Кралицата на фалша

Понякога направо се възхищавам от себе си! Всъщност не се възхищавам - вече съм свикнала. Отдавна разбрах, че имам артистични заложби, които доста помагат в някои ситуации. Изкуство си е да задържаш в определени моменти една фалшива усмивка от ухо до ухо, която казва на околния свят колко ти е весело, а ти всъщност се чудиш ще успееш ли някога да си събереш отново устата след цялото това напрежение на мускулите, за да си изкривиш лицето така. Или пък онзи така наречен "тактичен смях", който окуражава останалите, че са забавни, а теб кара да се чувсташ като идиот. И в момента, в който се обърнеш с гръб, всичко това изчезва и се мръщиш така, че чак веждите ти се сливат. Ами няма как, това са рисковете на социалния живот. Заслужават си в повечето случаи. Ама невинаги...Не и когато най - невинно ти се натрапват неща, които не искаш да чуваш, за виждаш и да знаеш и когато не искаш да чуваш и да знаеш. Понякога просто ми писва да слушам едно и също, въпреки че и аз намилам така, когато имам нужда. Просто...спирачките са хубаво нещо особено когато се усещаш кога да ги използваш. А в някои случаи просто е задължително да се усетиш, защото колкото и да е несъзнателно, ако е такова, е малко...как да кажа...да кажа ли изобщо нещо? По-добре не. Знам, че пак ще ми е гузно за това, което мисля и говоря сега, знам, че сигурно преувеличавам, но ми писна само аз да се съобразявам. Дреме ми не знам къде си какво ще стане после...Важното е, че сега ще изпиша n броя редове, които наистина мисля в момента! Оооо, не и Deja vu - I can't stop... въпреки че защо не??? И ми писна, когато ми е смотано и знам защо, няколко милички думи да ме размекват. Знам, че е глупаво пък сума ти време да си държа на ината, ама понякога има нужда май. Трябва да сме гадни...явно не е невъзможно... В случая това моето май си е чист егоизъм, но въпросът е принципен. Сега може и да ми е леко все тая, като изключим принципите, но ме е страх, че и когато не трябва, пак ще е така... преди не беше, но тогава беше рано, не че е пречка. А тогава вече наистина ще е ... И знам, че следващият разговор отново ще е с усмивки, вече не фалшиви. Знам, че пак ще ми мине моментално, както вече става...а може би наистина е по-добре...не знам...
Don't speak
I know just what you're saying
So please stop explaining
Don't tell me cause it hurts
Don't speak
I know what you're thinking
I don't need your reasons
Don't tell me cause it hurts
P.S. Напълно е възможно цялата тази драматизация да се дължи на едно - единствено число...реално, естествено...айде да не почвам Теория на числата, щото ще се самозакопая...