Напоследък наблюдавам следната тенденция: колкото по-малко спя, толкова по-шантав ми се вижда целият свят сутрин, като стана за първа смяна. Хилим се като кретени се хилим и то абсолютно на всичко. Затова ни гледали така усобяну знаааачи:) Ама то нашто е малко хронично - нема оправия, бате:) Не знам дали ще се наспя някога. Спя до 17.30 и още мога. Сега пък след 3 дена off мама едва ли не с катапулт ме вдигна тая сутрин, а е още понеделник. Хмм, тва за катапулта ще гледам да не стига до нейните уши, че утре най-много да стигна до даскало по въздушна поща. То за депортирането идеи бол, ама ефектът на широко затворените очи трайно се е насадил при мен и не подлежи на обработка. Освен да взема да му измисля противодействие и на него...докато спя, да речем:) Просто усещам, че като си мисля за това и все за това ще си мисля, ама няма начин - то като стане така и все така става. Което е факт, не може да не е факт (абе може и да може, ама трудно:)) Ух, на път съм да се загубя в собствените си мисли, затова най-добре да отбия вдясно и да сляза без резки движения.
"I need to get some sleep.
I can't get no sleep"
Признавам, че нямам разрешение да цитирам, ама аз като звънях по телефона да питам, някой вдигна ли ми? - Нееее. Еми сори тогава, да им е гадно. И да не ми излизат с номера за 7-те часа часова разлика - никой не ги е карал да спят по нощите. Те губят...
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
2 comments:
ХИХИХИХИХИХ! Мацко, major laugh!
Направо паднах да се смея! Еми, лигавкие сме,ама тва ние чарът пък, иначе няма да е весело нали?
Хах, ми аз съм станала доста чаровна напоследък май :РР Пък, пък, пък, пък, пък!!! :Р
Post a Comment