Изпращания...отлитаме един по един, по двама, по трима, какво да се прави...

Напоследък много изпращания и разделяния ми се събраха, което естествено доведе до известно количество сълзи ( за щастие доста по - малко, отколкото може би бих си мислела, ако го бях мислела преди това, хъх). В петък имахме среща на класа! Не съм си и мислела, че ще се съберем толкова хора!!! Общо взето, тези, които са в Стара Загора, дойдоха! Дойдоха дори хора, които не съм очаквала, че ще покажат интерес, което беше супер приятна изненада :) Ходихме в "Комфорт" и честно казано се получи доста добра вечер. Нямаше никакви заяждания ( не че сме имали кой знае какви в даскало, ама се случва, когато си всеки ден по толкова много време с едни и същи хора). Беше си съвсем зрял разговор. Основната тема, естествено, беше кандидатстването и приемането. Половината от хората, които бяхме, се оказа, че сме за чужбина, така че основно за това говорихме - кога ще пътуваме, с какво, какво ще се носи, къде ще бъдем... Интересно беше. И хубавото беше, че ставаше яко лафче дори с хора, с които в даскало не сме говорили кой знае колко. Визирам Христиана, примерно, с която в 8. клас се бяхме сдушили за малко, ама дотам...Просто обменихме инфо и кой с каквото можа, беше полезен. Оказа се, че от класа заминаваме двама за Германия, двама за Щатите и по един за Холандия, Испания и Франция. Някои вече заминаха...Хора, с които до преди 2 дни съм била на една маса, сега са зад океана...Не знам как става това...Разделихме се по най - якия начин - всички си ме гушнаха, което също беше леко странно, но всички сме хора :) Дай Боже скоро ... някога пак такава среща...СКОРО!
В събота пък се разделихме с Ивка и Мигъла ( Мигъла може и да я видя утре, но май е малко вероятно :(). Макар че бях в добро настроение, нищо, че ми беше малко странно, накрая едно - единствено изречение развали цялата ми нагласа, че няма да плача!!! Бях сигурна, че ще успея, но не можах... Тц, тц, тц, май аз се извъдих най - голямата лигла :) Много ми беше странно, че както всеки ден сме заедно, изведнъж няма да се видим до незнайно кога...Говорихме и точно за това, че ще поддържаме връзка, че няма да се забравим и че няма да си загубих отнощенията!!! Надявам се искрено! С времето обаче избледняват нещата - с толкова близки преди хора сега не поддържаме почти никаква връзка и даже не ни прави впечатление... Нови хора, среда...Нека поне този път е различно... Обаче си уговорихме среща на 29. декември в 20.00 на Часовника, хаха :) А да видим...Малко съмнително ми се струва, не знам що :) Най - много да ми разкажат по ICQ, ако изпусна нещо :)
В неделя пък бях на село. Исках да остана за няколко дни там, но не остана време :(( И баба и дядо не знам кога ще ги видя пак, ама какво да се прави... Не че не им стана гадно, не че и на мен не ми стана гадно, ама поне всички ме подкрепят, което доста улеснява нещата. Не че ако бях в София, щяха да ме виждат често... Все пак знам какво искам в момента и това е начинът. {}{}
Изпратихме и Стефка за Щатите. Тя всъщност в неделя пътува, ама купончето мина вече. Леле, кооолко народ само изпращаме...
Днес с Калина ходихме на кафе. Супер яко лафче стана... Винаги ще имаме какво да си кажем - 12 години не са шега работа :) Припомнихме си и горските училища до 4. клас, хаха :) Чак като си хващах автобуса и като се гушнахме за "чао", осъзнах, че все пак наистина утре ще е по - различно... Този път изпращането е окончателно и е МОЕТО!!! Не може да бъде, не знам кога мина това време, обаче... И пак не стигна за всичко! Вчера поне успяхме с тати да играем тенис! Супер си беше - ходихме на "Ягодите"! Яка игричка, макар и без точки... То ясно кой щеше да падне :) Дано успея утре да се видя с Тишо и Росен пак, че днес не ми беше достатъчно. Но ще е поредният дълъг ден... последно пазаруване... "your final chance so take it" :))

***

Извинявам се за адски дългия пост, ама нямаше как. Важни неща са... И след като цяла седмица се каня да го напиша, а тази вечер цялата прескачах от компа на лаптопа, за да си инсталирам програмите, дойде редът най - накрая.

P.S. Вчера си говорих с леля!!! Сега си е в БГ - все същият шемет :)) Доста се посмяхме по телефона... по водолейски :) {}

Eгаси кефа! :))))

Тия дни направо ме побъркват, ги побърквам и се побърквам от кафета. Средно по 3 на ден. Искали да ме видят хората, щяла съм да заминавам...Има нещо такова май :) Ама едва ги вмествам, защото като прибавя и банки, магазини и т.н...ИСКАМ 58 ЧАСА ДЕН!!!
Вчера бях на 3 кафета и половина - с мацунките, после с Тони, после пак се намерих с мацунките за малко и после с Нова година и Росен :) Ей, откога не бях виждала Бо и Коко! Ходихме в ABSOLUT на караоке. Тоя път реших да спася хората и не пях. Другия път обратно хаха. Обаче си беше кеф (въпреки че/защото не пях :Р), ама то в тая среда други очаквания не съм и имала. Много яко си изкарах, още ми е кеф, като се сетя...хъх... :Р
Днес 2 кафенца с мацките. Нещо като изпращане си дръпнахме, защото с Деси е много вероятно да не успеем да се видим, преди да заминем :( С другите може и да се видим още...ух...2 - 3 пъти :( Абе спрете я тая Земя, да сляза, бе!!! Как няма да ги видя тия хора! Надявам се въпросът да не е все пак "Как няма...", а "Кой знае кога..." - има малка разлика. Това, естествено, в най - лошия случай, защото има и къде - къде по - хубави въпроси :) Малко ревливо си беше настроението, ама може да се каже, че мина без рев. Страшни сме (точно аз пък къде се слагам?!). По едно време решихме, че може да си вземем нещо дребно, което всяка да го има, и да го свързваме с нас. Пръстени не намерхме, обаче си взехме по 1 ластичка за коса (минават за пръстени) с цветенца - много сладки :) А какви шашави имена им измислихме, просто не е истина, ама точно ще са добра асоциация :) Върнах се в първи клас хихи.
А утре какъв ден ме чака, не е истина. Идея си нямам как ще огрея навсякъде - кафе, второ кафе, техномаркети, банка евентуално, зъболекар.....ух, среща на класа...на 10 - на човека от класа по-скоро :), за после вече не знам. Машина на времето е оправията, ама да видим...

***

Filo & Peri feat Fisher - Ordinary Moment (Midnight Mix) - май вече изпуснах момента за midnight нещата, ама нищо...

***

Really?... Really? No...?!?

Music Power

След като снощи до 2 и нещо мерихме улиците и се хилихме с Роско и Тишо ( посрещнахме го пак на родна почва детето - беше ни залипсвало :)), тази вечер съм си по-рано вкъщи, затова пък цял ден скитах. В ранния следобед гледахме "Ефектът на пеперудата" у Мигъла, после ходихме с Вики на кафе. Обаче в нета няма хора тази вечер. Повече няма да правя грешката да се прибирам по това време и смятам още от утре да я поправя тая грешка :) Естествено, когато реша да чета "Шестото клеймо" на компа, има поне 10 човека, с които да лафя, обаче сега, когато не ми се чете...Поне мухи да имаше вкъщи, да има какво да броя, ама то и това няма... Може пък и да размисля за книжката, а може и да си лягам скоро, че днес мноого трудно станах в 12. Опа, лека поява на хора...такаа, квото беше, беше...Тука си слушкам едни песнички за лека нощ - мммм, кеф...
1. Haddaway - What Is Love
2. Haddaway - I Miss You
3. Schiller - Miles And Miles
4. Bingoboys - No Communication - Може и да звучи лятно, ама на мен ми напомня за Retro Party, Paralax, Winter 2005/6 - винаги, когато я чуя, за там и тогава се сещам...
5. Cappuccino - Du Fehlst Mir - Абе нещо май много станаха ревливите песни - изключително добра съм в това, сама да си правя гадно. Добре, че тая вечер не действа много това умение :)
6. Asle Bjorn Pres. Leya ft. Anne K - Lucky You - Много въртяна по заралийските кафета напоследък...интересен текст...малко сакрастичен - точно в мой стил на писане. Мдаа, сарказмът никога не е излишен...You, lucky you...10х на Ивка, че ме зариби с нея, обаче поздрав специално за Росен, щото знам, че го дразни, хиххихи :)
7. Danzel vs DJ F.r.a.n.k. - My Arms Keep Missing You - Другата често въртяна. Абе как винаги става така, че като си харесам нещо и след известно, при това кратко, време става хит? Имам усет май :) Моя си ееее...
8. Chocolate Puma - Always & Forever (Till West & DJ Delicious rmx)
9. Till West & DJ Delicious - Same Man (Extended Vocal Mix) - хаха, все едно гледам трилър с елементи на ужас и семейство Адамс :)
10. Above & Beyond - Can't Sleep - Аз пък мога, ама не искам...
11. Schiller - Sleepy Storm
12. ATB - Let U Go
13. Elize - Into Your System
14. Schiller ft. Heppner - Dream Of You - Стана ми малко кофти :( Не трябва, ама... I want just...everything the moment offers...The moment doesn't...
15. BassHunter - Botten Anna - Малко ме дразни тая песен! Баси турския шведски! Що я слушам ли? Ми щото отчасти ме кефи, хаха :)
16. DJ Tiesto - Ice Rain
17. James Blunt - Goodbye, My Lover - Е, не, тук вече...Добре де, защо си го пускам това сега?! Иде ми да си я пусна пак...Ку-ку, ку-ку...
18. James Blunt - You're Beautiful - Още първата нотка ме връща през септември - октомври миналата година. И не само ме връща, а носи и атмосферата. Не знам защо някои песни го могат това, а други откъм атмосфера хич ги няма и се ограничават само със спомена...
Уф, ама направо си легнах по-рано тая вечер! Ако побързам, мога все пак да легна по-рано от снощи. Пък какво сънувах снощиии - егаси кефа! :) Малко ми трябваше...

Събрахме се

Много събирания станаха днес. Ако следвам хронологията, май ще е най-добре. Знаааачи...
Първо излизахме с мама! Това отдавна не беше ставало - ей така, просто от вкъщи да си излезем да се мотаем, все няма време :( Обаче днес имаше. Ходихме малко по магазини и повече по улиците. Реших, че е крайно време след 2 години отлагане да си взема слънчеви очила най-накрая. Жертвите са набелязани, да видим кога ще се наканя...Оказа се, че вече се харесвам с някои модели, въпреки че пак се чувствам като идиот с тях. Но все пак ще е добре да свикна да си крия хубавите очички, че ще остарея рано - рано :)
Видяхме се и с Росен. Докато вървях към гъбата, се чудех за някои неща, но накрая реших, че няма смисъл и повод да се правя на идиот и излишни реакции, или по-скоро липсата им, ще е кофти, затова всичко си беше както исках да стане. Радвам се за което наистина много, защото ми беше кофти да действам против волята си.
Вечерта се събрахме у Деси... само ние четирите - аз, Мигъла, Ивка и Деси естествено. Едно такова женско събиране изобщо не беше зле. Освен това Ивка и Мигъла не съм ги виждала от около седмица, а Деска вече не помня откога. Разговорите...ами обичайното - мъже, университети...Проблемът за мъжете няма да го коментирам, защото е доста комплексен, но за университетите мога да кажа, че нещата се развиха отлично - всяка ще учи това, което най-много искаше: Мигъла и Ива ги пращаме в София да стават съответно адвокат и компютърджийка, Деси заминава за Благоевград да учи бизнес администрация, а аз...мойта ясна. Стискам палци и за четирите!!! Та си полафихме, разбрахме какво сме пропуснали за живота на останалите...Обаче ми беше странно. Не знам, но сякаш, въпреки че имаше и смях, а не само проблеми, вирееше една тягостна атмосфера. Поне аз така го усещах на моменти, а и мисля, че доказателства не липсваха. Просто нещата се развиват прекалено бързо, за да успеем да се нагодим към тях и да осъзнаем и свикнем с идеята, че съвсем скоро всичко ще е коренно различно и че това, за което сме говорили хипотетично цяла година, ако не и две, ще стане реалност, преди да си поемем въздух. Аз и Деси заминаваме около 27. август (след 2 седмици!!!), а Ива и Мигъла - на 1. - 2. октомври. Е, не е възможно в края на месеца да съм вече в Германия, просто не е възможно!!!
Не липсваха и трогателни моменти - едни такива продължителни гушкания в стил "Вече ми липсваш!". А като добавим и че напоследък ми е доста ревливо, просто нямаше как да не открия рев - тайма. Въпреки че, честно казано, не очаквах, но ей така от нищото, както си седяхме по едно време, просто не можах да се сдържа...А онзи гуш с Деси, когато чух, че и тя плаче...е не, тогава вече...супер миличко ми стана! А една мълчалива пауза и гледане в една точка си ме хвърли в размисъл, ама то пък какво се очаква от мълчаливите паузи?! Така че, като се позамисля, имаше доста хилене, доста разговори...мааалко водка...като цяло беше една адски странна вечер. Беше яко - просто трябваше да има такова нещо скоро!
После...ще ми се да пропусна периода на прибирането вкъщи и самото вкъщи отчасти. Само ще кажа, че някои неща се повтарят, без да ги искаме, че казваме неща, без да ги мислим, и колкото по-бързо ги забравим, толкова по-добре. Почувствах се адски виновна, егоистична и неблагодарна и се надявам само аз да съм го чувствала.
Това, с което мога да се похваля, е, че вече си имам лаптоп :) Еми кой както се уредил сега...Много благодаря!!! Целият диван е в кашони, които май не смятам да събирам сега (3.28 am е). Едно спане би било по - подходящо май... Изобщо, както се вика: Бърза помощ е далече и дано да закъснее ( пък ако може и въобще да не дойде, най - арно :))...

Ква Title, кви 5 лева ?!

Последните няколко дена минаха без мое присъствие в интернет. Може и да се е забелязало, може и да не се е, дреме ми! На мен не ми направи голямо впечатление, имам си GSM, така че...Пък и като нямам комп е къде - къде по-лесно, отколкото да имам комп с нет и да не влизам. Шанс! Така че няколко дни си лягах раничко (към 12 и нещо) и ставах пак в толкова. Еми понаспах се, няма какво да се лъжем :) С няколко думи (щото никога не се събират само в две) - бяхме с мама в околностите на Видин и по-точно в Дунавци. Споменаването на това име още от край време ми звучи като екзотична дестинация, защото ходя там само веднъж в годината за по няколко дни :( И ми е гадно заради това, но няма начин :( Иначе си беше добре, видяхме се с бабите, дядо и Нарди. Пораснало детето :) Подишахме малко хладен дунавски въздух...кеф :) Жалко само, че само за около 5 дни бяхме там, но... Както вече казах, мразя да си тръгвам отнякъде, още повече от места, където ходя рядко. Кофти ми става! А още по-кофти ми става, като почна да възприемам нещата като последни, като се сетя, че кой знае кога ще отида пак...спирам! Сега се надявам да отида за няколко дни и при другите баба и дядо, а не само за по 1 ден, но не знам дали ще има време :( Иначе баба Ади на 10 август имаше рожден ден!!! Да ни е жива и здрава и много, много щастие! Много си я обичаме!
Вече май е време да направя една равносметка на кандидатстването ми. Германията ясна, за нея спор няма. Въпросът беше, че щом като така и така кандидатствам и в БГ, трябва да вляза нещо хубаво - все пак не искам да отида в Германия само защото тук нищо не са ме приели. Е, приеха ме :) В УНСС не ме искат, но тях и аз още от самото начало не ги исках. После малко....добре де, малко повече, се поолях на изпита и това е резултатът. В ТУ влязох... хахаа, дръжте се, който е прав, да седне - Топло - ядрена енергетика! 13-то желание.... добре, че съм искала много :) Искат ТЕЦ - аджийка да ме правят... То не че е лошо, нека ми е зле с такава заплата после, ама... нещо не си се представям да уча това. Ноооо, моментът на истината.... в СУ ме приеха Икономика :) Тук вече наистина останах доволна, въпреки че пак не ми е първо желание и че не стана номерът за компютърните специалности. Обаче е хубава специалност, балът е от високите... абе иронията пак пълна - в най-добрия университет (според имиджа) изкарах най-високи оценки и влязох най-хубавото нещо, в сравнение с нещата в останалите унита! То при мен ако не е така, при кого :) Така че всеее пак явно не съм чак толкова тъпичко :) УНСС нека не ме щат... Кефя сеееее :) Пък някой друг ще се кефи още повече на второ класиране, когато му освободя мястото :) Айде бийте се сега за мен, аз си хващам куфарите и ... Сега пак малко се задейства спортната злоба, че освобождавам хубавото място, ама всеки с интересите си. Мина ми вече меракът за икономика и на този етап поне не ми се учи много такова. Обаче моралното удовлетворение е почти пълно :) Успях в крайна сметка! Късно ми дойде акълът, ама дано занапред идва на време....

Кралицата на фалша

Понякога направо се възхищавам от себе си! Всъщност не се възхищавам - вече съм свикнала. Отдавна разбрах, че имам артистични заложби, които доста помагат в някои ситуации. Изкуство си е да задържаш в определени моменти една фалшива усмивка от ухо до ухо, която казва на околния свят колко ти е весело, а ти всъщност се чудиш ще успееш ли някога да си събереш отново устата след цялото това напрежение на мускулите, за да си изкривиш лицето така. Или пък онзи така наречен "тактичен смях", който окуражава останалите, че са забавни, а теб кара да се чувсташ като идиот. И в момента, в който се обърнеш с гръб, всичко това изчезва и се мръщиш така, че чак веждите ти се сливат. Ами няма как, това са рисковете на социалния живот. Заслужават си в повечето случаи. Ама невинаги...Не и когато най - невинно ти се натрапват неща, които не искаш да чуваш, за виждаш и да знаеш и когато не искаш да чуваш и да знаеш. Понякога просто ми писва да слушам едно и също, въпреки че и аз намилам така, когато имам нужда. Просто...спирачките са хубаво нещо особено когато се усещаш кога да ги използваш. А в някои случаи просто е задължително да се усетиш, защото колкото и да е несъзнателно, ако е такова, е малко...как да кажа...да кажа ли изобщо нещо? По-добре не. Знам, че пак ще ми е гузно за това, което мисля и говоря сега, знам, че сигурно преувеличавам, но ми писна само аз да се съобразявам. Дреме ми не знам къде си какво ще стане после...Важното е, че сега ще изпиша n броя редове, които наистина мисля в момента! Оооо, не и Deja vu - I can't stop... въпреки че защо не??? И ми писна, когато ми е смотано и знам защо, няколко милички думи да ме размекват. Знам, че е глупаво пък сума ти време да си държа на ината, ама понякога има нужда май. Трябва да сме гадни...явно не е невъзможно... В случая това моето май си е чист егоизъм, но въпросът е принципен. Сега може и да ми е леко все тая, като изключим принципите, но ме е страх, че и когато не трябва, пак ще е така... преди не беше, но тогава беше рано, не че е пречка. А тогава вече наистина ще е ... И знам, че следващият разговор отново ще е с усмивки, вече не фалшиви. Знам, че пак ще ми мине моментално, както вече става...а може би наистина е по-добре...не знам...
Don't speak
I know just what you're saying
So please stop explaining
Don't tell me cause it hurts
Don't speak
I know what you're thinking
I don't need your reasons
Don't tell me cause it hurts
P.S. Напълно е възможно цялата тази драматизация да се дължи на едно - единствено число...реално, естествено...айде да не почвам Теория на числата, щото ще се самозакопая...

Разхвърляни мисли...

Онзи ден, по-скоро вечер, а може и сутрин, си припомних лято 2005 - легнах си почти по светло в 5.40. Тъпото беше, че спах до 13.30 после и ми идеше да се гръмна, ама го оставих за друг път :) Напоследък късното ставане не ме кефи нещо. Искам да стана по-рано, за да мързелувам из вкъщи достатъчно много, да повися на комп, да гледам FOX Life и чак тогава да се измъкна по кафета. Вчера малко не стана така...Днес обаче от 10 съм на крак и всичко си е ОК. След малко трябва най-накрая да отида до МЕТРО, че се каня от няколко дена и няма кога вече - днес е денят. Най-накрая ще взема и учебниците по немски от Катя...изобщо все неща, които отлагам от няколко дена. Освен това, трябва да взема и билети за Видин. Утре заминавам с мама за около седмица да се видим с бабите, дядо и Нарди. А леля кога ли ще я видя :( Не съм я виждала, откакто замина...преди, хмм, поне 6 години. Така че утре пак ще се пътува и то колко! Но си заслужава - обичам да ходя там :) Но мразя да си тръгвам, и то не само оттам, а отвсякъде, където ми е хубаво :(
След "бизнес" делата идва и...мммм - кафенце с Емка....И Роско ще се добави по някое време:) А пък онзи ден след едно кафе с Ивка последва такова дълго гуш за чао, че точно си мислех: "Леле, мацко, как ще ми липсваш!" и тя ми вика: "Мацкоо, как ще те пуснем у Немцията..."... Еей, няма да ми излезе от главата тва девойче. Как може толкова често да мислим толкова еднакво, не знам?! Особено веднъж, когато, не знам с кого бяхме, но му отговаряхме едновременно с точно едни и същи думи?!? Понякога направо имам чувството, че ми е влязла в главата и чете оттам. Да не говорим колко общи неща...
Вчера пак гледахме с тати за лаптоп. Евентуално другата седмица ще го вземе. Обаче пък си взех куфар :) Общо взето е точно какъвто исках (мдам, и за куфарите има изисквания) - тъмен, голяяяям...мисля, че ще се събера без проблем...може само малко да ми стърчат краката ...Обаче докато го завлача до колата, ми откачи ръката...празен...Мисля, че няма да липсват интересни моменти :)
Май е време да се омитам...някой ден пак :)

Край! Home, sweet home...

Вчера беше последното ходене в София. Най-накрая! Взе да ми писва вече! Последните 5 седмици абсолютно всяка от тях съм била там за по 2-3 дни. Багажи натам, багажи насам, 3 часа път натам, 3 часа насам и като прибавиш 5 часа сутринта на изпит, тоест пак седене на 1 място, и...Не е за мен тва. Едно време много се кефех да пътувам по 24 часа, ама сега повече от час не ме свърта. А и доста уморително ми действа всичко Иначи, учудващо, ми беше добре там, въпреки че бях предимно сама, а и се оправях без проблем. Очаквах да ми е кофти, както често е ставало, но явно са минали тия времена. Никак няма да е зле, да.
Поне вече минаха изпитите - горе-долу добре, въпреки че можеше и повече (то винаги може). Обаче бяха по-добре от предварителните. Сега ми е любопитно какво ще ме приемат тук. Нещо първият вариант не ми харесва, нищо че не е толкова лош. Да видим нататък.
Вчера си имах компания и мина по-бързо времето в София. Ходихме с Иво да подаваме документите за виза. Той се кани да заминава да учи в Магдебург. От класа други "немци" няма, ама нормално за английска паралелка. То всъщност и "американците" са ни толкова. Обаче по мои сметки и наблюдения, аз май тръгвам първа. Еми така е - последните стават първи :) Само тези за AUBG ще тръгнат 1-2 дни преди мен, ама те са си в БГ. Сега имам 2-3 седмици почивка, която май пак няма да е съвсем пълна, защото мисля да видя някои неща по немски, че с тоя моя най-много да си изям боя някъде :) Но все пак relax преди всичко - то не остана лято. На моменти все още ми е странно, като не правя нищо и само вися на компа, ама май свиквам :) Скоро обаче пак ще тръгвам на пътешествия, така че откъм стоене на едно място не мога да се оплача...колкото и да ми се иска понякога, но нищо - заслужава си в случая - точно ще видя баба и дядо и баба и дядо :) А докато тръгна, ще наваксвам с кафетата, че доста съм изпуснала май. Ей така по 2, по 3 на ден и мисля, че ще изпълня нормата. Пък и някои хора много са почнали да ми липсват нещо, на други не мога да им се нагледам :( Ама така е... лято 2006...не искам да свършва! :( Искам да се запомни с нещо повече от изпити и тук за няколко дена ще трябва да го направя такова, хъх...Просто не искам да си пропилявам това лято, защото не е ясно следващите как ще са...едва ли ще са такива, още по-малко като предните :( Ух, ще се отплесна и ще стане лошо...

Status: На Седмото Небе...ПРИЕХА МЕ В ДАРМЩАААААААААААААААТ:)))

Хахахахахх, не може да бъдее! Приеха ме, приеха ме, приеха меееееееее :) Откога ги чакам само!!! Доживях! От нялколко часа вече съм супер неадекватна и само се хиля тука :) А денят започна тоолкова нормално, като изключим това, че станах в 9,30, вместо в 10...Бях си решила цял ден да решавам задачи и да уча по английски. И точно преди да си отворя сайта със задачите, реших да си проверя статуса за Дармщат и какво да видя:
Present status: You have been admitted to take up study at the TU Darmstadt in the chosen degree course.
Идея си нямам каква ми е била физиономията, но първото, което ми направи впечатление беше, че пише нещо различно, и като го прочетох...оттогава нататък вече не бях аз :) Ей така, както си седях, почнах да се хиля като идиот и като тръгнаха в същото време и едни сълзи, не е истина просто!!! 15-20 минути не можах да спра с тия емоции, нито пък да се паркирам на едно място, какво остава да пиша нещо. Знаех си, че ще се кефя, ако разбера, че са ме приели, но чак пък толкова :) После, след като вече можех да кажа нещо, тръгна една телефония...първо успях да драсна SMS на мама и тати. Чух се с тях, ама просто не знаех кво друго да им кажа, освен: "Хахахаахахаха, приеха ме!!!" То май и те не знаеха :) После роднини, приятели, едни честитки заваляха...Все едно имам още един рожден ден :) И така се зарадваха хората, някои почти до рев!!! Страхотно е да знаеш, че някой толкова се радва за теб! {} В момента наистина не знам къде съм, не мога да повярвам, че най-накрая наистина ме взеха...Дано не сънувам!!! :) Мерси много, хора, че през цялото това време ми търпяхте хленченията и приказките за Германия и се интересувахте какво става. Просто от няколко месеца това, което ме питаха най-често, беше: "Какво става с Германия, приеха ли те вече, айде, само ти остана, сега само за теб мислим, задължително да се похвалиш, като разбереш!" Също thanks и за информацията от първа ръка на батковците "немци" Тишко и Тошко :Р Доста помогнаха. И след цялото "Няма как да не те вземат" вече 100% мога да кажа, че ме взеха :) Тези дни си чакам писмото. Сега остава най-трудното вече. Money is evil :) Дано не възникнат проблеми...Абе не мога да повярвам :)) Приехааааа меееее :) Просто не знам какво повече да кажа, но основната идея е ясна :)
Подпис: Летяща в облаците :)

Е тва ееее! НАШТЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!! :))))

Бихмеееееее!!! Yeaaaaaaaaaaaaaaaaah!
Germany - Portugal - 3:1
Разбих се!!! Ей тва ееее!!! Швабите миииии! Як мач си стана...Точно си бях сред творческата обстановка - 10-на листи със задачи, 2 справочника, 3 тетрадки, 1 учебник и 4-5 изписани химикала и вече довършвах една задача от около 3 страници и ....ГОООООООООООЛ :) Оттам нататък вече бях леееко разсеяна :) Абе що не играхте така и оня ден, бееее!!! Тц, тц, тц....и 3-то място не е зле, ама друго си е да си на финал...еммии, кво да се прави....Утре мислено ще се вика за Франция, колкото и да не съм такъв човек, ама ще се жертвам...Пък дано мога и да гледам, ама едва ли :( Абе кой ги мисли тия изпити по време на Световно!!! Елементарно възпитание и математическа логика нямат! :)
P.S. Ballack може да е балък, ама затова пък си е готин (сигурно затова е и готин де :Р), не може да му се отрече на детето, кво да го правиш...манекенче :Р

Status: Away

Известяваме Ви, че стопанката на това web - теренче се изстрелва утре за София за 2-3 дни по бизнес дела, където се надява да забие конкуренцията с интелект, а не с липсата му, но май по-скоро ще остане незабелязана :) С 2 думи - отивам да се кандидатирам за студентка (хич не бяха 2) и кампанията ми започва сега. Ако според вас съм достойна да нося тази титла (пък само смейте да кажете, че не съм :Р), изпратете SMS със свободен текст на телефон 0... (знаете го :) Само да ви предупредя, че 1 ваш глас се брои за 3 (все пак и аз трябва да намажа, нали?!). Пък още по-добре на неизвестен номер с подтекст "Ректор на СУ/ ТУ/ УНСС" пак със свободен текст, но само в стил "Най-добрата реклама". Резултатите се оповестяват някой ден, демек друг път, пък може и изобщо да не се оповестят - според зависи. Тъй че мноу ша ми липсфати, ама ко да напрая :) Дано аз не ви липсвам много да не вземете да се поболеете нещо от мъка, че вот ми трябва еейй :)
Хмм, явно му се вижда вече краят...няма да е зле, никак даже, нищо, че свикнах вече...скоро може да почна да ходя на обратно вече, ама мисля, че няма голяма опасност - ние на Уран и без тва не признаваме праволинейното движение, пък посоките съвсем. Жалко само, че утре ще изпусна точно финала на Световното...щеше ми се да го гледам, след като съм зяпала всичките мачове почти. Пък и нали трябва да гледам как Италия ще паднеееее! Жалко :( Но поне тая вечер ще гледам последния мач на наште...хъх, дано поне вземат третото място пъъък! Пак ще се стои 2 часа на нокти. Не мога да си го обясня тоя ефект, ама е яко да гледаш мач, когато си имаш фаворит - повече емоцийка е. А дано довечера пак ми отеснее апартаментът от кеф :) GO GO GO Germanyyy!
P.S. Пък Ballack е балък! :)

Дипломки - една отличничка разказва... :)

Днес, дето вече стана вчера, се дипломирах официално :) Ма как звучи, все едно съм взела докторска степен по ядрена химия...абе за всичко има време :) Иначе церемонийката не беше нищо особено, ама то пък кво да е ?! Докато почне, вървяха някви странни за случая песни - "Ако има Рай" на Графа (дето клипът е с някакви катастрофи), "Край реката редят се тополите" и разни ей такива погребални...Добре, че се намеси химнът и почна това, което чакахме, че почнах да се замислям по тия песни, особено по тази последната...
Дипломите ги раздаваха много хаотично - може да съм А клас, ама минахме 5ти или 6ти...ама кво пък ся, аз не бързах много :) И тук малко минутки за реклама: класът ми е с най-много пълни отличници (не дебели, ми другото "пълни" :) - 12, успех 5.84 (само Leistungsklasse са ни изпреварили - кога успяха, бе?!), пък аз си имам 6.00 (ква изненада), тъй че на мен ми е 'арно, пък вън нека вАли, дето се вика :) Имам си и грамота даже, ама то всички с 6 имат. Ама нямат мойта :Р Изобщо на амбалаж се води, че сам от умните...Сотирова пак ни навя и нася, ама трябва да сме свикнали вече. И, въпреки че сме нямали много общувки с нея, като ми даваше дипломата, 2-3 пъти ми каза честито и ме гледаше, все едно ще се разплаче. Ейй, не могат без мен още отсега, бе...питат ли ме мен кво ми е, докато спя и не се виждам толкова дълго време:( Така си липсвам...Не е живот тва...подсмрък...
Айде стига сте чели, че само глупости почнах да драскам вече...май ще мръдна след малко при Сънчо, да му кажа аз как се яде чужда лютеница!!! Пък и хубавки неща сънувах снощи май...знае ли се дали няма да се повторят :)

RELAAAX...Finally...

Защо го пиша това, не знам (както вика оня, дето все търси батко си). Ама получих няколко рекламации, че тука напоследък е някво никво, и реших да променя малко хода на бъдещата история...Музата малко се е изпарила заедно с мозъка ми в тая жега, пък и днес супер уморителен ден...Станах раничко, за да водя дядо на изследвания. След като доволно си почакахме 3 часа (!!!), нищо не стана, щото не бил оттук и трябвало да си ходи в неговия регион! Ама аз на тях мога ли да им ***...Май не мога...в тоя живот. А сестрата беше от най-наглите същества, които съм виждала. Не стига, че не си смъкна намръщената физиономия от лицето, ами и каза в прав тескт: Той да си ходи в неговия регион! Аман начи! Не спряха да ни ги пращат отвсякъде! Е тука вече тотално изтрещях и хубавичко и обясних, че не се изказва много "лекарски" и че някои неща, дори и да си ги мисли, е по-добре да си ги запази в главата, най-малкото защото съществува лекарска етика...Тя май не схвана, щото реши, че се нервя, че съм чакала 3 часа...Еми аз с идиоти не се занимавам - който разбрал, разбрал! Не ми е до чакането, щото не чакам за кого да е - ако трябва, и цял ден щях да чакам - тва е дядо ми все пак...
После ходих до даскало, да си удрям подпис на дипломата. В сряда си я вземам и ще гледам веднага да я пращам към Посолството, щото и в тая част ме ядосват...После нямаше никво време за кафе - направо на урок, че трябва да поумнявам за отрицателно време...След него времето ми стигна точно, за да пусна 1 писмо и да платя 1 сметка (и да си счупя краката от ходене и да се сдобия с няколко мазола - нищо ново:)), преди срещата с тати на другия край на града...5 мин. по-рано бях там :) А споменах ли, че днес беше към 35 градуса? Важна подробност...Излишно е да казвам какъв кеф ми беше, като се прибрах най-накрая, удавих се в банята и се тупнах да зяпам мача...аууу, родих се...Пък и биваше мачът...4 гола...много зарибяват напоследък тия ритащите. От 16 до 23.30 само мачове гледам или си търся кафе с телевизор :) Хммм, абе то има Бирен Фест...заслужава си да се обмисли като идея...:)
И понеже напоследък малко си загърбих функцията на календар, пък обещах, да направям равносметка на РД-тата:
20 май - брадчеда - стана на 12 диването :)
21 май - Борянка - и ко кат си в Италия, пак та убичам :)
23 май - Викито - внуче, бях ти обещала да ти отредя място - ето ти малко безплатно уеб-пространство :)
25 май - Янев - ми кот такоа :)
26 май - Христо
(бе много сте нагъсто бе!!!)
31 май - Олга
2 юни - БАБА! Обичам си я и всичко най-най- хубаво!!!
13 юни - Бобчо - много яко купонче стана ей :) Разбих се, ама то с тия хора няма как иначе. Малко като дежа-ву, щото там бяхме и на НГ. Абе и вас ва убичам!!!
Май тва са. Ако съм изпуснала някой, ще знам, че ако ме замерят с тухла в някоя забутана уличка - той е бил :)

1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12!!!!( Part Two )

Мина известно време от бала вече. Не много, но ми се струва някак си безсмислено да описвам всичките неща, които станаха. Не знам, глупаво ми е - вече не е толкова на дневен ред, пък и емоциите са леко притъпени вече, ама все пак ще драсна нещо да отбия номера (пък и нали уж бях обещала или нещо такова).
Та след самия бал мръднахме към Слънчев Бряг за 2-3 дена. Леко се отцепихме от колектива, въпреки известните рискове, които крие това ( :Р ), и вместо с автобус си пътувахме с кола, което предполагаше повече свободийка. Още съвсем близо до Стара Загора отнесохме глоба за превишена скорост и то с +30, ама рисковете на професията, кво да праиш :) Хотелчето си беше яко - 4 звезди няма как да не е кеф - въпреки че кой ти стои в хотела, когато е за 2 дена на море! Е, отначало тръгна малко смотано, признавам си. Просто на всички им се мързелуваше, на мен ми се мотаеше навън, а с тези от другия хотел нямаше как да се намерим на този етап (откъде да знам кво ще рече "На главната сме, точно до плажа?!"...другия път с GPRS...) После обаче потръгнаха нещата. Вечерта мина в диското - от 10 до 5.30 сабахлян не се чудихме хич кво да правим, ами си знаехме - никакво сядане - и така си беше, само дето после аз се чудих как да ходя и се наложи да се събувам пак ( долавям сходни моменти с бала, не знам що :)) Имаше леки трудности, но не и невъзможности, с влизането в стаята, щото всички вече бяха заспали. А точно пък Динко се беше размазал по диагонал, но успях да си отвоювам територийка и за мен. На другия ден им показах моя най-голям талант да спя до следобяд - мисля, че бях убедителна. Окончателно се събудих, като чух Мигъла да казва: "Ами тя Владито спи още"...И после, докато се оправя, да се помоткаме и да катурнем няква манджа, пак стана време за диско. Леко бяхме окапали и не се застояхме много, затова пък висяхме в лобито на хотела до 6.30 сутринта с Емка, Радито и Нели (мда, а първоначалната цел на тая "експедиция" беше да се съберем класа...както и да е). После пак му ударих едно спане, ама доста по-кратко, щото трябваше да се омитаме от хотела вече. На връщане си разходихме обувките из Несебър, подпомогнахме ресторантьорския бизнес малко и после към Стара Загора. Пътят ми се губи обаче, защото го проспах повечето. След тия няколко дни и нощи безсъние ми трябваха още няколко за реанимация и за да разкарам неадекватната си физиономия. С първото постигнах някакви успехи, второто май е безнадеждно...С константите и Господ не може да се бори :)
Пак се разприказвах нещо...даже един номер не мога да отбия като хората :)

1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12!!!!!! (Part One)

Айде минаха балните истории вече. Ей, голяма лудница! И кво - цяла година подготовки (рокли, обувки, дрехи, бижута) и докато се усетя, балът беше свършил! Ама така е - хубавите неща бързо свършват. Само се чудя защо ни беше цялото това време за подготовката. То не стига, че цяла година само за рокли и прически ми се приказваше, ами точно преди бала вече не само се приказваше за това, ами и като се мълчеше беше ясно, че за тях се мисли пак :) Та да започна хронологично...
Няколко дни преди бала ми беше семейното изпращане. Още никъде не са ме изпратили впрочем, пък и където и да ме пратят, няма да се отърват така лесно от мен - пак ще се върна :) Бяхме доста народ на ресторант и ми беше супер веселко :) Видях брадчеда, който не съм го виждала сигурно от неговия бал преди 5 години - още хо-хубав е станал ( blushing), събрахме се родата...
После вече дойде и самият бал. Предварително си бях агитирала народ да дойде да ме види - Росен, Тошко, Бобчо и Коко - и нямах търпение да ги видя и да им се покажа. Естествено, във фотото се забавихме повече от час и по едно време вече пристъпвах от крак на крак да ходя вече към Градската да си видя хората , миличките ми {}{}{}{} И като ги видях после, ми стана супер весело и ме държа цяла вечер. Сигурно затова си изкарах толкова яко. Не стига, че ми бяха дошли на крака, ами и само ми повтаряха колко съм била хубава и ква ми била яка роклята :) И сега, 1 седмица след бала, още ми се повтарят тия неща, как да не ги обичаш :) Няма да забравя физиономията на Станчо, като се обърна и ме видя в Градската и първото, което каза, беше : Уау! Страхотна рокля! Много си хубава! Общо взето тогава всички само си казвахме колко сме хубави :) На самия бал (бях с Миро) беше малко странно да гледам всички с рокли, прически, костюми, като се има предвид, че досега само с дънки съм ги виждала. Имаше супер атмосфера на толерантност и приятелство между всичките към 240 ученици на випуска! Бяхме доста възпитани и интелигентни, нямаше никакви мизерии, даже охраната ни поздрави, че сме били много кротки :) А купонът беше на 6! Още в началото веднага на дансинга и до сутринта не мръднах оттам! Всички ни боляха краката от обувките и на сутринта ходехме като мумии, ама си заслужаваше. Иначе по едно време половината шляпахме боси - то се търпи до едно положение :) Към 6 без нещо отпрашихме за кафенце, на което бяхме адски заспали, и към 9 си бях вкъщи, защото таксиджията не успя нито веднъж от 2-та опита да ме забие някъде челно :) Първото, което направих, беше да се събуя, да се измъкна от роклята, да си махна всичките 14 фиби от тиквата и да си измия химиите пак от тиквата. Много неща все като първо свършени :) После, без да искам, дремнах 2 часа и отидох да гледам бала на МГ-то и да видя Тошко, преди да си изхвърчи за Германия...
to be continued... ( Винаги, във всеки час трябва да има матриал :Р)

The Best Of All...The CLASS!

Днес гадното ми настроение нещо липсва. Може би защото минаха част от събитията. В четвъртък с класната беше яко. Ходихме в Инкогнито и бяхме целият клас като никога! Отначало бяхме кротички, класната каза няколко думи и ни даде едни писания за спомен, при което доста зор ми беше, да не се разрева, ама се сдържах де. После като почнаха едни снимки, едно чудо, през цялото време само това правихме май...когато нямаше наздравици де :) Весело ни беше, само отвреме навреме се замислях и се хващах, че гледам народа покрай мен и си викам: Това ли са хората, с които скоро ще се разделим и може да не се видим повече? Не може да бъде! Толкова хора, всеки с интересите си и всеки със съвсем различно бъдеще от другите.Не мога да повярвам, че това е едно от последните ни събирания.....После в EAGLES пак бяхме доста, почти всички. Абе чудя се какво ни пречеше през тези 5 години да си излизаме пак така заедно! То като е задължително само май успяваме да се съберем всички. Може да сме различни, обаче заедно винаги си изкарваме яко. Държахме се така, все едно винаги сме излизали накуп...абе обичам ги тези хора! Всичките! По едно време се появиха и А клас от МГ-то, дето ги познавам повечето! С Ирена, дето сме били в един клас 3 години, го ударихме на гушкане и разправяхме как не ни се завършва и като и видях очите едни насълзени, червени и като му напуши и мен един рев! Милото ми внуче, порасна и то :) Иначе се прибрах след 4, ама преди 5.30 не заспах...пак нещо на рев ме беше избило и се чудех другия ден на моето изпращане как ще се сдържа да не рева на КЛЕТВА. През целите има-няма 3 часа, през които спах, си сънувах класа, не знам що...ама предполагам де :) Будих се милион пъти и в 8 сабахлян бях кукуряк, а си бях навила алармата за 12! Цял ден се оправях за изпращането ми от 6 вечерта - все пак нали трябваше да съм мноооого хубавка :Р И бях де :) Тъй ми казаха поне :Р Само да са посмели да лъжат, малиии! Програмата на изпращането беше тъпа и кратка, ама така е, като бързат да ни гонят вече :) Писнало им е сигурно :) Бях решила да се мисля за деветокласничка, която е далече от балове и т.н., за да не ми се дореве, и помагаше до момента, в който Калина изнесе реч за живота в даскало. Леко се насълзих и точно вече ми беше минало и мислех, че се е разминало, и я видях (вече не на сцената) да плаче при Тешо. Е, тогава вече ми гръмна бушона и...И се успокоявахме двете после :) На КЛЕТВА толкова се стараех да не се разплача (ама много съм чувствителна бе значи!), че забравих да си мисля, че съм 9. клас :) Мина безаварийно, добре че никой не ревеше или поне не видях...Само се гушкахме и се чудех на мен ли се случва. После снимки, купонче у Антоний с 10-на човека и покер с алкохолни залози, ретро и малко чалгийка...яко беше, само да не ми се беше спяло така и лещите ми да не бяха се замъглили така гадно :)
Такива неща...Тия дни тематична песен става Bob Sinclar - World Hold On...Спри се, бе, спри се бе еееееей! А като поздрав към себе си ще приемам само Константин - Ти си само 8. клас :)))

Ред сълзи, ред сополи...

Май месец. От около 2 седмици ми е едно такова странно, граничещо на моменти с гадно, ама само граничещо...засега. Съвсем скоро нищо, ама нищо няма да е същото :( То вече почна да се променя, но още не съм го усетила чак толкова и сигурно няма и да го усетя веднага, но постепенно нещата ще се променят. Мразя такива промени! Ето - другата сряда, демек след само няколко недостатъчни дни, е 24. май - Денят на буквичките, любим на всички първолаци, които тогава получават първите си дипломи и се чувстват някакси по-големи. Е, аз не съм се чувствала по-голяма тогава, но определено беше голям празник. А сега...сега е друго. Минали са цели 12 години (по-голямата част от живота ми), откакто бях момиченцето с панделка на главата, черна поличка на бели точки и бяла ризка, "заспало" на снимката с дипломата си за завършен първи клас. Мама и тати се пръскаха от гордост всеки път, когато учителката от занималнята им казваше: "Имате златно дете!", така че на каратовото детенце просто нямаше как да му се размине сладкарницата за края на учебната година. Все едно беше вчера. Тогава беше просто едно добро начало, а сега е един добър край. Само че аз мразя краищата. 12 години от живота ми, в които се промених толкова много, са пред своя край. Намерих адски много приятели, хора, с които се променяхме заедно, растяхме заедно и минахме през какво ли не - периода с куклите и миришещите картинки, различните изпити, многото първи неща, купоните...И като си помисля, че много от тези хора сигурно никога вече няма да ги видя (crying)! Просто с най-близките ми хора от бившия клас почти не се виждаме вече и даже не ми прави впечатление - нещо, което ми беше невероятно в 7. клас...Не искам да става така и сега, но ме е страх, че може да стане...И ако първи клас сякаш е било вчера, то 8. клас пък сякаш беше тази сутрин. Събрахме се един страхотен клас, в който няма нито един човек, който не ми е приятен - всичките са невероятно весели и забавни, но и изключително интелигентни; хора, с които можеш да си на кафе или на купон и да си говориш както за купони и дрехи, така и за литература, история, наука...Да, случвало се е - купона, на който в 1-2 през нощта спорехме дали скоростта на падане на камък и лист хартия е различна(голям смях беше!), кафето, на което обсъждахме причините за провала на Априлското въстание или пък напоследък многото кафета, на които решаваме задачи...Тези хора са свидетели как се променях с времето, те са хората, които знаят всичко, което ме е вълнувало и ме вълнува, с които сме споделяли интереси и опит от всичко първо...Изобщо не мога да кажа, че няма да ми липсват, защото това ще е една от най-големите лъжи, които съм казвала! Майтапите в класа, които едва смогвах да запиша, рождените дни и купоните, супер лудите хижи, макар и малко...Така че напоследък гледам да грабя с пълни шепи, че после няма. Ходя си на даскало, на почти всички мероприятия - 40-годишнина на даскалото (да не казвам кво ми беше при включването от Дармщат:), заря, освещаване на новото знаме на даскалото...Бая емоцийки се събраха. Отделно, че тая година си взех всички печатни носители - списания, вестници на "Ромен Ролан":)
А днес беше последният ми учебен ден. "Учебен" е силно казано, защото от повече от месец ходим избиратело (най-често си избираме скейтърското :)), а в час само си лафим или цъкаме карти (аа да, тези хора ми научиха и 3-5-8 да играя, за което съм им тоооолкова много благодарна :)) Така че днес се изтрепахме от снимки, станахме разногледи направо - тва 3 фотоапарата да те снимат едновременно не е шега работа. Пък и нещо доста фотогенична съм станала пак :Р Скоро ще може да се насладите и вие :) Довечера пък сме на кръчма с класната и после на дискотЯчка (не знам дали с класната :), утре е изпращането...Днес си взех последните парцалки. След цяла седмица обикаляне по около 6 часа дневно в следващите месеци не искам да видя магазин под никаква форма! Ама поне ще съм хубава пък :Р
Тия дни ще се размажем!!! Почвам от днес...

Нова любов!!!

Мдам, попрехвърлих се леко...Мнооого ме кефи! Размазвам се направо...Те са 2 всъщност. Отначало не бяха много равностойни, но сега им се кефя почти по равно. И за да няма скрито - покрито, ето ги и тях:
1. Schiller - Leben (I Feel You )- тази е първоначалната :) Отначало ме кефеше много повече от другата, но сега май се изравниха. Не съм сигурна...
I feel you.
I feel you
in every stone,
in every leaf of every tree,
that you ever might have grown.

I feel you,
in every thing,
in every river that might flow,
in every seed you might have sown.

I feel you (5x)

I feel you,
in every vein,
in every beatin' of my heart,
each breath I take.

I feel you, anyway,
in every tear that I might shed,
in every word I've never said.

I feel you (4x)

I feel you,
in every vein,
in every beatin' of my heart,
in every breath I'll ever take.

I feel you, anyway,
in every tear that I might shed,
in every word I've never said.

I feel you (5x)

2. Пак той - Schiller - Der Tag (Du Bist Erwacht) - 2-3 пъти слушане и успя да догони първата. Ама верно е странна. Като я слушам, очаквам всеки момент да зацепят едни китари, ама неее :) Обаче и тя ми вкарва малко параноя, чак страх ме хваща понякога :) Не знам що като я слушам, си представям някаква супер мрачна и празна стая, самота и смърт, противно на заглавието...хмм, има ми нещо...Обичам такива песни, кефи меее :)
Та тва са ми двете последни мании от музикална гледна точка. Вие кво си помислихте в началото? :) Старата любов ръжда не хващала викат :Р

Великден, etc.

19-ят ми Великден си замина, без дори и да го усетя както трябва. Тоя празник, колкото и да е голям, нещо не може да се мери с Коледа и атмосферата и. Горкият :) Иначе си имаше всичко - шарени яйца, курабии и козунаци, които тази година не изчезнаха мистериозно от вкъщи още преди неделя (за миналата година отказвам да нося отговорност :)), sms-и, някои от които просто ме разбиха така, както "противниците" ми в боевете с яйца разбиха моите "състезатели"...Мдам, тази година не ми вървеше особено, да не кажа, че хич ме нямаше, ама аз съм си миролюбива натура, не обичам насилието и борбите :) Това ще да е причината сигурно :) Якото беше, че усетих пролетността на Великден, защото си бях на зеленичко при баба и дядо. Освен това, с Великден мина и РД - то на Ники (жив и здрав и ... както и да е), а на мен пък за пръв път официално ми честитиха имен ден. Хмм, досега само сме се бъзикали, че имам имен ден тогава, щото все пак не съм Величка (слава Богу!!!), въпреки че смислово са горе-долу еднакви, ама само дотам. Най-накрая ще взема да го празнувам и всички да са доволни :) Ее няма, майтапя се, хвана ли се някой :Р
Пък напоследък нещо много съм се размислила и май трябва да спра, щото почвам много особени неща да измислям. Сигурно е само временно, както предния път - все пак да си имаме приоритетите. То всичко си има плюсове и минуси, само че в случая не знам къде минусите са повече, но никъде няма нищо сигурно, така че...Пък и мисля, че знам за кое бих съжалявала евентуално повече, но сигурно и това не е сигурно :) Впрочем сега, докато пиша, май се върнах към предното си мнение :) А така...Току-виж съм се кротнала вече. Май съм на принципа "Не знам какво искам, но го искам веднага"...Всъщност, сетих се още едно нещо, което искам...вчера тати ми даде 1 негов сборник с кандидат-студентски задачи...около 1500 +/- иии...таковата...почти всички бяха отбелязани като решени!!! Еми и аз искам така! Нали уж нямало невъзможни неща?! Защо тогава не мога да стана по-умна?! Сигурно защото и това го искам веднага...some day maybe...Най-накрая май осъзнавам някои грешки и съжалявам, че не съм си прекарвала част от времето по по-различен начин...

Бални истории

Вчера си взех роклята и другите джунджурии. Донесоха ги най-накрая. С риск да стана банална: тъмночервена рокля, точно каквато исках като цвят и модел и то от първия магазин, първата и единствена, която пробвах. Не може да бъде! :) И все повече се убеждавам, че съм човек на ирониите - обувките ми са точно каквито само преди година си казвах, че трябва да си луд, за да си вземеш такива - златисти! Мда, звучи малко ужасно, но стояха много по-добре на тази рокля дори от черните. Ама наистина доста и пасват, единодушни бяхме. Иначе, таковата, ммм...роклята ми стои много добре (blushing). Който не вярва, да пита мама и тати, ама не вярвам да кажат нещо по-различно :) Като я облякох пред тати, който не я беше виждал дотогава, той направо зяпна, каза, че наистина е много хубава и ме гледа сума ти време :) Абе хубава съм си в нея, няма какво да се лъжем сега :Р Хихик...айде свършиха минутките за реклама. Тия дни ще трябва да викна четата вкъщи, да ме видят и те и да си кажат експертното мнение. Мнооого да внимават, че не гарантирам :) Аз тях вече ги видях с техните. Много са ми хубавки {}
Днес се записах за предварителния в Софийския...Като отидох, се оказа, че имам 20-на минути да преведа парите и да се върна. И, естествено, какъвто съм карък, точно тогава всички банки бяха или с народ, или в обедна почивка, или с технически проблеми, или просто не предлагаха такава услуга (?!). Хеле, успях накрая, нищо, че си счупих краката от бързане - ръцете ми пречат, пък краката не ми трябват, нали така беше :Р Тия дни ще се цъкна и за Техническия.
В даскало пък гледахме "Тютюн". Доста важни неща от книгата са спестени и, ако не си я чел, много-много няма да схванеш на места. Е, аз даже до средата не съм я чела, а това мина в първите минути от филма :) Едва го изтърпях докрая- нещо не ме свърташе на едно място. Скъсах се да се въртя, само на пода не седнах...Ама после двете кафета добре ми дойдоха:)

P.S. Оня ден пък беше Цветница. Заедно с няколкото дръвчовци и плевелчета от friends, имен ден имаше и пра-баба! Жива и здрава да е, много я обичаме! {}{}{}