15. септември - school time :)

Ето го и първият учебен ден, по - различен от последните 12 години. Нямаше двор, нямаше цветя, звънец и 15 минути приказки на Сотирова, обаче имаше курс по немски с новите хора, малко време по обяд в стола, да се похилим с друга извадка от БГ мафията тук и една разходка по улиците на нощен Дармщат (тоя път беше доста по - оживено, сигурно защото е петък...). Айде да почва семестърът, че ми се учи, хаха. Да бе, като гледам как едва успявам от мързел да видя нещо по немски, представям си как ми се учи, ама то на фантазия лесно... Вече около половината ми клас почнаха да учат и напоследък основно си разказваме впечатленията от новото място, ученето, хората наоколо. Хубавото е, че всички са много доволни и им харесва там, където са. Пък и е интересно да си говоря с тях за това. Скоро се чух с Мартин, днес с Иван. Много приятни разговори станаха, съвсем човешки :) Винаги са били човешки, но все пак е различно... А когато днес от skype - а на Мартин чух "Аааааааа, Влади, кво правиш, бе, душко?!" и гласа на Деси, ми стана супер мило - изобщо не бях очаквала! Шапка и свалям на тая програмка - няма значение, че сме в Германия, Франция, Щатите, България - все едно сме на една ръка разстояние, сякаш усещам присъствието на хората тук, до мен. Яко е!