РАЗ-МА-ЗАХ СЕ!!! :)))

Вчера беше адският ден просто - от онези дни, в които всичко си се нарежда точно както искам, без дори пръста да си мръдна ("Пръста няма да си мръднааа, ля-ля-ля"... уупс, хихи). И аз като добре развил се и утвърден мързел, не мога да кажа, че не ми харесва така. Денят започна с "Faaaaaallin' asleeep... dreaming of you, angel...". Всъщност до "dreaming of you, angel" не се стигна, защото колкото и да съм пън, мелодия на 6 от телефон до главата все успява да ме събуди някак си. И аз не знам как го прави, ама... имало шанс значи :) Докато набирах Цвети (събудена, събудена, ама все пак я изпуснах :)) осъзнах, че досега си бях мислела, че тя ми звъни с "Love Me"... Еми, сори, ама съм Водолей - това обяснява доста неща. После се сетих, че се бях чудила между двете песни и накрая бах избрала "Fallin Asleep", защото съществува един неписан закон за съзнателно или не дотам съзнателно проспиване на ранни лекции, като за ранни лекции се смятат всички лекции :Р Асоциации, кво да праиш :) След обаждането първият ми план за деня беше вече факт: гости за кафенце и приказки :) Точно се оправях вече да излизам и се чудех дали да не звънна едно-две телефончета да видя дали ще има народ за стола, а то в петък няма как да няма, ама се правя и аз на идиот (кой каквото може, това прави :)), и този път от телефона ми се чу символното "Пам-пам, пам-пам" - демек пряко включване от Griesheim :) Потвърди се ходенето вечерта в А5 и на обяд в стола. В стола, както винаги, падна адското хилене, но както съм казвала n+n пъти езиковата е завод за серийно производство на луди, които не могат да бъдат вързани :) След това обиколка из града с Тишко и после вече у Цвети, където се заседях повече от планираното, но не по-малко от очакваното :)
Вечерта към А5 лудницата почна още от Luisen :) Беше ми адски нахилено. Изсипахме се на диското един автобус с кудкудякащи немци и ние и се оказа, че не ни пускат. Да сме изчакали отстрани. А да взема такса за престоя, а!? Много мразя да ме правят на идиот. Поядоса ме "the big boss", та отнесе няколко "поздрава", ама... Отидохме за по кафе в Mc Donald's, където беше станало "Клуб на изританите от А5". После решихме да пробваме пак да се вмъкнем. Този път щях да мина първо аз. Поразкопчах малко якето, хихи, бутнах му личната си карта в ръцете, оня се пули, пули и вика "Bulgarien?!" и аз си мисля "Айдеее, отиде пак" и викам "ДА". Той се пули още малко и ми вика "Влизай!" Ейй, умрях от кеф - ей тва е да си момиче, хаха :) Тишо и Иво и тях ги пусна и оттам нататък вечеее :) Готина музичка, готини анимацийки, уиски с кола, пародия на водка с нещо си, цяла вечер не седнах пак! Скъсах се, счупих се, размазах се, разбих се... абе супер яко беше!!! Тенденцията всеки следващ път да е пъти по-як от предния е доста обещаваща :) Сутринта на път за първите трамваи, автобуси, на кой каквото му трябва, пак майтапи. Чак тогава усетих, че ми се приспива от оная пародия. Прибрах се пак към 6 и умрях. В 9 се събудих от... нее, не от телефона... от... БОРМАШИНА!!! В 9!!! В събота!!! Не е като да не ме стресна, чак подскочих, хаха, пък леглото ми вибрираше даже. 100 пъти се будих после, 50 от които заради тия ремонти. Откога пък и в събота, бе!? Не им се разминаха адските поздрави и на тия тъпаци. В такива моменти оценявам богатството на българския език :)) В просъница обмислях да си отворя джама и да надуя хард-техно да ги видим, ама... хаха. Иначе съм адското перде. Не "Говори си, не ми пречиш", ами направо "Събаряй ми блока, не ми пречиш". Заспах си като пън, сънувах си, че съм на диско и разни други яки работи, подобни на които сънувах и предната вечер, мм :) А днешният ден започна окончателно към 14 часа, ама... хора сме...май :) Ходих до магазина, купих си една блузка, дето я пробвах оня ден, ама нещо и се чудих и по-добре - беше намалена на половина :)) Изобщо все хубави работи :)
П.С. И това отгоре ако някой го прочете за по-малко от 30 минути, награда по желание... Ама все едно пък не сте свикнали :)