19-ят ми Великден си замина, без дори и да го усетя както трябва. Тоя празник, колкото и да е голям, нещо не може да се мери с Коледа и атмосферата и. Горкият :) Иначе си имаше всичко - шарени яйца, курабии и козунаци, които тази година не изчезнаха мистериозно от вкъщи още преди неделя (за миналата година отказвам да нося отговорност :)), sms-и, някои от които просто ме разбиха така, както "противниците" ми в боевете с яйца разбиха моите "състезатели"...Мдам, тази година не ми вървеше особено, да не кажа, че хич ме нямаше, ама аз съм си миролюбива натура, не обичам насилието и борбите :) Това ще да е причината сигурно :) Якото беше, че усетих пролетността на Великден, защото си бях на зеленичко при баба и дядо. Освен това, с Великден мина и РД - то на Ники (жив и здрав и ... както и да е), а на мен пък за пръв път официално ми честитиха имен ден. Хмм, досега само сме се бъзикали, че имам имен ден тогава, щото все пак не съм Величка (слава Богу!!!), въпреки че смислово са горе-долу еднакви, ама само дотам. Най-накрая ще взема да го празнувам и всички да са доволни :) Ее няма, майтапя се, хвана ли се някой :Р
Пък напоследък нещо много съм се размислила и май трябва да спра, щото почвам много особени неща да измислям. Сигурно е само временно, както предния път - все пак да си имаме приоритетите. То всичко си има плюсове и минуси, само че в случая не знам къде минусите са повече, но никъде няма нищо сигурно, така че...Пък и мисля, че знам за кое бих съжалявала евентуално повече, но сигурно и това не е сигурно :) Впрочем сега, докато пиша, май се върнах към предното си мнение :) А така...Току-виж съм се кротнала вече. Май съм на принципа "Не знам какво искам, но го искам веднага"...Всъщност, сетих се още едно нещо, което искам...вчера тати ми даде 1 негов сборник с кандидат-студентски задачи...около 1500 +/- иии...таковата...почти всички бяха отбелязани като решени!!! Еми и аз искам така! Нали уж нямало невъзможни неща?! Защо тогава не мога да стана по-умна?! Сигурно защото и това го искам веднага...some day maybe...Най-накрая май осъзнавам някои грешки и съжалявам, че не съм си прекарвала част от времето по по-различен начин...
Tuesday, April 25, 2006
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
1 comment:
Недей сега така, може в първи клас да си било тъпичко, ама нали видяхме, че до седми си наваксало? :Р
Хихи, ти да видиш Антон от немските колко задачи е решил... чак свят ми се завива и на мен.
Post a Comment