Ред сълзи, ред сополи...

Май месец. От около 2 седмици ми е едно такова странно, граничещо на моменти с гадно, ама само граничещо...засега. Съвсем скоро нищо, ама нищо няма да е същото :( То вече почна да се променя, но още не съм го усетила чак толкова и сигурно няма и да го усетя веднага, но постепенно нещата ще се променят. Мразя такива промени! Ето - другата сряда, демек след само няколко недостатъчни дни, е 24. май - Денят на буквичките, любим на всички първолаци, които тогава получават първите си дипломи и се чувстват някакси по-големи. Е, аз не съм се чувствала по-голяма тогава, но определено беше голям празник. А сега...сега е друго. Минали са цели 12 години (по-голямата част от живота ми), откакто бях момиченцето с панделка на главата, черна поличка на бели точки и бяла ризка, "заспало" на снимката с дипломата си за завършен първи клас. Мама и тати се пръскаха от гордост всеки път, когато учителката от занималнята им казваше: "Имате златно дете!", така че на каратовото детенце просто нямаше как да му се размине сладкарницата за края на учебната година. Все едно беше вчера. Тогава беше просто едно добро начало, а сега е един добър край. Само че аз мразя краищата. 12 години от живота ми, в които се промених толкова много, са пред своя край. Намерих адски много приятели, хора, с които се променяхме заедно, растяхме заедно и минахме през какво ли не - периода с куклите и миришещите картинки, различните изпити, многото първи неща, купоните...И като си помисля, че много от тези хора сигурно никога вече няма да ги видя (crying)! Просто с най-близките ми хора от бившия клас почти не се виждаме вече и даже не ми прави впечатление - нещо, което ми беше невероятно в 7. клас...Не искам да става така и сега, но ме е страх, че може да стане...И ако първи клас сякаш е било вчера, то 8. клас пък сякаш беше тази сутрин. Събрахме се един страхотен клас, в който няма нито един човек, който не ми е приятен - всичките са невероятно весели и забавни, но и изключително интелигентни; хора, с които можеш да си на кафе или на купон и да си говориш както за купони и дрехи, така и за литература, история, наука...Да, случвало се е - купона, на който в 1-2 през нощта спорехме дали скоростта на падане на камък и лист хартия е различна(голям смях беше!), кафето, на което обсъждахме причините за провала на Априлското въстание или пък напоследък многото кафета, на които решаваме задачи...Тези хора са свидетели как се променях с времето, те са хората, които знаят всичко, което ме е вълнувало и ме вълнува, с които сме споделяли интереси и опит от всичко първо...Изобщо не мога да кажа, че няма да ми липсват, защото това ще е една от най-големите лъжи, които съм казвала! Майтапите в класа, които едва смогвах да запиша, рождените дни и купоните, супер лудите хижи, макар и малко...Така че напоследък гледам да грабя с пълни шепи, че после няма. Ходя си на даскало, на почти всички мероприятия - 40-годишнина на даскалото (да не казвам кво ми беше при включването от Дармщат:), заря, освещаване на новото знаме на даскалото...Бая емоцийки се събраха. Отделно, че тая година си взех всички печатни носители - списания, вестници на "Ромен Ролан":)
А днес беше последният ми учебен ден. "Учебен" е силно казано, защото от повече от месец ходим избиратело (най-често си избираме скейтърското :)), а в час само си лафим или цъкаме карти (аа да, тези хора ми научиха и 3-5-8 да играя, за което съм им тоооолкова много благодарна :)) Така че днес се изтрепахме от снимки, станахме разногледи направо - тва 3 фотоапарата да те снимат едновременно не е шега работа. Пък и нещо доста фотогенична съм станала пак :Р Скоро ще може да се насладите и вие :) Довечера пък сме на кръчма с класната и после на дискотЯчка (не знам дали с класната :), утре е изпращането...Днес си взех последните парцалки. След цяла седмица обикаляне по около 6 часа дневно в следващите месеци не искам да видя магазин под никаква форма! Ама поне ще съм хубава пък :Р
Тия дни ще се размажем!!! Почвам от днес...