Суууупер як ден беше днес! Почна още в 6.20 - първа смяна. Таа...закъснявам си аз с 15-на минути за първия час, влизам в стаята и какво да видя - 25 щъкащи човеци обикалят из цялата квадратура и се дебнат да си връзват мартеници:) И докато се усетя, нападнаха и мен - едва съм си съблякла якето:) Сега, като се налага да ги махна, ще си намеря занимавка за цяла вечер :Р Та целият предиобед мина така - в дебнене и гонене за връзване на мартеници:) Доволно! Честно казано, до вчера вечерта ми беше все тая, че идва празник. Снощи, обаче, като минах по главната с десетките сергии с мартеници от единия до другия и край и като се запасих за днес, изведнъж ми стана много празнично:) Хубав празник, САМО български! И днес наистина бях засмяна - цял ден не спрях да цепя глупости, изтрепах се да се хиля:) Кееееф...
Освен това, днес най-накрая си пратих чаршафите за Германия!!! Евала! Ама едно странно чувство ме обзе, когато гледах как жената в пощата се занимава с моя плик. Не знам защо, ама като го гледах от другата страна на гишето, имах чувството, че в момента ми отнемат нещо ценно. Просто очаквах всеки момент да изтърся нещо като: "Ама много да го пазите и задължително да стигне, щото иначе ще ви счупя главите!" Хаха...абе все едно с човек се разделях, не знам...явно щото беше голям зор, докато събера тия неща. Както и да е, важното е, че вече пътува...ами лек път и да се върне с добри вести:)
Ама пак беше голямо обикаляне днес, докато се оправя с тия неща. Прибрах се чак в 5 следобяд на 4 крака едва ли не. Е, вече се реставрирах :Р Мдаа...като стане така и все така става :Р
skip to main |
skip to sidebar
No comments:
Post a Comment