Айде минаха балните истории вече. Ей, голяма лудница! И кво - цяла година подготовки (рокли, обувки, дрехи, бижута) и докато се усетя, балът беше свършил! Ама така е - хубавите неща бързо свършват. Само се чудя защо ни беше цялото това време за подготовката. То не стига, че цяла година само за рокли и прически ми се приказваше, ами точно преди бала вече не само се приказваше за това, ами и като се мълчеше беше ясно, че за тях се мисли пак :) Та да започна хронологично...
Няколко дни преди бала ми беше семейното изпращане. Още никъде не са ме изпратили впрочем, пък и където и да ме пратят, няма да се отърват така лесно от мен - пак ще се върна :) Бяхме доста народ на ресторант и ми беше супер веселко :) Видях брадчеда, който не съм го виждала сигурно от неговия бал преди 5 години - още хо-хубав е станал ( blushing), събрахме се родата...
После вече дойде и самият бал. Предварително си бях агитирала народ да дойде да ме види - Росен, Тошко, Бобчо и Коко - и нямах търпение да ги видя и да им се покажа. Естествено, във фотото се забавихме повече от час и по едно време вече пристъпвах от крак на крак да ходя вече към Градската да си видя хората , миличките ми {}{}{}{} И като ги видях после, ми стана супер весело и ме държа цяла вечер. Сигурно затова си изкарах толкова яко. Не стига, че ми бяха дошли на крака, ами и само ми повтаряха колко съм била хубава и ква ми била яка роклята :) И сега, 1 седмица след бала, още ми се повтарят тия неща, как да не ги обичаш :) Няма да забравя физиономията на Станчо, като се обърна и ме видя в Градската и първото, което каза, беше : Уау! Страхотна рокля! Много си хубава! Общо взето тогава всички само си казвахме колко сме хубави :) На самия бал (бях с Миро) беше малко странно да гледам всички с рокли, прически, костюми, като се има предвид, че досега само с дънки съм ги виждала. Имаше супер атмосфера на толерантност и приятелство между всичките към 240 ученици на випуска! Бяхме доста възпитани и интелигентни, нямаше никакви мизерии, даже охраната ни поздрави, че сме били много кротки :) А купонът беше на 6! Още в началото веднага на дансинга и до сутринта не мръднах оттам! Всички ни боляха краката от обувките и на сутринта ходехме като мумии, ама си заслужаваше. Иначе по едно време половината шляпахме боси - то се търпи до едно положение :) Към 6 без нещо отпрашихме за кафенце, на което бяхме адски заспали, и към 9 си бях вкъщи, защото таксиджията не успя нито веднъж от 2-та опита да ме забие някъде челно :) Първото, което направих, беше да се събуя, да се измъкна от роклята, да си махна всичките 14 фиби от тиквата и да си измия химиите пак от тиквата. Много неща все като първо свършени :) После, без да искам, дремнах 2 часа и отидох да гледам бала на МГ-то и да видя Тошко, преди да си изхвърчи за Германия...
to be continued... ( Винаги, във всеки час трябва да има матриал :Р)
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment