Мразя я тая JAVA вече! До гуша ми дойде от нея! Нищо не схващам, нищо не мога да направя...!!! Не знам колко време вече се мъча да напиша програма от 10 реда и не мога да ги разкарам тия скапани грешки и тва си е! Баси - 10-на реда програма и най-малко 2 грешки! Аа, да, случи се няколко пъти да има само по една...ама няколко пъти! И то ебати и грешките: "Махни тая скоба" - махам я, "Тук трябва да има скоба - сложи я"!!! Еми майната ти! Какво искаш последно?! На идиот ме прави значи... Не знам аз ли съм дефектна нещо, ама ей такива неща не ми влияят стимулиращо - напротив! Бяс ме хваща, та чак ми се реве даже!!! Откъде да дойде тоя стимул?! Четеш, четеш, четеш и накрая пак гледаш като идиот! Еми аз така мога да гледам и без да чета, баси! Никакъв напредък - нищо! Понякога наистина сериозно се замислям дали това е за мен. А ще се местя "Информатика", Господи!!! От една страна, няма такова нещо като "Не е за мен" - това е по-скоро мързел. Нали уж успехът бил 1% талант и 99% труд?! Е, що не става тогава?! Явно трудът не е достатъчен. Съгласна съм, ама как да е достатъчен, като все стигам до ей такива задънени улици?! Как да продължа? Грррр...побърквам се! Да бях учила икономика... с тая история, философия, право щях да цъфна и да вържа отвсякъде! Баси, за нищо не ставам... Аа, да, може би за английска филология. Хах! И да стана даскал после... А и мразя да пиша есета! Ама нали "Ромен Ролан" е елитна гимназия. Ами значи мога и само с нея да си остана, хъх!
Защо все така става? Аз ли съм най-големият идиот, че само аз не ги разбирам нещата?! Нито са събрани само гении в тоя университет, нито нищо. Много учене му е майката (бащата не знам кой е). Еми ето - пробвам да уча и кво става - не мога да продължа...Уфф, как се оправяте вие,бе?! И тоя нещастен TUD!!! Няма да е зле поне веднъж някой наистина да ми обясни нещо и то това, което го питам, а не това, което той си знае, и после да се чудя що не съм разбрала пак. Ако можеше и най-първата ни програма на JAVA, ама най-най-първата, да не е с 2 страници само условието! А тюторите...и тях ги мразя! Вместо да ми повтаряте 100 пъти колко съм тъпа, можехте да ми ги обясните тия неща, като сте толкова остри - нали затова сте там! А не, като ви питат нещо, да кажете: "Ами не съм сигурен, трябва да проверя..." То да проверя аз и сама мога! Ама после аз съм тази, която не разбира! Добре, че сте вие!
Мразя JAVA (поне в момента)! А ми е интересно (не знам как става тоя номер) и искам да мога!!! Искам - кефи ме!!! Грррр... никога няма да стане....
System.out.println("Да бях учила икономика, мамка му!!!");
5 comments:
скъпа Владислава,
чета редовно блогчето ти и много се забавлявам. четейки този пост, реших да ти пиша, защото не само ти имаш подобни моменти. гарантирам ти за още един човек (аз!), а пък май и други са така, но не смеят да си го признаят. и аз така се притеснявам, че ще си остана само с гимназията, поне е елитна ... и че трябваше да уча английска филология:)
а за учителите, тюторите и другите динозаври си права, повечето не разбират това, което преподават, но понеже са се натискали (а не защото имат усет към нещата), са им дали някаква диплома.
затова най-добре започни от най-простите (ама наистина прости) задачи, за да стигнеш до онази с двете страници условие (нищо, че се пада първа) и да продължиш със следващите.
мен лично си ме дразни другият адски номер: в клас да решаваме лесни упражнения, а на изпита да дадат развитието на упражненията, тоест по-сложни.
за тези, които казваш, че не са гении- ами те следват каквото им е написано без много да се замислят. именно затова имат по нула грешки на сто реда, но твоята задача не е да копираш сто реда от книгата по java, а да измислиш нещо по-рационално. важното е да си поддържаш интереса, той ще те мотивира за по-нататък, нали?
човек-това звучи гордо! творческа личност-това звучи още по-гордо!
Диана
п.п. нямаш ли някое прилежно до глупост и търпеливо другрче, с което да учите?
:)Ами ползвам си аз услугите на другарчета, но не такива от моя семестър, а от по-горни, или пък от други унита, а те пък имат и свои изпити и занимавки и все пак не мога да ги занимавам нон-стоп. Иначе помагат, да:) За напредък не смея за говоря, обаче водолеите сме големи инати, стига само да си прилагаме ината в правилна посока, щото...мда:)
А ти, бтв, къде и какво учиш, че ми стана интересно:)
Поздравчета:)
то и аз тайно си знам, че си упорита ( не че се познаваме, ама предполагам от писанията ти), но все пак да ударя едно рамо, ей-така...
за другарчето-имах предвид да сте от един и същ випуск и да учите заедно, ама който както :)
що се отнася до мен, уча пета година "Счетоводство и Одит", а в последно време "Системи счетоводна информация" в Университета на Реймс Шампания-Ардените в Североизточна Франция (не се лъжи по хубавото име-дълбооока привинция е). имам доста познати, които учат в Германия, дори бях на гости и посещавах лекции :) много пъти сме си споделяли разни студентски неволи, и съм се убедила, че и във Фр, и в Германия явно преподават ако не по един и същ, то поне по сходен начин.
в Бг ако трябва да знаеш примерно 100 страници, ще ти преподадат 300, ще направиш контролно на 250 и ето ти, дори и с лоша оценка, 100 си ги научил като по вода. на мен ми преподават обрано сега: ако трябва да знаем 100 страници, учим за 20, правим изпит на 30 (да, в изпита може да има неща, които не сме ги учили), а в професионалния живот-справяй се както можеш. най-комично/трагично е в часовете по език, защото там лъсват всичките им педагогически слабости и сe появяват култови фрази от типа "he don't", "i am agree", "she musts" и др. подобни.
и такива ми ти работи... аман от тия уни. за анекдот една историйка: нямах възможност да присъствам на една от лекциите си миналата година и се налагаше да се подготвям сама. за щастие учителят раздаваше малки книжки с всяка глава, плюс примери и упражнения, така че поне не бях съвсем на произвола на съдбата. е, познай кой имаше най-добрата оценка накрая? а аз обикновено не съм в топ 10. извод: учителят си беше свършил работата откъм книжки, но не и откъм педагогика. и въобще, на тия хора нещо face to face общуването им куца. (лични впечатления)
еххх, аз премножко се разприказвах. мисълта ми е, че не трябва да се оставяме да ни правят на лукови глави, нито на други земеделски култури. хайде със здраве и умната!
Диана
п.п.
ето ти линк на наше село:
http://en.wikipedia.org/wiki/Reims
п.п.п.
за инат - аз съм рак...
Ее, Дианче, че ти си била комшийка значи :Р Но при теб, ако не се лъжа, вече на дипломка намирисва, а :) Успех ти желая, много воля и същия инат:)
доста намирисва на дипломка и всъщност най-трудното тепърва предстои. твоят университет се падал нещо много престижен, ми каза едно птиченце :Р поздрави и кураж!
Диана
Post a Comment