Предучилищно :)

Ейй, утре е 15. септември - светла дата :) Днес влизам в чата и гледам topic -ът тематичен, коментарчета разни... Ееех... Даже някакъв ме пита от колко НИ викали утре, хахаха! Тая дата винаги си е свързана с емоции. На мен поне винаги ми е било приятно, когато идва 15. - ти - целият град пълен, цветенца. А първокласниците какви са сладки - едни накипрени, надъхани, шашнати...Точно гледам и по новините за някакво лапе, дето щяло да е в първи клас :) Сещам се и аз като бях в първи клас... Бях си на село, когато мама и тати ми се обадиха, да ми кажат коя ще ми е класна и в коя паралелка ще съм :Р Не че знаех какво е "паралелка", ама както и да е... Като се върнах в Стара Загора, вече ми бяха накупили дребоийките, голям кеф беше :) Пък сега няма вече... Странно ми е, защото само до миналата година всичко това ме интересуваше пряко - кога се събираме и т.н., а сега съм само страничен наблюдател и всичко ми изглежда толкова далечно, сякаш изобщо не ме засяга (не че ме засяга всъщност). Имам чувството, че беше толкова отдавна, а са минали едва.... 4 месеца!!! Отчасти искам и мен да ме засяга пак. Яки емоцийки бяха, различно беше, някво никво :) Вятър те вее на бял кон. Нищо не зависи от теб. А сега... ако не отида АЗ до магазина, ще ям друг път, ако не пера АЗ, няма кой да е, а като почна и да работя... Въпреки че и сега има сходни емоции - все пак нови неща и пак за учене става въпрос... така че не се оплаквам, още ми харесва, пък и попаднах на хора - всички изглеждат, а и са, много милички :) Но определено, като се замисля малко по темата, даскалото липсва. И още си ме вълнува, затова ми е странно, че утре няма да стана рано (ще стана, ама за да ходя на немски :), да се оправя, да плиснем 1 чаша вода пред вратата, да отида в двора, естествено със закъснение, ама то пък кой ходи навреме на 15. септември, да се съберем пак ненормалниците и да отидем на кафе някъде, както винаги. Скейтърското руллз, ама не още от 15.-ти :) Всъщност последните 2 години не ми се почваше много-много даскало. В 11. клас не знам защо, а миналата година, защото знаех, че е последна, а не исках. Сега всичко е минало вече и е много по-лесно за възприемане. И въпреки че познавам все по-малко и по-малко хора от всеки следващ випуск, ще е интересно да мина някой път на 15.-ти поне учителите да видя. Така и не видях Райков, преди да тръгна...Тая година няма да е, но се надявам специалните пратеници да разкажат :) За догодина ще гледаме...
Та това са емоциите покрай тази дата, почти каквито са били и друг път с тази разлика, че реализирането им няма да стане. Иначе 5 години по-късно ( WwOoWw!!!!), даже вече май 6 (WOOOOOOOOOW!!!!!) аз пак съм зайче, вярно - от друго естество, ама важен е принципът :) Ще си чакам тука моя първи учебен ден и ще се сещам отвреме навреме за тестовете по история и за физическото (и не само) в Скейтърското :)

***

П.С. Честит имен ден на баба! Жива и здрава и все така добричка {}