Кръчмата беше кафе, белият вермут беше червен...и гаден! Никога вече - само бял! Що ли не пих кафе! Компанията, обаче, си я биваше. Като цяло: нищо особено - спокойно бих го забравила. То не че съм очаквала нещо по-различно, ама всички около мен като постоянно ми намилат, че било празник, ала-бала...Какъв празник, бе, хора! Ден като всеки друг. Поне в момента така си мисля, въпреки че съм 100% сигурна, че след няколко дена ще си обърна мнението на 180 градуса. Все тая ("кот такоа "дето се вика :Р) Поне ми се оправи настроението и е в много пъти по-добро от вчера.
Things get damaged,
things get broken...
Ей това си го скривам в килера и скоро няма да го видя. Гаранция:)
1 comment:
Remote connection-ът към горните етажи ни е малко проблем, щото кабелът къс...
Post a Comment