Днес

Днес, днес, днес... Ами нормален готин ден:) Май още ме държи от петък вечерта, хаха. Настроението, де, то другото си замина вече... Хаха, ама не... само като се сетя какви бяхме нахилени всичките и как се разбихме още от самото начало, пък за после да не говоря, хаха! Че събитията "напомняха", така да се каже, за себе си и в събота, или поне основните, щото някои второстепенни, клонящи към третостепенни, детайлчета малко по-късно изникнаха в съзнанието ми (wow... ?!!?! О_O) Айде да не задълбавам :) Ама яко си беше, якооооооо, искам пак, хаха:)
Що се отнася до днес... мдам, "тежка" програма:) Сутринта трябваше да ходя до Messe-то да видя в крайна сметка ще се работи ли тия дни или не. Еми ще се работи май:) Не, че успях да намеря офиса на чичко шеф, щото миналия път минахме по някакви нелегални маршрути от рода на противопожарни стаи, аварийни изходи и т.н., хаха, ама в такива случаи телефоните вършат идеална работа:) Накрая ми писна да обикалям и просто му звъннах на The Big Boss. Дано се съгласи с претенциите ми утре, че... Навръщане, естествено, след кратко чудене кой влак да хвана до гарата във Франкфурт, аха да се кача на правилния и се обърнах и се качих на другия, хаха. Ама карай, поразкарах се малко, видях някви мизерни кварталчета:) После си хванах влакчето за Дармщат (пред мен седеше българин - не може да бъде просто :))) и стигнах точно навреме за срещата в стола с Тишко и Ицо. Обичам ги тия срещи - заместител на кафетата в БГ:) Като се съберем една маса от 10 българи и яденето, респективно кафето, изстива:) Иначе днес се понахилихме пак, хаха, сефте - и това не може да бъде просто, днес все такива невероятности :РрР, позаговорничихме за някои нещица... Маааалко по магазини после, кеф, кеф:) И дотам с кефа-после пак в унито за тая практика. А това студентче, дето уж е сложено да ни помага, почва да ми лази по нервите. Не стига, че си нямаше идея първия път за какво ни е проектът, после ни обърка с една задача, ами от всички, дето не ходят, дето не разбират и дето цъкат игри през повечето време аз му излязох най-крива! То малко и сама се закопах, като ми е толкоз акълът, ама все си мислех, че би трябвало по-скоро да помогне, а не... абе, мани! С цел да "помогне", в която цел силно се съмнявам, ми даде задача, свързана с предните 2, с които НЕ бяхме готови!!! Еми хубаво! А да греба супа с вилица не щеш ли!? Днес му казах, че не може да стане, без да имаме предните две, щото са свързани, а тоя ми вика: "Аха. Айде утре да си кажеш идеите!" Простоооо !$&*#&*!$# !!!!! Нещастник! Щи кажа аз... едни други работи! Имаше късмет, че ми беше нахилено и не му се вързах особено, защото предния път ми стана бая криво. Сега се чувствам малко като момъците от не знам си коя приказка беше, дето им поставяха невъзможни задачи, и който успее, щеше да се жени за принцесата. Е, аз поне няма да се женя, хаха:)
После пийнахме кафенце с Цвети и лафче малко, че имаше за какво:) Направихме съвсем кратка (като никога) разходка по магазините и все пак достатъчна да си харесам едно потниче, ама... няма да е, поне не сега:)
Та такива работи днес. Сега отивам да работя над себе си, хихик:)
Искам времето да спрееееееееееее...