Е не...

Пак ли, бе?! Още ли?! Отново ли?!? А дали изобщо, защото мен леееееееко така ме съмнява?!? Или поне така ми се иска... Е не... Не сте наред! Сега в момента 100% пак си втълпявам някои неща, ама знам ли... А ти... знаеш ли какво? Ми ДРАЗНИШ МЕ!!! Особено на моменти МНОГО, АМА МНОГО ЯКО МЕ ДРАЗНИШ!!!! Цялото това парадиране - защо го правиш? Защо правиш неща, които бих правила и аз? Защо ме дразнят неща, които бих правила и аз? Защото сега ги правиш ТИ, а не АЗ! Затова! Ти не си аз!
Както и да е, явно си измислям пак... Имам изключителната дарба да си сменям настроението на 180 градуса за минути. След една прахосмукачка пауза всичко това по-горе ми се струва поредната ми измислица, която става реална само с една камара нагласяния на всички факти. А и такива песнички ми пускат по радиото, че просто...
1. Deja Vu - I Can't Stop
2. Asle Bjorn ft. Anne - Lucky You
3. Danzel ft. DJ F.R.A.N.K. - My Arms Keep Missing You (в момента)

Не претендирам за последователност на песните, защото знам, че няма смисъл - така и така имаше и други между тях :) А май е най-добре да се връщам към подреждането на бърлогата ми, че точно съм се наканила, а такива моменти са рядкост - ще вземе да ми мине меракът и ще стане лошо... то всъщност по-лошо от това не може, ама айде да не издавам вътрешни тайни, а по-добре да измия някоя чиния :) Desperate Housewifes хахахаха :)

П.С. И за да не станат грешки като миналия път, държа да отбележа, че първата част на поста не се отнася за никой от четящите тук... поне не за тези, които знам, че четат :)

Празници...

Край: Германия ни ратифицира за ЕС, вътре сме от 1 януари

Германският Бундесрат - горната камара на парламента, одобри единодушно законопроекта за ратификация на договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС. Федералната република бе последната страна членка на съюза, която трябваше да одобри присъединяването ни. Ако дори само една държава членка не бе сторила това до края на декември, членството ни в ЕС от 1 януари не би могло да стане факт.След като вече са налице всички нужни ратификации - от 25-те страни от ЕС, както и от нашия и румънския парламент, присъединяването ни към съюза от догодина става напълно гарантирано.
***

И това точно един месец преди Бъдни Вечер (това не знам в каква връзка е, но все пак да отбележа датата)! Ами нека ни е честито тогава и дано плюсовете са много повече от минусите...
А като казах Бъдни Вечер... Като се разхождам из центъра имам чувството, че Коледа е след 10-на дни. То не са лампички, ама с лопата да ги ринеш, огромни и не толкова огромни украсени елхи (онзи ден сложиха една голяяяяма на plo6taDT-а :)), Weihnachtsmarkt-ът и той се появи, че сигурно и още ще има - всичко е в едни празнични сергийки, пълни с коледни фигурки и изобщо всякакъв вид украса, разни манджета, особено шоколадови нещица, меденки и естествено Wurst. Абе само мен, дето не предлагат там. Вчера го обиколихме и наистина ми стана коледно. Представям си към средата на декември какво ще е. Сигурно ще ми се привижда навсякъде червеният камион от рекламата на Кока-кола, дето катери снежните хълмове... а може и една друга реклама, хъх: "Пещерска гроздова - мека топлина", хаха :) А какво ли да си поръчам тази година от онзи червения дядка (angel) :) Имам някои идейки, мдам (ех, защо я няма сега онази картинка от скайп с онова мигащото на парцали човече - особено подходяща е за случая)... То викат, че нямало Дядо Коледа, ама нищо не разбират - аз все си намирам и тази година пак ще си намеря, надявам се. Айде за финал едно коледно поздравче с много лампички, червени панделки и подаръци под елхата (и напомняне, че е все още 24. НОЕМВРИ... хъх, размечтах се нещо :))

Mariah Carey - All I Want For Christmas Is You (че точно върви и на Winamp-a)

Дармщат :Р

Преди време ми бяха казали за една песен на Ивана, която може да се счита за песен за Дармщат и хората му, по-специално тези, идващи от една по-особена държавичка на Балканите (БГ power :P). Става върос за "Ние Сме Номер Едно" и конкретно за тази и част:
"Какъв ти град - едно кафе на кръст
И всичките се знаем наизуст"
Хахаха, щях да падна тогава :) Ама не е като да не е вярно :) А от днес нататък мога да кажа, че има развитие в рубриката "Тематични песни", след като ТУ-Дармщат се сдоби с химн. Докато бяхме на упражнение по информатика и обсъждахме един изпит, се сетихме (не знам защо :Р) за "Пак ще се срещнем след 10 години" с допълнение "тук, в тази стая, на материала от първи семестър" :) Та да му е честит химнът на ТУ-то и дано скоро бъде сменен, хах!
Иначе "Lost" е все още актуална и ми се струва, че се изкачва в чарта и от песен на деня става песен на месеца (втори подред) със съвсем реални шансове да стане песен на годината дори и само заради заглавието си. Просто няма друго такова, което да ме описва по-точно в момента, когато стоя над задачите по каквото и да е. Вярно, че отвреме навреме светва някоя лампичка (слаба), но после захранването спира централно за неопределен период. Което ми напомня, че е време да отивам да нагледам реакторите и генераторите, че няма да се разберем така. А и БТВ почна много яко да ми насича... Веднъж да реша да гледам директно Survivor, нищо, че съм с 10-на епизода назад, и пак ми наложиха вето значи. Затова пък радиото е на 6 просто, а и тоя месец трафикът ми върви учудващо бавно и ще мога докрая да гледам ТВ и да слушам радио - голям кеф :) Ама май-май е време да си правя поредното капучино (напоследък то и кафетата много вървят) и да засядам...

"Новина"

Напоследък редовно чета новините, нищо, че са почти еднакви всеки ден - все пак помагат за нежелателно убиване на липсващо свободно време. И понеже днешните още не ги бях гледала, преди малко реших да видя какво са писали (мързи ме да си легна, не за друго :)). Общо взето, днес явно в България НИЩО не се е случило, дори повтарящите се неща, защото имаше само 2-3 новини оттам. Обаче една "новина" (не съм сигурна, че изобщо минава за новина) ми направи впечатление и просто не мога да се сдържа да не си цапна коментара с буквичките ТМ горе вдясно на думата "коментар". Всъщност нищо важно не е, по-скоро пасва за раздела "Клюки", но както и да е. Та с "маааалки" съкращения, да не кажа без половината статия:

80 проекта за честванията на присъединяването ни към ЕС
За повече скромност и по-малко инициативи в стил "всенародни тържества" призова премиерът Сергей Станишев

Особено важно е, че проектите не предвиждат просто веселби, концерти и фойерверки, а носят съществен съдържателен елемент, заяви Станишев. По думите му те са свързани с познанието на българските граждани за същността на ЕС, за неговото функциониране, за възможностите, които разкрива членството и за начина, по който можем да се подготвим максимално добре тяхното използване. От лансираните идеи става ясно, че България ще посрещне 1 януари със светлинно шоу и много музика. Бившият премиер Симеон Сакскобургготски предложи 1 и 2 януари да станат дни на отворените врати на културните институции. Председателят на Народното събрание Георги Пирински предложи на 10 януари 2007 г. да има тържествена сесия на парламента.

***

Ми какво да кажа. То е повече от пределно ясно, че 1 януари ще бъде посрещнат с много музика - е па нали е Нова година, опааа, жик-так :) И то с такава музика ще ни посрещнат, че ще им се иска да не ни бяха взели ("Джамовете" руууулз :)) Светлинно шоу... хаха, къде бе?! Като тия, дето ги дават от площада в София всяка Нова година?! Айде без. Или като миналата година в Стара Загора, когато целия декември имаше лампички по улиците, ама точно в 12 на Нова година всичко беше тъмно - "шоу" си беше определено. За "съдържателния" елемент - ми де да знам, то ще стане баси теоретичният празник! Пък и точно денят след Нова година е най-"подходящият" да се запознаем с историята на ЕС, ама айде, да речем, че това по ще пасне. Но за идеята на Симеончо... сичко 6 (като идея), ама кой ходи на театър или опера на 1 януари, пък и безплатно да е?!? Просто си представям как някой след 3 кила ракия отива на "Аида"... По принцип не е лоша идея, но в случая е адски необмислена - дай да отбележим дейност и да покажем колко ни пука. А за тържествената сесия на парламента (след 10 дена) - айде, починете си, че се преуморявате и без това. 3 дена яли, пили и се веселили става малко. Най-добре да се направят периодични чествания на влизането в ЕС викам аз, ей така през 10-15 дни, че това ще ни остане. Точка.

Та... необичайно сериозен пост от мен, ама... няма да се повтори :Р И бая критика, ама си е така - камара необмислени неща и идеи, които НЯМА как да станат. Просто за спорта да се измисли нещо. Ще се радвам, ако все пак се осъществят тези идеи, ама... айде нищо няма да казвам. Не знам що и се вързах толкова на тая новина, че чак да я пиша тук, ама понякога ми писва от тия баламосвания и претенции без реална възможност. Окончателна точка.

Пак понеделник...

6. ноември. Малиии, тя годината си отишла! Таа, да си дойда на думата за понеделника. Абе нещо не почват добре тия понеделници! (ама как продължават и свършват, хахах, но за това - после :Р) Днес, например, се успах. В смисъл аз си станах навреме за упражнението, но исках да стана с 40 минути по-рано, щото трябваше да се ходи на пазар. На пазар пак се отиде, което ми спести известна част (не казвам колко :Р) от въпросното упражнение, ама така е - изискват се жертви, хъх (angel). Като говоря за жертви, последните 3 дни не бях мърдала от вкъщи! Бях се барикадирала и уж учех Scheme - сега ми остава да науча само 6 пъти повече, отколкото вече прочетох! Да си имам напредъка просто! Та поради тая асоциализация в името на науката днес, като отидох на упражнение и като видях народ (в лицето на Цвети), такава приказка ми се отвори, че не можа да се затвори цял ден. Времето за задачи мина в приказване, после на немския същата работа, на лекцията пак. Ама просто каквото ми минеше през главата, задължително трябваше да види свят. Пък и Цвети не се дърпаше особено... Може да съм и понадула главата, ама не се е оплакала още... Утре продължавам тогава :) Ама няма време кога да се наприказваме с това момиче значи - в тия почивки от 5-10 минути кое по-напред?! Ще се лочи скоро кафе, усещам, хихи :) Та още сутринта (към 12 и нещо :Р) заедно с приказките ми стана и супер весело - постоянно ми беше смешно! А след почивката (ало, Товарната машина :Р) пък съвсем, ххахаха! Изобщо днес беше от дните, в които лигнята е почетен гост! Обичам ги тия дни, хихи!
Вечерта пък обиколих малко магазини, че не ми се прибираше. Блузата, която си харесах, стои тъпо :( Що ги правят всичките толкова дългииии? Иначе вече са сложили коледни елхи в магазините, малко украса, щандове с коледни играчки :) За коледни сладки нищо няма да казвам, че ги продават още от средата на септември (тия са луди!!!). А като се прибирах, една от къщите в района беше вече с лампички :) Обичам Коледа - атмосферата е простооо... И най-големият камък да си, ще се разтопиш!
Уф, май е време да почвам линейната :((( Пак няма да се спиии...писна ми!
Поздрави: Нощна стража :))

Честитка :)))

Днес е 1. ноември - Ден на будителите. Освен това обаче празнува още една "будителка" - мама (колко ме е будела за даскало, аууу, не е истина:)) !!! Та мама има днес рожден ден! Аз вече достатъчно пъти и неща и пожелах - и с картичката по пощата, и снощи по скайп, и днес с смс, а и сега пак я чакам да се появи... Опаа, появява се май даже :) Накратко само мога да и пак пожелая да ми е жива и здрава и само хубави неща да и се случват! ... Аа да, и да не си взема котка, хахаха :) Пък ще гледам да допринасям, доколкото мога, че и повече, за хубавите неща... А дано!
Днес точно за рождения и ден беше такъв студ! Предните няколко нощи се чудех как така не ми е студено навън, а вчера просто замръзнах още през деня. Днес вече пуснах в употреба и зимното яке, няма начин... скоро може и шалчето :) Ама ръкавичките май ще го изпреварят :( Стига беее, рано е още за тях пъъък :( Иначе като за началото на ноември не е зле, особено като имам предвид до оня ден какво беше. Обаче усещам, че от студения вятър и време вече почна да ми се изправя косата пак. Не, че не ме кефи, неее :) А в БГ днес поне щяло да бъде по-топло... в смисъл по-топло от предния ден, има разлика :)
Anyway, just Happpy Birthday и Alles Gute, мами :))

Weekend

Какво правих тези два дни (и нощи) ли? Я да видим сега...
Събота, 11.00 сабахлян. Звъни ми алармата (мали, как ми е писнала тая мелодия!!!). Няма начин, ще се става. След като изръшках целия интернет за каквото се сетя и за каквото никога не се бях сещала, вече нямаше какво друго да правя, освен да пробвам да уча. Избрах си CS - доказателствата на "задачи" от рода х.0=0 ги оставих за по-добри времена. Повече учих или повече пробвах да уча е спорно, но пак не беше като без хич. Обаче като видях колко много се е натрупало, сърцето ми се обърна, смъкна се надолу и пак се върна в изходна позиция. Тия дни май пак няма да се спи много...
Все още събота, точно време (с немска точност): 7 и нещо (подчертавам "и нещо" с 3 линии, едната от които червена, другите не ме интересуват). Бърза обиколка на Минимал с цел набавяне на животоспасяващи средства, а именно: количка (е тва уиски нали трябва да се пие с нещо?!?) и фъстъчки. Още една обиколка, вече на другите части от Luisencenter, докато дойде трамваят, и после вече към Arheilgen. Та събрахме се обичайните и оттам нататък мога да кажа, че адски много се хилих, ама наистина много :) Иначе излитания, приземявания, всичко 6. Поне аварии нямаше. По едно време приземяванията станаха доста принудителни, но успяхме да задържим височината, де :) Тепърва разбрах, че тази вечер се връщал часовникът с 1 час назад. Ехааа, супер, 1 час повече ще се хилим :)
Вече неделя. Към 5.30 а.м. Вървим към спирката за първия трамвай и слушам някаква аларма с петел, дето доста прилича на следващия супер хит на Пайнер. Заливам се от смях. На второто слушане същата работа. След 20-на минути слизам на Карлсхоф. Някакъв се спира пред мен и ми вика "Здрасти, познаваш ли ме?". Смотах му нещо не особено убедително и си викам " Абе явно трябва да те познавам отнякъде, ама идея си нямам кой си" (оказа се комшията.... е па мога ли да ви запомня всичките?!?). Както и да е, дръпнахме един лаф, докато вървяхме към блока. Предлагаше ми някакви хлебчета с шоколад. Луд ли си, на мен ми се спи като на пън, ходя по инерция и само чакам да кацна, само ядене ми е в главата. Към 7 без нещо се тупнах на леглото и не мръднах повече. Алармата ще звъни към 13.00.
11 и нещо. Почвам да примигвам. Поглеждам часовника - има още доста време - и умирам.
13.00. Тоя път вече няма повече време, ама не получавам разрешение за излитане и тва си е. Едва-едва успявам да се отлепя. По-късно, вече на що-годе бодра глава, се сетих, че връщането на часовника всъщност значи, че ще се стъмва по-рано. Кофти откритие.
Следобяд пак към Франкфурт да се гласува. Тоя път си викам: Тъй и тъй пак съм дошла, бъдещият президент е пределно ясен още отпреди първи тур, а и този път са гласували доста по-малко народ, демек моят глас не е от никакво значение, дай поне да си го дам ей тъй, да видя какво е, че това и ще си остане. Еми дадох го, взеха ми го, ура, хаха - първото ми гласуване (ако бях по-"съвестна" гражданка, щеше да е трето, ама аз нали съм темерут). Тааа... честит ни нов стар президент, със здраве да си го ползваме!
После ходих да инспектирам как се живее в Griesheim... Пам-пам, пам-пам, хахах... Еми добре се живее, одобрявам :) И след 1/3 ден навън пак се върнах в изходна позиция.
А утре пак е понеделник. Всъщност мани, че утре е понеделник, тъпото е, че вдругиден е вторник - гаднооооо. Ама то винаги така става...

Уфф...ZzZzZz

Кога най-накрая ще се науча да си проявявам ината в по-подходящи ситуации, а не да го използвам срещу мен?!
Трябва да се отуча от тоя гаден навик да оставям всичко за последния момент!
Трябва да се занимавам малко по-малко с глупости...много по-малко!
Трябва да спра да се разсейвам в малкото случаи, в които правя нещо важно!
Трябва да не се мотая толкова и накрая да правя всичко на пожар!
Трябва да се науча да правя и каквото не искам!
Трябва да си организирам по-добре времето!
Трябва да...
Абе има ли смисъл?! И без това знам, че няма да го направя всичкото това, пък нека си трябва. Само че точно заради тези "предимства" на характера за моя милост тая вечер така и не остана време да пробва дали ще може да заспи (а не е като да не може) и цяла вечер се изживява като нощен караул (да бях сега на Messe поне парички щяха да паднат, хаха). ZzZzZz... спи ми сеее... след малко даже имам среща пред стола за сутрешно кафе, дано само е отворено, хъх... Прозяяяяяв... а такаа, кажете едно число сега... уфф, то за кихане беше това. Не ща да кихам. Малии утре... уфф, пази Боже и утре да е, само днес... таа, днес съм и цял ден в унито - 8 часа. Ще разчитам на Цвети да ме сръгва в ребрата за добро утро по време на лекциите. То не е ясно кой кого де, че изобщо не е и тя в Скайп в момента. Само да се върна вечерта, лелеее!!! Брррр... "Начертайте триъгълник АВС." Това беше всичко, което разбрах от тая задача. Е, можеше и по-зле да е. Или пък не можеше?!?
ZzZzZzZzzzZzZ, спи ми сееееее...Не като на удавник - като на труп ми се спи! КАФЕ, КАФЕ, КАФЕ, КАФЕ, КАФЕ, КАФЕ, КАФЕ, КАФЕ, КАФЕ.... А ние двамата с Боби... ляляяя... Ти мене разпознаваш ли ме или не ме разпознаваш?!?

Shopping :)

Скоро не бях скитала толкова, колкото днес :) (висенето в унито не се брои) Буквално цял ден навън - почти веднага, след като станах, се изнесох и чак вечерта се върнах. Обичам такива дни! Ей така, просто да не се заседявам вътре, а веднага да изляза и никаква да ме няма. Обикаляхме една камара магазини. Още не мога да си избера конкретен телефон - все се намира нещо, което не ме кефи... Иначе дрешки си набелязах доста и вече втори път ги оглеждам и на третия няма да оцелеят май :) После откарахме няколко часа в McDonald's...
Точно като се прибрах пък се появиха да ме агитират за купонче в Dieburg, ама нещо ме домързя. Впрочем по-скоро ме хванаха още от вратата и не ми се излизаше съвсем веднага, ама то пак не беше толкова веднага, щото ударихме 1 час лафче. Май трябваше да отида. Акъл! Карай, другия път (няма да е много далече в бъдещето, сигурна съм :)).
Тази вечер нещо съм на вълна Слави Трифонов. Не знам защо, ама точно неговите песнички ми се слушат. Яки текстове имат някои, пък и не са лоши - действат ми понякога, особено някои.
1. Слави Трифонов - Един Приятел
2. Слави Трифонов - Ела, Ела
3. Слави Трифонов - Френската Гимназия - айде, ние сме, хаха :)) Нашта маса поздравява себе си :)
4. Слави Трифонов - И Обичам
5. Слави Трифонов - Жива Рана - лято 2001... онова лято...онази смотана част от онова супер яко лято... обожавах я тази песен тогава, защото доста отговаряше на обстоятелствата...и защото е тъжна - песен, която ме кара да се замисля и може да ме разплаче, не може да не ми харесва.... а тази е доказала, че може...мдаа, доказа го...
6. Слави Трифонов - Това Е
7. Слави Трифонов - Няма Любов - ммммм...
8. Слави Трифонов - Реквием За Една Мръсница - много готина песничка
9. Слави Трифонов - В Джаза - хахахха, баси майтапа...тази, заедно с още няколко, я дръпнах преди малко,че реших, че моите не са достатъчно :)
10. Слави Трифонов - Сафари
11. Слави Трифонов и Нели Петкова - Само Мен
12. Слави Трифонов - Стоп! Забрави За Правилата
13. Слави Трифонов - Вечеряй, Радо
Малии, аз съм имала доста песнички на Славчо... Иво е виновен :) (благодарности, хаха)

***

Утре ще се избира президент на България...

:)))

Днес явно ми е щастливият ден (като изключим ставането в 7.30)!!! Първо... мдаа, някой вече може да се похвали с двугодишна виза :) Супер бързичко стана. Докато се усетя, вече бях извън офиса с новата виза. Да не говорим, че половината документи изобщо не ми ги искаха - никакви банкови удостоверения, декларации от родители и т.н. Няма мърдане вече, не могат да ме поместят оттук, само унито да не им помогне, че...
После се записвах на курсове по немски. От известно време се чудя как ще събера всичките 5 курса, без да се побъркам и все пак да ходя и на останалите неща, а днес жената каза, че ми трябвали само два, защото съм била много умна :Р ... тъй де, съм имала много точки на теста. Еми 85 от 100 не са малко, да :Р Ей това като го каза, направо ме направи неадекватна. После 3 пъти я питах дали са достатъчни само тия двата, че нещо не ми се вярваше. Достатъчни били :) Ако съм искала, можело да запиша и други. Ма как пък няма да искам, мерси. Якото е, че още през февруари ще мога да отида на UNIcert III.
А упражненията ми по Counter Strike (CS) ще са в понеделник, след като се писах, че в петък имам немски, който всъщност вече нямам :) Демек Freitag ist mein freier Tag, хаха :) Никакви занимавки тогава, поне не задължителни... то незадължителни сигурно ще се намерят, ъхъх. Ама добре, че отървах петъчните курсове по немски, че бяха пълни глупости. Аз като завърших езиковата, си бях казала, че вече никакви есета по теми "отвън" няма да пиша - мали как го мразя товааа!!! Оставаше пък да дойда в ТЕХНИЧЕСКИ университет и пак да ме карат да пиша, неее! Никой път! Тъй че супер яко се развиха нещата, направо прекалено добре, за да е истина. Ама то като тръгне веднъж така... а дано продължава, де :)
Единственото кофти е, че телефончето, което си харесах, се оказа 180 евро и май ще го прежаля... хлип :(
(Абе кой го пържи тоя боб вън, бе?!?!?)

Отчет

Тия дни нещо се позагубих май. Не че имам график за писане тук - принципа "когато - тогава" най го уважавам.
Напоследък, освен че ставам по-рано, отколкото ми се иска, станах и баш студентка, мани - бегай. От 3 дни ходя на даскало и засега бързо се изнизват лекциите и упражненията, но си мисля, че скоро ще почне да не ме свърта толкова време на едно място. Даже днес като че ли маааалко по-бавно минаваше времето, ще видим утре. Всъщност утре имам 2 лекции и 1 упражнение, което си е супер - почти нищо няма да се прави, кеф :) Петък засега ми е свободният ден, ще гледаме после, ама тоя петък ме прецакаха да ставам в 7.30 за визата. Малиии!!! Ще и го върна аз на Лаура!!! Обаче като я взема тая виза...аууу :) Току-виж тогава вече спра да надувам главите на хората за пазара на мобилни телефони.
(Ууупс, Winamp-ът ме поздравява специално с Lost...амхм, мерси много, дано съм се понамерила малко все пак....)
Струва ми се, че затъпявам. Не знам защо, не знам дали, ама... абе нищо не знам. Хах, явно наистина затъпявам. Лоша работа. Отделно, че тия дни отвреме навреме ми се въртят едни мисли (нищо общо със затъпяването, ама не ми се занимава с връзка между подтезите в текста в момента)... Все по-рядко като че ли, но ги има и като ги има....странно е, гадно е, направо да си кажа, че ме е страх чак! Страх всъщност е силно казано, но нещо такова. Абе не може да бъде, не щааа...
Я да разведря обстановката малко. Напоследък си загърбих функцията на календар - ще взема да наваксам. Айде на рождените днииии!
12.10. - Мигъла!!! Мойто си Мигълче! Мацунка!
14.10. - Калина и Ради
17.10. - Надя US - power-a
Живи и здрави, народе! И да разказвате после... за всичко! Баси, 3 реда рожденици и от 3 различни държави - БГ, USA и Кипър...
РД-то на Мигъла може да се каже, че го отбелязах, защото тогава бях на диско :) Мноого яко си изкарах, още ми държи споменът (мускулната треска мина оня ден :Р тя лекичка де, ама я имаше, уау!!! Не го очаквах от себе си - или съм загубила тренинг, или съм се разглобила. Вярно, че към 6 нещо ме понаболяваха краката, ама чак пък толкова?!? Трябва още практика явно :Р) Искам практикаааа! :)
Искам да спяяяя...

Нааай-накрая!

Днес най-накрая си получих Semester Ticket-a. Всъщност не го получих, ами отидох на крака и си го взех. Объркали ми били адреса...милите :Р Иначе е бил пуснат още на 28. септември. Малии, убих ги, нямат ме за човек нещо :) Така че от днес общо взето официално или почти официално се водя студентка към ей тия ей там, дето ги приказвам от една година - с номерчето като затворник, с всичко. Това номерче има да виси по стените... малко стил "WANTED", ама...
Вече мога да си джиткам свободно из транспорта и най-накрая (много почнах да я повтарям тая дума май?!?) си взех юрганчето, дето си го заплюх още преди 3 седмици поне. Едно светло зеленичко с жълто, като за луд точно :) Че и една възглавница забърсах междувременно. То голямо избиране беше! Направо проучих пазара и издълбах дупка в пода от толкова минаване по едно и също място. Ама вече са си мои :) Само дето още не съм ги привела в употреба, а вече е почти 3 а.м... Ей сега ще се разщъкам пак по нощите.
Ау, в коридора и в кухнята как мирише на панаир, хахаха :) Тази вечер се събирахме да изпращаме Никола - утре заминава за малко към България. Абе намираме си поводи само - по случай случая е най-честият. Та нещо се разшетаха, някакви кюфтета въртяха, хаха, за които после отнесоха адските бъзици, ама... така е, неблагодарно племе сме ние, гледащите отстрани :) Като се замисля, трябва да са свикнали, защото предния път примерно майтапите бяха заради картофите... не че останаха :) Бая се посмяхме пак, да не кажа, че направо се скъсахме да се хилим! Пиенето беше тоя път по-малко, въпреки че като гледам празните бутилки бира, почвам да се замислям... Ама не, по-малко си беше категорично, а и шотовете липсваха :) Вече има идеи за шипченска (от шипките до джама) - карлсхофска ракия и за Survivor в Карлсхоф - няма как, трябва да се живее от нещо :) И понеже вече има представа как се отделя алкохол от боя за обувки, трябва само да се открие тайната на ферментирането на боза и затваряме цикъла на производство. Има бъдеще мисля, особено за евентуално живеене срещу вкъщи, ако сега живеем срещу лудницата... а тук всеки един от трите блока си е потенциална лудница, така че...

Купонче :)

Днес си правихме българо-бразилско грил-парти, което в последствие май се оказа по-скоро бира-парти, но нищо :) Времето учудващо беше на наша страна. След няколко мрачни и дъждовни дни, днес беше топло и печеше слънце. Амм, топло през деня, защото вечерта бях вече с най-дебелия си пуловер и яке и ми беше доста студено. Иначе партито почна още следобяд и имаше доста повече хора, отколкото очаквах да има. По едно време цялата поляна (точно под джама ми :)) беше пълна с хора - половината бразилци, другата половина ние. Адски весели хора!!! Естествено, не мина и без уроци по езика :) А ние какво ги учихмеее, хахаха. Единият бразилец сумати време повтаря после "Пиян съм кат' магаре", "Кво стаа, селянин" и "Ти си тъп селянин" :)) Тук вече се заливахме от смях! А за роднините по майчина линия те си ги знаеха отпреди, даже по няколко полезни изразчета. Само се наложи да им обясня един какво точно значи, ама просто им дадох италианския вариант и готово, хаха :) На португалски нищо не запомних, но както и да е. И за пореден път, като си кажех името, човекът отсреща почваше да се хили и казваше: "Wie? Sag das bitte langsam...". Обичам да ги хвърлям в тъча :)) Ама кефят тия бразилци! Супер луди! Оня ден след немския се позабавих малко, а те останали да ме чакат, и им викам "Малко се наложи да ме изчакате" и единият Карлос се ухили и като изцепи "Спокойно", направо щях да падна, хаха. Ама страшни думи научил: спокойно, чакай, как си.... другата няма да я казвам, да не загубим детската аудитория :) Само ще подскажа, че тая вечер я използва като "мило" обръщение и направо изпадахме от смях :) Утре, ако се появят, пак ще се хилим :)

5.-ти октомври - празниииик! :)

Днес Стара Загора си има празник :) Честит да и е, както и на всички заралии, живущи и не толкова живущи там! Леко "предпразнично" онзи ден последната вълна студенти-зайци се изнесе оттам, но какво да се прави...Който си е старозагорец, си е старозагорец навсякъде :)Нищо. Не вярвам панаирът да загуби много от това :) Представям си каква лудница е там пак. Последните няколко години не съм ходила - писнаха ми тия гондоли вече, ама преди определено си беше емоцийка, че и традиция, и колкото по-рано отидеш, толкова повече поводи за фукане имаш :) А точно на 5-ти октомври задължително!!! С часове сме го обикаляли тоя панаир и то всеки ден. Голяма цигания, хаха :)
Яко си ми е градчето. Може да не е много голямо и, като излезеш на главната, да видиш половината си познати за 10 минути, ама какво му е лошото пък на това?! Иначе...красив, зелен, пълен с народ...абе моят си град!!!

Дъжд

От вчера следобяд не е спряло да вали - едно 30-на часа вече. Бавен, спокоен дъжд, без гръмотевици и светкавици. Не знам защо, обаче... КЕФИ МЕЕЕЕЕ! Мрачно, хладно - 19 градуса били максималните днес, доколкото разбрах, което,в сравнение със старозагорските 30, си е просто... просто няма място за сравнение. Типична есен си е в момента и не мога да си обясня защо, но създава една приятна домашна атмосфера. Сещам се за летните дъждове на село... Нещо май съм се побъркала?!? Обаче си ме кефи, пък и вътре е топличко. Адската изолация имат тия кутийки!!! Само дето утре ще трябва да мъкна чадър...
Днес, понеже защото впрочем междудругото немците си имат празник (Der Tag der deutschen Einheit - не нося отговорност за евентуални грешки - честит да им е :)), няма нито немски, нито математика, нито нещо отворено, само спане, което изобщо не беше зле всъщност :) Само не мога да си обясня защо един вид ще се отучва утре - все едно да отучваме 3-ти март, ама айде. Цитирайки една "звезда на футбола": "Мани, баце, всички са пустиняци" :) Та днес можехме да мръднем до Франкфурт...да, ама не! Някой явно все още не си е получил Semester Ticket-a. Кой ли ще е тоя?! Поне вече пътува насам... то пък баси пътя 5 дена от унито дотук!?! Да бяха ми го оставили сама да си го взема! Поне с наема всичко е ОК. Леееко май бях пропуснала срока, ама нямаше никакви проблеми. Сега поне вече ще се обслужват сами. (пък немският ми е страшен, хаха...върши работа, де:))
То това арно, ама аз друго се чудя. Що има толкова малко хора в нета тая вечер? Хаха...обикновено по това време почвам да пиша и с крака, за да печеля време, но днес явно ще съм в заслужена почивка. Явно сега и момента да извадя останалите думи, докато не се е върнал народът. Просто усещам как сега, като почна с думите, ще се появят няколко човека :) А дано! Обаче тия 2 седмици май ще трябва немския да го уча повечко, ако искам да се метна в Oberstufe... пък аз искам. И мързелът не е за пренебрегване, но ще гледам да го пренебрегна 1-2-3 пъти...дано не се сърди после. (Опаа, тати се появява в ICQ, хаха, аз като приказвам, не говоря :)) Пък дано остане време и за някой филм, че ги събирам с кофи вече и все си намирам други занимавки на тоя комп. Снощи най-накрая да реша да гледам нещо и си легнах пак след 4 заради него. Тая вечер обаче не е желателно да става така...

***

1. JoJo - Too Little, Too Late

2. JoJo - Leave (Get Out)

3. Gadjo ft. Alexandra Prince - So Many Times - леле, как ме дразнеше зимата тая песен...сега не :)

4. KMC ft. Sandy - Get Better

5. Supermode - Tell Me Why

6. Stevie B. - Funky Melody - Retro Party някъде сииии...май Phobia, ама може и Paralax

7. Danzel vs. DJ F.R.A.N.K. - My Arms Keep Missing You

и още, и още...

Roger Sanchez - Lost - песен на седмицата :)

Тази седмица ми почна предварителната математика. Видях вече и малко немци най-накрая. Готини ми се струват, особено тези, с които решаваме задачите. Ама ние сме по-умни :) А задачите... хмм...2 часа доказваш очевидни неща - забавно е, хаха. И в повечето случаи даже не можеш. Както си седях единия път и гледах вече прекалено "умно", точно за Lost се сетих - ами така се чувствах, какво да направя :) Въпреки че последните дни по вървят задачите, тази песен си остава песен на седмицата!
Взех си и първия Schein по немски с 1.7 - на мааама тъпунгерчето :) Вече почнах и да приказвам по-добре. Вчера и днес на моменти такива гладки изречения тупнах, чак аз се изкефих. А с германката говорихме за логаритми на немски :) Милата, като разбра как се казвам, каза само "Oh my God" :) Затова пък бразилците са ми запомнили цялото име и доста точно го казват, заедно със съкратените форми. Е, аз пък затова си имам минимум 11-буквена (зависи от азбуката) фамилия, с която допълнително да шашкам, и днес ги учих на нея :)
Общо взето тая седмица това беше - немски сабахлян и математика следобяд. Като изключим едно ходене в Австралийския бар и едно мааалко събиране в така нареченото "вкъщи", друго май нямаше. Затова пък миналата седмица програмата беше пълна. Първо поливахме минал изпит - изпитът от останалия народ, аз само поливам засега. За малко да си легна по светло... После бях на рожден ден през няколко WG - та. Запознах се с рожденика, хаха, и с още една камара хора. BG Power! А в събота, в съботаааааа... Orange, house, аз, Тошко, Тишко, Иво...и на черешата, че едва слязохме после! Малко мъничко стояхме, ама... абе искам ПАААК! Айде да не казвам голяма дума, ама... :Р В неделя пък свежи - свежи ходихме да изпращаме Тошко до БГ. Всъщност ние само до летището отидохме, чак до БГ не стигнахме, ама пак е нещо :) Видях го най-накрая това прословуто летище Франкфурт... и изобщо и летище видях, ама така е, като идвами ут сйелу. Ми не е малко :) По-различно си го представях, но и така си е добре, хехе. Поразгледах го отгоре, отвътре, отсам -оттам и после с влакчето за Франкфурт и... ми към Франкфурт :) Останаха ми очите в тоя град! Адски много ми хареса - хора, липи, кафета, стара архитектура заедно с небостъргачи... На Майн беше много яко, както и на терасата, откъдето погледнах отвисоко половината град, хехе. Имаше доста хора, но и случихме на време - едно слънце, чак да ти писне :) Хубав град, зяпнах направо! И скоро се надявам пак да зяпна, тоя път от по-височко даже. 10х на Тишо за разходката - имам да те черпя дъвка, нали знаеш! Нека са 2 :)
Освен това се образовах малко и за Дармщат - вече знам къде е Wixhausen и не само :) Демек ходих нагости на Тошко - хубава къщичка, ама си нямат зайци :( И аз си имах гости - точно да си покажа новите пердета с импровизирания корниз, който все още не е падал нито веднъж (не може да бъде). И айде да не казвам откъде чак ги нося тия пердета! Напоследък доста километраж навъртях, ама това е нищо. Дайте ми semester ticket -a, бее!

15. септември - school time :)

Ето го и първият учебен ден, по - различен от последните 12 години. Нямаше двор, нямаше цветя, звънец и 15 минути приказки на Сотирова, обаче имаше курс по немски с новите хора, малко време по обяд в стола, да се похилим с друга извадка от БГ мафията тук и една разходка по улиците на нощен Дармщат (тоя път беше доста по - оживено, сигурно защото е петък...). Айде да почва семестърът, че ми се учи, хаха. Да бе, като гледам как едва успявам от мързел да видя нещо по немски, представям си как ми се учи, ама то на фантазия лесно... Вече около половината ми клас почнаха да учат и напоследък основно си разказваме впечатленията от новото място, ученето, хората наоколо. Хубавото е, че всички са много доволни и им харесва там, където са. Пък и е интересно да си говоря с тях за това. Скоро се чух с Мартин, днес с Иван. Много приятни разговори станаха, съвсем човешки :) Винаги са били човешки, но все пак е различно... А когато днес от skype - а на Мартин чух "Аааааааа, Влади, кво правиш, бе, душко?!" и гласа на Деси, ми стана супер мило - изобщо не бях очаквала! Шапка и свалям на тая програмка - няма значение, че сме в Германия, Франция, Щатите, България - все едно сме на една ръка разстояние, сякаш усещам присъствието на хората тук, до мен. Яко е!

Предучилищно :)

Ейй, утре е 15. септември - светла дата :) Днес влизам в чата и гледам topic -ът тематичен, коментарчета разни... Ееех... Даже някакъв ме пита от колко НИ викали утре, хахаха! Тая дата винаги си е свързана с емоции. На мен поне винаги ми е било приятно, когато идва 15. - ти - целият град пълен, цветенца. А първокласниците какви са сладки - едни накипрени, надъхани, шашнати...Точно гледам и по новините за някакво лапе, дето щяло да е в първи клас :) Сещам се и аз като бях в първи клас... Бях си на село, когато мама и тати ми се обадиха, да ми кажат коя ще ми е класна и в коя паралелка ще съм :Р Не че знаех какво е "паралелка", ама както и да е... Като се върнах в Стара Загора, вече ми бяха накупили дребоийките, голям кеф беше :) Пък сега няма вече... Странно ми е, защото само до миналата година всичко това ме интересуваше пряко - кога се събираме и т.н., а сега съм само страничен наблюдател и всичко ми изглежда толкова далечно, сякаш изобщо не ме засяга (не че ме засяга всъщност). Имам чувството, че беше толкова отдавна, а са минали едва.... 4 месеца!!! Отчасти искам и мен да ме засяга пак. Яки емоцийки бяха, различно беше, някво никво :) Вятър те вее на бял кон. Нищо не зависи от теб. А сега... ако не отида АЗ до магазина, ще ям друг път, ако не пера АЗ, няма кой да е, а като почна и да работя... Въпреки че и сега има сходни емоции - все пак нови неща и пак за учене става въпрос... така че не се оплаквам, още ми харесва, пък и попаднах на хора - всички изглеждат, а и са, много милички :) Но определено, като се замисля малко по темата, даскалото липсва. И още си ме вълнува, затова ми е странно, че утре няма да стана рано (ще стана, ама за да ходя на немски :), да се оправя, да плиснем 1 чаша вода пред вратата, да отида в двора, естествено със закъснение, ама то пък кой ходи навреме на 15. септември, да се съберем пак ненормалниците и да отидем на кафе някъде, както винаги. Скейтърското руллз, ама не още от 15.-ти :) Всъщност последните 2 години не ми се почваше много-много даскало. В 11. клас не знам защо, а миналата година, защото знаех, че е последна, а не исках. Сега всичко е минало вече и е много по-лесно за възприемане. И въпреки че познавам все по-малко и по-малко хора от всеки следващ випуск, ще е интересно да мина някой път на 15.-ти поне учителите да видя. Така и не видях Райков, преди да тръгна...Тая година няма да е, но се надявам специалните пратеници да разкажат :) За догодина ще гледаме...
Та това са емоциите покрай тази дата, почти каквито са били и друг път с тази разлика, че реализирането им няма да стане. Иначе 5 години по-късно ( WwOoWw!!!!), даже вече май 6 (WOOOOOOOOOW!!!!!) аз пак съм зайче, вярно - от друго естество, ама важен е принципът :) Ще си чакам тука моя първи учебен ден и ще се сещам отвреме навреме за тестовете по история и за физическото (и не само) в Скейтърското :)

***

П.С. Честит имен ден на баба! Жива и здрава и все така добричка {}

9.-ти септември :Р

Хаха, видна дата ,въпреки че аз друго се сещам. Доста бързо лети времето май. Все едно вчера беше миналият 9.-ти септември...примерно :) (blushing) И в същото време толкова много неща се случиха, толкова много неща се промениха и то коренно... Някои точно от септември миналата година. Странна атмосфера усещам, като се сетя за тогава - хладно време, дълги ръкави, TOEFL, хора, училище, първа смяна, телефонни разговори, Lavazza, Campari... Campari. Не мога да я опиша с думи, просто като ги чета, не е същото. Обаче някои песнички винаги моментално ме пращат нататък, не знам точно защо:
James Blunt - You're Beautiful
Fettes Brot - An Tagen wie Diesen ( как искам да я намеря тая песен)
Die Firma - Die Eine (и тази също :))
Отчасти и тази ме връща миналата година по това време - Pussycat Dolls - Don Cha.
Странно е. Не знам догодина каква атмосфера ще ми носят спомените от тази година, но може би няма да е такава, защото тази от миналата година още тогава я усещах, не знам защо и как. Всъщност може би и сега усещам нещо, но не прави впечатление, защото е настояще.
Исках да напиша доста неща, но нещо си загубих музата май. Така е, като за няколко минути пак попаднах в Пайнер - настроение. Цял ден слушам какво ли не - на моменти имам нужда да чуя нещо такова. Няма логично обяснение, но не съм си и мислела, че може да има. Въпреки че и това настроение поражда доста размисли понякога. Сега не можа. Айде стига съм се мъчила...

Edit: Абе много съм смотана! Как можах да забравя Morandi - Love Me - може би най - характерната песен от тогава! Няколко месеца ме държа тая мания и още като и чуех първите секунди се втрещявах! И сега я забравих... Затъпявам!

No Connection...

Спи ми се. В 1.00 а.м. Странно. Обаче ме мързи да си легна. Това вече не е странно. Явно затова тая вечер музиката е малко... де да знам...приспивна...защото така! Спи ми се...
1. Емилия - Не Се Обръщай ( ?!?!?!?)
2. Анелия - Не Мога Да Спра Да Те Обичам (!?!?!?!?)
3. Roger Sanchez - Lost (хахахаах, връзката!)
4. Гергана - Боли
5. Преслава - Когато Съмне
6. Rui Da Silva ft. Cassandra - Touch Me
Баси селекцията, дето стана! Що ми трябваше да ги свалям тия неща?! Ще се гръмна!.....Ммм, не, това ще е утре - сега ще спя, за да се гърмя на бодро :)
7. Schiller mit Jette von Roth - Der Tag (Du Bist Erwacht) - erwacht, ама друг път...Вече си продължавам съня от оня ден даже, което напълно ме удовлетворява :)
Пас!

П.С. И това ако не беше един от най - кратките ми постове...той ще да е бил