The End- Part 1

Дойде краят на седмицата, с него и краят на срока. Успях да си извоювам 6 по всичко, което радва, естествено, но повече се кефя, че най-накрая вече мога да почна да си пращам документите за Германия. Откога го чакам тоя момент! Въпреки че май до март месец няма да са готови за пращане, щото ще висят сумати време по посолства, ама кво да се прави. Иначе днес смятах да си правя наново документа с оценките, за да добавя срочните, ама тая таблица малко ме озори, чак ме вбеси по едно време и никаква не я свърших. Само си загубих около 2 часа, съответно и целия предиобед, и накрая нито таблица, нито тема по география. Щях да се гръмна просто- веднъж да имам мерак да чета и...Нищо, после "наваксах", ако мога така да се изразя, след като имам около 3-4 дена за 1 тема, а още нищо не знам от тази, но...
Поне седмицата беше доста успешна. Абе напоследък много ми върви във всичко, взе да ми харесва, че май взех и да свиквам:) Дано не се налага да отвиквам...Иначе доста неща свърших тая седмица: платих една камара сметки, изкарах си 6 за срока по история, взех си медицинско, вчера си пуснах документите за шофьорска книжка и на 2. март трябва да е готова (обичам го тоя кратък февруари, моя месец- спестява ми 2-3 дена чакане за книжката :)) Така написани, тия "завоевания" не изглеждат кой знае каква философия, но ми костваха доста разкарване, но затова пък много по-малко време от очакваното и НИКАКВИ нерви!!! Да не повярва човек, чак се хвърлям в размисъл.
Днес може да се каже, че нямахме даскало. Повече от половината часове не карахме изобщо, а в другите 2, и то по 30 мин., само ни говориха организационни работи. Абе за около 2 часа претупахме нещата и си хванахме пътя. Ако можеше по-честичко така...:) Айде не всеки ден, ама отвреме навреме профилактично за разтоварване на мощностите. Впрочем не...anyway, размечтах се нещо...

***

Just 4 more days...the last 4 days...