1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12!!!!!! (Part One)

Айде минаха балните истории вече. Ей, голяма лудница! И кво - цяла година подготовки (рокли, обувки, дрехи, бижута) и докато се усетя, балът беше свършил! Ама така е - хубавите неща бързо свършват. Само се чудя защо ни беше цялото това време за подготовката. То не стига, че цяла година само за рокли и прически ми се приказваше, ами точно преди бала вече не само се приказваше за това, ами и като се мълчеше беше ясно, че за тях се мисли пак :) Та да започна хронологично...
Няколко дни преди бала ми беше семейното изпращане. Още никъде не са ме изпратили впрочем, пък и където и да ме пратят, няма да се отърват така лесно от мен - пак ще се върна :) Бяхме доста народ на ресторант и ми беше супер веселко :) Видях брадчеда, който не съм го виждала сигурно от неговия бал преди 5 години - още хо-хубав е станал ( blushing), събрахме се родата...
После вече дойде и самият бал. Предварително си бях агитирала народ да дойде да ме види - Росен, Тошко, Бобчо и Коко - и нямах търпение да ги видя и да им се покажа. Естествено, във фотото се забавихме повече от час и по едно време вече пристъпвах от крак на крак да ходя вече към Градската да си видя хората , миличките ми {}{}{}{} И като ги видях после, ми стана супер весело и ме държа цяла вечер. Сигурно затова си изкарах толкова яко. Не стига, че ми бяха дошли на крака, ами и само ми повтаряха колко съм била хубава и ква ми била яка роклята :) И сега, 1 седмица след бала, още ми се повтарят тия неща, как да не ги обичаш :) Няма да забравя физиономията на Станчо, като се обърна и ме видя в Градската и първото, което каза, беше : Уау! Страхотна рокля! Много си хубава! Общо взето тогава всички само си казвахме колко сме хубави :) На самия бал (бях с Миро) беше малко странно да гледам всички с рокли, прически, костюми, като се има предвид, че досега само с дънки съм ги виждала. Имаше супер атмосфера на толерантност и приятелство между всичките към 240 ученици на випуска! Бяхме доста възпитани и интелигентни, нямаше никакви мизерии, даже охраната ни поздрави, че сме били много кротки :) А купонът беше на 6! Още в началото веднага на дансинга и до сутринта не мръднах оттам! Всички ни боляха краката от обувките и на сутринта ходехме като мумии, ама си заслужаваше. Иначе по едно време половината шляпахме боси - то се търпи до едно положение :) Към 6 без нещо отпрашихме за кафенце, на което бяхме адски заспали, и към 9 си бях вкъщи, защото таксиджията не успя нито веднъж от 2-та опита да ме забие някъде челно :) Първото, което направих, беше да се събуя, да се измъкна от роклята, да си махна всичките 14 фиби от тиквата и да си измия химиите пак от тиквата. Много неща все като първо свършени :) После, без да искам, дремнах 2 часа и отидох да гледам бала на МГ-то и да видя Тошко, преди да си изхвърчи за Германия...
to be continued... ( Винаги, във всеки час трябва да има матриал :Р)

The Best Of All...The CLASS!

Днес гадното ми настроение нещо липсва. Може би защото минаха част от събитията. В четвъртък с класната беше яко. Ходихме в Инкогнито и бяхме целият клас като никога! Отначало бяхме кротички, класната каза няколко думи и ни даде едни писания за спомен, при което доста зор ми беше, да не се разрева, ама се сдържах де. После като почнаха едни снимки, едно чудо, през цялото време само това правихме май...когато нямаше наздравици де :) Весело ни беше, само отвреме навреме се замислях и се хващах, че гледам народа покрай мен и си викам: Това ли са хората, с които скоро ще се разделим и може да не се видим повече? Не може да бъде! Толкова хора, всеки с интересите си и всеки със съвсем различно бъдеще от другите.Не мога да повярвам, че това е едно от последните ни събирания.....После в EAGLES пак бяхме доста, почти всички. Абе чудя се какво ни пречеше през тези 5 години да си излизаме пак така заедно! То като е задължително само май успяваме да се съберем всички. Може да сме различни, обаче заедно винаги си изкарваме яко. Държахме се така, все едно винаги сме излизали накуп...абе обичам ги тези хора! Всичките! По едно време се появиха и А клас от МГ-то, дето ги познавам повечето! С Ирена, дето сме били в един клас 3 години, го ударихме на гушкане и разправяхме как не ни се завършва и като и видях очите едни насълзени, червени и като му напуши и мен един рев! Милото ми внуче, порасна и то :) Иначе се прибрах след 4, ама преди 5.30 не заспах...пак нещо на рев ме беше избило и се чудех другия ден на моето изпращане как ще се сдържа да не рева на КЛЕТВА. През целите има-няма 3 часа, през които спах, си сънувах класа, не знам що...ама предполагам де :) Будих се милион пъти и в 8 сабахлян бях кукуряк, а си бях навила алармата за 12! Цял ден се оправях за изпращането ми от 6 вечерта - все пак нали трябваше да съм мноооого хубавка :Р И бях де :) Тъй ми казаха поне :Р Само да са посмели да лъжат, малиии! Програмата на изпращането беше тъпа и кратка, ама така е, като бързат да ни гонят вече :) Писнало им е сигурно :) Бях решила да се мисля за деветокласничка, която е далече от балове и т.н., за да не ми се дореве, и помагаше до момента, в който Калина изнесе реч за живота в даскало. Леко се насълзих и точно вече ми беше минало и мислех, че се е разминало, и я видях (вече не на сцената) да плаче при Тешо. Е, тогава вече ми гръмна бушона и...И се успокоявахме двете после :) На КЛЕТВА толкова се стараех да не се разплача (ама много съм чувствителна бе значи!), че забравих да си мисля, че съм 9. клас :) Мина безаварийно, добре че никой не ревеше или поне не видях...Само се гушкахме и се чудех на мен ли се случва. После снимки, купонче у Антоний с 10-на човека и покер с алкохолни залози, ретро и малко чалгийка...яко беше, само да не ми се беше спяло така и лещите ми да не бяха се замъглили така гадно :)
Такива неща...Тия дни тематична песен става Bob Sinclar - World Hold On...Спри се, бе, спри се бе еееееей! А като поздрав към себе си ще приемам само Константин - Ти си само 8. клас :)))

Ред сълзи, ред сополи...

Май месец. От около 2 седмици ми е едно такова странно, граничещо на моменти с гадно, ама само граничещо...засега. Съвсем скоро нищо, ама нищо няма да е същото :( То вече почна да се променя, но още не съм го усетила чак толкова и сигурно няма и да го усетя веднага, но постепенно нещата ще се променят. Мразя такива промени! Ето - другата сряда, демек след само няколко недостатъчни дни, е 24. май - Денят на буквичките, любим на всички първолаци, които тогава получават първите си дипломи и се чувстват някакси по-големи. Е, аз не съм се чувствала по-голяма тогава, но определено беше голям празник. А сега...сега е друго. Минали са цели 12 години (по-голямата част от живота ми), откакто бях момиченцето с панделка на главата, черна поличка на бели точки и бяла ризка, "заспало" на снимката с дипломата си за завършен първи клас. Мама и тати се пръскаха от гордост всеки път, когато учителката от занималнята им казваше: "Имате златно дете!", така че на каратовото детенце просто нямаше как да му се размине сладкарницата за края на учебната година. Все едно беше вчера. Тогава беше просто едно добро начало, а сега е един добър край. Само че аз мразя краищата. 12 години от живота ми, в които се промених толкова много, са пред своя край. Намерих адски много приятели, хора, с които се променяхме заедно, растяхме заедно и минахме през какво ли не - периода с куклите и миришещите картинки, различните изпити, многото първи неща, купоните...И като си помисля, че много от тези хора сигурно никога вече няма да ги видя (crying)! Просто с най-близките ми хора от бившия клас почти не се виждаме вече и даже не ми прави впечатление - нещо, което ми беше невероятно в 7. клас...Не искам да става така и сега, но ме е страх, че може да стане...И ако първи клас сякаш е било вчера, то 8. клас пък сякаш беше тази сутрин. Събрахме се един страхотен клас, в който няма нито един човек, който не ми е приятен - всичките са невероятно весели и забавни, но и изключително интелигентни; хора, с които можеш да си на кафе или на купон и да си говориш както за купони и дрехи, така и за литература, история, наука...Да, случвало се е - купона, на който в 1-2 през нощта спорехме дали скоростта на падане на камък и лист хартия е различна(голям смях беше!), кафето, на което обсъждахме причините за провала на Априлското въстание или пък напоследък многото кафета, на които решаваме задачи...Тези хора са свидетели как се променях с времето, те са хората, които знаят всичко, което ме е вълнувало и ме вълнува, с които сме споделяли интереси и опит от всичко първо...Изобщо не мога да кажа, че няма да ми липсват, защото това ще е една от най-големите лъжи, които съм казвала! Майтапите в класа, които едва смогвах да запиша, рождените дни и купоните, супер лудите хижи, макар и малко...Така че напоследък гледам да грабя с пълни шепи, че после няма. Ходя си на даскало, на почти всички мероприятия - 40-годишнина на даскалото (да не казвам кво ми беше при включването от Дармщат:), заря, освещаване на новото знаме на даскалото...Бая емоцийки се събраха. Отделно, че тая година си взех всички печатни носители - списания, вестници на "Ромен Ролан":)
А днес беше последният ми учебен ден. "Учебен" е силно казано, защото от повече от месец ходим избиратело (най-често си избираме скейтърското :)), а в час само си лафим или цъкаме карти (аа да, тези хора ми научиха и 3-5-8 да играя, за което съм им тоооолкова много благодарна :)) Така че днес се изтрепахме от снимки, станахме разногледи направо - тва 3 фотоапарата да те снимат едновременно не е шега работа. Пък и нещо доста фотогенична съм станала пак :Р Скоро ще може да се насладите и вие :) Довечера пък сме на кръчма с класната и после на дискотЯчка (не знам дали с класната :), утре е изпращането...Днес си взех последните парцалки. След цяла седмица обикаляне по около 6 часа дневно в следващите месеци не искам да видя магазин под никаква форма! Ама поне ще съм хубава пък :Р
Тия дни ще се размажем!!! Почвам от днес...

Нова любов!!!

Мдам, попрехвърлих се леко...Мнооого ме кефи! Размазвам се направо...Те са 2 всъщност. Отначало не бяха много равностойни, но сега им се кефя почти по равно. И за да няма скрито - покрито, ето ги и тях:
1. Schiller - Leben (I Feel You )- тази е първоначалната :) Отначало ме кефеше много повече от другата, но сега май се изравниха. Не съм сигурна...
I feel you.
I feel you
in every stone,
in every leaf of every tree,
that you ever might have grown.

I feel you,
in every thing,
in every river that might flow,
in every seed you might have sown.

I feel you (5x)

I feel you,
in every vein,
in every beatin' of my heart,
each breath I take.

I feel you, anyway,
in every tear that I might shed,
in every word I've never said.

I feel you (4x)

I feel you,
in every vein,
in every beatin' of my heart,
in every breath I'll ever take.

I feel you, anyway,
in every tear that I might shed,
in every word I've never said.

I feel you (5x)

2. Пак той - Schiller - Der Tag (Du Bist Erwacht) - 2-3 пъти слушане и успя да догони първата. Ама верно е странна. Като я слушам, очаквам всеки момент да зацепят едни китари, ама неее :) Обаче и тя ми вкарва малко параноя, чак страх ме хваща понякога :) Не знам що като я слушам, си представям някаква супер мрачна и празна стая, самота и смърт, противно на заглавието...хмм, има ми нещо...Обичам такива песни, кефи меее :)
Та тва са ми двете последни мании от музикална гледна точка. Вие кво си помислихте в началото? :) Старата любов ръжда не хващала викат :Р

Великден, etc.

19-ят ми Великден си замина, без дори и да го усетя както трябва. Тоя празник, колкото и да е голям, нещо не може да се мери с Коледа и атмосферата и. Горкият :) Иначе си имаше всичко - шарени яйца, курабии и козунаци, които тази година не изчезнаха мистериозно от вкъщи още преди неделя (за миналата година отказвам да нося отговорност :)), sms-и, някои от които просто ме разбиха така, както "противниците" ми в боевете с яйца разбиха моите "състезатели"...Мдам, тази година не ми вървеше особено, да не кажа, че хич ме нямаше, ама аз съм си миролюбива натура, не обичам насилието и борбите :) Това ще да е причината сигурно :) Якото беше, че усетих пролетността на Великден, защото си бях на зеленичко при баба и дядо. Освен това, с Великден мина и РД - то на Ники (жив и здрав и ... както и да е), а на мен пък за пръв път официално ми честитиха имен ден. Хмм, досега само сме се бъзикали, че имам имен ден тогава, щото все пак не съм Величка (слава Богу!!!), въпреки че смислово са горе-долу еднакви, ама само дотам. Най-накрая ще взема да го празнувам и всички да са доволни :) Ее няма, майтапя се, хвана ли се някой :Р
Пък напоследък нещо много съм се размислила и май трябва да спра, щото почвам много особени неща да измислям. Сигурно е само временно, както предния път - все пак да си имаме приоритетите. То всичко си има плюсове и минуси, само че в случая не знам къде минусите са повече, но никъде няма нищо сигурно, така че...Пък и мисля, че знам за кое бих съжалявала евентуално повече, но сигурно и това не е сигурно :) Впрочем сега, докато пиша, май се върнах към предното си мнение :) А така...Току-виж съм се кротнала вече. Май съм на принципа "Не знам какво искам, но го искам веднага"...Всъщност, сетих се още едно нещо, което искам...вчера тати ми даде 1 негов сборник с кандидат-студентски задачи...около 1500 +/- иии...таковата...почти всички бяха отбелязани като решени!!! Еми и аз искам така! Нали уж нямало невъзможни неща?! Защо тогава не мога да стана по-умна?! Сигурно защото и това го искам веднага...some day maybe...Най-накрая май осъзнавам някои грешки и съжалявам, че не съм си прекарвала част от времето по по-различен начин...

Бални истории

Вчера си взех роклята и другите джунджурии. Донесоха ги най-накрая. С риск да стана банална: тъмночервена рокля, точно каквато исках като цвят и модел и то от първия магазин, първата и единствена, която пробвах. Не може да бъде! :) И все повече се убеждавам, че съм човек на ирониите - обувките ми са точно каквито само преди година си казвах, че трябва да си луд, за да си вземеш такива - златисти! Мда, звучи малко ужасно, но стояха много по-добре на тази рокля дори от черните. Ама наистина доста и пасват, единодушни бяхме. Иначе, таковата, ммм...роклята ми стои много добре (blushing). Който не вярва, да пита мама и тати, ама не вярвам да кажат нещо по-различно :) Като я облякох пред тати, който не я беше виждал дотогава, той направо зяпна, каза, че наистина е много хубава и ме гледа сума ти време :) Абе хубава съм си в нея, няма какво да се лъжем сега :Р Хихик...айде свършиха минутките за реклама. Тия дни ще трябва да викна четата вкъщи, да ме видят и те и да си кажат експертното мнение. Мнооого да внимават, че не гарантирам :) Аз тях вече ги видях с техните. Много са ми хубавки {}
Днес се записах за предварителния в Софийския...Като отидох, се оказа, че имам 20-на минути да преведа парите и да се върна. И, естествено, какъвто съм карък, точно тогава всички банки бяха или с народ, или в обедна почивка, или с технически проблеми, или просто не предлагаха такава услуга (?!). Хеле, успях накрая, нищо, че си счупих краката от бързане - ръцете ми пречат, пък краката не ми трябват, нали така беше :Р Тия дни ще се цъкна и за Техническия.
В даскало пък гледахме "Тютюн". Доста важни неща от книгата са спестени и, ако не си я чел, много-много няма да схванеш на места. Е, аз даже до средата не съм я чела, а това мина в първите минути от филма :) Едва го изтърпях докрая- нещо не ме свърташе на едно място. Скъсах се да се въртя, само на пода не седнах...Ама после двете кафета добре ми дойдоха:)

P.S. Оня ден пък беше Цветница. Заедно с няколкото дръвчовци и плевелчета от friends, имен ден имаше и пра-баба! Жива и здрава да е, много я обичаме! {}{}{}

В чакане на Сънчо снощи...

1. Infernal - From Paris to Berlin
2. Marc et Claude - Tremble
3. Paul van Dyk - For An Angel
4. Paul van Dyk - Crush
5. Paul van Dyk - Nothing but You
6. IIO - Kiss You
7. Savage Garden - To the Moon And Back
8. Everything But the Girl - Missing
9. 3 Drives On A Vinyl - Greece 2000
10. Tom Novy feat. Lima - Take It
11. Benassi Bros - Hit My Heart ( много е яко на слушалки )
12. Paul van Dyk - The Other Side
13. ATB - Ecstasy
14. Cool Cut - Please Let Me Know
15. Deep Dish - Say Hello
16. Tiesto - Traffic
17. Faithless - Insomnia ( абе яка си е песничката, кефи ме, ама ми докарва параноя май :) Отначало ми звучи точно като бавно падане на капки вода по нещо и се сещам по филмите как чуват нещо такова иззад завесата в банята. Брр...А пък гласът после и текстът са ми леко зловещи :) Няколко пъти съм се будила на тая песен и я свързвам с едно среднощно време, а отделно ми напомня и за PHOBIA :)
18. Rihanna - SOS (Rescue Me)
19. Headaway - What Is Love
И в 1.30 а.м. ми писна. Не ме приспаха въобще, изобщо, даже хич. И после още поне 30 мин съм се въртяла в пози, които ми напомнят за въпроса: По колко кокала чупите, за да спите удобно? Пък мама ме обяви за нещо като кучето на Павлов, щото като светна лампата, и реших, че ми е време за WC. Абе накратко: повече никакво лягане в 11.40!!!

още поводи

Такааа...Тая думичка си изпълнява ролята на увод и на преход към нови подтези доста успешно. Трябва да я пробвам в някое писание по литература :) Та такааа...
Вчера дядо имаше рожден ден. Жалко, че е далече и само по телефона го поздравихме. Еей, кви неща ми е разказвал...Особено това лято. Една вечер даже, както си лафехме, без да се усетим беше станало към 1.30. А като бях малка, редовно ни измисляше някакви по-раздвижени игри - нали е бил учител...Да ни е жив и здрав - много си го обичаме!
А пък снощи, докато заспя, се приспивах с разни песнички. По принцип действат безотказно, но снощи бяха с обратен ефект - хвърлиха ме в размисъл. Как може една-единствена песен да ме прехвърля в друго време, на друго място, и защо точно тя?! Илюстрирам :Р
1. Cool Cut - Please Let Me Know - напомня ми за лято 2005 и по-точно за PHOBIA. Може би защото май за пръв път там я чух. Косвени препратки, заради 1 quit в mIRC...
2. Savage Garden - To the Moon and Back - не знам защо точно тя от всички онази вечер, явно защото си спомням, че на нея просто се разбихме. Септември, 2005, retro party в PARALAX, станал направо символно място за мен. Винаги се сещам за огромната тайфа, която бяхме ( най-вече за компанията от няколко човека) и как се размазах. А се чудех дали да ходя...Тогава започна всичко...Обичам я тази песен!
3. Everything but the Girl - Missing - тази зима...доста се вписваше текста по едно време...
4. Morandi - Love Me - октомври - ноември, нет, хора...един...
5. IIO - Kiss You
I'd wake up, and make love to you if i had you
I would touch you so much, but I'm not allowed to
What I hate is to wait, but in this case I'm patient
I'm discreet, I'm not weak, I just need the moment
He wants me, he wants me not I want everything he's got
If I leaned over and tried to kiss you
Would I be wrong, after so long to kiss you
Would you pretend, we're only friends, if I kissed you
At least I can dream of you in a scene, when I'd kiss you
On one hand, we are friends, but still my mind wanders
Through side streets and alleys, I just keep growing fonder
To stop me is not easy, can't stop a lion from hunting
I'm focused, I won't miss, there's no control of some thïngs
Кой както го разбира. Аз го разбирам погрешно...отчасти...
***
Айде стига толкова, че някои неща край нямат...

Ааауууу

Схванат ми е вратът :) Честно. Цялата дясна половина. И как болииии. Цял ден съм принудена да гледам само наляво и напред. То лошо няма, ама писва :) Ето, сега ТВ-то се пада зад мен, ама леко вдясно - обръщам се цялата. Хаха. Не знам какво е било това екстремно спане снощи, ама явно добре съм се постарала. Може да съм сънувала, че съм йога...Пак късмет тогава, че се събудих по гръб, а не на ръце, да речем :) Да не разправям как съм правила коремни преси с главата наляво, че ще се повторя...толкова и правих - ще наваксам тия дни. Сега отивам да спя...утре може да е интересно събуждането :) Пък и какъвто дъждец вали...ауу

Тати има рожден ден! :)

Честит Рожден Ден - юбилей на мойто си тати! :) От сърце му желая да ми е жив и здрав, много усмивки, успехи, сбъднати мечти и да е все такъв невероятен ЧОВЕК! Надявам се поне малко да съм допринесла денят му да бъде незабравим. Мисля, че снощи добре го разсъних с подаръка след 12 :) И тази година не пропуснахме станалия традиция Сан Суси с тази разлика, че този път аз бях личният шофьор :)
Надявам се никога да не те разочаровам. Каквото зависи от мен, ще го направя, само да си щастлив! Заслужаваш - малко са такива хора като теб! Love YOU и благодаря!...

Time goes by so slowly for those who wait...

Май почвам да се изнервям на моменти. Впрочем, "изнервям" е твърде силна дума, ама да кажем, че почва да не ме свърта. Те май са синоними...who cares...Не знам какво и дали, не знам кога...побъркващо си е. Може утре, може след 1 седмица, може и след 2 месеца обаче :( Още повече, че на моменти си мисля едни неща...много реалистично изглеждат :( Ами ако се сбъднат? Кво правим тогава? Не е невъзможно - всичко е 50 на 50. Е, сигурно има някой и друг процент в полза на едната страна, въпросът е в полза на коя...Страх ме е, че може да е в полза на другата...Страх ме ееее! Искам и аз като вас, бе, хора! Искаам!

***

P.S. Поредният Овен - Клим. Днес порасва детето :) Супер луд човек със странно чувство за хумор и уникални физиономии. Хаха, курса ми за SAT, фронтално :) Също и инициатор на "мацко" :) Мдаа, кви времена...миналата година...докато (blush)...:) ЧеСтиТ РОжДен ДеН :)

Айде още честитки

ЧРД на Мария, че и на Марина! Тук стана като ТВ Планета вече с тия поздрави. Стига сте имали рождени дни и вие, засрамете се!!!:)
Аз пък днес съм умна - мога да си решавам задачите:) Дано само не се случва през ден, щото иначе утре се очертава да е смотано:) Само дето тия дни нещо не ми върви на карти...затова пък славата ми от миналата седмица винаги ще се помни:) Тва да ти се падат 5 коза от 6 карти и то от асо надолу всичко не се забравя лесно:) Ще видят те утре "Завръщането". Ама си личи, че даскалото е към края си вече. Напоследък само свободни, пък в тия, които не са, играем карти или си лафим. И колкото и лесно да са пишели 6-ци досега, като тая година няма друга просто. "На тебе 6, щото ще ставаш журналистка, а на теб щеше да е 6, ама като играеш карти - 5":)) Или пък даскалката дава контролна и си излиза за целия час и тогава учебниците за пръв и последен път влизат в употреба. Абе яко е, нищо че все едно те мислят за кретен, като ти пишат 6 само защото си направил план на 2 страници. Ама кво пък..."И ко кат съм смотан" :Р Не искам пролетна ваканцияяяяяя (е, лъжа малко)...Не ми отнемайте от всекидневните предиобеди или следобеди (според зависи) смях, картите, кафетата, бисерите, атмосферата, ХОРАТА...Ама 10 дена почивка (от какво ли?!) няма да е много зле:) Айде почвам да млъквам вече...

***

Please let me know...PLEASE!

Само да добавя (нищо общо с предния post - радвайте се:))

Абе честит рожден ден на Гошко, бе:) Жив и здрав, все така умен и точен. А като си помисля какви врагове бяхме в бившия ми клас...е не врагове чак..детинщини разни, ама доста се поступвахме:) На майтап, де, колкото и да не личеше понякога...Еех, този див, див 5., 6. и 7. клас:) Ама се очовечихме, доколкото е възможно в "Ромен Ролан" пък точно. Поне войни няма вече и сме много кротки:) Та честито му пълнолетие ('88 е детето) и скоро чакаме книжката:)

Тъпа съм!!!

Как може да съм толкова смотана!!! То сигурно и още може даже...хич няма да се учудя! Ако някой случайно чете и не се е сетил - досега решавах задачи...мдаа. Б** тия умрели теми д***а! Вярно, че са от списание "Математика" и е нормално да са гадни, ама също е вярно, че наистина са давани на изпит...Освен това е вече края на март...еми къде съм тръгнала? Баси, така ли пък аз точно се извъдих най-смотаната! И за да не се ядосвам с по-трудните задачи, реших първо за загрявка да почна с по-лесните...уж - тема за матура за...ТЕХНИКУМИ и СОУ! Решавах квото решавах и на едната задача забих!!! Пък е елементарна! Не вярвам да е сбъркан отговорът, въпреки че просто няма отде да излезе това, но...много знам пък аз точно. Еми ей така като стане и все така става значи пък! Точно се надъхам, че мога да решавам задачи, и се почва един дълъг период на творчески застой. Толкова мога явно:( Само амбиции, амбиции, амбиции...така ли пък всички са адските гении по тия изпити? Защо те могат, а аз не? Сигурно на трето класиране даже и в Тракийския няма да вляза. Пък дори и да вляза някъде, най-много да изляза преждевременно.
А едно време бях умна...май...сега само на хартия:( Абе чак до рев се ядосвам! Както винаги впрочем! Дам, освен че съм тъпа, съм и лигла - при мен всичко, което не ми трябва, е по много. Ако сега се майтапех, щях да кажа нашумялото: "И ко кат съм смотан?!"...е да, ама не се майтапя. И кво ли? Ми едно голямо НИЩО! Ей тва...
Сега отивам да тичам с тати на Аязмото - точно да си избия яда. С толкова излишна енергия с по-малко от 10 обиколки да не съм посмяла да се върна! Поне да си приложа ината, където трябва.
ТЪПА СЪМ! СМОТАНА СЪМ! ТЪПА СЪМ! СМОТАНА СЪМ!
И не ми казвайте, че не е така - така е:((( хлип:((( Защоо???:(((

Party Time

Ама какъв кукуряк съм след тия безсъници снощи! Ама то от безсънна нощ до безсънна нощ има разлика като от to the moon and back. Да му мисля утре как ще ставам в 6.30. Иначе снощи, след като цял ден не се прибрах вкъщи, щяхме да ходим на EAGLES. Еми да, ама размислихме и първо отидохме на кафе, а после щяхме да ходим на някакво купонче на другия край на града (не, че е много голям:)). Само че преди това трябваше да изчакаме момичето с апартамента и си повисяхме кротко и послушно в една градинка около 2 часа. Нищо против да се хиля под открито небе посреднощ с тия диваци, ама въпреки пролетното време, след този нищожен в сравнение с дългата човешка история период никой вече не беше същият...демек умряхме от студ и срещнахме известни проблеми с мобилността си, за щастие временни - само до момента на пряката среща с излъчващ топлина предмет, а именно радиатор. Хвала на технологичния прогрес, че в противен случай, докато кремъкът беше дал резултат, щяхме да сме в 1 по-добър свят...еее няя:) Иначе беше яко - музичка, лиготийки...сутринта само минах през нас да си взема нещата за курса...пък тааам...никога не съм била толкова заспала, докато пиша...чак да сънувам даже...пък кви глупости "преписвах"...лудница. После малко на кафенце с Тони. Откога не сме излизали с нея, не можахме да се наприказваме. Явно трябва скоро пак:)
Айде да ходя да поумнявам...няма шанс, нямаааа...

:)

Всичко е ОК вече:) Още от снощи. И както винаги след подобно "залязване", идва голямото лигавене :) Днес се скъсах да цепя глупости и да слушам такива. Просто по някаква случайност (която при нас е по-скоро закономерност) днес девизът на всички беше: "Нормален?! Кой, аз?!" И всичко ми беше в пъти по-смешно от обикновено...Освен това трябваше да правя класна по математика, обаче ме освободиха заедно с още народ:) А ние бяхме станали от кафе, за да отидем да я правим, щото се оказа, че ще я правим по време на свободния...Отиваме и кво - още отваряме вратата и чуваме (а и виждаме де:Р): Ааа вие сте освободени. Демек изгониха ни :Р То не че щеше да има къде да седнем...Човек (аз де:)) веднъж да иска да прави класна и да го лишат от тоя неземен кеф! Ми щом е решила :Р Уби ми последната класна по математика! Уби всичко детско в мен:) Напук след малко отивам да решавам задачи и да се правя на лапе:) То пък щото ще ми е много трудно...второто де:)

Пролетно...

Вчера дойде Първа Пролет...в 20:26. Отворихме и, настанихме я, черпихме я една студена...нееее, не вода....бира, на нея и хареса, пи втора, трета, n-та...и, таковата, наложи се да поостане. Така като гледам, скоро няма да си тръгне. Има-няма няколко месеца:) Иначе не дойде с празни ръце - донесе едно топло време, едно слънце, пак пролетните блузки...Щом сутрин към 8 се търпи навън известно време с голи рамена и блуза от материята тип "кой-кого", значи ...Донесе и нова порция свободни в училище: вчера 4 ( профил), днес 2-3, което се отразява добре на икономическото състояние на дребния бизнес, демек кафетата наоколо. И ние не роптаем много. Днес, странно как, се събрахме към 10-на човека от класа ( ударението е на втората сричка, въпреки че не е грешка, ако е и на първата:)) на кафето - събитие, което се запомня с редкостта си. Но пък майтапите там си бяха нещо обичайно :)
Напоследък съм много горда, че станах малко по-организирана, а и не ми е голяма трудност - зарибих се пак с алгебрата, правя си гимнастичка на всеки час, чета си "Тютюн". Сега не знам какво правя на компютъра пак (Ша праа кот си искам!:Р), но и с това се справям горе-долу - просто като помисля как ме е яд после, че съм си пропиляла пак няколко часа, изобщо не сядам. Веднъж инатът ми да действа в положителна посока. Обаче от няколко дена, най-късно от събота сутринта, ми е едно смотано на моменти. Става ми супер виновно. Имам чувството, че понякога наистина съм такава, каквато не искам, а дори не се усещам! Дано не си го мислил наистина! Още по-гадно ще ми е, ако действително се чувстваш така. Но нека ми е гадно, искам само да си щастлив!!! Старая се, старая се, старая се, но явно не достатъчно. Знам ли, имам чувството, че не ти давам достатъчно, че не оправдавам очакванията ти, че заслужаваш много повече от това, да имаш мен:( ( И пак се разревах мамка му! И точно сега да пуснат по радиото Red Carpet - Alright! А стига бе!!!) Толкова съжалявам! Явно това, което искам да правя, независимо от добрите намерения, излиза по съвсем друг начин:( Наистина не искам да е така и наистина адски много те обичам! Не можеш да си представиш колко...тате...

Пак ваканцийка

От вчера пак съм във ваканция, тоя път грипна. Хаха, в класа, пък и не само в моя, едни болен няма, ама както и да е - щом я дават, няма да се дърпаме пък сега. 2 дена повече почивка добре ще ми дойдат. Днес се очакваше да спя мнооооого, ама много много, като за рекорд...знаех, че мога, ама...ама...в 10.30 бях на крак и то съвсем от само себе си. Стават грешки понякога....другия път ще се старая повече. Поне имах време за всичките глупости, дето исках да правя. Четох книжки доволно много, въпреки че и на повече не бих отказала - "Тютюн" и "Мечо Пух" - не се смейте - на немски е:Р Въпреки че може и "неизживяно детство" да се нарече. То тва мойто детство кога ли ще го изживея. Имам чувството, че цял живот ще си повтарям първите 7 години:) Още си чета "Мики Маус"-ите, които съм препрочитала средно пооколо 1748960395769350987 пъти всеки, а те са горе-долу също толкова:) Иди после обяснявай, че си на 19 години...Поне анимацийки напоследък не гледам ( ама щото само ги повтарят и ги знам наизуст, не за друго :Р)
Отделно пък и малко задачи реших ей сега...ама малко...ама пък можеше и толкова да не са :Р ама добре че бяха...пък ако бяха и повече...ама ай ся :)
Ама май най се кефя, че се сцепих от коремни преси днес. Скъсах се, счупих се даже, разбих се и после се размазах и сега ще си ходя размазана и счупена и т.н. Бях решила на всеки кръгъл час да ги правя. Не че стана точно така, ама пак добре беше - в 13.50, 14.50, 16.00 и 18.40 по 30 цели, 50 половинки и между тях малко въженце за почивка. Предните 2-3 дена пък по 40 мин въже и малко коремни преси. Ша стаам чувек!...или нещо такова...
Пък днес и покарах малко колата. Леле, кой идиот ми е дал книжка!:) Преди карах доста по-добре. Пък вечер, когато почти нищо не виждам и карам малко на фантазия, е просто лудница - не пропускам дупка. Аз...таковата..то и през деня така...амм...ама по-малко :) Скоро май ще се наложи да си лепна на стъклото "Чудиш се кой ми даде книжка? Ми то и аз тва се чудя..."

КОНЕЦ :))

***

Искааааам (blushing)...ама няма...има, ама...защото...пък може и...

An Tagen wie diesen

Еми кво да кажа...събота късен следобед. Мързелът пак почна да взема връх, но смятам да му тегля ножа ей сега и да пореша малко лесни задачи за вдигане на самочувствието:) Иначе прочетох веднъж темата по география - "Води". Абе нещо не вървят май. Не са много гадни, ама много време стоя на една тема, а остават тоооооолкова ( :Р) много. Даже отвреме навреме се чудя дали да не ги зарежа, щото пък ми ядат от времето за задачи, ама няма - щом съм почнала...нищо, че е малко безсмислено. То пък и с математиката щото е перфектно...Луд умора няма.
Абе вместо да пиша глупости, си признавам, че нямах намерение да post-вам каквото и да било, щото нищо интересно няма. Затова да карам по същество, а горното да се възприема като своеобразен предговор, целящ да заблуди врага. Аз, обаче, съм кротко чеве, нямам врагове. Ааа, имам, имам, ама нека ме мрази - аз нея не я, нито пък ще я видя някога, пък и I'm not guilty. Ъъъ, Земя вика Ади - айде влез си в орбитата, бе, хаймана!
Та такова...предвид на обстоятелствата и историческото време викам да пратя една честитка на Тошко за имения ден по въздушна поща с моя самолет, който си взех на лизинг за по 50 стинки на месец и ще изплащам 3 живота подред, ама си заслужава - не знам що, но така усещам. Та, Тоше, за да няма copy-paste от ICQ, просто ти казвам Have Fun, Enjoy и да почерпиш:) Туй то удивителен знак двуеточие обратна скоба
(Липсата на запетаи е съвсем нарочна и декларирам, че е допусната в един от редките моменти, в които съм в пълно съзнание и в присъствие на всичките ми духове) многоточие

One step closer to the end

Получили са ми хартийките в Германия!!! Още вчера. И аз им давах към седмица път...ми че идеално:) Сега остава само да чакам...не че досега не правех същото: чаках да свърши срокът в даскало, чаках да ги легализират, чаках да пристигнат...Целият ми живот минава в чакане, ей:) Сега, например, чакам да се attach-не една mp3-ка на mail-a:) После още няколко. Тааа...щом са рекли, ще чакаме. Как няма! Месец - месец и нещо и би трябвало да почнат да пристигат гълъбите. Само да внимават какво ще донесат, да не вадя отсега още казана. Ама не, просто като си помисля, че може да ми кажат, че не ме искат да им се мотая там, и...АААААА! Искайте ме, бе, хора, искайте ме! Вижте аз как ви искам - правете като мен:) Освен да им направя една магийка за замъгляване на съзнанието, че поне да си увелича шансовете. Пък имам и опит с VOODOO ( Емка ще потвърди :Р) Абе с 2 думи ( повторени няколко пъти):
МОЛЯ ВИ! МОЛЯ ВИ! МОЛЯ ВИ! МОЛЯ ВИ! (айде стига толкова съм досаждала:)
***
I've been waiting
And I'm still waiting...
***
P.S. Извинявам се на аудиторията, че пак им намилам на главите това, което вече сигурно ги докарва до лудница. Сигурно ви е писнало, ама...ама...10х ви все пак, щото и още ще се налага:)) Май трябваше да предупредя предварително, че темата не е за отегчени, лесно отегчаващи се или налитащи на бой хора...е, пропуснала съм :Р Пък от утре с охрана...