Край!!! :)

Днешният петъчен следобед сложи началото на края на 2 седмици принудително недоспиване (то като е по желание, добре:Р), целодневни изстискващи мозъчни занимавки миналата седмица и скапващ физически труд последните 3 дни. Мир на праха им:Р За миналата седмица няма какво да обяснявам, то ясно - практиката. Тази седмица тя остана малко... ок, де, може би малко повечко... на заден план, защото осъществих първите си 3 работни дни, хаха. За всичко си има първи път - време си беше. Какво правих ли? Ами разкарвах една табла насам-натам и се грижех за успешното придвижване на чаши и чинии от едно място на друго, защото, както знаем, телата в природата непрекъснато сменят състоянието си и от състояние на покой преминават в движение и обратно. Мчи тъй беши, ко:) Е, имаше бутилки, които повече няма да могат да се движат, ама държа да отбележа, че, колкото и да е странно, заслугата за това не е моя :Р Айде и на тях мир на етикетите им! Тъй де, с две думи: сервитьорствах в едно ресторантче на Messe-то. Хаха, пак ли се вързахте за двете думи:Р Исфиняфам са! Ама то какво ресторантче - хангар за към 100 човека беше! Добро начало, хаха:) Аз предимно празни чинийки разнасях, тъй че мойта лесна. Е, на моменти ми имаха и малко повечко доверие, хаха, ама основно работата ми беше да гледам в чиниите на хората и да им броя хапките и като решат да си ходят наааааай-накрая, да им омета всичко от масите:) Денят представляваше нещо такова: в 11 трябваше да съм там, сиреч в 9 на крак. Първите дни даже в 8, че тва Messe като са го строили, са забравили да спрат и нямат намиране тия неща. Колко псувни бяха и там, не си е работа, хаха. Още втория ден бях вече оборудвана със слушалките за телефона, че 38 минути с S-а - шанса да не заспя, а и още първата вечер останах до 22 часа да се трудя. Не, че беше задължително, ама милиони с мързел не се изкарват:) Сутрин в 11 още има 5-6 клиенти на кръст и маам крачоли, пия кафе и се чудя какво да правя. Обаче после като огладнее изведнъж целият тоя народ, с който на отиване не можех да се размина по ескалаторите и коридорите и ме изнервяше допълнително, малиии! Няма смогване, хвърчиш като луд и по някое време почваш вече да си мрънкаш под носа: "Пуу, не се наядохте значи! Айде мафкайте се вече, че и аз си искам почивката!" И после като видиш в кухнята още яденета, чакащи да бъдат занесени... те цензурират от СЕМ, хаха:) Ама иначе едно мазнене, едно чудо - "Guten Tag", "Bitte", една усмивка до уши - бива си ме, хах:) Ем си ми е кеф да се хиля, па и остават доволни хайванчетата, щото и те ми се ухилват:) Ма кво няма-не е като да нямат пари-то поне 50 евро за обяд на глава само, за кво си говорим:) Имали ги, дали ги. Стават и такива неща...ама не с нас:)) Колегите и те готини хорица... И като стане 17-18 часа си хващаме багажите и кой откъдето дошъл. Е, тогава вече съм най-щастливата на тоя свят, хаха:) Прибирам се скапана, ама поне бързо реанимирам. С 2... абе с няколко думи - резултатът от това Messe (евала на Ники, че ми оправи прещракването на азбуките - не знам що не ставаше преди): лека мускулна треска на ръцете, постегнати мускули на същите, окапали крака-фитнес демек:)... и страхооотна нужда за сън, че няма какво да се крием, наши хора сме си-пак супер късно си лягах. А най-важния резултат го чакам след около 2 седмици в сметката ми :Р
Иначе снощи мислех да не спя, а да чета JAVA за представянето на програмата днес, ама в 4 реших да дремна малко, осъзнавайки, че няма да е малко...Алармите в 5.00, 5.10, 5.20 и т.н. бяха безсилни и станах в 8.45. Естествено, не можах да прочета повечето неща, ама пък изпитването не беше чак толкова гадно, въпреки че едва ли ще имам кой знае колко точки, ама нищо.
Уф, нещо хич не ми се стои вкъщи, още повече сама:( Тъпо. Че няма да има и диско тая седмица:(А пък за утре просто не смея да си представя до колко ще спя, хах, ама към обяд ще гледам да стана...Айде стига толкова, че пак се олях! И точно на място по ФРЕШ! - Rachael Starr - Crash!!! Ама и аз я имам вечее:Р След поне месец търсене...