Tuesday, February 14, 2006

Олимпийски игри + prostotii.bg

Само преди това честит имен ден на мама (13.02.)!{} Жива, здрава и все така готина! Много си те обичкам!:)
Досега пък гледах фигурно пързаляне. Нещо ме зарибиха тия игри. Общо взето все едно и също, ама е интересно. Ама много китайци, много нещо, ей:) Тук взеха и второ, и трето място. Навсякъде са! По много!:) Че и ги бива! Снощи в short track-а същата работа - на всеки друг участник по 1 китаец. Ама много ме кефи спускането с шейни:) Адската скорост се развива, сигурно е невероятно да се пуснеш с такова. Искам и ааааааз:) Пък и кво - качваш се, лягаш си и си летииииш:) Мързеливо. Пък и с моето спане мисля, че съм доста тренирана. Сега пък малко биатлон ще се гледа май.
А деня много-много няма какво да го описвам, щото не беше от най-добрите. Цяла сутрин ме мотаха с документите. След като се опитаха 100 пъти да ме убедят как сама съм си мислила формата на документа (да не съм луда да се закопая сама с толкова сложна таблица?!) и как си нямам понятие от това, което правя, връзкарщината си каза думата и бяха принудени да ми заверят нещата :Р Да им е гаднооо! :Р Иначе пък после много обичат да се хвалят кой къде бил приет.
4-те часа профил пък бяха на ръба на бяса, ама оня кроткия бяс:) Стана ми кофти още в началото заради нещо, което отначало ме зарадва (пък и винаги много ме радва!), но нещо много взех да разсъждавам пак и...трябва да спра да мисля, когато не се налага:) За отрицателно време изписах 1 страница гневни слова, които не помогнаха много, но все пак...Обаче кафето след даскало свърши страхотна работа:)
Уф, аз май нямаше да говоря много...докато не се кача на главите на хората, не може:)

1 comment:

Victoria said...

Абе в зимните спортове има голям адреналин. Даже понякога докато ги гледам (за шейните конкретно) от време а време имаш усещането, че се пускаш. Айде да ходим на шейни, ей. :) (като баба и внучка, хаха)