Емотиконкиииииииии! :)

Обожавам ги!!! Просто адски много ме кефят, особено някои от Skype и от някои форуми! И като почна да пиша, ги ползвам постоянно - супер много им се хиля на някои! Още преди година се чудех как да набутам емотиконки и тук, че много семпло ми идва така, пък и все пак съм си аз, и нааай-накрая се уреди тоя номер! Отсега нататък почва лудницата, ох, малииии!



Хахахахаха, спирам, че ще се побъркам! Yupeeeeeey, най-накрая :)

Празници и делници... и безделници :)

Неделя съм я възприела за най-мързеливия ден - почти нищо не работи и почти никъде не се ходи. А днес и спането малко в повечко дойде... В смисъл не, че не мога и още, а че спах до 14.15. Всеее пааак... множко си е. Снощи стоях докъм 4 и се занимавах с разни филми, та така. Гледахме с Ицо "Wild Hogs" - забавен е, имаше няколко весели момента :) После пък гледах прословутия "Next". Еми не харесвам екшъни и това си е. А и вече бях полуумряла и не успях да се концентрирам особено. С 2 думи - нИ мИ ареса! Ама поне си го разкарах от компа :Р А като си легнах към 4, навън беше вече наполовина светло! o_O Брях! Не стига, че се стъмва окончателно чак в 22, ами... кааакто и да е :)
Ето ме пак с кафенцето :) От около година почнах да пия кафе и вкъщи. Ама пък тук, като почти не ходя да го пия другаде, нормално :) Не, че ще провлача крак без него, ама като го има, що да не цапна 1-2-3... :) Бях се сетила скоро за старозагорските кафета. На открито, с липите, лятната лудница... Много ми се беше приходило точно на тях! Тук се събираме на кафенце в стола и, въпреки че приказките са същите, като цяло не е същото. Дори и на някое от кафетата по улицата пак няма да е същото. Атмосферата ли е друга, де да знам, ама е различно :) Бях се сетила за кафетата, докато говорех с приятелчета-абитуриентчета и емоциийките покрай баловете. Ох, как ми се ходеше и на мен на бал! Ама на моя! Искааам! Онзи ден беше балът на "Ромен Ролан"... и една година от моя бал! Уау! Още 4 и ще си правим среща на класа, хахаха, ма да, бе :) И годинка от изпращането отбелязах... тц-тц-тц... Айде стига толкова отбелязвания, че ще зазвуча като пенсионерка: "А пък през лятото на '62, гат бяхми на полету и кОпахме..." :) Поне се уредих със снимки от баловете тази година, а и още чакам :) Яко, яко... кеф си е!
И докато хората се размазват по баловете, аз (това разграничение "хората - аз" малко... създава погрешни впечатления :D) пък ходих на балканско парти в Майнц :) Събрахме се 30-40 човека от Дармщат и с влакчето... Пак майтапите във влака, хаха :) На самото парти нямаше много хора - към 100 да сме били. Не знам какви други националности имаше освен българи, но сигурно е имало и други балканци :) Музиката - малко чалгийка, малко народна, песничките от "Евровизия" - основно това. Горе-долу добре беше, въпреки че очаквах да е по-яко. То сигурно затова не беше :) Но все пак можеше и да е по-зле, а можеше и да го няма съвсем, така че :Р Повъртяхме малко гюбеци, изнервиха ме по едно време, грр - все весели работи :) Навръщане хванахме втория влак от Майнц към Франкфурт, оттам с S-ка към Дармщат, с която нормалните 23 минутки път стават 50, щото, както каза някой, спира на всяка керемидка. А за 50 минути + предните от Майнц до Франкфурт, колкото бяха, колко глупости могат да се изприказват, не е истина, хаха :) Аз леееко бях почнала да примигвам на парцали вече, ама бързичко се разсъних :) Тук пък в Дармщат вече трамваят ми тръгна точно под носа (той губи :Р), та се наложи да чакам, ама времето мина супер бързо - даже ме съмнява, че са били 15 минути. Към 7 и нещо се довлачих до вкъщи и каквото беше - беше, хаха :)
А дано скоро пак някое купонче се завърти, че ми се ходииии... А сега май ще взема да апна нещо, че :S Утре пък някакъв празник - 10 дни от качването на Господ на небето или нещо такова. А що се е качил преди 10 дни, не знам! Това не ставаше ли по Великден?! И що всичките празници все в понеделник, бе, баси - НА МЕН ТОВА ПО ПРИНЦИП СИ МИ Е СВОБОДЕН ДЕН! Освен това пак нищо няма да работи, а вчера ме домързя да ходя за манджа - както винаги, хаха :) Сега заради разни качвания насам-натам ще ям кот има и докат има :) Не като да няма, ама самата идея ма притисняя леко понякога :) Тва мързелът опасно нещо начи :)

15.05.2007 :)

Уфф, пак ми става студено! А трябва и да спя вече, че утре имам лекция от 09.50, сиреч в 08.30 е желателно да стана (но не е задължително, хихи). Обаче реших набързо да драсна за няколко нещица от днес, вече вчера, които ми оставиха различни впечатления:)
Самият ден не беше нищо особено - лекции до обяд, упражнение следобяд. Готината част като че ли почна след това. Нищо кой знае какво не се е случило - просто няколко дребнотийки, който ме поухилиха самодоволно и ме накараха да чувствам нещата под свой контрол. Можело значи :Р След унито се помотахме с Цвети и след разни тематични разговори ми хрумна една идейка, която осъществих веднага щом се разделихме. Ей така, още докато е в период на зараждане, защото позабавя ли се малко, почват колебания и отлагания. В такива моменти гледам да действам, преди да съм почнала да мисля, щото мисленето е вредно, а пък така, докато се усетя, е вече късно да се връщам назад :) Абе, с две думи - сама се закопавам (три, айде - 1 бонус :)) Закопаване нямаше обаче, даже резултатът беше доста по-положителен от очакваното:) Първо чудо за днес :) Сякаш да ми покаже, че понякога наистина се налага АЗ да действам и че нещата са си там - просто трябва сам да направиш крачката да си ги вземеш. Доста силно казано от гледна точка на настоящи резултати, ама важна е идеята ся :Р Като за начало на кампанийката стимулиращо действа :Р
Като се прибрах, си варих спагети. Еми нищо особено, да, ама аз го мога от 1 седмица и трябва да се оплача, че го мога - не ме вълнуват тия неща :) Едва ги удържах в тенджерата, ама потопът се размина :) Тук е моментът да отбележа, че се научих да правя супа от пакетче, хаха. Ще измествам Иван Звездев от екран, ми се струва :Р Като добро дете си следвах упътването, а там пишеше да се бърка през цялото време. Бърках, бърках - дотук сичко 6 :) ОБАЧЕ... спрях накрая котлона и мръднах за 1 минутка до компютъра, супата обаче реши и тя да дойде и тръгна по печката... демек КИПНА :D :D :D Еми ко да напрая ся (blush) Успях да я спася, де :) Ама... тия немски супи голям чорболяк, бе?! Нищо няма вътре. Не е като българските. То всъщност..."Разтворете в 1л вода"... тая тенджера 1л ли е? Или може би е 3? (blush) Както и да е, де, сега имам бульон за 2 седмици напред :D :D :D
Пак се отплеснах, ама това е важен момент в моя живот, хаха.
По-късно вечерта ме цапна лиготийката и се хилих доста в icq, пък ехеее по-рано и малко в skype :Р Освен това продължавам да се убеждавам в нещо, което... нееее е лошо, ама може и по-добре пък, стига аз да имам право на глас :) Не, че нямам, ама... ще се омотая :) Хубаво е да получаваш това, което искаш (ни в клин, ни в ръкав...почти :Р).
Не мога да не отбележа и една новина, която е в известна степен логична, но все пак ме шокира доста - кЪк стаа тФа, ни нам. Няма да се разпростирам, само ще кажа: WTF? (хъх, blush) То бива-бива, ама въпреки всичко, чак това не бях очаквала! Ебати! Е, па не мое да бъде!!! Просто не мога да проумея, че наистина се случва!...
Преди малко се сетих и още нещо. Тоест даже не се сетих, ами четях нещо близко по смисъл, което ме подсети. Онзи ден е било 13-ти. Забравих датата, която отбелязвам всеки месец от години насам, може би с няколко изключения. Но като това изключение чак май не е имало. И все пак мисля, че е нормално, че отбелязването на тази дата вече става само с моментна идея (ако и това стане), а не с празно гледане в една точка за неизвестен период от време, клонящ обаче към дълъг. Все пак...така трябва! Което обаче не изтрива нищо...
Така. Ша ходъ дъ спъ аз. След като написах ебати поста, от който никой нищо няма да разбере сигурно, а може би и "надявам се" :Р, е време да се трупясвам, щото след малко телефончето ще запее: "You've got me dancin' and cryin', rollin' and flyin' - love don't let me go" и ще трябва да ставам :D Лека нощ... и поздрав с тая песен между другото - ноУ яка :D

Зубър :)

Тая пролет много странно влияе на хората. Типичните влияния няма да ги коментирам (blush), ама се наблюдава и, цитирам, "Нещо нетипично" :D :D :D Става въпрос за това, че напоследък съм се надъхала адски много да уча... и го правя даже:) Направо не мога да се позная - това, да уча всеки ден, не е било от 7. клас:) Извод: вдетинила съм се :D А и каквато съм младолика, съвсем ще се върна в детската градина:) Обаче има ефект от ученето - вече на упражнения не гледам "русо", правя си сама упражненията и то почти всички - е, па ни мои да бъди!:) Само практикумите ми лазят по нервите и ме разревават, ама ще им... видя сметката аз на тях:) Някой ден...
А въпросната пролет е доста странно явление, но предвид фактори като моментно местоположение и глобално затопляне, нищо изненадващо няма:) От 30 градуса стана 17, облачно, всеки ден вали и духа бая мощен вятър. Онзи ден с пуловер щях да умра от студ сабахлян. А и като прибавим това, че съм недоскив, а като ми се спи - двойно, а тогава ми се спеше тройно, ми трябваше малко повечко време за изпълнение на задачата "Фиксирай, че някой ти маха отсреща, и познай кой е". Тъй, де, за малко да го подмина адаша, ама в последния момент радарите заработиха:)
Днес вятърът пак не липсва, мрачно е, с наченки на слънце отвреме навреме, ама шанс:) Ицо преди малко мърда до центъра, ама аз увиснах вкъщи, щото днес, като се събудих, и -изненада - физиономията ми на червени точици цялата! Някакъв обрив ще да е, грр, че май знам и защо! Ама дано до утре, максимум до понеделник, го няма, че ще орева орталъка иначе! Дотогава - вкъщи да не плашим хората, ама те трябва да са свикнали с тия германки, хаха:) То и без това утре няма много-много къде да се ходи...неделя.
Като казах пролет, май месец (което не съм го казала, ама по пътя на самозаключенията)... Сещам се миналата година по това време - то не бяха предварителни изпити, съответно як спек, щото се оказах обратното на "умна", в последствие мнооого задачи... Освен това и по-яката част - абитуриентстването:) Лелее, като се сетя - рокли, обувки, бижута, прически! Само за това говорехме, голяма емоция беше! А и самият бал - малииии! Май искам пак:) Не бих отказала да ги видя тазгодишните абитуриенти, че поне малко да се топна в атмосферата - толкова празнично беше, всички ти честитят, честитят и на мама и тати абитуриентката, всички се стремим да сме най-най-най-хубавите... Като бях малка имах чувството, че завършващите са толкова големи и че това ми е толкова далечно...а сега имам чувството, че е било отдавна...Искам пак, беее!:) Ей така, пак разговорите да са: "Каква ти е роклята?", "Избра ли си прическа?", "Къде ще ти я правят", "Какви да са ми бижутата?", "Леле, как ще се разбием, че и после в Слънчев Бряг"... и отвреме навреме "Колко изкара на изпита?" и "Къде си приет", ама това последното само за щастливците, който разбраха навреме. Аз не бях от тях, хаха, както всички си спомнят и ще помнят дълго - голям тормоз върху личността им беше:) Таа, размечтах се нещо... Тая година абитуриенти на снимка само - вече получих няколко демо-версии, ама ще чакам и баш-снимките:)
А сега да се връщам към компютърджийските истории, ама сериозните такива, че няма време...Поздрав от нашия сървър за вашия сървър:)

Новости :)

Малко се позагубих напоследък и мисля, че е крайно време да зарадвам феновете си с нещо ново :Р Пък и ще стане месец, откакто не съм писала, а едно време като се сетя, че драсках всеки ден... Отдавна, да не кажа почти всяка вечер, се каня да се отчета тук, но като се сетя, че ще замине поне 1 час, и решавам да го оползотворя по по-добър начин - примерно в учене. Само че най-често го прекарвам по форуми, ама това е друг въпрос, да не се издаваме сега :Р Всъщност бях пуснала един пост, ама почти веднага го изтрих, защото беше с разни моментни настроения, които не си заслужават мястото :)
Иначе какво е ставало този месец?! Хмм, ми доста неща. Например извадихме късите ръкави и потничета (без ръкави съответно :Р), времето се стопли докъм 30 градуса, изобщо - лято! Е, последните няколко дни пък захладня и върнахме дългите ръкави, ама това е кръговратът в природата :) Дърветата са вече зелени и е мноооого хубаво! Особено като видя улиците с липи и нещо много подобно на липи от двете страни - все едно гледам старозагорските!!! Ама наистина са баш тайфа същите! А днес на излизане от информатиката така лъхна на липи, аууу :) Поледните години много я обичам тази пролет! Малко носталгичен сезон си пада, защото доста хубави неща все по това време са ставали, ама си е яка :) Представям си сега в Стара Загора какво е зеленичко и тунелесто :) Ама лятото ще е същото (почти), така че :Р
Друго, друго... почна новият семестър. Надъхала съм се да уча и наистина го правя - може би не много, но повече от преди и все пак недостатъчно. Няма такова понятие като "достатъчно" учене, обаче има леееееек напредък... май :) Поне на упражненията по информатика си правя част от задачите, разбирам ги, тормозя тютора с въпроси :) Мда, сега съм при друг тютор, което е повече от перфектно, и съм решила да създавам впечатление на умна и надъхана, хаха :) Дано не ми е трудно :) Не искам и този да си мисли колко съм... не дотам умна :), че ако пак стане така, ще почна да ги избивам един по двама! А точно пък ICS2, респективно GDI2, я прави толкова много народ (българи) - събрахме се :) В момента, без да се замислям, мога да изброя ПОНЕ 15 човека. А днес следобяд в залата беше просто БГ парти, хаха :)
Тръгнах и на немската математика за информатика - там горе-долу същата работа :) Та с единия крак може да се каже, че съм се преместила при хората или пък съм хванала гората - не знам кое е по-точно :D Къде отиваш ти, може би :D Аа, да - и вече не ходя на немски!!! Голям кеф, хаха :)
Обаче сънят пак почна да не ми стига напоследък. Не, че ми е стигал скоро - всеки ден, даже и през т.нар. ваканция, която нормално си е сесия, се будех с аларма, щото инак ще се събудя на другия ден или в най-добрия случай следобяд. А тази седмица имах и една хептен безсънна нощ заради един практикум, който в крайна сметка се прецака и аз се вбесих до рев, ама минало :) Хаха, в момента по FRESH! върви Mika - Relax, Take It Easy :D Не спряха да ме бъзикат тия :) Ша сляза, ей! :Р За алармата се канех за почна да говоря, така че да почвам да млъквам за радиото :) Разбрах доста неща за нея, опознах и навиците и се научих да я прецаквам (то кой кого, ама айде :Р). Понеже звъни със супер песничка, а аз всяка сутрин умирам от кеф да пробвам гравитацията от легнало положение възможно най-дълго, си я слушам цялата, докато спре. После съответно отново тествам гравитацията и в заспало състояние, за да отчета измененията (blush). Тааа, разбрах, че алармата звъни през 10 минути, ама само в рамките на 1 час - после се изключва окончателно (тежкО ми). Пак (blush) :) Та след тоя един час е желателно вече да стана или поне да си навия нова аларма, щото веднъж не станах и... тъй де :) Да не говорим, че още първия ден от този семестър се успах за първата лекция, хаха! Влизам с 10-на минутки закъснение, а те още си разправят организационни неща, хвърлям едно око какво пише на слайда на стената и чета: "Don't be late" :D Че като ми стана весело и се поухилих малко, даже още повече, когато осъзнах, че в момента професорът точно това обяснява - и той поухилен, а и от стаята май се подочуха подхилквания, които може да не са били за това - то поводи бол :), ама вътрешно съм почти сигурна :Р Egal, по принцип гледам да не се успивам...и да не спазвам принципи :D
Освен туй си намерих и работа в една кръчма (не квартална :Р). Добри пари, ама като вземат да се влачат уеко-дауеко пияни и да ми мънкат, нищо не разбирам... Таа, сега се налага да си търся друга работа, щото оная вечер ми заявиха, че за 3 пъти ходене съм нямала напредък и съм говорела тихо, хаха :) То, че си е така, така си е, ама па и какъв напредък от 3 пъти работа, като си поръчват основно бира, бе, да... не продължавам :) В първия момент си викам "Ей, супер, няма да се занимавам с тия пияндета и да вися на тва задименото", ама в първия и половина момент се сетих, че пак няма парааа. Клонят си нещата към Mc Donald's и това си е :)
От събота си имам и нова къща. Не, че съм имала стара в истинския смисъл на думата, и не, че и тази я имам по този начин, ама разбрахте ме :) Отсега нататък, на когото му трябвам, да ме търси на едно добре познато място в Griesheim ;) Бива къщето, нямам оплаквания, само че май още не съм осъзнала, че съм се нанесла за постоянно. Странно ми е просто, че след 8 (?!?!) месеца в Карлсхоф съм се преместила и то точно тук. Ама ще свикна :) И там си беше яко, особено разните събирания във WG-то преди диско, пък и ми беше първото място тук, но сега пък има с кого да си дрънкам, че и на български, хихик. То и преди имаше, ама в повечето случаи беше "Hallo, wie geht's" и туй то. Па си имам и въртящ се стол, хаха, обожавам ги тия - не мога да се спра на едно място. В залата в унито - по същия начин, хаахха :) Бтв, навреме съм се изнесла - като отидох в понеделник да си връщам ключа, дограмите на джамовете от стаите бяха на терасата, стаите - зяпнали, а мебелите - както не си ги оставял :) И щъкащи работници вътре! Евала ми на нюха, хаха :)
Айде, викам стига толкова засега :) Да приключвам, че да не се преуморя нещо, както съм загубила тренинг почти месец :Р Ще гледам да се появявам по-често, ама не обещавам, хихи :)

Директно от електронните медии :D :D :D

В момента доста ми се спи, но реших ей така, напук на себе си, да хвърля едно око на новините в нета. Еми, хвърлих го...ама и двете ми очи останаха там просто, хаххах! Няма такива новини като днешните! За малко да ме разсънят :Р Грехота е да не ги уважа с почетно място тук, така че сънят се отлага за по-късно:))) Та...(в реда, в който са на сайта):
Новина Номер 1: Паркирането с SMS тръгва до месец в София
"Паркирането в т.нар "синя зона" в София вече ще може да се плаща чрез SMS или гласова поща, гласуваха общинските съветници.(...) Цената за час престой е един лев с ДДС. Максималното време за паркиране обаче е ограничено до два часа. "Подобна система е въведена в 90% от страните в Европа. Това ще намали служителите, които пишат талони и правят и грешки."

Коментарче: Амм... ХАХАХАА! Нямат си работа тия! Това, че са ви некадърни служителите, си е друг въпрос. Правели грешки... че много ясно! То е много трудно да напишеш "n часа престой - p лева", че и да се подпишеш отдолу! Ехеее, какво ги карат да правят горките! Евала за тоя закон, хахахах! Таман да се посмея малко по нощите:)))

Новина Номер 2: Двама ранени при сбиване в кипърски манастир
"Двама души са намушкани и двама са задържани при сбиване в кипърски манастир днес между съпернически фракции, съобщиха от полицията. Според свидетели в среднощния сблъсък са участвали свещеници и монахини."

Коментарче: В името на Отца, и Сина, и Светия Дух! :D Ето до какво води въздържанието от светски удоволствия:) Бъди атеист! Спаси живота си! :D :D :D

Новина Номер 3: Канада ще достави танкове с климатик за военните си в Афганистан

Коментарче: И с мини-бар, телефон и масажистка!:)

Новина Номер 4: Самолет се приземи в стокхолмския зоопарк

Коментарче: Абе то си е кофти, ама смешно ми стана как са го съобщили:) Малко в стил: "Бритни Спиърс беше засечена да си купува паста за зъби":)

Новина Номер 5: Тиранозавър Рекс е роднина на домашните пилета
"Малки късчета протеинов екстракт от костта на динозавър на 68 млн. години станаха първото генетично доказателство, че страшния Тиранозавър Рекс е далечен роднина на днешните пилета.(...) В новото изследване се посочва, че екстракт от костта на хищния динозавър се свързва с антитела на пилешкия колаген, което доказва наличие на птичи протеин в костите на динозаврите.

Коментарче: А ся си признайте кой яде еволюирали динозаври, а:) Хванах ли ви!

***

Този мат'риал достигна до вас с любезното съдействие на netinfo.bg. Те не знаят, ама аз няма да пропусна възможността да им напомня...и да си прибера паричките от рекламата:)

Дано не са ми отвити краката сутринта :D

Пак хмм...

Трябва да стана врачка. Имам данни. Или пък може би съм съобразителна, разсъждаваща и с реална преценка за нещата дори когато не ми харесват?! Еми може, да... Ама не, врачка ще стана все пак:) Изумявам се от себе си понякога. Примерно знам толкова много неща за хора, които дори почти не познавам, и все пак на основата на тези неща мога да си направя реална и, най-важното, точна преценка за тях и това, към което се стремят. Брр, как прозвуча само:) А защо тогава, аджеба, не мога да си направя същата преценка и за себе си?! Ей така, просто веднъж да съм наясно още в началото дали нещо ще се получи или не. Впрочем като се замисля, същата реална преценка имам и за моите си неща... само че не и обръщам внимание. Ами да, друго си е да си калявам Водолейския инат, пък дори и действайки против самата себе си:) Чи ко ша му и:) Аа, да...и мисли чета:) Изобщо, страшна съм! И ако поръчате в периода 11-20 април, ще хванете и пролетната промоция, хаха:) Цената е малко кофти (за вас, мен ме устройва идеално :Р), ама па и вижте колко неща мога:) Уу, в моя чест Winamp-ът пусна Химна! От около година Химнът на България ми действа доста патриотично..писала съм го някъде тук даже....както и да е. Armin van Buuren - Shivers... Та май за нещо като 6-то чувство говорех. Абе, 6-то, 7-мо...до 10-то всичките ги имам. Следващите също, но все още не знам как да ги ползвам. Недостатъци?! Има, има - способна съм да се шокирам и да не мога да повярвам, че неща, които съм била убедена, че ще се случат без съмнение, се сбъдват. Случва се:) А инатът ми... дам, като се хвана за нещо, което реша, че трябва да стане, няма пускане дори когато няма смисъл да се държа вече. То по принцип май и така си трябва, де. Само че между упоритост от амбициозност и упоритост от твърдоглавство има разлика, ама няма значение - всичко трябва да се пробва, пък методите... кой каквото може повече:) Абеее...едно време ми се отдаваха повече някои неща - още на ниво "идея" и минаваха към реалност (евала ми, за което, хаха). Уж тия неща се затвърждавали с възрастта, ама при мен всичко е ирония - исках и лекар да ставам преди...уау, вече 2 години почти o_O. Ееех! И, таковата...страшна съм била на 15, ей! :Р Въртяха се далаверките тогава. И сега съм си такава, де (не забравяйте - само от 11 до 20 април е промоцията!!!), даже далаверките са пъти повече...ама...на бат Мърфи законите май са още повече. Нещо си ме е набелязал за опитно зайче и, като гледам, добре си върша работата, доволен е от мен сигурно. Гад! Най ми е лесно всичко да върви напук, че тогава поне знам, че нищо необичайно не се случва:)
Щях да обяснявам също, че напоследък се кефя на Anna Vissi - Everything. Евала на разбиващите рано сутрин стената ми работници, без които нямаше да си слушам player-а с цел изолация. Тази песен, заедно с една на Schiller и няколко записа от радиото, беше единственото на него. Яка си е... Готин текст. Дам, много готин:) Таа, това щях да го обяснявам, ама няма :Р Ще кажа, че и First Day на Timo Maas е готина. Миналата зима, Fresh!, yeah, yeah:)
Тази вечер изведнъж реших, че мога да направя нещо, което отдавна е трябвало, само че тогава не можех и не исках. И сега не мога да кажа, че искам, но поне го възприемам като Варианта с главно В:) Опити за помъдряване?! Хаха, друг път:) И друг път ми е минавала тая идея, но моментално съм я отхвърляла като невъзможна. Да видим сега. Утрото било по-мъдро от вечерта. Ами най-много да съм размислила и пак всичко, както си беше, хаха:) Много е вероятно, да не кажа, че е най-вероятното, което може да стане - познавам се. Ухх, не могааа, не искам...не исках! Пък и една друга идея ми се върти от известно време, напоследък - на по-бързи обороти :Р Много съм идейна, признавам си - луд умора няма:) Тази идея досега лесно успявах да я държа на много заден план, защото ми се струва, че е поредната закопаваща ме. И все още успявам, въпреки че май е минала 1 крачка напред. Ще видим кога ще хукне да тича:) Може и вече да е усилила крачка, а аз да си внушавам, че не е. Знам ли?! Става въпрос за мен, все пак, не за някой друг - тук съм безсилна, хаха:)
Ух, да взема аз да си лягам като добро дете пак в 3.00 а.м., че нещо съм се побъркала тая вечер, като гледам:) Това поне го предсказах снощи :Р Тва ще да е, щото почнах да гледам "Vip Brother", знам си аз:))))

П.С. И това трябваше да е сериозен пост! Ма ни беши:)))

Хмм...

01:06 а.м. Faithless - Music Matters - едната от последните ми мании. С нея се будя сутрин. Всъщност, не се будя - не и окончателно. Просто искам да чуя колкото се може повече от нея и я оставям да върви, докато спре сама. После ясно - ZzZzzz до следващата аларма и пак същото:) Това не знам защо го пиша. Може би защото точно нея слушах сега. Абе, все тая. Последните 2 седмици нещо ме мързеше да пиша или пък гледах да правя нещо по-сериозно. Резултата няма да го коментирам, че ще се ядосам :Р А не е, като да не се случваше нищо - напротив, доста неща има, които си заслужаваха и си бяха голям кеф - кои повече, кои по-малко, ама кефът все си е кеф:) Хм, май не съм в настроение да се лигавя, затова правя една суха ретроспекция и си лягам. Щото пък ще си повярвам - лиготията си е по default, а и с драскането все до нея се стига - няма как, като се и почва с нея :Р Такамм, значи...я да видим сега какво се случи през тези въпросни 2 седмици (айдее, заминаха 10-12 реда писания без още нищо да съм казала:) Който го може, си го може. То па едно умение...). Амм, почвам:
Понеделника след Амстердам се събрахме малко у Алекс. Яко си беше, но ми беше и малко странно на моменти и, вярвам, не само на мен. Де да знам... сега като се замисля, 1-2 момента мога да ги оприлича на края на август 2006. Абее... яко ми беше! Точка!
Същия петък пък обичайните трима (не от запаса :)) ходихме пак в А5. Преди това, естествено, традиционната загрявка вкъщи. Ейй, как ги обичам тия моменти!!! Е, вече ще е малко по-различно, а скоро - и още по-различно... Мразя промените! Ама много ги мразя! Адски бързо свиквам с хора, събития, места и после ми е тъпо... Та въпросната вечер беше супер веселка :) За пръв път да не тичаме за автобуса:) Главно защото решихме да хващаме следващия :Р И все пак успяхме да стигнем навреме за 15-те евро Freiverzehr... не, че ги ползвахме, ама това е незначителна подробност :Р Пък и онази вечер алкохолът нещо не вървеше... Иначе в А5 си беше яко. В началото само малко едно такова... загуба на тренинг явно, че 1 месец не бяхме ходили, ама бързо влязохме в час:) То с "Destination Calabria", "My, My, My", "Eye Of The Tiger" и не знам какво още една след друга няма как:) Само че този бяхме по за малко, ама карай. От 2.30 докъм 3.30 подпомагахме бизнеса на околните кръчмета (визирам тази така типична кръчма Mc Donald's :Р), после обичайният преход до Luisenplatz и тамммм... 1 час висене за първия автобус, респективно втория трамвай за някои хора :Р А някои други извадиха късмет с 10-15 минутки чакане само:) И все пак, като изключим АДСКИЯ студ, късия ми ръкав и дънковото ми яке, не се оплаквам толкова - имах си компания - сродна по чакане душа, хаха, друго си е, така че гък да не съм чула от себе си! Като се прибрах, дойде другата изненада - в бързината при изнасянето ключът ми беше останал на вратата на стаята ми! Хаха:) А точно като тръгвахме бях казала, че ми се струва, че съм забравила нещо :D Идиот, хаха:) След няколко неуспешни опита за влизане с взлом (тия монети и пили за нокти за нищо не стават :D) последва звънене на пожар и една камара извинения на събудената ми в 5.30 сабахлян китайка, ма кво да се прави сега - той акълът по Водолеи не ходи явно:) А вътре вратата на стаята ми ме чакаше широооко отворена с ключа на ключалката от външната страна, хаха:) А защо си легнах тогава чак към 8, също не мога да обясня...
На другия ден бях на РД на Ники. Нещо не бях много на кеф, ама след известно време ми стана доста веселко:) А на сутринта как ми се спеше, малиии...
Неделя. Пристигнаха "подаръчета" от БГ:) Яхуу!... Хъх...хмм...не е смешно. И не беше толкова весело! Въпреки че се изкефих на нещицата, макар и съвсем обикновени - кафенце, БГ фъстъчки, каквито тук НЯМА!, и т.н. - нищо особено, но откъде идват чак...
Понеделник. 20.30. Китайският (или друг "жълтичък") ресторант до Cinemaxxx. Този път цялата тайфа. Айде, почти цялата - доволните 7 човека. Идилия... После на 2 части - пехотинци и мобилизирани (аз съм на МобилТел :Р) към Австралийския бар. И не, че дотогава липсваше, ама там се почна Голямото Хилене, хаха:) А "Sex on the beach" верно било яко. Коктейлът... плаж си нямаме :Р А на тръгване...до колата...хахахаха, няма такъв смях! Заболя ме и корем, и уста, и всичко, хахахах:))) Супер яка вечер! Като изключим повода, хъх :(((...
Четвъртък. Велики при това. Боядисвах яйца:) Много-много не виждах смисъл да го правя, след като съм сама, но пък като започнах, ми стана кеф:) А яйцата...еми 2 еднакви нямаше:)
Петък. Тати имаше РД:) И точно на същия ден беше получил картичката! Толкова се радваше, че ме разплака. То и малко ми трябва. Календарът ми все още стоеше на 31. март. Напразен номер за самозаблуда... преместих го.
Вечерта малко у Ивчо. Малко-малко - на другия следобяд се прибрах, хаха:) Лафче, музика, филмчета, готини хорица...добре си беше, а и изобщо не ми се стоеше сама... Рано-рано сутринта Тишо замина за България... Ванката - 2 дни по-рано... Странно е. И не само. Хъх. Смотано е. Уф...Както вече казах, мразя промени!
Събота. Следобедно-вечерна разходка с Ники и Тошко, съчетана с... какво ли?! Mc Donald's, естествено, с цел размразяване:) Кога ще се науча да се обличам както трябва?!
Малко по-късно същата вечер ходихме до Руската църква близо до Карлсхоф. Колебаех се дали да ходя, но добре, че отидох - видях се с доста БГ-та, с които скоро не бях. Иначе бяхме само ние, нямаше никаква литургия и на собствена глава обикаляхме 3 пъти църквата. Досега само миналата година съм го правила. А как се пази свещта запалена на тоя ветрец, няма да обяснявам, че и аз не разбрах много:) После вкъщи на бой с яйца и козунак (с нео не се бихме). И що пак висях до 7, не мога да си обясня?! Хаха...
Великден. Wixhausen. Малко нагости, малко на пикник:) Яко! А и както си представях Великден home alone пред компа най-вероятно... Мнее! Може да не е като Коледа, но си е празник все пак:) И в този ред на мисли: въпреки всичко - яка компания, купонче и т.н., Коледа винаги в БГ:) Дано. Иначе за втора поредна година ме изпотрошиха в боя с яйца, хаха.
Днес. Втори ден на Великден. Дядо има РД:) Чухме се по телефона с него и с баба - голям кеф беше:) Иначе всичко днес е затворено, по улиците все едно е паднала бомба - няма почти никой, само по кафетата има народ, но по-малко от друг ден. Евала на... хаха, писна ми вече да го казвам, ама Mc Donald's :Р, Burger King и дюнерите, че ще си умрем от глад някой ден заради тия швабски закони:)
Пфф. Престарах се за пореден път. Точно 2 часа го пиша туй чудо...А мислех, че ще си легна рано...ма да, бе:) А фонът: през половината време ATB with Heather Nova - Renegade (другата ми мания) на repeat, а сега пак "Music Matters". Шса пубъркам:) Туй то.

24.03.2007 - Един ден в Амстердам :)

Страхотен ден беше - весела компанийка, нови места...! Но да почна, както си му е редът, а именно - с началото:) И, да - ще бъде дъъълго:)
малко преди 06.15 ам - сънувам как се заливам от смях на нещо, което би трябвало да е сериозно:) Постепенно минавам в полубудно състояние и се усещам, че наистина се подхилквам:) После вече се събуждам окончателно.
06.15 - звъни ми алармата. Късно е, чадо, ама ти, какичката, дето пееш - айде недей да викаш толкова другия път, а?! Освен това...О, не! Навън вали!:(
към 07.20 ам - лафчета по телефона - Ицо и Тишко ще са долу след минутки. Изчезвам и заключвам вратата от външната страна:)
към 08.00 - вече и Тонито е в колата и започва същинският път. Аз се хиля като идиот -може би още ме държи от съня, но по-скоро отличителен белег:) Пък и средата предразполага:)
10 часа - Бам! Задръстване на магистралата край Кьолн заради ремонт (само в нашата посока естествено:)) Как се задръстват 5 ленти само в едната посока, не мога да обясня, ама явно бая щъка народът. Прекарваме доволен 1 час в стоене на едно място с периодични придвижвания за по няколко метра, но затова пък постоянни майтапи и заглеждане по околните МПС-та:) А, и междудругото, по тези райони вече не валеше и явно не беше и валяло:) Yes, yes, yes!!!
11 часа - time to go. Йевала:)
След известно време стигнахме Холандия. Нещо се сторихме подозрителни и чичко полицай ни поразгледа документите...че и лафче дръпнахме:) След няколко минутки спряхме за почивка, за манджа и за първи снимки:) Пекна даже и слънце и не беше толкова студ, колкото в Дармщат:) 1:0 за нас! Първи впечатления - холандският си е бая мешана скара, но има повече общо с немския, отколкото мислех. И, да - радиата им са The Best!!! Всичките!
някъде към 14.00 - минали сме Утрехт и най-накрая стигаме Амстердам:) Доста по-късно от очакваното, но:) Разглеждаме първо "Амстердам Арена" на местното отборче "Аякс", което без Гацо Бацов вярвам нищо не струва:) Сградата прилича на летяща чиния, но извънземни не видяхме. А районът малко ми напомня на Франкфурт...
Потегляме към центъра. Следващо впечатление - карат на принципа "Сам съм на пътя - дреме ми!". Уличките са тесни, от едната страна са ти коли, от другата - колоездачи-камикадзета, отпред - пешеходци. С една дума - лудница!
към 15.00 - след известно напрегнато обикаляне паркираме на някакъв подземен паркинг за поне 200 коли и почваме да мааме крачоли из града, който е уау! - пак тези старинни сгради и замъци заедно с готини магазини, адски много народ, тесни улички, а като прибавиш и многото канали...абе супер як град! Не знаех, че къщите на Ане Франк и Рембрандт са в Амстердам, но...вече знам:)
към 18.30 - след дъълго обикаляне цял следобед и мнооого снимки е време за почивка (и манджа) - Burger King. Папкаме, хилим се, а за фон - едно от радиата им! Уникално! Кога друг път ще чуя "Electro" в заведение за бързо хранене:)
20 часа - ша си одим:) Тръгваме и... се връщаме на същото място - грешка в навигационната система:) Вторият опит вече е успешен и след ходене, ходене, ходене стигаме до колата и тръгваме наобратно. Скоро се поумълчаваме и почваме да играем на думи, за да не заспим. Ефектът беше огромен:) А радиото - лелеее! Не знам кога сме стигнали в Германия, обаче табелите от "Uit" станаха "Ausfahrt", а малко след това радиото мина на "Big City Beats".
час: някъде тогава - наближаваме Кьолн. Нашата магистрала е затворена и се налага да заобикаляме града. Не ни върви нещо с тоя град, ама поне му хвърлих едно око, доколкото беше възможно:) После вече всичко нормално. Успях с известно усилие да не заспя повреме на целия път - бих се гръмнала в противен случай!
02.00 ам - вече сме в Дармщат. Спи ми се до липса на ориентация, така че маршрутът до вкъщи ми се струва напълно непознат и се усещам къде сме чак като стигнахме:) На будно се ориентирам малко по-добре, държа да отбележа :Р Освен това времето се мести към лятно с 1 час напред и изведнъж става 3:( Интересно, че при предната смяна бях с почти същите хора:) Както и да е. Стигам си вкъщи и след малко излишно мотане падам и умирам.
Един незабравим ден! Благодаря на хората, които го направиха такъв! Love you all!:)

Пролет?!?!?! o_O

Вчера, което, за да съм точна, от 2 часа и 4 минути вече е "онзи ден", дойде астономическата пролет. По принцип. Дотук добре. Нищо необичайно, ако съдехме по времето от миналата седмица - 20 градуса, слънце, синьо небе... Тогава ми беше адски странно как във Филаделфия при Стеф буквално за 3 дни времето премина от 25 градуса и слънце през 10 градуса, за да стане на третия ден -2 и да вали сняг! Е, тук чак такива ненормалщини няма - явно те са по-смахнати от Немция :Р Но наистина последните няколко дни захладня, а днес, като излизах следобяд, направо си умрях от студ! Към 4 градуса е било. Язък за новите ми пролетни обуща:)
Днес още в момента, в който излязох, се замислих дали все пак не трябваше да си облека нещо по-стабилно, и докато си размишлявах, попаднах на...парче сняг! Не знам каква ми е била физиономията, обаче предполагам, след като докато се усетя, вече бях казала на глас "Сняг?!?" Еми така е-който е свикнал от малък да си говори сам, не се усеща в такива моменти:) По време на цялото ми мотане ръмеше, ама едно такова никакво-хем не е за чадър, ама хем пък мокри - няма угаждане:) Точно като се прибрах, дъждецът усили. Аз-лепната за парното, то-на 5, крачката ми отгоре-голям кеф, че е точно зад бюрото:) Голям кеф да го слушаш тоя дъжд, като пада по...абе където пада там:) Но това не е всичко! Ако се обадите до 5 минути, получавате още...опа, това от друг филм беше. И все пак това не беше всичко! По едно време реших да мръдна до кухнята. Катеря си аз стъпалата, нищо не подозираща, стигам горе и нали имаме клюкарски прозорци, пред мен се облещва целият "чар" на времето - не само се изсипва дъжд, ами вали и сняг като бонус!!! Последва второ "Сняг!?!". В момента не знам дали още вали 2 в 1, обаче дъждът се чува много ясно даже и май няма намерение да спира. Вали вече от около 9 часа нон-стоп! Не смея да предполагам каква ще ми е реакцията утре (днес), като погледна навън... В краен случай ще си купя лодка:) И без това с автобус е твърде изтъркано вече:) А казват, че на дъжд се спяло по-хубаво. Еми аз със спането проблеми нямам, само със събуждането, така че дано успея да отлепя утре навреме:)
Ух, и дано в събота не вали, че...

Бясна съм!!!

Мразя я тая JAVA вече! До гуша ми дойде от нея! Нищо не схващам, нищо не мога да направя...!!! Не знам колко време вече се мъча да напиша програма от 10 реда и не мога да ги разкарам тия скапани грешки и тва си е! Баси - 10-на реда програма и най-малко 2 грешки! Аа, да, случи се няколко пъти да има само по една...ама няколко пъти! И то ебати и грешките: "Махни тая скоба" - махам я, "Тук трябва да има скоба - сложи я"!!! Еми майната ти! Какво искаш последно?! На идиот ме прави значи... Не знам аз ли съм дефектна нещо, ама ей такива неща не ми влияят стимулиращо - напротив! Бяс ме хваща, та чак ми се реве даже!!! Откъде да дойде тоя стимул?! Четеш, четеш, четеш и накрая пак гледаш като идиот! Еми аз така мога да гледам и без да чета, баси! Никакъв напредък - нищо! Понякога наистина сериозно се замислям дали това е за мен. А ще се местя "Информатика", Господи!!! От една страна, няма такова нещо като "Не е за мен" - това е по-скоро мързел. Нали уж успехът бил 1% талант и 99% труд?! Е, що не става тогава?! Явно трудът не е достатъчен. Съгласна съм, ама как да е достатъчен, като все стигам до ей такива задънени улици?! Как да продължа? Грррр...побърквам се! Да бях учила икономика... с тая история, философия, право щях да цъфна и да вържа отвсякъде! Баси, за нищо не ставам... Аа, да, може би за английска филология. Хах! И да стана даскал после... А и мразя да пиша есета! Ама нали "Ромен Ролан" е елитна гимназия. Ами значи мога и само с нея да си остана, хъх!
Защо все така става? Аз ли съм най-големият идиот, че само аз не ги разбирам нещата?! Нито са събрани само гении в тоя университет, нито нищо. Много учене му е майката (бащата не знам кой е). Еми ето - пробвам да уча и кво става - не мога да продължа...Уфф, как се оправяте вие,бе?! И тоя нещастен TUD!!! Няма да е зле поне веднъж някой наистина да ми обясни нещо и то това, което го питам, а не това, което той си знае, и после да се чудя що не съм разбрала пак. Ако можеше и най-първата ни програма на JAVA, ама най-най-първата, да не е с 2 страници само условието! А тюторите...и тях ги мразя! Вместо да ми повтаряте 100 пъти колко съм тъпа, можехте да ми ги обясните тия неща, като сте толкова остри - нали затова сте там! А не, като ви питат нещо, да кажете: "Ами не съм сигурен, трябва да проверя..." То да проверя аз и сама мога! Ама после аз съм тази, която не разбира! Добре, че сте вие!
Мразя JAVA (поне в момента)! А ми е интересно (не знам как става тоя номер) и искам да мога!!! Искам - кефи ме!!! Грррр... никога няма да стане....
System.out.println("Да бях учила икономика, мамка му!!!");

Wiesbaden:)))

Ейй, видяяяхме го тоя град най-накрая:) Откога му се каним! Днес сутринта в по-поносимо за нас време - 10.40 (стига вече с това ставане в 8:)) хванахме влака за натам и в 11.25 се появихме на гарата във Wiesbaden. Времето беше страхотно като вчера - пролетно с мераци за лятно:) Понеже досега не бяхме стъпвали там и не знаехме кое къде се намира, а и изобщо какво има за гледане (само бяхме чували да 1-2 неща), няколко минутки се чудехме накъде да тръгнем и накрая избрахме една посока на принципа "Онче-бонче" и това беше:) Градът отначало нещо не ни трогна, не знам защо. Обаче това, което моментално ни направи впечатление беше, че всики (ВСИЧКИ!!!) сгради са старинни. Сега не знам точно кой век, ама няма да е нашият, че и за предния не съм сигурна...абе, отдавна ще да е било, не си спомням вече толкова назад:) Но хората си живуркат вътре съвсем спокойно, а в някои има доста лъскави магазини, което е яка комбинация според мен:) И точно се бъзикахме, че в тия сгради само призраци ще срещаме и че вечер ще ни е страх да се прибираме в тях, и в същия момент стигаме не къде да е, а Kaspar Platz :D :D :D Умряхме да се хилим, хаха! Бива ги да измислят имена:) След още малко ходене намерихме и центъра - добре беше да се покажем малко сред хора:) С центъра намерихме и магизините за парцалки, които в Дармщат инспектираме всеки ден. Този път, за щастие, не си купихме нищо:) Е, виж, Mc Donald's малко трудно го намерихме, че доста добре го бяха скрили, и когато го стигнахме, вече бяхме провлачили крак от глад, ама оцеляхме и тоя път, де:) След хапването продължихме разходката, почнахме да намираме все по-яки неща и градът изведнъж ни се стори много красив! И като се почнаха едни снимкии! Отначало си мислех, че ще са съвсем малко или най-много колкото тези от Франкфурт, но вечерта, като ги качвах на компа...емии...таковата....100 бяха:) Направо сме се изснимали, ама не е като да нямаше какво - всичките тези сгради, различните институции (все пак нали Wiesbaden е столица на провинцията, не знам и аз що точно той, ама...), парка... А и цялата пролет наоколо - зеленина, цветя, цъфнали дървета...Много ме трогват тия неща напоследък! Красотааа...Всичко е документирано за поколенията вече:) Накратко: Wiesbaden rullzz, rox, кърти миФки, събаря мазилка, троши чаши... Малко не съм сигурна дали става за живеене, че леко заспал ни се стори в началото. По-скоро целият град си е туристически обект, ама те си знаят, де, да се оправят там:)

Ейй, тая Германия! Да обикаляш, да скиташ, да зяпаш, да разглеждаш! Толкова неща има да се видят! Много ми се обикаля! И Wiesbaden вече го видяхме...а сега накъде?!:)))

П.С. Ама ей така, като пиша 1 час, и накрая ми се изтрие постът, много мразя!!! Не, че ми се беше случвало, ама по принцип си го мразя пък:)

Пролет и в Германия:)))

Тази снимчица ми е от днес! Пролетен Дармщат! Просто не се сдържах:) Красота! Днес времето беше невероятно! Типична пролет - към 18 градуса, топличко, срещаха се и къси ръкави дори, едно сладко слънчице пекнало и това лятно-синьо небе без нито едно облаче...и тези цъфнали дръвчета, аауу:) Всяка втора дума ни беше: "Ама много хубаво време днес!" Еми което си е така, така си е:) Изобщо не ми се прибираше вкъщи, затова и дадох всичко от себе си максимално дълго да ме няма:Р Излязох още към 9, че трябваше да свърша някои неща. После точно щях да ходя към влака за Франкфурт, за да си върна дрешките от Messe-то, но се оказа, че Самосвалчо вече станал легален Опелчо (Тише, безаварийно каране и кеф на мах с колата, за което не се и съмнявам:)), та поразходихме количката дотам:) Магистралката, оле-оле:) На Messe-то, естествено, пак се замотахме, ама така е, като са шибнали баш пък шефа на майната си. Иначе на гардероба връщам аз дрехите, пита ме жената за име, казвам го, повтарям го:) (тук ми се налага постоянно :Р) и на тръгване ми казва: "Чао, приятен ден" на чист български:))) Пак вкарах ей тая o_O физиономия:) Още в началото я усетих, че не е германка с това "р", но акълът ми беше някъде другаде и изобщо не се замислих, че може да е българка. И накрая това "Чао" прозвуча по-особено, ама докато успея да се замисля, и тя се издаде:) Хаха, ама какво ли се учудвам - ние сме на всеки милиметър, пък точно на Messe-то няма да сме. Да не видиш българин там, все едно...ми няма как да стане просто:)

Навръщане пак нещо се поомотахме по пътя, ама точно нагледахме летището дали си е на мястото:) Малии, тия самолети спиране нямат, хаха:) По обяд си бяхме вече в Дармщат и направихме набързо едно столче. Набързо, щото "Tablett, bitte" :Р След това, както вече казах, изобщо не ми се прибираше, та минах през Цвети да я видя какво прави. Е, дългичко я гледах, ама то като се заприказва човек...особено ние каквито сме хора:) Вкъщи се довлачих към 18.30. Готин ден беше - от тези, в които се замисляш не може ли всичко да остане просто ей така, да спре времето... А в 18.30 беше още светличко, кееееееф:) Пролет, пролет, пролет! Ще видим докога, но утре никакви пуловерчета:)

А утреее...утре ще се обикаляяя:) Wiesbaden, фнимафааааай!:)))

Мързел в неделя:)

Така си е - неделя се очертава като един от най-мързеливите дни. Всяка неделя. А и като знам, че вторият семестър е още далече, а следващото Messe - малко по-близо, но все пак достатъчно далече, за да не ме трогва - еми доста по-различно изглеждат нещата:) Пак ще трябва да се учи, да, защото светлинни години разстояние не се наваксват от само себе си, но не е задължително да е точно сега (тая логика ми излиза през носа в повечето случаи, ама:))
Днес се събудих с първата аларма в 12 и разликата с други дни беше, че този път не заспах пак. Усещам, че заслугата е на лаптопа, който си бях придърпала до леглото, защото снощи свалях един филм, а скоростта падна супер много и се наложи да остане за през нощта. Как обичам да заспивам на музика! Снощи за пореден път заспах на един сет на Robbie Rivera, който вече май за трети път ползвам за фон. Супер яко сетче, но след третата песен нямам идея как продължава, хаха. То по-странното щеше да е, ако знаех, щото все пак за лека нощ го ползвам, а това, да не заспя на цял сет... ми не е много добре:) Въпреки че точно този не е от приспиващите - началото (само за него мога да кажа :)) е доста разсейващо - Elektro, пам-пам, пам-пам, The Rub...и оттам нататък май не знам, хаха. И като почна да си денся из леглото, хаха. Като се събудих днес пък, от Winamp-а се чу: "Moin, moin...", хахах, Fettes Brot:) Колко на място! Абе бъзика ме нещо тая програмка, усещам го. После се излежааавах, гледах малко neterra, ама не ми се гледаше особено и минах на въпросния филм, който снощи се тегли цели 13 часа, а именно - "Closer". Каня се да го гледам, откакто излезе на кино в БГ, даже си бяхме уговорили среща тогава да го гледаме, ама аз не знам що не отидох...Ми толкоз ми бил акълът! Филмчето ми хареса доста, въпреки че откъм време на действие е малко объркан и не загрях в първия момент кога се развиват нещата. Даже май още не съм сигурна, че съм разбрала напълно всичко, ама все пак...Отдавна не ми се беше случвало да гледам с интерес филм докрай, без да се разсейвам с нещо, да си лафя по skype и icq или да проверявам през 5 минути колко време остава. Як филм, музиката и тя, нищо, че се повтаряше по 1 изречение в песните - напоследък все такива си харесвам май (party all the time, party all the tiiiiiime:D :D :D). Сега пък слушам класацията по Фреш! "Elektro" пак е вътре:)) А сега почва Rachael Staaaaaaaarr!!! Ама като се сетя, че "I Wanna Love You" още не е минала, и се изприщвам! Преди малко влязох в банята и пак нея уцелих. Аман начи! По 20 пъти на ден ме тормозят с нея! Хит, хит, ама чак пък толкова! Не, че е лоша, ама това си е тормоз вече! Иначе има готини песнички в класацията, ама снощи Euro Dance Fresh! 30 беше къде-къде по, особено ако първо и второ място си разменят местата, хаха:) Това само като козметична промяна, иначе аз лично бих я пренаписала леко класацията, ама карай ся - важното е, че са яки песнички все вътре!
Брр, изпапках си царевичката, хаха. Да взема да цапна и едно капучино лии? Ебати комбинациите... o_O

***

Edit (40-на минутки по-късно): Ето я! Ето я! Помощ! I wanna fu...loooove you! Че и на пето място! Неееееееееее! Няма Господ, нямааааа! I wanna kiiiiiiill you...

Край!!! :)

Днешният петъчен следобед сложи началото на края на 2 седмици принудително недоспиване (то като е по желание, добре:Р), целодневни изстискващи мозъчни занимавки миналата седмица и скапващ физически труд последните 3 дни. Мир на праха им:Р За миналата седмица няма какво да обяснявам, то ясно - практиката. Тази седмица тя остана малко... ок, де, може би малко повечко... на заден план, защото осъществих първите си 3 работни дни, хаха. За всичко си има първи път - време си беше. Какво правих ли? Ами разкарвах една табла насам-натам и се грижех за успешното придвижване на чаши и чинии от едно място на друго, защото, както знаем, телата в природата непрекъснато сменят състоянието си и от състояние на покой преминават в движение и обратно. Мчи тъй беши, ко:) Е, имаше бутилки, които повече няма да могат да се движат, ама държа да отбележа, че, колкото и да е странно, заслугата за това не е моя :Р Айде и на тях мир на етикетите им! Тъй де, с две думи: сервитьорствах в едно ресторантче на Messe-то. Хаха, пак ли се вързахте за двете думи:Р Исфиняфам са! Ама то какво ресторантче - хангар за към 100 човека беше! Добро начало, хаха:) Аз предимно празни чинийки разнасях, тъй че мойта лесна. Е, на моменти ми имаха и малко повечко доверие, хаха, ама основно работата ми беше да гледам в чиниите на хората и да им броя хапките и като решат да си ходят наааааай-накрая, да им омета всичко от масите:) Денят представляваше нещо такова: в 11 трябваше да съм там, сиреч в 9 на крак. Първите дни даже в 8, че тва Messe като са го строили, са забравили да спрат и нямат намиране тия неща. Колко псувни бяха и там, не си е работа, хаха. Още втория ден бях вече оборудвана със слушалките за телефона, че 38 минути с S-а - шанса да не заспя, а и още първата вечер останах до 22 часа да се трудя. Не, че беше задължително, ама милиони с мързел не се изкарват:) Сутрин в 11 още има 5-6 клиенти на кръст и маам крачоли, пия кафе и се чудя какво да правя. Обаче после като огладнее изведнъж целият тоя народ, с който на отиване не можех да се размина по ескалаторите и коридорите и ме изнервяше допълнително, малиии! Няма смогване, хвърчиш като луд и по някое време почваш вече да си мрънкаш под носа: "Пуу, не се наядохте значи! Айде мафкайте се вече, че и аз си искам почивката!" И после като видиш в кухнята още яденета, чакащи да бъдат занесени... те цензурират от СЕМ, хаха:) Ама иначе едно мазнене, едно чудо - "Guten Tag", "Bitte", една усмивка до уши - бива си ме, хах:) Ем си ми е кеф да се хиля, па и остават доволни хайванчетата, щото и те ми се ухилват:) Ма кво няма-не е като да нямат пари-то поне 50 евро за обяд на глава само, за кво си говорим:) Имали ги, дали ги. Стават и такива неща...ама не с нас:)) Колегите и те готини хорица... И като стане 17-18 часа си хващаме багажите и кой откъдето дошъл. Е, тогава вече съм най-щастливата на тоя свят, хаха:) Прибирам се скапана, ама поне бързо реанимирам. С 2... абе с няколко думи - резултатът от това Messe (евала на Ники, че ми оправи прещракването на азбуките - не знам що не ставаше преди): лека мускулна треска на ръцете, постегнати мускули на същите, окапали крака-фитнес демек:)... и страхооотна нужда за сън, че няма какво да се крием, наши хора сме си-пак супер късно си лягах. А най-важния резултат го чакам след около 2 седмици в сметката ми :Р
Иначе снощи мислех да не спя, а да чета JAVA за представянето на програмата днес, ама в 4 реших да дремна малко, осъзнавайки, че няма да е малко...Алармите в 5.00, 5.10, 5.20 и т.н. бяха безсилни и станах в 8.45. Естествено, не можах да прочета повечето неща, ама пък изпитването не беше чак толкова гадно, въпреки че едва ли ще имам кой знае колко точки, ама нищо.
Уф, нещо хич не ми се стои вкъщи, още повече сама:( Тъпо. Че няма да има и диско тая седмица:(А пък за утре просто не смея да си представя до колко ще спя, хах, ама към обяд ще гледам да стана...Айде стига толкова, че пак се олях! И точно на място по ФРЕШ! - Rachael Starr - Crash!!! Ама и аз я имам вечее:Р След поне месец търсене...

Днес

Днес, днес, днес... Ами нормален готин ден:) Май още ме държи от петък вечерта, хаха. Настроението, де, то другото си замина вече... Хаха, ама не... само като се сетя какви бяхме нахилени всичките и как се разбихме още от самото начало, пък за после да не говоря, хаха! Че събитията "напомняха", така да се каже, за себе си и в събота, или поне основните, щото някои второстепенни, клонящи към третостепенни, детайлчета малко по-късно изникнаха в съзнанието ми (wow... ?!!?! О_O) Айде да не задълбавам :) Ама яко си беше, якооооооо, искам пак, хаха:)
Що се отнася до днес... мдам, "тежка" програма:) Сутринта трябваше да ходя до Messe-то да видя в крайна сметка ще се работи ли тия дни или не. Еми ще се работи май:) Не, че успях да намеря офиса на чичко шеф, щото миналия път минахме по някакви нелегални маршрути от рода на противопожарни стаи, аварийни изходи и т.н., хаха, ама в такива случаи телефоните вършат идеална работа:) Накрая ми писна да обикалям и просто му звъннах на The Big Boss. Дано се съгласи с претенциите ми утре, че... Навръщане, естествено, след кратко чудене кой влак да хвана до гарата във Франкфурт, аха да се кача на правилния и се обърнах и се качих на другия, хаха. Ама карай, поразкарах се малко, видях някви мизерни кварталчета:) После си хванах влакчето за Дармщат (пред мен седеше българин - не може да бъде просто :))) и стигнах точно навреме за срещата в стола с Тишко и Ицо. Обичам ги тия срещи - заместител на кафетата в БГ:) Като се съберем една маса от 10 българи и яденето, респективно кафето, изстива:) Иначе днес се понахилихме пак, хаха, сефте - и това не може да бъде просто, днес все такива невероятности :РрР, позаговорничихме за някои нещица... Маааалко по магазини после, кеф, кеф:) И дотам с кефа-после пак в унито за тая практика. А това студентче, дето уж е сложено да ни помага, почва да ми лази по нервите. Не стига, че си нямаше идея първия път за какво ни е проектът, после ни обърка с една задача, ами от всички, дето не ходят, дето не разбират и дето цъкат игри през повечето време аз му излязох най-крива! То малко и сама се закопах, като ми е толкоз акълът, ама все си мислех, че би трябвало по-скоро да помогне, а не... абе, мани! С цел да "помогне", в която цел силно се съмнявам, ми даде задача, свързана с предните 2, с които НЕ бяхме готови!!! Еми хубаво! А да греба супа с вилица не щеш ли!? Днес му казах, че не може да стане, без да имаме предните две, щото са свързани, а тоя ми вика: "Аха. Айде утре да си кажеш идеите!" Простоооо !$&*#&*!$# !!!!! Нещастник! Щи кажа аз... едни други работи! Имаше късмет, че ми беше нахилено и не му се вързах особено, защото предния път ми стана бая криво. Сега се чувствам малко като момъците от не знам си коя приказка беше, дето им поставяха невъзможни задачи, и който успее, щеше да се жени за принцесата. Е, аз поне няма да се женя, хаха:)
После пийнахме кафенце с Цвети и лафче малко, че имаше за какво:) Направихме съвсем кратка (като никога) разходка по магазините и все пак достатъчна да си харесам едно потниче, ама... няма да е, поне не сега:)
Та такива работи днес. Сега отивам да работя над себе си, хихик:)
Искам времето да спрееееееееееее...

3. март - Национален празник на България! (и малко предистория:))

129 години от Освобождението на България от Турско робство. Честит празник на всички българи! Нека се гордеем, че сме българи, и не забравяме корените си! Защото сме си най-най-най :Р
Въпреки честитките през деня, по-особената празнична атмосфера я нямаше. Ден като ден. Мислех поне новините да видя, ама само с мисленето си останах. Адски мързелив ден, по-голямата част от който прекарах в опъване по леглото с лаптопа на коремчето ми:) Събудих се в 13, което си беше голяма изненада. Все пак след снощното диско си легнах в 6.30, а и след цяла седмица ставане в 8 и и висене до 5 в унито заради тая практика очаквах, че няма да ми стигне денят да се наспя. Обаче в 13 като се ококорих и това беше. Отчаяните едночасови опити да се приспя пак бяха наистина отчаяни:) Станах, щъках насам-натам, ама нещо ми се моташе леко тиквата и реших, че легнала ще е по-забавно. Мда, не знам дали снощи пийването беше повечко, или хапването вчера е било мъничко, ама за второто съм сигурна - малко "The requested file cannot be found" или айде "Done with errors". То затова ми се позавъртя леко главицата, ама спряхме я вече:) Ама пък се разбих снощи:) Денят беше малко скапан - пак ме "уведомиха", че гледам "умно" и че съм най-големият идиот на света! Мерси! Мислите, че не осъзнавам, че не разбирам нищо от нищо, така ли?! Напротив, ама трябва ли пък постоянно да ми се натяква! Вечерта пък се прибрах с има-няма 10 кила товар, неиздържащи ръце (имам лека мускулна треска днес) и псуваща като хамалин! Като се събрахме вкъщи, вече ми се беше пооправило настроението, ама и гостито добре ми дойде:) После на бегом за Н, което бях сигурна, че няма да хванем и затова не си давахме зор да тичаме, като го видяхме да спира на спирката, ама после размислих и... хванахме го, бе, имало Господ:) В А5 адските опашки! Е, толкова народ на гардероба не беше имало - опашка от втория до първия етаж! Ма аз пък кво хленча - все едно аз висях да чакам:)Туй ще да е било само заради пиенето за февруарските бебета (и аз, и аз!). Като влязох в залата, вървеше "Love Don't Let Me Go" и оттам нататък вече кеееееф:) Размазах се! Бе кефи ме тая дискотечка! Нищо, че въртят 10-на песни винаги. 10, ама яки 10:) Та накратко: разбиване снощи, релакс днес, утре ще гледаме. А в момента въртя едни песнички - кефят на мах просто!
1. Alex Gaudino - Destination Calabria(Original Extended Mix) - малиии, убива ме това!!!
2. Mason - Exceeder - и това, и това!
3. Bodyrox - Yeah, Yeah (D Ramirez Rmx) - че и това:)
4.Erick E - The Beat Is Rocking (radio edit)
5. Fedde Le Grand - Take No Shh (Original)
6. Josh Wink - Higher State Of Consciousness - хаха, както ми се приспа, това ми действа много особено на мозъка:)
7. Twisted Society - Killer
8. Soul Seekerz - Party For The Weekend (Vocal Mix)
9. Tyken feat. Awa - Every Word (radio edit)
9. Dario G - Dream To Me
Абе всичките трепят! Put your hands up!!!
П.С. Аман от тия километрични писания начи!
П.П.С. Умиииирам за съъън!!! Айде...нали знаете: много ви обичам ВСИЧКИ, благодаря на мама, на тати, на Господ...Как зверски ми се приспаа....

Мартенициии:)))

Не се бях замисляла особено за Баба Марта тази година. Даже изобщо не бях усетила, че остава толкова малко време - нямаше и да се сетя сигурно, ако не ми бяха казали. Какво да се прави - моят месец се изнизва по-бързо от останалите и... мда:) Но всичко ОК. До снощи. Точно снощи се замислих по-сериозно (даже май прекалих с мисленето :)) и осъзнах, че тази година вероятността да мина без мартенички е почти реална... Бях се отказала да карам наште да ми пращат, защото беше вече късно. А и те късно се сетили и... Нямах и много време (и желание) да обикалям за нещо, което вероятно няма да намеря, а именно - бели и червени прежди... И все едни такива мисли снощи... Сетих се, че всяка година на Първи март в България още като вляза в даскало и ме нападаха по няколко човека с мартеници (щото не смогвах да ги нападна първо аз :Р) За отрицателно време се сдобивах с втори "ръкав" на всяка ръка :) Първия час не се учеше особено, защото всички си връзваха мартеници и това беше занимавката и темата за целия ден!!! Буквално!!! Иначе центърът пълен със сергии, народ, народ, народ... И после за около месец всички ходехме с всичките придобити мартеници (а една година аз ги носих до юни, ама какво съм виновна, че няма щъркели на "Верея" :)). Е, миналата година си оставих само една, че зор с това непрекъснато махане и слагане... Еех, спомени... ама се отплесвам! Та снощи мога да си кажа с ръка на сърцето, че ми стана малко гадно... За пръв път ми става кофти за нещо ТАМ (а "България" звучи доста по-различно и даже малко странно, когато си извън нея... а аз развивам непреодолима склонност към скоби напоследък). Пуснах си всичките български песни-класики, които имам, че даже дръпнах и още, и в комбинация с малко лаф ми се оправи настроението, но вечерта мина под мотото: "Искам си мартениците пък!!!" Поне си пльоснах ей тая тук за фонче на телефона, ако не друго...

А днес доста се загледах в тази на Цвети... а до обяд ми беше нещо криво - основно заради това, че нищо не схващам от тъпия проект по информатика. Май трябваше да уча икономика! Ама като се сетя пък там с тая история, философия, право... май ще си остана си "елитната" гимназия, хаха:)) Обаче на обяд...:))) Засякохме Ники. Съвсем бях изключила и чак след 20-на минути му честитих Бабата и той като измъкна една мартеница:))))))))) Аууууу!!! Ей такива -> O_O очи отворих! Умрях от кеф:) Такава радост, такова чудо! Като цигане с баница:))) Не съм и предполагала, че 2 конеца могат да ме зарадват толкова много! И сега, като си я гледам...мм:)) Оттам нататък денят стана доста по-различен:) Че и още една получих, хихи. Е, не е като в БГ - накичена до лактите, ама и така е добре. Иначе и картички по мейла не липсваха:) Абее... имам си мартеницииии!!!:) Коледата може да била невъзможна, ама Баба Марта е напълно възможна, даже и в Германия:) Та Честита Баба Марта! Да сме бели и червени, винаги засмени и здраве, щастие, ала-бала, нали тъй :Р Пък догодина да мислим по-отрано:)

П.С. Edit малко, сега се сетих... хах, миналата година точно на Първи март към 17 и нещо следобяд - баш в края на работния ден - си метнах документите за насам по пощата:) Еми няма как да не го отбележа просто :Р Големи емоции бяха. Краят на едно чакане... и началото на друго - вече за същинската част:) Край на тая епоха...

Хахаха :)

Таковата...:) Сградата, където живея, нали е в ремонт:) И...таковата, хаха...е цялата в скелета иии... преди малко в skype един приятел ми каза, че ми идва нагости... ама по скелето, хаха... и дойде, де... и таковата:) ... ама по скелето дойде, хаха! Едно хубаво нещо от тоя ремонт:)) Улеснява комуникацията и мобилността. Като бързам за Н, направо през джама ще се измъквам, кво ще обикалям от другата страна чак:)) А и... таковата:)... голям спорт ще си е, особено прибирането:Р Все пак на втория етаж живея, който всъщност се води първи, а отвън погледнато е трети, хахахха:) Немска архитектура и възприятие, ко да ги праиш хайванчетата... Абее... таковата... обичам я тая част на деня... по-скоро на нощта - 02.45 сабахлян е, хаха. Ще взема да спя, че утре...амм..нали ся искам рано да ставам.. преди 13, хаха. Шанс, ако питате мен, ама понеже защото междудругото дефакто няма кой да ме пита... бе пак си е шанс, нали :) Иии, таковата... абе няма "таковата"!

Frankfurt!!! I love this city!!!

Само да отбележа, че най-накрая успях да си кача снимка в профила тук. Никакви техники и номерца не помогнаха така, както добрите стари десен бутон -> Properties -> copy URL -> paste :) А колкото до самата снимка... тук стигаме до същината на този пост:) Едва ли някой е взел насериозно думите "Само да отбележа" (подчертавам "само") в първото изречение - много ясно, че няма да е само това.

Таа, самата снимка... тя, заедно с останалите 60 и едното клипче, са направени на едно страхотно място, което още при първото по-обстойно разглеждане от моя страна през септември така ми легна на сърцето, че не мисля, че ще стане скоро. Внимание, put your hands up for FRANKFURT! I LOVE this city! Онзи ден с Цвети имахме път дотам по бизнес дела, та съчетахме полезното с приятното. Събитията се развиха горе-долу така:

09.23 а.м. Среща на Hauptbahnhof, Darmstadt. Там пък се засякохме с още три приятелчета българчета, които бяха в същата посока, а именно - Frankfurt, Messe. Поне имаше кой да ни заведе:) По мои сметки трябваше да пътуваме към 35 минути, но не минаха и 20 и вече бяхме там. Номерът е, че хванахме друг влак:) Оставихме си документите за работа на Messe-то, през което време доста се посмяхме. После тези тримцата левенти решиха да си ходят, но ние имахме още важни дела за вършене - обиколки по магазините и по улиците - не е за изпускане:) Обикаляхме, обикаляхме, обикаляхме. Поне 10 пъти се качвахме в Метрото и ходихме къде ли не - Hauptwache, Konstablerwache, Майн... А и времето минаваше по-скоро бавно, което си беше идеалка:) На обяд направихме пауза в Mc Donald's, че и ние сме хора:) Към 15 и нещо Цвети реши, че иска да хване работното време на Sprachzentrum-a на унито и да си вземе Schein-а от изпита. А те работели до 16. Докато обикаляхме из гарата и се чудихме кой влак и в коя посока трябва да хванем (голямо мотане беше:))) я убедих, че е доста на кантар и нямаме шанс, затова тя им звънна по тел., говориха, говориха и пита и за моя резултат, даде ми телефона, казах си името и....абе взела съм гоооо! :))) Въпреки че още нямам мейл, хаха. Голяма радост беше на тая гара. И след като вече нямаше смисъл на си ходим към Дармщат, решихме да обикаляме още :) В Дармщат кацнахме към 17. Изобщо супер як ден беше - оползотворен по страхотен начин... и тоя Франкфурт! Като гледам снимките, се влюбвам още повече!!! Сега планираме малко разходки из други места в провинцията, пък и не само. Nächster Halt-Wiesbaden (евентуално:Р). Иначе малко тая мъгла кофти - скрива небостъргачите, ама :) Цяла зима няма мъгла, но точно тоя ден...а на следващия ден пък печеше слънце и беше такова едно пролетно...ИСКАМ ДА ОБИКАЛЯЯЯЯМ! :)

Поздравчета: Вечно обикаляща :)