Новата седмица

Днес започна поредната нова седмица. Някой може би ще каже: "Мдам, айде всичко пак наново" и ще е прав. Отчасти. Вярно, някои неща ще са си същите - кафенца, обиколки по магазините, хилене до под масата, тук-таме някое купонче, ама то от тяхното повтаряне какво да се оплаквам - дай, Боже, повече такова "еднообразие" :) Обаче ще има и някои нови неща... Амм... еми примерно свършва семестърът :) Да речем :) Само че аз и за още нещо се сещам, което е доста по-важно и пряко ме засяга. Много пряко :) Малко смесени емоции по тоя повод, ама да речем, че като се абстрахирам от някои факти, настроението е по-скоро положително и от статус "горе-долу" минава "горе" с идеята да стигне "на черешата" в края на седмицата :) Ама така е - постепенно стават нещата, всичко с времето си :) Ама баси, много бързо взе да идва това време, бе... почти все едно е с джипа на тати, хаха :) С втория му джип :РрР Стига сега за времето, че има опасност да се замисля прекалено много, а това невинаги е на хубаво. Ще кажа само, че си резервирам седмицата САМО за мен, повтарям САМО!!! за МЕН, лепвам и заглавие "МОЯТА седмица" и само някой да е решил да ми изземва привилегиите!!! Някой неразбрал?! Щото аз още мога да ритам все така яко, както в пети клас...
(тук следва "кратка" пауза от 1 час, 29 минути и 16 секунди, употребена за приказки по телефона - да живее flatrate-ът, хаха)
Иначе краят на семестърът почна да се усеща, въпреки че то май целият мина като край, ама (примигвам на парцали, както само аз си мога :Р) Днес нямаше упражнение по информатика, което го имах като идея, и все пак отидох. Само София беше там, лафихме малко, опитах се да чета (май стана :)) и след 30-на минути си казах "Стига! Нека донесат 4 бири..." :) Е, бири не донесоха, още по-малко нещо по-твърдо, ама кафето не се размина. Събрахме се една маса заралии в стола (МАФИЯ!)... Някой да си мисли, че сме останали дълго сериозни?! Тоз па :) После имаше време да отида да поцъкам в нета. Имах мейл, че няма да имаме упражнение днес. Хахах, добре, че бяха писали навреме, иначе щях да се излъжа да отида :)) И после немците били точни хора. ХАХАХА! След това вече същинската част - тестът по немски. В началото беше доста лесен, даже се изкефих. За отрицателно време стигнах до последната задача и като я видях, там и си останах, хаха. Бая кофти беше - да се опише процес по схема, от която нищо не се разбира, и общо взето май различни неща ме описвали :) Ама дано дадат някоя точка, че бяха доста за тоя въпрос. Към края на седмицата ще стане ясно дали съм издържала този и предния и дали ще мога да се явя на баш-изпита, или ще се чудя какво да правя. Дано, дано! По 50% на тест ми трябват, толкова много ли искам :) Все си мисля, че може би съм успяла, ама да не предизвиквам съдбата, че като я знам ква гад е, малко и трябва. Но тоя път не се надявам на някакви впечатляващи резултати, на кантар ще е сигурно, ама да мина 50-те (процента, не години!), пък оттам нататък е вече суета :Р
Понеже нямаше лекция вечерта, пак обикаляхме магазини с Цвети. Този път едни дънки паднаха в жертва :) Нямах намерение да си купувам нещо, ама бяха яки и Цвети реши да ги пробва и аз си викам: "Кво толкова, я и аз!" :) Тя не се хареса, ама аз се, а тя мен още повече, и ясна работата после. Подпомагаме бизнеса напоследък, ама..да речем, че е заради повода тая седмица :) Пък и то поводи лесно се намират/измислят :Р Точно заради тоя повод тати ми е превел стабилна сумичка днес... Еми... думи нямам. Дорева ми се направо! :( Нямаше нужда наистина! Но наистина ми се дорева! Като знам колко жертви правят наште за мен... Не мога да не им кажа едно ГОЛЯМО "БЛАГОДАРЯ" и колко много ги обичам! Не заради парите или затова, че винаги съм имала всичко, което съм искала, а заради самите жестове, заради всичко, което са правили, правят и ще правят за мен... абе просто защото са си МОИТЕ мама и тати! Не може да се обясни на думи, както може би и си личи, просто се чувства! И наистина мисля да си осъществя идеите относно следващото прибиране в България. Ако трябва, ще се скъсам от бачкане, но ще го направя. Заслужават го! Нямам какво повече да кажа май... Пък и Winamp-ът ми пусна Сънчо току-що, хаха, ама аз ще правя напук и ще чета.
П.С. То било голяма зарибявка да оставиш winamp-а сам да диджейства. Бях го правила само веднъж и ме беше отчаял, ама от вчера доста добри неща ми пуска. Браво на детето :)