Roger Sanchez - Lost - песен на седмицата :)

Тази седмица ми почна предварителната математика. Видях вече и малко немци най-накрая. Готини ми се струват, особено тези, с които решаваме задачите. Ама ние сме по-умни :) А задачите... хмм...2 часа доказваш очевидни неща - забавно е, хаха. И в повечето случаи даже не можеш. Както си седях единия път и гледах вече прекалено "умно", точно за Lost се сетих - ами така се чувствах, какво да направя :) Въпреки че последните дни по вървят задачите, тази песен си остава песен на седмицата!
Взех си и първия Schein по немски с 1.7 - на мааама тъпунгерчето :) Вече почнах и да приказвам по-добре. Вчера и днес на моменти такива гладки изречения тупнах, чак аз се изкефих. А с германката говорихме за логаритми на немски :) Милата, като разбра как се казвам, каза само "Oh my God" :) Затова пък бразилците са ми запомнили цялото име и доста точно го казват, заедно със съкратените форми. Е, аз пък затова си имам минимум 11-буквена (зависи от азбуката) фамилия, с която допълнително да шашкам, и днес ги учих на нея :)
Общо взето тая седмица това беше - немски сабахлян и математика следобяд. Като изключим едно ходене в Австралийския бар и едно мааалко събиране в така нареченото "вкъщи", друго май нямаше. Затова пък миналата седмица програмата беше пълна. Първо поливахме минал изпит - изпитът от останалия народ, аз само поливам засега. За малко да си легна по светло... После бях на рожден ден през няколко WG - та. Запознах се с рожденика, хаха, и с още една камара хора. BG Power! А в събота, в съботаааааа... Orange, house, аз, Тошко, Тишко, Иво...и на черешата, че едва слязохме после! Малко мъничко стояхме, ама... абе искам ПАААК! Айде да не казвам голяма дума, ама... :Р В неделя пък свежи - свежи ходихме да изпращаме Тошко до БГ. Всъщност ние само до летището отидохме, чак до БГ не стигнахме, ама пак е нещо :) Видях го най-накрая това прословуто летище Франкфурт... и изобщо и летище видях, ама така е, като идвами ут сйелу. Ми не е малко :) По-различно си го представях, но и така си е добре, хехе. Поразгледах го отгоре, отвътре, отсам -оттам и после с влакчето за Франкфурт и... ми към Франкфурт :) Останаха ми очите в тоя град! Адски много ми хареса - хора, липи, кафета, стара архитектура заедно с небостъргачи... На Майн беше много яко, както и на терасата, откъдето погледнах отвисоко половината град, хехе. Имаше доста хора, но и случихме на време - едно слънце, чак да ти писне :) Хубав град, зяпнах направо! И скоро се надявам пак да зяпна, тоя път от по-височко даже. 10х на Тишо за разходката - имам да те черпя дъвка, нали знаеш! Нека са 2 :)
Освен това се образовах малко и за Дармщат - вече знам къде е Wixhausen и не само :) Демек ходих нагости на Тошко - хубава къщичка, ама си нямат зайци :( И аз си имах гости - точно да си покажа новите пердета с импровизирания корниз, който все още не е падал нито веднъж (не може да бъде). И айде да не казвам откъде чак ги нося тия пердета! Напоследък доста километраж навъртях, ама това е нищо. Дайте ми semester ticket -a, бее!

15. септември - school time :)

Ето го и първият учебен ден, по - различен от последните 12 години. Нямаше двор, нямаше цветя, звънец и 15 минути приказки на Сотирова, обаче имаше курс по немски с новите хора, малко време по обяд в стола, да се похилим с друга извадка от БГ мафията тук и една разходка по улиците на нощен Дармщат (тоя път беше доста по - оживено, сигурно защото е петък...). Айде да почва семестърът, че ми се учи, хаха. Да бе, като гледам как едва успявам от мързел да видя нещо по немски, представям си как ми се учи, ама то на фантазия лесно... Вече около половината ми клас почнаха да учат и напоследък основно си разказваме впечатленията от новото място, ученето, хората наоколо. Хубавото е, че всички са много доволни и им харесва там, където са. Пък и е интересно да си говоря с тях за това. Скоро се чух с Мартин, днес с Иван. Много приятни разговори станаха, съвсем човешки :) Винаги са били човешки, но все пак е различно... А когато днес от skype - а на Мартин чух "Аааааааа, Влади, кво правиш, бе, душко?!" и гласа на Деси, ми стана супер мило - изобщо не бях очаквала! Шапка и свалям на тая програмка - няма значение, че сме в Германия, Франция, Щатите, България - все едно сме на една ръка разстояние, сякаш усещам присъствието на хората тук, до мен. Яко е!

Предучилищно :)

Ейй, утре е 15. септември - светла дата :) Днес влизам в чата и гледам topic -ът тематичен, коментарчета разни... Ееех... Даже някакъв ме пита от колко НИ викали утре, хахаха! Тая дата винаги си е свързана с емоции. На мен поне винаги ми е било приятно, когато идва 15. - ти - целият град пълен, цветенца. А първокласниците какви са сладки - едни накипрени, надъхани, шашнати...Точно гледам и по новините за някакво лапе, дето щяло да е в първи клас :) Сещам се и аз като бях в първи клас... Бях си на село, когато мама и тати ми се обадиха, да ми кажат коя ще ми е класна и в коя паралелка ще съм :Р Не че знаех какво е "паралелка", ама както и да е... Като се върнах в Стара Загора, вече ми бяха накупили дребоийките, голям кеф беше :) Пък сега няма вече... Странно ми е, защото само до миналата година всичко това ме интересуваше пряко - кога се събираме и т.н., а сега съм само страничен наблюдател и всичко ми изглежда толкова далечно, сякаш изобщо не ме засяга (не че ме засяга всъщност). Имам чувството, че беше толкова отдавна, а са минали едва.... 4 месеца!!! Отчасти искам и мен да ме засяга пак. Яки емоцийки бяха, различно беше, някво никво :) Вятър те вее на бял кон. Нищо не зависи от теб. А сега... ако не отида АЗ до магазина, ще ям друг път, ако не пера АЗ, няма кой да е, а като почна и да работя... Въпреки че и сега има сходни емоции - все пак нови неща и пак за учене става въпрос... така че не се оплаквам, още ми харесва, пък и попаднах на хора - всички изглеждат, а и са, много милички :) Но определено, като се замисля малко по темата, даскалото липсва. И още си ме вълнува, затова ми е странно, че утре няма да стана рано (ще стана, ама за да ходя на немски :), да се оправя, да плиснем 1 чаша вода пред вратата, да отида в двора, естествено със закъснение, ама то пък кой ходи навреме на 15. септември, да се съберем пак ненормалниците и да отидем на кафе някъде, както винаги. Скейтърското руллз, ама не още от 15.-ти :) Всъщност последните 2 години не ми се почваше много-много даскало. В 11. клас не знам защо, а миналата година, защото знаех, че е последна, а не исках. Сега всичко е минало вече и е много по-лесно за възприемане. И въпреки че познавам все по-малко и по-малко хора от всеки следващ випуск, ще е интересно да мина някой път на 15.-ти поне учителите да видя. Така и не видях Райков, преди да тръгна...Тая година няма да е, но се надявам специалните пратеници да разкажат :) За догодина ще гледаме...
Та това са емоциите покрай тази дата, почти каквито са били и друг път с тази разлика, че реализирането им няма да стане. Иначе 5 години по-късно ( WwOoWw!!!!), даже вече май 6 (WOOOOOOOOOW!!!!!) аз пак съм зайче, вярно - от друго естество, ама важен е принципът :) Ще си чакам тука моя първи учебен ден и ще се сещам отвреме навреме за тестовете по история и за физическото (и не само) в Скейтърското :)

***

П.С. Честит имен ден на баба! Жива и здрава и все така добричка {}

9.-ти септември :Р

Хаха, видна дата ,въпреки че аз друго се сещам. Доста бързо лети времето май. Все едно вчера беше миналият 9.-ти септември...примерно :) (blushing) И в същото време толкова много неща се случиха, толкова много неща се промениха и то коренно... Някои точно от септември миналата година. Странна атмосфера усещам, като се сетя за тогава - хладно време, дълги ръкави, TOEFL, хора, училище, първа смяна, телефонни разговори, Lavazza, Campari... Campari. Не мога да я опиша с думи, просто като ги чета, не е същото. Обаче някои песнички винаги моментално ме пращат нататък, не знам точно защо:
James Blunt - You're Beautiful
Fettes Brot - An Tagen wie Diesen ( как искам да я намеря тая песен)
Die Firma - Die Eine (и тази също :))
Отчасти и тази ме връща миналата година по това време - Pussycat Dolls - Don Cha.
Странно е. Не знам догодина каква атмосфера ще ми носят спомените от тази година, но може би няма да е такава, защото тази от миналата година още тогава я усещах, не знам защо и как. Всъщност може би и сега усещам нещо, но не прави впечатление, защото е настояще.
Исках да напиша доста неща, но нещо си загубих музата май. Така е, като за няколко минути пак попаднах в Пайнер - настроение. Цял ден слушам какво ли не - на моменти имам нужда да чуя нещо такова. Няма логично обяснение, но не съм си и мислела, че може да има. Въпреки че и това настроение поражда доста размисли понякога. Сега не можа. Айде стига съм се мъчила...

Edit: Абе много съм смотана! Как можах да забравя Morandi - Love Me - може би най - характерната песен от тогава! Няколко месеца ме държа тая мания и още като и чуех първите секунди се втрещявах! И сега я забравих... Затъпявам!

No Connection...

Спи ми се. В 1.00 а.м. Странно. Обаче ме мързи да си легна. Това вече не е странно. Явно затова тая вечер музиката е малко... де да знам...приспивна...защото така! Спи ми се...
1. Емилия - Не Се Обръщай ( ?!?!?!?)
2. Анелия - Не Мога Да Спра Да Те Обичам (!?!?!?!?)
3. Roger Sanchez - Lost (хахахаах, връзката!)
4. Гергана - Боли
5. Преслава - Когато Съмне
6. Rui Da Silva ft. Cassandra - Touch Me
Баси селекцията, дето стана! Що ми трябваше да ги свалям тия неща?! Ще се гръмна!.....Ммм, не, това ще е утре - сега ще спя, за да се гърмя на бодро :)
7. Schiller mit Jette von Roth - Der Tag (Du Bist Erwacht) - erwacht, ама друг път...Вече си продължавам съня от оня ден даже, което напълно ме удовлетворява :)
Пас!

П.С. И това ако не беше един от най - кратките ми постове...той ще да е бил

Среднощна

Тази вечер, като гледам, май пак съм на път да осъмна. И тук няма да го оставя тоя навик май :) А съкилийниците ми явно са доста ранно - лягащи и всяка вечер само аз таласъмствам из тъмниците във WG - то. Нещо май на простотия ме избива - вече имам няколко чалги на компа... преди нямах... Не че ги слушам... не че напоследък изобщо слушам музика на тоя комп... ама да има там. А понеже от БГ се изнесох на бегом, почти всичките ми музики останаха там...мдаааа, и почти всичко на Шилер...И като гледам с каква скорост тегля оттам, искрено се надявам до няколко месеца да съм ги събрала :) Снощи точно заради музика стоях до 6 сабахлян. В резултат сега Гергана ми пее, че боляло... Абе и мен ме боли коремът, ама не съм пропяла...явно трябва да обмисля тоя вариант.
Днес все пак джиткахме тенис с Лиша. Не се получиха особени разигравания, ама много важно. После излизахме с Цвети и Венци на пазар, че трябваше да се довлачи малко манджа. Тия немци не щат да работят в неделя и тва си е. Ама не им дреме, че ако ги бях изпуснала днес, щях да ям чак в понеделник следобяд, нали :) Тяхната лесна... Както и да е, де, ядене ще има, само дано не свърши преждевременно, ама мисля, че ще успея да го опазя. Тая вечер пак не липсваха нощните разходки. Традициите са хубаво нещо, добре ми се отразяват :)
Тука взех да се зарибявам с тая уеб камерка... Ще се прави скоро фотосесия май, ама като гледам колко време ми трябва, за да докарам сносна снимка, ще трябва да си взема 4-5 дена отпуска от социалния живот :) Трябва да има и друго решение...
Хмм, интересна гледка се разкрива зад гърба ми... Цялото ми легло е в дрехи, чанти, торби и сешоари. Друга вечер минаваше номерът с прехвърлянето им на стола, ама тоя път не знам дали ще намеря толкова мебели, на които да ги прехвърля. Не помня да съм се преобличала толкова пъти днес, което ще рече, че стоят от няколко дни, хъх...Явно ще трябва да ги слагам в гардероба, каквато всъщност би трябвало да е основната идея. Уфф, абе кой подрежда в 3 през нощта! То ако се забавя още малко, ще стане 4...ама и тогава никой не подрежда май. Значи няма да се подрежда - егаси кефа :)) Логиката е бетон, ама въпросът е къде ще спя...Хмм, тая чиния и снощи беше тук май... Да, ама тогава чашата я нямаше пък :)
Преслава - Ще Полудея...
Горката...Join the club, дето се вика :)
Нещо ми е разхвърляна мисълта тая вечер май...А сега май напълно изчезна...Идеално...Май е време и аз да напускам ординатата и да заемам абсцисата, че ми се спииии...Исках да чуя още 2 песнички, ама явно ще е само на демо версии.
Lucky You и после My Arms Keep Missing You ... Умирам за сън...Хмммм, стана ми топло - не се беше случвало скоро...явно не трябва да си закопчавам пуловера догоре...
П.С. Всякакви подозрения за неправилно функциониране на каквото и да било са напълно основателни...
П.П.С. Вече съм по тениска...работи!

Live от Немция :)

От неделя ( вече почти 1 седмица) съм в Германия и честно казано си живея много добре :) Не очаквах такава бърза адаптация. Даже може да се каже, че период на адаптация като кофти настроения и т.н. нямаше! Изобщо нямам чувството, че съм 2000 км от България, особено с тоя нет :) Не е съвсем като вкъщи естествено, но да речем, че все едно просто съм сменила града, което до известна степен е така де :)
Насам пътувах с тати, което в крайна сметка се оказа добро решение. Жалко само, че той си тръгна почти веднага и нямаше време да разгледа насам - натам. Някой ден може би... Иначе на третия ден вече си бях в собствена стая, която вече е прилично разхвърляна за по - голяма достоверност, а на четвъртия ден имах интернет, което доста допринася за кефа, защото няма време да се чудя какво да правя :) И хората, с които живея, ме кефят - Никола, Каролин от Франция и Лиша от Китай, макар че тия дни не се засичаме често, но става лаф с тях и са доста веселки :) Никола и Тошко пък адски много ми помогнаха първите дни за абсолютно всичко!!! Много време си загубиха с мен, а на мен спестиха много излишно обикаляне и нерви най-вероятно, за което мноооооого им благодаря!!!
Още първата вечер имаше купонче за РД - то на Никола, така че се запознах с още 10 - на българи :) Абе яко си е да се живее с българи - добре, че стана номерът. А купонът си беше супер - доста добре си изкарах! Всеки ден се запознавам с нови и нови хора, предимно българи, които наистина са много!!! Ама и досега най - много ме кефят :) Просто най - добре вървят майтапите на български. Видях си и част от групата в унито. На първата среща бяхме само към 10-на човека, от които 4 българи, и веднага се надушихме с двама от тях и с едно момче от Кипър и общо взето заедно обикаляме улиците. Днес на теста по немски дойде много повече народ, естествено имаше още българи...Немците тепърва ще пристигат. После пак обикаляхме с Цвети, Венци и Николас ( тук явно всеки втори се казва Никола или Николай :)) и направих първото пазаруване :) А вечерта пък беше просто лудница отвсякъде :) С Тошко, Никола и Николай ( едни от многото :)) гледахме някакво улично шоу, където бяха големи майтапи, и после ходихме на Weinfest, та се отплеснахме по улиците докъм 2 и нещо :) За утре пък плановете са да играя тенис с китайката, да излизам с Цвети, Венци и Николас евентуално и после с Тошко. Изобщо доста добре започват нещата, просто няма от какво да се оплача :) Айде да не предизвиквам съдбата, ама дано все така, а и по - добре да върви всичко :) Единственият проблем е може би немският. Не мога да го приказвам, думите ми липсват. Иначе пък разбирам почти всичко, което ми говорят, а и днес тестът ми се стори доста лесен, обаче когато опре аз да говоря, не се получава особено :) Общо взето няма и къде много, защото или говоря на български, или на английски, ама ще гледам да почна малко повече да дрънкам на немски, че няма да се разберем така :)
А за впечатления...аммм...движението по пътищата! Всички коли спират на червено още в момента, в който почва да се сменя светофарът, и то далече от пешеходната пътека. Рядко се пресича на червено, колите карат бавно...Засега не съм забелязала немците да са толкова студени, колкото ги изкарват, даже напротив! Всъщност никога не съм вярвала на подобни обобщения...Не са и дебели :Р Въпреки че в Стара Загора определено са повече слабите хора и то по - слаби от тук, но и тук са си ОК. Хахаха, обаче чушките, които продават, за баси и чушките :))) Приличат на пластмасови!!! Не знам на вкус как са, ама на вид са точно като оня декоративните. Ама то пък какъв може да е вкусът на чушка и без това!? :) Доматите и те бая лъскави изглеждат, ама на вкус са си съвсем нормални, освен ако аз не съм ненормална, което е спорно :) Иначе Дармщат си ме кефи. Тук явно Гъбата и Часовника са Luisenplatz :) Магазините са ми леко странни, че са свързани и си минаваш от единия в другия, без изобщо да излизаш....а вътре има каквото се сетиш и още една камара неща, за които няма да се сетиш :) Ааа да, и парно май имат вече, че беше хладно навън тия дни, ама днес си беше 25 градуса, което си е егаси кефа, хахаха :)
Та такива неща стават тук. Нямам никакви оплаквания засега, дано продължава все така :) Скъсах се да разказвам едно и също на всички, ама като питат хората, трябва да им се каже, пък и аз не се дърпам много :) И като гледам, май една вечер няма да си легна преди 4.30...как да не се чувствам ато вкъщи :)) Българийке, сега ти е паднало да си починеш малко от мен! Take your chance!!! :)
ZzZzzZZzZz...май ми е време да се срещна с немския Сънчо ( един рус такъв) :)

Изпращания...отлитаме един по един, по двама, по трима, какво да се прави...

Напоследък много изпращания и разделяния ми се събраха, което естествено доведе до известно количество сълзи ( за щастие доста по - малко, отколкото може би бих си мислела, ако го бях мислела преди това, хъх). В петък имахме среща на класа! Не съм си и мислела, че ще се съберем толкова хора!!! Общо взето, тези, които са в Стара Загора, дойдоха! Дойдоха дори хора, които не съм очаквала, че ще покажат интерес, което беше супер приятна изненада :) Ходихме в "Комфорт" и честно казано се получи доста добра вечер. Нямаше никакви заяждания ( не че сме имали кой знае какви в даскало, ама се случва, когато си всеки ден по толкова много време с едни и същи хора). Беше си съвсем зрял разговор. Основната тема, естествено, беше кандидатстването и приемането. Половината от хората, които бяхме, се оказа, че сме за чужбина, така че основно за това говорихме - кога ще пътуваме, с какво, какво ще се носи, къде ще бъдем... Интересно беше. И хубавото беше, че ставаше яко лафче дори с хора, с които в даскало не сме говорили кой знае колко. Визирам Христиана, примерно, с която в 8. клас се бяхме сдушили за малко, ама дотам...Просто обменихме инфо и кой с каквото можа, беше полезен. Оказа се, че от класа заминаваме двама за Германия, двама за Щатите и по един за Холандия, Испания и Франция. Някои вече заминаха...Хора, с които до преди 2 дни съм била на една маса, сега са зад океана...Не знам как става това...Разделихме се по най - якия начин - всички си ме гушнаха, което също беше леко странно, но всички сме хора :) Дай Боже скоро ... някога пак такава среща...СКОРО!
В събота пък се разделихме с Ивка и Мигъла ( Мигъла може и да я видя утре, но май е малко вероятно :(). Макар че бях в добро настроение, нищо, че ми беше малко странно, накрая едно - единствено изречение развали цялата ми нагласа, че няма да плача!!! Бях сигурна, че ще успея, но не можах... Тц, тц, тц, май аз се извъдих най - голямата лигла :) Много ми беше странно, че както всеки ден сме заедно, изведнъж няма да се видим до незнайно кога...Говорихме и точно за това, че ще поддържаме връзка, че няма да се забравим и че няма да си загубих отнощенията!!! Надявам се искрено! С времето обаче избледняват нещата - с толкова близки преди хора сега не поддържаме почти никаква връзка и даже не ни прави впечатление... Нови хора, среда...Нека поне този път е различно... Обаче си уговорихме среща на 29. декември в 20.00 на Часовника, хаха :) А да видим...Малко съмнително ми се струва, не знам що :) Най - много да ми разкажат по ICQ, ако изпусна нещо :)
В неделя пък бях на село. Исках да остана за няколко дни там, но не остана време :(( И баба и дядо не знам кога ще ги видя пак, ама какво да се прави... Не че не им стана гадно, не че и на мен не ми стана гадно, ама поне всички ме подкрепят, което доста улеснява нещата. Не че ако бях в София, щяха да ме виждат често... Все пак знам какво искам в момента и това е начинът. {}{}
Изпратихме и Стефка за Щатите. Тя всъщност в неделя пътува, ама купончето мина вече. Леле, кооолко народ само изпращаме...
Днес с Калина ходихме на кафе. Супер яко лафче стана... Винаги ще имаме какво да си кажем - 12 години не са шега работа :) Припомнихме си и горските училища до 4. клас, хаха :) Чак като си хващах автобуса и като се гушнахме за "чао", осъзнах, че все пак наистина утре ще е по - различно... Този път изпращането е окончателно и е МОЕТО!!! Не може да бъде, не знам кога мина това време, обаче... И пак не стигна за всичко! Вчера поне успяхме с тати да играем тенис! Супер си беше - ходихме на "Ягодите"! Яка игричка, макар и без точки... То ясно кой щеше да падне :) Дано успея утре да се видя с Тишо и Росен пак, че днес не ми беше достатъчно. Но ще е поредният дълъг ден... последно пазаруване... "your final chance so take it" :))

***

Извинявам се за адски дългия пост, ама нямаше как. Важни неща са... И след като цяла седмица се каня да го напиша, а тази вечер цялата прескачах от компа на лаптопа, за да си инсталирам програмите, дойде редът най - накрая.

P.S. Вчера си говорих с леля!!! Сега си е в БГ - все същият шемет :)) Доста се посмяхме по телефона... по водолейски :) {}

Eгаси кефа! :))))

Тия дни направо ме побъркват, ги побърквам и се побърквам от кафета. Средно по 3 на ден. Искали да ме видят хората, щяла съм да заминавам...Има нещо такова май :) Ама едва ги вмествам, защото като прибавя и банки, магазини и т.н...ИСКАМ 58 ЧАСА ДЕН!!!
Вчера бях на 3 кафета и половина - с мацунките, после с Тони, после пак се намерих с мацунките за малко и после с Нова година и Росен :) Ей, откога не бях виждала Бо и Коко! Ходихме в ABSOLUT на караоке. Тоя път реших да спася хората и не пях. Другия път обратно хаха. Обаче си беше кеф (въпреки че/защото не пях :Р), ама то в тая среда други очаквания не съм и имала. Много яко си изкарах, още ми е кеф, като се сетя...хъх... :Р
Днес 2 кафенца с мацките. Нещо като изпращане си дръпнахме, защото с Деси е много вероятно да не успеем да се видим, преди да заминем :( С другите може и да се видим още...ух...2 - 3 пъти :( Абе спрете я тая Земя, да сляза, бе!!! Как няма да ги видя тия хора! Надявам се въпросът да не е все пак "Как няма...", а "Кой знае кога..." - има малка разлика. Това, естествено, в най - лошия случай, защото има и къде - къде по - хубави въпроси :) Малко ревливо си беше настроението, ама може да се каже, че мина без рев. Страшни сме (точно аз пък къде се слагам?!). По едно време решихме, че може да си вземем нещо дребно, което всяка да го има, и да го свързваме с нас. Пръстени не намерхме, обаче си взехме по 1 ластичка за коса (минават за пръстени) с цветенца - много сладки :) А какви шашави имена им измислихме, просто не е истина, ама точно ще са добра асоциация :) Върнах се в първи клас хихи.
А утре какъв ден ме чака, не е истина. Идея си нямам как ще огрея навсякъде - кафе, второ кафе, техномаркети, банка евентуално, зъболекар.....ух, среща на класа...на 10 - на човека от класа по-скоро :), за после вече не знам. Машина на времето е оправията, ама да видим...

***

Filo & Peri feat Fisher - Ordinary Moment (Midnight Mix) - май вече изпуснах момента за midnight нещата, ама нищо...

***

Really?... Really? No...?!?

Music Power

След като снощи до 2 и нещо мерихме улиците и се хилихме с Роско и Тишо ( посрещнахме го пак на родна почва детето - беше ни залипсвало :)), тази вечер съм си по-рано вкъщи, затова пък цял ден скитах. В ранния следобед гледахме "Ефектът на пеперудата" у Мигъла, после ходихме с Вики на кафе. Обаче в нета няма хора тази вечер. Повече няма да правя грешката да се прибирам по това време и смятам още от утре да я поправя тая грешка :) Естествено, когато реша да чета "Шестото клеймо" на компа, има поне 10 човека, с които да лафя, обаче сега, когато не ми се чете...Поне мухи да имаше вкъщи, да има какво да броя, ама то и това няма... Може пък и да размисля за книжката, а може и да си лягам скоро, че днес мноого трудно станах в 12. Опа, лека поява на хора...такаа, квото беше, беше...Тука си слушкам едни песнички за лека нощ - мммм, кеф...
1. Haddaway - What Is Love
2. Haddaway - I Miss You
3. Schiller - Miles And Miles
4. Bingoboys - No Communication - Може и да звучи лятно, ама на мен ми напомня за Retro Party, Paralax, Winter 2005/6 - винаги, когато я чуя, за там и тогава се сещам...
5. Cappuccino - Du Fehlst Mir - Абе нещо май много станаха ревливите песни - изключително добра съм в това, сама да си правя гадно. Добре, че тая вечер не действа много това умение :)
6. Asle Bjorn Pres. Leya ft. Anne K - Lucky You - Много въртяна по заралийските кафета напоследък...интересен текст...малко сакрастичен - точно в мой стил на писане. Мдаа, сарказмът никога не е излишен...You, lucky you...10х на Ивка, че ме зариби с нея, обаче поздрав специално за Росен, щото знам, че го дразни, хиххихи :)
7. Danzel vs DJ F.r.a.n.k. - My Arms Keep Missing You - Другата често въртяна. Абе как винаги става така, че като си харесам нещо и след известно, при това кратко, време става хит? Имам усет май :) Моя си ееее...
8. Chocolate Puma - Always & Forever (Till West & DJ Delicious rmx)
9. Till West & DJ Delicious - Same Man (Extended Vocal Mix) - хаха, все едно гледам трилър с елементи на ужас и семейство Адамс :)
10. Above & Beyond - Can't Sleep - Аз пък мога, ама не искам...
11. Schiller - Sleepy Storm
12. ATB - Let U Go
13. Elize - Into Your System
14. Schiller ft. Heppner - Dream Of You - Стана ми малко кофти :( Не трябва, ама... I want just...everything the moment offers...The moment doesn't...
15. BassHunter - Botten Anna - Малко ме дразни тая песен! Баси турския шведски! Що я слушам ли? Ми щото отчасти ме кефи, хаха :)
16. DJ Tiesto - Ice Rain
17. James Blunt - Goodbye, My Lover - Е, не, тук вече...Добре де, защо си го пускам това сега?! Иде ми да си я пусна пак...Ку-ку, ку-ку...
18. James Blunt - You're Beautiful - Още първата нотка ме връща през септември - октомври миналата година. И не само ме връща, а носи и атмосферата. Не знам защо някои песни го могат това, а други откъм атмосфера хич ги няма и се ограничават само със спомена...
Уф, ама направо си легнах по-рано тая вечер! Ако побързам, мога все пак да легна по-рано от снощи. Пък какво сънувах снощиии - егаси кефа! :) Малко ми трябваше...

Събрахме се

Много събирания станаха днес. Ако следвам хронологията, май ще е най-добре. Знаааачи...
Първо излизахме с мама! Това отдавна не беше ставало - ей така, просто от вкъщи да си излезем да се мотаем, все няма време :( Обаче днес имаше. Ходихме малко по магазини и повече по улиците. Реших, че е крайно време след 2 години отлагане да си взема слънчеви очила най-накрая. Жертвите са набелязани, да видим кога ще се наканя...Оказа се, че вече се харесвам с някои модели, въпреки че пак се чувствам като идиот с тях. Но все пак ще е добре да свикна да си крия хубавите очички, че ще остарея рано - рано :)
Видяхме се и с Росен. Докато вървях към гъбата, се чудех за някои неща, но накрая реших, че няма смисъл и повод да се правя на идиот и излишни реакции, или по-скоро липсата им, ще е кофти, затова всичко си беше както исках да стане. Радвам се за което наистина много, защото ми беше кофти да действам против волята си.
Вечерта се събрахме у Деси... само ние четирите - аз, Мигъла, Ивка и Деси естествено. Едно такова женско събиране изобщо не беше зле. Освен това Ивка и Мигъла не съм ги виждала от около седмица, а Деска вече не помня откога. Разговорите...ами обичайното - мъже, университети...Проблемът за мъжете няма да го коментирам, защото е доста комплексен, но за университетите мога да кажа, че нещата се развиха отлично - всяка ще учи това, което най-много искаше: Мигъла и Ива ги пращаме в София да стават съответно адвокат и компютърджийка, Деси заминава за Благоевград да учи бизнес администрация, а аз...мойта ясна. Стискам палци и за четирите!!! Та си полафихме, разбрахме какво сме пропуснали за живота на останалите...Обаче ми беше странно. Не знам, но сякаш, въпреки че имаше и смях, а не само проблеми, вирееше една тягостна атмосфера. Поне аз така го усещах на моменти, а и мисля, че доказателства не липсваха. Просто нещата се развиват прекалено бързо, за да успеем да се нагодим към тях и да осъзнаем и свикнем с идеята, че съвсем скоро всичко ще е коренно различно и че това, за което сме говорили хипотетично цяла година, ако не и две, ще стане реалност, преди да си поемем въздух. Аз и Деси заминаваме около 27. август (след 2 седмици!!!), а Ива и Мигъла - на 1. - 2. октомври. Е, не е възможно в края на месеца да съм вече в Германия, просто не е възможно!!!
Не липсваха и трогателни моменти - едни такива продължителни гушкания в стил "Вече ми липсваш!". А като добавим и че напоследък ми е доста ревливо, просто нямаше как да не открия рев - тайма. Въпреки че, честно казано, не очаквах, но ей така от нищото, както си седяхме по едно време, просто не можах да се сдържа...А онзи гуш с Деси, когато чух, че и тя плаче...е не, тогава вече...супер миличко ми стана! А една мълчалива пауза и гледане в една точка си ме хвърли в размисъл, ама то пък какво се очаква от мълчаливите паузи?! Така че, като се позамисля, имаше доста хилене, доста разговори...мааалко водка...като цяло беше една адски странна вечер. Беше яко - просто трябваше да има такова нещо скоро!
После...ще ми се да пропусна периода на прибирането вкъщи и самото вкъщи отчасти. Само ще кажа, че някои неща се повтарят, без да ги искаме, че казваме неща, без да ги мислим, и колкото по-бързо ги забравим, толкова по-добре. Почувствах се адски виновна, егоистична и неблагодарна и се надявам само аз да съм го чувствала.
Това, с което мога да се похваля, е, че вече си имам лаптоп :) Еми кой както се уредил сега...Много благодаря!!! Целият диван е в кашони, които май не смятам да събирам сега (3.28 am е). Едно спане би било по - подходящо май... Изобщо, както се вика: Бърза помощ е далече и дано да закъснее ( пък ако може и въобще да не дойде, най - арно :))...

Ква Title, кви 5 лева ?!

Последните няколко дена минаха без мое присъствие в интернет. Може и да се е забелязало, може и да не се е, дреме ми! На мен не ми направи голямо впечатление, имам си GSM, така че...Пък и като нямам комп е къде - къде по-лесно, отколкото да имам комп с нет и да не влизам. Шанс! Така че няколко дни си лягах раничко (към 12 и нещо) и ставах пак в толкова. Еми понаспах се, няма какво да се лъжем :) С няколко думи (щото никога не се събират само в две) - бяхме с мама в околностите на Видин и по-точно в Дунавци. Споменаването на това име още от край време ми звучи като екзотична дестинация, защото ходя там само веднъж в годината за по няколко дни :( И ми е гадно заради това, но няма начин :( Иначе си беше добре, видяхме се с бабите, дядо и Нарди. Пораснало детето :) Подишахме малко хладен дунавски въздух...кеф :) Жалко само, че само за около 5 дни бяхме там, но... Както вече казах, мразя да си тръгвам отнякъде, още повече от места, където ходя рядко. Кофти ми става! А още по-кофти ми става, като почна да възприемам нещата като последни, като се сетя, че кой знае кога ще отида пак...спирам! Сега се надявам да отида за няколко дни и при другите баба и дядо, а не само за по 1 ден, но не знам дали ще има време :( Иначе баба Ади на 10 август имаше рожден ден!!! Да ни е жива и здрава и много, много щастие! Много си я обичаме!
Вече май е време да направя една равносметка на кандидатстването ми. Германията ясна, за нея спор няма. Въпросът беше, че щом като така и така кандидатствам и в БГ, трябва да вляза нещо хубаво - все пак не искам да отида в Германия само защото тук нищо не са ме приели. Е, приеха ме :) В УНСС не ме искат, но тях и аз още от самото начало не ги исках. После малко....добре де, малко повече, се поолях на изпита и това е резултатът. В ТУ влязох... хахаа, дръжте се, който е прав, да седне - Топло - ядрена енергетика! 13-то желание.... добре, че съм искала много :) Искат ТЕЦ - аджийка да ме правят... То не че е лошо, нека ми е зле с такава заплата после, ама... нещо не си се представям да уча това. Ноооо, моментът на истината.... в СУ ме приеха Икономика :) Тук вече наистина останах доволна, въпреки че пак не ми е първо желание и че не стана номерът за компютърните специалности. Обаче е хубава специалност, балът е от високите... абе иронията пак пълна - в най-добрия университет (според имиджа) изкарах най-високи оценки и влязох най-хубавото нещо, в сравнение с нещата в останалите унита! То при мен ако не е така, при кого :) Така че всеее пак явно не съм чак толкова тъпичко :) УНСС нека не ме щат... Кефя сеееее :) Пък някой друг ще се кефи още повече на второ класиране, когато му освободя мястото :) Айде бийте се сега за мен, аз си хващам куфарите и ... Сега пак малко се задейства спортната злоба, че освобождавам хубавото място, ама всеки с интересите си. Мина ми вече меракът за икономика и на този етап поне не ми се учи много такова. Обаче моралното удовлетворение е почти пълно :) Успях в крайна сметка! Късно ми дойде акълът, ама дано занапред идва на време....

Кралицата на фалша

Понякога направо се възхищавам от себе си! Всъщност не се възхищавам - вече съм свикнала. Отдавна разбрах, че имам артистични заложби, които доста помагат в някои ситуации. Изкуство си е да задържаш в определени моменти една фалшива усмивка от ухо до ухо, която казва на околния свят колко ти е весело, а ти всъщност се чудиш ще успееш ли някога да си събереш отново устата след цялото това напрежение на мускулите, за да си изкривиш лицето така. Или пък онзи така наречен "тактичен смях", който окуражава останалите, че са забавни, а теб кара да се чувсташ като идиот. И в момента, в който се обърнеш с гръб, всичко това изчезва и се мръщиш така, че чак веждите ти се сливат. Ами няма как, това са рисковете на социалния живот. Заслужават си в повечето случаи. Ама невинаги...Не и когато най - невинно ти се натрапват неща, които не искаш да чуваш, за виждаш и да знаеш и когато не искаш да чуваш и да знаеш. Понякога просто ми писва да слушам едно и също, въпреки че и аз намилам така, когато имам нужда. Просто...спирачките са хубаво нещо особено когато се усещаш кога да ги използваш. А в някои случаи просто е задължително да се усетиш, защото колкото и да е несъзнателно, ако е такова, е малко...как да кажа...да кажа ли изобщо нещо? По-добре не. Знам, че пак ще ми е гузно за това, което мисля и говоря сега, знам, че сигурно преувеличавам, но ми писна само аз да се съобразявам. Дреме ми не знам къде си какво ще стане после...Важното е, че сега ще изпиша n броя редове, които наистина мисля в момента! Оооо, не и Deja vu - I can't stop... въпреки че защо не??? И ми писна, когато ми е смотано и знам защо, няколко милички думи да ме размекват. Знам, че е глупаво пък сума ти време да си държа на ината, ама понякога има нужда май. Трябва да сме гадни...явно не е невъзможно... В случая това моето май си е чист егоизъм, но въпросът е принципен. Сега може и да ми е леко все тая, като изключим принципите, но ме е страх, че и когато не трябва, пак ще е така... преди не беше, но тогава беше рано, не че е пречка. А тогава вече наистина ще е ... И знам, че следващият разговор отново ще е с усмивки, вече не фалшиви. Знам, че пак ще ми мине моментално, както вече става...а може би наистина е по-добре...не знам...
Don't speak
I know just what you're saying
So please stop explaining
Don't tell me cause it hurts
Don't speak
I know what you're thinking
I don't need your reasons
Don't tell me cause it hurts
P.S. Напълно е възможно цялата тази драматизация да се дължи на едно - единствено число...реално, естествено...айде да не почвам Теория на числата, щото ще се самозакопая...

Разхвърляни мисли...

Онзи ден, по-скоро вечер, а може и сутрин, си припомних лято 2005 - легнах си почти по светло в 5.40. Тъпото беше, че спах до 13.30 после и ми идеше да се гръмна, ама го оставих за друг път :) Напоследък късното ставане не ме кефи нещо. Искам да стана по-рано, за да мързелувам из вкъщи достатъчно много, да повися на комп, да гледам FOX Life и чак тогава да се измъкна по кафета. Вчера малко не стана така...Днес обаче от 10 съм на крак и всичко си е ОК. След малко трябва най-накрая да отида до МЕТРО, че се каня от няколко дена и няма кога вече - днес е денят. Най-накрая ще взема и учебниците по немски от Катя...изобщо все неща, които отлагам от няколко дена. Освен това, трябва да взема и билети за Видин. Утре заминавам с мама за около седмица да се видим с бабите, дядо и Нарди. А леля кога ли ще я видя :( Не съм я виждала, откакто замина...преди, хмм, поне 6 години. Така че утре пак ще се пътува и то колко! Но си заслужава - обичам да ходя там :) Но мразя да си тръгвам, и то не само оттам, а отвсякъде, където ми е хубаво :(
След "бизнес" делата идва и...мммм - кафенце с Емка....И Роско ще се добави по някое време:) А пък онзи ден след едно кафе с Ивка последва такова дълго гуш за чао, че точно си мислех: "Леле, мацко, как ще ми липсваш!" и тя ми вика: "Мацкоо, как ще те пуснем у Немцията..."... Еей, няма да ми излезе от главата тва девойче. Как може толкова често да мислим толкова еднакво, не знам?! Особено веднъж, когато, не знам с кого бяхме, но му отговаряхме едновременно с точно едни и същи думи?!? Понякога направо имам чувството, че ми е влязла в главата и чете оттам. Да не говорим колко общи неща...
Вчера пак гледахме с тати за лаптоп. Евентуално другата седмица ще го вземе. Обаче пък си взех куфар :) Общо взето е точно какъвто исках (мдам, и за куфарите има изисквания) - тъмен, голяяяям...мисля, че ще се събера без проблем...може само малко да ми стърчат краката ...Обаче докато го завлача до колата, ми откачи ръката...празен...Мисля, че няма да липсват интересни моменти :)
Май е време да се омитам...някой ден пак :)

Край! Home, sweet home...

Вчера беше последното ходене в София. Най-накрая! Взе да ми писва вече! Последните 5 седмици абсолютно всяка от тях съм била там за по 2-3 дни. Багажи натам, багажи насам, 3 часа път натам, 3 часа насам и като прибавиш 5 часа сутринта на изпит, тоест пак седене на 1 място, и...Не е за мен тва. Едно време много се кефех да пътувам по 24 часа, ама сега повече от час не ме свърта. А и доста уморително ми действа всичко Иначи, учудващо, ми беше добре там, въпреки че бях предимно сама, а и се оправях без проблем. Очаквах да ми е кофти, както често е ставало, но явно са минали тия времена. Никак няма да е зле, да.
Поне вече минаха изпитите - горе-долу добре, въпреки че можеше и повече (то винаги може). Обаче бяха по-добре от предварителните. Сега ми е любопитно какво ще ме приемат тук. Нещо първият вариант не ми харесва, нищо че не е толкова лош. Да видим нататък.
Вчера си имах компания и мина по-бързо времето в София. Ходихме с Иво да подаваме документите за виза. Той се кани да заминава да учи в Магдебург. От класа други "немци" няма, ама нормално за английска паралелка. То всъщност и "американците" са ни толкова. Обаче по мои сметки и наблюдения, аз май тръгвам първа. Еми така е - последните стават първи :) Само тези за AUBG ще тръгнат 1-2 дни преди мен, ама те са си в БГ. Сега имам 2-3 седмици почивка, която май пак няма да е съвсем пълна, защото мисля да видя някои неща по немски, че с тоя моя най-много да си изям боя някъде :) Но все пак relax преди всичко - то не остана лято. На моменти все още ми е странно, като не правя нищо и само вися на компа, ама май свиквам :) Скоро обаче пак ще тръгвам на пътешествия, така че откъм стоене на едно място не мога да се оплача...колкото и да ми се иска понякога, но нищо - заслужава си в случая - точно ще видя баба и дядо и баба и дядо :) А докато тръгна, ще наваксвам с кафетата, че доста съм изпуснала май. Ей така по 2, по 3 на ден и мисля, че ще изпълня нормата. Пък и някои хора много са почнали да ми липсват нещо, на други не мога да им се нагледам :( Ама така е... лято 2006...не искам да свършва! :( Искам да се запомни с нещо повече от изпити и тук за няколко дена ще трябва да го направя такова, хъх...Просто не искам да си пропилявам това лято, защото не е ясно следващите как ще са...едва ли ще са такива, още по-малко като предните :( Ух, ще се отплесна и ще стане лошо...

Status: На Седмото Небе...ПРИЕХА МЕ В ДАРМЩАААААААААААААААТ:)))

Хахахахахх, не може да бъдее! Приеха ме, приеха ме, приеха меееееееее :) Откога ги чакам само!!! Доживях! От нялколко часа вече съм супер неадекватна и само се хиля тука :) А денят започна тоолкова нормално, като изключим това, че станах в 9,30, вместо в 10...Бях си решила цял ден да решавам задачи и да уча по английски. И точно преди да си отворя сайта със задачите, реших да си проверя статуса за Дармщат и какво да видя:
Present status: You have been admitted to take up study at the TU Darmstadt in the chosen degree course.
Идея си нямам каква ми е била физиономията, но първото, което ми направи впечатление беше, че пише нещо различно, и като го прочетох...оттогава нататък вече не бях аз :) Ей така, както си седях, почнах да се хиля като идиот и като тръгнаха в същото време и едни сълзи, не е истина просто!!! 15-20 минути не можах да спра с тия емоции, нито пък да се паркирам на едно място, какво остава да пиша нещо. Знаех си, че ще се кефя, ако разбера, че са ме приели, но чак пък толкова :) После, след като вече можех да кажа нещо, тръгна една телефония...първо успях да драсна SMS на мама и тати. Чух се с тях, ама просто не знаех кво друго да им кажа, освен: "Хахахаахахаха, приеха ме!!!" То май и те не знаеха :) После роднини, приятели, едни честитки заваляха...Все едно имам още един рожден ден :) И така се зарадваха хората, някои почти до рев!!! Страхотно е да знаеш, че някой толкова се радва за теб! {} В момента наистина не знам къде съм, не мога да повярвам, че най-накрая наистина ме взеха...Дано не сънувам!!! :) Мерси много, хора, че през цялото това време ми търпяхте хленченията и приказките за Германия и се интересувахте какво става. Просто от няколко месеца това, което ме питаха най-често, беше: "Какво става с Германия, приеха ли те вече, айде, само ти остана, сега само за теб мислим, задължително да се похвалиш, като разбереш!" Също thanks и за информацията от първа ръка на батковците "немци" Тишко и Тошко :Р Доста помогнаха. И след цялото "Няма как да не те вземат" вече 100% мога да кажа, че ме взеха :) Тези дни си чакам писмото. Сега остава най-трудното вече. Money is evil :) Дано не възникнат проблеми...Абе не мога да повярвам :)) Приехааааа меееее :) Просто не знам какво повече да кажа, но основната идея е ясна :)
Подпис: Летяща в облаците :)

Е тва ееее! НАШТЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!! :))))

Бихмеееееее!!! Yeaaaaaaaaaaaaaaaaah!
Germany - Portugal - 3:1
Разбих се!!! Ей тва ееее!!! Швабите миииии! Як мач си стана...Точно си бях сред творческата обстановка - 10-на листи със задачи, 2 справочника, 3 тетрадки, 1 учебник и 4-5 изписани химикала и вече довършвах една задача от около 3 страници и ....ГОООООООООООЛ :) Оттам нататък вече бях леееко разсеяна :) Абе що не играхте така и оня ден, бееее!!! Тц, тц, тц....и 3-то място не е зле, ама друго си е да си на финал...еммии, кво да се прави....Утре мислено ще се вика за Франция, колкото и да не съм такъв човек, ама ще се жертвам...Пък дано мога и да гледам, ама едва ли :( Абе кой ги мисли тия изпити по време на Световно!!! Елементарно възпитание и математическа логика нямат! :)
P.S. Ballack може да е балък, ама затова пък си е готин (сигурно затова е и готин де :Р), не може да му се отрече на детето, кво да го правиш...манекенче :Р

Status: Away

Известяваме Ви, че стопанката на това web - теренче се изстрелва утре за София за 2-3 дни по бизнес дела, където се надява да забие конкуренцията с интелект, а не с липсата му, но май по-скоро ще остане незабелязана :) С 2 думи - отивам да се кандидатирам за студентка (хич не бяха 2) и кампанията ми започва сега. Ако според вас съм достойна да нося тази титла (пък само смейте да кажете, че не съм :Р), изпратете SMS със свободен текст на телефон 0... (знаете го :) Само да ви предупредя, че 1 ваш глас се брои за 3 (все пак и аз трябва да намажа, нали?!). Пък още по-добре на неизвестен номер с подтекст "Ректор на СУ/ ТУ/ УНСС" пак със свободен текст, но само в стил "Най-добрата реклама". Резултатите се оповестяват някой ден, демек друг път, пък може и изобщо да не се оповестят - според зависи. Тъй че мноу ша ми липсфати, ама ко да напрая :) Дано аз не ви липсвам много да не вземете да се поболеете нещо от мъка, че вот ми трябва еейй :)
Хмм, явно му се вижда вече краят...няма да е зле, никак даже, нищо, че свикнах вече...скоро може да почна да ходя на обратно вече, ама мисля, че няма голяма опасност - ние на Уран и без тва не признаваме праволинейното движение, пък посоките съвсем. Жалко само, че утре ще изпусна точно финала на Световното...щеше ми се да го гледам, след като съм зяпала всичките мачове почти. Пък и нали трябва да гледам как Италия ще паднеееее! Жалко :( Но поне тая вечер ще гледам последния мач на наште...хъх, дано поне вземат третото място пъъък! Пак ще се стои 2 часа на нокти. Не мога да си го обясня тоя ефект, ама е яко да гледаш мач, когато си имаш фаворит - повече емоцийка е. А дано довечера пак ми отеснее апартаментът от кеф :) GO GO GO Germanyyy!
P.S. Пък Ballack е балък! :)

Дипломки - една отличничка разказва... :)

Днес, дето вече стана вчера, се дипломирах официално :) Ма как звучи, все едно съм взела докторска степен по ядрена химия...абе за всичко има време :) Иначе церемонийката не беше нищо особено, ама то пък кво да е ?! Докато почне, вървяха някви странни за случая песни - "Ако има Рай" на Графа (дето клипът е с някакви катастрофи), "Край реката редят се тополите" и разни ей такива погребални...Добре, че се намеси химнът и почна това, което чакахме, че почнах да се замислям по тия песни, особено по тази последната...
Дипломите ги раздаваха много хаотично - може да съм А клас, ама минахме 5ти или 6ти...ама кво пък ся, аз не бързах много :) И тук малко минутки за реклама: класът ми е с най-много пълни отличници (не дебели, ми другото "пълни" :) - 12, успех 5.84 (само Leistungsklasse са ни изпреварили - кога успяха, бе?!), пък аз си имам 6.00 (ква изненада), тъй че на мен ми е 'арно, пък вън нека вАли, дето се вика :) Имам си и грамота даже, ама то всички с 6 имат. Ама нямат мойта :Р Изобщо на амбалаж се води, че сам от умните...Сотирова пак ни навя и нася, ама трябва да сме свикнали вече. И, въпреки че сме нямали много общувки с нея, като ми даваше дипломата, 2-3 пъти ми каза честито и ме гледаше, все едно ще се разплаче. Ейй, не могат без мен още отсега, бе...питат ли ме мен кво ми е, докато спя и не се виждам толкова дълго време:( Така си липсвам...Не е живот тва...подсмрък...
Айде стига сте чели, че само глупости почнах да драскам вече...май ще мръдна след малко при Сънчо, да му кажа аз как се яде чужда лютеница!!! Пък и хубавки неща сънувах снощи май...знае ли се дали няма да се повторят :)

RELAAAX...Finally...

Защо го пиша това, не знам (както вика оня, дето все търси батко си). Ама получих няколко рекламации, че тука напоследък е някво никво, и реших да променя малко хода на бъдещата история...Музата малко се е изпарила заедно с мозъка ми в тая жега, пък и днес супер уморителен ден...Станах раничко, за да водя дядо на изследвания. След като доволно си почакахме 3 часа (!!!), нищо не стана, щото не бил оттук и трябвало да си ходи в неговия регион! Ама аз на тях мога ли да им ***...Май не мога...в тоя живот. А сестрата беше от най-наглите същества, които съм виждала. Не стига, че не си смъкна намръщената физиономия от лицето, ами и каза в прав тескт: Той да си ходи в неговия регион! Аман начи! Не спряха да ни ги пращат отвсякъде! Е тука вече тотално изтрещях и хубавичко и обясних, че не се изказва много "лекарски" и че някои неща, дори и да си ги мисли, е по-добре да си ги запази в главата, най-малкото защото съществува лекарска етика...Тя май не схвана, щото реши, че се нервя, че съм чакала 3 часа...Еми аз с идиоти не се занимавам - който разбрал, разбрал! Не ми е до чакането, щото не чакам за кого да е - ако трябва, и цял ден щях да чакам - тва е дядо ми все пак...
После ходих до даскало, да си удрям подпис на дипломата. В сряда си я вземам и ще гледам веднага да я пращам към Посолството, щото и в тая част ме ядосват...После нямаше никво време за кафе - направо на урок, че трябва да поумнявам за отрицателно време...След него времето ми стигна точно, за да пусна 1 писмо и да платя 1 сметка (и да си счупя краката от ходене и да се сдобия с няколко мазола - нищо ново:)), преди срещата с тати на другия край на града...5 мин. по-рано бях там :) А споменах ли, че днес беше към 35 градуса? Важна подробност...Излишно е да казвам какъв кеф ми беше, като се прибрах най-накрая, удавих се в банята и се тупнах да зяпам мача...аууу, родих се...Пък и биваше мачът...4 гола...много зарибяват напоследък тия ритащите. От 16 до 23.30 само мачове гледам или си търся кафе с телевизор :) Хммм, абе то има Бирен Фест...заслужава си да се обмисли като идея...:)
И понеже напоследък малко си загърбих функцията на календар, пък обещах, да направям равносметка на РД-тата:
20 май - брадчеда - стана на 12 диването :)
21 май - Борянка - и ко кат си в Италия, пак та убичам :)
23 май - Викито - внуче, бях ти обещала да ти отредя място - ето ти малко безплатно уеб-пространство :)
25 май - Янев - ми кот такоа :)
26 май - Христо
(бе много сте нагъсто бе!!!)
31 май - Олга
2 юни - БАБА! Обичам си я и всичко най-най- хубаво!!!
13 юни - Бобчо - много яко купонче стана ей :) Разбих се, ама то с тия хора няма как иначе. Малко като дежа-ву, щото там бяхме и на НГ. Абе и вас ва убичам!!!
Май тва са. Ако съм изпуснала някой, ще знам, че ако ме замерят с тухла в някоя забутана уличка - той е бил :)