче с много лампички, червени панделки и подаръци под елхата (и напомняне, че е все още 24. НОЕМВРИ... хъх, размечтах се нещо :))

Mariah Carey - All I Want For Christmas Is You (че точно върви и на Winamp-a)

Дармщат :Р

Преди време ми бяха казали за една песен на Ивана, която може да се счита за песен за Дармщат и хората му, по-специално тези, идващи от една по-особена държавичка на Балканите (БГ power :P). Става върос за "Ние Сме Номер Едно" и конкретно за тази и част:
"Какъв ти град - едно кафе на кръст
И всичките се знаем наизуст"
Хахаха, щях да падна тогава :) Ама не е като да не е вярно :) А от днес нататък мога да кажа, че има развитие в рубриката "Тематични песни", след като ТУ-Дармщат се сдоби с химн. Докато бяхме на упражнение по информатика и обсъждахме един изпит, се сетихме (не знам защо :Р) за "Пак ще се срещнем след 10 години" с допълнение "тук, в тази стая, на материала от първи семестър" :) Та да му е честит химнът на ТУ-то и дано скоро бъде сменен, хах!
Иначе "Lost" е все още актуална и ми се струва, че се изкачва в чарта и от песен на деня става песен на месеца (втори подред) със съвсем реални шансове да стане песен на годината дори и само заради заглавието си. Просто няма друго такова, което да ме описва по-точно в момента, когато стоя над задачите по каквото и да е. Вярно, че отвреме навреме светва някоя лампичка (слаба), но после захранването спира централно за неопределен период. Което ми напомня, че е време да отивам да нагледам реакторите и генераторите, че няма да се разберем така. А и БТВ почна много яко да ми насича... Веднъж да реша да гледам директно Survivor, нищо, че съм с 10-на епизода назад, и пак ми наложиха вето значи. Затова пък радиото е на 6 просто, а и тоя месец трафикът ми върви учудващо бавно и ще мога докрая да гледам ТВ и да слушам радио - голям кеф :) Ама май-май е време да си правя поредното капучино (напоследък то и кафетата много вървят) и да засядам...

"Новина"

Напоследък редовно чета новините, нищо, че са почти еднакви всеки ден - все пак помагат за нежелателно убиване на липсващо свободно време. И понеже днешните още не ги бях гледала, преди малко реших да видя какво са писали (мързи ме да си легна, не за друго :)). Общо взето, днес явно в България НИЩО не се е случило, дори повтарящите се неща, защото имаше само 2-3 новини оттам. Обаче една "новина" (не съм сигурна, че изобщо минава за новина) ми направи впечатление и просто не мога да се сдържа да не си цапна коментара с буквичките ТМ горе вдясно на думата "коментар". Всъщност нищо важно не е, по-скоро пасва за раздела "Клюки", но както и да е. Та с "маааалки" съкращения, да не кажа без половината статия:

80 проекта за честванията на присъединяването ни към ЕС
За повече скромност и по-малко инициативи в стил "всенародни тържества" призова премиерът Сергей Станишев

Особено важно е, че проектите не предвиждат просто веселби, концерти и фойерверки, а носят съществен съдържателен елемент, заяви Станишев. По думите му те са свързани с познанието на българските граждани за същността на ЕС, за неговото функциониране, за възможностите, които разкрива членството и за начина, по който можем да се подготвим максимално добре тяхното използване. От лансираните идеи става ясно, че България ще посрещне 1 януари със светлинно шоу и много музика. Бившият премиер Симеон Сакскобургготски предложи 1 и 2 януари да станат дни на отворените врати на културните институции. Председателят на Народното събрание Георги Пирински предложи на 10 януари 2007 г. да има тържествена сесия на парламента.

***

Ми какво да кажа. То е повече от пределно ясно, че 1 януари ще бъде посрещнат с много музика - е па нали е Нова година, опааа, жик-так :) И то с такава музика ще ни посрещнат, че ще им се иска да не ни бяха взели ("Джамовете" руууулз :)) Светлинно шоу... хаха, къде бе?! Като тия, дето ги дават от площада в София всяка Нова година?! Айде без. Или като миналата година в Стара Загора, когато целия декември имаше лампички по улиците, ама точно в 12 на Нова година всичко беше тъмно - "шоу" си беше определено. За "съдържателния" елемент - ми де да знам, то ще стане баси теоретичният празник! Пък и точно денят след Нова година е най-"подходящият" да се запознаем с историята на ЕС, ама айде, да речем, че това по ще пасне. Но за идеята на Симеончо... сичко 6 (като идея), ама кой ходи на театър или опера на 1 януари, пък и безплатно да е?!? Просто си представям как някой след 3 кила ракия отива на "Аида"... По принцип не е лоша идея, но в случая е адски необмислена - дай да отбележим дейност и да покажем колко ни пука. А за тържествената сесия на парламента (след 10 дена) - айде, починете си, че се преуморявате и без това. 3 дена яли, пили и се веселили става малко. Най-добре да се направят периодични чествания на влизането в ЕС викам аз, ей така през 10-15 дни, че това ще ни остане. Точка.

Та... необичайно сериозен пост от мен, ама... няма да се повтори :Р И бая критика, ама си е така - камара необмислени неща и идеи, които НЯМА как да станат. Просто за спорта да се измисли нещо. Ще се радвам, ако все пак се осъществят тези идеи, ама... айде нищо няма да казвам. Не знам що и се вързах толкова на тая новина, че чак да я пиша тук, ама понякога ми писва от тия баламосвания и претенции без реална възможност. Окончателна точка.

Пак понеделник...

6. ноември. Малиии, тя годината си отишла! Таа, да си дойда на думата за понеделника. Абе нещо не почват добре тия понеделници! (ама как продължават и свършват, хахах, но за това - после :Р) Днес, например, се успах. В смисъл аз си станах навреме за упражнението, но исках да стана с 40 минути по-рано, щото трябваше да се ходи на пазар. На пазар пак се отиде, което ми спести известна част (не казвам колко :Р) от въпросното упражнение, ама така е - изискват се жертви, хъх (angel). Като говоря за жертви, последните 3 дни не бях мърдала от вкъщи! Бях се барикадирала и уж учех Scheme - сега ми остава да науча само 6 пъти повече, отколкото вече прочетох! Да си имам напредъка просто! Та поради тая асоциализация в името на науката днес, като отидох на упражнение и като видях народ (в лицето на Цвети), такава приказка ми се отвори, че не можа да се затвори цял ден. Времето за задачи мина в приказване, после на немския същата работа, на лекцията пак. Ама просто каквото ми минеше през главата, задължително трябваше да види свят. Пък и Цвети не се дърпаше особено... Може да съм и понадула главата, ама не се е оплакала още... Утре продължавам тогава :) Ама няма време кога да се наприказваме с това момиче значи - в тия почивки от 5-10 минути кое по-напред?! Ще се лочи скоро кафе, усещам, хихи :) Та още сутринта (към 12 и нещо :Р) заедно с приказките ми стана и супер весело - постоянно ми беше смешно! А след почивката (ало, Товарната машина :Р) пък съвсем, ххахаха! Изобщо днес беше от дните, в които лигнята е почетен гост! Обичам ги тия дни, хихи!
Вечерта пък обиколих малко магазини, че не ми се прибираше. Блузата, която си харесах, стои тъпо :( Що ги правят всичките толкова дългииии? Иначе вече са сложили коледни елхи в магазините, малко украса, щандове с коледни играчки :) За коледни сладки нищо няма да казвам, че ги продават още от средата на септември (тия са луди!!!). А като се прибирах, една от къщите в района беше вече с лампички :) Обичам Коледа - атмосферата е простооо... И най-големият камък да си, ще се разтопиш!
Уф, май е време да почвам линейната :((( Пак няма да се спиии...писна ми!
Поздрави: Нощна стража :))

Честитка :)))

Днес е 1. ноември - Ден на будителите. Освен това обаче празнува още една "будителка" - мама (колко ме е будела за даскало, аууу, не е истина:)) !!! Та мама има днес рожден ден! Аз вече достатъчно пъти и неща и пожелах - и с картичката по пощата, и снощи по скайп, и днес с смс, а и сега пак я чакам да се появи... Опаа, появява се май даже :) Накратко само мога да и пак пожелая да ми е жива и здрава и само хубави неща да и се случват! ... Аа да, и да не си взема котка, хахаха :) Пък ще гледам да допринасям, доколкото мога, че и повече, за хубавите неща... А дано!
Днес точно за рождения и ден беше такъв студ! Предните няколко нощи се чудех как така не ми е студено навън, а вчера просто замръзнах още през деня. Днес вече пуснах в употреба и зимното яке, няма начин... скоро може и шалчето :) Ама ръкавичките май ще го изпреварят :( Стига беее, рано е още за тях пъъък :( Иначе като за началото на ноември не е зле, особено като имам предвид до оня ден какво беше. Обаче усещам, че от студения вятър и време вече почна да ми се изправя косата пак. Не, че не ме кефи, неее :) А в БГ днес поне щяло да бъде по-топло... в смисъл по-топло от предния ден, има разлика :)
Anyway, just Happpy Birthday и Alles Gute, мами :))

Weekend

Какво правих тези два дни (и нощи) ли? Я да видим сега...
Събота, 11.00 сабахлян. Звъни ми алармата (мали, как ми е писнала тая мелодия!!!). Няма начин, ще се става. След като изръшках целия интернет за каквото се сетя и за каквото никога не се бях сещала, вече нямаше какво друго да правя, освен да пробвам да уча. Избрах си CS - доказателствата на "задачи" от рода х.0=0 ги оставих за по-добри времена. Повече учих или повече пробвах да уча е спорно, но пак не беше като без хич. Обаче като видях колко много се е натрупало, сърцето ми се обърна, смъкна се надолу и пак се върна в изходна позиция. Тия дни май пак няма да се спи много...
Все още събота, точно време (с немска точност): 7 и нещо (подчертавам "и нещо" с 3 линии, едната от които червена, другите не ме интересуват). Бърза обиколка на Минимал с цел набавяне на животоспасяващи средства, а именно: количка (е тва уиски нали трябва да се пие с нещо?!?) и фъстъчки. Още една обиколка, вече на другите части от Luisencenter, докато дойде трамваят, и после вече към Arheilgen. Та събрахме се обичайните и оттам нататък мога да кажа, че адски много се хилих, ама наистина много :) Иначе излитания, приземявания, всичко 6. Поне аварии нямаше. По едно време приземяванията станаха доста принудителни, но успяхме да задържим височината, де :) Тепърва разбрах, че тази вечер се връщал часовникът с 1 час назад. Ехааа, супер, 1 час повече ще се хилим :)
Вече неделя. Към 5.30 а.м. Вървим към спирката за първия трамвай и слушам някаква аларма с петел, дето доста прилича на следващия супер хит на Пайнер. Заливам се от смях. На второто слушане същата работа. След 20-на минути слизам на Карлсхоф. Някакъв се спира пред мен и ми вика "Здрасти, познаваш ли ме?". Смотах му нещо не особено убедително и си викам " Абе явно трябва да те познавам отнякъде, ама идея си нямам кой си" (оказа се комшията.... е па мога ли да ви запомня всичките?!?). Както и да е, дръпнахме един лаф, докато вървяхме към блока. Предлагаше ми някакви хлебчета с шоколад. Луд ли си, на мен ми се спи като на пън, ходя по инерция и само чакам да кацна, само ядене ми е в главата. Към 7 без нещо се тупнах на леглото и не мръднах повече. Алармата ще звъни към 13.00.
11 и нещо. Почвам да примигвам. Поглеждам часовника - има още доста време - и умирам.
13.00. Тоя път вече няма повече време, ама не получавам разрешение за излитане и тва си е. Едва-едва успявам да се отлепя. По-късно, вече на що-годе бодра глава, се сетих, че връщането на часовника всъщност значи, че ще се стъмва по-рано. Кофти откритие.
Следобяд пак към Франкфурт да се гласува. Тоя път си викам: Тъй и тъй пак съм дошла, бъдещият президент е пределно ясен още отпреди първи тур, а и този път са гласували доста по-малко народ, демек моят глас не е от никакво значение, дай поне да си го дам ей тъй, да видя какво е, че това и ще си остане. Еми дадох го, взеха ми го, ура, хаха - първото ми гласуване (ако бях по-"съвестна" гражданка, щеше да е трето, ама аз нали съм темерут). Тааа... честит ни нов стар президент, със здраве да си го ползваме!
После ходих да инспектирам как се живее в Griesheim... Пам-пам, пам-пам, хахах... Еми добре се живее, одобрявам :) И след 1/3 ден навън пак се върнах в изходна позиция.
А утре пак е понеделник. Всъщност мани, че утре е понеделник, тъпото е, че вдругиден е вторник - гаднооооо. Ама то винаги така става...

Уфф...ZzZzZz

Кога най-накрая ще се науча да си проявявам ината в по-подходящи ситуации, а не да го използвам срещу мен?!
Трябва да се отуча от тоя гаден навик да оставям всичко за последния момент!
Трябва да се занимавам малко по-малко с глупости...много по-малко!
Трябва да спра да се разсейвам в малкото случаи, в които правя нещо важно!
Трябва да не се мотая толкова и накрая да правя всичко на пожар!
Трябва да се науча да правя и каквото не искам!
Трябва да си организирам по-добре времето!
Трябва да...
Абе има ли смисъл?! И без това знам, че няма да го направя всичкото това, пък нека си трябва. Само че точно заради тези "предимства" на характера за моя милост тая вечер така и не остана време да пробва дали ще може да заспи (а не е като да не може) и цяла вечер се изживява като нощен караул (да бях сега на Messe поне парички щяха да паднат, хаха). ZzZzZz... спи ми сеее... след малко даже имам среща пред стола за сутрешно кафе, дано само е отворено, хъх... Прозяяяяяв... а такаа, кажете едно число сега... уфф, то за кихане беше това. Не ща да кихам. Малии утре... уфф, пази Боже и утре да е, само днес... таа, днес съм и цял ден в унито - 8 часа. Ще разчитам на Цвети да ме сръгва в ребрата за добро утро по време на лекциите. То не е ясно кой кого де, че изобщо не е и тя в Скайп в момента. Само да се върна вечерта, лелеее!!! Брррр... "Начертайте триъгълник АВС." Това беше всичко, което разбрах от тая задача. Е, можеше и по-зле да е. Или пък не можеше?!?
ZzZzZzZzzzZzZ, спи ми сееееее...Не като на удавник - като на труп ми се спи! КАФЕ, КАФЕ, КАФЕ, КАФЕ, КАФЕ, КАФЕ, КАФЕ, КАФЕ, КАФЕ.... А ние двамата с Боби... ляляяя... Ти мене разпознаваш ли ме или не ме разпознаваш?!?

Shopping :)

Скоро не бях скитала толкова, колкото днес :) (висенето в унито не се брои) Буквално цял ден навън - почти веднага, след като станах, се изнесох и чак вечерта се върнах. Обичам такива дни! Ей така, просто да не се заседявам вътре, а веднага да изляза и никаква да ме няма. Обикаляхме една камара магазини. Още не мога да си избера конкретен телефон - все се намира нещо, което не ме кефи... Иначе дрешки си набелязах доста и вече втори път ги оглеждам и на третия няма да оцелеят май :) После откарахме няколко часа в McDonald's...
Точно като се прибрах пък се появиха да ме агитират за купонче в Dieburg, ама нещо ме домързя. Впрочем по-скоро ме хванаха още от вратата и не ми се излизаше съвсем веднага, ама то пак не беше толкова веднага, щото ударихме 1 час лафче. Май трябваше да отида. Акъл! Карай, другия път (няма да е много далече в бъдещето, сигурна съм :)).
Тази вечер нещо съм на вълна Слави Трифонов. Не знам защо, ама точно неговите песнички ми се слушат. Яки текстове имат някои, пък и не са лоши - действат ми понякога, особено някои.
1. Слави Трифонов - Един Приятел
2. Слави Трифонов - Ела, Ела
3. Слави Трифонов - Френската Гимназия - айде, ние сме, хаха :)) Нашта маса поздравява себе си :)
4. Слави Трифонов - И Обичам
5. Слави Трифонов - Жива Рана - лято 2001... онова лято...онази смотана част от онова супер яко лято... обожавах я тази песен тогава, защото доста отговаряше на обстоятелствата...и защото е тъжна - песен, която ме кара да се замисля и може да ме разплаче, не може да не ми харесва.... а тази е доказала, че може...мдаа, доказа го...
6. Слави Трифонов - Това Е
7. Слави Трифонов - Няма Любов - ммммм...
8. Слави Трифонов - Реквием За Една Мръсница - много готина песничка
9. Слави Трифонов - В Джаза - хахахха, баси майтапа...тази, заедно с още няколко, я дръпнах преди малко,че реших, че моите не са достатъчно :)
10. Слави Трифонов - Сафари
11. Слави Трифонов и Нели Петкова - Само Мен
12. Слави Трифонов - Стоп! Забрави За Правилата
13. Слави Трифонов - Вечеряй, Радо
Малии, аз съм имала доста песнички на Славчо... Иво е виновен :) (благодарности, хаха)

***

Утре ще се избира президент на България...

:)))

Днес явно ми е щастливият ден (като изключим ставането в 7.30)!!! Първо... мдаа, някой вече може да се похвали с двугодишна виза :) Супер бързичко стана. Докато се усетя, вече бях извън офиса с новата виза. Да не говорим, че половината документи изобщо не ми ги искаха - никакви банкови удостоверения, декларации от родители и т.н. Няма мърдане вече, не могат да ме поместят оттук, само унито да не им помогне, че...
После се записвах на курсове по немски. От известно време се чудя как ще събера всичките 5 курса, без да се побъркам и все пак да ходя и на останалите неща, а днес жената каза, че ми трябвали само два, защото съм била много умна :Р ... тъй де, съм имала много точки на теста. Еми 85 от 100 не са малко, да :Р Ей това като го каза, направо ме направи неадекватна. После 3 пъти я питах дали са достатъчни само тия двата, че нещо не ми се вярваше. Достатъчни били :) Ако съм искала, можело да запиша и други. Ма как пък няма да искам, мерси. Якото е, че още през февруари ще мога да отида на UNIcert III.
А упражненията ми по Counter Strike (CS) ще са в понеделник, след като се писах, че в петък имам немски, който всъщност вече нямам :) Демек Freitag ist mein freier Tag, хаха :) Никакви занимавки тогава, поне не задължителни... то незадължителни сигурно ще се намерят, ъхъх. Ама добре, че отървах петъчните курсове по немски, че бяха пълни глупости. Аз като завърших езиковата, си бях казала, че вече никакви есета по теми "отвън" няма да пиша - мали как го мразя товааа!!! Оставаше пък да дойда в ТЕХНИЧЕСКИ университет и пак да ме карат да пиша, неее! Никой път! Тъй че супер яко се развиха нещата, направо прекалено добре, за да е истина. Ама то като тръгне веднъж така... а дано продължава, де :)
Единственото кофти е, че телефончето, което си харесах, се оказа 180 евро и май ще го прежаля... хлип :(
(Абе кой го пържи тоя боб вън, бе?!?!?)

Отчет

Тия дни нещо се позагубих май. Не че имам график за писане тук - принципа "когато - тогава" най го уважавам.
Напоследък, освен че ставам по-рано, отколкото ми се иска, станах и баш студентка, мани - бегай. От 3 дни ходя на даскало и засега бързо се изнизват лекциите и упражненията, но си мисля, че скоро ще почне да не ме свърта толкова време на едно място. Даже днес като че ли маааалко по-бавно минаваше времето, ще видим утре. Всъщност утре имам 2 лекции и 1 упражнение, което си е супер - почти нищо няма да се прави, кеф :) Петък засега ми е свободният ден, ще гледаме после, ама тоя петък ме прецакаха да ставам в 7.30 за визата. Малиии!!! Ще и го върна аз на Лаура!!! Обаче като я взема тая виза...аууу :) Току-виж тогава вече спра да надувам главите на хората за пазара на мобилни телефони.
(Ууупс, Winamp-ът ме поздравява специално с Lost...амхм, мерси много, дано съм се понамерила малко все пак....)
Струва ми се, че затъпявам. Не знам защо, не знам дали, ама... абе нищо не знам. Хах, явно наистина затъпявам. Лоша работа. Отделно, че тия дни отвреме навреме ми се въртят едни мисли (нищо общо със затъпяването, ама не ми се занимава с връзка между подтезите в текста в момента)... Все по-рядко като че ли, но ги има и като ги има....странно е, гадно е, направо да си кажа, че ме е страх чак! Страх всъщност е силно казано, но нещо такова. Абе не може да бъде, не щааа...
Я да разведря обстановката малко. Напоследък си загърбих функцията на календар - ще взема да наваксам. Айде на рождените днииии!
12.10. - Мигъла!!! Мойто си Мигълче! Мацунка!
14.10. - Калина и Ради
17.10. - Надя US - power-a
Живи и здрави, народе! И да разказвате после... за всичко! Баси, 3 реда рожденици и от 3 различни държави - БГ, USA и Кипър...
РД-то на Мигъла може да се каже, че го отбелязах, защото тогава бях на диско :) Мноого яко си изкарах, още ми държи споменът (мускулната треска мина оня ден :Р тя лекичка де, ама я имаше, уау!!! Не го очаквах от себе си - или съм загубила тренинг, или съм се разглобила. Вярно, че към 6 нещо ме понаболяваха краката, ама чак пък толкова?!? Трябва още практика явно :Р) Искам практикаааа! :)
Искам да спяяяя...

Нааай-накрая!

Днес най-накрая си получих Semester Ticket-a. Всъщност не го получих, ами отидох на крака и си го взех. Объркали ми били адреса...милите :Р Иначе е бил пуснат още на 28. септември. Малии, убих ги, нямат ме за човек нещо :) Така че от днес общо взето официално или почти официално се водя студентка към ей тия ей там, дето ги приказвам от една година - с номерчето като затворник, с всичко. Това номерче има да виси по стените... малко стил "WANTED", ама...
Вече мога да си джиткам свободно из транспорта и най-накрая (много почнах да я повтарям тая дума май?!?) си взех юрганчето, дето си го заплюх още преди 3 седмици поне. Едно светло зеленичко с жълто, като за луд точно :) Че и една възглавница забърсах междувременно. То голямо избиране беше! Направо проучих пазара и издълбах дупка в пода от толкова минаване по едно и също място. Ама вече са си мои :) Само дето още не съм ги привела в употреба, а вече е почти 3 а.м... Ей сега ще се разщъкам пак по нощите.
Ау, в коридора и в кухнята как мирише на панаир, хахаха :) Тази вечер се събирахме да изпращаме Никола - утре заминава за малко към България. Абе намираме си поводи само - по случай случая е най-честият. Та нещо се разшетаха, някакви кюфтета въртяха, хаха, за които после отнесоха адските бъзици, ама... така е, неблагодарно племе сме ние, гледащите отстрани :) Като се замисля, трябва да са свикнали, защото предния път примерно майтапите бяха заради картофите... не че останаха :) Бая се посмяхме пак, да не кажа, че направо се скъсахме да се хилим! Пиенето беше тоя път по-малко, въпреки че като гледам празните бутилки бира, почвам да се замислям... Ама не, по-малко си беше категорично, а и шотовете липсваха :) Вече има идеи за шипченска (от шипките до джама) - карлсхофска ракия и за Survivor в Карлсхоф - няма как, трябва да се живее от нещо :) И понеже вече има представа как се отделя алкохол от боя за обувки, трябва само да се открие тайната на ферментирането на боза и затваряме цикъла на производство. Има бъдеще мисля, особено за евентуално живеене срещу вкъщи, ако сега живеем срещу лудницата... а тук всеки един от трите блока си е потенциална лудница, така че...

Купонче :)

Днес си правихме българо-бразилско грил-парти, което в последствие май се оказа по-скоро бира-парти, но нищо :) Времето учудващо беше на наша страна. След няколко мрачни и дъждовни дни, днес беше топло и печеше слънце. Амм, топло през деня, защото вечерта бях вече с най-дебелия си пуловер и яке и ми беше доста студено. Иначе партито почна още следобяд и имаше доста повече хора, отколкото очаквах да има. По едно време цялата поляна (точно под джама ми :)) беше пълна с хора - половината бразилци, другата половина ние. Адски весели хора!!! Естествено, не мина и без уроци по езика :) А ние какво ги учихмеее, хахаха. Единият бразилец сумати време повтаря после "Пиян съм кат' магаре", "Кво стаа, селянин" и "Ти си тъп селянин" :)) Тук вече се заливахме от смях! А за роднините по майчина линия те си ги знаеха отпреди, даже по няколко полезни изразчета. Само се наложи да им обясня един какво точно значи, ама просто им дадох италианския вариант и готово, хаха :) На португалски нищо не запомних, но както и да е. И за пореден път, като си кажех името, човекът отсреща почваше да се хили и казваше: "Wie? Sag das bitte langsam...". Обичам да ги хвърлям в тъча :)) Ама кефят тия бразилци! Супер луди! Оня ден след немския се позабавих малко, а те останали да ме чакат, и им викам "Малко се наложи да ме изчакате" и единият Карлос се ухили и като изцепи "Спокойно", направо щях да падна, хаха. Ама страшни думи научил: спокойно, чакай, как си.... другата няма да я казвам, да не загубим детската аудитория :) Само ще подскажа, че тая вечер я използва като "мило" обръщение и направо изпадахме от смях :) Утре, ако се появят, пак ще се хилим :)

5.-ти октомври - празниииик! :)

Днес Стара Загора си има празник :) Честит да и е, както и на всички заралии, живущи и не толкова живущи там! Леко "предпразнично" онзи ден последната вълна студенти-зайци се изнесе оттам, но какво да се прави...Който си е старозагорец, си е старозагорец навсякъде :)Нищо. Не вярвам панаирът да загуби много от това :) Представям си каква лудница е там пак. Последните няколко години не съм ходила - писнаха ми тия гондоли вече, ама преди определено си беше емоцийка, че и традиция, и колкото по-рано отидеш, толкова повече поводи за фукане имаш :) А точно на 5-ти октомври задължително!!! С часове сме го обикаляли тоя панаир и то всеки ден. Голяма цигания, хаха :)
Яко си ми е градчето. Може да не е много голямо и, като излезеш на главната, да видиш половината си познати за 10 минути, ама какво му е лошото пък на това?! Иначе...красив, зелен, пълен с народ...абе моят си град!!!

Дъжд

От вчера следобяд не е спряло да вали - едно 30-на часа вече. Бавен, спокоен дъжд, без гръмотевици и светкавици. Не знам защо, обаче... КЕФИ МЕЕЕЕЕ! Мрачно, хладно - 19 градуса били максималните днес, доколкото разбрах, което,в сравнение със старозагорските 30, си е просто... просто няма място за сравнение. Типична есен си е в момента и не мога да си обясня защо, но създава една приятна домашна атмосфера. Сещам се за летните дъждове на село... Нещо май съм се побъркала?!? Обаче си ме кефи, пък и вътре е топличко. Адската изолация имат тия кутийки!!! Само дето утре ще трябва да мъкна чадър...
Днес, понеже защото впрочем междудругото немците си имат празник (Der Tag der deutschen Einheit - не нося отговорност за евентуални грешки - честит да им е :)), няма нито немски, нито математика, нито нещо отворено, само спане, което изобщо не беше зле всъщност :) Само не мога да си обясня защо един вид ще се отучва утре - все едно да отучваме 3-ти март, ама айде. Цитирайки една "звезда на футбола": "Мани, баце, всички са пустиняци" :) Та днес можехме да мръднем до Франкфурт...да, ама не! Някой явно все още не си е получил Semester Ticket-a. Кой ли ще е тоя?! Поне вече пътува насам... то пък баси пътя 5 дена от унито дотук!?! Да бяха ми го оставили сама да си го взема! Поне с наема всичко е ОК. Леееко май бях пропуснала срока, ама нямаше никакви проблеми. Сега поне вече ще се обслужват сами. (пък немският ми е страшен, хаха...върши работа, де:))
То това арно, ама аз друго се чудя. Що има толкова малко хора в нета тая вечер? Хаха...обикновено по това време почвам да пиша и с крака, за да печеля време, но днес явно ще съм в заслужена почивка. Явно сега и момента да извадя останалите думи, докато не се е върнал народът. Просто усещам как сега, като почна с думите, ще се появят няколко човека :) А дано! Обаче тия 2 седмици май ще трябва немския да го уча повечко, ако искам да се метна в Oberstufe... пък аз искам. И мързелът не е за пренебрегване, но ще гледам да го пренебрегна 1-2-3 пъти...дано не се сърди после. (Опаа, тати се появява в ICQ, хаха, аз като приказвам, не говоря :)) Пък дано остане време и за някой филм, че ги събирам с кофи вече и все си намирам други занимавки на тоя комп. Снощи най-накрая да реша да гледам нещо и си легнах пак след 4 заради него. Тая вечер обаче не е желателно да става така...

***

1. JoJo - Too Little, Too Late

2. JoJo - Leave (Get Out)

3. Gadjo ft. Alexandra Prince - So Many Times - леле, как ме дразнеше зимата тая песен...сега не :)

4. KMC ft. Sandy - Get Better

5. Supermode - Tell Me Why

6. Stevie B. - Funky Melody - Retro Party някъде сииии...май Phobia, ама може и Paralax

7. Danzel vs. DJ F.R.A.N.K. - My Arms Keep Missing You

и още, и още...

Roger Sanchez - Lost - песен на седмицата :)

Тази седмица ми почна предварителната математика. Видях вече и малко немци най-накрая. Готини ми се струват, особено тези, с които решаваме задачите. Ама ние сме по-умни :) А задачите... хмм...2 часа доказваш очевидни неща - забавно е, хаха. И в повечето случаи даже не можеш. Както си седях единия път и гледах вече прекалено "умно", точно за Lost се сетих - ами така се чувствах, какво да направя :) Въпреки че последните дни по вървят задачите, тази песен си остава песен на седмицата!
Взех си и първия Schein по немски с 1.7 - на мааама тъпунгерчето :) Вече почнах и да приказвам по-добре. Вчера и днес на моменти такива гладки изречения тупнах, чак аз се изкефих. А с германката говорихме за логаритми на немски :) Милата, като разбра как се казвам, каза само "Oh my God" :) Затова пък бразилците са ми запомнили цялото име и доста точно го казват, заедно със съкратените форми. Е, аз пък затова си имам минимум 11-буквена (зависи от азбуката) фамилия, с която допълнително да шашкам, и днес ги учих на нея :)
Общо взето тая седмица това беше - немски сабахлян и математика следобяд. Като изключим едно ходене в Австралийския бар и едно мааалко събиране в така нареченото "вкъщи", друго май нямаше. Затова пък миналата седмица програмата беше пълна. Първо поливахме минал изпит - изпитът от останалия народ, аз само поливам засега. За малко да си легна по светло... После бях на рожден ден през няколко WG - та. Запознах се с рожденика, хаха, и с още една камара хора. BG Power! А в събота, в съботаааааа... Orange, house, аз, Тошко, Тишко, Иво...и на черешата, че едва слязохме после! Малко мъничко стояхме, ама... абе искам ПАААК! Айде да не казвам голяма дума, ама... :Р В неделя пък свежи - свежи ходихме да изпращаме Тошко до БГ. Всъщност ние само до летището отидохме, чак до БГ не стигнахме, ама пак е нещо :) Видях го най-накрая това прословуто летище Франкфурт... и изобщо и летище видях, ама така е, като идвами ут сйелу. Ми не е малко :) По-различно си го представях, но и така си е добре, хехе. Поразгледах го отгоре, отвътре, отсам -оттам и после с влакчето за Франкфурт и... ми към Франкфурт :) Останаха ми очите в тоя град! Адски много ми хареса - хора, липи, кафета, стара архитектура заедно с небостъргачи... На Майн беше много яко, както и на терасата, откъдето погледнах отвисоко половината град, хехе. Имаше доста хора, но и случихме на време - едно слънце, чак да ти писне :) Хубав град, зяпнах направо! И скоро се надявам пак да зяпна, тоя път от по-височко даже. 10х на Тишо за разходката - имам да те черпя дъвка, нали знаеш! Нека са 2 :)
Освен това се образовах малко и за Дармщат - вече знам къде е Wixhausen и не само :) Демек ходих нагости на Тошко - хубава къщичка, ама си нямат зайци :( И аз си имах гости - точно да си покажа новите пердета с импровизирания корниз, който все още не е падал нито веднъж (не може да бъде). И айде да не казвам откъде чак ги нося тия пердета! Напоследък доста километраж навъртях, ама това е нищо. Дайте ми semester ticket -a, бее!

15. септември - school time :)

Ето го и първият учебен ден, по - различен от последните 12 години. Нямаше двор, нямаше цветя, звънец и 15 минути приказки на Сотирова, обаче имаше курс по немски с новите хора, малко време по обяд в стола, да се похилим с друга извадка от БГ мафията тук и една разходка по улиците на нощен Дармщат (тоя път беше доста по - оживено, сигурно защото е петък...). Айде да почва семестърът, че ми се учи, хаха. Да бе, като гледам как едва успявам от мързел да видя нещо по немски, представям си как ми се учи, ама то на фантазия лесно... Вече около половината ми клас почнаха да учат и напоследък основно си разказваме впечатленията от новото място, ученето, хората наоколо. Хубавото е, че всички са много доволни и им харесва там, където са. Пък и е интересно да си говоря с тях за това. Скоро се чух с Мартин, днес с Иван. Много приятни разговори станаха, съвсем човешки :) Винаги са били човешки, но все пак е различно... А когато днес от skype - а на Мартин чух "Аааааааа, Влади, кво правиш, бе, душко?!" и гласа на Деси, ми стана супер мило - изобщо не бях очаквала! Шапка и свалям на тая програмка - няма значение, че сме в Германия, Франция, Щатите, България - все едно сме на една ръка разстояние, сякаш усещам присъствието на хората тук, до мен. Яко е!

Предучилищно :)

Ейй, утре е 15. септември - светла дата :) Днес влизам в чата и гледам topic -ът тематичен, коментарчета разни... Ееех... Даже някакъв ме пита от колко НИ викали утре, хахаха! Тая дата винаги си е свързана с емоции. На мен поне винаги ми е било приятно, когато идва 15. - ти - целият град пълен, цветенца. А първокласниците какви са сладки - едни накипрени, надъхани, шашнати...Точно гледам и по новините за някакво лапе, дето щяло да е в първи клас :) Сещам се и аз като бях в първи клас... Бях си на село, когато мама и тати ми се обадиха, да ми кажат коя ще ми е класна и в коя паралелка ще съм :Р Не че знаех какво е "паралелка", ама както и да е... Като се върнах в Стара Загора, вече ми бяха накупили дребоийките, голям кеф беше :) Пък сега няма вече... Странно ми е, защото само до миналата година всичко това ме интересуваше пряко - кога се събираме и т.н., а сега съм само страничен наблюдател и всичко ми изглежда толкова далечно, сякаш изобщо не ме засяга (не че ме засяга всъщност). Имам чувството, че беше толкова отдавна, а са минали едва.... 4 месеца!!! Отчасти искам и мен да ме засяга пак. Яки емоцийки бяха, различно беше, някво никво :) Вятър те вее на бял кон. Нищо не зависи от теб. А сега... ако не отида АЗ до магазина, ще ям друг път, ако не пера АЗ, няма кой да е, а като почна и да работя... Въпреки че и сега има сходни емоции - все пак нови неща и пак за учене става въпрос... така че не се оплаквам, още ми харесва, пък и попаднах на хора - всички изглеждат, а и са, много милички :) Но определено, като се замисля малко по темата, даскалото липсва. И още си ме вълнува, затова ми е странно, че утре няма да стана рано (ще стана, ама за да ходя на немски :), да се оправя, да плиснем 1 чаша вода пред вратата, да отида в двора, естествено със закъснение, ама то пък кой ходи навреме на 15. септември, да се съберем пак ненормалниците и да отидем на кафе някъде, както винаги. Скейтърското руллз, ама не още от 15.-ти :) Всъщност последните 2 години не ми се почваше много-много даскало. В 11. клас не знам защо, а миналата година, защото знаех, че е последна, а не исках. Сега всичко е минало вече и е много по-лесно за възприемане. И въпреки че познавам все по-малко и по-малко хора от всеки следващ випуск, ще е интересно да мина някой път на 15.-ти поне учителите да видя. Така и не видях Райков, преди да тръгна...Тая година няма да е, но се надявам специалните пратеници да разкажат :) За догодина ще гледаме...
Та това са емоциите покрай тази дата, почти каквито са били и друг път с тази разлика, че реализирането им няма да стане. Иначе 5 години по-късно ( WwOoWw!!!!), даже вече май 6 (WOOOOOOOOOW!!!!!) аз пак съм зайче, вярно - от друго естество, ама важен е принципът :) Ще си чакам тука моя първи учебен ден и ще се сещам отвреме навреме за тестовете по история и за физическото (и не само) в Скейтърското :)

***

П.С. Честит имен ден на баба! Жива и здрава и все така добричка {}

9.-ти септември :Р

Хаха, видна дата ,въпреки че аз друго се сещам. Доста бързо лети времето май. Все едно вчера беше миналият 9.-ти септември...примерно :) (blushing) И в същото време толкова много неща се случиха, толкова много неща се промениха и то коренно... Някои точно от септември миналата година. Странна атмосфера усещам, като се сетя за тогава - хладно време, дълги ръкави, TOEFL, хора, училище, първа смяна, телефонни разговори, Lavazza, Campari... Campari. Не мога да я опиша с думи, просто като ги чета, не е същото. Обаче някои песнички винаги моментално ме пращат нататък, не знам точно защо:
James Blunt - You're Beautiful
Fettes Brot - An Tagen wie Diesen ( как искам да я намеря тая песен)
Die Firma - Die Eine (и тази също :))
Отчасти и тази ме връща миналата година по това време - Pussycat Dolls - Don Cha.
Странно е. Не знам догодина каква атмосфера ще ми носят спомените от тази година, но може би няма да е такава, защото тази от миналата година още тогава я усещах, не знам защо и как. Всъщност може би и сега усещам нещо, но не прави впечатление, защото е настояще.
Исках да напиша доста неща, но нещо си загубих музата май. Така е, като за няколко минути пак попаднах в Пайнер - настроение. Цял ден слушам какво ли не - на моменти имам нужда да чуя нещо такова. Няма логично обяснение, но не съм си и мислела, че може да има. Въпреки че и това настроение поражда доста размисли понякога. Сега не можа. Айде стига съм се мъчила...

Edit: Абе много съм смотана! Как можах да забравя Morandi - Love Me - може би най - характерната песен от тогава! Няколко месеца ме държа тая мания и още като и чуех първите секунди се втрещявах! И сега я забравих... Затъпявам!

No Connection...

Спи ми се. В 1.00 а.м. Странно. Обаче ме мързи да си легна. Това вече не е странно. Явно затова тая вечер музиката е малко... де да знам...приспивна...защото така! Спи ми се...
1. Емилия - Не Се Обръщай ( ?!?!?!?)
2. Анелия - Не Мога Да Спра Да Те Обичам (!?!?!?!?)
3. Roger Sanchez - Lost (хахахаах, връзката!)
4. Гергана - Боли
5. Преслава - Когато Съмне
6. Rui Da Silva ft. Cassandra - Touch Me
Баси селекцията, дето стана! Що ми трябваше да ги свалям тия неща?! Ще се гръмна!.....Ммм, не, това ще е утре - сега ще спя, за да се гърмя на бодро :)
7. Schiller mit Jette von Roth - Der Tag (Du Bist Erwacht) - erwacht, ама друг път...Вече си продължавам съня от оня ден даже, което напълно ме удовлетворява :)
Пас!

П.С. И това ако не беше един от най - кратките ми постове...той ще да е бил

Среднощна

Тази вечер, като гледам, май пак съм на път да осъмна. И тук няма да го оставя тоя навик май :) А съкилийниците ми явно са доста ранно - лягащи и всяка вечер само аз таласъмствам из тъмниците във WG - то. Нещо май на простотия ме избива - вече имам няколко чалги на компа... преди нямах... Не че ги слушам... не че напоследък изобщо слушам музика на тоя комп... ама да има там. А понеже от БГ се изнесох на бегом, почти всичките ми музики останаха там...мдаааа, и почти всичко на Шилер...И като гледам с каква скорост тегля оттам, искрено се надявам до няколко месеца да съм ги събрала :) Снощи точно заради музика стоях до 6 сабахлян. В резултат сега Гергана ми пее, че боляло... Абе и мен ме боли коремът, ама не съм пропяла...явно трябва да обмисля тоя вариант.
Днес все пак джиткахме тенис с Лиша. Не се получиха особени разигравания, ама много важно. После излизахме с Цвети и Венци на пазар, че трябваше да се довлачи малко манджа. Тия немци не щат да работят в неделя и тва си е. Ама не им дреме, че ако ги бях изпуснала днес, щях да ям чак в понеделник следобяд, нали :) Тяхната лесна... Както и да е, де, ядене ще има, само дано не свърши преждевременно, ама мисля, че ще успея да го опазя. Тая вечер пак не липсваха нощните разходки. Традициите са хубаво нещо, добре ми се отразяват :)
Тука взех да се зарибявам с тая уеб камерка... Ще се прави скоро фотосесия май, ама като гледам колко време ми трябва, за да докарам сносна снимка, ще трябва да си взема 4-5 дена отпуска от социалния живот :) Трябва да има и друго решение...
Хмм, интересна гледка се разкрива зад гърба ми... Цялото ми легло е в дрехи, чанти, торби и сешоари. Друга вечер минаваше номерът с прехвърлянето им на стола, ама тоя път не знам дали ще намеря толкова мебели, на които да ги прехвърля. Не помня да съм се преобличала толкова пъти днес, което ще рече, че стоят от няколко дни, хъх...Явно ще трябва да ги слагам в гардероба, каквато всъщност би трябвало да е основната идея. Уфф, абе кой подрежда в 3 през нощта! То ако се забавя още малко, ще стане 4...ама и тогава никой не подрежда май. Значи няма да се подрежда - егаси кефа :)) Логиката е бетон, ама въпросът е къде ще спя...Хмм, тая чиния и снощи беше тук май... Да, ама тогава чашата я нямаше пък :)
Преслава - Ще Полудея...
Горката...Join the club, дето се вика :)
Нещо ми е разхвърляна мисълта тая вечер май...А сега май напълно изчезна...Идеално...Май е време и аз да напускам ординатата и да заемам абсцисата, че ми се спииии...Исках да чуя още 2 песнички, ама явно ще е само на демо версии.
Lucky You и после My Arms Keep Missing You ... Умирам за сън...Хмммм, стана ми топло - не се беше случвало скоро...явно не трябва да си закопчавам пуловера догоре...
П.С. Всякакви подозрения за неправилно функциониране на каквото и да било са напълно основателни...
П.П.С. Вече съм по тениска...работи!

Live от Немция :)

От неделя ( вече почти 1 седмица) съм в Германия и честно казано си живея много добре :) Не очаквах такава бърза адаптация. Даже може да се каже, че период на адаптация като кофти настроения и т.н. нямаше! Изобщо нямам чувството, че съм 2000 км от България, особено с тоя нет :) Не е съвсем като вкъщи естествено, но да речем, че все едно просто съм сменила града, което до известна степен е така де :)
Насам пътувах с тати, което в крайна сметка се оказа добро решение. Жалко само, че той си тръгна почти веднага и нямаше време да разгледа насам - натам. Някой ден може би... Иначе на третия ден вече си бях в собствена стая, която вече е прилично разхвърляна за по - голяма достоверност, а на четвъртия ден имах интернет, което доста допринася за кефа, защото няма време да се чудя какво да правя :) И хората, с които живея, ме кефят - Никола, Каролин от Франция и Лиша от Китай, макар че тия дни не се засичаме често, но става лаф с тях и са доста веселки :) Никола и Тошко пък адски много ми помогнаха първите дни за абсолютно всичко!!! Много време си загубиха с мен, а на мен спестиха много излишно обикаляне и нерви най-вероятно, за което мноооооого им благодаря!!!
Още първата вечер имаше купонче за РД - то на Никола, така че се запознах с още 10 - на българи :) Абе яко си е да се живее с българи - добре, че стана номерът. А купонът си беше супер - доста добре си изкарах! Всеки ден се запознавам с нови и нови хора, предимно българи, които наистина са много!!! Ама и досега най - много ме кефят :) Просто най - добре вървят майтапите на български. Видях си и част от групата в унито. На първата среща бяхме само към 10-на човека, от които 4 българи, и веднага се надушихме с двама от тях и с едно момче от Кипър и общо взето заедно обикаляме улиците. Днес на теста по немски дойде много повече народ, естествено имаше още българи...Немците тепърва ще пристигат. После пак обикаляхме с Цвети, Венци и Николас ( тук явно всеки втори се казва Никола или Николай :)) и направих първото пазаруване :) А вечерта пък беше просто лудница отвсякъде :) С Тошко, Никола и Николай ( едни от многото :)) гледахме някакво улично шоу, където бяха големи майтапи, и после ходихме на Weinfest, та се отплеснахме по улиците докъм 2 и нещо :) За утре пък плановете са да играя тенис с китайката, да излизам с Цвети, Венци и Николас евентуално и после с Тошко. Изобщо доста добре започват нещата, просто няма от какво да се оплача :) Айде да не предизвиквам съдбата, ама дано все така, а и по - добре да върви всичко :) Единственият проблем е може би немският. Не мога да го приказвам, думите ми липсват. Иначе пък разбирам почти всичко, което ми говорят, а и днес тестът ми се стори доста лесен, обаче когато опре аз да говоря, не се получава особено :) Общо взето няма и къде много, защото или говоря на български, или на английски, ама ще гледам да почна малко повече да дрънкам на немски, че няма да се разберем така :)
А за впечатления...аммм...движението по пътищата! Всички коли спират на червено още в момента, в който почва да се сменя светофарът, и то далече от пешеходната пътека. Рядко се пресича на червено, колите карат бавно...Засега не съм забелязала немците да са толкова студени, колкото ги изкарват, даже напротив! Всъщност никога не съм вярвала на подобни обобщения...Не са и дебели :Р Въпреки че в Стара Загора определено са повече слабите хора и то по - слаби от тук, но и тук са си ОК. Хахаха, обаче чушките, които продават, за баси и чушките :))) Приличат на пластмасови!!! Не знам на вкус как са, ама на вид са точно като оня декоративните. Ама то пък какъв може да е вкусът на чушка и без това!? :) Доматите и те бая лъскави изглеждат, ама на вкус са си съвсем нормални, освен ако аз не съм ненормална, което е спорно :) Иначе Дармщат си ме кефи. Тук явно Гъбата и Часовника са Luisenplatz :) Магазините са ми леко странни, че са свързани и си минаваш от единия в другия, без изобщо да излизаш....а вътре има каквото се сетиш и още една камара неща, за които няма да се сетиш :) Ааа да, и парно май имат вече, че беше хладно навън тия дни, ама днес си беше 25 градуса, което си е егаси кефа, хахаха :)
Та такива неща стават тук. Нямам никакви оплаквания засега, дано продължава все така :) Скъсах се да разказвам едно и също на всички, ама като питат хората, трябва да им се каже, пък и аз не се дърпам много :) И като гледам, май една вечер няма да си легна преди 4.30...как да не се чувствам ато вкъщи :)) Българийке, сега ти е паднало да си починеш малко от мен! Take your chance!!! :)
ZzZzzZZzZz...май ми е време да се срещна с немския Сънчо ( един рус такъв) :)

Изпращания...отлитаме един по един, по двама, по трима, какво да се прави...

Напоследък много изпращания и разделяния ми се събраха, което естествено доведе до известно количество сълзи ( за щастие доста по - малко, отколкото може би бих си мислела, ако го бях мислела преди това, хъх). В петък имахме среща на класа! Не съм си и мислела, че ще се съберем толкова хора!!! Общо взето, тези, които са в Стара Загора, дойдоха! Дойдоха дори хора, които не съм очаквала, че ще покажат интерес, което беше супер приятна изненада :) Ходихме в "Комфорт" и честно казано се получи доста добра вечер. Нямаше никакви заяждания ( не че сме имали кой знае какви в даскало, ама се случва, когато си всеки ден по толкова много време с едни и същи хора). Беше си съвсем зрял разговор. Основната тема, естествено, беше кандидатстването и приемането. Половината от хората, които бяхме, се оказа, че сме за чужбина, така че основно за това говорихме - кога ще пътуваме, с какво, какво ще се носи, къде ще бъдем... Интересно беше. И хубавото беше, че ставаше яко лафче дори с хора, с които в даскало не сме говорили кой знае колко. Визирам Христиана, примерно, с която в 8. клас се бяхме сдушили за малко, ама дотам...Просто обменихме инфо и кой с каквото можа, беше полезен. Оказа се, че от класа заминаваме двама за Германия, двама за Щатите и по един за Холандия, Испания и Франция. Някои вече заминаха...Хора, с които до преди 2 дни съм била на една маса, сега са зад океана...Не знам как става това...Разделихме се по най - якия начин - всички си ме гушнаха, което също беше леко странно, но всички сме хора :) Дай Боже скоро ... някога пак такава среща...СКОРО!
В събота пък се разделихме с Ивка и Мигъла ( Мигъла може и да я видя утре, но май е малко вероятно :(). Макар че бях в добро настроение, нищо, че ми беше малко странно, накрая едно - единствено изречение развали цялата ми нагласа, че няма да плача!!! Бях сигурна, че ще успея, но не можах... Тц, тц, тц, май аз се извъдих най - голямата лигла :) Много ми беше странно, че както всеки ден сме заедно, изведнъж няма да се видим до незнайно кога...Говорихме и точно за това, че ще поддържаме връзка, че няма да се забравим и че няма да си загубих отнощенията!!! Надявам се искрено! С времето обаче избледняват нещата - с толкова близки преди хора сега не поддържаме почти никаква връзка и даже не ни прави впечатление... Нови хора, среда...Нека поне този път е различно... Обаче си уговорихме среща на 29. декември в 20.00 на Часовника, хаха :) А да видим...Малко съмнително ми се струва, не знам що :) Най - много да ми разкажат по ICQ, ако изпусна нещо :)
В неделя пък бях на село. Исках да остана за няколко дни там, но не остана време :(( И баба и дядо не знам кога ще ги видя пак, ама какво да се прави... Не че не им стана гадно, не че и на мен не ми стана гадно, ама поне всички ме подкрепят, което доста улеснява нещата. Не че ако бях в София, щяха да ме виждат често... Все пак знам какво искам в момента и това е начинът. {}{}
Изпратихме и Стефка за Щатите. Тя всъщност в неделя пътува, ама купончето мина вече. Леле, кооолко народ само изпращаме...
Днес с Калина ходихме на кафе. Супер яко лафче стана... Винаги ще имаме какво да си кажем - 12 години не са шега работа :) Припомнихме си и горските училища до 4. клас, хаха :) Чак като си хващах автобуса и като се гушнахме за "чао", осъзнах, че все пак наистина утре ще е по - различно... Този път изпращането е окончателно и е МОЕТО!!! Не може да бъде, не знам кога мина това време, обаче... И пак не стигна за всичко! Вчера поне успяхме с тати да играем тенис! Супер си беше - ходихме на "Ягодите"! Яка игричка, макар и без точки... То ясно кой щеше да падне :) Дано успея утре да се видя с Тишо и Росен пак, че днес не ми беше достатъчно. Но ще е поредният дълъг ден... последно пазаруване... "your final chance so take it" :))

***

Извинявам се за адски дългия пост, ама нямаше как. Важни неща са... И след като цяла седмица се каня да го напиша, а тази вечер цялата прескачах от компа на лаптопа, за да си инсталирам програмите, дойде редът най - накрая.

P.S. Вчера си говорих с леля!!! Сега си е в БГ - все същият шемет :)) Доста се посмяхме по телефона... по водолейски :) {}

Eгаси кефа! :))))

Тия дни направо ме побъркват, ги побърквам и се побърквам от кафета. Средно по 3 на ден. Искали да ме видят хората, щяла съм да заминавам...Има нещо такова май :) Ама едва ги вмествам, защото като прибавя и банки, магазини и т.н...ИСКАМ 58 ЧАСА ДЕН!!!
Вчера бях на 3 кафета и половина - с мацунките, после с Тони, после пак се намерих с мацунките за малко и после с Нова година и Росен :) Ей, откога не бях виждала Бо и Коко! Ходихме в ABSOLUT на караоке. Тоя път реших да спася хората и не пях. Другия път обратно хаха. Обаче си беше кеф (въпреки че/защото не пях :Р), ама то в тая среда други очаквания не съм и имала. Много яко си изкарах, още ми е кеф, като се сетя...хъх... :Р
Днес 2 кафенца с мацките. Нещо като изпращане си дръпнахме, защото с Деси е много вероятно да не успеем да се видим, преди да заминем :( С другите може и да се видим още...ух...2 - 3 пъти :( Абе спрете я тая Земя, да сляза, бе!!! Как няма да ги видя тия хора! Надявам се въпросът да не е все пак "Как няма...", а "Кой знае кога..." - има малка разлика. Това, естествено, в най - лошия случай, защото има и къде - къде по - хубави въпроси :) Малко ревливо си беше настроението, ама може да се каже, че мина без рев. Страшни сме (точно аз пък къде се слагам?!). По едно време решихме, че може да си вземем нещо дребно, което всяка да го има, и да го свързваме с нас. Пръстени не намерхме, обаче си взехме по 1 ластичка за коса (минават за пръстени) с цветенца - много сладки :) А какви шашави имена им измислихме, просто не е истина, ама точно ще са добра асоциация :) Върнах се в първи клас хихи.
А утре какъв ден ме чака, не е истина. Идея си нямам как ще огрея навсякъде - кафе, второ кафе, техномаркети, банка евентуално, зъболекар.....ух, среща на класа...на 10 - на човека от класа по-скоро :), за после вече не знам. Машина на времето е оправията, ама да видим...

***

Filo & Peri feat Fisher - Ordinary Moment (Midnight Mix) - май вече изпуснах момента за midnight нещата, ама нищо...

***

Really?... Really? No...?!?

Music Power

След като снощи до 2 и нещо мерихме улиците и се хилихме с Роско и Тишо ( посрещнахме го пак на родна почва детето - беше ни залипсвало :)), тази вечер съм си по-рано вкъщи, затова пък цял ден скитах. В ранния следобед гледахме "Ефектът на пеперудата" у Мигъла, после ходихме с Вики на кафе. Обаче в нета няма хора тази вечер. Повече няма да правя грешката да се прибирам по това време и смятам още от утре да я поправя тая грешка :) Естествено, когато реша да чета "Шестото клеймо" на компа, има поне 10 човека, с които да лафя, обаче сега, когато не ми се чете...Поне мухи да имаше вкъщи, да има какво да броя, ама то и това няма... Може пък и да размисля за книжката, а може и да си лягам скоро, че днес мноого трудно станах в 12. Опа, лека поява на хора...такаа, квото беше, беше...Тука си слушкам едни песнички за лека нощ - мммм, кеф...
1. Haddaway - What Is Love
2. Haddaway - I Miss You
3. Schiller - Miles And Miles
4. Bingoboys - No Communication - Може и да звучи лятно, ама на мен ми напомня за Retro Party, Paralax, Winter 2005/6 - винаги, когато я чуя, за там и тогава се сещам...
5. Cappuccino - Du Fehlst Mir - Абе нещо май много станаха ревливите песни - изключително добра съм в това, сама да си правя гадно. Добре, че тая вечер не действа много това умение :)
6. Asle Bjorn Pres. Leya ft. Anne K - Lucky You - Много въртяна по заралийските кафета напоследък...интересен текст...малко сакрастичен - точно в мой стил на писане. Мдаа, сарказмът никога не е излишен...You, lucky you...10х на Ивка, че ме зариби с нея, обаче поздрав специално за Росен, щото знам, че го дразни, хиххихи :)
7. Danzel vs DJ F.r.a.n.k. - My Arms Keep Missing You - Другата често въртяна. Абе как винаги става така, че като си харесам нещо и след известно, при това кратко, време става хит? Имам усет май :) Моя си ееее...
8. Chocolate Puma - Always & Forever (Till West & DJ Delicious rmx)
9. Till West & DJ Delicious - Same Man (Extended Vocal Mix) - хаха, все едно гледам трилър с елементи на ужас и семейство Адамс :)
10. Above & Beyond - Can't Sleep - Аз пък мога, ама не искам...
11. Schiller - Sleepy Storm
12. ATB - Let U Go
13. Elize - Into Your System
14. Schiller ft. Heppner - Dream Of You - Стана ми малко кофти :( Не трябва, ама... I want just...everything the moment offers...The moment doesn't...
15. BassHunter - Botten Anna - Малко ме дразни тая песен! Баси турския шведски! Що я слушам ли? Ми щото отчасти ме кефи, хаха :)
16. DJ Tiesto - Ice Rain
17. James Blunt - Goodbye, My Lover - Е, не, тук вече...Добре де, защо си го пускам това сега?! Иде ми да си я пусна пак...Ку-ку, ку-ку...
18. James Blunt - You're Beautiful - Още първата нотка ме връща през септември - октомври миналата година. И не само ме връща, а носи и атмосферата. Не знам защо някои песни го могат това, а други откъм атмосфера хич ги няма и се ограничават само със спомена...
Уф, ама направо си легнах по-рано тая вечер! Ако побързам, мога все пак да легна по-рано от снощи. Пък какво сънувах снощиии - егаси кефа! :) Малко ми трябваше...

Събрахме се

Много събирания станаха днес. Ако следвам хронологията, май ще е най-добре. Знаааачи...
Първо излизахме с мама! Това отдавна не беше ставало - ей така, просто от вкъщи да си излезем да се мотаем, все няма време :( Обаче днес имаше. Ходихме малко по магазини и повече по улиците. Реших, че е крайно време след 2 години отлагане да си взема слънчеви очила най-накрая. Жертвите са набелязани, да видим кога ще се наканя...Оказа се, че вече се харесвам с някои модели, въпреки че пак се чувствам като идиот с тях. Но все пак ще е добре да свикна да си крия хубавите очички, че ще остарея рано - рано :)
Видяхме се и с Росен. Докато вървях към гъбата, се чудех за някои неща, но накрая реших, че няма смисъл и повод да се правя на идиот и излишни реакции, или по-скоро липсата им, ще е кофти, затова всичко си беше както исках да стане. Радвам се за което наистина много, защото ми беше кофти да действам против волята си.
Вечерта се събрахме у Деси... само ние четирите - аз, Мигъла, Ивка и Деси естествено. Едно такова женско събиране изобщо не беше зле. Освен това Ивка и Мигъла не съм ги виждала от около седмица, а Деска вече не помня откога. Разговорите...ами обичайното - мъже, университети...Проблемът за мъжете няма да го коментирам, защото е доста комплексен, но за университетите мога да кажа, че нещата се развиха отлично - всяка ще учи това, което най-много искаше: Мигъла и Ива ги пращаме в София да стават съответно адвокат и компютърджийка, Деси заминава за Благоевград да учи бизнес администрация, а аз...мойта ясна. Стискам палци и за четирите!!! Та си полафихме, разбрахме какво сме пропуснали за живота на останалите...Обаче ми беше странно. Не знам, но сякаш, въпреки че имаше и смях, а не само проблеми, вирееше една тягостна атмосфера. Поне аз така го усещах на моменти, а и мисля, че доказателства не липсваха. Просто нещата се развиват прекалено бързо, за да успеем да се нагодим към тях и да осъзнаем и свикнем с идеята, че съвсем скоро всичко ще е коренно различно и че това, за което сме говорили хипотетично цяла година, ако не и две, ще стане реалност, преди да си поемем въздух. Аз и Деси заминаваме около 27. август (след 2 седмици!!!), а Ива и Мигъла - на 1. - 2. октомври. Е, не е възможно в края на месеца да съм вече в Германия, просто не е възможно!!!
Не липсваха и трогателни моменти - едни такива продължителни гушкания в стил "Вече ми липсваш!". А като добавим и че напоследък ми е доста ревливо, просто нямаше как да не открия рев - тайма. Въпреки че, честно казано, не очаквах, но ей така от нищото, както си седяхме по едно време, просто не можах да се сдържа...А онзи гуш с Деси, когато чух, че и тя плаче...е не, тогава вече...супер миличко ми стана! А една мълчалива пауза и гледане в една точка си ме хвърли в размисъл, ама то пък какво се очаква от мълчаливите паузи?! Така че, като се позамисля, имаше доста хилене, доста разговори...мааалко водка...като цяло беше една адски странна вечер. Беше яко - просто трябваше да има такова нещо скоро!
После...ще ми се да пропусна периода на прибирането вкъщи и самото вкъщи отчасти. Само ще кажа, че някои неща се повтарят, без да ги искаме, че казваме неща, без да ги мислим, и колкото по-бързо ги забравим, толкова по-добре. Почувствах се адски виновна, егоистична и неблагодарна и се надявам само аз да съм го чувствала.
Това, с което мога да се похваля, е, че вече си имам лаптоп :) Еми кой както се уредил сега...Много благодаря!!! Целият диван е в кашони, които май не смятам да събирам сега (3.28 am е). Едно спане би било по - подходящо май... Изобщо, както се вика: Бърза помощ е далече и дано да закъснее ( пък ако може и въобще да не дойде, най - арно :))...

Ква Title, кви 5 лева ?!

Последните няколко дена минаха без мое присъствие в интернет. Може и да се е забелязало, може и да не се е, дреме ми! На мен не ми направи голямо впечатление, имам си GSM, така че...Пък и като нямам комп е къде - къде по-лесно, отколкото да имам комп с нет и да не влизам. Шанс! Така че няколко дни си лягах раничко (към 12 и нещо) и ставах пак в толкова. Еми понаспах се, няма какво да се лъжем :) С няколко думи (щото никога не се събират само в две) - бяхме с мама в околностите на Видин и по-точно в Дунавци. Споменаването на това име още от край време ми звучи като екзотична дестинация, защото ходя там само веднъж в годината за по няколко дни :( И ми е гадно заради това, но няма начин :( Иначе си беше добре, видяхме се с бабите, дядо и Нарди. Пораснало детето :) Подишахме малко хладен дунавски въздух...кеф :) Жалко само, че само за около 5 дни бяхме там, но... Както вече казах, мразя да си тръгвам отнякъде, още повече от места, където ходя рядко. Кофти ми става! А още по-кофти ми става, като почна да възприемам нещата като последни, като се сетя, че кой знае кога ще отида пак...спирам! Сега се надявам да отида за няколко дни и при другите баба и дядо, а не само за по 1 ден, но не знам дали ще има време :( Иначе баба Ади на 10 август имаше рожден ден!!! Да ни е жива и здрава и много, много щастие! Много си я обичаме!
Вече май е време да направя една равносметка на кандидатстването ми. Германията ясна, за нея спор няма. Въпросът беше, че щом като така и така кандидатствам и в БГ, трябва да вляза нещо хубаво - все пак не искам да отида в Германия само защото тук нищо не са ме приели. Е, приеха ме :) В УНСС не ме искат, но тях и аз още от самото начало не ги исках. После малко....добре де, малко повече, се поолях на изпита и това е резултатът. В ТУ влязох... хахаа, дръжте се, който е прав, да седне - Топло - ядрена енергетика! 13-то желание.... добре, че съм искала много :) Искат ТЕЦ - аджийка да ме правят... То не че е лошо, нека ми е зле с такава заплата после, ама... нещо не си се представям да уча това. Ноооо, моментът на истината.... в СУ ме приеха Икономика :) Тук вече наистина останах доволна, въпреки че пак не ми е първо желание и че не стана номерът за компютърните специалности. Обаче е хубава специалност, балът е от високите... абе иронията пак пълна - в най-добрия университет (според имиджа) изкарах най-високи оценки и влязох най-хубавото нещо, в сравнение с нещата в останалите унита! То при мен ако не е така, при кого :) Така че всеее пак явно не съм чак толкова тъпичко :) УНСС нека не ме щат... Кефя сеееее :) Пък някой друг ще се кефи още повече на второ класиране, когато му освободя мястото :) Айде бийте се сега за мен, аз си хващам куфарите и ... Сега пак малко се задейства спортната злоба, че освобождавам хубавото място, ама всеки с интересите си. Мина ми вече меракът за икономика и на този етап поне не ми се учи много такова. Обаче моралното удовлетворение е почти пълно :) Успях в крайна сметка! Късно ми дойде акълът, ама дано занапред идва на време....

Кралицата на фалша

Понякога направо се възхищавам от себе си! Всъщност не се възхищавам - вече съм свикнала. Отдавна разбрах, че имам артистични заложби, които доста помагат в някои ситуации. Изкуство си е да задържаш в определени моменти една фалшива усмивка от ухо до ухо, която казва на околния свят колко ти е весело, а ти всъщност се чудиш ще успееш ли някога да си събереш отново устата след цялото това напрежение на мускулите, за да си изкривиш лицето така. Или пък онзи така наречен "тактичен смях", който окуражава останалите, че са забавни, а теб кара да се чувсташ като идиот. И в момента, в който се обърнеш с гръб, всичко това изчезва и се мръщиш така, че чак веждите ти се сливат. Ами няма как, това са рисковете на социалния живот. Заслужават си в повечето случаи. Ама невинаги...Не и когато най - невинно ти се натрапват неща, които не искаш да чуваш, за виждаш и да знаеш и когато не искаш да чуваш и да знаеш. Понякога просто ми писва да слушам едно и също, въпреки че и аз намилам така, когато имам нужда. Просто...спирачките са хубаво нещо особено когато се усещаш кога да ги използваш. А в някои случаи просто е задължително да се усетиш, защото колкото и да е несъзнателно, ако е такова, е малко...как да кажа...да кажа ли изобщо нещо? По-добре не. Знам, че пак ще ми е гузно за това, което мисля и говоря сега, знам, че сигурно преувеличавам, но ми писна само аз да се съобразявам. Дреме ми не знам къде си какво ще стане после...Важното е, че сега ще изпиша n броя редове, които наистина мисля в момента! Оооо, не и Deja vu - I can't stop... въпреки че защо не??? И ми писна, когато ми е смотано и знам защо, няколко милички думи да ме размекват. Знам, че е глупаво пък сума ти време да си държа на ината, ама понякога има нужда май. Трябва да сме гадни...явно не е невъзможно... В случая това моето май си е чист егоизъм, но въпросът е принципен. Сега може и да ми е леко все тая, като изключим принципите, но ме е страх, че и когато не трябва, пак ще е така... преди не беше, но тогава беше рано, не че е пречка. А тогава вече наистина ще е ... И знам, че следващият разговор отново ще е с усмивки, вече не фалшиви. Знам, че пак ще ми мине моментално, както вече става...а може би наистина е по-добре...не знам...
Don't speak
I know just what you're saying
So please stop explaining
Don't tell me cause it hurts
Don't speak
I know what you're thinking
I don't need your reasons
Don't tell me cause it hurts
P.S. Напълно е възможно цялата тази драматизация да се дължи на едно - единствено число...реално, естествено...айде да не почвам Теория на числата, щото ще се самозакопая...

Разхвърляни мисли...

Онзи ден, по-скоро вечер, а може и сутрин, си припомних лято 2005 - легнах си почти по светло в 5.40. Тъпото беше, че спах до 13.30 после и ми идеше да се гръмна, ама го оставих за друг път :) Напоследък късното ставане не ме кефи нещо. Искам да стана по-рано, за да мързелувам из вкъщи достатъчно много, да повися на комп, да гледам FOX Life и чак тогава да се измъкна по кафета. Вчера малко не стана така...Днес обаче от 10 съм на крак и всичко си е ОК. След малко трябва най-накрая да отида до МЕТРО, че се каня от няколко дена и няма кога вече - днес е денят. Най-накрая ще взема и учебниците по немски от Катя...изобщо все неща, които отлагам от няколко дена. Освен това, трябва да взема и билети за Видин. Утре заминавам с мама за около седмица да се видим с бабите, дядо и Нарди. А леля кога ли ще я видя :( Не съм я виждала, откакто замина...преди, хмм, поне 6 години. Така че утре пак ще се пътува и то колко! Но си заслужава - обичам да ходя там :) Но мразя да си тръгвам, и то не само оттам, а отвсякъде, където ми е хубаво :(
След "бизнес" делата идва и...мммм - кафенце с Емка....И Роско ще се добави по някое време:) А пък онзи ден след едно кафе с Ивка последва такова дълго гуш за чао, че точно си мислех: "Леле, мацко, как ще ми липсваш!" и тя ми вика: "Мацкоо, как ще те пуснем у Немцията..."... Еей, няма да ми излезе от главата тва девойче. Как може толкова често да мислим толкова еднакво, не знам?! Особено веднъж, когато, не знам с кого бяхме, но му отговаряхме едновременно с точно едни и същи думи?!? Понякога направо имам чувството, че ми е влязла в главата и чете оттам. Да не говорим колко общи неща...
Вчера пак гледахме с тати за лаптоп. Евентуално другата седмица ще го вземе. Обаче пък си взех куфар :) Общо взето е точно какъвто исках (мдам, и за куфарите има изисквания) - тъмен, голяяяям...мисля, че ще се събера без проблем...може само малко да ми стърчат краката ...Обаче докато го завлача до колата, ми откачи ръката...празен...Мисля, че няма да липсват интересни моменти :)
Май е време да се омитам...някой ден пак :)

Край! Home, sweet home...

Вчера беше последното ходене в София. Най-накрая! Взе да ми писва вече! Последните 5 седмици абсолютно всяка от тях съм била там за по 2-3 дни. Багажи натам, багажи насам, 3 часа път натам, 3 часа насам и като прибавиш 5 часа сутринта на изпит, тоест пак седене на 1 място, и...Не е за мен тва. Едно време много се кефех да пътувам по 24 часа, ама сега повече от час не ме свърта. А и доста уморително ми действа всичко Иначи, учудващо, ми беше добре там, въпреки че бях предимно сама, а и се оправях без проблем. Очаквах да ми е кофти, както често е ставало, но явно са минали тия времена. Никак няма да е зле, да.
Поне вече минаха изпитите - горе-долу добре, въпреки че можеше и повече (то винаги може). Обаче бяха по-добре от предварителните. Сега ми е любопитно какво ще ме приемат тук. Нещо първият вариант не ми харесва, нищо че не е толкова лош. Да видим нататък.
Вчера си имах компания и мина по-бързо времето в София. Ходихме с Иво да подаваме документите за виза. Той се кани да заминава да учи в Магдебург. От класа други "немци" няма, ама нормално за английска паралелка. То всъщност и "американците" са ни толкова. Обаче по мои сметки и наблюдения, аз май тръгвам първа. Еми така е - последните стават първи :) Само тези за AUBG ще тръгнат 1-2 дни преди мен, ама те са си в БГ. Сега имам 2-3 седмици почивка, която май пак няма да е съвсем пълна, защото мисля да видя някои неща по немски, че с тоя моя най-много да си изям боя някъде :) Но все пак relax преди всичко - то не остана лято. На моменти все още ми е странно, като не правя нищо и само вися на компа, ама май свиквам :) Скоро обаче пак ще тръгвам на пътешествия, така че откъм стоене на едно място не мога да се оплача...колкото и да ми се иска понякога, но нищо - заслужава си в случая - точно ще видя баба и дядо и баба и дядо :) А докато тръгна, ще наваксвам с кафетата, че доста съм изпуснала май. Ей така по 2, по 3 на ден и мисля, че ще изпълня нормата. Пък и някои хора много са почнали да ми липсват нещо, на други не мога да им се нагледам :( Ама така е... лято 2006...не искам да свършва! :( Искам да се запомни с нещо повече от изпити и тук за няколко дена ще трябва да го направя такова, хъх...Просто не искам да си пропилявам това лято, защото не е ясно следващите как ще са...едва ли ще са такива, още по-малко като предните :( Ух, ще се отплесна и ще стане лошо...

Status: На Седмото Небе...ПРИЕХА МЕ В ДАРМЩАААААААААААААААТ:)))

Хахахахахх, не може да бъдее! Приеха ме, приеха ме, приеха меееееееее :) Откога ги чакам само!!! Доживях! От нялколко часа вече съм супер неадекватна и само се хиля тука :) А денят започна тоолкова нормално, като изключим това, че станах в 9,30, вместо в 10...Бях си решила цял ден да решавам задачи и да уча по английски. И точно преди да си отворя сайта със задачите, реших да си проверя статуса за Дармщат и какво да видя:
Present status: You have been admitted to take up study at the TU Darmstadt in the chosen degree course.
Идея си нямам каква ми е била физиономията, но първото, което ми направи впечатление беше, че пише нещо различно, и като го прочетох...оттогава нататък вече не бях аз :) Ей така, както си седях, почнах да се хиля като идиот и като тръгнаха в същото време и едни сълзи, не е истина просто!!! 15-20 минути не можах да спра с тия емоции, нито пък да се паркирам на едно място, какво остава да пиша нещо. Знаех си, че ще се кефя, ако разбера, че са ме приели, но чак пък толкова :) После, след като вече можех да кажа нещо, тръгна една телефония...първо успях да драсна SMS на мама и тати. Чух се с тях, ама просто не знаех кво друго да им кажа, освен: "Хахахаахахаха, приеха ме!!!" То май и те не знаеха :) После роднини, приятели, едни честитки заваляха...Все едно имам още един рожден ден :) И така се зарадваха хората, някои почти до рев!!! Страхотно е да знаеш, че някой толкова се радва за теб! {} В момента наистина не знам къде съм, не мога да повярвам, че най-накрая наистина ме взеха...Дано не сънувам!!! :) Мерси много, хора, че през цялото това време ми търпяхте хленченията и приказките за Германия и се интересувахте какво става. Просто от няколко месеца това, което ме питаха най-често, беше: "Какво става с Германия, приеха ли те вече, айде, само ти остана, сега само за теб мислим, задължително да се похвалиш, като разбереш!" Също thanks и за информацията от първа ръка на батковците "немци" Тишко и Тошко :Р Доста помогнаха. И след цялото "Няма как да не те вземат" вече 100% мога да кажа, че ме взеха :) Тези дни си чакам писмото. Сега остава най-трудното вече. Money is evil :) Дано не възникнат проблеми...Абе не мога да повярвам :)) Приехааааа меееее :) Просто не знам какво повече да кажа, но основната идея е ясна :)
Подпис: Летяща в облаците :)

Е тва ееее! НАШТЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!! :))))

Бихмеееееее!!! Yeaaaaaaaaaaaaaaaaah!
Germany - Portugal - 3:1
Разбих се!!! Ей тва ееее!!! Швабите миииии! Як мач си стана...Точно си бях сред творческата обстановка - 10-на листи със задачи, 2 справочника, 3 тетрадки, 1 учебник и 4-5 изписани химикала и вече довършвах една задача от около 3 страници и ....ГОООООООООООЛ :) Оттам нататък вече бях леееко разсеяна :) Абе що не играхте така и оня ден, бееее!!! Тц, тц, тц....и 3-то място не е зле, ама друго си е да си на финал...еммии, кво да се прави....Утре мислено ще се вика за Франция, колкото и да не съм такъв човек, ама ще се жертвам...Пък дано мога и да гледам, ама едва ли :( Абе кой ги мисли тия изпити по време на Световно!!! Елементарно възпитание и математическа логика нямат! :)
P.S. Ballack може да е балък, ама затова пък си е готин (сигурно затова е и готин де :Р), не може да му се отрече на детето, кво да го правиш...манекенче :Р

Status: Away

Известяваме Ви, че стопанката на това web - теренче се изстрелва утре за София за 2-3 дни по бизнес дела, където се надява да забие конкуренцията с интелект, а не с липсата му, но май по-скоро ще остане незабелязана :) С 2 думи - отивам да се кандидатирам за студентка (хич не бяха 2) и кампанията ми започва сега. Ако според вас съм достойна да нося тази титла (пък само смейте да кажете, че не съм :Р), изпратете SMS със свободен текст на телефон 0... (знаете го :) Само да ви предупредя, че 1 ваш глас се брои за 3 (все пак и аз трябва да намажа, нали?!). Пък още по-добре на неизвестен номер с подтекст "Ректор на СУ/ ТУ/ УНСС" пак със свободен текст, но само в стил "Най-добрата реклама". Резултатите се оповестяват някой ден, демек друг път, пък може и изобщо да не се оповестят - според зависи. Тъй че мноу ша ми липсфати, ама ко да напрая :) Дано аз не ви липсвам много да не вземете да се поболеете нещо от мъка, че вот ми трябва еейй :)
Хмм, явно му се вижда вече краят...няма да е зле, никак даже, нищо, че свикнах вече...скоро може да почна да ходя на обратно вече, ама мисля, че няма голяма опасност - ние на Уран и без тва не признаваме праволинейното движение, пък посоките съвсем. Жалко само, че утре ще изпусна точно финала на Световното...щеше ми се да го гледам, след като съм зяпала всичките мачове почти. Пък и нали трябва да гледам как Италия ще паднеееее! Жалко :( Но поне тая вечер ще гледам последния мач на наште...хъх, дано поне вземат третото място пъъък! Пак ще се стои 2 часа на нокти. Не мога да си го обясня тоя ефект, ама е яко да гледаш мач, когато си имаш фаворит - повече емоцийка е. А дано довечера пак ми отеснее апартаментът от кеф :) GO GO GO Germanyyy!
P.S. Пък Ballack е балък! :)

Дипломки - една отличничка разказва... :)

Днес, дето вече стана вчера, се дипломирах официално :) Ма как звучи, все едно съм взела докторска степен по ядрена химия...абе за всичко има време :) Иначе церемонийката не беше нищо особено, ама то пък кво да е ?! Докато почне, вървяха някви странни за случая песни - "Ако има Рай" на Графа (дето клипът е с някакви катастрофи), "Край реката редят се тополите" и разни ей такива погребални...Добре, че се намеси химнът и почна това, което чакахме, че почнах да се замислям по тия песни, особено по тази последната...
Дипломите ги раздаваха много хаотично - може да съм А клас, ама минахме 5ти или 6ти...ама кво пък ся, аз не бързах много :) И тук малко минутки за реклама: класът ми е с най-много пълни отличници (не дебели, ми другото "пълни" :) - 12, успех 5.84 (само Leistungsklasse са ни изпреварили - кога успяха, бе?!), пък аз си имам 6.00 (ква изненада), тъй че на мен ми е 'арно, пък вън нека вАли, дето се вика :) Имам си и грамота даже, ама то всички с 6 имат. Ама нямат мойта :Р Изобщо на амбалаж се води, че сам от умните...Сотирова пак ни навя и нася, ама трябва да сме свикнали вече. И, въпреки че сме нямали много общувки с нея, като ми даваше дипломата, 2-3 пъти ми каза честито и ме гледаше, все едно ще се разплаче. Ейй, не могат без мен още отсега, бе...питат ли ме мен кво ми е, докато спя и не се виждам толкова дълго време:( Така си липсвам...Не е живот тва...подсмрък...
Айде стига сте чели, че само глупости почнах да драскам вече...май ще мръдна след малко при Сънчо, да му кажа аз как се яде чужда лютеница!!! Пък и хубавки неща сънувах снощи май...знае ли се дали няма да се повторят :)

RELAAAX...Finally...

Защо го пиша това, не знам (както вика оня, дето все търси батко си). Ама получих няколко рекламации, че тука напоследък е някво никво, и реших да променя малко хода на бъдещата история...Музата малко се е изпарила заедно с мозъка ми в тая жега, пък и днес супер уморителен ден...Станах раничко, за да водя дядо на изследвания. След като доволно си почакахме 3 часа (!!!), нищо не стана, щото не бил оттук и трябвало да си ходи в неговия регион! Ама аз на тях мога ли да им ***...Май не мога...в тоя живот. А сестрата беше от най-наглите същества, които съм виждала. Не стига, че не си смъкна намръщената физиономия от лицето, ами и каза в прав тескт: Той да си ходи в неговия регион! Аман начи! Не спряха да ни ги пращат отвсякъде! Е тука вече тотално изтрещях и хубавичко и обясних, че не се изказва много "лекарски" и че някои неща, дори и да си ги мисли, е по-добре да си ги запази в главата, най-малкото защото съществува лекарска етика...Тя май не схвана, щото реши, че се нервя, че съм чакала 3 часа...Еми аз с идиоти не се занимавам - който разбрал, разбрал! Не ми е до чакането, щото не чакам за кого да е - ако трябва, и цял ден щях да чакам - тва е дядо ми все пак...
После ходих до даскало, да си удрям подпис на дипломата. В сряда си я вземам и ще гледам веднага да я пращам към Посолството, щото и в тая част ме ядосват...После нямаше никво време за кафе - направо на урок, че трябва да поумнявам за отрицателно време...След него времето ми стигна точно, за да пусна 1 писмо и да платя 1 сметка (и да си счупя краката от ходене и да се сдобия с няколко мазола - нищо ново:)), преди срещата с тати на другия край на града...5 мин. по-рано бях там :) А споменах ли, че днес беше към 35 градуса? Важна подробност...Излишно е да казвам какъв кеф ми беше, като се прибрах най-накрая, удавих се в банята и се тупнах да зяпам мача...аууу, родих се...Пък и биваше мачът...4 гола...много зарибяват напоследък тия ритащите. От 16 до 23.30 само мачове гледам или си търся кафе с телевизор :) Хммм, абе то има Бирен Фест...заслужава си да се обмисли като идея...:)
И понеже напоследък малко си загърбих функцията на календар, пък обещах, да направям равносметка на РД-тата:
20 май - брадчеда - стана на 12 диването :)
21 май - Борянка - и ко кат си в Италия, пак та убичам :)
23 май - Викито - внуче, бях ти обещала да ти отредя място - ето ти малко безплатно уеб-пространство :)
25 май - Янев - ми кот такоа :)
26 май - Христо
(бе много сте нагъсто бе!!!)
31 май - Олга
2 юни - БАБА! Обичам си я и всичко най-най- хубаво!!!
13 юни - Бобчо - много яко купонче стана ей :) Разбих се, ама то с тия хора няма как иначе. Малко като дежа-ву, щото там бяхме и на НГ. Абе и вас ва убичам!!!
Май тва са. Ако съм изпуснала някой, ще знам, че ако ме замерят с тухла в някоя забутана уличка - той е бил :)

1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12!!!!( Part Two )

Мина известно време от бала вече. Не много, но ми се струва някак си безсмислено да описвам всичките неща, които станаха. Не знам, глупаво ми е - вече не е толкова на дневен ред, пък и емоциите са леко притъпени вече, ама все пак ще драсна нещо да отбия номера (пък и нали уж бях обещала или нещо такова).
Та след самия бал мръднахме към Слънчев Бряг за 2-3 дена. Леко се отцепихме от колектива, въпреки известните рискове, които крие това ( :Р ), и вместо с автобус си пътувахме с кола, което предполагаше повече свободийка. Още съвсем близо до Стара Загора отнесохме глоба за превишена скорост и то с +30, ама рисковете на професията, кво да праиш :) Хотелчето си беше яко - 4 звезди няма как да не е кеф - въпреки че кой ти стои в хотела, когато е за 2 дена на море! Е, отначало тръгна малко смотано, признавам си. Просто на всички им се мързелуваше, на мен ми се мотаеше навън, а с тези от другия хотел нямаше как да се намерим на този етап (откъде да знам кво ще рече "На главната сме, точно до плажа?!"...другия път с GPRS...) После обаче потръгнаха нещата. Вечерта мина в диското - от 10 до 5.30 сабахлян не се чудихме хич кво да правим, ами си знаехме - никакво сядане - и така си беше, само дето после аз се чудих как да ходя и се наложи да се събувам пак ( долавям сходни моменти с бала, не знам що :)) Имаше леки трудности, но не и невъзможности, с влизането в стаята, щото всички вече бяха заспали. А точно пък Динко се беше размазал по диагонал, но успях да си отвоювам територийка и за мен. На другия ден им показах моя най-голям талант да спя до следобяд - мисля, че бях убедителна. Окончателно се събудих, като чух Мигъла да казва: "Ами тя Владито спи още"...И после, докато се оправя, да се помоткаме и да катурнем няква манджа, пак стана време за диско. Леко бяхме окапали и не се застояхме много, затова пък висяхме в лобито на хотела до 6.30 сутринта с Емка, Радито и Нели (мда, а първоначалната цел на тая "експедиция" беше да се съберем класа...както и да е). После пак му ударих едно спане, ама доста по-кратко, щото трябваше да се омитаме от хотела вече. На връщане си разходихме обувките из Несебър, подпомогнахме ресторантьорския бизнес малко и после към Стара Загора. Пътят ми се губи обаче, защото го проспах повечето. След тия няколко дни и нощи безсъние ми трябваха още няколко за реанимация и за да разкарам неадекватната си физиономия. С първото постигнах някакви успехи, второто май е безнадеждно...С константите и Господ не може да се бори :)
Пак се разприказвах нещо...даже един номер не мога да отбия като хората :)

1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12!!!!!! (Part One)

Айде минаха балните истории вече. Ей, голяма лудница! И кво - цяла година подготовки (рокли, обувки, дрехи, бижута) и докато се усетя, балът беше свършил! Ама така е - хубавите неща бързо свършват. Само се чудя защо ни беше цялото това време за подготовката. То не стига, че цяла година само за рокли и прически ми се приказваше, ами точно преди бала вече не само се приказваше за това, ами и като се мълчеше беше ясно, че за тях се мисли пак :) Та да започна хронологично...
Няколко дни преди бала ми беше семейното изпращане. Още никъде не са ме изпратили впрочем, пък и където и да ме пратят, няма да се отърват така лесно от мен - пак ще се върна :) Бяхме доста народ на ресторант и ми беше супер веселко :) Видях брадчеда, който не съм го виждала сигурно от неговия бал преди 5 години - още хо-хубав е станал ( blushing), събрахме се родата...
После вече дойде и самият бал. Предварително си бях агитирала народ да дойде да ме види - Росен, Тошко, Бобчо и Коко - и нямах търпение да ги видя и да им се покажа. Естествено, във фотото се забавихме повече от час и по едно време вече пристъпвах от крак на крак да ходя вече към Градската да си видя хората , миличките ми {}{}{}{} И като ги видях после, ми стана супер весело и ме държа цяла вечер. Сигурно затова си изкарах толкова яко. Не стига, че ми бяха дошли на крака, ами и само ми повтаряха колко съм била хубава и ква ми била яка роклята :) И сега, 1 седмица след бала, още ми се повтарят тия неща, как да не ги обичаш :) Няма да забравя физиономията на Станчо, като се обърна и ме видя в Градската и първото, което каза, беше : Уау! Страхотна рокля! Много си хубава! Общо взето тогава всички само си казвахме колко сме хубави :) На самия бал (бях с Миро) беше малко странно да гледам всички с рокли, прически, костюми, като се има предвид, че досега само с дънки съм ги виждала. Имаше супер атмосфера на толерантност и приятелство между всичките към 240 ученици на випуска! Бяхме доста възпитани и интелигентни, нямаше никакви мизерии, даже охраната ни поздрави, че сме били много кротки :) А купонът беше на 6! Още в началото веднага на дансинга и до сутринта не мръднах оттам! Всички ни боляха краката от обувките и на сутринта ходехме като мумии, ама си заслужаваше. Иначе по едно време половината шляпахме боси - то се търпи до едно положение :) Към 6 без нещо отпрашихме за кафенце, на което бяхме адски заспали, и към 9 си бях вкъщи, защото таксиджията не успя нито веднъж от 2-та опита да ме забие някъде челно :) Първото, което направих, беше да се събуя, да се измъкна от роклята, да си махна всичките 14 фиби от тиквата и да си измия химиите пак от тиквата. Много неща все като първо свършени :) После, без да искам, дремнах 2 часа и отидох да гледам бала на МГ-то и да видя Тошко, преди да си изхвърчи за Германия...
to be continued... ( Винаги, във всеки час трябва да има матриал :Р)

The Best Of All...The CLASS!

Днес гадното ми настроение нещо липсва. Може би защото минаха част от събитията. В четвъртък с класната беше яко. Ходихме в Инкогнито и бяхме целият клас като никога! Отначало бяхме кротички, класната каза няколко думи и ни даде едни писания за спомен, при което доста зор ми беше, да не се разрева, ама се сдържах де. После като почнаха едни снимки, едно чудо, през цялото време само това правихме май...когато нямаше наздравици де :) Весело ни беше, само отвреме навреме се замислях и се хващах, че гледам народа покрай мен и си викам: Това ли са хората, с които скоро ще се разделим и може да не се видим повече? Не може да бъде! Толкова хора, всеки с интересите си и всеки със съвсем различно бъдеще от другите.Не мога да повярвам, че това е едно от последните ни събирания.....После в EAGLES пак бяхме доста, почти всички. Абе чудя се какво ни пречеше през тези 5 години да си излизаме пак така заедно! То като е задължително само май успяваме да се съберем всички. Може да сме различни, обаче заедно винаги си изкарваме яко. Държахме се така, все едно винаги сме излизали накуп...абе обичам ги тези хора! Всичките! По едно време се появиха и А клас от МГ-то, дето ги познавам повечето! С Ирена, дето сме били в един клас 3 години, го ударихме на гушкане и разправяхме как не ни се завършва и като и видях очите едни насълзени, червени и като му напуши и мен един рев! Милото ми внуче, порасна и то :) Иначе се прибрах след 4, ама преди 5.30 не заспах...пак нещо на рев ме беше избило и се чудех другия ден на моето изпращане как ще се сдържа да не рева на КЛЕТВА. През целите има-няма 3 часа, през които спах, си сънувах класа, не знам що...ама предполагам де :) Будих се милион пъти и в 8 сабахлян бях кукуряк, а си бях навила алармата за 12! Цял ден се оправях за изпращането ми от 6 вечерта - все пак нали трябваше да съм мноооого хубавка :Р И бях де :) Тъй ми казаха поне :Р Само да са посмели да лъжат, малиии! Програмата на изпращането беше тъпа и кратка, ама така е, като бързат да ни гонят вече :) Писнало им е сигурно :) Бях решила да се мисля за деветокласничка, която е далече от балове и т.н., за да не ми се дореве, и помагаше до момента, в който Калина изнесе реч за живота в даскало. Леко се насълзих и точно вече ми беше минало и мислех, че се е разминало, и я видях (вече не на сцената) да плаче при Тешо. Е, тогава вече ми гръмна бушона и...И се успокоявахме двете после :) На КЛЕТВА толкова се стараех да не се разплача (ама много съм чувствителна бе значи!), че забравих да си мисля, че съм 9. клас :) Мина безаварийно, добре че никой не ревеше или поне не видях...Само се гушкахме и се чудех на мен ли се случва. После снимки, купонче у Антоний с 10-на човека и покер с алкохолни залози, ретро и малко чалгийка...яко беше, само да не ми се беше спяло така и лещите ми да не бяха се замъглили така гадно :)
Такива неща...Тия дни тематична песен става Bob Sinclar - World Hold On...Спри се, бе, спри се бе еееееей! А като поздрав към себе си ще приемам само Константин - Ти си само 8. клас :)))

Ред сълзи, ред сополи...

Май месец. От около 2 седмици ми е едно такова странно, граничещо на моменти с гадно, ама само граничещо...засега. Съвсем скоро нищо, ама нищо няма да е същото :( То вече почна да се променя, но още не съм го усетила чак толкова и сигурно няма и да го усетя веднага, но постепенно нещата ще се променят. Мразя такива промени! Ето - другата сряда, демек след само няколко недостатъчни дни, е 24. май - Денят на буквичките, любим на всички първолаци, които тогава получават първите си дипломи и се чувстват някакси по-големи. Е, аз не съм се чувствала по-голяма тогава, но определено беше голям празник. А сега...сега е друго. Минали са цели 12 години (по-голямата част от живота ми), откакто бях момиченцето с панделка на главата, черна поличка на бели точки и бяла ризка, "заспало" на снимката с дипломата си за завършен първи клас. Мама и тати се пръскаха от гордост всеки път, когато учителката от занималнята им казваше: "Имате златно дете!", така че на каратовото детенце просто нямаше как да му се размине сладкарницата за края на учебната година. Все едно беше вчера. Тогава беше просто едно добро начало, а сега е един добър край. Само че аз мразя краищата. 12 години от живота ми, в които се промених толкова много, са пред своя край. Намерих адски много приятели, хора, с които се променяхме заедно, растяхме заедно и минахме през какво ли не - периода с куклите и миришещите картинки, различните изпити, многото първи неща, купоните...И като си помисля, че много от тези хора сигурно никога вече няма да ги видя (crying)! Просто с най-близките ми хора от бившия клас почти не се виждаме вече и даже не ми прави впечатление - нещо, което ми беше невероятно в 7. клас...Не искам да става така и сега, но ме е страх, че може да стане...И ако първи клас сякаш е било вчера, то 8. клас пък сякаш беше тази сутрин. Събрахме се един страхотен клас, в който няма нито един човек, който не ми е приятен - всичките са невероятно весели и забавни, но и изключително интелигентни; хора, с които можеш да си на кафе или на купон и да си говориш както за купони и дрехи, така и за литература, история, наука...Да, случвало се е - купона, на който в 1-2 през нощта спорехме дали скоростта на падане на камък и лист хартия е различна(голям смях беше!), кафето, на което обсъждахме причините за провала на Априлското въстание или пък напоследък многото кафета, на които решаваме задачи...Тези хора са свидетели как се променях с времето, те са хората, които знаят всичко, което ме е вълнувало и ме вълнува, с които сме споделяли интереси и опит от всичко първо...Изобщо не мога да кажа, че няма да ми липсват, защото това ще е една от най-големите лъжи, които съм казвала! Майтапите в класа, които едва смогвах да запиша, рождените дни и купоните, супер лудите хижи, макар и малко...Така че напоследък гледам да грабя с пълни шепи, че после няма. Ходя си на даскало, на почти всички мероприятия - 40-годишнина на даскалото (да не казвам кво ми беше при включването от Дармщат:), заря, освещаване на новото знаме на даскалото...Бая емоцийки се събраха. Отделно, че тая година си взех всички печатни носители - списания, вестници на "Ромен Ролан":)
А днес беше последният ми учебен ден. "Учебен" е силно казано, защото от повече от месец ходим избиратело (най-често си избираме скейтърското :)), а в час само си лафим или цъкаме карти (аа да, тези хора ми научиха и 3-5-8 да играя, за което съм им тоооолкова много благодарна :)) Така че днес се изтрепахме от снимки, станахме разногледи направо - тва 3 фотоапарата да те снимат едновременно не е шега работа. Пък и нещо доста фотогенична съм станала пак :Р Скоро ще може да се насладите и вие :) Довечера пък сме на кръчма с класната и после на дискотЯчка (не знам дали с класната :), утре е изпращането...Днес си взех последните парцалки. След цяла седмица обикаляне по около 6 часа дневно в следващите месеци не искам да видя магазин под никаква форма! Ама поне ще съм хубава пък :Р
Тия дни ще се размажем!!! Почвам от днес...

Нова любов!!!

Мдам, попрехвърлих се леко...Мнооого ме кефи! Размазвам се направо...Те са 2 всъщност. Отначало не бяха много равностойни, но сега им се кефя почти по равно. И за да няма скрито - покрито, ето ги и тях:
1. Schiller - Leben (I Feel You )- тази е първоначалната :) Отначало ме кефеше много повече от другата, но сега май се изравниха. Не съм сигурна...
I feel you.
I feel you
in every stone,
in every leaf of every tree,
that you ever might have grown.

I feel you,
in every thing,
in every river that might flow,
in every seed you might have sown.

I feel you (5x)

I feel you,
in every vein,
in every beatin' of my heart,
each breath I take.

I feel you, anyway,
in every tear that I might shed,
in every word I've never said.

I feel you (4x)

I feel you,
in every vein,
in every beatin' of my heart,
in every breath I'll ever take.

I feel you, anyway,
in every tear that I might shed,
in every word I've never said.

I feel you (5x)

2. Пак той - Schiller - Der Tag (Du Bist Erwacht) - 2-3 пъти слушане и успя да догони първата. Ама верно е странна. Като я слушам, очаквам всеки момент да зацепят едни китари, ама неее :) Обаче и тя ми вкарва малко параноя, чак страх ме хваща понякога :) Не знам що като я слушам, си представям някаква супер мрачна и празна стая, самота и смърт, противно на заглавието...хмм, има ми нещо...Обичам такива песни, кефи меее :)
Та тва са ми двете последни мании от музикална гледна точка. Вие кво си помислихте в началото? :) Старата любов ръжда не хващала викат :Р