Мартенициии:)))

Не се бях замисляла особено за Баба Марта тази година. Даже изобщо не бях усетила, че остава толкова малко време - нямаше и да се сетя сигурно, ако не ми бяха казали. Какво да се прави - моят месец се изнизва по-бързо от останалите и... мда:) Но всичко ОК. До снощи. Точно снощи се замислих по-сериозно (даже май прекалих с мисленето :)) и осъзнах, че тази година вероятността да мина без мартенички е почти реална... Бях се отказала да карам наште да ми пращат, защото беше вече късно. А и те късно се сетили и... Нямах и много време (и желание) да обикалям за нещо, което вероятно няма да намеря, а именно - бели и червени прежди... И все едни такива мисли снощи... Сетих се, че всяка година на Първи март в България още като вляза в даскало и ме нападаха по няколко човека с мартеници (щото не смогвах да ги нападна първо аз :Р) За отрицателно време се сдобивах с втори "ръкав" на всяка ръка :) Първия час не се учеше особено, защото всички си връзваха мартеници и това беше занимавката и темата за целия ден!!! Буквално!!! Иначе центърът пълен със сергии, народ, народ, народ... И после за около месец всички ходехме с всичките придобити мартеници (а една година аз ги носих до юни, ама какво съм виновна, че няма щъркели на "Верея" :)). Е, миналата година си оставих само една, че зор с това непрекъснато махане и слагане... Еех, спомени... ама се отплесвам! Та снощи мога да си кажа с ръка на сърцето, че ми стана малко гадно... За пръв път ми става кофти за нещо ТАМ (а "България" звучи доста по-различно и даже малко странно, когато си извън нея... а аз развивам непреодолима склонност към скоби напоследък). Пуснах си всичките български песни-класики, които имам, че даже дръпнах и още, и в комбинация с малко лаф ми се оправи настроението, но вечерта мина под мотото: "Искам си мартениците пък!!!" Поне си пльоснах ей тая тук за фонче на телефона, ако не друго...

А днес доста се загледах в тази на Цвети... а до обяд ми беше нещо криво - основно заради това, че нищо не схващам от тъпия проект по информатика. Май трябваше да уча икономика! Ама като се сетя пък там с тая история, философия, право... май ще си остана си "елитната" гимназия, хаха:)) Обаче на обяд...:))) Засякохме Ники. Съвсем бях изключила и чак след 20-на минути му честитих Бабата и той като измъкна една мартеница:))))))))) Аууууу!!! Ей такива -> O_O очи отворих! Умрях от кеф:) Такава радост, такова чудо! Като цигане с баница:))) Не съм и предполагала, че 2 конеца могат да ме зарадват толкова много! И сега, като си я гледам...мм:)) Оттам нататък денят стана доста по-различен:) Че и още една получих, хихи. Е, не е като в БГ - накичена до лактите, ама и така е добре. Иначе и картички по мейла не липсваха:) Абее... имам си мартеницииии!!!:) Коледата може да била невъзможна, ама Баба Марта е напълно възможна, даже и в Германия:) Та Честита Баба Марта! Да сме бели и червени, винаги засмени и здраве, щастие, ала-бала, нали тъй :Р Пък догодина да мислим по-отрано:)

П.С. Edit малко, сега се сетих... хах, миналата година точно на Първи март към 17 и нещо следобяд - баш в края на работния ден - си метнах документите за насам по пощата:) Еми няма как да не го отбележа просто :Р Големи емоции бяха. Краят на едно чакане... и началото на друго - вече за същинската част:) Край на тая епоха...