No Title

Просто ей така...драска ми се...Пък защо не си лягам вече (3.25 аm), за мен е загадка. Не че в момента правя нещо - напротив - и не че няма да ставам пак в 8. Вярно, бях решила да чета и при такова развитие на нещата нямаше да ми идва да се убия с камъни, че пак осъмвам. Е да, ама четенето свърши отдавна - от около час и нещо с книгата спазваме дистанция една от друга. Точно хвърлих едно око на повторението на фигурното пързаляне за танцови двойки (не че не го гледах LIVE) и пак се замислих колко са силни тия хора. Нямам предвид физически - това ясно. Психически ми е идеята. Това, да те запратят и разбият на леда по време на лудо въртене с адска скорост на метър и нещо от земята, не си е работа. И, въпреки това, мацката стана и изигра 2-те движения до края на танца. Няма значение, че после сума ти време стоя сгъната на 90 градуса през кръста от болка и едва си стоеше на краката, че се наложи да я носят (хвала на тия мъже, дето са им партньори). Същото се отнася и за китайката, дето я запратиха по огражденията пак с полет отвисоко (явно даже и на тях им действа гравитацията :)) Тогава даже се наложи да спрат музиката, да я изнесат от леда, за да я мажат с обезболяващи и да я чакат да свикне да си стои на краката. После, обаче, си изигра изпълнението и двойката им завърши втора - сребро. Айде, да речем, че китайците са малко по-друг вид хора, то тва хора ли са с тая издръжливост:) И все пак заради спорта, заради отговорността към публика, партньор, държава, че и към самия себе си, да преодолееш тая разглобяваща болка без хленчене, без нищо...е тва са хора! Или по-скоро не са хора...Каквито и да са, възхищавам им се! Ама чувството на отговорност пред другите много помага в трудни моменти - някакси не върви да кажеш, че си се олял, след като една камара хора са ти стискали палци:) Ей заради тия хора си изкарах 6-ците по история и философия и книжката:) Пък и те ме зарибяват да уча понякога:) THANK YOU, PEOPLE! Е, все пак и аз имам известна заслуга в тая област :Р