The Best Of All...The CLASS!

Днес гадното ми настроение нещо липсва. Може би защото минаха част от събитията. В четвъртък с класната беше яко. Ходихме в Инкогнито и бяхме целият клас като никога! Отначало бяхме кротички, класната каза няколко думи и ни даде едни писания за спомен, при което доста зор ми беше, да не се разрева, ама се сдържах де. После като почнаха едни снимки, едно чудо, през цялото време само това правихме май...когато нямаше наздравици де :) Весело ни беше, само отвреме навреме се замислях и се хващах, че гледам народа покрай мен и си викам: Това ли са хората, с които скоро ще се разделим и може да не се видим повече? Не може да бъде! Толкова хора, всеки с интересите си и всеки със съвсем различно бъдеще от другите.Не мога да повярвам, че това е едно от последните ни събирания.....После в EAGLES пак бяхме доста, почти всички. Абе чудя се какво ни пречеше през тези 5 години да си излизаме пак така заедно! То като е задължително само май успяваме да се съберем всички. Може да сме различни, обаче заедно винаги си изкарваме яко. Държахме се така, все едно винаги сме излизали накуп...абе обичам ги тези хора! Всичките! По едно време се появиха и А клас от МГ-то, дето ги познавам повечето! С Ирена, дето сме били в един клас 3 години, го ударихме на гушкане и разправяхме как не ни се завършва и като и видях очите едни насълзени, червени и като му напуши и мен един рев! Милото ми внуче, порасна и то :) Иначе се прибрах след 4, ама преди 5.30 не заспах...пак нещо на рев ме беше избило и се чудех другия ден на моето изпращане как ще се сдържа да не рева на КЛЕТВА. През целите има-няма 3 часа, през които спах, си сънувах класа, не знам що...ама предполагам де :) Будих се милион пъти и в 8 сабахлян бях кукуряк, а си бях навила алармата за 12! Цял ден се оправях за изпращането ми от 6 вечерта - все пак нали трябваше да съм мноооого хубавка :Р И бях де :) Тъй ми казаха поне :Р Само да са посмели да лъжат, малиии! Програмата на изпращането беше тъпа и кратка, ама така е, като бързат да ни гонят вече :) Писнало им е сигурно :) Бях решила да се мисля за деветокласничка, която е далече от балове и т.н., за да не ми се дореве, и помагаше до момента, в който Калина изнесе реч за живота в даскало. Леко се насълзих и точно вече ми беше минало и мислех, че се е разминало, и я видях (вече не на сцената) да плаче при Тешо. Е, тогава вече ми гръмна бушона и...И се успокоявахме двете после :) На КЛЕТВА толкова се стараех да не се разплача (ама много съм чувствителна бе значи!), че забравих да си мисля, че съм 9. клас :) Мина безаварийно, добре че никой не ревеше или поне не видях...Само се гушкахме и се чудех на мен ли се случва. После снимки, купонче у Антоний с 10-на човека и покер с алкохолни залози, ретро и малко чалгийка...яко беше, само да не ми се беше спяло така и лещите ми да не бяха се замъглили така гадно :)
Такива неща...Тия дни тематична песен става Bob Sinclar - World Hold On...Спри се, бе, спри се бе еееееей! А като поздрав към себе си ще приемам само Константин - Ти си само 8. клас :)))