24.03.2007 - Един ден в Амстердам :)

Страхотен ден беше - весела компанийка, нови места...! Но да почна, както си му е редът, а именно - с началото:) И, да - ще бъде дъъълго:)
малко преди 06.15 ам - сънувам как се заливам от смях на нещо, което би трябвало да е сериозно:) Постепенно минавам в полубудно състояние и се усещам, че наистина се подхилквам:) После вече се събуждам окончателно.
06.15 - звъни ми алармата. Късно е, чадо, ама ти, какичката, дето пееш - айде недей да викаш толкова другия път, а?! Освен това...О, не! Навън вали!:(
към 07.20 ам - лафчета по телефона - Ицо и Тишко ще са долу след минутки. Изчезвам и заключвам вратата от външната страна:)
към 08.00 - вече и Тонито е в колата и започва същинският път. Аз се хиля като идиот -може би още ме държи от съня, но по-скоро отличителен белег:) Пък и средата предразполага:)
10 часа - Бам! Задръстване на магистралата край Кьолн заради ремонт (само в нашата посока естествено:)) Как се задръстват 5 ленти само в едната посока, не мога да обясня, ама явно бая щъка народът. Прекарваме доволен 1 час в стоене на едно място с периодични придвижвания за по няколко метра, но затова пък постоянни майтапи и заглеждане по околните МПС-та:) А, и междудругото, по тези райони вече не валеше и явно не беше и валяло:) Yes, yes, yes!!!
11 часа - time to go. Йевала:)
След известно време стигнахме Холандия. Нещо се сторихме подозрителни и чичко полицай ни поразгледа документите...че и лафче дръпнахме:) След няколко минутки спряхме за почивка, за манджа и за първи снимки:) Пекна даже и слънце и не беше толкова студ, колкото в Дармщат:) 1:0 за нас! Първи впечатления - холандският си е бая мешана скара, но има повече общо с немския, отколкото мислех. И, да - радиата им са The Best!!! Всичките!
някъде към 14.00 - минали сме Утрехт и най-накрая стигаме Амстердам:) Доста по-късно от очакваното, но:) Разглеждаме първо "Амстердам Арена" на местното отборче "Аякс", което без Гацо Бацов вярвам нищо не струва:) Сградата прилича на летяща чиния, но извънземни не видяхме. А районът малко ми напомня на Франкфурт...
Потегляме към центъра. Следващо впечатление - карат на принципа "Сам съм на пътя - дреме ми!". Уличките са тесни, от едната страна са ти коли, от другата - колоездачи-камикадзета, отпред - пешеходци. С една дума - лудница!
към 15.00 - след известно напрегнато обикаляне паркираме на някакъв подземен паркинг за поне 200 коли и почваме да мааме крачоли из града, който е уау! - пак тези старинни сгради и замъци заедно с готини магазини, адски много народ, тесни улички, а като прибавиш и многото канали...абе супер як град! Не знаех, че къщите на Ане Франк и Рембрандт са в Амстердам, но...вече знам:)
към 18.30 - след дъълго обикаляне цял следобед и мнооого снимки е време за почивка (и манджа) - Burger King. Папкаме, хилим се, а за фон - едно от радиата им! Уникално! Кога друг път ще чуя "Electro" в заведение за бързо хранене:)
20 часа - ша си одим:) Тръгваме и... се връщаме на същото място - грешка в навигационната система:) Вторият опит вече е успешен и след ходене, ходене, ходене стигаме до колата и тръгваме наобратно. Скоро се поумълчаваме и почваме да играем на думи, за да не заспим. Ефектът беше огромен:) А радиото - лелеее! Не знам кога сме стигнали в Германия, обаче табелите от "Uit" станаха "Ausfahrt", а малко след това радиото мина на "Big City Beats".
час: някъде тогава - наближаваме Кьолн. Нашата магистрала е затворена и се налага да заобикаляме града. Не ни върви нещо с тоя град, ама поне му хвърлих едно око, доколкото беше възможно:) После вече всичко нормално. Успях с известно усилие да не заспя повреме на целия път - бих се гръмнала в противен случай!
02.00 ам - вече сме в Дармщат. Спи ми се до липса на ориентация, така че маршрутът до вкъщи ми се струва напълно непознат и се усещам къде сме чак като стигнахме:) На будно се ориентирам малко по-добре, държа да отбележа :Р Освен това времето се мести към лятно с 1 час напред и изведнъж става 3:( Интересно, че при предната смяна бях с почти същите хора:) Както и да е. Стигам си вкъщи и след малко излишно мотане падам и умирам.
Един незабравим ден! Благодаря на хората, които го направиха такъв! Love you all!:)

Пролет?!?!?! o_O

Вчера, което, за да съм точна, от 2 часа и 4 минути вече е "онзи ден", дойде астономическата пролет. По принцип. Дотук добре. Нищо необичайно, ако съдехме по времето от миналата седмица - 20 градуса, слънце, синьо небе... Тогава ми беше адски странно как във Филаделфия при Стеф буквално за 3 дни времето премина от 25 градуса и слънце през 10 градуса, за да стане на третия ден -2 и да вали сняг! Е, тук чак такива ненормалщини няма - явно те са по-смахнати от Немция :Р Но наистина последните няколко дни захладня, а днес, като излизах следобяд, направо си умрях от студ! Към 4 градуса е било. Язък за новите ми пролетни обуща:)
Днес още в момента, в който излязох, се замислих дали все пак не трябваше да си облека нещо по-стабилно, и докато си размишлявах, попаднах на...парче сняг! Не знам каква ми е била физиономията, обаче предполагам, след като докато се усетя, вече бях казала на глас "Сняг?!?" Еми така е-който е свикнал от малък да си говори сам, не се усеща в такива моменти:) По време на цялото ми мотане ръмеше, ама едно такова никакво-хем не е за чадър, ама хем пък мокри - няма угаждане:) Точно като се прибрах, дъждецът усили. Аз-лепната за парното, то-на 5, крачката ми отгоре-голям кеф, че е точно зад бюрото:) Голям кеф да го слушаш тоя дъжд, като пада по...абе където пада там:) Но това не е всичко! Ако се обадите до 5 минути, получавате още...опа, това от друг филм беше. И все пак това не беше всичко! По едно време реших да мръдна до кухнята. Катеря си аз стъпалата, нищо не подозираща, стигам горе и нали имаме клюкарски прозорци, пред мен се облещва целият "чар" на времето - не само се изсипва дъжд, ами вали и сняг като бонус!!! Последва второ "Сняг!?!". В момента не знам дали още вали 2 в 1, обаче дъждът се чува много ясно даже и май няма намерение да спира. Вали вече от около 9 часа нон-стоп! Не смея да предполагам каква ще ми е реакцията утре (днес), като погледна навън... В краен случай ще си купя лодка:) И без това с автобус е твърде изтъркано вече:) А казват, че на дъжд се спяло по-хубаво. Еми аз със спането проблеми нямам, само със събуждането, така че дано успея да отлепя утре навреме:)
Ух, и дано в събота не вали, че...

Бясна съм!!!

Мразя я тая JAVA вече! До гуша ми дойде от нея! Нищо не схващам, нищо не мога да направя...!!! Не знам колко време вече се мъча да напиша програма от 10 реда и не мога да ги разкарам тия скапани грешки и тва си е! Баси - 10-на реда програма и най-малко 2 грешки! Аа, да, случи се няколко пъти да има само по една...ама няколко пъти! И то ебати и грешките: "Махни тая скоба" - махам я, "Тук трябва да има скоба - сложи я"!!! Еми майната ти! Какво искаш последно?! На идиот ме прави значи... Не знам аз ли съм дефектна нещо, ама ей такива неща не ми влияят стимулиращо - напротив! Бяс ме хваща, та чак ми се реве даже!!! Откъде да дойде тоя стимул?! Четеш, четеш, четеш и накрая пак гледаш като идиот! Еми аз така мога да гледам и без да чета, баси! Никакъв напредък - нищо! Понякога наистина сериозно се замислям дали това е за мен. А ще се местя "Информатика", Господи!!! От една страна, няма такова нещо като "Не е за мен" - това е по-скоро мързел. Нали уж успехът бил 1% талант и 99% труд?! Е, що не става тогава?! Явно трудът не е достатъчен. Съгласна съм, ама как да е достатъчен, като все стигам до ей такива задънени улици?! Как да продължа? Грррр...побърквам се! Да бях учила икономика... с тая история, философия, право щях да цъфна и да вържа отвсякъде! Баси, за нищо не ставам... Аа, да, може би за английска филология. Хах! И да стана даскал после... А и мразя да пиша есета! Ама нали "Ромен Ролан" е елитна гимназия. Ами значи мога и само с нея да си остана, хъх!
Защо все така става? Аз ли съм най-големият идиот, че само аз не ги разбирам нещата?! Нито са събрани само гении в тоя университет, нито нищо. Много учене му е майката (бащата не знам кой е). Еми ето - пробвам да уча и кво става - не мога да продължа...Уфф, как се оправяте вие,бе?! И тоя нещастен TUD!!! Няма да е зле поне веднъж някой наистина да ми обясни нещо и то това, което го питам, а не това, което той си знае, и после да се чудя що не съм разбрала пак. Ако можеше и най-първата ни програма на JAVA, ама най-най-първата, да не е с 2 страници само условието! А тюторите...и тях ги мразя! Вместо да ми повтаряте 100 пъти колко съм тъпа, можехте да ми ги обясните тия неща, като сте толкова остри - нали затова сте там! А не, като ви питат нещо, да кажете: "Ами не съм сигурен, трябва да проверя..." То да проверя аз и сама мога! Ама после аз съм тази, която не разбира! Добре, че сте вие!
Мразя JAVA (поне в момента)! А ми е интересно (не знам как става тоя номер) и искам да мога!!! Искам - кефи ме!!! Грррр... никога няма да стане....
System.out.println("Да бях учила икономика, мамка му!!!");

Wiesbaden:)))

Ейй, видяяяхме го тоя град най-накрая:) Откога му се каним! Днес сутринта в по-поносимо за нас време - 10.40 (стига вече с това ставане в 8:)) хванахме влака за натам и в 11.25 се появихме на гарата във Wiesbaden. Времето беше страхотно като вчера - пролетно с мераци за лятно:) Понеже досега не бяхме стъпвали там и не знаехме кое къде се намира, а и изобщо какво има за гледане (само бяхме чували да 1-2 неща), няколко минутки се чудехме накъде да тръгнем и накрая избрахме една посока на принципа "Онче-бонче" и това беше:) Градът отначало нещо не ни трогна, не знам защо. Обаче това, което моментално ни направи впечатление беше, че всики (ВСИЧКИ!!!) сгради са старинни. Сега не знам точно кой век, ама няма да е нашият, че и за предния не съм сигурна...абе, отдавна ще да е било, не си спомням вече толкова назад:) Но хората си живуркат вътре съвсем спокойно, а в някои има доста лъскави магазини, което е яка комбинация според мен:) И точно се бъзикахме, че в тия сгради само призраци ще срещаме и че вечер ще ни е страх да се прибираме в тях, и в същия момент стигаме не къде да е, а Kaspar Platz :D :D :D Умряхме да се хилим, хаха! Бива ги да измислят имена:) След още малко ходене намерихме и центъра - добре беше да се покажем малко сред хора:) С центъра намерихме и магизините за парцалки, които в Дармщат инспектираме всеки ден. Този път, за щастие, не си купихме нищо:) Е, виж, Mc Donald's малко трудно го намерихме, че доста добре го бяха скрили, и когато го стигнахме, вече бяхме провлачили крак от глад, ама оцеляхме и тоя път, де:) След хапването продължихме разходката, почнахме да намираме все по-яки неща и градът изведнъж ни се стори много красив! И като се почнаха едни снимкии! Отначало си мислех, че ще са съвсем малко или най-много колкото тези от Франкфурт, но вечерта, като ги качвах на компа...емии...таковата....100 бяха:) Направо сме се изснимали, ама не е като да нямаше какво - всичките тези сгради, различните институции (все пак нали Wiesbaden е столица на провинцията, не знам и аз що точно той, ама...), парка... А и цялата пролет наоколо - зеленина, цветя, цъфнали дървета...Много ме трогват тия неща напоследък! Красотааа...Всичко е документирано за поколенията вече:) Накратко: Wiesbaden rullzz, rox, кърти миФки, събаря мазилка, троши чаши... Малко не съм сигурна дали става за живеене, че леко заспал ни се стори в началото. По-скоро целият град си е туристически обект, ама те си знаят, де, да се оправят там:)

Ейй, тая Германия! Да обикаляш, да скиташ, да зяпаш, да разглеждаш! Толкова неща има да се видят! Много ми се обикаля! И Wiesbaden вече го видяхме...а сега накъде?!:)))

П.С. Ама ей така, като пиша 1 час, и накрая ми се изтрие постът, много мразя!!! Не, че ми се беше случвало, ама по принцип си го мразя пък:)

Пролет и в Германия:)))

Тази снимчица ми е от днес! Пролетен Дармщат! Просто не се сдържах:) Красота! Днес времето беше невероятно! Типична пролет - към 18 градуса, топличко, срещаха се и къси ръкави дори, едно сладко слънчице пекнало и това лятно-синьо небе без нито едно облаче...и тези цъфнали дръвчета, аауу:) Всяка втора дума ни беше: "Ама много хубаво време днес!" Еми което си е така, така си е:) Изобщо не ми се прибираше вкъщи, затова и дадох всичко от себе си максимално дълго да ме няма:Р Излязох още към 9, че трябваше да свърша някои неща. После точно щях да ходя към влака за Франкфурт, за да си върна дрешките от Messe-то, но се оказа, че Самосвалчо вече станал легален Опелчо (Тише, безаварийно каране и кеф на мах с колата, за което не се и съмнявам:)), та поразходихме количката дотам:) Магистралката, оле-оле:) На Messe-то, естествено, пак се замотахме, ама така е, като са шибнали баш пък шефа на майната си. Иначе на гардероба връщам аз дрехите, пита ме жената за име, казвам го, повтарям го:) (тук ми се налага постоянно :Р) и на тръгване ми казва: "Чао, приятен ден" на чист български:))) Пак вкарах ей тая o_O физиономия:) Още в началото я усетих, че не е германка с това "р", но акълът ми беше някъде другаде и изобщо не се замислих, че може да е българка. И накрая това "Чао" прозвуча по-особено, ама докато успея да се замисля, и тя се издаде:) Хаха, ама какво ли се учудвам - ние сме на всеки милиметър, пък точно на Messe-то няма да сме. Да не видиш българин там, все едно...ми няма как да стане просто:)

Навръщане пак нещо се поомотахме по пътя, ама точно нагледахме летището дали си е на мястото:) Малии, тия самолети спиране нямат, хаха:) По обяд си бяхме вече в Дармщат и направихме набързо едно столче. Набързо, щото "Tablett, bitte" :Р След това, както вече казах, изобщо не ми се прибираше, та минах през Цвети да я видя какво прави. Е, дългичко я гледах, ама то като се заприказва човек...особено ние каквито сме хора:) Вкъщи се довлачих към 18.30. Готин ден беше - от тези, в които се замисляш не може ли всичко да остане просто ей така, да спре времето... А в 18.30 беше още светличко, кееееееф:) Пролет, пролет, пролет! Ще видим докога, но утре никакви пуловерчета:)

А утреее...утре ще се обикаляяя:) Wiesbaden, фнимафааааай!:)))

Мързел в неделя:)

Така си е - неделя се очертава като един от най-мързеливите дни. Всяка неделя. А и като знам, че вторият семестър е още далече, а следващото Messe - малко по-близо, но все пак достатъчно далече, за да не ме трогва - еми доста по-различно изглеждат нещата:) Пак ще трябва да се учи, да, защото светлинни години разстояние не се наваксват от само себе си, но не е задължително да е точно сега (тая логика ми излиза през носа в повечето случаи, ама:))
Днес се събудих с първата аларма в 12 и разликата с други дни беше, че този път не заспах пак. Усещам, че заслугата е на лаптопа, който си бях придърпала до леглото, защото снощи свалях един филм, а скоростта падна супер много и се наложи да остане за през нощта. Как обичам да заспивам на музика! Снощи за пореден път заспах на един сет на Robbie Rivera, който вече май за трети път ползвам за фон. Супер яко сетче, но след третата песен нямам идея как продължава, хаха. То по-странното щеше да е, ако знаех, щото все пак за лека нощ го ползвам, а това, да не заспя на цял сет... ми не е много добре:) Въпреки че точно този не е от приспиващите - началото (само за него мога да кажа :)) е доста разсейващо - Elektro, пам-пам, пам-пам, The Rub...и оттам нататък май не знам, хаха. И като почна да си денся из леглото, хаха. Като се събудих днес пък, от Winamp-а се чу: "Moin, moin...", хахах, Fettes Brot:) Колко на място! Абе бъзика ме нещо тая програмка, усещам го. После се излежааавах, гледах малко neterra, ама не ми се гледаше особено и минах на въпросния филм, който снощи се тегли цели 13 часа, а именно - "Closer". Каня се да го гледам, откакто излезе на кино в БГ, даже си бяхме уговорили среща тогава да го гледаме, ама аз не знам що не отидох...Ми толкоз ми бил акълът! Филмчето ми хареса доста, въпреки че откъм време на действие е малко объркан и не загрях в първия момент кога се развиват нещата. Даже май още не съм сигурна, че съм разбрала напълно всичко, ама все пак...Отдавна не ми се беше случвало да гледам с интерес филм докрай, без да се разсейвам с нещо, да си лафя по skype и icq или да проверявам през 5 минути колко време остава. Як филм, музиката и тя, нищо, че се повтаряше по 1 изречение в песните - напоследък все такива си харесвам май (party all the time, party all the tiiiiiime:D :D :D). Сега пък слушам класацията по Фреш! "Elektro" пак е вътре:)) А сега почва Rachael Staaaaaaaarr!!! Ама като се сетя, че "I Wanna Love You" още не е минала, и се изприщвам! Преди малко влязох в банята и пак нея уцелих. Аман начи! По 20 пъти на ден ме тормозят с нея! Хит, хит, ама чак пък толкова! Не, че е лоша, ама това си е тормоз вече! Иначе има готини песнички в класацията, ама снощи Euro Dance Fresh! 30 беше къде-къде по, особено ако първо и второ място си разменят местата, хаха:) Това само като козметична промяна, иначе аз лично бих я пренаписала леко класацията, ама карай ся - важното е, че са яки песнички все вътре!
Брр, изпапках си царевичката, хаха. Да взема да цапна и едно капучино лии? Ебати комбинациите... o_O

***

Edit (40-на минутки по-късно): Ето я! Ето я! Помощ! I wanna fu...loooove you! Че и на пето място! Неееееееееее! Няма Господ, нямааааа! I wanna kiiiiiiill you...

Край!!! :)

Днешният петъчен следобед сложи началото на края на 2 седмици принудително недоспиване (то като е по желание, добре:Р), целодневни изстискващи мозъчни занимавки миналата седмица и скапващ физически труд последните 3 дни. Мир на праха им:Р За миналата седмица няма какво да обяснявам, то ясно - практиката. Тази седмица тя остана малко... ок, де, може би малко повечко... на заден план, защото осъществих първите си 3 работни дни, хаха. За всичко си има първи път - време си беше. Какво правих ли? Ами разкарвах една табла насам-натам и се грижех за успешното придвижване на чаши и чинии от едно място на друго, защото, както знаем, телата в природата непрекъснато сменят състоянието си и от състояние на покой преминават в движение и обратно. Мчи тъй беши, ко:) Е, имаше бутилки, които повече няма да могат да се движат, ама държа да отбележа, че, колкото и да е странно, заслугата за това не е моя :Р Айде и на тях мир на етикетите им! Тъй де, с две думи: сервитьорствах в едно ресторантче на Messe-то. Хаха, пак ли се вързахте за двете думи:Р Исфиняфам са! Ама то какво ресторантче - хангар за към 100 човека беше! Добро начало, хаха:) Аз предимно празни чинийки разнасях, тъй че мойта лесна. Е, на моменти ми имаха и малко повечко доверие, хаха, ама основно работата ми беше да гледам в чиниите на хората и да им броя хапките и като решат да си ходят наааааай-накрая, да им омета всичко от масите:) Денят представляваше нещо такова: в 11 трябваше да съм там, сиреч в 9 на крак. Първите дни даже в 8, че тва Messe като са го строили, са забравили да спрат и нямат намиране тия неща. Колко псувни бяха и там, не си е работа, хаха. Още втория ден бях вече оборудвана със слушалките за телефона, че 38 минути с S-а - шанса да не заспя, а и още първата вечер останах до 22 часа да се трудя. Не, че беше задължително, ама милиони с мързел не се изкарват:) Сутрин в 11 още има 5-6 клиенти на кръст и маам крачоли, пия кафе и се чудя какво да правя. Обаче после като огладнее изведнъж целият тоя народ, с който на отиване не можех да се размина по ескалаторите и коридорите и ме изнервяше допълнително, малиии! Няма смогване, хвърчиш като луд и по някое време почваш вече да си мрънкаш под носа: "Пуу, не се наядохте значи! Айде мафкайте се вече, че и аз си искам почивката!" И после като видиш в кухнята още яденета, чакащи да бъдат занесени... те цензурират от СЕМ, хаха:) Ама иначе едно мазнене, едно чудо - "Guten Tag", "Bitte", една усмивка до уши - бива си ме, хах:) Ем си ми е кеф да се хиля, па и остават доволни хайванчетата, щото и те ми се ухилват:) Ма кво няма-не е като да нямат пари-то поне 50 евро за обяд на глава само, за кво си говорим:) Имали ги, дали ги. Стават и такива неща...ама не с нас:)) Колегите и те готини хорица... И като стане 17-18 часа си хващаме багажите и кой откъдето дошъл. Е, тогава вече съм най-щастливата на тоя свят, хаха:) Прибирам се скапана, ама поне бързо реанимирам. С 2... абе с няколко думи - резултатът от това Messe (евала на Ники, че ми оправи прещракването на азбуките - не знам що не ставаше преди): лека мускулна треска на ръцете, постегнати мускули на същите, окапали крака-фитнес демек:)... и страхооотна нужда за сън, че няма какво да се крием, наши хора сме си-пак супер късно си лягах. А най-важния резултат го чакам след около 2 седмици в сметката ми :Р
Иначе снощи мислех да не спя, а да чета JAVA за представянето на програмата днес, ама в 4 реших да дремна малко, осъзнавайки, че няма да е малко...Алармите в 5.00, 5.10, 5.20 и т.н. бяха безсилни и станах в 8.45. Естествено, не можах да прочета повечето неща, ама пък изпитването не беше чак толкова гадно, въпреки че едва ли ще имам кой знае колко точки, ама нищо.
Уф, нещо хич не ми се стои вкъщи, още повече сама:( Тъпо. Че няма да има и диско тая седмица:(А пък за утре просто не смея да си представя до колко ще спя, хах, ама към обяд ще гледам да стана...Айде стига толкова, че пак се олях! И точно на място по ФРЕШ! - Rachael Starr - Crash!!! Ама и аз я имам вечее:Р След поне месец търсене...

Днес

Днес, днес, днес... Ами нормален готин ден:) Май още ме държи от петък вечерта, хаха. Настроението, де, то другото си замина вече... Хаха, ама не... само като се сетя какви бяхме нахилени всичките и как се разбихме още от самото начало, пък за после да не говоря, хаха! Че събитията "напомняха", така да се каже, за себе си и в събота, или поне основните, щото някои второстепенни, клонящи към третостепенни, детайлчета малко по-късно изникнаха в съзнанието ми (wow... ?!!?! О_O) Айде да не задълбавам :) Ама яко си беше, якооооооо, искам пак, хаха:)
Що се отнася до днес... мдам, "тежка" програма:) Сутринта трябваше да ходя до Messe-то да видя в крайна сметка ще се работи ли тия дни или не. Еми ще се работи май:) Не, че успях да намеря офиса на чичко шеф, щото миналия път минахме по някакви нелегални маршрути от рода на противопожарни стаи, аварийни изходи и т.н., хаха, ама в такива случаи телефоните вършат идеална работа:) Накрая ми писна да обикалям и просто му звъннах на The Big Boss. Дано се съгласи с претенциите ми утре, че... Навръщане, естествено, след кратко чудене кой влак да хвана до гарата във Франкфурт, аха да се кача на правилния и се обърнах и се качих на другия, хаха. Ама карай, поразкарах се малко, видях някви мизерни кварталчета:) После си хванах влакчето за Дармщат (пред мен седеше българин - не може да бъде просто :))) и стигнах точно навреме за срещата в стола с Тишко и Ицо. Обичам ги тия срещи - заместител на кафетата в БГ:) Като се съберем една маса от 10 българи и яденето, респективно кафето, изстива:) Иначе днес се понахилихме пак, хаха, сефте - и това не може да бъде просто, днес все такива невероятности :РрР, позаговорничихме за някои нещица... Маааалко по магазини после, кеф, кеф:) И дотам с кефа-после пак в унито за тая практика. А това студентче, дето уж е сложено да ни помага, почва да ми лази по нервите. Не стига, че си нямаше идея първия път за какво ни е проектът, после ни обърка с една задача, ами от всички, дето не ходят, дето не разбират и дето цъкат игри през повечето време аз му излязох най-крива! То малко и сама се закопах, като ми е толкоз акълът, ама все си мислех, че би трябвало по-скоро да помогне, а не... абе, мани! С цел да "помогне", в която цел силно се съмнявам, ми даде задача, свързана с предните 2, с които НЕ бяхме готови!!! Еми хубаво! А да греба супа с вилица не щеш ли!? Днес му казах, че не може да стане, без да имаме предните две, щото са свързани, а тоя ми вика: "Аха. Айде утре да си кажеш идеите!" Простоооо !$&*#&*!$# !!!!! Нещастник! Щи кажа аз... едни други работи! Имаше късмет, че ми беше нахилено и не му се вързах особено, защото предния път ми стана бая криво. Сега се чувствам малко като момъците от не знам си коя приказка беше, дето им поставяха невъзможни задачи, и който успее, щеше да се жени за принцесата. Е, аз поне няма да се женя, хаха:)
После пийнахме кафенце с Цвети и лафче малко, че имаше за какво:) Направихме съвсем кратка (като никога) разходка по магазините и все пак достатъчна да си харесам едно потниче, ама... няма да е, поне не сега:)
Та такива работи днес. Сега отивам да работя над себе си, хихик:)
Искам времето да спрееееееееееее...

3. март - Национален празник на България! (и малко предистория:))

129 години от Освобождението на България от Турско робство. Честит празник на всички българи! Нека се гордеем, че сме българи, и не забравяме корените си! Защото сме си най-най-най :Р
Въпреки честитките през деня, по-особената празнична атмосфера я нямаше. Ден като ден. Мислех поне новините да видя, ама само с мисленето си останах. Адски мързелив ден, по-голямата част от който прекарах в опъване по леглото с лаптопа на коремчето ми:) Събудих се в 13, което си беше голяма изненада. Все пак след снощното диско си легнах в 6.30, а и след цяла седмица ставане в 8 и и висене до 5 в унито заради тая практика очаквах, че няма да ми стигне денят да се наспя. Обаче в 13 като се ококорих и това беше. Отчаяните едночасови опити да се приспя пак бяха наистина отчаяни:) Станах, щъках насам-натам, ама нещо ми се моташе леко тиквата и реших, че легнала ще е по-забавно. Мда, не знам дали снощи пийването беше повечко, или хапването вчера е било мъничко, ама за второто съм сигурна - малко "The requested file cannot be found" или айде "Done with errors". То затова ми се позавъртя леко главицата, ама спряхме я вече:) Ама пък се разбих снощи:) Денят беше малко скапан - пак ме "уведомиха", че гледам "умно" и че съм най-големият идиот на света! Мерси! Мислите, че не осъзнавам, че не разбирам нищо от нищо, така ли?! Напротив, ама трябва ли пък постоянно да ми се натяква! Вечерта пък се прибрах с има-няма 10 кила товар, неиздържащи ръце (имам лека мускулна треска днес) и псуваща като хамалин! Като се събрахме вкъщи, вече ми се беше пооправило настроението, ама и гостито добре ми дойде:) После на бегом за Н, което бях сигурна, че няма да хванем и затова не си давахме зор да тичаме, като го видяхме да спира на спирката, ама после размислих и... хванахме го, бе, имало Господ:) В А5 адските опашки! Е, толкова народ на гардероба не беше имало - опашка от втория до първия етаж! Ма аз пък кво хленча - все едно аз висях да чакам:)Туй ще да е било само заради пиенето за февруарските бебета (и аз, и аз!). Като влязох в залата, вървеше "Love Don't Let Me Go" и оттам нататък вече кеееееф:) Размазах се! Бе кефи ме тая дискотечка! Нищо, че въртят 10-на песни винаги. 10, ама яки 10:) Та накратко: разбиване снощи, релакс днес, утре ще гледаме. А в момента въртя едни песнички - кефят на мах просто!
1. Alex Gaudino - Destination Calabria(Original Extended Mix) - малиии, убива ме това!!!
2. Mason - Exceeder - и това, и това!
3. Bodyrox - Yeah, Yeah (D Ramirez Rmx) - че и това:)
4.Erick E - The Beat Is Rocking (radio edit)
5. Fedde Le Grand - Take No Shh (Original)
6. Josh Wink - Higher State Of Consciousness - хаха, както ми се приспа, това ми действа много особено на мозъка:)
7. Twisted Society - Killer
8. Soul Seekerz - Party For The Weekend (Vocal Mix)
9. Tyken feat. Awa - Every Word (radio edit)
9. Dario G - Dream To Me
Абе всичките трепят! Put your hands up!!!
П.С. Аман от тия километрични писания начи!
П.П.С. Умиииирам за съъън!!! Айде...нали знаете: много ви обичам ВСИЧКИ, благодаря на мама, на тати, на Господ...Как зверски ми се приспаа....

Мартенициии:)))

Не се бях замисляла особено за Баба Марта тази година. Даже изобщо не бях усетила, че остава толкова малко време - нямаше и да се сетя сигурно, ако не ми бяха казали. Какво да се прави - моят месец се изнизва по-бързо от останалите и... мда:) Но всичко ОК. До снощи. Точно снощи се замислих по-сериозно (даже май прекалих с мисленето :)) и осъзнах, че тази година вероятността да мина без мартенички е почти реална... Бях се отказала да карам наште да ми пращат, защото беше вече късно. А и те късно се сетили и... Нямах и много време (и желание) да обикалям за нещо, което вероятно няма да намеря, а именно - бели и червени прежди... И все едни такива мисли снощи... Сетих се, че всяка година на Първи март в България още като вляза в даскало и ме нападаха по няколко човека с мартеници (щото не смогвах да ги нападна първо аз :Р) За отрицателно време се сдобивах с втори "ръкав" на всяка ръка :) Първия час не се учеше особено, защото всички си връзваха мартеници и това беше занимавката и темата за целия ден!!! Буквално!!! Иначе центърът пълен със сергии, народ, народ, народ... И после за около месец всички ходехме с всичките придобити мартеници (а една година аз ги носих до юни, ама какво съм виновна, че няма щъркели на "Верея" :)). Е, миналата година си оставих само една, че зор с това непрекъснато махане и слагане... Еех, спомени... ама се отплесвам! Та снощи мога да си кажа с ръка на сърцето, че ми стана малко гадно... За пръв път ми става кофти за нещо ТАМ (а "България" звучи доста по-различно и даже малко странно, когато си извън нея... а аз развивам непреодолима склонност към скоби напоследък). Пуснах си всичките български песни-класики, които имам, че даже дръпнах и още, и в комбинация с малко лаф ми се оправи настроението, но вечерта мина под мотото: "Искам си мартениците пък!!!" Поне си пльоснах ей тая тук за фонче на телефона, ако не друго...

А днес доста се загледах в тази на Цвети... а до обяд ми беше нещо криво - основно заради това, че нищо не схващам от тъпия проект по информатика. Май трябваше да уча икономика! Ама като се сетя пък там с тая история, философия, право... май ще си остана си "елитната" гимназия, хаха:)) Обаче на обяд...:))) Засякохме Ники. Съвсем бях изключила и чак след 20-на минути му честитих Бабата и той като измъкна една мартеница:))))))))) Аууууу!!! Ей такива -> O_O очи отворих! Умрях от кеф:) Такава радост, такова чудо! Като цигане с баница:))) Не съм и предполагала, че 2 конеца могат да ме зарадват толкова много! И сега, като си я гледам...мм:)) Оттам нататък денят стана доста по-различен:) Че и още една получих, хихи. Е, не е като в БГ - накичена до лактите, ама и така е добре. Иначе и картички по мейла не липсваха:) Абее... имам си мартеницииии!!!:) Коледата може да била невъзможна, ама Баба Марта е напълно възможна, даже и в Германия:) Та Честита Баба Марта! Да сме бели и червени, винаги засмени и здраве, щастие, ала-бала, нали тъй :Р Пък догодина да мислим по-отрано:)

П.С. Edit малко, сега се сетих... хах, миналата година точно на Първи март към 17 и нещо следобяд - баш в края на работния ден - си метнах документите за насам по пощата:) Еми няма как да не го отбележа просто :Р Големи емоции бяха. Краят на едно чакане... и началото на друго - вече за същинската част:) Край на тая епоха...

Хахаха :)

Таковата...:) Сградата, където живея, нали е в ремонт:) И...таковата, хаха...е цялата в скелета иии... преди малко в skype един приятел ми каза, че ми идва нагости... ама по скелето, хаха... и дойде, де... и таковата:) ... ама по скелето дойде, хаха! Едно хубаво нещо от тоя ремонт:)) Улеснява комуникацията и мобилността. Като бързам за Н, направо през джама ще се измъквам, кво ще обикалям от другата страна чак:)) А и... таковата:)... голям спорт ще си е, особено прибирането:Р Все пак на втория етаж живея, който всъщност се води първи, а отвън погледнато е трети, хахахха:) Немска архитектура и възприятие, ко да ги праиш хайванчетата... Абее... таковата... обичам я тая част на деня... по-скоро на нощта - 02.45 сабахлян е, хаха. Ще взема да спя, че утре...амм..нали ся искам рано да ставам.. преди 13, хаха. Шанс, ако питате мен, ама понеже защото междудругото дефакто няма кой да ме пита... бе пак си е шанс, нали :) Иии, таковата... абе няма "таковата"!

Frankfurt!!! I love this city!!!

Само да отбележа, че най-накрая успях да си кача снимка в профила тук. Никакви техники и номерца не помогнаха така, както добрите стари десен бутон -> Properties -> copy URL -> paste :) А колкото до самата снимка... тук стигаме до същината на този пост:) Едва ли някой е взел насериозно думите "Само да отбележа" (подчертавам "само") в първото изречение - много ясно, че няма да е само това.

Таа, самата снимка... тя, заедно с останалите 60 и едното клипче, са направени на едно страхотно място, което още при първото по-обстойно разглеждане от моя страна през септември така ми легна на сърцето, че не мисля, че ще стане скоро. Внимание, put your hands up for FRANKFURT! I LOVE this city! Онзи ден с Цвети имахме път дотам по бизнес дела, та съчетахме полезното с приятното. Събитията се развиха горе-долу така:

09.23 а.м. Среща на Hauptbahnhof, Darmstadt. Там пък се засякохме с още три приятелчета българчета, които бяха в същата посока, а именно - Frankfurt, Messe. Поне имаше кой да ни заведе:) По мои сметки трябваше да пътуваме към 35 минути, но не минаха и 20 и вече бяхме там. Номерът е, че хванахме друг влак:) Оставихме си документите за работа на Messe-то, през което време доста се посмяхме. После тези тримцата левенти решиха да си ходят, но ние имахме още важни дела за вършене - обиколки по магазините и по улиците - не е за изпускане:) Обикаляхме, обикаляхме, обикаляхме. Поне 10 пъти се качвахме в Метрото и ходихме къде ли не - Hauptwache, Konstablerwache, Майн... А и времето минаваше по-скоро бавно, което си беше идеалка:) На обяд направихме пауза в Mc Donald's, че и ние сме хора:) Към 15 и нещо Цвети реши, че иска да хване работното време на Sprachzentrum-a на унито и да си вземе Schein-а от изпита. А те работели до 16. Докато обикаляхме из гарата и се чудихме кой влак и в коя посока трябва да хванем (голямо мотане беше:))) я убедих, че е доста на кантар и нямаме шанс, затова тя им звънна по тел., говориха, говориха и пита и за моя резултат, даде ми телефона, казах си името и....абе взела съм гоооо! :))) Въпреки че още нямам мейл, хаха. Голяма радост беше на тая гара. И след като вече нямаше смисъл на си ходим към Дармщат, решихме да обикаляме още :) В Дармщат кацнахме към 17. Изобщо супер як ден беше - оползотворен по страхотен начин... и тоя Франкфурт! Като гледам снимките, се влюбвам още повече!!! Сега планираме малко разходки из други места в провинцията, пък и не само. Nächster Halt-Wiesbaden (евентуално:Р). Иначе малко тая мъгла кофти - скрива небостъргачите, ама :) Цяла зима няма мъгла, но точно тоя ден...а на следващия ден пък печеше слънце и беше такова едно пролетно...ИСКАМ ДА ОБИКАЛЯЯЯЯМ! :)

Поздравчета: Вечно обикаляща :)

Хахахахаххаххахахахаах, умрях!:)))

[21:53:39] katju6ka каза: e, dobre, pojelavam ti da te vzemat i da si nai-dobrata servitiorka v istoriqta ne vsi4kite messe-ta vyv Frankfurt :D

[21:53:46] Vladislava каза: haahahhaha, qqq ni sa pudigraai na kaka si, 6toto onaq ve4er nosih edna prazna kofi4ka ot kis. mlqko i kato se ka4vah nagore po stalbite se spanah i q izpusnah:D

[21:54:32] katju6ka каза: (rofl) to4no zatova ti pojelavam da stane6 na-dobrata tam (rofl)

[21:55:03] Vladislava каза: aahahahhahaha

[21:55:13] Vladislava каза: i vse pak si msilq, 4e mi se podigrava6, ne znam 6to :D

[21:55:44] katju6ka каза: tva za kofi4kata mi be6e zabavno (rofl)

[22:03:29] Vladislava каза: 6ti sa zavii svqt (wait)

[22:03:55] katju6ka каза: mene mi se zavi samo kato go gledam tva 4ove4e 5 min :D

[22:04:05] Vladislava каза: hahahaha emi taka e, ako ne ti se zavie svqt 6te ti go zavie nqkoi drug :D ili 6te stane6 krivogled v nai-dobria slu4ai

[22:04:46] katju6ka каза: :D

***

[22:16:17] katju6ka каза: mi to mai java nqma tuka (think)

[22:16:27] Vladislava каза: be ne ti trqbva, i sama moje6 da si go smetne6 :P ina4e java.sun.com ili sun.java.com, ama mai parvoto, ta ottam :D

[22:16:53] Vladislava каза: parvoto, parvoto

[22:16:57] Vladislava каза: ako ne e to, 6a e vtoroto :D

[22:17:02] Vladislava каза: abe tai de, edno ot dvete...

[22:17:07] Vladislava каза: parvoto sigurno haahhahahaha

[22:17:27] katju6ka каза: dobre, stiga go misli, 6te vidq koe e:D

[22:17:36] Vladislava каза: hahaa vij parvo parvoto

[22:17:37] Vladislava каза: ako ne e to

[22:17:39] Vladislava каза: abe ni6to!

[22:18:00] katju6ka каза: parvoto e mai, 6toto se otvarq

[22:18:06] Vladislava каза: ee kazah ti az :D

[22:18:10] katju6ka каза: :D ama ako ne be6e ti da mi kaje6 koe ot dvete e, nikoga nqma6e da se opravq :D

[22:18:54] katju6ka каза: koq java trqbva da svalq - Java SE ili Java EE 5 SDK

[22:19:42] Vladislava каза: dobar vapros... vtoroto toq pat :D mai e po-novata versia... ama i s dvete 6te tragne de

[22:20:03] katju6ka каза: sicher li si (wasntme)

[22:20:13] Vladislava каза: ganz sicher (nod)

[22:20:16] katju6ka каза: 6toto 6a go teglq (nod)

[22:20:23] Vladislava каза: abe ako ne e to, 6a e drugoto :D

Бррр! Побърквам се!!! :((

А денят започна толкова спокойно... Събудих се (с няколко аларми и доста зор, но все пак важен е резултатът) и почти веднага почнах да уча. Мдам, от вчера ученето върви даже и вкъщи... Всичко ОК, докато не ми казаха, че мейлите са почнали да пристигат. Поне Цвети е получила... Само че при мен още няма...ААААА! Стига, бе!!! ТРЯБВА да дойде, просто ТРЯБВА! Защо го няма ощее?! Fuck! Проверявам си мейла на всеки 2 минути. Не знам защо си вкарвам тая параноя, обаче е факт... Искам си мейлчето, искам си го!!!.... "Welcome, Vladislava! You have 0 unread messages".... А аз на теб мога ли да ти.....!!! Ух... ако не дойде, това значи, че ще има промени в плановете... гадни промени... И че ще получа писмо по нормална поща. От този момент почвам да развивам фобия към пощенската кутия - враг номер 1! "Welcome, Vladislava! You have 0 unread messages"... Абе, млъкни, бе!!! Майната ти! Нервите ми в момента танцуват степ! Побърквам се... Че се и разсеях и ми замина ученето, ама мисля да се върна към него ей сега... Трябва да мина в статус "Перде", трябва! Това поне го мога много добре (може би едно от не толкова многото, да не кажа малкото, неща които мога толкова добре). Айде, кот такоа и туй то...Дреме ми!
"Welcome, Vladislava! You have 0 unread messages." Мамка му...

Зарибих се:)

Тази песен... леле! Досега ми беше безразлична, даже изобщо не и бях обърнала внимание, обаче днес адски много ме зариби! Става въпрос за Sharam - PATT (Party All the Time). Не знам как, защо, но не е и важно. Важно е само едно: "Party all the time, party all the time, party all the tiiiiiiiiiiime" :D Хахаха! Сууууупер яка! Даже не знам кое ме кефи толкова! Баси, повтарят се точно 8 думи!!! Ама явно малко му трябва на човек, не съм била толкова нагла все пак :)
Иначе има и още една песничка, дето пък с А5 я свързвам и много ме кефи - Mia - Tanz der Molekule. Много сладка и тя, ама в диското ме кефи повече... А пък "Party all the time, party all the tiiiiiime" ме кефи още повече:) Тая вечер winamp-ът е зациклил на ей тия двете и няма мърдане. МаНиЯяЯя!:) Кефят ме, кефят ме, кефят ме, кефят меееееееее:)
Party all the time, party all the time, party all the tiiiiiiiiiiiimeeee... Как ли ми звъни вече телефонът, а:Р На черешатааа, на най-горния клон, че на листото! :)

ReLaX :)

Добро утро! Часът е... бе то си пише, ама в случай, че настройките са прецакани - 16.55 централно европейско време (май) с тенденция да стане 16.56. Уау! Ехаа, то па стана:) Аз... таковата... не, че сега ставам, ама преди 3 часа. Днес е ден за релакс след снощното диско. Впрочем тая дума релакс много-много не я уважавам. Пак ми се ходи на диско, ама то неделя... Другата седмица, надявам се:) Иначе снощи си беше яко, само малко по едно време затъпя музиката, ама след това пък се накефих двойно:) Цяяяла нощ не седнах пак и накрая на дансинга хората, както винаги, се брояхме на пръсти. Ама като се прибрах... лелее! Едно, че не ми се спеше особено - не знам дали заради водата с кофеин (тия за нормална вода не са ли чували?!), или затова, че краката АДСКИ, ама АДСКИ много ме боляха! И второ, че... мм, ми няма второ, ама то и първото беше достатъчно, особено втората му част:) Но като се замисля, бързичко съм заспала пак. Кой ли се е съмнявал:)
Иначе през тази седмица, в която не съм писала, станаха доста неща:) Първо чукнах 20 годинки. Уау! Винаги са ми звучали много - все пак цяла цифра се сменя! Е то винаги като имаш РД се сменя цифра, ама не и първата :) Може и да не са толкова много 20 години, но определено не се чувствам на толкова - на 13 ще си остана и туй то:) РД-то почнах да си го празнувам още в 12 по БГ време, когато заваляха и първите поздрави. После в 12 мое време нови:) И така целия ден, че и след него:) МеЛси много за всичките смс, обаждания и поздрави по icq, skype, mail!!! Трогнаха ме НАИСТИНА! Иначе събитието го поляхме с купонче до 7 :) Добро беше, снимките и те, хаха:) Gutschein-ът вече е оползотворен :) Ауу, какви парцалки си купих, пу да им е уроки :Р Снощи даже пуснах в употреба новото потниче - това светлосиньо много го обичам и то мен също, хъх :)
От образователна гледна точка също все хубави работи. Взех си Schein-овете от двата курса по немски - с 1.3 и 2.7. Кой кат мени, хах :Р Изненада си беше, особено този с 1.3:) Сега да видим Unicert-ът как е минал. Дано съм го взела и него! Направих си и първото учене в унито, хаха. Е па събитие си е, какво. Определено има ефект и мисля да го правя практика - хем си с компанийка, хем наистина четеш. Че вкъщи с тоя нет малко куцат нещата. Даже за утре се глася :)
Айде тоя път ще съм по-кратка (много се старах! :Р) и след малко, което е относително понятие, мисля да уча, че Жабата зове :)

Новата седмица

Днес започна поредната нова седмица. Някой може би ще каже: "Мдам, айде всичко пак наново" и ще е прав. Отчасти. Вярно, някои неща ще са си същите - кафенца, обиколки по магазините, хилене до под масата, тук-таме някое купонче, ама то от тяхното повтаряне какво да се оплаквам - дай, Боже, повече такова "еднообразие" :) Обаче ще има и някои нови неща... Амм... еми примерно свършва семестърът :) Да речем :) Само че аз и за още нещо се сещам, което е доста по-важно и пряко ме засяга. Много пряко :) Малко смесени емоции по тоя повод, ама да речем, че като се абстрахирам от някои факти, настроението е по-скоро положително и от статус "горе-долу" минава "горе" с идеята да стигне "на черешата" в края на седмицата :) Ама така е - постепенно стават нещата, всичко с времето си :) Ама баси, много бързо взе да идва това време, бе... почти все едно е с джипа на тати, хаха :) С втория му джип :РрР Стига сега за времето, че има опасност да се замисля прекалено много, а това невинаги е на хубаво. Ще кажа само, че си резервирам седмицата САМО за мен, повтарям САМО!!! за МЕН, лепвам и заглавие "МОЯТА седмица" и само някой да е решил да ми изземва привилегиите!!! Някой неразбрал?! Щото аз още мога да ритам все така яко, както в пети клас...
(тук следва "кратка" пауза от 1 час, 29 минути и 16 секунди, употребена за приказки по телефона - да живее flatrate-ът, хаха)
Иначе краят на семестърът почна да се усеща, въпреки че то май целият мина като край, ама (примигвам на парцали, както само аз си мога :Р) Днес нямаше упражнение по информатика, което го имах като идея, и все пак отидох. Само София беше там, лафихме малко, опитах се да чета (май стана :)) и след 30-на минути си казах "Стига! Нека донесат 4 бири..." :) Е, бири не донесоха, още по-малко нещо по-твърдо, ама кафето не се размина. Събрахме се една маса заралии в стола (МАФИЯ!)... Някой да си мисли, че сме останали дълго сериозни?! Тоз па :) После имаше време да отида да поцъкам в нета. Имах мейл, че няма да имаме упражнение днес. Хахах, добре, че бяха писали навреме, иначе щях да се излъжа да отида :)) И после немците били точни хора. ХАХАХА! След това вече същинската част - тестът по немски. В началото беше доста лесен, даже се изкефих. За отрицателно време стигнах до последната задача и като я видях, там и си останах, хаха. Бая кофти беше - да се опише процес по схема, от която нищо не се разбира, и общо взето май различни неща ме описвали :) Ама дано дадат някоя точка, че бяха доста за тоя въпрос. Към края на седмицата ще стане ясно дали съм издържала този и предния и дали ще мога да се явя на баш-изпита, или ще се чудя какво да правя. Дано, дано! По 50% на тест ми трябват, толкова много ли искам :) Все си мисля, че може би съм успяла, ама да не предизвиквам съдбата, че като я знам ква гад е, малко и трябва. Но тоя път не се надявам на някакви впечатляващи резултати, на кантар ще е сигурно, ама да мина 50-те (процента, не години!), пък оттам нататък е вече суета :Р
Понеже нямаше лекция вечерта, пак обикаляхме магазини с Цвети. Този път едни дънки паднаха в жертва :) Нямах намерение да си купувам нещо, ама бяха яки и Цвети реши да ги пробва и аз си викам: "Кво толкова, я и аз!" :) Тя не се хареса, ама аз се, а тя мен още повече, и ясна работата после. Подпомагаме бизнеса напоследък, ама..да речем, че е заради повода тая седмица :) Пък и то поводи лесно се намират/измислят :Р Точно заради тоя повод тати ми е превел стабилна сумичка днес... Еми... думи нямам. Дорева ми се направо! :( Нямаше нужда наистина! Но наистина ми се дорева! Като знам колко жертви правят наште за мен... Не мога да не им кажа едно ГОЛЯМО "БЛАГОДАРЯ" и колко много ги обичам! Не заради парите или затова, че винаги съм имала всичко, което съм искала, а заради самите жестове, заради всичко, което са правили, правят и ще правят за мен... абе просто защото са си МОИТЕ мама и тати! Не може да се обясни на думи, както може би и си личи, просто се чувства! И наистина мисля да си осъществя идеите относно следващото прибиране в България. Ако трябва, ще се скъсам от бачкане, но ще го направя. Заслужават го! Нямам какво повече да кажа май... Пък и Winamp-ът ми пусна Сънчо току-що, хаха, ама аз ще правя напук и ще чета.
П.С. То било голяма зарибявка да оставиш winamp-а сам да диджейства. Бях го правила само веднъж и ме беше отчаял, ама от вчера доста добри неща ми пуска. Браво на детето :)

РАЗ-МА-ЗАХ СЕ!!! :)))

Вчера беше адският ден просто - от онези дни, в които всичко си се нарежда точно както искам, без дори пръста да си мръдна ("Пръста няма да си мръднааа, ля-ля-ля"... уупс, хихи). И аз като добре развил се и утвърден мързел, не мога да кажа, че не ми харесва така. Денят започна с "Faaaaaallin' asleeep... dreaming of you, angel...". Всъщност до "dreaming of you, angel" не се стигна, защото колкото и да съм пън, мелодия на 6 от телефон до главата все успява да ме събуди някак си. И аз не знам как го прави, ама... имало шанс значи :) Докато набирах Цвети (събудена, събудена, ама все пак я изпуснах :)) осъзнах, че досега си бях мислела, че тя ми звъни с "Love Me"... Еми, сори, ама съм Водолей - това обяснява доста неща. После се сетих, че се бях чудила между двете песни и накрая бах избрала "Fallin Asleep", защото съществува един неписан закон за съзнателно или не дотам съзнателно проспиване на ранни лекции, като за ранни лекции се смятат всички лекции :Р Асоциации, кво да праиш :) След обаждането първият ми план за деня беше вече факт: гости за кафенце и приказки :) Точно се оправях вече да излизам и се чудех дали да не звънна едно-две телефончета да видя дали ще има народ за стола, а то в петък няма как да няма, ама се правя и аз на идиот (кой каквото може, това прави :)), и този път от телефона ми се чу символното "Пам-пам, пам-пам" - демек пряко включване от Griesheim :) Потвърди се ходенето вечерта в А5 и на обяд в стола. В стола, както винаги, падна адското хилене, но както съм казвала n+n пъти езиковата е завод за серийно производство на луди, които не могат да бъдат вързани :) След това обиколка из града с Тишко и после вече у Цвети, където се заседях повече от планираното, но не по-малко от очакваното :)
Вечерта към А5 лудницата почна още от Luisen :) Беше ми адски нахилено. Изсипахме се на диското един автобус с кудкудякащи немци и ние и се оказа, че не ни пускат. Да сме изчакали отстрани. А да взема такса за престоя, а!? Много мразя да ме правят на идиот. Поядоса ме "the big boss", та отнесе няколко "поздрава", ама... Отидохме за по кафе в Mc Donald's, където беше станало "Клуб на изританите от А5". После решихме да пробваме пак да се вмъкнем. Този път щях да мина първо аз. Поразкопчах малко якето, хихи, бутнах му личната си карта в ръцете, оня се пули, пули и вика "Bulgarien?!" и аз си мисля "Айдеее, отиде пак" и викам "ДА". Той се пули още малко и ми вика "Влизай!" Ейй, умрях от кеф - ей тва е да си момиче, хаха :) Тишо и Иво и тях ги пусна и оттам нататък вечеее :) Готина музичка, готини анимацийки, уиски с кола, пародия на водка с нещо си, цяла вечер не седнах пак! Скъсах се, счупих се, размазах се, разбих се... абе супер яко беше!!! Тенденцията всеки следващ път да е пъти по-як от предния е доста обещаваща :) Сутринта на път за първите трамваи, автобуси, на кой каквото му трябва, пак майтапи. Чак тогава усетих, че ми се приспива от оная пародия. Прибрах се пак към 6 и умрях. В 9 се събудих от... нее, не от телефона... от... БОРМАШИНА!!! В 9!!! В събота!!! Не е като да не ме стресна, чак подскочих, хаха, пък леглото ми вибрираше даже. 100 пъти се будих после, 50 от които заради тия ремонти. Откога пък и в събота, бе!? Не им се разминаха адските поздрави и на тия тъпаци. В такива моменти оценявам богатството на българския език :)) В просъница обмислях да си отворя джама и да надуя хард-техно да ги видим, ама... хаха. Иначе съм адското перде. Не "Говори си, не ми пречиш", ами направо "Събаряй ми блока, не ми пречиш". Заспах си като пън, сънувах си, че съм на диско и разни други яки работи, подобни на които сънувах и предната вечер, мм :) А днешният ден започна окончателно към 14 часа, ама... хора сме...май :) Ходих до магазина, купих си една блузка, дето я пробвах оня ден, ама нещо и се чудих и по-добре - беше намалена на половина :)) Изобщо все хубави работи :)
П.С. И това отгоре ако някой го прочете за по-малко от 30 минути, награда по желание... Ама все едно пък не сте свикнали :)

Vengaboys - We Like To Party :))))

И ние го обичаме това и последните дна дни го доказахме. Откакто се върнах от БГ, май не се беше заформяло купонче, затова пък тая седмица двечки :) Следвайки хронологията, която не е задължително да се следва, но аз пък съм решила да я следвам (и да правя изречението колкото се може по-километрично и май успявам :Р), май е редно да започна с петък. Тогава ходихме на дискотЯчка. Досега не бях ходила в А5, ама винаги има първи път :) Накратко, че на дълго много дълго :) Вечерта в по-интересната си част започна с малка изненадка под формата на 5 см сняг. Изобщо не бях усетила кога е валяло и, излизайки от WG-то, точно се обяснявах на баба, че нямаме сняг, и изведнъж насреща ми всичко бяло. Снегорините естествено веднага в статус "busy...working", колите карат с 20км/ч и уникалното - автобусът закъсня с 2 минути! :) Изпуснахме съответно "баш-автобуса", ама случва се сега. Какъв клинч беше е излишно да казвам. В А5 иначе всичко 6 - приличен брой хора - достатъчно много, за да има атмосфера, и достатъчно малко, за да не ти висят на гърба, хората обичайните, музиката и тя. Цяла вечер денс, по едно време накрая даже само ние останахме на дансинга, ама така е - BG power :P Към 5 сабахлян си тръгнахме. Навън все още работеха снегорини и работници, които метяха сняг и хвърляха пясък. Баси хората :) 5см да падне и айде. В БГ една седмица след това още щяха да се оплакват как зимата ги била изненадала.
На другия ден или по-точно същия ден към 15.30 следобяд вече окончателно се събудих. Снегът се беше стопил. Помотах се и се ометох за следващото купонче, а именно РД-то на Тишо. Голяма товарна машина стана и той :Р Там пък си беше кеф, на мен ми беше много веселко и се чувствах много добре, особено от едно положение нататък. Хилихме се, ама то ясно :) Цъкахме карти. Тръгнах си с начални познания по покер, хаха. Иначе тръгването беше интересно - в 6.30 сутринта да видиш как трамваят ти минава под носа и следващият е след 30 мин, ама тия минутки ги оползотворихме в ходене до по-следващата спирка :) В 8.30 вече бях в процес на хоризонтиране, въпреки че ми мина през главата дали да не остана да будувам, ама реших да не си мисля такива глупости :) Съответно половината ден, че и повече, пак мина в сънища, а днес такъв мързел ме гони, че нищо не учих пак, пуу, не ме е срам :Р Затова пък гледах филмче (напоследък пак се зарибих) - "The Last Kiss". Много ми хареса. Кара те да се замислиш за някои неща и показва какви лекета можем да сме понякога. Особено накрая направо си ме разчувства. Абе разлигавила съм се нещо в последно време - все ей такива филми ми се гледат, а любимите трилъри събират прах на компа, ама и на тях ще им дойде времето :)
И след "тежкия" край на тая седмица (а дано по-често, ДАНО, ДАНО, ДАНО! :)) утре почва, даже почна вече, новата и всичко отначало. Back to reality дето се вика, ама ще си направя веселкото аз, не се съмнявам :) А пък по-следващата седмица... малии, а стига бе. Хмм...
Точка :Р

Сега пък и ураганът "Кирчо"

"Държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс си тръгна от Берлин по-рано от предвиденото заради наближаваща буря.
Бурята "Кирил", за която се смята, че може да премине в ураган, е придружена от ветрове, достигащи 180 км/ч.
Германия обяви национална тревога за наближаващ ураган от днес следобед до утре сутрин. Властите предупреждават населението да ограничи пътуванията заради "изключителната опасност".
Службата за Гражданска сигурност е готова да реагира с 40 000 спасители.
Очакват се обилни дъждове в гъсто населената западна провинция Северен Рейн-Вестфалия, където днес забавачките остават затворени.
В Дюселдорф училищата ще затворят по-рано от обичайното. Същите мерки се прилагат и в източните провинции, и в Берлин.
Лошото време затрудни и самолетните полети. Тази сутрин във Франкфурт, където е най-голямото летище на континентална Европа, бяха анулирани 17 излитания и кацания. Международните полети все още не са засегнати."

***

"Die Deutsche Bahn AG hat in ganz Deutschland den Bahnverkehr gestoppt. Züge die noch unterwegs waren hielten in der nächst möglichen Station an. In Magdeburg, Wuppertal und Duisburg fiel der Strom aus."

***

Такива неща днес. Мислех си, че малко са прекалили с готовността за бурята, че чак всяват паника, ама като слушам какво става в последните часове, май си трябва. В Дармщат всичко си изглежда наред май. Духа бая силен вятър и като гледам е поваляло. Днес на път за унито по едно време почнаха да ми се пооплитат краката и да вървя на едно място, ама то моментно :) Косата ми обаче да не казвам какви въздушни каскади предприе :) Иначе като че ли не беше толкова силен вятърът. Поне в Стара Загора по цяла зима са си такива, имам тренинг :) Иначе из другите провинции чувам за паднали дървета, липса на ток... Е тва е, ако бях отишла да уча в Дуисбург, сега щях да съм на тъмно :)) Мисля в перспектива, какво да се прави :) Утре ще мина да преброя изпадалите дървета по центъра, ако не са ги събрали вече, че явно бързо действат.

Ама има и положителни страни - днес работниците си бяха тръгнали по-рано, не че им се усеща присъствието следобяд, ама все пак. А утре може да почнат и по-късно или, даааай Боже!!!, въобще да не дойдат :)

Айде стига толкова от центъра на събитията :)