Вчера дойде Първа Пролет...в 20:26. Отворихме и, настанихме я, черпихме я една студена...нееее, не вода....бира, на нея и хареса, пи втора, трета, n-та...и, таковата, наложи се да поостане. Така като гледам, скоро няма да си тръгне. Има-няма няколко месеца:) Иначе не дойде с празни ръце - донесе едно топло време, едно слънце, пак пролетните блузки...Щом сутрин към 8 се търпи навън известно време с голи рамена и блуза от материята тип "кой-кого", значи ...Донесе и нова порция свободни в училище: вчера 4 ( профил), днес 2-3, което се отразява добре на икономическото състояние на дребния бизнес, демек кафетата наоколо. И ние не роптаем много. Днес, странно как, се събрахме към 10-на човека от класа ( ударението е на втората сричка, въпреки че не е грешка, ако е и на първата:)) на кафето - събитие, което се запомня с редкостта си. Но пък майтапите там си бяха нещо обичайно :)
Напоследък съм много горда, че станах малко по-организирана, а и не ми е голяма трудност - зарибих се пак с алгебрата, правя си гимнастичка на всеки час, чета си "Тютюн". Сега не знам какво правя на компютъра пак (Ша праа кот си искам!:Р), но и с това се справям горе-долу - просто като помисля как ме е яд после, че съм си пропиляла пак няколко часа, изобщо не сядам. Веднъж инатът ми да действа в положителна посока. Обаче от няколко дена, най-късно от събота сутринта, ми е едно смотано на моменти. Става ми супер виновно. Имам чувството, че понякога наистина съм такава, каквато не искам, а дори не се усещам! Дано не си го мислил наистина! Още по-гадно ще ми е, ако действително се чувстваш така. Но нека ми е гадно, искам само да си щастлив!!! Старая се, старая се, старая се, но явно не достатъчно. Знам ли, имам чувството, че не ти давам достатъчно, че не оправдавам очакванията ти, че заслужаваш много повече от това, да имаш мен:( ( И пак се разревах мамка му! И точно сега да пуснат по радиото Red Carpet - Alright! А стига бе!!!) Толкова съжалявам! Явно това, което искам да правя, независимо от добрите намерения, излиза по съвсем друг начин:( Наистина не искам да е така и наистина адски много те обичам! Не можеш да си представиш колко...тате...
Tuesday, March 21, 2006
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment